Author Topic: "Всяка власт е от Бога" - въведение в естествения закон.  (Read 14088 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Един от най-важните въпроси, с който всеки сериозен Христов ученик неизбежно ще се сблъска несъмнено е въпроса за властта. Когато Христос дойде на земята, първото нещо, което Той прогласи беше: "Покайте се защото Небесното царство наближи." Основния фокус на Христовото дело беше Божието Царство. А по дефиниция "царство" означава територия, която е под определена власт.

Поради тази причина въпроса за Царството е въпроса за властта, и отношението към властта е основния изпит на всяко човешко същество.

Ето защо искам да обърнем внимание на един от най-смущаващите текстове в Библията по отношение на властта и властите, а именно записаното в Римляни 13-а глава. Ще помоля да прочетете текста внимателно и да се опитате да вникнете какво този текст иска да ни каже:

Римл. 13:1  Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
Римл. 13:2  Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
Римл. 13:3  Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
Римл. 13:4  понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
Римл. 13:5  Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
Римл. 13:6  Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
Римл. 13:7  Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.


На пръв поглед този пасаж звучи много смущаващо, защото излиза като че ли Бог стои зад всяка форма на човешка власт на която ние дължим пълно покорство, в противен случай се възпротивяваме на самия Бог и навличаме осъждение на себе си. Това е очевидното значение на текста, което е смущаващо най-малкото защото виждаме примери в Писанията, че много от Божиите хора не са се покорявали на човешките власти в твърде много случаи.

Друга причина поради, която този текст е смущаващ е че според него излиза, че всяка власт и институция, която човеците създадат е от Бога. Т.е да кажем ако властта създаде "Агенция за закрила на детето" чрез което претендира за собственост на децата ни и правото да ги отнема и дава на когото ще - ние трябва да приемем, че това е от Бога. И ако властта каже, вие сте длъжни да възпитавате децата си във това, че полове не съществуват и всеки човек сам си избира пола (без оглед на физиологията си), както и че сте длъжни да учите децата си от 5 годишни на сексуални практики като маструбиране (както е в момента в Германия) - значи това е от Бога и ако вие се противите на властта се противите на самия Бог и навличате осъждение на себе си.

И понеже стана въпрос за Германия си струва да се отбележи историята на Дитрих Бонхофер (пастора дръзнал да се възпротиви на Хитлер), който когато бива извикан на разпит от Гестапо, есесовеца е започвал разпита с цитиране на Римляни 13-а глава.

Следва въпроса - дали наистина Бог е бил толкова загрижен за Гестапо, че да им даде такива козове в ръцете чрез апостол Павел? Който между другото пише тия неща не на кой да е а на римляните, които само няколко години по-късно ще положат живота си на арените в Римската империя именно поради неподчинението си към властите. Не е ли това някакво дълбоко смущаващо противоречие? Как стана така, че Павел учеше римляните на неща, които те тотално отхвърлиха и предпочетоха да дадат живота си по арените, вместо да се подчинят на властите според написаното им от Павел?

Дали всъщност апостол Павел не им е писал нещо съвсем друго, което нечия лукава ръка да е прикрила и изкривила умело чрез манипулиране на превода?

Внимателното изучаването на текста от Римл. 13-а глава в оригинал ме доведе недвусмислено точно до това убеждение. А именно, че превода е напълно лъжлив (при това не само в българските преводи, но и в почти всички английски преводи, които проверих) и обръща значението на текста на 180 градуса. И точно това е което бих искал да разгледаме в тази тема.

(следва продължение)

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Alesyz

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 147
Следва логичният въпрос, на какво изобщо можем да вярваме, от публикуваните преводи на Библията?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Продължение...

Какво е власт?

Думата използвана за "власт" в Римл. 13 е на гръцки "exousia". Ето какво значение дава речника:

ἐξουσία
exousia
ex-oo-see'-ah
From G1832 (in the sense of ability); privilege, that is, (subjectively) force, capacity, competency, freedom, or (objectively) mastery (concretely magistrate, superhuman, potentate, token of control), delegated influence:


Като корена на думата е:

ἔξεστι
exesti
ex'-es-tee
Third person singular present indicative of a compound of G1537 and G1510; so also ἐξόν exon; neuter present participle of the same (with or without some form of G1510 expressed); impersonally it is right (through the figurative idea of being out in public)


Цитатите са от Лексикона на Strong, като думите в наклонен шрифт, са онези, които са директен превод на думата, а останалите неща са пояснения.

Започвайки от корена на думата ние виждаме, че властта произлиза от това, което "е право" (it is right), обаче не на основание на някакво скрито право или привилегия, но на нещо, което е being out in public - сиреч ясно разпознаваемо като право от всички.

Следва въпроса, кое е онова нещо за което всички хора могат да свидетелстват, че е право? И на какво основание те биха имали такова свидетелство? Има ли закон, който е записан във всички човеци, свидетелстващ за това, което е право и това, което е криво и който дава възможност на хората да живеят в съгласие и единство и единодушно да одобряват това, което е добро и да осъждат това, което е зло? Според Божието Слово такъв закон има и за него апостол Павел споменава пак в същото послание към Римляните:

Римл. 2:14  (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл. 2:15  по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),


Значи тук Павел изрично говори за нещо различно от Моисеевия закон в който бяха обучавани евреите. Той говори за закон написан на сърцата на всички народи (думата езичници означава - не еврейски народи). Точно този закон за който говори Павел, който очевидно не е човешки закон (измислен и постановен от човеци), но е закон записан лично от Бога в сърцата на хората от всички народи - е фундамента от който произлиза всяка власт между човеците.

И този закон е естествена (натурална) част от естеството на човека, затова той бива наречен "естествен (натурален) закон" или още "общ закон" защото съвестта на всички човеци свидетелства открито за него. В тази статия аз ще се позовавам на него под наименованието "естествен закон".

