Author Topic: Великото поръчение и благовестването - митове и реалност  (Read 1363 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Надявам се с тази важна тема да разсея някои от най-вкоренените митове в съзнанието на християните, мит който е поставен на пиедестал, като свещена крава. Затова четейки тези редове може кръвта ви да започне да ври, емоциите да се навдигнат и да помрачат съзнанието, пропускайки прилежно изложената аргументация. Затова ви моля, да изчетете този материал с бистър ум и тихо сърце, за да можете да вникнете в това, което е написано преди да бързате да пишете или отговаряте.

Едно от първите неща, които един новоповярвал християнин чува като влезе в някоя евангелска църква е, че най-важното нещо е да се спасяват хората от ада, защото всеки ден милиони хора отиват в ада. Така от самото начало на християните им се внушава, че ако не ходят да "благовестват" те са недостойни християни, които не изпълняват най-важното си задължение.

Всичко това се прави с внушаването на огромна вина, че ако човек не благовества, хората загиват в ада, всяка секунда хора умират без да познават Исус, и ако ние не направим нещо, ние сме най-коравосърдечните същества на земята.

Ако човек приеме тази картина и това внушение излиза, че Бог е изпуснал нещата извън контрол. Излиза, че Бог е платил за изкуплението на милиони скъпоценни души, които въпреки изкуплението ще отидат в ада, заради мързеливите християни калпазани, които не искат да благовестват.

Ако това беше така, както се внушава по църквите,  то мнозина от тези, които отиват в ада можеха да се оправдаят в деня на съда и да кажат: Боже нима е справедливо аз да страдам цяла вечност в ада, само защото Твоите християни бяха калпазани и не искаха да ми благовестват? И действително те щяха да имат валиден аргумент в съда.

Т.е според това евангелистко учение вечната съдба на милиони, а може би и на милиарди хора, не зависи от техния собствен избор, а от избора на други хора, в случая от избора на християните дали да благовестват или не.

Надявам се вече да започнете да виждате несъстоятелността на това църковно учение. Излиза, че спасението на човеците е в ръцете НЕ НА БОГА, а в ръцете на несъвършени и често плътски и мързеливи човеци. Това ли според вас е Божият план за спасение?

С други думи Бог е съставил следния план: Аз ще платя изкуплението на човеците със скъпоценната кръв на Моя Възлюбен Син, и след това ще го поверя в ръцете на хора, 99% от които няма да искат да си мръднат пръста да го занесат на другите хора. Звучи като страхотен план.

Нещо подобно на това, някой човек да реши да пожертва живота на първородния си син в замяна на 1 милион лева, които да използва за излекуването на смъртоносно болните си други деца, но реши да изпрати парите за лечението по някакви не достатъчно благонадеждни хора, повечето от които нямат никакво намерение да занесат парите до предназначеното за тях място. Това както сами разбирате е чиста доза глупост. Но в своята благовестителска ревност, мнозина християни не разбират, че те вярват, че Бог е точно толкова глупав и несъобразителен, като човека от този пример.

Ето защо аз искам да отворя тази тема, в която да покажа от Писанието, че спасението на невярващите не зависи от плътски напъни на човеци, но е изцяло в ръцете на Бога.

Ис. 63:4  Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.
Ис. 63:5  Аз разгледах, но нямаше кой да подкрепя; И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.


В този стих макар да се говори предимно за Божия съд, пак показва какво отношение има Бог и как Той не зависи от човеци.

Ако няма кой от човеците да подкрепи Божието намерение, тогава Бог САМ ЩЕ НАМЕРИ НАЧИН да изпълни Своето намерение и цел.


Когато Бог трябваше да спаси човечеството от греха, Той не чакаше някой човек да му свърши тази работа. Но сам Бог се яви в човешка плът за да изкупи греховете на човечеството. Мислите ли, че след като Бог е извършил такова велико изкупление, без да чака на никой, ще има нужда някой да Му помага за да занесе вестта за спасението до онези, които наистина са готови да я приемат?

Бог наистина използва хора, но дори да няма хора, нищо няма да спре Бога да изпълни онова което е предузнал и предопределил. Неговата собствена мишца ще изработи спасение, със или без човешко участие.

Същия този принцип в действие го виждаме в думите на Мардохей към царица Естир:

Естир 4:13  Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
Естир 4:14  Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?


Естир беше позиционирана от Бога в двореца, точно за време като това, и ние нямаше да знаем въобще за тази юдейска жена, ако не се беше случило именно онова, което се случи. Но въпреки това Божието дело не зависи от отклика на човеци! Ако Естир беше отказала да си рискува живота и да се яви пред царя, Бог щеше да издигне спасение ОТ ДРУГО МЯСТО. Защо? Защото Бог беше предузнал и предопределил юдейския народ да бъде спасен, да му бъде свят народ, и нито плановете на Аман, нито нежеланието на Естир можеха да ги доведат до погибел.

Всички хора, които наследяват спасение са предузнати и предопределени от Бога преди вечни времена.

Римл. 8:28  Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Римл. 8:29  Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя
Римл. 8:30  а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.


1Петр. 1:2  избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта на Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.

Откр. 13:8  И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

Писанието ясно учи, че още преди създаването на света, Бог е предузнал всичко, което има да стане. Затова още тогава Той определя Агнето за жертва за греховете. Още тогава Бог е презузнал всички ония, чиито сърца ще бъдат предразположени към Него за покаяние и вяра, и още тогава Бог ги е запечатал за спасение и е записал имената им в книгата на Живота.

И няма абсолютно нищо, което да спре или възпрепятства спасението на човек, който е бил предузнат и предопределен от Бога.

Ако осъзнаем тези неща и видим ясното учение на Писанието по този въпрос, ще приключим веднъж и завинаги с тези маниакални внушения, че милиони хора отивали в ада, защото не им е било благовествано.

Няма нито един човек, който да отиде в ада, без преди вечни времена Бог да не го е предузнал, че той така или иначе е избрал да се закорави за истината и благовестието. Както няма нито един човек, който ще влезе в спасение, без преди вечни времена Бог да го е предузнал за спасение. И никакви човешки напъни не могат да спасят човек когото Бог не е призовал, нито липса на човешки усилия могат да погубят човек, който е предузнат и предопределен.

И преди някой да ме обвини в Калвинизъм, ще помоля да обърне внимание на това, колко прилежно внимавам да използвам думата ПРЕДУЗНА, преди да споменавам предопредели. Защото Божието предузнание се ознавава, на това че Бог предварително е узнал избора на всеки човек спрямо Истината, а не както твърдят калвинистите, че Бог е предопределил едни за спасение други за погибел, ей така без никаква роля на избора и волята на човека. Така, че надявам се въпроса с калвинизма е приключен.

Как работи Божието предузнание и предопределение? Има един невероятен стих, който разкрива как функционира това:

2Лет. 16:9  Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него.

Разбирате ли величието на това, което се казва тука. Очите на Господа се обръщат и тичат по целия свят, търсейки и наблюдавайки човеците, за да намерят онези чиито сърца са предразположени към Него. Онези които търсят истината, онези които копнеят за друг живот, за праведен живот, за нещо много по-голямо и много по-истинско от всичко, което този свят може да предложи. И какво става когато Бог намери такива хора? Той показва Себе Си мощен да им помогне. Мощен да ги измъкне от тъмнината, мощен да им представи Своето спасение.

Никъде не се казва, че Бог непременно търси някакъв човек, че да може да им помогне. Да Бог може да използва човек, да изпрати човек, и това е чудесно. НО СЪС ИЛИ БЕЗ ЧОВЕК ТОЙ Е МОЩЕН ДА ИМ ПОМОГНЕ!

Разбирате ли това нещо? Разбирате ли че нашето спасение не е в ръцете на мързеливи или нехайни християни. Нашето спасение е в ръцете на Самия Бог!

