Author Topic: Непростителност?  (Read 15230 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #30 on: September 23, 2015, 15:28:16 PM »
Не разбирам срещу какво възразяваш. Поиска да дефинирам какво разбирам под "окончателна присъда" и го направих. На първо място използвах това странно словосъчетание именно защото "трябва да се прави разлика между съдене и съдене"  - за да бъде по-ясно кога за кое "съдене" говоря...

Тезата ми е, че сегашното "съдене" не може да бъде (и не ни е дадено да бъде) последно/окончателно/вечно защото:
1. Нещата все още са в процес на промяна
2. Все още не всичко знаем и лесно може да сгрешим

Ако не си съгласен с някоя от горните две точки кажи с коя и защо - така или иначе твърде много се отклонихме в този детайл...

П.П. Пак ще кажа, че не говоря за съдене/отсъждане "текущото" състояние на нещата. Доколкото пристъпваме към отсъждане с нужната предпазливост (заради горните две точки) най-нормалното нещо на света е да наречем крадящия "крадец" или прелюбодействащия "прелюбодеец" и да им кажем, че са нечестиви и ако не се покаят ще бъдат осъдени от Бога...

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Непростителност?
« Reply #31 on: September 23, 2015, 15:33:25 PM »
Тогава  питам...кое е по-важно за Бог.
Това, което се случва в сърцето на ощетилият ..или това, което става в ощетеният (непростилият)?
Или отговорността е на всяка една, от засегнатите страни!

За Бог е важно какво се случва във всяко сърце, но тук ставаше въпрос,че сърцето на светията е готово да прости на ощетилия го, когато види покаянието му за извършената неправда. Ти можеш ли назорлен да дадеш прошка на някого, който нито я иска, нито съжалява за това, което е сторил?!? Бог така ли прощава на грешниците? Това че изпрати Спасителя, не означава , че автоматично е простил на света, а само на тези, които са Го приели с покаяние за греховния си живот.



ПП: Само да вметна...
Бог не обича грешника. И аз преди време вярвах в това.
Бог обича този, който приема (чрез покаяние) заместителната жертва на Сина Му! Като това се отразява на цялото му поведение, мислене и живот!

Казва се, че всеки ден Бог убива нечестивите по земята!


Пише, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Светът е съставен от грешници, а Бог го възлюби. Иска дори да повярват всички до един в Исус, макар и да знае, кои ще са повярвалите. Така че ,,Бог иска да се спасят всичките човеци'' и  ,,възлюби света'',още в греховността му, но прости само на повярвалите, т.е. покаялите се от греховете си. Нищо че убива нечестивите всеки ден на земята, това не значи че не ги е възлюбил и тях. Просто на някои времето им на земята свършва и си остават завинаги непростени.

Аз не виждам Библията дори да загатва за термин "непростителност", още по-малко за грях, който се нарича "непростителност". Затова няма смисъл да си въвеждаме нови грехове, да им измисляме дефиниции за това дали това включвало гняв или не включвало гняв, дали имало готовност за прошка или нямало готовност за прошка. Това са добавки, които не трябва да си позволяваме да правим, нито да допускаме. Няма подобни размишления в Писанията, за да ни насочват да разсъждаваме по този начин.


И аз не виждам такъв термин в Библията, но виждам заглавието на темата и използвам него, за да изразя някакъв смисъл в изказването си. Все пак някой е вложил значението на тази дума като достатъчно разбираемо за всички и иска да се дискутира върху него.
Сега въпросът е когато Стефан нарича ,,убийци'' слушателите , а после моли Бог да не им счита за грях това убийство, какво има в сърцето си спрямо тях? Обича ли ги тези убийци или какво?
Когато Исус нарича фарисеи, книжници и ...,,рожби ехиднени, чада на дявола, варосани гробници, лицемери и т.н.'', а накрая се моли на Отец да им прости, защото не знаят какво правят, обичаше ли ги? Или...?
Ако Давид мразеше със ,,съвършена омраза онези, които мразят Теб'' и ги проклинаше Господ да изличи помена им от земята, беше ли той човек по Божието сърце? Беше! Тогава как Божието сърце възлюби света, включително и тези ,,които мразят Теб''?
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #32 on: September 23, 2015, 16:18:34 PM »
За Бог е важно какво се случва във всяко сърце, но тук ставаше въпрос,че сърцето на светията е готово да прости на ощетилия го, когато види покаянието му за извършената неправда. Ти можеш ли назорлен да дадеш прошка на някого, който нито я иска, нито съжалява за това, което е сторил?!? Бог така ли прощава на грешниците? Това че изпрати Спасителя, не означава , че автоматично е простил на света, а само на тези, които са Го приели с покаяние за греховния си живот.
Аз го разбирам така (нека го опиша по стъпки):
1. Някой извършва действителна неправда спрямо мен
2. Аз има две възможности да отговоря:
  2.1. Да настоявам пред Бог да му въздаде/отплати за несправедливостта.
  2.2. Да не настоявам за възмездие/отплата

