Братско общение в тревожни времена

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Евангелие от Йоан 13
---------------------------
В нас да я имаме добре, да я проявяваме - още по-добре.

Моите наблюдения са, че колкото повече едни хора говорят за "любов" толкова по-малко разбират за какво става въпрос, като смисъл и практика. А сред днешното поколение "любовта" е напълно предефинирана и подменена като съдържание. И сред светските хора и сред християните.

Най-вероятно е така. А включително и любовта е заповед. Нова заповед ви давам казва...Това би трябвало повече да замисли християните. Да ги стресне малко. Както всичко свързано с Бога е дълбоко и истинско, така е и любовта. Първо Той възлюби нас.

Много са празните приказки, за какво ли не. Затова из пространството вече дори се възприема,че казаното не важи дори и ден. Че всичко може да се каже във всеобщата говорилня. Някой казал нещо...голяма работа... Не ми харесва така.

Преди време се засякох онлайн с един християнин с когото не бях се виждал 21 години. Аз се зарадвах че можах да се свържа с него отново и го засипах с приятелски въпроси. Той обаче се държеше много дръпнато, и аз не можех да разбера защо. С него се разделихме като добри приятели.

В един момент изплю камъчето и каза, че съм му дължал пари и че заради това, че не съм му ги върнал бил гладувал. Аз му казах, че е напълно възможно да е имало подобно нещо, но са минали много години и не помня за какво става въпрос. Помолих го да ми припомни точно за какво иде реч и го уверих че каквото е право според уговорките, които сме имали ще му върна. Той обаче каза - "Не аз съм простил и забравил и заради любовта няма да ти кажа какво си ми дължал." Казах му че няма проблем да му върна каквото е дължимо. Вместо това той отприщи такова огорчение, омраза и злъч събирани повече от 20 години, че аз бях няколко дни в шок. Всичко това "заради любовта". Интересната подробност е че той е можел да се свърже с мене ако е искал, но не го е направил, защото аз не съм си сменял координатите на които мога да бъда открит много бързо и лесно, а той изчезна в чужбина и аз нямах връзка с него всички тези години. Затова ако наистина е искал да ме намери е можел, а аз го търсих и не можах да го намеря.

При все това този човек е напълно убеден, че ходи в любов, говори за Христовия кръст и за любовта, но на дело сърцето му е пълно с всякакви заблуди и нечисти неща.

Затова казвам, че съм много скептичен когато дойдат хора и много искат да говорят за любов, а живота и действията им показват друго. Предпочитам тия неща да се изявяват без думи. Това само по себе си е въпрос за своя собствена тема в която може да се дискутират конкретно тези въпроси, и ако искате мога да отделя дискусията, в тази тема, която тръгна в тази посока в своя собствена тема.

Неприятна история.
И аз отдавна съм така - гледам делата. Делата не лъжат както думите.
Отдавна вече и много не говоря. Особено пък за себе си. Тук май направих изключение в темата, но все пак за да получат четящите представа в началото.

За темата както прецениш. Има доста за четене във форума и засега не ми липсват теми или друго. Чета с интерес и размишлявам .
------
Една история от преди 6 или 7 години, точно не помня. Може и да са 8.

Имах един познат с когото се засякохме в един форум най-вече за политика. Срещнахме се след някой друг месец общуване, градски бяхме. Покрай коментарите за политика, аз често споменавах Библията и Бога. Той постепенно прояви интерес и затова и се срещнахме, а нямаше никаква представа за Писанията.
В период може би на година-две се срещнахме няколко пъти. Чувахме се по-често през това време. Еднствената ми мисъл беше да му съдействам с каквото мога да укрепи вярата си. Обаче се оказа,че не мога да взема думата вече. Той взе да ми говори за Дънов и някой си Щайнер. Всяка втора дума. Постоянно. Опитвах да говоря, да го предупредя. Все едно да говоря на стена. Не ставаше.
По същото време работех в регионална тв и той дойде с молба да му съдействам да участва в предаване по случай годишнина на Дънов. Отказах му аргументиран. Разсърди се и повече не сме се чували и виждали.
Начетен човек доста, умен, но не смяташе,че може да научи нещо от някой друг освен от книгите, които сам решава да прочете. Не се и опитваше да послуша и помисли.

Здравей Анко добре дошъл във форума.И аз съм от морския край.

Много е хубаво че не обичаш много да говориш защото в многото говорене грехът е неизбежен.

Цитат на: dodai - Август 11, 2019, 14:20:40 PM
Здравей Анко добре дошъл във форума.И аз съм от морския край.

Много е хубаво че не обичаш много да говориш защото в многото говорене грехът е неизбежен.

Здравей, благодаря за вниманието.
Така е, нека да обуздаваме езика си.