И така властта по своето естество произлиза от естествения закон, който не е човешки закон, но Божий закон заложен в естеството на човека, за който също свидетелства неговата съвест. Ще обърна внимание на кратко за значението на думата СЪ-ВЕСТ, което очевидно носи посланието, че съвестта е съ(провождаща) вест, т.е нещо, което е дадено като допълнително свидетелство, потвърждаващо вестта произлизаща от естествения закон. Има хора, които считат, че съвестта на човека е самия естествен закон, но думите на Павел "на което свидетелствува И съвестта им" показват, че съвестта е допълнително свидетелство към това на естествения закон записан в сърцата на човеците.

Сега някой ще попита - "Какво точно пише в този естествен закон?" - това е добър въпрос. Но засега аз ще се задоволя само да кажа следното - естествения закон е нещо което хората не създават, А ОТКРИВАТ. И това, което съм видял  е че хората откривайки този естествен закон - те могат да го формулират по различен начин и с различни думи, но същността остава винаги същата.

И така разбирайки тия неща, за нас става много ясно какво означават думите "всяка власт е от Бога" а именно, че основата на всяка легитимна власт е в естествения закон, записана на сърцата на всички народи от самия Бог. Затова Бог е източника на всяка легитимна власт.

Ще каже някой, да ама текста не казва "всяка легитимна власт" а казва "всяка власт" и това е вярно, затова е нужно да се върнем към нашия текст от Римляни 13 и да видим какво точно се казва в него:

Римл. 13:1  Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

Подчертания текст е точно един от най-объркващите, защото според него излиза, че не съществува никаква власт, която да не е от Бога, сиреч всички власти които съществуват са непременно от Бога. Да видим обаче какво точно се казва в оригинала:

ου γαρ εστιν εξουσία ει μη από θεού

ου – пълно отрицание на следващия израз, не, няма
γαρ – защото, понеже
εστιν – има
εξουσία – власт
ει μη – ако не, освен от
από – от
θεού – Бога


От това се вижда, че оригиналния текст буквално казва:

"Защото власт няма, ако не е от Бога."

С други думи този текст не само не легитимира всяка съществуваща власт, а точно обратното, той прави напълно не легитимна всяка власт, която не е от Бога, сиреч която не е поставена върху фундамента на естествения закон. Точно това е което са разбрали от писмото на Павел нашите римски братя от първи век, затова те смело са се възпротивили на законовите своеволия на своя император и с радост са положили живота си за пътя на правдата, който е влязъл в противоречие с не легитимните закони на кесаря. Иронията е че ако гестаповеца разпитващ Бонхофер знаеше истинското значение на текста не само нямаше да парадира с него, но щеше да скрие Библията си в дън земя и нямаше да иска никой да знае какво пише там. Или може би просто нямаше да избере да бъде гестаповец? Очевидно обаче Бонхофер е знаел точното значение на текста, защото нито за миг не се е поддал на манипулациите на гестаповеца.

(следва продължение)
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Съгласен съм като цяло с написаното от Watchman, бих искал само да добавя (съвсем накратко) моето виждане по въпроса. Струва ми се, че то е като неговото, но бих искал да го обясня - да не би да се окаже, че не съм разбрал нещо.

Ап. Павел говори, че институцията и властта ѝ са от Бога, а не че непременно са добри. Държавата има своето поле на власт (как го използва е друг въпрос) - например урегулирането на движението по пътищата, трудовите правоотношения и т.н. Тази нейна власт е легитимна и ние трябва да я уважаваме. Което съвсем не значи, че не можем да кажем, че  един или друг закон е несправедлив или дори да откажем да се подчиним - особено когато държавата излиза извън зададените ѝ от Бога "граници на власт" и се опитва да регулира нещо, което не е в правомощията ѝ (напр. в известни периоди от историята е било забранено да си християнин, но - както казаха апостолите пред синедриона - "Право ли е да се покоряваме на вас, а не на Бога, разсъдете").

Можем според мен да кажем, че държавната власт произлиза от Бога по принцип и има някои правомощия от Него. Когато обаче държавата злоупотреби с тези правомощия и се опита да ги използва за да наложи нещо, което противоречи на по-висшата власт на Бога (от когото е и властта на държавата) - тогава вече е редно да се подчиняваме на Бога, като се противим на държавната власт с позволените ни от Него средства.

Ще дам един пример за да бъде по-ясно какво се опитвам да кажа:
Да вземем един управител на провинция (в римската империя например). Неговата власт произлиза от императора и който се бунтува срещу него, бунтува се и срещу императора - по принцип. Ако обаче този управител започне да действа в разрез с декретите на императора, тогава самият той става бунтовник. И тогава тези, които го следват стават бунтовници заедно с него, а тези които му се противят - лоялисти.


Бих искал също да добавя и едно несъгласие -  аз лично съм много резервиран към преводи "с речник в ръка". Опитайте например да превеждате по този начин от английски (дума по дума, с речник) и вижте какво ще се получи... Съвсем нормално е да има разминаване между думите в превода и тези в оригинала - добрият преводач, четейки текста на оригиналния език, разбира смисъла и след това го "преразказва", предавайки смисъла, а не буквално превеждайки думите. Как бихрте превели например "How do you do?" на български?
Затова лично аз не бих заложил никога на "речников превод" ако не е подкрепен поне от 1-2 сериозни авторитети. Но това вече всеки може да го решава за себе си. А що се отнася до конкретния текст - не намирам никакво манипулиране в него от преводачите. Това, че някои се опитват да го тълкуват като че трябва да се подчиняваме на държавата дори когато ни принуждава да вършим зло, си е техен проблем - не на превода.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
 Todor,

Аз имам още да пиша по темата, разглеждайки целия въпросен текст от Римляни 13 внимателно и едва когато го направя ще стане съвсем ясно какво имам предвид.

