С какви хора Бог може да промени една епоха

Намерена · Октомври 10, 2025, 18:33:03 PM

Всяка епохална промяна, е предназначена да доведе Божията власт и изява на земята. Когато Бог имаше намерение да направи нещо чрез определени хора, в определено от Него време, често пъти човешката деградация водеше до там, че се налагаше да започне всичко отначало, в нова епоха, с нови хора.

Един от примерите, как Бог променя хода на събитията, за да доведе нова ера, е разказан в книгата Даниил. В нея освен пророчествата, имаме пример за Божия избор и работа с четирима младежи, чрез които се промени хода на историята.

Според разказа, Божият народ бе откаран в плен. Ерата на царството приключи, започна тази на робството. В подобно окаяно положение, Бог намери верни сърца, готови да се отрекат от себе си, за да се изпълнят Божиите намерения:

Данаил 1:8-13; 17, 20
8 Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.
9 А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
10 И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.
11 Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария:
12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;
13 после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.
----------
17 А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.
----------
20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.

Божието дело за промяна, винаги е ставало чрез хора. Историята на Даниил и другите трима разказва, как въпреки младостта си, имаха верни сърца, посветени доброволно на Бога. Макар в плен, младежите презряха покварения свят и живееха благочестиво в среда пълна с идолопоклонство и деградация. Животът не им беше до толкова скъп, че да не могат да го пожертват за Бога. Не забравяха чии потомци са и отказваха да се смесят с вавилонското население, да спазват тамошните обреди и обичаи. По този начин, с доброволно и пълно покорство към Бог, младежите изразиха Бога в земя, която бе отхвърлила и не признаваше Неговата власт.

От тази историята, ще направя паралел към назорейството. Понеже, то се основава на доброволното посвещение към Бога (Числа 6:1-12). Според Писанието, Бог го даде на израелтяните, като Негова специална мярка срещу упадъка на свещеничеството. Първоначалното Божие намерение е целият Израел да бъде царство от свещеници, но поради падението им, в последствие определи само Левиевото племе. Историята показва, че със синовете на Илий, Аароновият дом достигна пълен упадък (1 Царе 2:12-17). Бог е знаел това предварително, затова даде на Моисей допълнението за назорейството, което можеше да се изпълни както от мъже, така и от жени. Това е странична врата, която като мярка влиза в сила, щом свещенството се е провалило в службата си. А с назорейството падат и ограниченията на закона. Не е нужно назорея да е левит, мъж или жена, всички са допуснати от Бог.

Когато ситуацията е стигнала до падение, а Божията власт и управление започва да пропада на земята, някой е трябвало доброволно да Му се отдаде като назорей. В този смисъл, Даниил и приятелите му се явяват назореи пред Бога - отделени от удоволствията на тогавашната епоха, понесли укори за Бога и безрезервно готови да умрат за Него. Виждаме още нещо, тези млади хора бяха пленници, които независимо от това, застанаха на страната на Бога. И това е само един от примерите, в които се вижда доброволното посвещение, чрез принципа на назорейството.

Погледнато във времеви мащаб, когато в епохите човешкия упадък и деградация станат големи, Бог не може да работи повече с такива хора и те стават негодни за целите Му. Това водеше до появата на нова ера, за която Той намираше хора с угодни и верни сърца, чрез които да я започне и осъществи. По този начин, на земята се установяваха управлението и славата на Бог.

Горното е добър пример за нас, тъй като живеем в смутни времена и нямаме единност, какво се случва - предстоящ ресет или Христово пришествие. А врагът, е направил и прави всичко възможно, да сее заблуди, и да събаря дори повярвалите. Затова става така, че всеки вярва в това, което най-много кореспондира с убежденията му.

