Братско общение в тревожни времена

 Искам само да додам, че там, където пише "човек да не разлъчва", се има впредвид точно това - да не се разкъсва брачен завет от човек, по човешко желание, усмотрение, или план. Но когато единият е хвърлил презрение на Бога и живее упорито в тъмнина, презирайки както другаря си, така и завета, така и Бога, то аз мисля, че спецификата е според случая.

Павел изрично казва, че това е съвет от него (а не от Божия страна) : "Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. " Акцентирам върху думата "СЪГЛАСЕН". Това не означава "съгласен, ама биещ", или "съгласен, ама прелюбодеец" - това си е вид несъгласие и отхвърляне на договора /да обича и служи на другаря си в завета/.


Има редица злоупотреби с този и следващите стихове - като напримар да се стои докрай във вярност и тн. Ако е налице прелюбодеяние, или несъгласие от невярващия за общ живот, то брата (или сестрата) е свободен(а) - нека пусне другия да си върви.


Остава пунка с това какво да се прави след това. Вързан ли е до смъртта на брачният си партньор? Първо - брачният партньор абсолютно губи статуса си на "брачен партньор", второ - стихът от киринтяни тук : "39. Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. " според мен трябва да се разгледа малко по-нормално. Думите за "жена" и "мъж" са съответно γυνή (gunē) и ἀνήρ (anēr) и са употребени в контекста на "съпруг" и "съпруга", живеещи в брачен завет. В брачният завет тя е вързана докато мъжа и е жив.


Това човек да не разваля, този завет да не се разтрогва от човек, казва Павел.
Вече ако те не са съпрузи, ако поради нежелание, изразено най-често в прелюбодеяние, единият напусне - дори и юридически, по човешки, няма сила, спогодба, няма никакъв договор и завет между тях.

Аналогично може да се разгледа примерът с брат, който е в грях и вярващите избягват да го поздравяват. Ако човекът продължи да живее в грях - то той не е вече брат, а враг на кръста на Помазаника (Филипяни 3:18. Защото мнозина живеят, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, че са враговете на Христовия кръст, ...).

Същата работа ако  някой, който е отстъпил от завета си с Бога да вярва, че е още спасен - тай сам е разрушил завета си с Бога.

Същото е и с брачният партньор - ако другаря има нежеление и омраза, прелюбодеяние и иска да си върви - тогава ние не можем да говорим за БРАЧЕН ДОГОВОР, а за РАЗТРОГНАТ БРАЧЕН ДОГОВОР - както и горе посочих с примера с великият завет с Бога, скрепен с кръвта на Сина Му.

Тъй като не разбрах точно, искам да попитам тук пред четящите отново мнението ти по следния въпрос (за който ти писа, обаче ми се стори, че чета противоречиви неща и пак питам):

Имаме семейство. Единият прелюбодейства. Разделят се, защото има прелюбодейство. Тогава този, който не е прелюбодействал, отива и се жени/омъжва наново.

Той/тя прелюбодейства ли?

 Ами нека и аз те попитам. Спасението ти и договорът с Всемогъщият неотменими ли са до смъртта ти?

Ясно, значи отговорът ти е "да". Можеш да прочетеш повече в тази тема, тъй като там е говорено, защо "да" е грешният отговор:
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=262.0

Сега относно сравнението, което даваш:

Новият Договор, който Бог сключва със своите е неотменим до смърт. И този договор не включва спасението докато не дойде смъртта. Писано е, че който устои докрай, той ще бъде спасен. Договорът, който Бог сключва е Той да напише законите си в сърцата на Своите Си и заповедта Божиите хора да ги изпълняват си остава в сила. Това, че ти си получил шофьорска книжка и ти е написано на една пластмаса, че си издържал успешно изпита и можеш да шофираш не означава, че можеш да караш със 120 в жилищна зона.

Нека видим какво включва договора, който Бог сключва:
31. Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет;
  32. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
  33. Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;
  34. И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.

Нека видим и какво стана, когато Израел престъпи договора, който Бог сключи с тях на Синай. Това отмени ли договора? Ако кажем "да", тогава значи още първият път, когато Израел отстъпи от Бога, трябваше да счетем, че договорът на Синай е вече невалиден.

Така ли?