По отношение на това, което си писал, ти заемаш типичната църковна позиция по въпроса,но правейки това се натъкваш на няколко проблема, които остават неразрешими. Като например:

Quote
Когато обаче държавата злоупотреби с тези правомощия и се опита да ги използва за да наложи нещо, което противоречи на по-висшата власт на Бога (от когото е и властта на държавата) - тогава вече е редно да се подчиняваме на Бога, като се противим на държавната власт с позволените ни от Него средства.

Как точно ще дефинираш "злоупотребява" остава изключително субективно и подчинено на мирогледа на човека (който в повечето случаи чрез образователната система е формиран от самата държава). Това е много голям проблем на този подход и дава възможност на "държавата" която формира мирогледа чрез образование и медии (а знаем, че тя също упражнява и доктринален контрол над религиозните общества чрез различни техники и инструменти) да разшири многократно иначе пределно ясните лимити поставени от Бога. Освен това тези лимити са така замислени от Бога, че да бъдат осъзнати и разбрани и от хората, които никога не са виждали или чели някога Библията. Това е скъпоценността на естествения закон.

Quote
Бих искал също да добавя и едно несъгласие -  аз лично съм много резервиран към преводи "с речник в ръка". Опитайте например да превеждате по този начин от английски (дума по дума, с речник) и вижте какво ще се получи... Съвсем нормално е да има разминаване между думите в превода и тези в оригинала - добрият преводач, четейки текста на оригиналния език, разбира смисъла и след това го "преразказва", предавайки смисъла, а не буквално превеждайки думите. Как бихрте превели например "How do you do?" на български?
Затова лично аз не бих заложил никога на "речников превод" ако не е подкрепен поне от 1-2 сериозни авторитети.

Преди всичко това, което визираш като възможен проблем е напълно реално и винаги трябва да се внимава и бди за възможни пропуски. Решението обаче, което предлагаш съдържа в себе си според мен по-сериозни проблеми от тия, които се опитваш да решиш чрез него. А именно, как ще дефинираш кои авторитети за "сериозни"? Знаем много добре, че академичните среди се управляват по напълно човешки принципи и отдавна са инфилтрирани и контролирани от врага. Така, че "сериозен авторитет" не може да се дефинира на базата на академични звания и постижения. Христовите апостоли например бяха неуки рибари и фарисеите, които бяха "сериозни авторитети" от академично-теологична гледна точка ги презираха (даже ги наричаха "идиоти"), обаче апостолите са истинския сериозен авторитет, защото бяха верни на Христос. Ето защо автентично превеждане на Писанията не може да се очаква освен от хора, които са обърнати със цяло сърце към Живия Бог и посветени на Неговата кауза на земята. И това е основния проблем с повечето налични преводи на Библията днес. Те са направени от хора, които не са познавали Бога или въобще или са били незрели духовни бебета ако са имали някаква реална вяра. Причината за това е механизма по който са били подбирани преводачите, който механизъм в повечето случаи набляга на академизма, а не на познаването на Бога и вярността спрямо Неговата кауза. Другия проблем е че почти винаги към проектите за превод на Библията са били прикачани и определени църковни или деноминационни норми и традиции. А в случая с King James Bible например е имало цял списък от инструкции на царя, които често са имали политически характер.

Твоя подход със "сериозните авторитети" също влиза в пряко противоречие със следното обещание от Писанията:

1Йоан 2:27  а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.

Божият човек има уникален дар от Бога, който елиминира нуждата от авторитети въобще. Придържането към някакви големи и много важни авторитети на практика потиска и убива този дар и лишава човека от способността да ходи с Бога и да познава Бога и Неговата истина. Но вместо това търчи при този или онзи за отговори на въпроси, които е длъжен да изследва и издирва сам. Разбира се след като човек издирва и разбира, хората от местното тяло също трябва да изпитват заедно и именно местното тяло е защитния механизъм на светиите, а не някакви велики, големи и "сериозни" авторитети.

Затова и каквото аз съм разбрал по тази (или някоя друга) тема, аз го излагам тук за да бъде изпитано от всички и ако се намери нещо погрешно да бъде своевременно и аргументирано разобличено и поправено. Нямаме нужда да търчим при хора, които не познаваме, обявени за сериозни авторитети от хора, които не познаваме, на базата на принципи и механизми, които не са ни известили открито. С други думи ние се излагаме на един механизъм на създаване на авторитети, който работи в тайно и който не може да бъде изпитан по начина по който изисква Писанието. На първо място по плода и живота на самите хора. Затова и Божият замисъл е нещата да се изпитват в местната общност, където живота и плода на всички е ясно видим и изложен на показ пред всички останали.

Що се отнася до мен, то аз изследвам старогръцкия от 1992-а година насам, не просто с "речник в ръка" но също и с Божията благодат и милост в сърцето и въоръжен с верните обещания:

Мат. 7:7  Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
Maт 7:8  защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.


и

"Всички ще бъдат научени от Бога" /Йоан 6:45/.

Ако бяхме въоръжени само с речника, то щяхме да сме толкова за окайване, колкото и тези, които разчитат на академичните акредитации.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Как точно ще дефинираш "злоупотребява" ...
Както и да се подходи към въпроса, необходимостта да се различи по някакъв начин "праведно" от "неправедно" винаги стои. Моите критерии са (обикновено в този ред):
  • Свидетелството на Духа
  • Свидетелството на Писанието
  • Свидетелството на Църквата (тук не включвам само локалните братя, мога например да се запозная с живота и вярванията на различни хора чрез биографията им)
Може да се говори много за всяка една точка, но като цяло (мисля) тук не се различаваме особено.

А именно, как ще дефинираш кои авторитети за "сериозни"?
Ти сам ги посочи - комбинация от академичен (добре познаващ самия език) и духовен (за да може да разбере духовната истина, която трябва да преведе). Разбира се, едва ли има дори един човек, който да е "идеален" и по двата показателя :) Като цяло предпочитам академичните авторитети когато става дума за по-технически неща като превод, а хората които приемам за духовен авторитет съм склонен да слушам и без да е необходимо да ми доказват всяка своя дума от Писанието...