Когато преди 30 години моето сърце беше узряло да приеме спасението. Никой човек не дойде при мен да ми благовества. Аз търсех истината отчаяно и всячески. Бях разбрал, че трябва да има нещо по-голямо в този живот, от онези неща, които се виждат с очите и се пипат с ръцете. Тогава Бог направи така, че да се объркат напълно плановете ми да уча определена специалност в университета, така, че посредством едно безумно объркване аз се оказах записан в съвършено различна специалност от това, което исках да се запиша. Точно в тази друга специалност аз се паднах в една група, където имаше един християнин, който помежду другото ми стана първия приятел от колегите в университета. Този човек обаче ни най-малко не ми благовества. Вместо това аз бях толкова жаден, че аз го разпитвах - какво мислиш за това, какво мислиш за онова? А той ми каза - ами аз чета Библията. И аз му казах - брей ти имаш Библия? (В ония години /1990-а/ Библии нямаше почти никъде и бяха голяма рядкост, аз допреди това дори не бях виждал Библия на живо) И аз поисках да ми я даде да я прочета. Така Бог ме изобличи за грях и аз се покаях. Никой не може да спре Бога да спаси онези, чиито сърца Той е видял,че са готови за истината. Липсата на инициатива в този човек да ми благовества, не попречи на моето спасение.

Затова моля ви да разсъдите внимателно върху написаните по-горе неща, и да се спре веднъж и за винаги с тази мания, че милионите отивали в ада, защото ние не сме правели нищо. Само и единствено, ако се отърсим от този квас ще можем да разберем правилно какъв е смисъла на благовестването и каква може да бъде нашата роля в него.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
След всичко прочетено по-нагоре, ще каже някой - чакай ами какво правим тогава с Великото поръчение, което всички християни трябва да изпълняват? Това, което трябва да направим е да изследваме Писанието за да отсеем човешките традиции и църковната инерция, от Библейското учение. Да видим какво наистина Библията казва по този въпрос.

Нека да отидем директно на въпросния пасаж и да прочетем какво пише в него, но не изваждайки само един стих, но да видим целия контекст:

Мат. 28:16  А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.
Мат. 28:17  И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
Мат. 28:18  Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и земята.
Мат. 28:19  Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух,
Мат. 28:20  като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].


Този пасаж обикновено се цитира само в стих 19 и 20, като това ограбва неговия контекст и дава възможност да се подмени неговото съдържание. Какво научаваме обаче ако прочетем целия пасаж? На кого Исус дава своето поръчение?

Мат. 28:16  А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

Това, което научаваме от този изключително важен пасаж е че поръчението на Исус учениците да отидат по целия свят не беше дадено по времето на някакво общо събрание на което са присъствали всички ученици. Знаем че след възкресението на Исус имаше повече от 11 ученици. Апостол Павел открива факта, че след като Исус се явява на 11-те ученика после той се явява на 500 братя наведнъж:

1Кор. 15:4  че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
1Кор. 15:5  и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
1Кор. 15:6  че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;


Т.е освен единадесетте е имало поне още 500 ученика, които са вярвали в Исус. Въпреки това Исус прави специална уговорка само и единствено с единадесетте ученика, които не бяха просто ученици, но бяха наречени още и апостоли.

Лука 6:13  И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли

Измежду всички ученици, Исус избра 12 човека, които нарече апостоли, от които един стана предател и отпадна от апостолството. Точно с тези 11 човека Исус направи специална уговорка, да отидат на точно определено място, при това място отделено от населени места, на някакво бърдо, на някакъв хълм в планината, отделени от всички останали хора. Там и на това място Исус избра да даде своето поръчение за проповядване на благовестието на народите, което в последствие човеците нарекоха Великото поръчение. Но защо Исус не се яви посред голямо събрание, да даде това поръчение? Защо не го даде когато се яви на тези 500 братя наведнъж? Защо Исус трябваше да определи специална среща само с 11-те ученика, на специално усамотено място за да даде това поръчение? Какво иска да ни каже Божието Слово с тази изрична специфичност на начина на предаване на поръчението?

За всеки трезвомислещ човек - причината може да бъде само една и тя е че Исус не искаше на никой дори през ум да му мине, че това поръчение е за всеки човек, който е станал християнин. Но че то е толкова отговорно и специфично, че изисква специално призвание, подготовка, изпитване и одобрение от Бога, преди да бъде поверено на някой.

Апостол Павел, един от удостоилите се да получат благодат да участват в това призвание и поръчение пише изрично:

Римл. 10:13  Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
Римл. 10:14  Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
Римл. 10:15  И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"


Десетки години след предаването на великото поръчение от Исус, апостол Павел за разлика от повечето християни по църквите, не приема по презумпция, че виждаш ли ВСИЧКИ СА ПРАТЕНИ, защото Исус бил казал това на всички, ако и текста изрично да говори ТОЧНО ЗА ОБРАТНОТО. Но вместо това апостола задава въпроса: Как ще проповядват АКО НЕ БЪДАТ ПРАТЕНИ? Ако всички бяха пратени, щеше ли апостола да задава такъв въпрос? Вместо това той щеше да напише: Разбира се че всички трябва да проповядват, защото всички са пратени, според думите на великото поръчение. Но е повече от очевидно, че апостола въобще не разбира Христовото поръчение, както го разбират по евангелските църкви днес. Апостола, който сам беше призован, обучен, изпитан и изпратен, знаеше, че без това никой няма право да претендира за изпращане. Затова той обръщаше особено внимание на Божието одобрение:

1Сол. 2:4  но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни

Забележете, какво е написано. ОДОБРЕНИ ОТ БОГА, да се повери делото на благовестието. Още веднъж апостола показва напълно различно разбиране от това на днешното разводнено християнство. Той изисква не само тези които проповядват да бъдат изпратени, но също така набляга, че преди това трябва да бъдат одобрени. Без одобрение няма изпращане, а без изпращане няма упълномощаване. С други думи няма легитимно предаване на власт от Бога.

Когато Исус проповядваше, хората се удивляваха, че говореше с власт, а не като книжниците и фарисеите, които говореха от ума си. Тези които са Негови ученици също трябва да говорят с власт, а не да бъдат последователи на фарисеите и да говорят от ума си, без власт и упълномощаване от Бога.

Ще каже някой добре. Разбирам. Аз очевидно не съм към настоящия момент одобрен и изпратен. Какво трябва да правя аз? Не мога ли да споделя вярата си с другите? За щастие ние имаме изрична библейска инструкция, какво можем и трябва да правим в това отношение и тя е записана в посланието на апостол Петър:

1Петр. 3:15  Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.

Тези от нас, които не сме изпратени от Бога с апостолско поръчение, трябва да сме изключително внимателни как говорим и какво говорим, защото опасността да изопачим славното Благовестие е много голяма. По този начин ние отваряме вратата да влизане в християнското събрание на хора в които няма истинска вяра и покаяние, но са приели едно повърхностно благовестие. Точно това е и една от причините за плачевното състояние на църквите. Те просто са се напълнили с набожни, но непокаяни хора, които нямат нито разбиране за, нито вяра в истинското Благовестие. Но са приели послание от плътски човеци, които не знаят какво говорят. Затова Словото казва - бъдете готови да отговаряте на всеки който ВИ ПИТА, за вашата надежда. Но със страх и трепет! Защо със страх и трепет? Именно за да не изкривим посланието на нашия Господ, да не го предадем по фалшив начин и с фалшив дух, понеже пораженията от това нещо ще са огромни. И ние всички сме свидетели на тези поражения в днешното християнство.

Това означава ли, че Бог не може да използва някакво такова свидетелство дадено по плът и по човешки да спаси някого? Бог може да използва всичко, включително и магаре да проговори на обезумелия пророк. Това не означава, че ние трябва да станем магарета, за да може Бог да говори чрез нас.

Ще спра до тук по темата, защото има още много да се напише, но искам нещата казани до тук да бъдат осмислени. До този момент показвахме съвсем ясно от Писанието, че двата от най-големите митове сред християните са напълно лъжливи.