Виждаме, че Бог каза, че ще замени стария договор с нов, но това е пак договор между Бог и Израел и Юдовия дом. Не е декрет за унищожаването на стария договор и "всеки по пътя си". Напротив, това е договор, който има отново същите клаузи — да се пазят Божиите заповеди и този път е базиран на истинския закон, а не на образа, който беше даден чрез Моисей.

В този договор Бог никъде не е обещал спасение ей така. Ето какви са наказателните клаузи на стария и новия договор:
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
  29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
  30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
  31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

И в двата случая имаме тежко наказание.

Така и нарушаването на брачния договор чрез прелюбодейство не отменя брачния договор, нито това човек може да го отмени, тъй като това е тайнство, което трае докато има дихание в ноздрите и на двамата съпрузи.

Уважаеми Тихомир, запознат съм с позицията в препратката, която даде. Аз все още нямам ТВЪРДА убеденост в това, което твърдя, но следвам две важни неща : логиката в писанията и се ровя в значенията на думите в оригинал.

Ти казваш, че Бог не е отстъпил от завета си на Синай и не е отпратил евреите когато те са рушали от своя страна договора - да, защото Неговото Име е Верен - това първо и второ, да вадя ли списък с всички ЖЕСТОКИ наказания, които последваха прелюбодеянието на Израил с други богове? Бог ги УБИВАШЕ БЕЗПОЩАДНО. В пророците Бог изказваше твърде тежки и силни думи към Израил, наричайки я с "обидни" за днешните християни имена, епитети и сравнения.

Бог наричаше Израил "проститутка", "блудница", "невярна жена", дори накара Осия да се ожени за блудница, която не остави блудството си и така Той, Сам Бог, говори на Израил - чрез това, което ставаше (имената на родените деца и неверността на жената на Осия). Странното и необяснимото е, че веднъж Той каза, че няма да покаже милост, после - че ще покаже милост (Ло- Рухама, ако не ме лъже паметта).

Сега - спрямо този пример можем ли да говорим за брак между Осия и тази жена? Да? Не? А паралелно - за Бог и Израил - за договор? Да? Не? Аз лично смятам, че Бог е държал на своята част и се е "борил" с народа Израил, та да ги върне, обърне към Себе си. И с това нещо, с тази "борба" са пълни пророческите книги.

Така, сега за новият договор. Благодаря за паралелната връзка, която направи (Бог заявява, че ще дойде време, в което Той ще изпише не на камък, а на сърцата Своите заповеди), но тя далеч не основава мнението ти (относно брачният договор).

Защо смятам така? Ще започна точка по точка :

_____________________
цитат: Тихомир .... В този договор Бог никъде не е обещал спасение ей така. Ето какви са наказателните клаузи на стария и новия договор:
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
  29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
  30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
  31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

И в двата случая имаме тежко наказание.
________________________

Не разбирам защо неправилно поставяш числителното "двата" случая, след като авторът има в предвид ЕДИН случай, който случай авторът подчертава и обяснява с "...тогава колко по-тежко наказание...". Но да не отиваме в друга тема.

Исках да те накарам да се замислиш над нещо основно - спасението. Спасението чрез вяра и новорождението чрез Духа на Бог, когато ставаме от грешници - синове на Бога.

Ако тези неща можем да ги изгубим и ако от син ти, или аз (да не бъде!) станем  "противници на кръста на Помазаника", отново - грешници (даже с по-лошо състояние, както пише Симон), то с какво основание някой може да твърди, че друг договор, между човеците, е НЕРУШИМ и човеците - вързани до смърт?

Тоест - ако ти, или аз днес сме Божии синове, а утре - врагове на кръста и Исус каже : Никога не съм ви познавал, махнете се вие, които сте вършили беззаконие! - то на каква база стъпваш, за да твърдиш, че единият другар е "вързан" за рушител на завета до смъртта си и не може да сключи нов договор?

Тоест - ако при Бог ; ПРИ БОГ нещата диаметрално се променят и ти или аз ставаме от синове - врагове, то при човеците ли можем да говорим за "брачен партньор" там, където някой е действал мръснишки и е прелюбодействал, или с друго деяние е показал ясно, че НЕ ЖЕЛАЕ да живее с доскорошният си другар.

Проста логика и връзка.

Владо, Владо, и ти ли още приравняваш новия договор със спасението. Ех това "мое спасение" — на това сте научени и само това ви интересува.

