Author Topic: Властта и послушанието към нея  (Read 2879 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Стоян Г.

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 27
Властта и послушанието към нея
« on: March 12, 2016, 18:27:41 PM »
Редакция Watchman: Тъй като се появи разклонение от оригиналната тема за брака, преместих разклонението в своя собствена тема.

Братко Watchman, аз не съм запознат с всички детайли на конституцията и законите в държавата ни и затова  няма да се задълбочавам в това. Искам да споделя мнението си, че не е правилно да възприемаме властта, единствено и само като слуга. Факта, че я наричаш власт означава:
 Тълковен речник
властта, мн. власти, ж.
1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. Дадохме му голяма власт.
2. Държавно управление и неговите органи. Идвам на власт. Местните власти. Предадохме го на властите.
3. Само ед. Силно влияние, въздействие. Във властта на порока.
 Библейско тълкуване: Постелник на цар Агрипа, подкупен да ходатайства за тирците и сидонците пред царя - Д.А. 12:20. Виж Постелник.
 Синонимен речник
(същ.) господство, владичество, мощ, авторитет, могъщество, сила, надмощие, хегемония
(същ.) управление, началство
(същ.) влияние, въздействие, натиск, давление
(същ.) ръководство, контрол
(същ.) разполагане, владеене
(същ.) пълномощия, юрисдикция, подсъдност, компетентност, компетенция, подведомствена област, сфера на пълномощия

 Пастирите на Божият народ също са слуги на всички, но и отговорни да водят и да вземат Богоугодни решения с които останалите да се съобразяват.
 Това, че народа избира своите управници прави избраните отговорни да служат за благото на избирателите или както казваш ти, да бъдат слуги техни, но в същото време властта, която упражняват - да създават и променят закони, да изискват подчинение на утвърдените такива и в случай на неспазването им да наказват нарушителите трябва да ни говори, че са по-различен вид слуги (така е и с пастирите). Иначе казано народа си избира, кой да го командва и да се грижи за него – все едно периодично детето да си избира родителите (като не е задължително да са го раждали). Не е редно буквално да ги принизяваме до "професията" слуга.

 Относно послушанието смятам, че не трябва да го ограничаваме единствено и само около заповедите. Факта, че имаме изграден някакъв ред и ние ходим в него ни прави също послушни.  Преди доста години имаше един парадокс, който се наблюдаваше поради взирането в буквата и отказа да се следва духа на закона. Изведнъж медиите "гръмнаха" от факта, че не могат да бъдат осъдени педофилите, понеже в закона относно изнасилването не били упоменати децата, като евентуален обект на посегателство. Взирането в буквата е нещо което правят нарушителите на законите, визирам така наречените "вратички". Та и тази работа с твърдението, че нямало изискване да се сключва граждански брак с подпис ми звучи по същия начин.
 Добро е да сме гъвкави и да улавяме всеки детайл, но за някои неща според мен е редно да си замълчим, в името на добрият ред и за да не се объркват или одързостяват слабите. Не мисля, че ни е нужно прекомерно и всякакво знание, а по-скоро това чрез което да живеем угодно Богу. Знанието трябва да ни служи, но понякога когато сме слаби то ни одързостява, при това не за добро.
 Надявам се, да бъда разбиран правилно.



Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3198
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #1 on: March 12, 2016, 19:00:13 PM »
Преместих отговора ти в своя собствена тема, защото той излиза извън рамките на предишната тема.

По отношение на властта ние сме писали доста подробно ето в тази тема: http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,776.30.html

Въпроса за властта е изключително важен, защото именно с него е започнало и с него ще завърши падението на християнството. Противника е направил всичко възможно да заблуди християните относно същността на властта, от къде идва, как се разпределя и каква е позицията на Божият човек.

Тези въпроси са особено актуални предвид надвисналата поява на Антихриста, който ще дойде яхнал белия кон на "официалната" власт, ако и да е най-големия противник на всяка истинска и богоугодна власт и ред.

Без да се впускам веднага в задълбочен коментар на предния постинг бих искал да отбележа, че тълковния речник, ако и полезен инструмент не е подходящ за дефиниране на Библейските термини и думи. Вместо това е правилно да изучаваме библейските думи и техните значения.

В Писанието имаме подбрани от Бога думи за власт, които подобава да изследваме. В новозаветния гръцки език основно имаме думите "архе" и "екзоусия". Двете думи се превеждат в нашия превод като "началства" и "власти", но тяхното оригинално значение е много по просторно и обхватно.

Аз засега ще обърна внимание само на едно две изявления.

Quote
Иначе казано народа си избира, кой да го командва и да се грижи за него – все едно периодично детето да си избира родителите (като не е задължително да са го раждали). Не е редно буквално да ги принизяваме до "професията" слуга.

При републиката народа избира слуги, не командири. Затова имаме министри, което буквално означава слуги, имаме и министър председател, което означава председател на слугите. Имаме също така и президент, което по дефиниция е корпоративна длъжност. Президентите са глави на фирми и корпорации и точно това е президента - глава на държавната корпорация, а не глава на народа. Съвременната република е формирана под влиянието на заложените в Писанието идеи, че който е пръв ще бъде слуга, както и заповедта да не ставаме роби на човеци, което изключва избирането на главатари,господари и командири. Ето защо тук въобще не става въпрос за "принизяване" до позицията на слуга, а за конституиране на тази позиция като такава на слуга. Извън която властта престава да бъде легитимна.

Именно това е духа на закона, духа на републиката, който дух узурпиралите властта се опитват да убият със всякакви нелегитимни правила, постановления и закончета.

Ето защо е важно да се разбира, че при Републиката властта управлява поверените й от народа ресурси, а не владее и господарува над народа. А народа се самоуправлява според фундаменталния принцип на Писанието - "глава на всеки мъж е Христос". Не папа, пастор, патриарх, цар, президент или командир, а Христос. Затова и мъжа за разлика от жената не трябва да покрива главата си, защото жената има за глава видим човек, затова трябва да покрива главата си с видим белег, а мъжа има за глава Христос, който в момента не е видим в плътта. Това също само по себе си изключва наличието на каквато и да е видима глава на мъжа. Именно затова ако мъж покрие главата си, той позори Христос, защото с това изповядва, че има някаква видима глава различна от Христос.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Стоян Г.

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 27
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #2 on: March 15, 2016, 23:51:14 PM »
  От това, което съм чел в изказванията ти в малкото все още на брой теми (все пак съм от скоро във форума, а и не прекарвам деня си изцяло пред компютъра) разбирам, че си човек който е наясно с доста неща и затова не разбирам, защо понякога влизаш в детайли, които сякаш създават объркване дори и в теб самият.
  В темата за която даваш линк казваш:
Quote
“Думата полиция (police) идва от думата policy, от която пък идва думата за политика. Т.е полицията е въоръжено звено за налагане на политиките на политиците. Затова полицията винаги е управлявана от политиците на власт.”