Но това е просто личния ми подход. Иначе по принцип приемам казаното от теб и в тази точка, единствено с уговорката, че не ми става ясно как точно тълкуваш 1 Йоан 2:27. При определен прочит то може да послужи като повод за отхвърляне на всякакъв авторитет - като се започне от братята и се стигне до Писанията (Защо ми е например да се уча от апостолите ако "Неговото помазание ме учи за всичко"?). Но, съдейки по другите писани от теб неща (не само в тази тема), не мисля че ще се разминем сериозно и по този въпрос.

Аз имам още да пиша по темата, разглеждайки целия въпросен текст от Римляни 13 внимателно и едва когато го направя ще стане съвсем ясно какво имам предвид.
Тук ти дължа едно извинение - а предполагам и обяснение. Когато прочетох за първи път написаното от теб, останах с впечатлението, че защитаваш някаква доста по-анархична позиция. Дали беше защото го четох от работа (набързо, а и умът ми беше пълен с всякакви неща) или поради някакво моментно "помрачаване в разума" не знам, но проблема беше в мен (написаното от теб е достатъчно ясно според мен). И понеже считам темата за важна, реших, че си струва да пиша накратко какво смятам по въпроса. После - когато прочетох отново написаното от теб - видях, че съм се заблудил, но вече бях като цяло написал поста си. Чудих се дали да го изтрия, но в крайна сметка реших да го постна, променяйки увода от "не съм съвсем съгласен" на "съгласен съм с написаното". Може би сгреших - понеже се получи малко като спам и ти отнех излишно време. Но в крайна сметка - ако решиш - винаги можеш да събереш постовете си в една цялостна статия, без коментарите от форума...

Бог с теб.

Alesyz

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 147
 Аз искам да дам конкретен пример, а не да говоря по принцип. В България законът за здравето, изисква от всеки безработен българин, да плаща 16.80 лв. на месец, за здравно осигуряване. Аз лично виждам в този текст от закона, прилагането на писаното в Псалм 94:20. От 2013 г. законът задължи всички безработни българи, които остават без работа също и заварените случаи, да подават определена декларация по образец, с която се регистрират като безработни освен в бюрото по труда, също и в НАП. И има санкция за неподаването на тази декларация, 500 лв. Това е класически случай на извиване на ръце от държавата, в лицето на нейните законотворци, който противоречи на всякаква нормална и естествена логика и е насочен към най-лошо поставената група хора в обществото, което само по себе си е жестоко. Как може, хора, които нямат доходи, да плащат за здравно осигуряване? И ако имам 20 лв., каква ще ми е мотивацията да не ги дам за хляб и храна, а да ги дам за здравно осигуряване, освен страх от санкцията? Колкото и малка да е тази сума, защо трябва да се дава на държавна власт, която се е доказала като корумпирана и престъпна, за бъдещи услуги със съмнително качество и достъп? Мога да предложа и други текстове, напр. в закона за потребителският кредит, които са крещящо доказателство за ограбване и които даже невярващите ги виждат и коментират. После ми идва наум, че Павел пише този текст до римляните, които имаха над главата си един нечестив император с цялото идолопоклонство по онова време. Как те прилагаха тези текстове, аз доколкото знам, християните са обявени за хора извън закона по онова време, а комай и през цялата история. Какво да правим ние в България днес, с такива закони, които очевидно са направени с цел да ни крадат по един хитър и подмолен начин? Почти цялото законодателство в България е направено така, че привидно е добро и благоприятно, но в същност то е функция на едни корпоративни интереси и ги обслужва.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Продължение...

Ще продължа с разглеждането на Римляни 13-а глава.

Рим. 13:3  Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

Това е може би един от най-противоречивите пасажи в цялата 13-а глава на Римляни. Всички знаем от историята, че много рядко е имало държавна власт, която не е преследвала добротворците и не е кооперирала със злотворците или не се е превръщала в олицетворение на злотворството самата тя. Единствените случаи когато това не се е случвало е било когато властта е била основана на и функционирала чрез принципите на естествения закон.

С други думи имаме няколко варианта:

- Или трябва да си затворим очите за историческите факти и да твърдим, че този пасаж говори за официалните власти навсякъде и винаги.
- Или да приемем, че този пасаж е някаква нереална утопия, или дори пълна глупост.
- Или да разберем, че този пасаж говори не за всяка власт, която има претенциите да бъде официална власт, а само и единствено за онази власт, която произлиза от Бога, основана е на естествения закон и функционира чрез неговите принципи.

Отново се връщаме на иронията, че апостол Павел пише тези думи към гражданите на римската империя, които не само че няма да бъдат похвалени от официалната власт за своя достоен християнски живот на добротворство, но само след няколко години ще започнат да бъдат масово избивани по арените. Да не говорим, че самия автор на текста - апостол Павел ще бъде обезоглавен по заповед на римския император. Какво стана с похвалата на добротвореца? Или апостола сам е осъдил себе си като злотворец чрез тези свои думи?

Всичко това идва да покаже, че апостола говори за властта като принцип, по който трябва да функционира за да бъде истинска власт, зад която стои самия Бог, а не че той с тези думи утвърждава управленското статукво където и да било по света.

Римл. 13:4  понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.

Тук отново популярните преводи представят служителя на властта като Божий служител, който размахва меча си над главите ви за да ви държи в страх и подчинение. Оргиналния текст обаче дава съвсем друго впечатление, а именно, че служителя на властта е поставен по Божия воля за НАШ СЛУГА. Затова текста по-буквално преведен казва следното:

"Понеже от Бога той е ваш слуга за добро..."

С други думи Писанието утвърждава, че законната власт пред Бога е в позицията на слуга и прислужник, а не на господар и владетел.