Първия че милиони хора загивали и отивали в ада, защото нямало кой да им благовества. И втория, че Великото поръчение е за всички християни, а не само за хора със специално призвание, минали първо през Божието одобрение и след това през Божието изпращане (което включва обличане със власт).

А между временно можете да разгледате и една по-стара тема, в която сме дискутирали същите въпроси преди цели 12 години.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

simeon

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 144
Сетих се за написаното в евангелие от Лука гл. 10.  Христос казва: молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници. И после им казва: ето пращам ви...... А християните сега се държат като че сами те са господари на жетвата.

Lacho

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 37
Трябва да кажа че съм съгласен и разбирам това което Watchman по горе казва в 2те описания за благовестието. Аз лично откакто съм вярващ в Господа Исуса Христа не съм бил част от никаква църква, и най вече "евангелска." И преди това не съм бил.

Също не искам някой да има в предвид че мисля че милиони хора отиват в ада защото "мързеливите" християни не си вършим работата. Земята е подножието на Господа. Той контролира всичко. Всичко чрез Него, и за Него става, както пише в Писанията. Аз просто мисля че ние тук няколко братя (прочетох и темата от 2007 година за благовестието) се разминаваме поради начина по който представяме това което искаме да кажем. Нещо като все едно се движим в една и съща посока но не знаем кога един изпреварва друг като се разминаваме, въпреки че стигаме до същата дестинация.

Както Watchman писа, и един благовестител да няма, Господ пак ще намери начин за спасение. И нашето благовестие не е дело когото ще спаси някого. И има хора, (голяма мнозина, както сам Христос каза) които цял живот може да чуят за Словото, и пак не стигат до покаяние и отиват на гибел. Нашите дела са като мръсни парцали пред Господа, както пише в Писанието.

Но също вярвам че както Бог е обещал и съхранил Словото си за всички поколения, Той във всяко време има Негови слуги-които в наше време да са благовестители по един или дург начин, както Бог е определил за всеки, според времето и обстоятелствата му.

Ние светиите служим като пример, и за слава на Бога в нашето време. Така че никой човек не вярвал в Него, както пише в писанията, ще е без извинение (Рим 1:20). Това е един от начините по който виждам това. Мисля че когато мине денят на Страшния Съд, всички хора не записани в книгата на живота на Агнето, ще виждат колко пъти Господ искаше да покаже благодат към тях. И колко пъти те отхвърляха Словото. Така че ние чрез благовестието възхваляме Бога.

Аз вярвам че една от пречините Господ Исус Христос да свика единадесетте на хълма в Матей 28:16-20 е поради точно това което Watchman писа по горе. Той избра тези да може след въскресението, и когато вече Го няма на земята, да им даде да правят знаменити дела. Като говерене чрез езици, и другите дела описани в Писанията. Но това не означава че примерно другите 500 на когото се яви Той, не са благовествали. Просто не са те специално отишли при да кажем Коринтяни, и Римлани, и така нататък (със тези същи "сили"). Както ние сега не можем да отидем в Китай, или Саудитска Арабия, но можем в България да благовестваме. Това нe означава че не сме призвани.

Не пише ли в Лука 9:23 '23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.' И преди това в Стария Завет в Притчи 11:30 '30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.'

По нататък в Новия Завет четем Ефесяни 4:11-20 '11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;'
И аз разбирам от това че ние даже и да не сме апостоли (както аз по рано писах) но светии, ние пак имаме служение което е благовестие, или работа да помага на благовестието. Ние сме служители Христови.

Имайки горното написано в предвид, не мисля че благовестител е този който е току що повярвал и не напълно разбрал Писанията. Но повечето от хората писали в тази тема (и темата от 2007) мисля че повече от нужното знаят Словото за да бъдат благовестители. Защото всеки наистина повярвал е слуга Христов, и е част от това служение което пише в Ефесяни 4

Ето и още два стиха които говорят за благовестие:  Яков 5:20 'нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.' И в Лука 14:23 '23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;' Знам че в Лука е описано за определена среща/случка, но пак служи като пример че Господ иска да се привеждат хората.

Можем и пак да се върнем в началото на Новия Завет, където пише че Йоан 1:23 'Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.' И пак в Матей 3:1-2 '1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: 2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

Това аз мисля по тази тема. Това мога да кажа, ще се покая от по рано казаното от мене че може би някои от нас са апостоли и пратени. Не че презирам или поставям под въпрос вярата на накой тук, а защото размислих по написаното в темата. Наистина трябва да се внимава с това кого е апостол и пратен. И по горе написаното ми помогна да видя това. Но мисля че сме призвани и служители на Бога, и като такива благовестието е част от служението ни.

Нека и други да пишат и отговарят по тази тема, и това тук.
'Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.' --Псалми 119:105

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Quote
Но също вярвам че както Бог е обещал и съхранил Словото си за всички поколения, Той във всяко време има Негови слуги-които в наше време да са благовестители по един или дург начин, както Бог е определил за всеки, според времето и обстоятелствата му.

Трябва да се прави разлика между слуга и служител. Всички сме Божии слуги, но не всички сме Божии служители (облечени с власт). За да поясня ще дам един пример.

В едно царство, всички поданици са слуги на царя, но не всички слуги на царя са царски служители. Царските служители са избрани от царя след подбор и одобрение и на тях са поверени специални правомощия за да вършат определена работа за царските дела. Затова тия две понятия слуги и служители не трябва да ни се премесват. Смесицата води само до объркване (вавилонско вино).

След като изяснихме това може да се коментират думите: "Той във всяко време има Негови слуги."

Слуги Бог може да има винаги, но това не означава, че във всяко едно време и на всяко място Бог има служители. Знаем че от времето на пророк Малахия до времето на Йоан Кръстител, в Израел нямаше пророк и хората живееха както им падне. Точно в това време се случва може би най-голямата трагедия за еврейския народ, а именно смесването на юдеите с едомците.  Злото което произлиза от това смесване е неописуемо и пораженията до ден днешен огромни, не само за израел, но за цялото човечество. Ако имаше Божий пророк това нямаше да бъде допуснато. Но това е друга тема.

Въпроса е че имаме прецедент в Писанието, че е напълно възможно да има исторически периоди в определени територии  в които няма овластени Божии служители, ако и винаги да е имало праведни хора на земята.

Такова мислене да си казваме, ами то винаги има, ама понеже не ги виждаме наоколо, значи трябва да сме ние е много опасно.

Ако прочетем в закона ще видим, че Бог има цял протокол за въвеждането на един свещеник на служба в храма. Това, че някой е от свещенически род и че има свещеническо призвание, не означава автоматично, че той може да се яви когато си иска, както си иска и да започне да служи в храма. Има ред, има процес, има протокол по който ако не се мине, този свещеник е невалиден и неприемлив за Бога. Същото важи за Божиите служители в църковната епоха.

В тази тема аз все още не съм разгледал въпроса за благовестителите. До този момент съм коментирал само учението, че милиони отивали в ада всеки ден, защото никой не им благовествал, както и въпроса на кого точно е дадено Христовото поръчение да се проповядва на народите.

Въпроса за благовестителите трябва да се изследва допълнително, както и да се види каква е разликата между благовестител и апостол, защото очевидно двете неща не са едно и също.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Ученик на Исус

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 192
Пишеш неверни неща, цялото Божие слово е пропито от евангелието, не случайно четири евангелия имаме, от това как се спасяваха души, кръщаваха, утвърждаваха във вярата и след това те правеха същото.
Сам Господ Исус не вършеше нищо друго по време на своето слугуване, защото думата е точно дулос, слуга и няма служения, служители, а слуги, проповядваше, изцеляваше, гонеше демони.

Матей 9:35
Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.