А къде е Божията правда? И под "Божия правда" говоря точно правните отношения, които Бог е създал — кое е правено и кое е нечестиво и как да се съди справедливо.

Цитат на: Владо - Ноември 22, 2011, 22:03:46 PM
Уважаеми Тихомир, запознат съм с позицията в препратката, която даде. Аз все още нямам ТВЪРДА убеденост в това, което твърдя, но следвам две важни неща : логиката в писанията и се ровя в значенията на думите в оригинал.

Точно логиката в Писанията показва, че нещата са такива — имаш договор, който важи до смъртта на едната страна. Твоят проблем е, че ти прибавяш към договора неща, които изобщо ги няма. Това е продиктувано от факта, че всичко, което днешният "християнин" го интересува е "неговото спасение".

Цитат
Ти казваш, че Бог не е отстъпил от завета си на Синай и не е отпратил евреите когато те са рушали от своя страна договора - да, защото Неговото Име е Верен - това първо и второ, да вадя ли списък с всички ЖЕСТОКИ наказания, които последваха прелюбодеянието на Израил с други богове? Бог ги УБИВАШЕ БЕЗПОЩАДНО. В пророците Бог изказваше твърде тежки и силни думи към Израил, наричайки я с "обидни" за днешните християни имена, епитети и сравнения.

И какво от това? Бог не е унищожил Израел напълно. Пише, че е оставил остатък. Израел не е "умрял", за да се отмени договора. Ти нали знаеш, че като сключиш договор и не си изпълниш клаузите, съвсем не отменяш договора. Изобщо даже. Затова в договора има наказателни клаузи и започват да се изпълняват те. Това, че ти биваш наказан не означава, че договорът е отменен.

Това е логиката на договорните отношения и тя е 100% базирана на това, което четем в Писанията.

Аз виждам, че с всяко изречение ти се опитваш да кажеш, че като едната страна престъпи договора и той става невалиден, обаче няма как да го докажеш. Въртиш, сучеш, но не става. И на това му казваш "логиката в Писанията". Ето ти "логиката в Писанията" — според тях договорът не се унищожава чрез грях.

Цитат
Бог наричаше Израил "проститутка", "блудница", "невярна жена", дори накара Осия да се ожени за блудница, която не остави блудството си и така Той, Сам Бог, говори на Израил - чрез това, което ставаше (имената на родените деца и неверността на жената на Осия). Странното и необяснимото е, че веднъж Той каза, че няма да покаже милост, после - че ще покаже милост (Ло- Рухама, ако не ме лъже паметта).

Сега - спрямо този пример можем ли да говорим за брак между Осия и тази жена? Да? Не? А паралелно - за Бог и Израил - за договор? Да? Не? Аз лично смятам, че Бог е държал на своята част и се е "борил" с народа Израил, та да ги върне, обърне към Себе си. И с това нещо, с тази "борба" са пълни пророческите книги.

Брак между Осия и тази жена има — да. Договор между Бог и Израел има — да. Никъде отстъплението на едната страна не е разваляла договора. Нямаме никъде подобно твърдение. Това е нещо, което измисляш от собственото си сърце.

Не случайно Елиу каза:
Йов 35:6. Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

Цитат
Така, сега за новият договор. Благодаря за паралелната връзка, която направи (Бог заявява, че ще дойде време, в което Той ще изпише не на камък, а на сърцата Своите заповеди), но тя далеч не основава мнението ти (относно брачният договор).

Защо смятам така? Ще започна точка по точка :

_____________________
цитат: Тихомир .... В този договор Бог никъде не е обещал спасение ей така. Ето какви са наказателните клаузи на стария и новия договор:
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
  29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
  30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
  31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

И в двата случая имаме тежко наказание.
________________________

Не разбирам защо неправилно поставяш числителното "двата" случая, след като авторът има в предвид ЕДИН случай, който случай авторът подчертава и обяснява с "...тогава колко по-тежко наказание...". Но да не отиваме в друга тема.

"Двата случая" за които говоря са старият и новият договор — при единия човекът умираше чрез наказание, изпълнено от свидетели човеци и изпълнители на наказанието — човеци. Във втория, Бог е този, който изпълнява наказанието.

Цитат
Исках да те накарам да се замислиш над нещо основно - спасението. Спасението чрез вяра и новорождението чрез Духа на Бог, когато ставаме от грешници - синове на Бога.