Какво ни касае нас назорейството, след като сме единствено под Христовия закон? За нас е важно доброволното посвещение или да дадем назаем себе си, в което се изразява този принцип. Мисля, че посветени сърца, като Данииловото, Бог търси и днес, за да дойде промяна в тази епоха белязана от дълбока деградация и упадък. Което ще доведе също до израстване на Тялото Христово. В Писанието не е изрично посочено, кога точно ще се върне Христос. Имаме някои указания, говорено е много за тях по темите, както и за условията, при които Царят ще се завърне в Царството Си. Не знаем кога ще стане това, поне аз споделям мнението, че все още има време. От нас обаче зависи, дали сегашната ера ще е поредната, която Бог отхвърля заради упадък или ще стане началото на края, след който Бог ще установи окончателно Царството и властта Си на земята. До тогава, за нас са валидни наставления и препоръки, като дадените от Павел в Тит (2:1-15), от които ще приложа само края на главата, който изразява сентенцията на всичко това:

Тит 2:11-14
11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,
12 и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят,
13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,
14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Всички християни, се раждат от Бога като свещеници и царе (1Петрово 2:9), но за съжаление повечето изобщо не разбират това, нито функционират като такива. Резултатът е силно разцепление и разединение в Тялото Христово. Не за да се укоряваме, обиждаме и спорим го казвам това, а като констатация, която се базира на дългогодишни наблюдения по събрания и групи.

Ако сме разбрали, че пред Бога ние сме удостоени в Христос да бъдем свещеници и царе, то земните удоволствия, самохвалството, всяка земна привързаност и духовно замъртвяване, би следвало да не се намират изобщо в нас. В противен случай, всичкото величие и достойнство на подобно призвание се загубва и унищожава. От настоящата ситуация, днес излиза, че главният вход е повреден, затова растежа на тялото е бавен, муден, да не кажа спрял. Получава се така, че това прави Господното управление да обеднее. Тогава, ние се нуждаем от принципа на назорейството, като странична врата за изход от положението. Както стана със Самуил, който в епоха на упадък, доведе тази на царството или както Йоан Кръстител, който подготви пътя за Господа.

В ненормалното време, в което живеем, вместо да хабим сили и ресурс в очакване на фалшиво пришествие, по-доброто е да заставаме като назореи – променящи епохата, за да се върне нашият Господар и Цар. Това не може да се случи със слабо, зависимо от удоволствия и духовно замъртвяло християнство.

Който доброволно заема такава позиция, се отделя и посвещава на Бога. Като един съвременен Даниил, Самуил, Йоан Кръстител - отречен от света, отдаден и посветен изцяло на Бога, независимо от мястото на което се намира, обстоятелствата в които стои, времената които преживява и начина, по който е призован да служи на Бога:

Лука 12:35-37
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Намерена · Октомври 29, 2025, 22:08:58 PM

Цитат на: Намерена - Октомври 10, 2025, 18:33:03 PMВсички християни, се раждат от Бога като свещеници и царе (1Петрово 2:9), но за съжаление повечето изобщо не разбират това, нито функционират като такива. Резултатът е силно разцепление и разединение в Тялото Христово.

Тази част от темата, искам да я посветя на смисъла, който вложих, когато споменах в предната публикация стиха:

1Птрово 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина,

и по-специално на израза ,,царско свещенство".

Преди много години, в зората на християнския ми живот, по стечение на обстоятелствата, Бог ме срещна с един изключителен Свой ,,безполезен слуга", както сам се наричаше скромно. Чрез него, получих скъпоценно и изграждащо разбиране върху ето такива въпроси, като значението на ,,царско свещенство".

Наученото и до днес, продължава да ми носи голяма светлина, да услажда живота ми, понеже без правилно разбиране, ние не само, че не можем да се храним и живеем от Словото, но до голяма степен го преиначаваме и се спъваме в него. Затова е скъпоценно всяко познание и разбиране, което споделяме едни с други.

Свещенството е длъжност, обхващаща много специфични задължения и функции. То достига своя връх в това на Господ Исус Христос и е разкрито в Посланието до Евреите, където намираме реда и задълженията на Неговата длъжност. Под ред се има предвид рангът или степента на Свещеника, а под задължения - различните функции на служението Му. Христовият ред като Свещеник е този на Мелхиседек, разгледано в Евреи 7 глава. Подобно на Мелхиседек и безкрайно над Мелхиседек, Господ Исус е Свещеник, без предшественик или наследник във великия Си сан. В тази служба, Той изпълнява задълженията или функциите Си по образец на Аарон, както е обяснено в Евреи 9 глава. Тези две свещенства, на Мелхиседек и на Аарон, са славно изпълнени в личността и делото на Исус Христос.