Преди няколко столетия прословутия английски крал Джеймс (King James) който е бил също и учен теолог, развива теорията за "divine right of kings" или казано на български "божествено право на царете". Според неговата теория властта, която очевидно произлиза от Бога бива делегирана от Него в определена мярка на царете, които от своя страна делегират определена мярка от своята власт на своите управници, които делегират мярка от своята власт на своите под управници и най-накрая остава управлявания народ.

С други думи той рисува една пирамидална структура на власт. Крал Джеймс обаче е срещнал много сериозния отпор на пуританите, които са живели по негово време, които са считали, че властта от Бога се предава чрез естествения закон (закона на общия консенсус за това, което е право, за което свидетелства и съвестта и записания на сърцата от Бога закон) на хората, които назначават свои слуги - магистрати да им служат за тяхно добро, които пък назначават висши магистрати, които пък утвърждават властта на царя. С други думи те са приемали структурата на властта, като структура от слуги а не господари и владетели.

От буквалния превод на текста се вижда, че именно пуританите са били прави, а крал Джеймс е бил узурпатор на власт и контрол. Да видим дали има други пасажи, които подкрепят позицията на пуританите:

1Кор. 11:3  Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.


Тук апостол Павел описва как се разпределя властта и управлението от Бога. За разлика от теорията на крал Джеймс, апостол Павел не дава никакво място на царе и управници в начина по който Бог разпределя РЕАЛНАТА власт. Нужно е да правим разлика между представителна власт и реална власт. За да съществува представителна власт е необходимо първо да съществува реална власт, която после да бъде делегирана на определени представители с определена цел. Цитирания пасаж от 1Кор. 11-та глава показва Божията структура на разпределение на реална власт. Този пасаж унищожава всякаква възможност за узаконяване на тирания и подтисничество, защото в структурата за разпределение на реалната власт НЯМА МЯСТО ЗА ДРУГИ ЦАРЕ И ВЛАДЕТЕЛИ, освен ЕДИНИЯ ЦАР И ВЛАДЕТЕЛ - Исус Христос.

Следователно ролята на царе, управници и владетели е само и единствено в представителната власт, което автоматично ги поставя в позицията на слуги на хората, които носят реалната власт на плещите си. Нека да сравним структурата на крал Джеймс с тази на апостол Павел:

Бог->Цар->Управници->Подуправници->Полиция->Народ

Бог->Христос->Всеки мъж->Семейство (жена и деца)->Представителна власт

Виждате колко фундаментална роля има мъжа и семейството в Божия ред и разпределение на реална власт. Тогава никак не са за учудване драконовските усилия, които врага полага да унищожи семейството и конкретно властта на мъжа в него, защото то е фундаменталния инструмент за установяване на властта на Бога на земята. Отново ще подчертая, че в структурата на реалната власт - не се споменава нито за царе, нито за президенти, нито за кметове, нито за управници, нито за полицаи, нито за съдии. На всички тях им е отредено място само и единствено в представителната власт, която е система от слуги, а не от господари.

Може би сега ще можете да си дадете сметка какво се случва в Западния свят, където семейството бива стратегически и целенасочено унищожавано и елиминирано чрез техники и стратегии прикривани зад правата на жените или правата на децата, или правата на хомосексуалистите, докато всъщност се води пълномащабна война не просто срещу семейството, а срещу властта на самия Христос на Земята чийто единствен директен и оторизиран представител на Земята не е държавната структура или религиозната/църковната структура, а именно СЕМЕЙСТВОТО!

Ето защо написаното от апостол Павел в Римл. 13:4 е в пълна хармония с написаното в 1Кор. 11:3, а именно, че управника има власт само и единствено на базата на покорен представител на реалния властодържател на Земята - мъжа и неговото семейство и като такъв ТОЙ Е НАШ СЛУГА ЗА ОБЩА ПОЛЗА.

Поради тази причина и управниците са наречени "министри" - което ще рече слуги, прислужници. Министър председател означава - началник на слугите, а президент означава глава на корпоративната структура на представителната власт, сиреч на структурата грижеща се за реда и дисциплината сред тези слуги на които са поверени определени ресурси за управление с цел общото благо. Нита една от тези титли не носи реална власт в себе си, нито има функцията на глава на който и да е било жив мъж на планетата земя, защото глава на мъжа може да бъде само и единствено самия Христос.

Днес има много християни, които в следствие на внушенията от ученията на такива лъжеучители като крал Джеймс треперят пред представителната власт и често пъти това ги тласка към компромиси с властта на своята единствено законна глава Христос. От друга страна ако ние разбираме истинската структура и функция на властта такава, каквато недвусмислено е описана в Писанието, ние ще намерим неподозирана до сега сила и увереност в това да положим живота си ако трябва и до смърт без никакъв страх и смущение пред заплахите на извратилата се представителна власт, която е била прелъстена и обяздена от самия сатана:

1Петр. 3:14  Но даже, ако пострадате за правдата, блажени сте; а "от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте".

Римл. 13:5  Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.


Петия стих от 13-а глава може би е най-ключовия за разбирането на целия пасаж свързан с властта. Тук апостола дава една много специфична причина за покорство към властта а именно - СЪВЕСТТА. Не знам колко хора осъзнават значимостта на това изявление, но то запечатва и свързва целия смисъл в едно цяло, а именно, че апостола говори в този пасаж само и единствено за властта произлизаща от естествения закон за който свидетелства не кое да е а именно СЪВЕСТТА на човека:

Римл. 2:15  по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.

С тези с думи апостола запечатва смисъла на Римл. 13-а глава по абсолютно недвусмислен начин, елиминирайки всякаква възможност за спекулации, защото той показва, че властта, която оперира извън пределите на естествения закон за който свидетелства и съвестта - не е власт въобще. Но ако тя функционира в рамките на естествения закон за който съвестта ни свидетелства, че е праведен и справедлив, то ние дължим послушание не просто поради страх от наказание а най-вече поради съвестта си, защото Писанието свидетелства, че вяра без чиста съвест е корабокрушение на вярата /1 Тим. 1:19/.