Quote
“От принципна гледна точка в света са съществували само три вида управления:

1. Управление основано върху естествения закон.
2. Управление основано върху превъзходството на определен елит над масите.
3. Управление основано върху завет между Бога и даден народ и законите произлизащи от условията на този завет.

В момента нашата страна и народ се намира именно под втората форма на управление, като тя има два начина на съществуване. Първия е откритото господство на елита, като това се реализира под формата на монархии и тоталитаризъм. Втория вид е скритото подмолно господство на елита и това се реализира чрез всякакви идеологии и политически конструкции, които само привидно дават вид, че народа е свободен и се самоуправлява, като всъщност това служи само за параван скриващ действителните управници.”

  Сега пък говориш, че управляващите били слуги. Честно казано, по-съм съгласен с казаното в другата тема, т.е. с горните цитати.

  По този въпрос искам да добавя и това, че демокрацията в България не е пряка, а представителна. Иначе казано народа не управлява сам себе си, но управляващите представляват народа точно в управлението, което в действителност е функция на главата. Което означава, че определена група хора заемат позицията на глава в живота на един народ (в случая става въпрос за нашия). Глава може да бъде царя, диктатора, патриарха, ...

  Според мен не е здравословно да се хващаме на възвишените фрази и определения, които хората от света ни предлагат, защото зад тях се крие поредната добра възможност да бъдем изиграни. Всяко нещо поверено на човеци е обречено на провал, освен ако човеците не са праведници Господни, чрез които Бог да Царува. Мисля, че не е нужно, чак толкова да се задълбочаваме върху детайлите свързани с управлението на земните царства.

  За нас е ясно едно и то от Божието Слово: Ние които сме в Исуса Христа, сме пришълци и странници на тази земя. Но Бог не ни е заръчал да не признаваме земните власти, а тъкмо обратното, да ги признаваме и почитаме и да им даваме дължимото покорство. Ние сме на тяхна територия, а тя им е дадена от Бога, защото Той е Който издига царе и ги сваля и извън Неговата воля не може да се затвърди и укрепи никой.
Но когато властта иска от нас да проявим незачитане на Божиите стандарти, сме свободни да не им се покоряваме и то за тези неща, а не изобщо.
  По въпроса за това, че глава на жената е мъжа, а глава на мъжа е Христос, а глава на Христос е Бог смятам , че позицията на някого над нас, тук на земята не е изобщо в разрез с това Христос да ни е глава, понеже по волята Му ние не сме поставени под дадения човек или група хора и по волята Му им дължим подчинение, като на Господа. Ние искаме да сме независими и да не владее никой над нас, но в същото време Бог ни поставя под власт (и то земна). Дори смятам, че за нас е здравословно това, защото ни учи на смирение, вярност и упование в Него, като Съдия, Мъздовъздател, Спасител, Утешител, и т.н.
  1 Йоаново 4:20
"Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял."
  Следвайки този принцип как може някой да твърди, че е покорен на Бога, Когото не вижда, след като е непокорен на тези под които Бог го е поставил и той ги вижда ясно?

  Благославям те с любов в Господа, нашият Спасител!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3198
Re: Що е власт и клопките на гласуването
« Reply #3 on: March 16, 2016, 03:23:45 AM »
Здравей Стоян,

Не знам защо намираш противоречие в цитираните от мен неща в предната тема и в тази (които си позволих да форматирам като цитати с функцията на форума за цитат), при условие, че в темата говорим за ситуацията дефакто, а по-горе аз говоря за нещата деюре.

Де факто означава, как нещата стоят на практика, а де юре означава, как точно стоят от гледна точка на закона. Когато имаме разминаване между деюре и дефакто, тогава имаме на лице незаконни действия или в случая имаме на лице незаконно управление и незаконна власт.

Quote
  По този въпрос искам да добавя и това, че демокрацията в България не е пряка, а представителна. Иначе казано народа не управлява сам себе си, но управляващите представляват народа точно в управлението, което в действителност е функция на главата. Което означава, че определена група хора заемат позицията на глава в живота на един народ (в случая става въпрос за нашия). Глава може да бъде царя, диктатора, патриарха, ...

На първо място законовия ред в България не е демокрация, а република. Демокрацията е тирания на мнозинството, а републиката е както я е дефинирал Левски "всекиму своето". Или казано по друг начин при демокрацията 51% от населението може да пороби останалите 49%, а при републиката и 99%-те процента да се съгласят в едно нещо не могат да поробят останалия 1%.

Quote
Но Бог не ни е заръчал да не признаваме земните власти, а тъкмо обратното, да ги признаваме и почитаме и да им даваме дължимото покорство. Ние сме на тяхна територия, а тя им е дадена от Бога, защото Той е Който издига царе и ги сваля и извън Неговата воля не може да се затвърди и укрепи никой.

Ще можеш ли да подкрепиш с Писанието горните твърдения, според които всеки който се е обявил за власт трябва да бъде принаван и почитан и комуто се дължи покорство? Доколкото разбирам ти не правиш разлика между власт, която е от Бога и власт, която е такава само чрез силата на меча.

Властта, която е от Бога е законна власт. Тя изпълнява Божият мандат да наказва злотвореца и да похвалва добротвореца и тя трябва да отговаря на характеристиките, които апостол Павел прогласява в посланието към Римляните:

Римл. 13:3  Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
Римл. 13:4  понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.


Тук подчертаните текстове дават много добро описание за това на какви условия трябва да отговаря една власт за да бъде от Бога. Такава власт, която изпълнява Божия мандат служи на Божието намерение и Бог стои зад нея.

Обаче има власт за която се казва:

Пс. 94:20  Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

Тук очевидно се говори за някаква власт, която създава закони. При все това тази власт обръща точно наобратно Божия мандат. Тя не създава закони за полза на хората, но такива, които вършат зло. Тя кара нечестивите да се чувстват сигурни и защитени, а праведните да се боят от нейните нечестиви закони. Тя поставя тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина, горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. (Ис. 5:20) С такава "власт" Бог няма съобщение, или както казва оригиналната еврейска дума в случая Бог няма връзка с тях. Той нито стои зад тях, нито те са признати от Него за валидна власт.

Но в твоето изказване по-горе такова разграничение не се прави. Предполагам причините за този сериозен пропуск са много, но една от най-важните причини най-вероятно е липсата на разбиране за същността на властта и как тя фукционира и се разпределя от Бога към човеците.

Ключа към разбирането на Божия начин за разпределение на властта сред човеците е основополагащия принцип в Писанието:

"Глава на всеки мъж е Христос".

Бог, който е източника на всяка истинна власт е предал властта си на Своя Син - Христос (Мат. 28:18). От Христос властта не преминава в царе, президенти, началници, командири, управници и прочие, а бива разпределена на всеки мъж. Не се казва на всеки християнин, а на всеки мъж, което включва абсолютно всички мъже, които живеят по лицето на земята.

От своя страна мъжа е глава на своето семейство и неговата власт се простира над съпругата и децата му. Тя не се простира върху никой друг човек по лицето на земята извън неговото собствено семейство.