Следователно, свещеничеството се свързва най-тясно с греха, с вината и нейното премахване. Сърцето жадува за намесата и ходатайството от тяхно име на този, който има свободен достъп до Бога и чието служение е приемливо. Накратко, свещеникът е представител на грешника по въпроси, отнасящи се до Бога. Той е посредникът, чиято служба е да посреща и удовлетворява Божиите искания към онези, за които действа, и който осигурява прошка и благоволение, които нарушителят трябва да има, ако иска да се радва на общение с Бога.

Всичко това, ни дава богат материал за размисъл, по отношение на достойнството и призванието, което сме получили от Бог, чрез кръвната жертва на Божия Агнец. Със Спасението, не само започваме да принадлежим към ,,царското свещенство" , но на първо място ставаме ,,свето свещенство".

Можем ли да кажем, че нашето служение като свети свещеници на Бога, е източникът на служението ни като царски свещеници в света? Според мен, може, понеже като свещеници на Христос, Бог ни преобразява в Неговия образ. В резултат на това, започваме да провъзгласяваме превъзходствата, т.е. превъзходните черти или качествата на Бог в света. По друг начин казано, разкриваме и изразяваме Неговите качества и това ни отличава от останалия свят. Също така, това свещеническо служение, е дадено за всички християни. Ние сме на тази земя за да представляваме и изразяваме Бога. Все още не сме царе в смисъл на управляващи такива, но наистина сме способни да се държим като царе, като показваме Божиите превъзходства. Това се отнася за целия ни живот, в който Господ Исус може да бъде видян.

Каква е връзката на всичко това с централната тема? Когато живеем и функционираме с нагласата и разбирането, че сме не просто Божии хора, но сме също Неговото царско свещенство, то земните удоволствия, тщеславието, всяка земна привързаност и духовно замъртвяване, няма да имат място и власт във и върху нас. Освен това, ако главния вход или свещенството работи правилно, не бихме имали нужда от странична врата, каквато се явява назорейството.

1 Петър 2:4-5
4 При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,
5 и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

Затова, правилният духовен растеж е толкова важен и има цел. Бог очаква да се държим като свещници, да Му служим като такива. Но, ако в нас има дефекти и неразбиране, тогава оставаме негодни за службата и това прави Господното управление на земята да обеднее и пропадне. Свещенството е пряко свързано с растежа ни чрез Господ Исус като живи камъни. Ние сме дошли при Него, когато сме се обърнали и Той ни е приел. Постепенно, ставаме живи камъни, т.е. получаваме нова природа, за да се вградим и изградим заедно с останалите си братя и сестри в ,,духовен дом". Това е дом, в който обитава Господ и в който започваме да живеем заедно, както Павел е написал:

Ефесяни 2:19-22
19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,
21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;
22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Същото казва и Петър – ние образуваме дом, който става обиталище на свещеници, имащи задачата да принасят духовни жертви. И като свещеници, всички, образуваме свето свещенство. Следователно по-добре да не забравяме факта, че сме чужденци и странници в света, и да помним, каква е нашата принадлежност и произтичащите от нея величие и достойнство.

Анко · Ноември 11, 2025, 12:05:34 PM

Липсата на истинско правосъдие по времето на израелтяните преди Христа, беззаконието на нечестивите, което се е вършило заради което са били наказвани най-строго и прогонвани...го има и днес много при народите, има го и при нас в голяма степен.

Преди повече от 10 години пак задочно някак, както общуваме и тук чрез интернет, говорих с един юрист известно време. Той много искаше да смени професията си, заради корупцията. Не издържаше просто на измамите, които се вършат, тежеше му много. "Корупцията в съда е 100 %"-бяха думите му и не ги забравих.