На практика Римляни 13-а глава постановява принципите на конституиране на законодателната и представителна власт, така щото тя да има ненарушена връзка със самия източник на всяка реална власт - Бога.

Ето как точно работи тази връзка:

Бог-> Христос -> Мъжа (като глава на семейството)-> Чрез взаимното съгласие на всичките глави на семейства постигнато на основание на естествения закон написан в сърцата на всички и потвърдено от свидетелството на съвестта на всички тях се утвърждават принципите на това, което е право и това, което е криво, това, което е достойно за похвала и това, което е достойно за наказание.-> По силата на взаимното съгласие на носителите на реалната власт се конституира представителна власт (ако обществото е достатъчно голямо и има нужда от такава) на която се поверяват задължения и правомощия, както и определено финансиране с цел следенето за изпълнението на тези конституирани принципи с крайната цел общото благо на цялото общество носители на реалната власт.

Така стигаме до стих 6, който в контекста на всичко казано до сега става пределно ясен и разбираем:

Римл. 13:6  Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

Интересното в случая че думата преведена като "данък" буквално означава "зареждане". Сиреч обществото от носители на реална власт създават механизми и структури на представителна власт, които "зареждат" с определено гориво за да може те да функционират за наша полза.

Аз бих попитал колко от вас биха внасяли своето зареждане (данък) с голяма радост в една система от слуги, които непрестанно служат за общото благо, за чиято правдивост, справедливост и целесъобразност свидетелства цялото ви вътрешно естество и вашата съвест? Аз не просто бих внасял моя дял, но бих тичал с пълна радост да го занеса където трябва.

Това е начина по който властта се предава, конституира и функционира, така както Бог я е замислил и цялата ни човешка история свидетелства (с малки изключения), че човешкия род трагично се е провалил в реализацията на Божиите инструкции за власт. За щастие - когато Исус се завърне на земята  и седне на престола на баща Си Давид, Той ще възстанови тази праведна власт по цялата земя и всички удостоени да участват в това Царство ще видят добрият й плод и ще прославят Бога за Неговата превъзходна мъдрост.

Надявам се всички прочели до тук това изложение на принципите разкрити ни в Римляни 13-а глава ще са в състояние да видят огромният контраст между реалното значение на текста, заедно с неговия невероятен потенциал за принасяне на добър плод и традиционно възприетото и обърнато на 180 градуса тълкувание, което утвърждава статуквото на нечестивата система на власт пуснала пипалата си във всички кътчета на земята.

В този смисъл ние сме в абсолютно същата позиция в която беше нашият Цар Исус от Назарет, стоейки пред Пилат, или цар Давид бягащ от лицето на цар Саул. Легитимната власт предадена в ръцете на нелегитимната, праведния цар бидейки съден от неправедния слуга. Нито Исус, нито Давид вдигнаха ръката си против неправедния си съдник, ако и да имаше сила и законна власт в ръката и на двамата да го сторят. Но предпочетоха да пострадат вместо да действат прибързано и предадоха очакването си на Бога, Който своевременно да възцари праведния и да отмахне нечестивия.

Само и единствено това разбиране и това очакване може да изгони от нас страха и смущението от заплахите на нечестивата власт и да ни подготви за тежките времена на гонение и страдание, които са надвиснали над цялото човечество.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 878
А как се връзва тук "1 Царе 8 глава" ?
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Първо, трябва да се забележи, че Посланието към Римляните 13-а глава е писано към... римляните. Т.е към един от езическите народи. Естествения закон е Божия фундамент за управление и власт сред езическите народи.

1 Царе 8-ма глава касае народа на Израел, който беше отделен изсред останалите народи със специална цел. Като отделен народ Бог им даде допълнителен закон установен чрез завет. Завет означава договор, а един от основните принципи на естествения закон е "изпълни всичко, което си се съгласил да изпълниш". С други думи преди Израел да имаше завет с Бога, той си беше под естествения закон като фундамент. И вече върху този фундамент може да се надгражда чрез завет. Точно затова и Бог не прави абсолютно нищо без да прави завет преди това.

И така според завета на Синай, Израел се беше ангажирал пред Бога да има по-различен вид управление от останалите народи. А именно - теокрация. При теокрацията - Бог е цар и управлява народа чрез пророци и съдии, които са изпълнени с Неговия Дух. Това не означава, че структурата на реална власт е по-различна от тази за която говори апостол Павел в 1 Кор. 11:3, защото виждаме че народа се управляваше чрез старейшини, които бяха главите на бащините родове. Т.е властта остава в мъжа и бащата. И тъй като старейшините са суверени т.е никой старейшина не може да владее над друг старейшина Бог изпращаше сред тях съдии и пророци, които бяха директен проводник на Неговия съд, правда и справедливост.

Разликата е че съдбите вече се извършват не само на базата на естествения закон, а също така  и на базата на заветния закон. Като вместо представителна власт излъчвана от директния носител на реална власт на земята - мъжа, имаме говорител на самия източник на всяка власт - Бога. Поради тази причина и думата пророк означава "говорител". Както например днес имаме говорител на президента, който ако направи изявление това всъщност са думите не на говорителя а на самия президент, така пророка е говорител на самия Бог. В този смисъл пророка, който също изпълнява функция и на съдия (защото Бог не само говори, но и съди) е възможно най-директната връзка със самата власт в Небесата. Това е същината на теокрацията. При нея има по-малко преходни звена във веригата на властта, което предполага и по-малко възможности за отклонения от правдата и правосъдието. В този смисъл пророка е имал и функция на цар. Но не цар по смисъла на езическите народи (които ако и да имат естествения закон в сърцата си не винаги основават своето управление на него). Затова теократичния цар не е като езическия цар. Теократичния цар е пророк, свещеник и съдия. Той обаче не е законодател, както е езическия цар, при който думата на царя е закон. Има само една единствена личност в цялата вселена годна за тази позицията на теократичен цар и това е Христос. Затова всички теократични царе в Израел в най-добрия случай бяха сянка на единствения праведен и истинен Цар.

