Братско общение в тревожни времена

Само да уточня нещо:

ЦитатРазбира се, че Бог има активна роля в това да чука на сърцата на човеците. Знаейки кой ще отвори вратата, Той няма да го остави на мира до този момент. Чука също и на сърцата и на тези, които няма да Му отворят, въпреки че знае това!

Никъде в Словото Христос не хлопа на сърцата на невярващите. Това е познат поетичен израз, който сме чували по църквите, който е базиран на текст в Откровение 3. Там Христос чука на вратата на лаодикийската църква, а не на сърцето на невярващия.

Относно невярващия има заповед, а не покана. Бог не умолява хората да се покаят, а заповядва да се покаят, знаейки ужасът, който чака тези, които не се покаят, а по-точно, цяла вечност подложени на Божия гняв.

Бог е Господар и един Господар не умолява тези, над които властва, а заповядва, още повече когато са му неприятели. Когато живеехме в греховете си бяхме неприятели на Бога и Бог не дойде към нас с молба, а със заповед.

Редно е вече да погледнем към Бог от Словото, а не към този, когото мнозина проповядват, който няма много общо с Всемогъщият Бог, от когото трябва да се трепери с ужас.


И отново да спомена нещо, което се пропуска от днешните "благовестители", а именно, че Христос не ходеше от селище в селище да умолява хората да го приемат в сърцата си, но ходеше и заповядваше - Покайте се. Това правеха и тези, които следваха стъпките Му. Интересно днес на кого подражават тези, които ходят и казват "Бог те обича"...

Цитат на: Tihomir - Ноември 08, 2008, 19:32:59 PM


Относно невярващия има заповед, а не покана. Бог не умолява хората да се покаят, а заповядва да се покаят...

Бог е Господар и един Господар не умолява тези, над които властва, а заповядва...

И отново да спомена нещо, което се пропуска от днешните "благовестители", а именно, че Христос не ходеше от селище в селище да умолява хората да го приемат в сърцата си, но ходеше и заповядваше - Покайте се. Това правеха и тези, които следваха стъпките Му. Интересно днес на кого подражават тези, които ходят и казват "Бог те обича"...

Да, Бог заповядва на всички да се покаят, но и още нещо :

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас УМОЛЯВА; МОЛИМ ви от Христова страна, примирете се с Бога,
21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях}* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда}† пред Бога.

ЦитатНикъде в Словото Христос не хлопа на сърцата на невярващите. Това е познат поетичен израз, който сме чували по църквите, който е базиран на текст в Откровение 3. Там Христос чука на вратата на лаодикийската църква, а не на сърцето на невярващия.

Ето я лаодикийската църква:

17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.


Така както четеш, това вярващи хора ли са според теб? Изобщо от 7-те характеристики на църквите, колко вярващи има описани? Затова Бог тропа на сърцата не само на вярващите - усещаш ли?

Темата малко се отклони, но искам да уточня:


Забележи, че цитатът, който даваш от 2 Коринтяни 5 е част от послание, което е адресирано към определени хора и ето какво пише в началото му:

2 Коринтяни 1
Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия...

От това се вижда, че посланието не е към невярващите и това умоляване не е отнесено към невярващите. На няколко места се споменава, че трябва да се отхвърли всяка злоба, нечестие и т.н..., което са все заръки към тези, към които е отнесено посланието.

Относно лаодикийската църква - пише, че е църква. Пише за хора, които са казали, че нямат нужда от нищо и са изгонили Бог навън. Това са хора, които са знаели за Бога. Юдеите, които щяха да убият Исус с камъни в (историята е записана в Йоан 8) също бяха наречени вярващи.

Има вярващи, които ще се спасят, а има и такива, които ще бъдат осъдени, защото вярват, но вършат нечестие. Проблемът е значението, което се влага в думата "вярващ" днес, а именно - праведен. Едното и другото нямат общо (и бесовете вярват). По този въпрос можеш да погледнеш тази тема и ако искаш да продължиш дискусията там.