Йоан 14
1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.    
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.    
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.    
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.    
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.    
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.    
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.    
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

Всичко, което заповяда Исус да даваме плод, спасение на други души.
Който е гледал лозе, знае, всяка безплодна пръчка се отрязва и това само опитен лозар го знае, преди да са се разлистили се подрязва и всички дивачки се махат.
Целият Нов завет е това, спасяване на души, после те на свой ред спасяват други.
Бог е суверен, Той го прави, но използва хора.
Неслучайно и Матей, и Лука пишат да се молим за работници, понеже липсват, да.
Господ съкрушено в Йоан им казва, вижте, нивите са готови за жътва, а вие отлагате.

Матей 9:
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.    
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.    
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;    
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Думата, която е използвана да изпрати работници, е същата, използвана да изгони демони, т.е. да изгони работници, тъжно..., понеже няма желаещи.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Quote
Пишеш неверни неща, цялото Божие слово е пропито от евангелието, не случайно четири евангелия имаме, от това как се спасяваха души, кръщаваха, утвърждаваха във вярата и след това те правеха същото.

Всичко, което съм написал е изключително аргументирано с това, което Библията казва и е очевидно за хората с отворени за истината очи, че нещата са точно такива и Библията учи точно това.

Ти не можеш да го видиш (засега) защото си жертва на промивката на мозъка от евангелските църкви, където "благовестването" е издигнато на пиедестала на свещена крава. Е съжалявам, че трябваше да застрелям свещената крава на евангелистите. Но истината е по-скъпоценна от митовете и кравите.

Другата причина да не можеш да го видиш се корени в гордостта, че ти много благовестваш, за разлика от другите, а сега се оказва, че няма за какво да се гордееш и няма с какво да изпъкнеш, не и в това отношение.

На този принцип работят религиозните култове. Вкарват лъжеучения с добавката на чувство за превъзходство над останалите. Така заблудата се бетонира много по-здраво.

Това, че има четири евангелия какво трябва да означава? От 27 книги в Новия Завет само 4 са евангелия. Дори твоя пример свидетелства за обратното на това което искаш да внушиш, ако и броя на евангелията да не представлява аргумент по темата.

Quote
Сам Господ Исус не вършеше нищо друго по време на своето слугуване, защото думата е точно дулос, слуга и няма служения, служители, а слуги, проповядваше, изцеляваше, гонеше демони.

Исус имаше хиляди ученици докато беше на земята. Но от тези хиляди той даде власт само на 12-те и после на едни други 70 души. Нима според тебе нямаше разлика между обикновените Му ученици и тези, които той овласти и изпрати? Разбира се, че има разлика и тази разлика не трябва да се пренебрегва, нито да се лъжат хората, че такава разлика не съществува.

В ранната църква всички християни разбираха тази разлика, поради което никой не смееше да се причисли към апостолите.

Деян.  5:12  И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
Деян. 5:13  а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;


Днес всеки решава, че може да се самоназначи за каквото му падне. И както беше напомнено по-горе, сам Исус не каза търчете да събирате жетвата, а каза:

Мат. 9:37  Тогава рече на учениците Си: Жетвата и изобилна, а работниците малко;
Мат. 9:38  затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.


Тук Исус изрично показва, че никой няма право да се самоназначава са работник на жетвата, и само онези, които Бог изпраща, са годни за събиране на жетвата. Колко по ясно от това може да бъде?

Това е диаметрално противоположно на това, което учат по фалшивите църкви и в техните мисионерски програми.

И въобще кой измисли тази мерзост наречена "мисионерство" предназначена да подмени и фалшифицира апостолството, и автентичното изпращане от Бога? Аз знам кой я измисли, знам и кой я разпространи сред протестантските църкви. Но за това ще разкажа по-надолу в темата, ако има нужда.

Quote
Матей 9:35
Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Точно така Исус проповядваше благовестието на ЦАРСТВОТО, не благовестието за лично спасение, което проповядват днешните църкви. Разликата е като между небето и земята.

И за да не стане някой да си помисли, че аз не знам за какво говоря, и си търся оправдание за това да не ходя да благовествам нека да ви кажа, че някога аз също бях с подобен промит мозък, и постоянно се чувствах принуден (за да бъда добър християнин) да благовествам всеки ден на някой.

Първо винаги когато пътувах във влак или автобус, аз се стараех да "благовествам" на околните. И когато не успявах се чувствах ужасно виновен.

Второ в продължение на много дълго време стоях в центъра на града продавайки християнски книги, раздавайки брошури, проповядвайки на преминаващите и дори понякога се събираха тълпи на които "проповядвах".

Трето, бях решил, че ще ставам мисионер и заминах за Родопите където стоях месеци без да имам никакви доходи и живеейки изцяло на вяра, да проповядвам по селата, както съм развеждал и американски "мисионери" да "благовестват". Точно тогава видях от първо лице каква пародия е това което правим, колко плътско и по човешки се правят тия неща, изцяло с напъните на плътта. И когато се молих на Бога по въпроса, Той ми отговори с думите: "Прочие, ако светлината във вас е тъмнина, то колко ли ще е голяма тъмнината?" Така разбрах, че ние "мисионерите", "благовестители" сме самите ние в тъмнина и не разбираме Божиите пътища и не знаем какво правим.

Тогава смирих себе си, изобличих всичките там "мисионери" в очите за цялото това лицемерие и плътски напъни и си тръгнах. Тогава започнаха да ми се отварят очите за нещата, които говоря в тази тема.

Quote
Всичко, което заповяда Исус да даваме плод, спасение на други души.

Ето така се създават лъжеученията - слага се едно истинно изречение и до него се долепя едно лъжливо. Да Исус иска да принасяме плод, но никъде Писанието не учи, че този плод се състои само и изрично във "спасение на души". Живота на християнина и целите, които Бог е поставил пред Тялото Си, е много повече от "спасяване на души". Аз не отричам съществуването на този аспект, нито го омаловажавам, но в никакъв случай той не изчерпва смисъла на християнския живот и призвание.

Примери за това в Писанието имаме много. Да вземем например Тавита. Тя правеше много добри дела и благодеяния, като шиеше дрехи за бедните братя и сестри. Никъде не се казва да е ходила да "благовества", но нима това, което правеше не беше добър плод?

Да вземем Корнилий, той също не е проповядвал на никого, но въпреки това за него се свидетелства:

Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен

Нима това не беше добър плод в живота на Корнилий?

Нека не принизяваме Божието Слово, до нашите човешки представи и йезуитски лъжеучения внедрени в църквите.

Quote
Целият Нов завет е това, спасяване на души, после те на свой ред спасяват други.
Бог е суверен, Той го прави, но използва хора.

Докато си мислиш, че това е "целия" Нов завет, ще живееш суетно и безплодно. Писанието не само не учи, че спасението на хората е нещо централно, но учи, че всичко е не човеко-центрично, а Бого-центрично.

Римл. 11:36  Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.

Всичко е от Него, чрез Него и за Него! Американизираното християнство за лично спасение този стих не го знае, нито може да го търпи. Не човешкото спасение е централно в Евангелието, а Божието Царство, Божията слава. Спасението на хората е вторичен продукт на възстановяването на Божия ред и слава на земята. Затова работата на християните се състои в много по-големи неща от това да довеждат нови хора във вярата.

Дори прословутия "златен" стих на Библията, Йоан 3:16 говори за това:

Йоан 3:16  Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Йоан 3:17  Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.


Много хора си мислят, че тука пише, че Бог бил възлюбил хората, само че този пасаж не говори за това, а говори, че Бог е възлюбил СВЕТА. Думата за "свят" е КОСМОС и означава "ред, подредба".

Бог възлюби праведния ред, който Той създаде в Творението, до толкова че даде своя възлюбен Син за да спаси този ред. Да възстанови правдата в цялата вселена. Да това включва и хората, но далеч не се изчерпва само с хората. В реда, който Бог е създал се включват не само хора, но и Небесните престоли, началства и власти:

Кол. 1:16  понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

Ние не сме изкупени за да сме си спасени и да ходим да спасяваме други. Бог е заделил свои служители да вършат и тази работа. Но нашата работа е да работим за възстановяване на Божия ред, на Божия космос. Думата космос освен "ред и подредба" означава и "украшение". Бог е направил всичко толкова изящно, че реда във Творението е бил като едно прекрасно украшение.