Бог и сега променя времената, въпросът наистина е ние какви сме и какво правим? Изобличението е огромно, като че ли тези древни текстове са писани вчера, много пъти размишлявам и мълча пред тези страници...огледало на действителността в толкова много аспекти на днешното коварно време.
---
Амос 5
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте правдата на земята,
8 Потърсете Този, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Този, Който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му,) -
9 Този, Който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
10 Те мразят този който изобличава в портата, И се гнусят от онзи, който говори справедливо.

11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко големи са греховете ви, Вие, които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извръщате правото на сиромасите в портата;
13 Затова разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както вие казвате.

15 Мразете злото, обичайте доброто И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Иосифа.

Исая 59
1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила та да не може да спаси, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува;
2 Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.
3 Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.

4 Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суетата и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие.
5 Мътят ехиднини яйца, И тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; И ако се счупи някое, излиза ехидна,
6 Паяжината им няма да стане на дрехи, Нито ще се облекат от изработките си; Делата им са беззаконни дела, И насилственото действие е в ръцете им.
7 Нозете им тичат към злото, И бързат да пролеят невинна кръв; Размишленията им са беззаконни размишления; Опустошение и разорение има в пътищата им.
8 Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир.

9 Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; Чакаме светлина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.
10 Пипаме стената като слепи, Пипаме като ония, които нямат очи; По пладне се препъваме като нощем; Всред яките сме като мъртви.
11 Всички ревем като мечки, и горчиво стенем като гълъби; Очакваме правосъдие, но няма, - Избавление, но е далеч от нас.
12 Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, И греховете ни свидетелствуват против нас; Защото престъпленията ни са пред нас, А колкото за беззаконията ни, ние ги знаем.
13 Станахме престъпници и неверни към Господа, И отвърнахме се да не следваме нашия Бог; Говорихме насилствено и бунтовно; Заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи.

14 Затова правосъдието отстъпи назад И правдата стои далеч; Защото истината падна на площада, И правотата не може да влезе,
15 Да! истината я няма, И който се отклонява от злото става плячка;

Михей 7
1 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.
2 Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.
3 Двете им ръце се простират към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата.
4 Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

5 Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;
6 Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.
7 Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8 Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
9 Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

Авакум 1
1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:
2 До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.
3 Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.
4 Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

Малахия 2
1 И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници.
2 Ако не послушате, и ако не вземете присърце Да отдадете слава на името Ми, Казва Господ на Силите, Тогава ще пратя върху вас проклетията, И ще прокълна благословията ви; Дори ги проклех вече, Понеже не вземате това присърце.
3 Ето, Аз ще разваля семето ви, И ще намажа лицата ви с нечистотии, Нечистотиите от жертвите ви; И ще бъдете отнесени заедно с тях,
4 И ще познаете, Че Аз ви пратих тая заповед, За да бъде потвърден заветът ми с Левия, Казва Господ на Силите.
5 Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми.
6 Законът на истината беше в устата му, И неправда не се намери в устните му; Ходеше с Мене в мир и правота, И отвърна мнозина от беззаконие.
7 Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание, И от неговите уста трябва людете да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите.

8 Но вие се отклонихте от пътя, Направихте мнозина да се спъват в закона, Извратихте завета направен с Левия, Казва Господ на Силите.
9 Затова и Аз ви направих презряни И унижени пред всичките люде, Защото не сте опазили пътищата Ми, Но сте били лицеприятни относно закона.
10 Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно всеки против брата си Та оскверняваме завета направен с бащите ни?
11 Юда постъпи коварно, И гнусота се извърши в Израил и в Ерусалим; Защото Юда оскверни светилището на Господа, което Той люби, И се ожени за дъщеря на чужд бог.
12 Господ ще изтреби от Якововите шатри Човека, който прави това, Както оня, който поучава това, така и оня, който го слуша, И оня, който донася принос Господу на Силите.

13 Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи С плач и с въздишки, Поради което Той не поглежда вече приноса, Нито го приема с благоволение от ръката ви.
14 И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел Между тебе и жената на младостта ти Към която си постъпил невярно, При все че ти е съпруга и заветната жена,
15 Защото не направи ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.
16 Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане, - И онзи, който покрива дрехите си с насилие, Казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, Да не би да постъпвате невярно.