Цитат на: Анко - Август 06, 2019, 11:23:03 AM
.. опитах да помогна на човек болен от множествена склероза/знаем се от години/ и е на инвалидна количка от години. Срещнах го с добър терапевт за раздвижване , но нещо не се спогодиха и остана всичко без резултат. После аз малко позакъсах здравословно и така останаха нещата.
...

Човекът е починал преди няколко дни. На 62.
Бяхме се запознали през далечната 1999 г.
Говорили сме за Бог доста пъти, но той все повтаряше: "Не вярвам". Снощи разбрах,че е починал...В една болнична стая бяхме през 1999г. Двамата с него и един католик, който се кръстеше през 5 минути и след това разказваше вицове за Бог...

Тези дни,четейки от книга на А.Кац стигнах отново до страданието. Което много църковни общности се стремят да избягват, дори не говорят за него.
1999 беше годината, която беше най-тежката за мен изобщо. През пролетта на 1999 се оказах със съсипано здраве в няколко направления. Много зле плюс проблеми с придвижването. 40 дни в болница, много лекарства...Не знаех какво ще се случи с мен. Нямах сили даже за молитви, да не говорим за четене...
В следващите години имах също много трудни за преодоляване семейни проблеми, много вътрешни борби,измъчване и изтърпяване, но вече имах повече вътрешна сила, понасях и вървях някак си по-силен във всичко, което беше като препятствия за духа ми... Накратко казано, но годините бяха много трудни. 1999 и сега стои в съзнанието ми като връх на някаква огромна планина, на който съм бил доведен от вяра и любов, но бях там като някой, който все още не е разбрал защо е там...и защо е толкова трудно за приемане всичко, което се случва.

Когато човек повярва той все още не знае цената на всичко в което навлиза. Нито е разбрал, нито е в състояние да оцени живота си, нито живота на другите, да не говорим за Христовата жертва. На теория лесно се говори - виждаме добре. Но не изпита ли голямото страдание от личен опит, човек не може да разбере Божието учение дълбоко и истински. Когато нямаш сили дори да говориш и единственото от което имаш нужда е Божият Дух и десница да те измъкнат от мястото и състоянието в което се намираш. Когато осъзнаеш,че без Бог нямаш дори и минута живот и дихание. Бог с голямата си милост показва на всеки, който сериозно търси лицето Му, през какво е преминал Синът Му...и всичко това не е просто нещо.
--------------

от книгата:

Не би било проява на студенина, ако кажем, че докато тайната на страданието не  се  е  врязала  дълбоко  в  съзнанието  ни  или  по-скоро,  ако  не  сме  били  запленени  от тази тайна, не можем с право да твърдим, че сме народ на Бога. Господ познава Своите Си и това познаване е съвършено свързано с проумяването на онова уникално събитие, което  повече  от  всичко  друго,  открива  Бога  такъв  какъвтоТой  Е,  а  именно  Неговото разпъване, страдание и смърт на Голгота.

Светът,  плътта  и  дяволът  дружно  са  се  постарали  да  изпразнят  Кръста  от значението  му,  да  го  разнежат  и  по  някакъв  начин  да  го  лишат  от  неговия  ужас.  В действителност няма начин умът ни да побере този ужас. Нужно е откровение. Ние не можем да достигнем до тая тайна със силата на ума или интелекта ни. Ако говорим за това с твърде голяма лекота, ако го изразяваме с много приказки, ако хубавичко сме го определили веднъж за винаги и жонглираме с цитати за Кръста, можем да сме сигурни, че  сме  изтървали  смисъла  му.  Славата  на  всичко,  което  принадлежи  на  Кръста –мъката,  смъртта,  кръвта,  и  страданието –е  нужно  да  бъде  по-скоро  почувствана  от сърцата ни, отколкото ,,разбрана‟ с умствените ни способности.

Откровението за тайната на страданието (Кръста) не може да бъде разпечатано, ако  не  попаднеш  и  ти  самия  в  подобен  мрак.  Бог  очаква  по-скоро  пронизителен  вик, отколкото евтина словоохотливост относно събитието, което е в сърцето на вярата ни и което  мнозина  от  нас  не  са  изпитали.  Затова  и  не  сме  носители  на  онова,  което  по необходимост следва Кръста, т.е. възкресен живот.Колкото по-бързо признаем това и бъдем предадени в ръцете на огорчението, което наистина е наш дял, толкова по-скоро ще  намерим  действителността.  Колко  малко  са  онези  от  нас,  които  са  я  доближили  и иронията  е,  че  нищо  не  се  бори  по-ефективно срещу тази  действителност  от  самата ,,религия‟. 

