• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

С какви хора Бог може да промени една епоха

Започната от Намерена, Октомври 10, 2025, 18:33:03 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Намерена

Всяка епохална промяна, е предназначена да доведе Божията власт и изява на земята. Когато Бог имаше намерение да направи нещо чрез определени хора, в определено от Него време, често пъти човешката деградация водеше до там, че се налагаше да започне всичко отначало, в нова епоха, с нови хора.

Един от примерите, как Бог променя хода на събитията, за да доведе нова ера, е разказан в книгата Даниил. В нея освен пророчествата, имаме пример за Божия избор и работа с четирима младежи, чрез които се промени хода на историята.

Според разказа, Божият народ бе откаран в плен. Ерата на царството приключи, започна тази на робството. В подобно окаяно положение, Бог намери верни сърца, готови да се отрекат от себе си, за да се изпълнят Божиите намерения:

Данаил 1:8-13; 17, 20
8 Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.
9 А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
10 И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.
11 Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария:
12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;
13 после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.
----------
17 А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.
----------
20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.


Божието дело за промяна, винаги е ставало чрез хора. Историята на Даниил и другите трима разказва, как въпреки младостта си, имаха верни сърца, посветени доброволно на Бога. Макар в плен, младежите презряха покварения свят и живееха благочестиво в среда пълна с идолопоклонство и деградация. Животът не им беше до толкова скъп, че да не могат да го пожертват за Бога. Не забравяха чии потомци са и отказваха да се смесят с вавилонското население, да спазват тамошните обреди и обичаи. По този начин, с доброволно и пълно покорство към Бог, младежите изразиха Бога в земя, която бе отхвърлила и не признаваше Неговата власт.

От тази историята, ще направя паралел към назорейството. Понеже, то се основава на доброволното посвещение към Бога (Числа 6:1-12). Според Писанието, Бог го даде на израелтяните, като Негова специална мярка срещу упадъка на свещеничеството. Първоначалното Божие намерение е целият Израел да бъде царство от свещеници, но поради падението им, в последствие определи само Левиевото племе. Историята показва, че със синовете на Илий, Аароновият дом достигна пълен упадък (1 Царе 2:12-17). Бог е знаел това предварително, затова даде на Моисей допълнението за назорейството, което можеше да се изпълни както от мъже, така и от жени. Това е странична врата, която като мярка влиза в сила, щом свещенството се е провалило в службата си. А с назорейството падат и ограниченията на закона. Не е нужно назорея да е левит, мъж или жена, всички са допуснати от Бог.

Когато ситуацията е стигнала до падение, а Божията власт и управление започва да пропада на земята, някой е трябвало доброволно да Му се отдаде като назорей. В този смисъл, Даниил и приятелите му се явяват назореи пред Бога - отделени от удоволствията на тогавашната епоха, понесли укори за Бога и безрезервно готови да умрат за Него. Виждаме още нещо, тези млади хора бяха пленници, които независимо от това, застанаха на страната на Бога. И това е само един от примерите, в които се вижда доброволното посвещение, чрез принципа на назорейството.

Погледнато във времеви мащаб, когато в епохите човешкия упадък и деградация станат големи, Бог не може да работи повече с такива хора и те стават негодни за целите Му. Това водеше до появата на нова ера, за която Той намираше хора с угодни и верни сърца, чрез които да я започне и осъществи. По този начин, на земята се установяваха управлението и славата на Бог.

Горното е добър пример за нас, тъй като живеем в смутни времена и нямаме единност, какво се случва - предстоящ ресет или Христово пришествие. А врагът, е направил и прави всичко възможно, да сее заблуди, и да събаря дори повярвалите. Затова става така, че всеки вярва в това, което най-много кореспондира с убежденията му.

Какво ни касае нас назорейството, след като сме единствено под Христовия закон? За нас е важно доброволното посвещение или да дадем назаем себе си, в което се изразява този принцип. Мисля, че посветени сърца, като Данииловото, Бог търси и днес, за да дойде промяна в тази епоха белязана от дълбока деградация и упадък. Което ще доведе също до израстване на Тялото Христово. В Писанието не е изрично посочено, кога точно ще се върне Христос. Имаме някои указания, говорено е много за тях по темите, както и за условията, при които Царят ще се завърне в Царството Си. Не знаем кога ще стане това, поне аз споделям мнението, че все още има време. От нас обаче зависи, дали сегашната ера ще е поредната, която Бог отхвърля заради упадък или ще стане началото на края, след който Бог ще установи окончателно Царството и властта Си на земята. До тогава, за нас са валидни наставления и препоръки, като дадените от Павел в Тит (2:1-15), от които ще приложа само края на главата, който изразява сентенцията на всичко това:

Тит 2:11-14
11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,
12 и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят,
13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,
14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.


Всички християни, се раждат от Бога като свещеници и царе (1Петрово 2:9), но за съжаление повечето изобщо не разбират това, нито функционират като такива. Резултатът е силно разцепление и разединение в Тялото Христово. Не за да се укоряваме, обиждаме и спорим го казвам това, а като констатация, която се базира на дългогодишни наблюдения по събрания и групи.

Ако сме разбрали, че пред Бога ние сме удостоени в Христос да бъдем свещеници и царе, то земните удоволствия, самохвалството, всяка земна привързаност и духовно замъртвяване, би следвало да не се намират изобщо в нас. В противен случай, всичкото величие и достойнство на подобно призвание се загубва и унищожава. От настоящата ситуация, днес излиза, че главният вход е повреден, затова растежа на тялото е бавен, муден, да не кажа спрял. Получава се така, че това прави Господното управление да обеднее. Тогава, ние се нуждаем от принципа на назорейството, като странична врата за изход от положението. Както стана със Самуил, който в епоха на упадък, доведе тази на царството или както Йоан Кръстител, който подготви пътя за Господа.

В ненормалното време, в което живеем, вместо да хабим сили и ресурс в очакване на фалшиво пришествие, по-доброто е да заставаме като назореи – променящи епохата, за да се върне нашият Господар и Цар. Това не може да се случи със слабо, зависимо от удоволствия и духовно замъртвяло християнство.
 
Който доброволно заема такава позиция, се отделя и посвещава на Бога. Като един съвременен Даниил, Самуил, Йоан Кръстител - отречен от света, отдаден и посветен изцяло на Бога, независимо от мястото на което се намира, обстоятелствата в които стои, времената които преживява и начина, по който е призован да служи на Бога:

Лука 12:35-37
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си,
когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
2 Коринтяни 4:17-18