Ако обаче искам да върша Божията воля естествено е да се запитам първо какво иска Бог. Както вече писах считам, че Бог не благоволи в смъртта на грешника, а в неговото обръщане (и живот). Още виждам, че Бог подари на целия свят прощение на греховете, т.е. "не вменяваше на човеците прегрешенията им". Мисля, че имаме достатъчно основания да смятаме, че Бог желае хората да се възползват от този подарък :)

Мисля, че основното ни различие произлиза от това какво влагаме в думата "прошка". Ти разбираш едно възстановяване на взаимоотношенията, подобно на това между покаялият се грешник и Бога. За такова нещо наистина е необходимо покаяние - безусловно. Аз обаче под "да простя" разбирам да не изисквам това, което ми се дължи. Т.е. в случая да не изисквам Бог непременно да го накаже за това, което ми е направил, а да "му простя дълга" - да не изисквам непременно заплата за онова, в което съм бил ощетен. Примерно някой ми е дошъл на гости и ме е окрал. Вместо да изисквам наказание да кажа "Боже, прости му и му дай покаяние за живот." За мен това е прошката... Предполагам е ясно, че - освен ако не съм сигурен, че се е покаял - няма да го поканя на гости отново. И от затвора не бих го спасил без покаяние (Защо да го спасявам - за да продължи на воля да краде? Това имах предвид като писах "да не се използва доброто за умножаване на злото"). Но въпреки това съм му простил.




Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: Непростителност?
« Reply #33 on: September 24, 2015, 00:57:56 AM »
Аз нямах много време да прочета подробно всичко изписано по темата, но само прочитайки по диагонал - защо ми се струва като че няма кой знае какъв голям спор по повдигнатите въпроси и като цяло всичко е изяснено?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #34 on: September 24, 2015, 08:10:45 AM »
Аз виждам проблем в няколко насоки.

Едната е, че такова нещо като "Бог да даде покаяние" няма. Да сте чували Бог да е покаял някого? Все едно дете да каже, че друго дете му се изпикало в гащите. Но пък е възможно дадени обстоятелства да доведат до покаяние, като например едното дете толкова много разсмяло другото, че то се напикало.

Има само един пасаж, който преводачите са превели като "дава покаяние", но думата, която са използвали като "дава" има значение на "довеждам до", точно както е преведено във всички останали случаи.

Довеждането до покаяние не означава покаяние, защото последното е изцяло във властта на човека.

Това да не се изисква това, което ни се дължи не е праведно само по себе си. В наша власт е да изискваме или да решим да не изискваме в зависимост от това кой е срещу нас и каква е реакцията му.

В Мойсеевия закон виждаме не малко случаи, където този, който е отнел, когато бъде разобличен трябва да му се изисква отнетото обратно, че дори и да добави отгоре. Когато ти откраднат примерно детето, ти праведно ли ще постъпиш ако кажеш — не си го искам обратно или май говорите за отнемане на неща, които са ви излишни и може да си позволите да ги загубите?

Писано е, че милостта тържествува над съда и това е наистина така, но тази милост е справедлива. Евреите разпънаха Божия син, обаче преживяха не малко мъки и ще има и още такива. Но пак тези, които извикат към Бога в последните дни, ще се избавят. Давид загуби дете, което създаде вследствие на прелюбодейство и Бог не му го остави, но го премахна. Давид след това видя още много скръб. Загуби още от децата си. Бог не ги пожали, но ги уби заради нечестието им ако и Давид да скърбеше за тях, защото бяха негови деца.

Затова нека да не се дават такива обобщени формули за прошка, само защото се гледа повърхностно на нещата.