Това означава ли, че един мъж не може да има власт над други хора? Може, но само ако това се извърши по законен начин. И като казвам "законен начин", то как може да има законен начин, ако реално властта на Христос е предадена на всеки мъж и все още няма обща власт, която да може да създаде закони? Отговора на този въпрос е изключително важен защото ако успеем да го разберем ще започнем да вникваме в това какво означава власт и как тя функционира между човеците.

И така ако няма човешки закони, които да дефинират какво е "законно", това не означава че няма Божий закон, който да постави основата за създаването на човешки закони, които да подпомогнат функционирането на човешките общества и народи.

И като казвам "Божий закон" аз нямам предвид закона на Моисей, защото това беше закон даден единствено на израилтяните, а другите народи нямаха достъп до него. Обаче има Божий закон, до който всеки човек по лицето на земята има достъп и това е закона написан на сърцето:

Римл. 2:14  (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл. 2:15  по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),


Тук апостол Павел дава изключително ясно да се разбере, че останалите народи ако и да нямат закон какъвто беше даден на евреите, те пак не са без закон, но има закон поставен от Бога в сърцата на всеки човек, за който закон свидетелства и съвестта на човека. Не се казва, че съвестта е този закон, а че тя свидетелства заедно с този закон. Именно затова ние я наричаме СЪ-ВЕСТ, т.е съпътстваща вест. Или второ свидетелство съпътстващо универсалния закон записан на сърцата на всеки човек.

Именно на основата на този универсален закон човеците могат да формират своя законна власт и да изградят законово общество, като човешката съвест ще свидетелства и подпомага този процес.

Именно това е властта, която апостол Павел описва в Римляни 13-а глава, която не заплашва праведния и добротвореца, но заплашва единствено злодеите и нечестивите. Точно това е властта, която е "законна" и която изпълнява Божият мандат и цел. Това е властта зад която Бог стои и с която Той се съединява, защото тя произлиза от Него по напълно праведен и законен начин.

И какво точно е записано в сърцата на всички хора? Какъв е този универсален закон, който прави възможно функционирането на хората като общност и народ, а не просто като скитащите индивиди живеещи всеки за себе си?

Преди всичко за да бъде един закон универсален, той трябва да бъде признат от абсолютно всички за напълно справедлив, разбираем, логичен и self-evident (самодоказващ се). Този закон се състои в постановки, за които никой нормален човек не би могъл да отрече тяхната общовалидност. Как хората ще дефинират тези постановки няма значение. В различните народи и култури самите дефиниции могат да се различават като звучене, но тяхната същност и фукция остават същите. Именно това е естествения закон или още наречения "общия закон".

Естествения закон е изключително прост, но уникално всеобхватен. Той касае двата стълба на които се основава изграждането на всяко човешко общество. Първия стълб касае неприкосновеността на човешката личност, живот и собственост, и втория стълб касае взаимоотношенията между човеците, или това е закона за договорните отношения. Разбира се без неприкосновеност на живота и собствеността на хората никой не би могъл да влиза в договорни отношения, защото той няма да има нищо с което да разполага когато се договаря.

Затова първия стълб дефинира тази неприкосновеност и една от най-добрите дефиниции на този фундаментален закон, които аз лично съм срещал звучи горе долу по следния начин: "Не нахлувай в живота и собствеността на другите." С други думи Бог е дал власт на всеки мъж, която власт идва директно от Христос без посредничеството на царе, президенти и министри. Много християни не схващат принципа, че както няма посредник между Бога и човеците по отношение на спасението и изкуплението, така няма посредник и по отношение на властта, която идва от Бога. Бог няма нужда от папи, патриарси, свещеници и пастори за да ни прости и очисти греховете, по същия начин Бог няма нужда от царе, президенти, губернатори и управници за да ни повери власт на плещите с която да носим отговорност за изграждането на Неговото царство и довеждането на Неговата воля на земята.

Защото един ден Христос ще иска да разбере какво си направил за Неговото дело и царство и слава с властта, която Той ти поверил, и горко на онези които са я делегирали на нечестиви човеци, институции и власти.

И така пак се връщаме на въпроса, може ли човек да упражнява власт над друг човек, по праведен и законен начин? Да има начин и този начин е на базата на договорни отношения. Пример за това са договорните отношения между работодател и работник или слуга и господар. Чрез подобни договорни отношения работодателя или господаря придобиват някаква власт дефинирана и ограничена според договорените клаузи.

На абсолютно същия принцип - могат да се изберат местни или национални власти или да се формира държава чрез така наречения "обществен договор" или както другояче се нарича - държавна Конституция.

Никоя конституция обаче не може да бъде утвърдена без признаването на фундаментите на естествения закон, защото ако човек няма лична и имотна неприкосновеност, той не е в състояние да влиза в договорни отношения (както например един роб, който не притежава нито себе си, нито има имот - няма абсолютно никаква основа на която да може да сключва договор с други хора, защото всичко принадлежи на господаря му и той няма нищо, което да може да предложи като ползи или гаранции за другата страна по договора).

Обаче каква е ползата от правенето на каквито и да е договори, ако няма регламент или закон защитаващ изпълнението на тези договори?

Така стигаме до дефиницията на втория стълб от естествения закон а именно:"Извърши всичко, което си се договорил да извършиш."

Без този фундамент записан на сърцата на човеците, абсолютно нищо не е в състояние да функционира нито между хората, нито между Бога и човеците. Защото първото нещо, което Бог прави когато иска да има отношения с някой човек или народ, е че Той прави завет с тях, а завет означава именно договор. Но ако няма фундамент, записан на сърцата закон, който да изисква да изпълним всичките си договорени задължения, то е напълно безпредметно Бог да прави завет/договор с когото и да било, защото не би имало основание Той да очаква изпълнението му от ответната страна.

Ако някой се постарае да вникне в написаното от мене по-горе ще започне много лесно да се ориентира в това, какво означава законна власт, която Бог подкрепя и спрямо която Бог изисква послушание и какво означава незаконна власт с която Бог няма никакво съобщение и спрямо която ние нямаме абсолютно никакви ангажименти, защото тя е лишена от легитимност и не съществува абсолютно никакъв договор, който да ни приобщава към нея или да ни прави длъжни спрямо нея.

Нека да дам пример за да направя нещата по-разбираеми. Да кажем, че имате договор за наем за някаква къща с двор. В договора е ясно указано коя е къщата колко е голям двора, който имате право да ползвате и колко трябва да заплатите на законния собственик на къщата. В един момент обаче съседа, който живее в съседната къща ви изважда копие на договора за наема на въпросната къща в която той своеволно и собственоръчно е добавил текстове, които ви задължават да плащате наема на него, както и че той има право да ползва половината от двора към къщата. Вие нямате никаква договорка с този човек, той няма право да се разполага с имота на истинския собственик, написаните от него поправки по договора са напълно нищожни и невалидни, но съседа ви има един много голям коз, той има три много свирепи и силни кучета с които ви заплашва в случай, че откажете да изпълнявате нанесените от него корекции по договора за къщата. И какво можете да направите вие? За да съхраните живота си и този на семейството си, вие можете да сте принуден да отстъпите половината двор и да започнете да му давате и на него наем, но това означава ли, че вие ще го признаете за истинския законен собственик на тази къща спрямо когото чистосърдечно дължите нещата, които той своеволно  е решил да напише? Ще го признаете ли за истинския настойник на този имот пред Бога, когото Бог подкрепя и комуто ако не платите Бог ще ви държи сметка за нарушаване на задълженията си по договор? Защото ако нарушите договора си с истинския собственик, Бог на чия страна ще бъде, на вашата или на неговата? Но в случая с нечестивия съсед узурпатор, той ще има ли дял Бог да защити лъжливите му и неправедни претенции?