За това апостол Павел набляга толкова много на небесните началства и власти. Според него, нашата борба не е фокусирана за спасението на души, а казва нещо съвсем друго:

Еф. 6:12  Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. 

Никой който Бог е предузнал и предопределил няма да бъде изгубен. Исус сам каза:

Йоан 17:12  До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

Исус не изгуби нито един от тези, които Бог му е дал. Всички спасени са записани в книгата на Живота, преди вечни времена и Исус няма да изгуби нито един от тези, които Бог е предузнал и предопределил. Спрете да си мислите, че със своите напъни и мисионерствания ще вкарате някой, на когото името му не е записано в Небесата от създанието на света в Божието царство. Най-много това, което ще постигнете, че ще вкарате псевдо покаяни хора в събранието, които ще бъдат трън в плътта на тялото и горчив корен, който ще спъва Божието дело. Затова Писанието учи, към тези неща да се подхожда със СТРАХ И ТРЕПЕТ!

Също така, нека да се замислим за още един аспект на жътвата. Да, има жътва, която трябва да се събере. Но колко ще тръгнат да събират жътвата без да имат никакво подходящо място в което да поставят житото? Днешните църкви са като едни прогнили хамбари, пълни със гнилоч и зараза. В такова ли място мислите, че Бог ще благоволи да постави своята жътва?

Бог умишлено задържа спасението на хора, докато не се възстанови Христовата общност като образец и начин на живот. Докато не се съградят, нови чисти хамбари за Господното жито. ЕДВА ТОГАВА, Бог ще изпрати истински избрани и помазани работници на нивата, които ще съберат жътвата, защото житниците ще бъдат готови.

И що за плод има онзи, който ходи да "жъне житото" и после го оставя на пътя да загние, или го слага в пробит, гнил, мухлясъл и заразен с отровна плесен хамбар? Това ли е което Исус нарича добър плод? Исус иска нашия плод да бъде ТРАЕН, а не да изгние за нула време.

Събудете се и изтрезнейте от църковния квас и вавилонското вино, за  да придобиете Христовия ум и да спрете да мислите за човешките неща и да нехаете за Божиите.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 88
Спомням си, от периода в който посещавах църква.... как на всяко събрание, преди самата проповед или дори цяла една проповед се говореше за това, че ние сме длъжни да благовестваме постоянно и неспирно, и че ако не го правим Господ няма да е доволен от нас, няма да ни благослови, ще ни се разсърди!
Един ден, след една такава лекция, на спирката на Метрото видях едно момиче на около 20 г. и започнах да и говоря, докато чакахме влакчето ( 5 - 6 минути). То откликваше с интерес, напълно естествено за годините и. Общуването с хората не ми представлява проблем. Попита ме, къде се събираме и аз и казах.
Когато си тръгнах, Господ ми каза, че "ходенето на църква е едно нещо, а съвсем друго е да дойде до Него".
Тогава, не го разбирах ясно. Мислех, че това е едно и също. И че ако пропусна да отида, дори един път на църква, не съм истинска християнка. А Господ говори чрез пастора помазано и не може да има друго разбиране или мислене... (и пр. и пр. заблуди).
По това време, в  мен се зараждаше разбирането, че вървенето с Бога, не е точно, както те ти го представят - цветя и рози, песни и танци и да се молиш, да ти се изпълнят желанията, но е нещо сериозно и трудно, нещото което ще ти коства всичко. Защото трябва да оставиш всичките си свои цели и намерения и избереш Неговите.
Години по-късно, когато по Неговата милост излязах от този плен. И още години, които изминаха от тогава, за да се махне този квас .....разбирам И продължавам да осъзнавам, колко е скъпоценна истината.

Колко е добър Бог към мен ...и какъв подарък е този форум за жадните за Истината!



ПП: Когато ми показаха форума, първото нещо, което ми каза е да чета.
И така направих.
Месеци преди да започна да пиша тук, четях.
Само четях.
Слушах Бог и четях.
Не бързай да пишеш. Това не е просто форум, като останалите.
Тук ще си изобличен и няма да си оставен в калта на невежеството и заблудата. И това е любов.


Нека заедно да вървим към познаването на Господ и Неговото Царство!




..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Quote
на всяко събрание, преди самата проповед или дори цяла една проповед се говореше за това, че ние сме длъжни да благовестваме постоянно и неспирно, и че ако не го правим Господ няма да е доволен от нас, няма да ни благослови, ще ни се разсърди!

Причината за това е че църквата е изгубила своя път, тя не знае защо е на земята и каква е нейната роля. Затова се вкопчва в един единствен аспект и го превръща в цялото нещо. Но дори и този аспект няма желание да разбере как се прави.

По този начин прилича на една жена, която решила, че всичките й задължения на съпруга и майка се изчерпват с това да готви за семейството. При все това дори няма желание да се научи да готви както трябва, от една страна, а от друга обяснява на всички как готвенето е най-важното нещо на света и в него се съдържа целия смисъл на съществуване на семейството.

Това е картината, която имаме днес по църквите.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Понеже пишейки в една друга тема се наложи да напиша неща, които са пряко свързани с тази, ще копирам част от текста и в тази тема:

Ти наистина ли вярваш, че някой невярващ човек ще достигне до покаяние след гледане на документален филм в който е изложена някаква информация, която винаги може да  бъде подложена на критика и опровержение (било истинско или нагласено)? Защото преди да е гледал този филм, невярващия е гледал стотици други на тази тематика по Discovery & History Channel, където се внушават всякакви други версии за нещата. А и след него ще гледа още толкова по същите канали, които непрестанно бълват всякакви заблуждения.

Или няма ли да е по-добре вместо да гледат документални филми, който всеки може да подложи на съмнение, да видят някой мъртвец да възкръсне от мъртвите?

Лука 16:31  И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Вярата не идва от документални филми, колкото и интригуващи да са. Вярата дори не идва от виждане на чудеса и знамения, защото те единствено могат да произведат чудене (Йоан 5:20).

Вяра може да дойде само от слушане на Господното Слово:

Римл. 10:17  И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

Но не бързай да си мислиш, че тук става въпрос за четене на Библията или някой да ти проповядва неща от Библията. Тук става въпрос за чуване на гласа на Христос.

Не съм сигурен защо нашия превод казва Христовото слово, като гръцкия текст, който имам казва Божието слово, но принципна разлика нямаме тука. По важното е че оригиналния текст казва:

ρηματος θεου

Това буквално означава, че вярата идва от това когато Бог ни говори, думата използвана за слово не е logos, което може да се отнесе и към Писаното слово, а е rhema, което означава живо говорене.

Такова живо говорене може да се случи само ако наистина Божието послание се проповядва от човек изпратен и овластен от Бога.  Такъв проповедник не изнася информация относно Божиието спасение, той буквално разпръсва Божият живот, Божието семе.

Това е единствения валиден начин на проповядване на Божието Слово, това не е просто среща с някаква информация за Бога, това е среща с живота и смъртта. Именно затова апостола казва:

2Кор. 2:15  Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
2Кор. 2:16  На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?


Виждаш ли на какво ниво е спасителното прогласяване? Това е служение при което самия Бог говори през проповедника, не за да изяви някаква правилна информация за Бога или за благовестието, но това е освобождаване на говора на самия Бог на земята, което незабавно носи или живот или смърт. Да чуеш такова нещо е среща със живота и смъртта, среща със вечната съдба. И за това дело кой е способен? Дали хора мотивирани от печалбарство, настанили се удобно в кораба на контролираната от правителството корпорация, или хора, които са станали "измет на света, измет на всичко" (1Кор. 4:13)?