Ако тези неща можем да ги изгубим и ако от син ти, или аз (да не бъде!) станем  "противници на кръста на Помазаника", отново - грешници (даже с по-лошо състояние, както пише Симон), то с какво основание някой може да твърди, че друг договор, между човеците, е НЕРУШИМ и човеците - вързани до смърт?

Виж как говориш за "спасението" и после минаваш към "договор". Не случайно това го писах и в предното съобщение, но ти не си му обърнал внимание. Договорът си е договор, спасението си е спасение.

Ето да прочетеш нещо за спасението:
Откровение 12:10. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

или

Римляни 13:11. И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

Евреи 1:14. Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

Спасението принадлежи на Царя, когото очакваме да дойде от небесата. Ето какво казва Павел към края на своя път:
2 Тимотей 4:18. Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

За това спасение чакаха евреите — за Царя си. И още нещо — не всяка дума "спасение" в Словото се отнася до спасението, което очакваме от Царя. Има спасение от греха и то става, когато се ходи в пътя на правдата. Има спасение от болести и то става, когато Бог изцели. Предполагам знаеш каква е думата, която се превежда "спасявам" и "изцелявам" на гръцки, както и на еврейски думите "изцелявам" и "прощавам".

Цитат
Тоест - ако ти, или аз днес сме Божии синове, а утре - врагове на кръста и Исус каже : Никога не съм ви познавал, махнете се вие, които сте вършили беззаконие! - то на каква база стъпваш, за да твърдиш, че единият другар е "вързан" за рушител на завета до смъртта си и не може да сключи нов договор?

Тоест - ако при Бог ; ПРИ БОГ нещата диаметрално се променят и ти или аз ставаме от синове - врагове, то при човеците ли можем да говорим за "брачен партньор" там, където някой е действал мръснишки и е прелюбодействал, или с друго деяние е показал ясно, че НЕ ЖЕЛАЕ да живее с доскорошният си другар.

Проста логика и връзка.

Тази логика няма нищо общо с договорни отношения. Затова в днешното християнство толкова лековерно се пристъпва към неща като брачен договор. Когато християните отидат и теглят кредит и не могат да си плащат, тогава банката прекратява ли договора с тях или ги търси под дърво и камък? И къде е "логиката" тук? Обаче, когато става въпрос за брак — никакви проблеми... има ли нарушаване на брачния договор, веднага днешният християнин решава, че и вече договорът е отменен и си търси следващия съпруг или съпруга.

Жалко.

Извинявам се братя че ви занимавам с мене си но за последно е.Искам да ви кажа че спорет мен Бог даде шанс на нашето семейство да се възтанови но също така и уважава нашата свободна воля.След като мойта съпруга реши да замине какво да направя нейна воля.Много се молих Господ да я промени да и се изяви въобще да я доведе при Себе си.Молих се постих но спорет мен Бог уважава и нейната воля не е кара насила.И така аз какво да направя също не мога да я накарам насила нито да и заповядам остава ми да се моля Бог да направи някакво чудо.Но когато исках да стане това чудо тогава ми беше даден сън в койт тя ми изневерява.Първия сън не го приех на сериозно но когато видях втория взех решението да се разведа.Знам много добре Словото където е писано какво трябва да се прави и не смятам да се вързвам пак но не искам да съм вързан за дявола защото за мен е така.Ако тя се покае с най голямо удоволствие ще бъда пак с нея защото е хубаво да имаш добра жена но това което е сега не го пожелавам на никой.Знам че сега ще ме укорите но това е моето убеждение а което не е от убеждение е грях някъде беше казано.Бъдете благословени.

Ти провери ли дали наистина са така нещата или само на база на сън си се развел? Не че не може да се събереш пак с жена си, но ако не си проверил, не знам дали не е било малко прибързано.

Не е нужно да отговаряш на този въпрос. Това си е лично твое нещо, но питам, за да се замислиш, ако не си мислил от тази гледна точка.

Важно е ти да се пазиш чист сега. Това дали жена ти ще се върне зависи от Бога и дали Той ще се смили над нея и тебе и да чуе молитвите ти.

  Здравей, Тихомир.