Сам Господарят накрая ще изисква от всеки това, което ни е поверил и ако някой не е спечелил повече, ще бъде отхвърлен. Изобщо няма да има прошка. Защо? Защото това показва не моментно състояние (добро дърво с един-два гнили плода), а това показва състоянието на един цял живот — лошо дърво, което почти няма здрав плод.

Щом Господарят действа един път така, а друг път иначе, не може ние да си позволяваме да се правим на по-добри или по-справедливи. Не всяко покаяние е без последствия за греха. Последствието е точно изискване на отплата, връщане на отнетото. Ако Бог прощаваше винаги без последствия, щяхме да го видим. Давид не умря след като се покая (а извърши смъртен грях), но умряха няколко от децата му и той преживя много гонения от нечестивци. Това не е забравяне на отненото и прежалване на отнетото. Ако Бог беше махнал с ръка, тогава неприятелите на правдата щяха да имат много причини да хулят. Това Бог направи заради себе си. По-добро беше човек да изтърпи тежко наказание ако и да се е покаял, но Бог да бъде оправдан като справедлив съдия.

Това е примерът, който виждам.

Що се отнася до това, че "Бог възлюби света", забележи, че не пише "Бог възлюби човеците", но пише "света" или думата е "космос". Това е творението му. Той възлюби делото на ръцете си, но никъде не се посочва, че той възлюби нечестивите. Той не искаше да се загуби такова прекрасно дело. В Ноевите дни Той погуби всяка твар с изключение на 8 човека и животните, които бяха спасени. Същото ще бъде и в последните дни. Гнусотиите няма да бъдат само сред хората, но и сред растенията и сред животните, както е било и по времето на Ной, когато е имало ГМО индивиди от всякакъв вид (от това време идва заповедта да не сееш семе, което е ГМО). Тогава, по времето на Ной, Бог беше решил да изтреби всички заради нечестието на човека:
И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

Бог реши да изтреби не само човеците, но и животни. Творението. Космосът. Защо? Какво лошо бяха направили животните? Тъй като всичко е взаимно свързано нечестието на човеците беше се отразило и на животни. Затова Бог беше решил да изтреби и човека и животните. Творението. Всяка плът.

Следващото изречение започва с думата "А" или "Обаче". Обаче какво стана?
А Ной придоби Господното благоволение.

Намери се праведен човек, който да продължи рода на праведните. Не само рода на праведните, но и да избави тези от животните, които не можеше да бъдат избавени поради водата.

Затова Бог не възлюби свят, съставен от грешници, а Бог възлюби творение, в което имаше не само човеци. Праведните от човеците са тези, които могат да отделят животните и да ги държат в чистота (генетична). Също така праведните от човеците могат да се отделят (осветят) и да живеят в чистота (която включва и генетична). Така Бог възлюби творението си като творение, а не като отделни индивиди, защото няма как Бог да възлюби грешниците, защото е писано:
Псалми 11:5. Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

Но Бог само да създаде начин ако грешника се покае, да придобие милост като даде Христос като откуп.

Това, че Исус се молеше за прошка накрая не остави евреите без страшни гонения и скръб.

Нека ви дам пример с градина — вие може да обичате градината си (космосът), обаче да не харесвате дърветата, които дават лош плод. Хем е вярно, че обичате градината си, но е с явно изключение на дърветата, даващи лош плод. Тези дървета може да бъдат доведени до покаяние като се окопаят и да се насипят с тор още една година, обаче ако няма промяна (покаяние), ще бъдат отсечени. Това не означава любов към тези дървета, защото те не допринасят за ползата на градината. Тези дървета са зли и това е. Всеки градинар знае, че е по-изгодно за него да окопае и насипе с тор и да изчака 1 година, отколкото да изкорени и посади фиданка, която да чака 3 или повече години, а през тези години няма да има плод. Така е и с нечестивите. Бог може да ги изкорени веднага, обаче ще мине време, докато израстне новото поколение. Така Бог дава време за покаяние и ако не стане нищо, нечестивият се отсича. Да, Бог мрази тези дървета, но поради изгодата, която би имал за градината, дава последна възможност. Това е любовта към градината му, но омразата към дърветата. Ако едно добро дърво дава добър плод, от него ще има полза цялата градина — и други растения и животни, както и човекът, който основно ще яде плодовете. Градината е Творението. Затова Бог възлюби творението и гледа нещата да бъдат направени в полза на неговото Творение без да променя отношението си към лошите дървета. Ако им дава шанс, то е за полза на градинаря и за полза на градината. Ако дървото се изцели, ще има и полза за него. Ето защо когато е писано, че "всичко е чрез Него, от Него и за Него" се говори за това, че Бог прави нещата за своя полза, а не както се внушава днес, че видиш ли Бог го прави това заради човеците. Не. Той иска полза от плода за себе си. Ползата за посаденото дърво е следствие от делото на градинаря (като първоизточник) и самото му усилие да започне да дава добър плод (покаяние). Ползата за посаденото дърво — да не бъде отсечено — не е причината градинарят да го окопае и посипе с тор. Градинарят го прави за своя полза. Затова недейте да мислите, че Бог направи всичко това заради човеците. Да, праведните има полза от това, но Бог направи всичко това основно за своя полза — да се радва на добър плод.