17 Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, дето думате: Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа, и Той благоволява в тях; Иначе, къде е Бог на правосъдието?

Намерена · Ноември 12, 2025, 09:10:49 AM

Анко, благодаря ти за чудесните пасажи. Хубаво е, че ни припомняш всичко това, което Бог мрази и Го разгневява до толкова, че да праща опустошения и разорения сред човеците, епоха след епоха. Защото, пътища и делата Му, са единствено правда, правосъдие, справедливост, милост, вярност, мъдрости, мир и любов. Все неща, за които често се говори сред християните. Но по-рядко се обръща внимание на факта, че човека е създаден основно за да изразява Божия образ. Ако образа е израз на Божията личност, то Неговото изразяване от човека е свързано със славата Му. А къде, се вижда Божията слава, днес (сред християните); къде има място, за което да се каже – ето, там и там, виждаме изразена Божията слава? Християнският живот е даден не само за спасение, не само за да обичаме Господа и останалите от Божието семейство. Всичко това е свързано с образа, властта, славата и царството на Господа. Ето една основна причина, поради която, врагът е успял да внедри служители, фрагментиращи години наред християнството и свеждащи го до безобидна за него религия (идолопоклонство).

Докато християните не станем анти-свидетели на този свят, Господ едва ли би се заинтересувал, за да се завърне в Царството Си. И най-голямото доказателство за нас, е книгата Даниил - всички се покланяха на идоли, ядяха жертвано на идоли, покланяха се на царя, спираха да се молят (по царски укази), само онези четирима младежи, не се съгласиха да престъпят Божиите разпоредби. Те безстрашно отказаха да следват течението, противопоставиха се и изразиха Божията сила и слава в земята Сенаар. И стана така, че езическото общество, покланящо се на бесовете, чрез младежите, видяха Божията слава и управление. Тогава, не е чудно, че Бог промени хода на събитията, като доведе нова епоха за Своя народ.

Темата за доброволното посвещение, често се разбира като един вид, да има човек благочестив живот и някакъв стремеж за духовно израстване. Това и аз съм го вярвала известно време, преди много години. Само че, Писанията ни разказват, как пред Бога, всичко това не е достатъчно, за да използва Той подобни хора и да промени дадена епоха. Даниил, също Самуил, зачеркнаха и се отделиха от средата, в която се гонят единствено наслади и служба на греха. Живееха в такава среда, но не се подчиняваха на друго, освен на Божиите разпоредби.

Днешната епоха не се различава особено от тази на Даниил, също толкова покварена и пропаднала е. Не само хората от света са във Вавилон, но за съжаление, една не малка част от християнството е в същия плен. Външно са християни, но с душите си, се покланят на всичко, на което се кланят и езичниците. Това го казвам, понеже съм била някога в подобно положение. Беше нужно време за събуждане, изтрезняване, проумяване, приемане и заживяване с тези истини. И дори понякога, все още усещам последствията от подобни криви и недоразвити схващания. Именно това, не позволява на Бог да изпълни плановете и намеренията Си за Царството. Което доказва, как прелъстяването и отвличането на християните след идолите, е основна цел на сатана, понеже така успешно пречи и осуетява Божията воля. Ако ние самите, не сме наясно, че човек заема ключова (основна, важна) позиция в битката между Бог и сатана, никога няма да видим паяжината и фините нишки, с които врага оплита и успешно унищожава християните.

Watchman · Ноември 12, 2025, 12:12:10 PM

Цитат на: Намерена - Октомври 10, 2025, 18:33:03 PMОт тази историята, ще направя паралел към назорейството. Понеже, то се основава на доброволното посвещение към Бога (Числа 6:1-12). Според Писанието, Бог го даде на израелтяните, като Негова специална мярка срещу упадъка на свещеничеството. Първоначалното Божие намерение е целият Израел да бъде царство от свещеници, но поради падението им, в последствие определи само Левиевото племе. Историята показва, че със синовете на Илий, Аароновият дом достигна пълен упадък (1 Царе 2:12-17). Бог е знаел това предварително, затова даде на Моисей допълнението за назорейството, което можеше да се изпълни както от мъже, така и от жени. Това е странична врата, която като мярка влиза в сила, щом свещенството се е провалило в службата си. А с назорейството падат и ограниченията на закона. Не е нужно назорея да е левит, мъж или жена, всички са допуснати от Бог.