Няма  да  проумеем  реалността  на  Кръста,  докато  не  пожелаем  да  изпитаме чувството  на  пълна  изоставеност  от  Бога.  Кръстът  не  е  Кръстът,  докато  не  го преживеем като пълна изоставеност. Колко от нас се борят за да избегнат именно това? Колко от нас са разтълкували погрешно обстоятелствата, в които Бог ни поставя и са ги приписали на неприятеля? Колко от нас се борят със зъби и нокти да избегнат онова, което Бог желае да изпитаме всички в себе си –това чувство на пълна безнадеждност и изоставеност –където ни е отнето дори това, което сме мислели, че знаем и разбираме и където сладкодумните ни приказки и изповеди на вярата не струват нищо?

Голяма тъмнина покрила земята, когато Исус бил прикован на Кръста. Колцина са  готови  да  ни  застигне  голяма  тъмнина –душите ни  да  се  потопят  в  небитието, дотолкова, че дори нещата в които сме се вричали –жалките понятия с които боравим, доктрините в които сме толкова сигурни –да бъдат също стрити на прах всред пълна тъмнина?  Тъмнината,  която  покри  Исус  на  Кръста  трябва  също  да  засени  и  нас  като единвид отрицание на всички неща –дори на онова, което сме мислели, че разбираме относно Кръста.Бог  чака  душите  ни  да  достигнат  до  тази  нищета.  Той  се  ужасява  от "фразовитите"  християни,  защо  дори  и  това,  което казваме да  е  вярно,  то  още  не  е станало вярно за нас и не може да стане вярно, докато не позволим на тази тъмнина да ни сполети. Както беше при Исус, така ще бъде и за нас и докато не дойде същата тази "тъмнина",  докато  не  изпитаме  същото  чувство  на  тотална  самота  и  изоставеност,  не можем  да  проникнем в  реалността  на  събитието,  което  е  в  центъра  на  вярата.

http://www.sviatost.info/arthur_katz/2_Books/ak_book---Istinskata_Cwrkva.pdf

Откакто съм във форума, често споделям и цитирам публикации оттук. В дома си и на някои приятели.
Наистина има голяма разлика между обичайното темпо в което вървят много християни и всичко, което се коментира сериозно във форума. Сериозно ги впечатлява и замисля.
Винаги съм казвал,че въпросите свързани с Бога са най-сериозните в живота ни. Би трябвало да са. Те не са шега. Вярата ни е в истински Бог и всичко идващо от този факт, винаги би трябвало да закове нашето внимание и нашата същност.

Да бъде волята Му, да дойде царството Му!

Цитат на: Watchman - Август 06, 2019, 21:22:27 PM
Ти как мислиш, имат ли светиите роля и призвание да прекършат пътя на неправдата, развалата и саморазрухата по която този народ е поел от векове и да я обърнат в друга посока? В посоката на изпълняване на Божията воля и призвание за този народ?

Можем ли да се молим за своя народ, така както псалмиста се молеше за неговия народ:

Psa 85:1 Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
Psa 85:2  Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
Psa 85:3  Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
Psa 85:4  Върни ни, Боже спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
Psa 85:5  Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
Psa 85:6  Не ще ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
Psa 85:7  Господи, покажи ми милостта Си, И дай ни спасението Си.
Psa 85:8  Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
Psa 85:9  Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
Psa 85:10  Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
Psa 85:11  Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
Psa 85:12  Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си

Може ли тази молитва да бъде измолена за България?

Някак си съм поизместил конкретния отговор.

Мисля,че можем да се молим и така. Дори да не видим отговори в нашето поколение. И с други молитви от Писанията също. Не толкова често, но го правя.

Ние сме народ, всички сме дошли на земята от този народ и от определен род. Всичко праведно,честно,благодатно и добродетелно да го ценим и пазим. За да го има и след нас.
-----------------------------------

Цитат Watchman:
Анко, временния бан е време за почивка и спиране на инерцията. Дали той ще се възползва от това или ще продължи да упорства в същата посока зависи от него. За 19 години той никога не се е интересувал от истинско общение с християните от форума. Идвал е тук само за приказки.
цитат 1
От друга страна учението, с което той се е заквасил и иска да заквасява останалите на 100% цитат 2отговаря на определението на апостол Петър - "гибелна ерес" /2Пет. 2:1/. Това учение преобръща надолу с главата цялото Благовестие и унищожава "блажената надежда", която е давала сили на християните през вековете да умират на арените, да страдат в подземията и да изгарят на кладите. Точно от тази надежда имаме нужда и ние повече от всякога, особено в тези зли времена. А според него, всичко е свършило, от нас не се очаква нищо, освен да чакаме да падне огън от небето. Това е вражеска стратегия за успиване на християните. В момента това лъжеучение се разпространява масово в Интернет под наименованието "satan's little season" (сезона на малкото време на сатана).
Исус много строго смъмри Петър, когато той прояви хуманистично отношение, вместо да го е грижа за Божиите планове и цели с думите: "Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща." Марк 8:33
Много от вас мислят само за smallaxe, а не мислите за пораженията, които той нанася на хората с това лъжеучение.  Не мислите за това, което е важно за Бога, за безопасността на Неговите овце, а мислите само за това "колко строго" било отношението към вълците. цитат 3 Забравихте ли какво Исус каза за онези, които носят съблазън на "тия малките"? Че е по-добре да се окачи воденичен камък на врата им и да се хвърлят в морето /Лука 17:2/.