От дискусиите тук като извод виждам следните наклонности — да се обобщават действия, базирано на днешната "толерантна култура", но без да се вземат предвид примерите, за които четем, в които намираме много които протворечат напълно на това обобщение.

Ето защо Божието Слово не е правило след правило, заповед след заповед, тук малко и там малко, но е пример за това как трябва всяка ситуация да се отсъжда самостоятелно. Ако всичко беше така лесно и имаше списък с неща, които да се осъдят и други, които да се оправдаят, тогава защо щеше да има нужда от съдии и хора, които да са способни да съдят справедливо? С един наръчник и глупак щеше да се оправи. Обаче тези, които Бог ще постави да съдят народите ще бъдат тези, които приживе са се научили да съдят справедливо това, което се случва в живота им.

Затова е писано в Притчи 26:
4. Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5. Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.


Затова Павел казва на едно място:
Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
и няколко изречения след това използва същата дума за "гняв" и "ярост" (преведена "разгневяване" в това изречение) като неща, които не трябвало да ги има:
всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

Това е причината да се каже, че Словото ще бъде камък за съблазън и препъване, защото ако се чете повърхностно без да се познава контекста, ще се измислят обобщени правила.

Затова прошката не е забравяне и неизискване на отнетото, ако и да има случаи, когато може да бъде прежалено. Затова омразата си е на мястото ако бъде според правдата. Затова гневът си е на мястото, ако е справедлив.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Непростителност?
« Reply #35 on: September 24, 2015, 11:03:51 AM »
Quote
Що се отнася до това, че "Бог възлюби света", забележи, че не пише "Бог възлюби човеците", но пише "света" или думата е "космос". Това е творението му. Той възлюби делото на ръцете си, но никъде не се посочва, че той възлюби нечестивите...

Ето го писаното:
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.

В това изречение, аз разбирам, че думата ,,света'' носи значението не за дървета, животни и ..., а преди всичко за човеците. Връзката-,,възлюби света...за да не погине нито един...''- насочва мисълта ми точно към всички хора на земята, а не към цялото творение на Бог. Защото ,,нито един'' няма как да означава нещо друго освен ,,нито един човек''. От Библията знам , че Господ Исус дойде в образ на човек-момче от Мария-за да спасява човеци, а не други неща. Още чета, че:
Защото това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител,
4 който иска да се спасят всичките хора и да дойдат до познаването на истината.


Бог иска да се спасят ВСИЧКИТЕ хора, при все че знае, че няма да е така. Но иска!!! Ако приемем твоето разбиране, че Той не е възлюбил  всичките човеци,тогава с омраза към  неправедните ли иска те да се спасят?!? Защото иска да се спасят ВСИЧКИТЕ човеци! С омраза ли изпрати Исус за нечестивите? Не, пише друго- ,,възлюби света''! А света не беше съставен от праведници, а от грешно човечество. Колко праведника имаше, когато се роди Исус?!? Сигурно не съставляваха света те и тук таме по някой грешник. Бог ни възлюби още когато бяхме в греховете си, казва апостола!
Така,че омразата на Бога към нечестивите и ,,онези които обичат насилие'' е породена от Неговата справедливост, а любовта Му към всичките човеци, от Бащиното Му сърце. Но въпреки тази любов, Бог няма да направи компромис с нито един непокаял се грешник, защото Той не е човек!!! Доказателството за огромната Му любов към грешниците е Исус Христос, а гаранцията, че всеки ще бъде осъден справедливо накрая е това, което се случи на Исус Христос на кръста. Любов+Справедливост за всички!
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #36 on: September 24, 2015, 11:10:48 AM »
Не забравяй всички тези пасажи, където ясно казва, че същият Бог, за когото говориш, че е възлюбил нечестивите човеци е този, който казва, че душата му мрази нечестивия и този, който върши неправда.