ЦитатОт това се вижда, че посланието не е към невярващите и това умоляване не е отнесено към невярващите

...и даде на нас да служим за примирение;
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше СВЕТА със Себе Си, като не вменяваше на ЧОВЕЦИТЕ прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас УМОЛЯВА; МОЛИМ ви от Христова страна, примирете се с Бога

ЦитатОтносно лаодикийската църква - пише, че е църква

То и за другите 6 църкви пише, че са църкви! Колко от тях Господ признава за праведни и ще възнагради? А какво пише за останалите? Така че не всичко, което се нарича църква можеш да приемеш като вярващи праведници! Ясно е, че всеки човек вярва в нещо! Дори и атеистите вярват в измислените хипотези на някакви "учени", но не го наричат вяра. Това обаче не означава, че те не вярват. И така....!

Посочих към кого е писано посланието. Прочети сам първа глава.

Темата е за преминаването на нечестивия в царството на Бога и за свободната воля, докато думите, които ти казваш са отправени към хора, които не са тези, за които говорим. Да не говорим, че "примирение" е различно от "умоляване".

Относно "вярващите" трябваше да го поясня, защото ти говореше за вярващ в смисъл на "праведен", защитавайки баснята, че Христос хлопал на вратата на сърцето на невярващия, когато не виждаме никъде другаде такова сравнение.

Ако Бог иска да влезе някъде, Той няма да иска разрешение нито ще умолява. Той е Бог и прави това, което си иска. Ако Бог искаше да влиза в сърцето на някого (ако изобщо може да става за такова нещо), Той изобщо нямаше да пита за разрешение. Бог не пита за разрешение, когато прави нещо, защото "кой му е бил съветник"? Това са учения на "Faith Movement".

Бог дава ЗАПОВЕД за покаяние. Той не умолява за "отваряне на вратата".

Това е толкова фундаментално, че ако не се разбере, тогава ще се отвлечем в разни романтични размишления относно някакъв "бог", който не е Всемогъщият Бог.

Бог не иска да влезе в сърцето на човека. Това са глупости от американските филми и проповеди, които днес се приказват и тук.

Бог иска ВСИЧКО. Той не иска да влезе в сърцето на някого. Това са любовни романи. Бог иска ВСИЧКО. Бог заповядва на хората да ДОЙДАТ при Него, а не казва "отворете си сърцата, за да вляза там".

Писано е "погледнете към МЕНЕ и спасени бъдете всички земни краища". На друго място казва "елате ВСИЧКИ, които се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя".

ЦитатПосочих към кого е писано посланието. Прочети сам първа глава.

И аз писах 2 пъти кой примирява Бог със Себе Си чрез посланниците на примирението - СВЕТА! Ето прочети пак:

... сиреч, че Бог в Христа примиряваше СВЕТА със Себе Си...и че повери на нас посланието на примирението...

ЦитатАко Бог иска да влезе някъде, Той няма да иска разрешение нито ще умолява. Той е Бог и прави това, което си иска. Ако Бог искаше да влиза в сърцето на някого (ако изобщо може да става за такова нещо), Той изобщо нямаше да пита за разрешение.

Ако Бог влизаше така в сърцата на вярващите, с ритник, както ти казваш, защото е Господар на всичко, тогава ти обезсмисляш целият Му замисъл! И нищо не си разбрал от Писанията за Божието сърце! Бог е Господар на всички и затова именно Той не влиза насилствено, а ИСКА да му отворят, когато тропа! Просто така Той иска! Защо - ти си открий сам от Словото!

Валипети,

Прочети внимателно какво пиша в съобщенята си.

ПЪРВО - примирение и умоляване е различно. Никъде Бог не умолява света, но Бог примирява света ЧРЕЗ Христос.

ВТОРО - Твоите разсъждения за "влизането в сърцето" са толкова далеч от Словото, че действието на Всемогъщия Бог, за което ти показах, че пише в Словото, ти изглежда нелогично.

Върни се и прочети ВНИМАТЕЛНО какво писах и прочети ВНИМАТЕЛНО в Словото къде пише, че Бог влиза в сърцата на вярващите и къде вярващите го КАНЯТ да влезе в сърцата им, според както ти се изразяваш.

Едва когато разбереш това последното ще можеш да разбереш и първото.

ЦитатПЪРВО - примирение и умоляване е различно. Никъде Бог не умолява света, но Бог примирява света ЧРЕЗ Христос.

... сиреч, че Бог в Христа примиряваше СВЕТА със Себе Си...и че повери на нас посланието на примирението...И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас УМОЛЯВА; МОЛИМ ви от Христова страна, примирете се с Бога

Ти трудно четеш ли или какво?

ЦитатВТОРО - Твоите разсъждения за "влизането в сърцето" са толкова далеч от Словото, че действието на Всемогъщия Бог, за което ти показах, че пише в Словото, ти изглежда нелогично.

Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Та за кое действие ми казваш?

Валипети,

Първо прочети към кого пише Павел - към църквата или към нечестивите. Когато Павел говори на гърците той не казва "Бог умолява всички да се покаят", а казва "заповядва на всички да се покаят". Когато се обръща към църквата и светиите в Коринт там той казва, че Бог ги кани/умолява да се примирят с Бога. Има проблем с разделянето на Словото на глави и стихове, защото точно следващият стих (в следващата глава) говори за това, че коринтяните са приели Божията благодат, но Павел се опасява да не би това да е напразно:
И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат

Второ - в цитата от Откровение 3 пише, че хлопа на вратата на църквата, а не на вратата на сърцето. Това с вратата на сърцето е глупост и измислица на тези, които са последователи на "Августин", който е правил такива алегорични изводи. Глупаво е самото твърдение в светлината на посланието в Откровение - както говори КЪМ ЦЪРКВИТЕ и изведнъж някакъв извод отникъде, че хлопа на сърцето на нечестивия или по-точно "на невярващия", за да вземе да повярва. Този извод нито се отнася към църквите, нито има място в контекста на това, което пише към лаодикийската църква. Това е хвърчащ, алегоричен, нелогичен и пълен с човешка сантименталност и измислици извод.

Христовите ученици говореха благовестие, което ужилваше сърцата на слушащите, докато днес с тези "покани" и "хлопания на сърцето" е едно сантиментално и различно благовестие, за да бъдат благовестителите "политически коректни" и да не обидят никого.

ЦитатПърво прочети към кого пише Павел - към църквата или към нечестивите.

Пише : ...че Бог в Христа примиряваше СВЕТА със Себе Си
И още пише: ...И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас УМОЛЯВА...

ЦитатВторо - в цитата от Откровение 3 пише, че хлопа на вратата на църквата, а не на вратата на сърцето.

Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе НЯКОЙ гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при НЕГО и ще вечерям с НЕГО, и ТОЙ с Мене.

Ами помъчих се да прочета стиха като хлопане по вратата на църквата, ама не успях така да го прочета!?! Разбрах, че пише - Исус ще влезне конкретно при НЕГО, който Му отвори да влезне, за да вечеря с НЕГО, а не с църквата, която порицава в по-горните стихове. Та на коя точно врата хлопа Господ според теб?

Здравейте! Често пъти стават спорове за нещо, понеже гледаме едностранно. Бог действително заповядва на всички човеци да се покаят, както изявява Павел. Това е общото положение.
А индивидуално Бог идва при нашето сърце не с насилие, а ни привързва с връзки на любов към Себе Си.
Заповед с любов- по бащински.
Аз например Му бях враг и Бог ме търпя и се грижи за мене 13 години  от момента, когато Го отхвърлих, до момента когато коленичих пред Него. Не ме привлече със заплаха, сломи ме любовта Му.

Valipeti,

Пише, че Бог примирява света чрез Исус Христос, който беше заклан и възкръсна. И след това се обръща към коринтяните, които са вършили грях бидейки във вярата и ги изобличава и ги умолява да се покаят да не би да бъде напразно приета Божията благодат.

Никъде на нечестивите не се казва, че Бог ги умолява да вземат да се покаят, а ясно им казва да се покаят, за да не умрат.

А това, че не можеш да видиш, че хлопа на вратата на църквата е забележително, тъй като някак успяваш да видиш "сърцето на невярващия" в пасажа от Откровение 3 - нещо, което нито го пише, нито се има предвид.

Иначе пише, че ще вечеря с този, който му отвори вратата, а не с църквата. И това трябва внимателно да забележиш.

Четеш малко през редовете и говориш наизуст неща, които не са писани и не обръщаш внимание на контекста, нито обръщаш внимание на това, че Бог по същия начин откакто е създаден света заповядва на нечестивия да се покае и в Него няма сянка на промяна. За мнозина Бог е станал "по-добър" и "по-нежен" в книгата на новия завет и вече "не е толкова лош", както в стария. В Писанията не се свидетелства за такова нещо.

Иначе думата "умолявам", която там е употребена има значение на "изисквам нещо важно" или "изисквам разбиране", което се свързва прекрасно със значението на "покаяние" и съзнателното осмисляне, което Бог иска. Същата дума се използва и за молитвата на апостолите в Деяния 3, където земята се потресе.