И точно този пример дава добра картина на ситуацията, която имаме в момента. Деюре ние имаме един обществен договор (Конституция), който дава някакви параметри за създаването на българската държава, но на практика, дефакто ние сме в ситуация на функциониране на една съвсем друга узурпаторска власт, която функционира в нарушение на и без легитимация от оригиналния основен договор и която единствено се крепи на трите свирепи кучета (законодателната, изпълнителната и съдебната система) с които заплашва живота и собствеността ни за да ни подчини на своята незаконна воля.

Тук е важно да се отбележи, че тези, които ходят на гласуват в дефакто незаконната изборна система влизат в договорни отношения със системата и се задължават да се изпълняват прищявките на нейните функционери. Защото гласуването по своето естество е договор за делегиране на някакъв аспект от богодадената власт. Разбира се в настоящата система човек е подмамен да делегира не просто някаква част от своята власт, а 100% от тази власт. Много хора въобще не разбират какво се случва когато отидат на изборните урни и пуснат своето пликче и след това се подпишат на протокола. Там в този момент те полагат душите, телата, имота и децата си в ръцете на системата на 100%, безапелативно и безпрекословно. Те подписват своята 100%-ова робия към системата и вместо Христос, по договор тяхна глава става върхушката, която функционира зад кулисите на театъра наречен "държавна власт". И не само това, един ден Христос ще ни поиска сметка за всичките злини и безчинства сторени от властите упълномощени с делегирането на нашата богодадена власт. Затова апостола изрично предупреждава:

1Tим. 5:22  Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвай в чужди грехове. Пази себе си чист.

Тук гръцката дума преведена като "ръкополагаш" всъщност означава "да вдигнеш ръка в знак на избор на някого", което по дефиниция е именно онова, което днес наричаме гласуване. И съвсем ясно се вижда връзката между гласуването и участието в чужди грехове извършени чрез предадената им от нас власт. Защото човек носи отговорност за греховете на онези, които е упълномощил с гласа си.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #4 on: March 16, 2016, 10:15:35 AM »
Извинявай, Watcman, но и на мен ми се струва, че малко смесваш нещата...

1. Глава на мъжа е Христос, а глава на жената е мъжа. Да, това е така - мъжа е директно овластен от Бог що се отнася до семейството!

2. Има светска власт и тя също е установена от Бог. В обществото,  което се състои от множество семейства има хора със специални функции на власт, които са овластени спрямо обществото като цяло (1 Петрово, Римляни)

3. Нито мъжката, нито светската власт автоматично губят положението (властта си) ако са нечестиви. Ясно е, че нечестиви заповеди от човек (хора) в позиция на власт трябва да бъдат отхвърлени. Това обаче не прави този човек/хора автоматично да загуби положението си. Ако съпругът е нечестив съпругата трябва да откаже да се съгласява с нечестивите му заповеди. Това обаче съвсем не значи, че мъжът вече не е главата в това семейство. Цар Саул беше нечестив и преследваше Давид дълго време, но това не го направи автоматично да не е цар - мина дълго време преди осъждението да дойде върху му и през това време той продължаваше да бъде "Господния помазаник", ако и да вършеше неправди. Примери могат да се дадат много.


Проблема идва от това, че ти признаваш единствено властта на мъжа за дадена от Бог (т.1), но не признаваш божествения произход на светската власт (т.2). И поради това смяташ, че можеш сам да решаваш дали да "сключиш договор" за подчинение със светската власт (или да не сключваш и да си свободен от нея).


Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3198
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #5 on: March 16, 2016, 14:37:51 PM »
Todor, ако внимателно вникнеш в това, което си написал ще видиш, че именно твоето вярване е следствие от смесица със езическите вярвания на народите.

Quote
1. Глава на мъжа е Христос, а глава на жената е мъжа. Да, това е така - мъжа е директно овластен от Бог що се отнася до семейството!

Никъде не пише, че Христос е глава на мъжа САМО по отношение на семейството. Вместо това Христос е глава на мъжа в абсолютно всяко отношение. И в личностно, и в семейно и в обществено и в международно.

Quote
2. Има светска власт и тя също е установена от Бог. В обществото,  което се състои от множество семейства има хора със специални функции на власт, които са овластени спрямо обществото като цяло (1 Петрово, Римляни)

Първо, Писанието никъде не говори за "светска власт". Писанието говори за царе, управници, началства и власти, но никъде не използва определението "светски". Няма такова нещо като "светска власт" още по-малко пък такава с "божествен произход". Според Писанието има власт, която е от Бога има и такава, която не е от Бога. Исус също използва термина "властта на тъмнината" (Лука 22:53) и тя ли е с "божествен произход"? А както добре знаем именно тази власт предаде и уби Исус.

Второ, управниците не са овластени СПРЯМО обществото, а са овластени ОТ обществото и спрямо общото благо. Това е фундамента на съществуването на всяка законна власт.

Quote
3. Нито мъжката, нито светската власт автоматично губят положението (властта си) ако са нечестиви. Ясно е, че нечестиви заповеди от човек (хора) в позиция на власт трябва да бъдат отхвърлени. Това обаче не прави този човек/хора автоматично да загуби положението си. Ако съпругът е нечестив съпругата трябва да откаже да се съгласява с нечестивите му заповеди. Това обаче съвсем не значи, че мъжът вече не е главата в това семейство. Цар Саул беше нечестив и преследваше Давид дълго време, но това не го направи автоматично да не е цар - мина дълго време преди осъждението да дойде върху му и през това време той продължаваше да бъде "Господния помазаник", ако и да вършеше неправди. Примери могат да се дадат много.

Ако забележиш внимателно ще видиш, че ако и да използвам и термина нечестива власт, то основния термин, който използвам е незаконна власт. Ако един човек е дошъл законно на власт, както беше Саул и след това стане нечестив това не отменя законноста на избора му, но прави невалидни всички незаконни правила и закони, които той се опитва да въведе. От Писанието виждаме също, че Бог е противник а не съюзник и крепител на всяка незаконна власт или законна власт, която се отклонява от законния си фундамент и функции.

Мъжа за разлика от управниците има власт директно от Бога, а управниците получават властта си единствено чрез други човеци. Няма как един народ да има цар, когато е избрал, че няма да има царе над него. Именно това представлява конституционната Република - народа се е договорил, че над него няма да има царе и началници, но ще има слуги и прислужници. И народа е напълно свободен да влезе в такива договорни отношения и да живее според тях.