На мен ли ми се струва или колкото пъти покажа този пасаж хората се мъчат да го игнорират сякаш като цитират Йоан 3:16 става въпрос за друг бог?

Бог иска всички дървета в градината му да дават добър плод, за да се наслаждава на плода и на градината си. Той мрази лошите дървета, но иска продукцията от градината му да е добра. Затова иска и злите дървета да плододават. Не е писано, че обича злите, а пише, че иска злите да плододават.

Докато фокусът на размишляващите е "доброто на дърветата", а не "ползата за Градинаря" винаги ще се чудите как изобщо може да пише, че Бог мрази нечествия, а така и същият Бог да казва, че обича творението (и думата там е много правилно подбрана — космос, а можеше да бъде писано "човеците").

Не презирайте нито единия пасаж, нито другия, защото те са дадени от един и същ Бог. Ако виждате разлики и "друг бог", то проблемът е във вашето разбиране и е редно да го поправите.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #37 on: September 24, 2015, 14:17:29 PM »
Бог иска всички дървета в градината му да дават добър плод, за да се наслаждава на плода и на градината си. Той мрази лошите дървета, но иска продукцията от градината му да е добра. Затова иска и злите дървета да плододават. Не е писано, че обича злите, а пише, че иска злите да плододават.
Какво означава, че "Бог не обича злите, но иска да плододават"? Искаш да кажеш, че Той се интересува злите да станат добри не от любов към тях, а защото те един вид му "развалят наслаждението" - понеже имат наглостта да дават някакъв различен плод от този, дето най-много Го кефи? Правилно ли съм разбрал? Всичко се върти около един бог, който сам е обсебен от мисълта за собственото си наслаждение?


Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #38 on: September 24, 2015, 16:12:11 PM »
Това пак искам да повторя, че не от любов към идивидуалното дърво се прави това, а от подребност на Градинаря за градината му.

Аз имам в момента една круша, която се чудя дали да не махна. Ще ми се да имам круши, обаче нещо не дава плод. Дори за миг не съм си помислил да обичам дървото, а се интересувам от плода му. Дървото е просто работник, който се ползва от моя труд и грижата ми. Аз радвам ли се ако ще даде плод? Да. На какво се радвам — на плода или на дървото? И на двете, но дървото го имам за работник, а плодът ми доставя удоволствие. Ако дава плод ще говоря на хората колко хубаво дърво имам и как му се радвам. Ако не дава плод просто ще го чакам известно време...

Интересът злите да станат добри е в интерес на Господаря, защото ще има повече плод и ще се наслаждава на добри работници. Като ги види обаче какви са (дървета, които не дават плод) не се усмихва, но търпи.

Аз не съм чул някой да гледа градина заради самите растения. Гледа я за себе си, за да използва плода й, грижейки се за растенията. Всичко е за градинаря, чрез (труда на) градинаря и за градинаря. Растенията радват ли се на труд и удобство? Да, ако дават плод. Иначе се отсичат и градинарят ги ползва я за горене я ги дава на червеите. Та и от лошите растения (в частност дървета) има полза.

Ако трябва да използвам твоите думи — да, точно така. Всичко се върти около "един бог, който сам е обсебен от мисълта за собственото си наслаждение" (ако и да нямаме точно такава дефиниция, но предполагам така пресилено ще ти действа изтрезняващо).

Ето това е пропускът на днешното християнство, че всичко се върти около "един бог", а не около човеците. Затова и целта на всичко е Божията слава, а не човешкото спасение. Затова е писано, че всичко (не някои неща), а всичко е чрез Него, от Него и за Него и човеците... ?

Не. За Него.

Тежко е това учение, кой може да го слуша.