За да съществува обаче теократичен цар е необходимо за има заветен закон или заветен договор. Затова и когато Христос се яви, Той бидейки пророк стана посредник между Бога и човеците на един Нов завет, Нов договор. Народите които не са под заветни отношения с Бога нямат право да поставят царе, а са длъжни да се управляват от естествения закон и представителната власт. Затова и единствените народи, които са просперирали на земята са тези, които са имали естествения закон като фундамент на своята държава. От по-новата история можем да отбележим държави като Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, ЮАР, Австралия и Канада, в чието законодателство, естествения закон е фундамент. Разбира се те отдавна са преминали от естествен закон към  елитарно управление и плодовете от това вече са повече от явни.

Предполагам би било полезно в тази тема да се разгледат и формите на управление сред народите и по-скоро фундаментите на които тия управления се изграждат. И това може да стане по-надолу в темата.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 878
7 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
...
18 В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.


Самуил изреди какво ще прави царя и че те ще викат против него,  но те се съгласиха. Сега,  ако им (ни) стане тежко и да викат(викнем) против царя, Бог ще ги(ни) чуе ли ? Исус отмени ли това съглашение ?

Тука не искам да споря за естествения закон и нещата които проучваш - ще са полезни за съвестта на всеки. Въпроса е да се уточнят тези неща за да не вкараме някой в грях.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Първо израилтяните си поискаха цар по модела на езичниците:

1Царе 8:5 постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

Това на първо място показва дълбоко неразбиране на Божиите пътища и цели и на второ място означава, това, което сам Бог, казва, а именно - че с това ТЕ ОТХВЪРЛЯТ НЕГО. Т.е акта на поставяне на цар по модела на езичниците е де факто отхвърляне на Божият ред на управление и власт. Това отхвърляне само по себе си носи със себе си редица проклятия и бремена за които Бог ги предупреждава:

1Царе 8:10  Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
1Царе 8:11  Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесницата му.
1Царе 8:12  И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
1Царе 8:13  Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
1Царе 8:14  И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
1Царе 8:15  Ще взема и десетък от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
1Царе 8:16  И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
1Царе 8:17  Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
1Царе 8:18  В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
1Царе 8:19  Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
1Царе 8:20  за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни служи, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.


Израилтяните в своето умопомрачение поискаха управление базирано на езическата елитарна система при която царя е господар и владее над хората и живее на техния гръб. Бог направи всичко възможно да ги предупреди какви последствия има от този акт на безумие. Де юре това, което се случи в този момент беше това, че израилтяните поискаха промяна на заветните договорки с Бога. Т.е те поискаха промяна (поправка) в договора си с Бога. Защото според договора сключен на Синай, те не можеха да имат цар като езичниците. Бог въпреки негодуванието Си се съгласи с тази поправка и след като тя беше одобрена от двете страни по договора - влезе в сила за израилтяните.

Quote
Самуил изреди какво ще прави царя и че те ще викат против него,  но те се съгласиха. Сега,  ако им (ни) стане тежко и да викат(викнем) против царя, Бог ще ги(ни) чуе ли ? Исус отмени ли това съглашение ?

За мен е странно на какво основание ти считаш, че ние сме ангажирани по какъвто и да е начин с тази поправка към Стария договор, след като ние сме под изцяло Нов договор.  Исус не е отменял това съглашение, Той направо замени целия стар договор с Нов.

И ако разгледаме внимателно думите на Исус - Той беше напълно против монархическата система на управление сред езичниците:
Лука 22:25  А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
Лука 22:26  Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува - като онзи, който слугува.
Лука 22:27  Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.


Исус дойде да възстанови модела на власт при който управника е слуга а не господар. В този смисъл Исус ако и да беше директен представител на реалната власт, Той не заемаше позицията на господаруващ, а на слуга. Това е много важно да се разбира.

Quote
Тука не искам да споря за естествения закон и нещата които проучваш - ще са полезни за съвестта на всеки. Въпроса е да се уточнят тези неща за да не вкараме някой в грях.

Преди всичко, греха е когато човек прави неща без убеждение. А убеждение не може да има без да има разбиране. Затова всеки трябва да изследва и разбира за себе си и да живее според убежденията до които сам е достигнал, а не да черпи наготово без изпитване.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

a

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Quote
Защото според договора сключен на Синай, те не можеха да имат цар като езичниците.

Как така?

14Като влезеш в земята която ти дава Господ Бог твой, и я наследиш, и се населиш в нея, и речеш: Ще си поставя цар както всичките народи които са около мене,
15тогаз да си поставиш цар когото избере Господ Бог твой: не можеш да поставиш над себе си чужд человек който не ти е брат.
16Но да не трупа много коне за себе си, нито да върне людете в Египет за умножение на коне; защото Господ ви рече: Да се не върнете вече през онзи път.
17Нито да взема много жени за себе си, за да не отстъпи сърдцето му; нито да трупа твърде много сребро и злато за себе си.
18И когато седне на царския си престол, да препише в една книга за себе си препис на тоя закон, от онази която е пред свещениците Левитите.
19И той да бъде при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа Бога своего, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления, и да ги върши; 20за да се не превъзнесе сърдцето му над братята му, и да се не уклонява от заповедта надясно или наляво; за да бъде многолетен на царството си, той и чадата му, всред Израил.


Ами въпросът е дали този пасаж легитимира исканията на израилтяните? Един вид това е представено като опция и го има като принцип в закона, затова те защо да не се възползват?