Quote
Проблема идва от това, че ти признаваш единствено властта на мъжа за дадена от Бог (т.1), но не признаваш божествения произход на светската власт (т.2). И поради това смяташ, че можеш сам да решаваш дали да "сключиш договор" за подчинение със светската власт (или да не сключваш и да си свободен от нея).

Проблема е че ти си възприел езическото учение за "божествения произход на светската власт". Няма такова учение в Библията. На практика Писанието учи, че ако една власт не изпълнява Божиите изисквания и характеристики за власт, то това не е никаква власт.

Под влиянието на нечестиви царе и управници преводачите са преобърнали някои текстове в Римляни 13-а глава надолу с главата, когато в действителност те означават точно обратното на това, което пише в нашите преводи.

Ето защо вместо текста от Римляни 13:1, който в нашите преводи звучи така:

"защото няма власт, която да не е от Бога"

в действителност в оригинала е записано:

"защото няма власт, ако не е от Бога"

С други думи текста много ясно заявява, че не е власт онова, което не е от Бога. След което апостол Павел описва какво означава една власт да бъде от Бога и да има Неговия мандат, както и какви са параметрите на този мандат.

В езическите общества е въведена идеята за божествения произход на царете. От там идва идеята за синята кръв и за концепцията divine right of kings. Българския цар Пресиян например, който не е бил християнин, защото нарича християните злодеи е обявявал себе си за „На многото българи от Бога архонт“. Разбира се напълно е възможно един цар да бъде от Бога, ако той е станал такъв по законен начин. Но в една република принципа на властта е "правителство от народа, чрез народа и за народа". Няма никакви божествени претенции и това е правилния и смирен начин за организиране на едно управление. Без претенции за богопомазаност, божествени привилегии и синя кръв. И ако наистина това управление върши правда и справедливост, Бог ще бъде с тях и зад тях, ако и самото управление да няма претенциите за това.

В исторически план се вижда пределно ясно, че падението на "божествените царе" и тяхната власт идва заедно с Реформацията, когато хората започват да изучават Библията и да разбират, че няма никакви богопомазани царе и че властта от Бога е предадена на не управници и царе, а на народа. Английските реформатори дори осъждат и екзекутират един от царете си. И това става въпреки неистовите усилия на хора като King James да създаде превод на Библията в който да промени значението на много пасажи, така, че да утвърди царската си власт и да измести превода на Женевската Библия, която е давала на читателите много ясно да разберат, че няма никакви богопомазани царе получаващи власт директно от Бога, че не съществува институция наречена "църква" а има общност на светиите, която е органично тяло и прочие и прочие проблемни за "властта" неща, които истинските Писания разкриват.

Нещо повече, ако се върнем към Библейския модел на управление ще видим, че Бог изрично е бил против народа Му да има царе, както са имали езичниците, но вместо това е имало единствено съдии, които не са имали никаква лична власт, но вместо това са отсъждали единствено според Закона, който пак не е писан от човеци, но от Бога.

Т.е още в Писанието може да се види принципа за разделението на властите. Законодателната власт е изцяло в ръцете на Бога и закона в Израел е даден от Бога а не от човеци. Съдебната власт или съдиите са били хора съдещи на основание на дадения от Бога закон без никаква лична власт над закона и изпълнителната власт е бил самия народ. Така, че конституционната република не се е появила от нищото, но е дошла чрез събуждането на хората към истината на Писанията.

При естествения закон имаме същите принципи в действие. Основата на всичко е естествения закон с неговите два стълба, който е даден от Бога а не от човеци. Съдебната власт се осъществява чрез жури състоящо се от хора познаващи и двете страни по съдебния иск и изпълнителната власт е бил самия народ, защото народа е бил и полиция и армия. Всички тия неща не са хрумнали на хората ей така от нищото, но са на базата на две основополагащи библейски концепции:

1. Бог е преди всичко заинтересуван от справедлив и праведен ред между хората и народите. Повече от половината от думите на пророците в Писанието са за изобличение на несправедливостите сред хората включително и тези причинени от властта.

2. Човешкото естество е покварено и човешкото сърце е зло. Ето защо никой човек не е годен да му бъде поверена власт над другите хора (освен единствено Христос) и поради тази причина е напълно противопоказно за целите на предната точка хора да владеят над други хора. Вместо това управниците трябва да бъдат слуги, а не господари и да имат силно ограничен диапазон на власт, която най-вече да касае управлението на поверените им общи ресурси за общото благо. Т.е управника управлява ресурси а не народа. Народа има власт над него, а не той над народа. А народа се управлява от местни старейшини (това е древния библейски принцип) избрани на базата на тяхната доказана мъдрост и благочестие. Точно по този начин е организирано в Писанието и управлението на християнските общности - чрез старейшини, а не чрез командири и господари.

Ето така функционира властта, която е от Бога.

Quote
И поради това смяташ, че можеш сам да решаваш дали да "сключиш договор" за подчинение със светската власт (или да не сключваш и да си свободен от нея).

Много е интересно да се наблюдава как християните са много ревностни да твърдят, че "не са под закон" имайки предвид Божия закон даден на Моисей, но същевременно треперят и смятат че са под закона на човеците и техните власти. Интересно как Христос ни е освободил от закона на Моисей, но не може да ни освободи от закона на човеците?

Дори да е законна и праведна една власт, пак праведния човек не е под закон. И този принцип е много ясно изяснен в Писанието:

1Tим. 1:8  А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,
1Tим. 1:9  като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,
1Tим. 1:10  за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,


Тук много ясно се виждат принципите за които говоря по-горе. Това, че някой е въвел закони не означава, че те са законни. Закона трябва да се употребява по законен начин, сиреч той трябва да съответства на вишестоящите и основополагащи закони.

Второ закона не се налага за праведния човек. Праведния няма нужда от човешки закони за да живее праведно. Той има закон написан на сърцето си и има Святя Дух в себе си и може сам да преценява кое е добро и кое зло, кое е праведно и кое неправедно, без да има нужда от, или да бъде ограничен чрез писаните закони, пък било то и на законната власт.

Именно това е свободата в Христос, за която говори Писанието.

1Кор. 7:23  С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

1Петр. 2:15  Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;
1Петр. 2:16  като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.


Апостол Петър пишейки за подчинението на властите изрично заявява, че ние сме свободни спрямо тях с ясното уточнение, че тази свобода не бива да се използва като покривало на злото. Ние сме свободни от всички човешки закони, но това не означава, че това е разрешение да правим зло или да съблазняване останалите хора. Вместо това ние използваме свободата си да вършим добро и ако властта е истинска тя ще ни похвали, ако е незаконна тя ще ни преследва. При всички случаи принципа е че ние живеем като свободни човеци, които не са под закон.