Затова истински християни могат да бъдат само тези, които наистина са чули Божия глас, и Той е произвел спасителна вяра в тях. Никой и нищо друго не е в състояние да произведе спасителна вяра в човека. Затова и апостола обръщайки се към група истински християни, приели благовестието от самия него казва следното:

Еф. 4:20  Но вие не сте така познали Христа;
Еф. 4:21  понеже сте чули, и сте научили от Него


Т.е за да се роди истинска вяра, истинско познаване на Христос, трябва човек да ЧУЕ ОТ НЕГО, не ЗА НЕГО, а НЕГО САМИЯ да чуе и да познае.

Всичко по-малко от това е дисквалифицирано като плява, плевел и фалшиво благовестие.

Точно за това Писанието говори да се подхожда по този въпрос СЪС СТРАХ И ТРЕПЕТ и самия апостол казва за себе си, че е имал непрестанно "отвън борби, отвътре страхове". Не че се е страхувал по плът или по човешки, както се страхуват плътските човеци, но е бил в непрестанен страх от Бога да не би да изкриви по някакъв начин Христовото благовестие и така да навреди на Божието дело.

Контраста на това отношение с днешното християнство е поразителен и сърцесъкрушаващ.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Ученик на Исус

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 192
Моето наблюдение е, че малко църкви говорят за благовестие, а единици го вършат.
За мен мотивацията е от Бог, години наред бях само с Бог и Святият Дух ме водеше да благовествам.
Ако погледнем словото Божие, ще видим, че благовестието е част от Божието всеоръжие на християнина и как ти го пренебрегваш това, не разбирам!


Ефесяни 6:
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,    
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира

Винаги готови Бог да ни употреби, ако Му е угодно! Добре е да имаме водителство за това и ще дам примери от моя опит.

Ако погледнем и първата глава на Филипяни, там Павел говори за вярата на благовестието, те са неразривно свързани:

Филипяни 1:27
Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието

Дори Павел говори да вършим подвизи, благовествайки! Удивително!
Като чета тук как просто говорих на някой, ми това не е разговор, то не става с думи, мъдрост, а само чрез Духа и любов и състрадание за душите.
Ето това безразличие, тази хладкост, липса на любов към всяка душа, на която искаме да споделим за нашата надежда са наистина показателни за този дух на Лаодикия.
И сега хайде, даже не трябвало да благовестваме, имало си апостоли.
Да, ама не! Длъжни сме, заповядано ни е!

Странно, оковите на Павел предизвикаха неочакван ефект, вместо да се уплашат вярващите:

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,    
13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;    
14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх

Това, което си правил е точно това, което трябва да правиш и да не спираш. Никой от нас няма да стане съвършен и въпреки това Бог ни използва. Не смятам, че чутото от теб е било от Бог, а от врага. И на мен ми се е случвало много пъти, за жалост, да смятам, че Бог ми говори, а да е нашия враг.
Изглеждало ти е глупаво, ами то го пише:

1 Коринтяни 1:
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост

Изглеждаме глупави, смешни в очите на другите, дори в собствените си очи.
Веднъж аз се почувствах много безсилна, благовествайки на едно богато семейство. Жената каза, че нямат нужда от Бог, имат си всичко и са атеисти. Съпругът обаче сподели по-късно, че въпреки, че не вярва като мен в Бог, той все пак има вяра и страх от Бог и понеже беше лекар, отказал заради това да прави аборти и го уволнили. Зарадвах се, видях, че семената, които сеех там не са празни, имах доста време с това семейство и имахме уговорка да не споменавам на децата за Бог. Да, ама Бог имаше други планове, децата започнаха да пророкуват, да говорят за Бог, без аз и думичка да съм изговорила, спазвах обещанието. Един ден майката помоли да благовествам на децата, въпреки че Исус бил мит, да знаели. Подарих им библии и по-късно вече нямах връзка с тях, но вярвам, че Бог направи нещо с това семейство.
Случайно говорих на една проститутка, всъщност бяха две и понеже питах Бог какво става,  малцина са, които утвърждавах във вярата. Месеци по-късно посетих еднократно една църква, една жена се затича да ме прегръща, не я познах, но тя ме беше познала, същото момиче, което Бог беше довел в църквата. Разпоредителят ми каза да не я прегръщам, че имала въшки, аз учудено погледнах и не казах нищо, просто се радвах на срещата и това, че Бог е верен и се грижи за душите. Не хванах въшки също :)
Друг случай - в парка виждам младеж в черно, тъжен и тръгвам да му говоря за Исус, а той ми отвърна няма спасение за моята душа. Учудено го питам защо и в същия момент виждам доста младежи, също в черно, хилещи се ехидно. Единият, може би тарторът, ми вика, не виждаш ли кои сме, сатанисти, какво ни говориш. Е, аз им обясних, че са на погрешната страна и ще бъдат заедно с дявола в ада един ден. Усмивките на всички застинаха по лицата. Тръгнаха си, аз продължих също по пътя си и мисля, че същия ден говорих на един евреин и той много внимателно слушаше, беше смъртно болен. Помолих се за него и година по-късно го видях напълно здрав, пак случайно в парка, усмихна се и не можех да повярвам, това беше същия човек, изпълнен със сили и радост! Слава на Бога, Бог е толкова милостив!
Всеки път, когато споделям вярата си с  някой човек, в мен идва невероятна радост, сила, любов към тази душа и това е самият Бог, който просто работи чрез мен. Такава любов към непознати, просто няма начин, аз не съм любвеобвилен човек, още повече към непознати. Но Бог ме промени много.
И още много случаи на изцеления, повярвали, през тези 16 г. ходене с Бог! Цялата слава е на Бог! И много подигравки, сблъсъци, но Бог е бил винаги верен.
И да завърша с тези стихове:

Откровение 12:11
А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Quote
Моето наблюдение е, че малко църкви говорят за благовестие, а единици го вършат.
За мен мотивацията е от Бог, години наред бях само с Бог и Святият Дух ме водеше да благовествам.
Ако погледнем словото Божие, ще видим, че благовестието е част от Божието всеоръжие на християнина и как ти го пренебрегваш това, не разбирам!


Ефесяни 6:
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,   
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира

Аз само бих се радвал ако църквите не вършат никакво "благовестване", защото колкото по-малко хора заквасят с лъжливо благовестие, толкова по-добре и за хората и за Божието дело.

В Ефесяни 6-та глава никъде не се говори за благовестВАНЕ, говори се за благовестИЕ. Божието всеоръжие е дадено за нашата борба с небесните началства и власти. Какво на тях ли ще благовестваме?

В стих 15-ти се говори за снабдяването, което Божия войник получава от благовестието на мира. Не случайно се говори за мир. Апостол Павел, като евреин, когато говори за мир, той мисли за shalom (шалом), за Божието изобилно снабдяване. Стиха буквално казва:

С нозете си стъпили върху снабденото от благовестието на мира (пълнотата).

Quote
Филипяни 1:27
Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието

Дори Павел говори да вършим подвизи, благовествайки! Удивително!

Я пак? Никъде в горния пасаж не се говори за благовестВАНЕ, говори се за благовестИЕ. Разлика между глагол и съществително не правиш ли?

Тук апостола говори за това християните да живеят достойно за благовестието (посланието), което са приели от него. В този стих няма и помен от насърчаване към това да ходят своеволно да "благовестват". Павел няма как сам да противоречи на себе си. Без изпращане, никой не може да проповядва.

И къде прочете за подвизи на благовестване? Думата подвизавам означава да воювам. Това е същото, което апостола каза и на Тимотей - "воювай в доброто войнстване на вярата". Това означава да воюват заедно с плътта и силите на тъмнината, така щото да стоят във вярата в благовестието, което той им е проповядвал без да се отклоняват от него. Ти питаше нещо за какво единство съм говорел. Ето сама цитираш за единодушие на вярата. Тия неща не стават без подвизаване, сиреч без воюване с плътта и заблудите.

Все пак допринасяш много за утвържаване на истината по тази тема, цитирайки пасажи, които по никой начин нямат връзка с позицията, която искаш да утвърдиш. И по този начин доказваш несъстоятелността на тази позиция и помагаш на хората видят още по-добре, колко погрешно е това учение.