Ако царят се явява като вид узурпатор на титли и власт които принадлежат само на Бога, защо тогава Той е заложил монархията в закона?
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Quote

   "Защото според договора сключен на Синай, те не можеха да имат цар като езичниците."


Как така?

14Като влезеш в земята която ти дава Господ Бог твой, и я наследиш, и се населиш в нея, и речеш: Ще си поставя цар както всичките народи които са около мене,
15тогаз да си поставиш цар когото избере Господ Бог твой: не можеш да поставиш над себе си чужд человек който не ти е брат.
16Но да не трупа много коне за себе си, нито да върне людете в Египет за умножение на коне; защото Господ ви рече: Да се не върнете вече през онзи път.
17Нито да взема много жени за себе си, за да не отстъпи сърдцето му; нито да трупа твърде много сребро и злато за себе си.
18И когато седне на царския си престол, да препише в една книга за себе си препис на тоя закон, от онази която е пред свещениците Левитите.
19И той да бъде при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа Бога своего, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления, и да ги върши; 20за да се не превъзнесе сърдцето му над братята му, и да се не уклонява от заповедта надясно или наляво; за да бъде многолетен на царството си, той и чадата му, всред Израил.

Очевидно аз съм пропуснал този детайл от договора и приемам корекцията. Явно тази опция е съществувала базирана на Божието предвиждане как ще се развият нещата и Бог я е заложил за да постави в договора изисквания за тези евентуални царе, което е доста мъдър и предвидлив ход от Божия стана. Вижда се обаче, че Бог не ги инструктира да си поставят цар, но казва ако "речеш: Ще си поставя цар", също се вижда, че Бог не благоволи в това, че те искаха цар като народите, затова и каза, че с избора си да имат цар, те отхвърлят Бог да не царува над тях.

Quote
Ами въпросът е дали този пасаж легитимира исканията на израилтяните? Един вид това е представено като опция и го има като принцип в закона, затова те защо да не се възползват?

Очевидно са го имали като опция, ако и да е била твърде нежелана от страна на Бога. Това е подобно на това, когато се сключва договор между двама души в който се казва, че единия купува нещо за еди колко си пари и трябва да ги плати на 100% в срок от един месец, но ако не успее за един месец трябва да ги плати не по-късно от три месеца от датата на сключване на договора. При наличието на подобни клаузи се вижда ясно, че първата опция е главната и желаната, а другата е компромисен вариант в случай на възникване на нежелано развитие на нещата. При израилтяните точно това се случи - нежелано развитие на нещата.

Quote
Ако царят се явява като вид узурпатор на титли и власт които принадлежат само на Бога, защо тогава Той е заложил монархията в закона?

Първо това, което е в закона и което са имали израилтяните не е монархия а теокрация, защото царя също е подчинен на основния закон, който не е създаден от самия него, а от Бога. Т.е както посочих и по-горе в темата - царя не е законодател.

Един народ може да има цар, чиято власт ако е основана на естествения закон, тогава този цар също не е законодател, а само изпълнител на закона. В този случай царя е част от представителната власт.

Ако обаче царя се възцарява на базата на сила, манипулации и започне да променя (или създава) законите по свое усмотрение, тогава този цар е узурпатор на власт.

Демокрацията например по своето естество е диктатура на мнозинството. Тя не е основана на естествения закон, а на волята на мнозинството, което си прави каквито иска правила и закони и може да поробва и унижава малцинството. Т.е демокрацията не е основана на естествения закон, което я прави нелегитимна система на управление. От друга страна републиката е основана на естествения закон и е най-добрата известна форма на управление сред езическите народи в настоящата епоха. Разбира се ние се наричаме Република България, но в начина на упвавление на което сме свидетели няма нищо републиканско. Ние се управляваме от една извратена форма на демокрация при която дори не управлява мнозинството, а един задкулисен елит, който манипулира мнозинството и изборните резултати. Това по своето естество е узурпиране на власт.

Днес например гледах една пресконференция на Путин и той нарече новата власт в Киев "така наречената власт". С други думи той не я признава за реална власт, а само за нещо, което така е наречено, защото те не са дошли на тази власт по законен начин. Това е много правилен начин на разсъждение и точно това е начина по който Римляни 13-а глава ни учи да разсъждаваме относно властите. Власт е само онази, която е дошла от Бога на основание на естествения закон.

Между другото не знам колко хора се замислят, че естествения закон сам по себе си представлява основен фундамент на всеки друг Божий закон. Без естествения закон, никакъв друг Божий закон не би могъл да бъде утвърден на земята.

Например, Закона на Моисей беше утвърден чрез завета (договора) на Синайската планина. Обаче по силата на кой закон - някой е длъжен да изпълнява договорите си? За да има смисъл от един договор, и в последствие закон въведен на основание на този договор, трябва на първо място да има някакъв ДРУГ закон, който да задължи спазването на договорите въобще. Иначе сключване на договори е безпредметно.

И точно една от заповедите на естествения закон е "извърши всичко, което си се съгласил да извършиш". И когато този фундамент е поставен на него може да се надгражда всичко останало на договорна/заветна основа.

Казвам всичко това за да подчертая колко важен, изначален и фундаментален е естествения закон и той предшества всички други закони и заповеди, включително и Божии.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

a

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Добре. Значи доколкото разбрах (поправи ако греша), царят е бил легитимна опция точно защото той не е бил цар по езическия модел (като законодател), а е трябвало най-напред да се покорява на Божия закон. Това се вижда ясно в стиховете, където се задължава царят да има копие от закона. Господ все още е най-висшата законодателна власт, и затова даже със цар, Израел си е била теократична държава.

А като спомена за Киев (ако трябва отдели в друга тема), мен ми е малко неясно какво се случва там. Слушала съм по новините репортажи, обяснения и доводи, но не съм сигурна какво наистина става и кои точно са невидимите играчи. Предполагам че е каклулирана атака срещу Русия, но може и нещата да са по-дълбоки. Вие какво смятате?
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.