Свободата обаче не означава слободия, нито разюзданост и безотговорност, вместо това тя е огромна отговорност и бреме, за да я използваме за изявяване на Божиите превъзходства над мъдростта на човеците.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #6 on: March 17, 2016, 09:17:34 AM »
Watchman, не е необходимо да влагаш толкова време и усилия (т.е да пишеш толкова подробно) след като си изяснил гледната си точка. Разбирам какво казваш, но не съм съгласен с теб.

Както и да въртим превода на първата част от първия стих на Римляни 13 (между другото той си е преведен точно така в английските библии - http://biblehub.com/romans/13-1.htm )твърде очевидно е, че пасажа говори за човешката власт по принцип (нека я наричаме "човешка" щом искаш - и "марсианска" да я наречем, това не променя нищо). Темата да "изпитваме" човешката власт "дали е от Бога" (и да я отхвърлим ако не е) изцяло отсъства от текста - ти я внасяш изкуствено (носейки от 9 кладенеца вода) защото собствените ти виждания го изискват. 1 Петър 2:13 също говори за "всяка човешка власт/институция".

Във всяко общество е необходимо да има някаква форма на власт, на която отделният индивид да бъде подчинен - иначе обществото просто не може да функционира. Затова ап. Павел нарича човешката власт "Божествена наредба" (Римляни 13), а владетелите/управителите - "Божии служители". Такъв е божият модел винаги и навсякъде - дори Божието царство, което очакваме, ще бъде йерархично.

Ти смесваш двете власти - в сегашния век и в бъдещия. Да, нашето гражданство е на небесата и сме "чужденци и пришълци на света", но все пак живеем в него. А в сегашният свят - в обществата и народите - също има власти. И това е по Божия наредба. Да, тези власти са временни и ще преминат, но все пак са от Бога. И не трябва да се борим за премахването им, а да се молим (и правим каквото можем) за очистването им - да бъдат богоугодни и да изпълняват своята временна функция според Божията воля. Непокорството на човешката власт е абсолютно крайна мярка, която е оправдана единствено в случай, че ние НЕ СЕ ПОКОРЯВАМЕ НА КОНКРЕТНАТА ВЛАСТ В ОПИТ ДА СЕ ПОКОРИМ НА ПО-ВИСША ОТ НЕЯ ВЛАСТ! Например мога да не се покоря на някои полицай ако ми поиска подкуп - защото макар да има законовото право да издава разпореждания, законът (който стои над него и на когото той е служител) забранява подкупите. Същият е принципа когато отказваме покорство на някоя власт заради Божията наредба - не отхвърляме самата власт, а само конкретната наредба защото тя е в несъответствие с наредбата на по-висша власт. Така постъпиха и апостолите когато Синедриона им забрани да проповядват за Исус - не им казаха "Вашата власт не е от Бога, затова ви отхвърляме и няма да ви слушаме за нищо". Отговориха им "Извинявайте, но по този въпрос Бог е заповядал друго и затова няма как да ви се подчиним в този случай.". Перефразирам, но който прочете първите глави на Деяния ще види, че отношението им е точно такова... Дори самият Исус Христос засвидетелства, че властта на Пилат "да го пусне или да го разпне" му е "дадена отгоре" (Йоан 19).


Струва ми се, че добре ще направиш да продължиш да размишляваш по въпроса, но нямам желание да се опитвам да налагам собствените си виждания. Затова не мисля да пиша повече по темата (ако искаш ти пиши - не държа да имам "последната дума") - няма смисъл да повтарям безкрайно едно и също нещо с различни думи и под различна форма.

Бог с вас!

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #7 on: March 17, 2016, 12:20:13 PM »
П.П. Може би все пак е добре да уточня, че за повечето неща съм съгласен с написаното от теб - "божествеността" на царете, всяка власт трябва да се простира единствено в рамките, които е поставил Бог и т.н.

Несъгласието ми е единствено в частта, по която пиша по-горе - че "човешките" (в смисъла от 1 Петър 2:13) власти са единствено човешка измислица и сме свободни да се "договаряме" с тях дали да им се покоряваме или не.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3198
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #8 on: March 17, 2016, 13:00:12 PM »
Тодор, аз влагам време, защото е изключително важно в тия зли времена светиите да разбират своята свобода от властта на тъмнината. И думите в тази и другите подобни теми ще станат фундамент за освобождението на мнозина.

Quote
Както и да въртим превода на първата част от първия стих на Римляни 13 (между другото той си е преведен точно така в английските библии - http://biblehub.com/romans/13-1.htm )твърде очевидно е, че пасажа говори за човешката власт по принцип (нека я наричаме "човешка" щом искаш - и "марсианска" да я наречем, това не променя нищо). Темата да "изпитваме" човешката власт "дали е от Бога" (и да я отхвърлим ако не е) изцяло отсъства от текста - ти я внасяш изкуствено (носейки от 9 кладенеца вода) защото собствените ти виждания го изискват. 1 Петър 2:13 също говори за "всяка човешка власт/институция".

Аз нямам нужда да въртя превода, царете са тези които са имали нужда да го извъртят, защото имат интерес от извращаване на учението на Писанието за властта, не аз.

Има значение как е наречена властта, защото това показва откъде произлиза. Човешка власт/институция означава именно това, което човеците на базата на естествения закон са се съгласили да се договорят помежду си да въведат за обща полза. Аз никъде не съм писал срещу това, напротив, навсякъде аз утвърждавам именно този фундамент за формиране на власт. И това показва, че тази власт произлиза от човеците на основание на предадената власт от Христос на всеки мъж. Аз дори по-горе написах че принципа на републиката е именно това "правителство от народа, чрез народа и за народа". Дали това правителство ще бъде монархия, република или родово общинско общество няма никакво значение ако то изпълнява Божия мандат за власт и се придържа към основополагащите принципи на естествения закон за справедливост и правосъдие, Бог ще подкрепи тази власт и Писанието ни учи ние да не й се противим, а да се подчиняваме ако и да сме свободни в Христос от всеки закон.

Апостол Петър говори именно за това, като също не пропуска да спомене нейния мандат, а именно:

1Петр. 2:14  за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

И Святия Дух го е подбудил да направи това именно за да не се допусне злоупотреба с тези думи от незаконната власт. Петър също изяснява, че ние сме свободни човеци дори спрямо тази власт, която отговаря на Божиите изисквания за валидност.

Quote
Във всяко общество е необходимо да има някаква форма на власт, на която отделният индивид да бъде подчинен - иначе обществото просто не може да функционира. Затова ап. Павел нарича човешката власт "Божествена наредба" (Римляни 13), а владетелите/управителите - "Божии служители". Такъв е божият модел винаги и навсякъде - дори Божието царство, което очакваме, ще бъде йерархично.

Аз съм съгласен, че за да функционира каквато и да е общност от хора е нужно да има закон, който да дефинира определен ред. Как точно ще функционира този закон и какви ще бъдат неговите параметри е въпрос на договорка между хората в самото общество. И ако техните закони и "институции" или "творения" както ги нарича апостол Петър са основани на естествения закон (който е фундамент на абсолютно всички други закони, включително и този на Моисей) и изпълнява Божият мандат - тогава служителите на тези закони и тази власт са Божии служители, защото всеки който служи на Божията воля е Божий слуга.