Да, прочетох още тогава, но поради заключването на темата  отговарям тук. И поради развилата се главоломна дискусия, последствия и физическа невъзможност и време да проследя публикациите, го направих след доста дни.

Цитат 1:
Повечето хора излезли от съвременни събрания остават уединени някак в търсенето си на Бога. Може и да греша, но small axe е възможно да е такъв човек. За добро или не толкова, той си знае. Мисля,че повечето сме такива даже, ако и да не сме уединени физически то вътрешно сме. Пазят си вярата в Бога вътре в себе си, като най-скъпото съкровище. Контакт с хора от форума да не е търсил поради същите причини.  Предпазливост, основателна или не толкова.

цитат 2: От форума не мисля,че закваси който и да е. Или неповярвали, които четат ще повярват в Исус поради факта,че вече се е върнал физически? Те още не са повярвали,че е съществувал в 1 век и е живял на земята. После да повярват в Библията реално,че е бил измъчван, убит и разпънат. Да повярват,че е възкръснал на третия ден.

За мен small axe е попаднал но за кратко в плен на такива свидетелства и свидетели от историята, които изповядват тези твърдения. Преди около година под видео в youtube няколко седмици дискутирахме с човек, който твърдеше,че е православен и който убедено защитаваше това,че живеем сега в милениума,че Исус се е върнал невидимо и в тази посока писахме всеки от нас по към 20 публикации. Нито аз се съгласих с него, нито той с мен. През 90-те години за първи път чух,че Исус се е върнал през 1914 г невидимо от свидетели на Йехова, с които бях говорил тогава. Още не знаех,че са действителна секта. small axe обаче очаква видимото завръщане на нашия Господ и не го отрича въпреки противоречието и иска да устои докрай-нещо до което не мисля,че са достигнали много от имащите се за изявени християни.

цитат 3: Абсолютно не е така.
Не мисля small axe  за вълк в овча кожа. Ако беше, досега да е бил разобличен преди да започна да пиша примерно аз във форума през 2019 година. Лъжеучители, такива които носят съблазните са опасни и могат да погубят животи, това не бива да забравяме, но small axe не е от тях. Простичък начин за предпазване, който на всеки може да помогне е никога да не се увличат след хора, каквото и да проповядват и твърдят. Да не позволяват вътре в себе си някой или нещо да измести Бога от върховно почитане.

Едно от нещата които съм следвал през времето, когато посещавам форума е да не влизам в конфликт с пишещите тук по никакъв повод, дори ако не съм съгласен с някой коментари, разбиране на Библията по определени детайли. И ако въпреки се е случвало леко и е имало искри, после замълчавам, с риск да изглеждам глупав или неразбрал и неразбиращ нещо. Нека. По-скоро бих спрял да публикувам.

/следва продължение
 поради липса на време сега/

Анко, темата за small axe e заключена и приключена. Всеки опит за заобикаляне на заключването е нарушение на правилата. Ако нещо искаш да си говориш с него можеш да го направиш след 974 дни, ако той реши да пише пак във форума.

Ако с нещо не си съгласен свободен си да не се съгласяваш, но в този форум подобни ереси и хора, които ги носят няма да се толерират. Този въпрос е приключен. Няма нужда да пишеш нищо повече по въпроса. Всеки опит да се заобикаля заключването на теми ще доведе до изтриване и/или заключване на опита за заобикаляне.

Написаното за кръвта върху главите от 02.09. 9:36ч. също нанесе вреда и срам, който все още не е изтрит. Надявах се някой нещо да потуши, да помири, да опита. Да поправи нещо, да залепи.
Не исках да споменавам даже.

Какво означава: да страдат повече отколкото Бог е определил ли?

Срам.

В заключената тема е написано всичко, което е необходимо да се знае по въпроса, както и там вече е даден отговор на всички въпроси. Ако някой не е разбрал нещо, нека да чете и препрочита и ще намери отговорите на въпросите, които си мисли, че не са отговорени.