Категоризациите ти по мой адрес, манипулираните изводи, както и всичко друго, които си си позволил да направиш за моя сметка и по принцип ги представям пред Всевишният - нека Той отсъди. Бог е съдия. Амен.

Владо,

Виждам, че пак на "лични" избиваш.

Не знам къде съм писал "категоризации" и "манипулации". Единственото, с което те категоризирах е, че говориш за спасението постоянно и го слагаш там, където не е мястото и го приравняваш с неща, на които Бог не е сложил знак за равенство.

Ако ли пък говориш за последния абзац — огледай се — религиозните общества са пълни с хора, които вземат кредити, женят се, развеждат се и пак се женят. Пресни примери дори, колкото щеш. Това ми показва мисленето на хората и разсъжденията им спрямо нещо толкова важно — бракът и нещо не толкова важно — парите.

  Тихомир, здравей.

  Прочети си внимателно поста. Извинявам се, че избивам на "лични", но след определенията и приравняванията, които ми даваш, аз нормално съм възмутен. Плюс това съм написал достатъчно ясно - нека Бог отсъди. Това ако е лично - ... призовал съм Съдията.

  Друго - ти правиш изводи от написаното от мен, чрез които явно ме приравняваш с хора, които не смятам за вярващи (и ти знаеш това, но въпреки това го правиш) - и това го правиш абсолютно безсрамно!!!
 
  Ти така и не поиска да водиш дебат в истина, но ти изнася да ползваш популация и да извращаваш думите ми - добре, сам избираш това, Тихомир.

  Дотук с обясненията ми, няма смисъл да занимавам аудиторията с нашите терзания, Тихомир. Вече казах - ВСЕВИШНИЯТ НЕКА ОТСЪДИ. ИМА НЕПРАВДА - НЕКА ТОЙ ДА ОТСЪДИ. Амен.

Аз така и не разбирам от недомлъвки и какво толкова "си се обидил". Затова и направих предположения, но ти отново не изясни за какво става въпрос, а говориш за някакви "наши терзания" след като единствената ми комуникация с теб е тук, говориш за "извращаване на думи", обаче не обясняваш коя дума съм хванал и съм я "извратил".

Говори ясно, без недомлъвки и отговори на това, което казва Словото, което е против мнението ти по отношение на разтрогнат от човеци брак и после повторна женитба.

Здравей, Тихомир.

То, дето викат хората - работата ясна. Като не виждаш сам какво си заключил за мен и какво си свидетелствал - нека да е така - аз да си измислям, а ти да си писал праведно и "изолбичително" - халал да ти е.

На темата : ти казваш, че завет между двама души стои докато е жив единият - да?

Цитат на: Владо - Ноември 28, 2011, 20:07:31 PM
Здравей, Тихомир.

То, дето викат хората - работата ясна. Като не виждаш сам какво си заключил за мен и какво си свидетелствал - нека да е така - аз да си измислям, а ти да си писал праведно и "изолбичително" - халал да ти е.

На темата : ти казваш, че завет между двама души стои докато е жив единият - да?

Ако бях аз го казал, нямаше да съм толкова сигурен, но го казва друг:

Римляни 7:1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

И после продължава в контекста на темата:
2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.
3. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Всички коментари и текстове са в полза на мъжете най-вече. :)
Според юдейския закон ако мъж не харесва жена, може да я напусне (да и даде разводно писмо) и тя има право да се омъжи за друг. Но жената не може .... :( Лошооо.
Като си помисля, какво каза Исус: Матей 19:8
Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

Бог беше определил ЕДНА жена за мъжа, ама ... на мъжете това хич не им се нрави и Соломон си взе 1000 жени (вкл. наложниците).

А жените ако сменим няколко мъже - пак лошооооо. :(

И пак си мисля: Щом Бог прости На Давид и Соломон, на Мария от Магдала, а и на кого ли не, защо не и на нас?

Другото, което си мисля е, че всички тези предупреждения са добри, защото ако ги следваме, ще ни предпазят от прибързани и емоционални решения. Последиците ги виждаме.

Ето аз, като голяма грешница, имам втори брак вече над 20 години и въпреки че съпругът ми е невярващ, считам бракът си за щастлив и благословен от Бога. Защото любовта покрива много грешки и поддържа огънят в семейното огнище.

И за питащите - да, сексът в брака е чудесен. Но ако няма доверие и любов, бракът е безмислен.