На теб обаче ще ти се наложи да обясниш как онези, които са хитри да вършат зло чрез закон, наричат доброто зло, а злото добро, поставят светлината за тъмнина, а тъмнината за светлина са Божии служители и изпълняват Божия мандат "за да наказват злодейците и за похвала на добротворците"?

Quote
Ти смесваш двете власти - в сегашния век и в бъдещия. Да, нашето гражданство е на небесата и сме "чужденци и пришълци на света", но все пак живеем в него. А в сегашният свят - в обществата и народите - също има власти. И това е по Божия наредба. Да, тези власти са временни и ще преминат, но все пак са от Бога.

Аз нищо не смесвам, защото аз за бъдещия век абсолютно нищо не съм споменал и нищо не говоря. Аз говоря за естествения закон за който свидетелства Писанието, че е поставен в човеците още от сътворението на света и на основата на който се формира всяка човешка власт. Ето това е което ти не можеш да схванеш - какво е власт, откъде произлиза, на какво се основава и как функционира, каква е нейната цел според Божията наредба и кога имаме на лице истинска законна власт и кога имаме незаконна власт основана на насилие и грабеж.

Quote
Непокорството на човешката власт е абсолютно крайна мярка, която е оправдана единствено в случай, че ние НЕ СЕ ПОКОРЯВАМЕ НА КОНКРЕТНАТА ВЛАСТ В ОПИТ ДА СЕ ПОКОРИМ НА ПО-ВИСША ОТ НЕЯ ВЛАСТ! Например мога да не се покоря на някои полицай ако ми поиска подкуп - защото макар да има законовото право да издава разпореждания, законът (който стои над него и на когото той е служител) забранява подкупите. Същият е принципа когато отказваме покорство на някоя власт заради Божията наредба - не отхвърляме самата власт, а само конкретната наредба защото тя е в несъответствие с наредбата на по-висша власт.

Тука си схванал един принцип, но все още не успяваш да видиш как този същия принцип се прилага и към всяко формирование, което има претенциите да бъде власт, както и към всеки закон произлизащ от властта на статуквото. Ти казваш ако има наредба/закон които са в противоречие с по-висша власт (в случая това важи и за по-вишестоящ закон) - то те са невалидни. И това е напълно правилно.

А ти даваш ли си сметка, че в момента в България поне 90% от функциониращите закони и наредби са в противоречие с по-висшия закон, който е Конституцията на Република България? Даваш ли си сметка, че ние от мноого години нямаме законно правителство пак на основание на тези по-висши закони? Виждаш ли как самия ти утвърждаваш един напълно верен принцип, но наслоенията в ума ти не позволяват да приложиш този принцип ЦЯЛОСТНО и ПОСЛЕДОВАТЕЛНО, защото явно подсъзнателно се страхуваш от драстичните изводи до които приложението на този принцип ще доведе.

Не аз отхвърлям властта на статуквото (the powers that be), именно закона чийто представител те твърдят че са ги отхвърля. Затова и Римляни 13-а глава започва с думите :"Покорявайте се на ПО–ВИСШЕСТОЯЩИТЕ ВЛАСТИ / be subject unto the higher powers" Обаче християните дори не разбират че във всяка държава има по-висшестоящ закон, който дава основа на всичко останало и те са готови да потъпчат по-висшестоящия закон, в името на безпаметното послушание на дребни закончета и властници, които са дръзнали да функционират ИЗВЪН фундаменталната законова рамка.

Структурата на закона и произлизащата от него власт във всяка държава е както следва:

1. Конституция на съответната държава/царство - това е върховния закон.
2. Закони приети от основното законодателно тяло (парламент или както го наричат по различните места). Никой парламент няма право да приема закони противоречащи на върховния закон.
3. Постановления на местната и изпълнителната власт (трябва да съответстват на парламентарните закони и върховния закон).

НАД ВСИЧКИ ТЕЗИ стои естествения закон, без който никой друг закон или форма на договор не би могъл да съществува и да функционира. Така че пълната структура на висшестоящите закони изглежда по-този начин:

1. Бог, като създател на всичко видимо и невидимо.
2. Христос, като единствения удостоен от Бога да му се предаде всяка власт на Небето и земята.
3. Всеки мъж с положения в сърцето му естествен закон за чието спазване отговаря лично пред Христос.
4. Всяка форма на договор, включително договор за конституиране на държавна/общонародна власт или иначе казано конституцията като върховен закон.
5. Закони приети от основното законодателно тяло (парламент или както го наричат по различните места). Никой парламент няма право да приема закони противоречащи на върховния закон.
6. Постановления на местната и изпълнителната власт (трябва да съответстват на парламентарните закони и върховния закон).

Ето така са подредени властите и от тази подредба можем лесно да видим, коя е "по-висшестоящата" власт и как трябва да се приложи принципа за който ти говориш, че трябва да се подчиняваме на по-висшестоящата наредба/закон/власт.

Само дето ти казваш - "не можем да отхвърлим самата власт, а само нейната наредба". Ами ако самата власт ( да речем президент, или министерски съвет, или дори парламент) функционират в нарушение на по-висшестоящата наредба, тогава какво? Ако фалшифицират изборите, тогава те власт според висшата наредба ли са или самия по-висш закон ги обявява за незаконна власт?

Ако най-висшия закон на страната заявява, че "частната собственост е неприкосновена" а те непрестанно въвеждат закони, закончета и правила, които постоянно потъпкват и "прикосновяват" частна собственост, това законен закон ли е или е незаконен закон?

Ето че ти сам утвърждаваш принцип, но не смееш да застанеш очи в очи с негово недвусмислено и последователно приложение.

Quote
Така постъпиха и апостолите когато Синедриона им забрани да проповядват за Исус - не им казаха "Вашата власт не е от Бога, затова ви отхвърляме и няма да ви слушаме за нищо". Отговориха им "Извинявайте, но по този въпрос Бог е заповядал друго и затова няма как да ви се подчиним в този случай."

Никъде Писанието не казва, че синедриона е бил незаконна власт. Той е формирование на базата на Моисеевия закон и Исус сам каза, че "на Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите" (Мат. 23:2). Ето защо нямаше как апостолите да им кажат "вашата власт не е от Бога", тя беше от Бога, сиреч беше законна, но те не я употребяваха законно.

Затова трябва да правим разлика между законна власт, която прави незаконни неща. И незаконна власт, която няма законно право да прави или да изисква каквото и да е. В случая с моя пример от предишните ми постинги с наема и съседа с трите зли кучета - той се явява именно такава незаконна власт, която няма право да изисква нищо, но на базата на своята сила да заплашва и уврежда той придобива статут на власт, която изисква неща чрез насилие и грабеж.

Ако един парламент е избран чрез фалшифициране (или купуване) на изборите - той е незаконен и всичките им закони и правителства са незаконни. И не аз а именно закона, който постановява съществуването на парламент и избори ги разпознава като незаконни. И ако ние се подчиняваме на висшестоящия закон, ние трябва да направим същото.