Quote
Като чета тук как просто говорих на някой, ми това не е разговор, то не става с думи, мъдрост, а само чрез Духа и любов и състрадание за душите.
Ето това безразличие, тази хладкост, липса на любов към всяка душа, на която искаме да споделим за нашата надежда са наистина показателни за този дух на Лаодикия.
И сега хайде, даже не трябвало да благовестваме, имало си апостоли.
Да, ама не! Длъжни сме, заповядано ни е!

Не стана ясно какво ни е заповядано и къде? Христовото поръчение видяхме, че не е дадено на всички без абсолютно никакво съмнение в значението на текста. Друг смисъл от този текст може само закоравени и заслепени хора да извадят. Видяхме (досега в темата), че не само не ни е заповядано да не се правим на "баговестители" без Божието упълномощение, но дори е забранено.

Нашата надежда можем да споделим на всеки който НИ ПИТА за нея, и то само при условие, че го правим със СТРАХ И ТРЕПЕТ. Съдбата на душите не зависи от нашата "любов" тя е в ръцете на Бога, не случайно, писанието казва, че няма спасител освен Бога, и ние ако се самоназначаваме за "спасители" ще нанесем само вреда. Ти обаче нямаш съзнание за същността на благовестието, за това, че то не е просто някаква информация, която можеш да разнасяш насам натам. Ако придобиеш съзнание за същността на благовестието, ще разбереш защо Писанието изисква изпращане от Бога, и защо говори да подхождаме към това със страх и трепет.

Quote
Странно, оковите на Павел предизвикаха неочакван ефект, вместо да се уплашат вярващите:

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,   
13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;   
14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх

Първо обърни внимание, че тук не става въпрос въобще за вярващите, както ти твърдиш. А се говори за братята, т.е говори се само за мъже. Което показва, че апостола говори тука за мъже, които са имали призвание да проповядват, защото на жените им е забранено да проповядват (чрез същия този апостол Павел). По-надолу в този пасаж виждаме, че имаше и такива, които се бяха самоназначили за проповедници и благовестители, водени от всякакви плътски мотиви и човешки желания. Или както е казал Еклисиаста, няма нищо ново под слънцето.

Както казах по-горе, не е нужно човек да бъде апостол за да проповядва благовестието. Има и такива хора, които имат призвание за благовестители, без да са апостоли. Тук става въпрос за функции в тялото.

Най-интересното е че всички тези, които са приели мита за това, че всички трябвало да проповядват благовестието, нито за миг не садят да се замислят, че вярващите са наречени ЧАСТИ НА ЕДНО ТЯЛО в Писанието. Нима всички части имат една и съща функция? Как може някой да седне да говори че всички части на едно човешко тяло трябва непременно да правят едно и също нещо, да изпълняват една и съща функция? Даже било заповядано? Такова тяло в което всички части правят едно и също нещо е карикатура, пародия и извращение, а не реално функциониращо тяло.

Спрете за миг и се замислете за това. Как можеш да очакваш очите да правят това което правят краката? Или сърцето, това, което прави бъбрека?

Ако ние искаме да видим истинското благовестие проповядвано и истински покаяни хора да се присъединяват към тялото на светиите, трябва да спрем с човешките измислици и да започнем да правим нещата по Божия начин, според Божия промисъл, следвайки Божиите инструкции в Писанието.

Quote
Това, което си правил е точно това, което трябва да правиш и да не спираш. Никой от нас няма да стане съвършен и въпреки това Бог ни използва. Не смятам, че чутото от теб е било от Бог, а от врага. И на мен ми се е случвало много пъти, за жалост, да смятам, че Бог ми говори, а да е нашия враг.
Изглеждало ти е глупаво, ами то го пише:

1 Коринтяни 1:
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост

Никъде не съм казвал, че ми е изглеждало глупаво, казах, че това беше един маскарад, една пародия, един фалшификат. Мога да разправям до утре истории от този маскарад. Но най-важното беше, че забелязах, че нищо от това, което се говори не достига до хората, защото я нямаше властта от Бога да отвори очите на слепите, и ушите на глухите.

Quote
Веднъж аз се почувствах много безсилна, благовествайки на едно богато семейство. Жената каза, че нямат нужда от Бог, имат си всичко и са атеисти. Съпругът обаче сподели по-късно, че въпреки, че не вярва като мен в Бог, той все пак има вяра и страх от Бог и понеже беше лекар, отказал заради това да прави аборти и го уволнили. Зарадвах се, видях, че семената, които сеех там не са празни, имах доста време с това семейство и имахме уговорка да не споменавам на децата за Бог. Да, ама Бог имаше други планове, децата започнаха да пророкуват, да говорят за Бог, без аз и думичка да съм изговорила, спазвах обещанието. Един ден майката помоли да благовествам на децата, въпреки че Исус бил мит, да знаели. Подарих им библии и по-късно вече нямах връзка с тях, но вярвам, че Бог направи нещо с това семейство.

Ето това подчертаното имах предвид, когато написах да се остави плода на улицата да изгние. А този човек ако е имал съвест да отхвърли правенето на аборти, това е свидетелство за това, че е възможно да е от онези, хора, чиито сърца са разположени към Бога. На такива хора Бог всячески ще се открие. Но колко плодоносен ще е живота им зависи от това, дали ще ги оставим да гният на полето, на улицата или ще ги захвърлим в някой прогнил хамбар.

Спомням си и аз за разни деца и младежи, които пророкуваха и после си отидоха в света. Фолк певицата Цветелина ако сте я чували, с нея бяхме в една църква и тя беше от "пророкуващите" и сега пророкува чалги и фолкове.

Quote
Случайно говорих на една проститутка, всъщност бяха две и понеже питах Бог какво става,  малцина са, които утвърждавах във вярата. Месеци по-късно посетих еднократно една църква, една жена се затича да ме прегръща, не я познах, но тя ме беше познала, същото момиче, което Бог беше довел в църквата. Разпоредителят ми каза да не я прегръщам, че имала въшки, аз учудено погледнах и не казах нищо, просто се радвах на срещата и това, че Бог е верен и се грижи за душите. Не хванах въшки също :)
Друг случай - в парка виждам младеж в черно, тъжен и тръгвам да му говоря за Исус, а той ми отвърна няма спасение за моята душа. Учудено го питам защо и в същия момент виждам доста младежи, също в черно, хилещи се ехидно. Единият, може би тарторът, ми вика, не виждаш ли кои сме, сатанисти, какво ни говориш. Е, аз им обясних, че са на погрешната страна и ще бъдат заедно с дявола в ада един ден. Усмивките на всички застинаха по лицата. Тръгнаха си, аз продължих също по пътя си и мисля, че същия ден говорих на един евреин и той много внимателно слушаше, беше смъртно болен. Помолих се за него и година по-късно го видях напълно здрав, пак случайно в парка, усмихна се и не можех да повярвам, това беше същия човек, изпълнен със сили и радост! Слава на Бога, Бог е толкова милостив!
Всеки път, когато споделям вярата си с  някой човек, в мен идва невероятна радост, сила, любов към тази душа и това е самият Бог, който просто работи чрез мен. Такава любов към непознати, просто няма начин, аз не съм любвеобвилен човек, още повече към непознати. Но Бог ме промени много.
И още много случаи на изцеления, повярвали, през тези 16 г. ходене с Бог! Цялата слава е на Бог! И много подигравки, сблъсъци, но Бог е бил винаги верен.

Такива разкази може да ти разкаже и Бени Хин, Джоел Остийн, Рик Уорън, адвентисти, йеховисти, всякакви секти, в това число изобилие от свидетелства на православни, католици, мюсюлмани.