Значението, което думата "умолявам" се дава в светлината на баснята за "влизането в сърцето" е нещо, което обрисува един бог, който е толкова зависим от хората, че ходи и им се моли да влезе в сърцата им, а те не го пускат.

ВЕЧНОТО БЛАГВЕСТИЕ НЕ Е Бог да влезе в сърцата, на хората, а хората ДА СЕ ПОКАЯТ и да треперят от Бога и да спрат да се борят против Него, защото ТОЙ ИДВА и ще помете всички нечестиви като плява и тези, които не се покаят ще бъдат погубени.

Всяко друго благовестие, което поставя човека над Всемогъщия и го прави като "значка, която си закача на сърцето" е проклето.

Бог вика хората при себе си, а не ходи да им хлопа на сърцето да влиза там, тъй като Бог казва, че ще даде НОВО сърце и няма да хлопа на старо сърце, за да влиза в него. Казва - ПОКАЙТЕ СЕ И ЕЛАТЕ.

Още повече е писано, че Святият Дух ще ОБВИНИ света за грях, а не пише, че ще го обвърже с връзките на любовта.

Същият Бог, който изби 53,000 човека, които радостни погледнаха в ковчега, който се върна от филистимската земя, няма да търпи нечестивите, а им заповядва да се покаят, защото така са омразни на душата Му.

Думата "любов" днес е толкова различна от това, което пише в Словото за Божия любов, че е трудно да се разясняват такива неща, тъй като се мисли от различни гледни точки.

А това, че "Бог не идва с насилие до нашите сърца" е също нещо, което е далеч от Писанията. Не мисля, че Манасия му е било леко в затвора преди да се покае. Павел ослепя преди да преосмисли всичко. Бог не винаги оставя хората да си стоят удобно, докато благоволят да решат да се покаят, но много пъти ги притиска, за да им покаже Спасението си.

За да има покаяние трябва да има осъзнат истински проблем. За да бъдат онези хора ужилени в сърцата си, те трябваше да осъзнаят истински проблем, за да имат нужда от Спасител. Бог не дойде при тях с усмивка да им каже - ще умрете ако не се покаете. Това е ТРЕВОЖНА НОВИНА и БОЛЕЗНЕНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ. Това е СМЪРТ за стария човек.

На това отношение от Божия страна му се казва "любов", а не, че Той идва нежно и внимателно, за да не ти наруши личното пространство и те умолява да влезе в сърцето ти.

Тихо, не забравяй, че и Синовете на Гърма бяха прави в своя плам, като поискаха с огън от небето и да изгорят враждебните самаряни, които се осмелиха да не приемат Господа. (Лука 9)
Но Господ не ги послуша, а ги смъмри.

Аз мисля, че пасажът в Коринтяните се отнася за умоляване на хората от света. И не Бог умолява, а ние умоляваме хората. И понеже ние, Христовите посланици ги умоляваме, апостолът пише, че така чрез нас, като че ли сам Бог ги умолява-"примирете се с Бога!"
И това съвсем не е слабост в Бога, а показва Неговата сила.

Ти, например биеш със Словото мнозина. И за това има нужда понякога. Но да умоляваш и увещаваш със Словото- за това има по- голяма нужда и полза.

Тихомире, виждам, че си привърженик на Калвин и теорията за насилственото спасяване без съобразяване с волята на човека! Нали така? Да попитам тогава :
Адам и Ева по чия воля съгрешиха в Едем - по своята си воля или по Божията?

Valipeti,

Виждам, че дори толкова пъти повторено пак не си разбрал.

ЦитатТихомире, виждам, че си привърженик на Калвин и теорията за насилственото спасяване без съобразяване с волята на човека!

Няколко пъти писах относно заповедта на хората да се покаят. Няколко пъти наблегнах на този факт, че ако не се покаят ще погинат.

Ти, обаче, заслепен от лъжливото благовестие, което се проповядва от мнозина и сантименталните "влизания в сърцето" беше подведен от думите ми, че Бог може да влезе навсякъде и където си поиска без да моли за разрешение.