Аз за първи път срещам идеята, че назарейството е форма на коректив на свещенството и едва ли не негова алтернатива, в която могат да участват и жени. Самсон е най-известния назарей в Библията, но той никога не се опита дори да бъде коректив на свещениците или да изземе техните функции. Неговата роля беше да се бие с враговете на Израел.

Когато четем Числа 6:1-21 се вижда че назарейския обрек е нещо, което по скоро се прави по лични причини и за лични цели и е нещо временно (за определен срок), а не перманентно. Освен това този пасаж показва, че назарейството практически е невъзможно да функционира без свещенството и храма.

В този смисъл никой от пленените във Вавилон израилтяни не можеше да функционира като назарей, защото нямаше нито храм, нито функциониращи свещеници. Също не намирам индикация в Писанието четиримата младежи от книгата на Даниил да са имали някакво специално посвещение към Бога. Те просто искаха да живеят праведно според изискванията от Закона, и да не се оскверняват с идолите на вавилонците. Няма нищо в текста, което да предполага, че са се въздържали от грозде, оцет или вино. Те отказаха да ядат месо от царската трапеза, защото това месо беше първо жертвано на вавилонските идоли преди да стигне до трапезата. Текста не споменава за отказ от грозде, или участие в погребения (което е изискване за назарейството).

Аз подкрепям твоята концепция да бъдем "анти-свидетели на този свят" и как виждаме пример за това в живота на Даниил, Седрах, Мисах и Аведнаго, но опита да се пришие назарейството към това не съответства на Библейския текст. А и честно казано е напълно ненужно. Концепцията си е валидна сама по себе си.

Намерена · Ноември 12, 2025, 13:45:33 PM

Числа 6:2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу...

През цялото време, става въпрос за духовен принцип. Гледаме единствено и само принципа, по който Бог работи. Това, че нещо не се вижда, не означава, че го няма. А принципът на назирейството е, да се отделиш ДОБРОВОЛНО за Господ, както направи Даниил. Той се отказа от царските ястия, от поклонението на идолите и т.н, стана един вид назорей. Сиреч, отделяш се, не защото Бог ти е заповядал или възложил, а защото САМ, си решил да направиш това, за да Му угодиш и Той да се смили (в случая - за пленения Израел). В този смисъл, никъде няма ограничение – жена или мъж, всеки може да посвети доброволно себе си на Бога, за да раздвижи застоялата обстановка. Следствието на подобно доброволно посвещение беше, че Бог послуша Даниил и промени събитията.

Отделно, щом сме наречени царско свещенство и съграждаме духовен дом, то дали функционира правилно това свещенство? Ако е да, защо не виждаме завърналия се Първосвещеник и Цар? Ако е не, какво трябва да правим? Днес, какво се случва, защо не виждаме подобна реакция от Бог, както по Данииловото време? Вероятно, защото в нас има основателна причина, друго обяснение нямам. В случая изказах единствено разбирането си по въпроса.

Watchman · Ноември 12, 2025, 16:13:15 PM

Да, текста казва, че мъж или жена могат да направят назарейски обрек, но това няма нищо общо със свещенството, нито има каквато и да е връзка с него. Никога някой назарей не е имал свещеническа роля.

В Новия Завет, вярващите са наречени царско свещарство, но ако погледнеш внимателно апостолите винаги се обръщат към четящите на посланията им с обръщението "братя" а не с "братя и сестри" както правят днешните пастори. Ако се казва нещо касаещо жените изрично се споменава това.

Идеята за жени свещеници е недопустима според библейското учение.

Също така идеята за обреци не се вижда да бъде продължена в Новия Завет. Обрека е вид клетва, а Исус изрично каза да не се кълнем. А просто нашето ДА, да бъде ДА и нашето НЕ да бъде НЕ. Сиреч няма нужда да се обричаме и кълнем за нищо, просто трябва да сме верни на думата си.