Павел за каква награда тичаше? Какво нарече той "това превъзходно нещо"? Неговото спасение? Неговите градове, които ще му бъдат дадени да ги съди? Неговият дом в новия Ерусалим? Не. Каза — това превъзходно нещо — познаването на моя Господ. А на евреите думата "познавам" означава не само опознаване, близко отношение, но и същата дума се ползва за взаимоотношенията между мъжа и жената. Ето защо Христос ще вземе невяста — за да е близо до него и това ще е най-превъзходната награда.

Затова ли следвате Бога — за да ви е добре? Ами ако Бог нищо не даваше? Никаква награда? Кой щеше да го следва само за да се наслаждава на това да е покрай Него? Да, знам. И днес християните разправят това, че се били "наслаждавали да бъдат в божието присъствие", обаче то май всичко било за Него... ами ние? Ами човеците? Не сме ли важни? Не прави ли всичко за да ни спаси? Нали ни обича?

Ето защо Христос не проповядваше за спасението, а за Царството. Ангелите не благовестиха за спасението, а за Царя. Праведните копнееха за Царя, дори само да го видят на прага на храма (точно както днес фенове на известни личности копнеят поне да видят своите идоли).




И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 896
Re: Непростителност?
« Reply #39 on: September 24, 2015, 19:53:53 PM »
Чета и размишлявам над последният ти постинг, Тихомир, и се питам, как Бог, който се интересува от собственото си наслаждение, праща Сина си да умре и доста повече, заради хората които мрази, но иска плода им за да се наслаждава.. Наистина не ти разбирам напълно идеята, предполагам имаш праведно виждане за Бога, но с това което си написал, Той прилича на някой обсебен от Егото си и от Себе - то си, все неща, от които Месията искаше да ни насърчи и призове да се отречем, за да живеем смислено в този свят, тоест плодовито..
Quote
Всичко се върти около "един бог, който сам е обсебен от мисълта за собственото си наслаждение"

Ако можеш обясни по- пълно какво визираш, защото наистина не те разбирам. Тези неща за градината, дърветата, плода и тн. са хубави и са така в градинарството, но все пак, човеците не са за Бога, каквото са дърветата за нас. Не е удачен паралелът, според мен. Бог иска не да се наслаждава, ей така, но иска чада. Наслаждението е хубаво нещо, но ако е самоцел на една личност, която и да е тя, това не е нормално. Истинското и смислено наслаждение , по моему,е свързано със споделянето му с други, с общуването, с творчеството и най- вече с правдата, а Бог е специалист по правда и праведно наслаждение. Но така както се докара дискусията, не звучи за мен смислено, това, че Той бил обсебен от мисълта за от собственото си наслаждение. Думата обсебен е нелепа в контекста на това какъв е Бог. Той не е обсебен от нищо.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 909
Re: Непростителност?
« Reply #40 on: September 24, 2015, 20:24:09 PM »
@small axe
В думите на Тихомир има истина, замисли се. Бог направи и добрите и злите. Бог се грижи за всички и дава дъжда на времето му. А и за да се научат хората които ще отидат в Новата земя, те ще трябва не само да не искат, но и да мразят греха и злото, а човек мрази нещо което познава, а не нещо което не познава.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 97
Re: Непростителност?
« Reply #41 on: September 24, 2015, 21:26:06 PM »
Чудно нещо е това...как един и същи текст, прочетен от различни хора, се разбира по толкова многообразен начин.

Друг е въпросът, дали е разбран правилно или не.

Съвсем трето е, дали всеки един от четящите си е направил труда да прочете всичко.

На мен, примерът с градината ми е много добър, тъй като, дори и да не съм човек, който разбира от тези неща, градинарството...(за съжаление), го съчетавам с първата картината, което Бог ни е разкрил в Словото Си.
Прекрасен аналог и разбираем, дори и за мен :)

Другото, което ми прави впечатление е, че small axe.. , е написал отговора си, базиран (прочетен) единствено от последният пост на Tihomir, защото в противен случай, щеше да знае, че цитираният текст, е всъщност на Todor.

Аз искрено се запитах..
Колко от нас, наистина биха копняли за Божието присъствие, за Него самият...за Дарителя..без даровете Му?

ПП:.. Искам да попитам нещо.
Ако човек е склонен да прощава, без да му бъде поискана прошка и да забравя стореното бързо ...това лошо ли е? Означава ли, че не може да съди справедливо, спрямо Божията праведност?