Проблемът е, че отнякъде си чул за влизане на Бог в сърцето и нищо друго. Затова и когато ти казах, че Бог може да влезе където си поиска без разрешение, за теб единственият извод беше, че "става въпрос за това Бог да влезе в сърцето на човека" или по-точно според твоите разсъждения "Бог влиза в сърцето на човека и човекът се спасява, но му трябва специално разрешение"

Виж докъде може да стигне едно лъжеучение, че твърдение като "Бог може да влезе навсякъде без разрешение" се превръща в абсурд, а всъщност това казват Писанията:

Йов 9 Ако грабне, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; |Аз съм| Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;

Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.

[12] Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
[13] Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
[14] С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
[15] Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Проблемът, Valipeti, е, че няма такова нещо като "Отвори сърцето си, за да влезе Исус там".

Имайки на ум, че за теб това е единственият поетичен и сантиментален начин за спасение, тогава твърдения като това, че Бог прави всичко каквото му е угодно и никой не може да му каже "Какво правиш" ще звучат "глупаво", въпреки, че са от Писанията.

Бог ЗАПОВЯДВА, Valipeti, на хората да се покаят и вика хората при себе си, за да му СЛУЖАТ, а не Той да върви като просяк и да иска да влезе в сърцата на хората. Бог не иска тайна вратичка в сърцата на хората, че да може вътре да влезе и да ги управлява с дистанционно.

БОГ ИСКА ВСИЧКО, защото е СЪЗДАТЕЛ И ГОСПОДАР НА ВСИЧКО и има ПЪЛНОТО ПРАВО ДА ПРИТЕЖАВА ВСИЧКО.

Тези, които не се покорят на ЗАПОВЕДТА НА ЦАРЯ ще бъдат наказани заради непокорството си.

БОГ Е ЦАР, а не ТРОЯНСКИ КОН, на когото му трябва вратичка, за да се намъкне в нечие сърце.

БОГ Е ГОСПОДАР, който ЗАПОВЯДВА и всеки, който не се подчини на заповедта ще бъде осъден.

БОГ ПЪРВИ заповядва и хората ТРЯБВА да се подчинят иначе ще бъдат наказани.

Това с поканата за влизане в сърцето е толкова нереално и НИКЪДЕ в Словото не пише такова нещо, че някой си отваря сърцето си и БОГ ВЛИЗА. Това са наивни глупости. Това са неща, които се учат по литература като "героят е жив в сърцата ни" и нямат никаква реална стойност.

Човек е нужно да се покае, защото има ЗАПОВЕД, която ПЪРВО е дадена от Бога. Бог е този, който НЕ ВЛИЗА в сърцата на хората, но дава НОВО сърце, което е нова същност, нов човек, ново създание. Бог също ДАВА Святия Дух на тези, които искат от Него (или тези, на които Той иска) за да ОБИТАВА В ТЯХ. И това не е нещо измислено и метафорично, а е нещо съвсем реално. Кръщението в Духа не е нещо, което е равносилно на покаянието.

Фактът, че се правят басни от стихове, извадени от контекста, е доста показателен виждайки докъде се стига и как след толкова много думи, които казах накрая казваш, че според мен "човекът нямал право да избере да се покае". Това е заслепяване, Valipeti, и трябва да се оттърсиш от тези басни и да видиш кой е Бог според Словото и да търсиш реалните неща от Словото, а не да се съобразяваш с този свят и с много от днешните басни, които не са по Словото, а имат вид на благочестие.

И пак ще кажа - Бог прави това, което си иска, защото си има принципи и Той няма да ги наруши. Един от принципите му е да заповяда на човеците да се покаят и тези, които не се покаят да бъдат осъдени. Бог не влиза в сърцата на хората, когато "хората го поканят". Това са измислици. Ако беше така трябваше да чуем поне един от последователите на Господ Исус да говори така на нечестивите. Интересно е, че нито един не каза подобно нещо, но всички говореха покайте се.



constant,

Относно случката със синовете на гърма и желанието им да поразят с огън тези, които не ги приеха - трябва да се забележи, че те не знаеха на какъв дух са и реагираха защото бяха се ЗАСЕГНАЛИ от това, което стана. Мислеха повече за това какво на ТЯХ им е причинено, отколкото за Божието дело. Затова и Исус им забрани.

Проблемът е, че думите на благовестието - Покайте се, защото наближи Божието царство - не се приемат като заповед, а като молба и добър съвет. Ако погледнем как Бог с твърдост и решителност водеше своите си ще видим, че тези думи са думи на твърдост и сериозност, защото Бог няма да се откаже от Словото си, където казва, че нечестивият ще умре заради греховете си ако не се покае.