Толкова ли е трудно да се разбере всичко това?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #9 on: March 17, 2016, 15:10:58 PM »
Виждам в поста ти нов въпрос, на който не съм отговорил и който мисля ще внесе допълнителна яснота.

Само дето ти казваш - "не можем да отхвърлим самата власт, а само нейната наредба". Ами ако самата власт ( да речем президент, или министерски съвет, или дори парламент) функционират в нарушение на по-висшестоящата наредба, тогава какво? Ако фалшифицират изборите, тогава те власт според висшата наредба ли са или самия по-висш закон ги обявява за незаконна власт?
Ще им се покорявам доколкото конкретните им разпоредби не са богопротивни. Ако са, тогава няма да изпълня конкретната разпоредба, но няма и (примерно) да направя заговор или атентат за да "освободя държавата". Не ми е дадена от Бог власт да свалям и поставям правителства и парламенти - така че не се занимавам с това. Приемам съществуващите, като мога да отхвърля една или друга тяхна разпоредба като нечестива - това е всичко. И се моля на Бог за промяна - евентуално.

Quote
На теб обаче ще ти се наложи да обясниш как онези, които са хитри да вършат зло чрез закон, наричат доброто зло, а злото добро, поставят светлината за тъмнина, а тъмнината за светлина са Божии служители и изпълняват Божия мандат "за да наказват злодейците и за похвала на добротворците"?
Това не е нужно да го обяснявам - ти си го обяснил добре в частта за Синедриона.
Имаме държава, в нея трябва да има власт за да може тя да функционира. А кой седи на "седалището" - това е съвсем отделен въпрос. В Синедриона стояха онези, които бяха разпнали Христос - по-лоши трудно ще намерим...

Стоян Г.

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 27
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #10 on: March 17, 2016, 21:37:36 PM »
 Към това което казва Todor ще добавя само, че нечестивите управници са на власт понеже Бог им е позволил. Господ издига и сваля управници и царства не само по силата на буквалното разбиране (както е с Израил, Давид, Кир и др.), но и по силата на Неговото позволение. Бог е над всички и всичко и Той управлява световете и нищо не се случва извън Неговата воля, която обикновено e неизследима, а когато това ни се удаде, то изнамереното от нас е частично.

Факта, че Бог стои  над всичко означава, че каквото става – от Него е.
 Първо два стиха за сравнение:
 1 Летописи 21:1
Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

2 Царе 24:1
Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

  Какво да кажем за Йов?
  Виждаме как Божият човек понася неимоверно страдание, но Бог не скрива Своя дял и не се оправдава с противника, нито Елиу защитава Господа по този начин. Да, Словото на Господа ни дава яснота относно противника на Бога и на нашите души, но не само че е извършител на нечестие, но и че Бог употребява неговият стремеж да ни погуби, за да ни укрепява и възрастява. Ако Бог реши дявола ще изчезне, но понеже Той го държи, това означава, че от Господа е това. Така е и с властите на тази земя.

  Бог не е просто Цар, а Цар на царете. Така, че Той си ги управлява и не е наша работа да Му държим сметка, защо ги управлява по този или онзи начин. Нито пък да ги съдим, понеже са подвластни Нему, а не нам. Наша отговорност е да останем чисти.
 В Матей 23 глава нашият Господ изобличава книжниците и фарисеите и ни учи как да не постъпваме като тях, но започва с тези думи:
1 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:   
2 На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите
3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

garich

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 46
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #11 on: March 17, 2016, 22:42:14 PM »
Набързо да добавя, че в момента ПРОТИВОконституционно се опитват да въведат задължително гласуване. Сигурно за да узаконят властта си онези които имат интерес.

Стоян Г.

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 27
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #12 on: March 17, 2016, 23:52:01 PM »
 Виж колко промени са правени в конституцията. Това което днес е ПРОТИВО..., утре може да е напълно ЗАКОННО. Когато виждам колко трудно се справяме вярващите, се питам какво и колко можем да очакваме от тези, които не познават Господа или по-скоро, които не са били познати от Него.
 Как ни се вижда на фона на нашите страсти, онова което преживяват гонените заради вярата си? Онези, които ги бият и убиват ... Може би точно в този момент, някой казва "Господи, не им считай тоя грях."
 Евреи 11; 12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,   
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.           

garich

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 46
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #13 on: March 18, 2016, 10:44:54 AM »
Следните стихове също имат връзка с това какво трябва да е отношението на християните към властта:

1 Тим 2:1-2
И така, моля преди всичко да се отправят прошения, молитви, молби и благодарност за всички хора, за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме мирен и спокоен живот в пълно благочестие и чистота.

Тит 3:1-2
 Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат покорни, да бъдат готови за всяко добро дело, никого да не хулят, да не бъдат свадливи, а приветливи, и да се отнасят с безкрайна кротост към всички хора

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Властта и послушанието към нея
« Reply #14 on: March 18, 2016, 10:45:44 AM »
Принципа, че ако Бог не допусне нещо, то няма как да се случи е ясно показан в Писанията. Ясно е и че Бог използва дявола, за да осъществи своя план спрямо хората. Стоян е дал добри примери за това от Йов и преброяването на Давид. Бог допуска да се случват необясними за нас неща, но също така ни е казал и какво се очаква от Неговите деца на тази земя. Затова и не трябва нищо да ни изненадва, защото светиите, са просветлени чрез Словото и знаят как се развива Божия план и какво предстои да се случва.

Quote
Ако един парламент е избран чрез фалшифициране (или купуване) на изборите - той е незаконен и всичките им закони и правителства са незаконни. И не аз а именно закона, който постановява съществуването на парламент и избори ги разпознава като незаконни. И ако ние се подчиняваме на висшестоящия закон, ние трябва да направим същото.

Толкова ли е трудно да се разбере всичко това?

Сега това го принасяме в нашата действителност и мислим. На парламентарните избори имахме около 30% избирателна активност-толкова са решили да легитимират настоящия парламент и власт в България. Останалите 70% не са отишли да гласуват-не са искали да дадат легитимност на представените кандидати за парламент и власт. Ако приемем, че тези 70% , на база естествения закон в сърцата им, за който говори Уочман, не са съгласни с предложените им неподходящи кандидати за власт, какво трябва да направят като болшинство от народа, за да поставят подходящите хора да управляват? Ако ,,закона, който постановява съществуването на парламент и избори ги разпознава като незаконни'' настоящите управляващи, как ние,,подчинявайки се на висшестоящия закон'' да се отнасяме към тях? Могат ли 70% недоволни от управлението да направят така, че да поставят волята на мнозинството в България, над волята на малцинството, което сигурно е и по-малко от 30%? На практика как може да се постъпи правилно?
Исус ни беше дал един пример за плащането на неправомерен данък с въпрос синовете на царството ли плащат данък или чужденците. Отговорът беше чужденците. Но Исус допълни: Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.
От това разбираме, че Исус се съгласи да плати неправомерния данък, за да не станат причина за подвеждане към друг грях управляващите тогава.
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!