Ученик на Исус · Ноември 12, 2025, 18:16:47 PM

Бог може да направи нещо само с хора, които Той си избере:

Йоан 3:27
Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

Йоан 15:16
Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен

Римляни 8:29
Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя

Не зависи от нашите напъни да се правим на революционери, реформатори, много обичани думички от днешната отстъпническа църква. Моисей знаеше за мисията си, Бог му говори, Йосиф също, Давид и т.н.. Гедеон, който беше страхлив, Моисей, който дори не можеше да говори добре, Бог обича да избира слабите неща, за да се прославя.

1 Коринтяни 1
26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.

Жени проповедници, абсурд, Словото казва:

1 Тимотей 3
2 Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,
3 не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;
4 който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;
5 (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)
6 да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.
7 При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.

Главната задача на жените е да раждат деца и да се грижат за семейството си.

1 Тимотей 2:15
Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Тит 2
3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,
5 да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

Жените могат да се молят, да пророкуват, да благовестват, да вършат добри дела, ако Бог ги е призовал. В стария завет имаме Дебора, съдия и пророк. Но това Бог го прави по изключение, жени да управляват, че и деца според Словото е проклятие, наказание:

Исая 3:12
А за Моите люде, - деца ги угнетяват, И жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, И развалят пътя, по който ходите.

1 Коринтяни 12:11
А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

1 Коринтяни 12:18
Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

Та в Новия завет не виждаме лидери, виждаме екипи, Павел и Сила,Варнава, Бог изпрати учениците по двама и също Тяло Христово, тук идеята на Бог вече е Неговото Тяло да работи като един организъм, не соло изпълнения. За жалост днешните т.нар. пастОри са заели местата на Главата и тези дни слушах един пастир, така се нарича човека и слава на Бога, та човека каза, че скоро главите на много пастори ще хвръкнат, защото са заели мясото на главата Христос в църквата.

Бог ни говори за усилни дни и че беззаконието ще се умножава. Вчера четох за жена пастор в Германия в евангелска църква, която венчала четирима мъже в брак. Какво падение...
Според мен верните на Бога, остатъка ще си работят тихо там, където Бог ги е поставил до края и само небето ще знае за подвизите им, а не да афишират себе си.

Намерена · Ноември 12, 2025, 19:03:04 PM

Дори не съм и имала идея да отнасям казаното към клетвите, знаем, какво е казал Бог за тях. А подобно посвещение, не смятам, че е точно обрек и се обосновах съвсем ясно и точно, защо е посвещение. Споменах едни характеристики, с които човек търсещ промяната в дадено време, би впечатли Бог и може Той да отговори. Това, че за теб няма връзка между нещата, приемам единствено като личното ти виждане по въпроса.

Вероятно, трябваше да направя някои уточнения, за да не се мисли, че жената стои над мъжа, което се отнася и за службата.

Жената не може да е глава, да, което налага ред ограничения, включително за свещеническата служба. Петър се обръща с "избраните пришълци" във въпросното си послание. Там, говори за духовен дом, за живи камъни и прочие. Този духовен дом, според което си казал, е само от братя изглежда. Но, сестрите също участват и са помощници, което им определя освен ограничения, също достойно място сред братята.

Ако погледнем в последната глава на Римляни, Павел, специално е изредил имената именно на служещите с него сестри. И ако се чете внимателно, свързаното с тях е обхващало всички елементи на практическия църковен живот. Например, Фива е била слугиня, дяконица. Това е женската форма на дякон и означава "тази, която служи". Фива е въплъщавала духа на служението в практическия духовен живот. Защото "тя е помагала на мнозина, както и на самия мен" (Римляни 16:1-2), казва Павел. Нейното служение е означавало да осигурява на другите всичко, от което се нуждаят - грижела се е за тях, снабдявала е нужното, носила е солидарно бремената им. Тоест, сестрите стоят до братята, заедно изграждаме духовен дом.

А когато свещеничеството се проваля, пропада и Божието управление на земята. Няколко пъти го написах, под различна форма това, с цел, да се види, че дори в момента положението на християните да е незавидно и тежко, имаме примери в Писанията, с които да си помогнем.