Аз никъде в тази тема не съм казвал, че религията няма сила. Религията има огромна сила и може да променя животи. Но религията не може да записва в книгата на Живота на закланото Агне. Нито е в състояние да превръща хората в плодоносни части на Христовото тяло. За това е нужен Божият живот свише. Този живот ние на никого не можем да дадем, колкото и да се напъваме. Той може да бъде даден само чрез истински Христови служители облечени в Неговата власт, да разкъсват връзките на мрака и да преселват хората от царството на сатана в царството на Божият възлюбен Син.

Истинската  любов е да бъдем проводници на Божия живот. Религията не носи живот, а смърт, но пък много добре успява да имитира, някои аспекти от този живот. Затова Писанието ни предупреждава да сме много внимателни към онези неща, които "имат вид на благочестие, но са отречени от силата му."

Мен не ме интересува колко набожен е станал някой човек. Мен ме интересува ИМА ЛИ ТОЙ СИЛА ДА ЖИВЕЕ ИСТИНСКИ ПРАВЕДЕН ЖИВОТ. Истинското благовестие носи вяра, която побеждава света. А в църквите е пълно с хора, които са победени и от света и от греха.

Quote
И да завърша с тези стихове:

Откровение 12:11
А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване

В другите теми вече бяхме разгледали този стих, и той няма нищо общо с "благовестването". Тези думи са казани в контекста на изгонването на обвинителя на братята от Небесното съдилище и това свидетелство има юридически смисъл. Всеки, който има поне някакво понятие от съдебни дела знае какво означава "свидетелство" и "свидетелстване" в контекста на съдебен процес.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

simeon

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 144
Аз не мога да разбера как така става,че всичко се върти около това благовестване. Т.нар."благовестители" дават ли си сметка,че благовестители е една от дарбите,или един от начините на работа на Светия Дух,ведно с останалите описани в Ефесяни 4. И тези проявления на Светия Дух са за в тялото. Според текста след стих 11. Не може да има благовестване а да няма пророчество,апостолство,учителстване и душегрижителство. И всичко това не само да го има проформа чрез делото на плътта, а да работи  НАИСТИНА за назидаване и възрастяване на тялото. А да работи НАИСТИНА може да го накара само Източника на тези дарове. И това е Духа на Истината. Не може Светия Дух неистово да води някой нон стоп да благовества и същевременно благовестителя да не знае съдбата на тези на които е говорил. Десетки по трамвайте,стотици по залите,хиляди по стадионите. "Небесна експлозия". Ела народе,чудо невиждано,ние ще накараме Бог да спасява и да работи! Помните ли? Цирк! ......  Къде са " спасените"? И спасени от какво? И от кого? И за къде? Знаете ли? Защото аз не зная. Ако ти,който си благовестител благовестваш на някой чието име НЕ Е записано в Книгата на Живота Светия Дух ли те е пратил при него? Ако "да" значи Той ....хммм е сбъркал нещо. Ако "не", тогава кой те прати? Любовта към тоя човек,може би? О,да,любовта към всички хора! Та нали Бог е любов,Той обича всички(такива,каквито са,би дръзнал да каже някой).  Ами по тая логика не би трябвало в ада да има никой! Той Бог ще ги извади оттам! Толкова ги обича...!                                                                       

Да,жените са емоционални същества. И в това няма нищо неестествено. Но Писанието има други препоръки и друга работа за тях. Понеже Бог познава естеството им. И благовестването не е сред тези неща. Тъй,че добре ще е за жените,които четат в този форум да заемат своите места,отредени от Създателя,за да им бъде добре и да принасят много плод. Във времена като тези една богобоязлива и смирена жена би била превъзходно украшение за дома си,за тялото Христово и за Твореца!

Ученик на Исус

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 192
Жалко за това, което пишете, но знае Бог.
Четете ли, не четете ли библията, как живеете, в Съдния ден Бог ще изяви всичко, кой бил религиозен, кой Божий.

Филипяни4:
2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.    
3 Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Римляни 16:3
Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила

Колосяни 4:15
Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.

Няма да пиша повече тук, ти разпространяваш заблуди и ще си отговаряш пред Бог, както и всеки от нас, разбира се.
Но Бог е заповядал да нямаме нищо общо с проповядващи друго благовестие, впрочем ти не проповядваш, както каза вече. Което не е Божията истина.
Имай предвид и че няма да чета последващото, което ще пишеш, то е все в един дух, от камбанарията ти на всезнаещ и непогрешим.
Желая ти Бог да те намери верен когато дойде!


Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3187
Интересното е че непрестанно цитираш пасажи, чието значение не си осмислила и не разбираш, но само имаш впечатление, че казват онова, което ти си мислиш.

Аз може да се заблуждавам в много неща, самия апостол Яков казва, ние всички в много неща грешим. Но поне съм внимателен да се аргументирам относно нещата в които вярвам. Старая се да покажа какви библейски основания имам за това, което вярвам. Не просто впечатления, а солидни, твърди и недвусмислени основания.

Казваш, че съм разпространявал заблуди, но някак си моите "заблуди" съвпадат с това, което Библията казва а твоите "истини" не съвпадат. Защо се получава така?

Ето до този момент в тази тема, аз изложих недвусмислени и в някои случаи абсолютно неопровержими аргументи в полза на позицията, която заемам по темата. Със сигурност ти досега никога не си чувала много от тези аргументи, и не знаеш, че има такива пасажи в Писанието и че Библията учи такива неща. Затова и си приела да вярваш съвсем други работи, научени от човеци, а не от Библията.

Ти ако искаш пиши, ако искаш не пиши, писането и четенето в този форум не е задължително. За мен обаче е задължително да отговоря когато някой твърди, че някой пасаж учи нещо, което той всъщност не учи.

Ти явно имаш проблем с учението на Писанието, че жена не може да поучава, нито да проповядва. Пасажите, които си цитирала предполага са някакъв опит да опровергаеш това. Затова аз ще ги разгледам тия пасажи, защото те нямат ни най-малко смисъла, който ти се надяваш да имат.

Quote
Филипяни4:
2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.   
3 Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Значи имаме две жени, които са се трудили в делото на благовестието заедно с Павел. Жената е създадена от Бога да бъде помощник на мъжа и когато една жена помага на мъжа в неговото призвание, тя се труди заедно с него в неговото дело.

Ето напълно ясен библейски пример за това как жени служеха в делото на Исус и апостолите:

Лука 8:3  и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.

Тези жени оказваха материална подкрепа на Исус и апостолите и по този начин те се трудеха в Божието дело заедно с тях. Такъв тип помощ са оказвали жените за които пише апостол Павел и това е прекрасен пример за това как жените изпълняват своето призвание на помощници на мъжете в тяхното призвание.

Quote
Римляни 16:3
Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила

Прискила и Акила бяха семейство мъж и жена, които като семейство помагаха на апостол Павел в неговото дело. Отново имаме типичен библейски модел. Жената помага на мъжа си в делото, което Бог го е призовал. В случая мъжа работеше заедно с Павел, а жената помагаше в това на мъжа си.

Quote
Колосяни 4:15
Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.

Този стих не знам с каква надежда го цитираш. Първо ето какво казва пасажа в по-добър превод:

Col 4:15  Salute the brethren which are in Laodicea, and Nymphas, and the church which is in his house.

Поздравете Нимфан и църквата в неговия дом. Говори се за мъж. Но дори да става въпрос за жена, става въпрос за някой който е предоставил дома си за събрания на християните. Това е типична помощна служба на жена, напълно в духа на Библейското учение и контекста на ролята на жената.

Не знам каква била моята камбанария, но за хората които имат трезв ум значението на тези пасажи е лесно разбираемо и очевидно и то няма смисъла, който ти се надяваш да има.

Знам, че гордостта от "постижения" за неща с които Бог никога не е имал предвид да се занимаваш трудно се преглъща, но по-добре да я преглътнеш отколкото да останеш безплодна. Захвани се да помагаш на мъжа си в нещата, които Бог е призовал него, и спри да се мъчиш да си измисляш свои служения и някаква своя значимост отделно от мъжа, който Бог е поставил да ти бъде глава.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.