.
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 896
Re: Непростителност?
« Reply #42 on: September 24, 2015, 23:07:05 PM »
Аз нямам навик да пиша в тема която не съм чел, защото тогава няма смисъл да участвам в нея.. Много добре прочетох какво е написал Тодор. Той се осведомява дали е разбрал правилно идеята,  и получава потвърждение, че я е разбрал, ако и да е пресилено, но това щяло да е изтрезвяващо за Тодор, каквото и да значи това..

Но това твърдение, не е просто пресилено, то е невярно и затова и писах. Бог не е обсебен от мисълта за собственото си наслаждение, това просто не е така и е глупаво, дори като идея..

Valipeti

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 343
  • Аз Съм именно това, което ви казах че Съм!
    • Приятели в Христа
Re: Непростителност?
« Reply #43 on: September 25, 2015, 00:11:35 AM »
Quote
Бог иска всички дървета в градината му да дават добър плод, за да се наслаждава на плода и на градината си. Той мрази лошите дървета, но иска продукцията от градината му да е добра. Затова иска и злите дървета да плододават. Не е писано, че обича злите, а пише, че иска злите да плододават.

Сега ще се опитам да разтълкувам паралела тук:
Бог иска всички човеци на земята да имат добри дела, за да се наслаждава на делата и творението Си. Той мрази лошите хора, но иска те да вършат правда на земята. Затова иска лошите хора да станат добри. Не е писано, че обича лошите хора, а пише, че иска лошите да имат добри дела.

Замених дърветата с хора и градината със земята и това се получава. Това ли казваш?
Тогава трябва да питам:

Бог изпрати ли Исус за грешните хора, за да станат праведни или за праведници Го изпрати?
Бог с омраза към грешните ли изпрати Исус или с любов към тях?
Бог с омраза ли иска да станат праведни всичките грешни хора?
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: Непростителност?
« Reply #44 on: September 25, 2015, 00:33:43 AM »
Много объркване много нещо в тази тема.

Цялото това неразбиране какво Бог обича и какво мрази идва от това, че не се разделя обичта от любовта, докато в Писанието се използват напълно различни думи за тези неща.

Бог възлюби ще рече, че Бог има отношение да даде живот. Т.е отношението на Бога е че по-добре да даде живот, отколкото да погуби живот. По-добре да спаси, отколкото да унищожи. Именно в това е любовта на Бога. И точно в този смисъл Бог е любов. Но това е принципно отношение, а не персонално. Точно този принцип в действие виждаме и в Йоан 3:16. Бог възлюби света, сиреч всичко, което Бог е създал - Бог иска то да пребъде в правда и в истина и в благополучие. Това не касае само хората, а цялото Творение, за което се казва че пъшка и стене (Римл. 8:20,21,22) и очаква своето освобождение от робството на тлението. Но за целта е нужно първо Божиите чада да влязат в тази свобода, поради което Бог изпрати Сина си за да спаси онези, които биха се покаяли и повярвали в Божият Син. А чрез тях и цялото творение ще премине в свободата от тлението. Затова не е вярно, че Йоан 3:16 не касае цялото творение, напротив, но първо венеца на Творението и след това останалото Творение, както апостол Павел недвусмислено пояснява в Римляни 8-а глава. Ето това е принципното отношение на Бога към Творението Си, Той желае да го изкупи цялото и възстанови в слава.

На пресонално ниво Бог и обича и мрази. Обича в този персонален смисъл означава, че Бог благоволи, харесва, удоволства се, радва се в нещо или някого. Праведните се радват на Божията обич и благоволение. От друга страна нечестивите Бог мрази - т.е Той се гнуси от тях, от техните дела, тяхното поведение, начин на живот, духа на който са - за Бог това е мерзост, погнуса и обект на голям гняв. Това е изключително лично отношение и към праведните и към нечестивите. Нито обичта, нито омразата на Бога не променят факта на Неговата любов, сиреч на Неговото неизменно отношение и готовност да спасява и да дава живот. За да се достигне до този живот обаче е нужно покаянието на грешния и пребъдването в правдата на покаяния.

Примера за градината на Тихомир е добър, и ако не омешвате любовта и обичта на Бога, всичко е пределно ясно и няма никакво противоречие.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.