Author Topic: Непростителност?  (Read 15432 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Непростителност?
« on: September 20, 2015, 11:08:16 AM »
Още преди години бях чул тази дума за първи път, но тогава не бях обръщал внимание защо е въведена. Други нейни производни са "непростителен дух", "дух на непростителност".

Като цяло това нещо се дефинира като "грях" в религиозните среди.

Тъй като е редно да се проверяват всички нововъведения, нека да проверим кои пасажи съдържат изрази с корен на думата "непростителност". След проверката се установи, че няма нито един. Значи изразите "дух на непростителност" и "непростителен дух" са също измислица. Такива духове няма.

Но някой би трябвало да я е въвел по някаква причина. Очевидно става въпрос за това да не се прости нещо. А това да не простиш, казват че е грях.

Според религиозната дефиниция да имаш непростителност е да помниш, че някой нещо е направил против теб, а ако му простиш значи да го забравиш това нещо все едно не е било. Ако не забравиш, значи си в грях. Така казват религиозните хора.

Какво казва Библията по повод на прошката? Имаме ли задължителен характер за прошка? Има ли случаи, когато няма прошка и това е грях? Според тези, които обвиняват хората в "непростителност" — да, грях е ако не се прости. Затова трябвало винаги да се прощава и "да не се държи непростителност в сърцето".

Да видим следните пасажи:
Осия 1:6. И тя пак зачна и роди дъщеря. И Господ му рече: Наречи я Ло-рухама {Т.е. Не придобила милост.}; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.

Изход 34:7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

Числа 14:18. Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

Наум 1:3. Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му

Тук виждам едно доста голямо различие между бога, който се проповядва в християнските религиозни среди и това, което пише в Писанията. Според религиозните среди Бог е представен като един, който раздава прошка наляво и надясно, обича всички еднакво и е си затваря очите за престъпленията. Но тези пасажи казват нещо съвсем различно.

Много религиозни хора ще кажат — "да, но това е в стария завет", което означава "да, ама тогава бог е бил един, после обаче се е променил и е станал друг" или с други думи "бог не е същият както вчера; днес е друг". Това в прав текст означава, че тези, които казват това, вярват в друг бог, т.е. идол, който се променя с времената според както на човеците им изнася.

Но ако Бог е същият и вчера, и днес, и завинаги, тогава работата става сериозна, защото прошката не я дава ей така.

Да видим следния пасаж в 3-то Царе 2, където Давид казва на сина си Соломон:
И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч. Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

Нека да видим клетвата и посрещането. Това е в момент, когато Давид бягаше от сина си Авесалом. Тогава Семей, който беше от Сауловия род го кълнеше:
5. А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.
  6. И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му.
  7. И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!
  8. Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.


Давид беше посочен за цар директно от Бога. Този човек кълнеше царя. Малко след това Авесалом беше убит и Семей видя, че животът му е в опасност, защото нямаше кой да го защити против Давид. Противниците на царя, зад които стоеше, бяха убити. Ето какво направи той:

  16. Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.
  17. И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.
  18. После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:
  19. Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;
  20. защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.
  21. Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?
  22. А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?
  23. И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.


Виждаме, че Давид не уби Семей в момента, когато той дойде, обаче не му прости, но помнеше това, което беше направил Семей до деня, когато заръча на сина си, Соломон, да накаже Семей за греха му.

А какво пише за Давид?
3 Царе 15:5. защото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия.

Също за Соломон пише, че е бил мъдър и Соломон извърши това, което беше право и мъдро и уби този, който с горчива клетва говореше против Давид, посоченият от Бога.

Според днешната религия Давид би имал "непростителен дух", обаче според Писанията Давид извърши правото.

За тези, които са привърженици на "новия завет" (и презиращи Писанията) мога да посоча следния пасаж в Матей 18, където сам Исус съветва:
15. И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
  16. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
  17. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.


Да го кажем по друг начин — такъв човек трябва да помниш винаги, че не е никакъв вярващ, а е грешник, който е съгрешил против теб. Някаква прошка да виждате тук? Напротив, казано е да внимаваш с такъв човек и да го считаш за външен човек.

Още един пример с Павел този път и неговата "непростителност" във 2 Тимотей 4:
Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му; от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.

Според днешната религия Павел е трябвало да прости в сърцето си на човека и да каже на Тимотей да отиде да му благовества, да го обича като брат. Обаче Павел прави съвсем друго нещо.

Знам, че у мнозина се появяват противоречиви мисли и как така нещата не са такива, каквито са били представяни, защо дойде Христос, нали уж прощаваше греховете...

За да се разбере сериозността на всичко това трябва да се знае, че заплатата на греха е смърт и това никога не е било променяно. Дори праведният да се отвърне от нечестивите си дела, е трябвало да бъде убит. Това не е ставало веднага, защото е било твърде тежка участ за човеците. Заради това Бог реши да убие собствения си Син като компенсация за отлагането на смъртта на праведните. В крайна сметка имаме изкупление на греха — смърт и тогава вече може да се каже, че този грях е покрит. Затова е писано, че Бог никак няма да обезвини нечестивия, защото заплатата за греха е смърт. Чак като настъпи смъртта има очистване на греха. Не е просто така.

Обаче самата прошка не се дава ей така. Имаме много малко случаи, когато този, който е в позиция на власт прощава прегрешения на друг просто така (не говоря само за отношенията между Бог и човеците, а и между човек и човека). Във властта на човека е да прости ей така, но не е задължен. Случаите, когато прошката е необходима е когато отсрещната страна се покае (не само на думи) от нечестието си. Затова е писано, че ако брат ти (т.е. не просто непознат човек от улицата) ти съгреши и после дойде и се покае, тогава да му простиш. Обаче по-горе, където Христос каза за брата, който съгрешава, обаче не се покайва, няма нужда да му прощаваш.

Ето защо "грехът на непростителността" е измислица, защото Бог не е дал нещата да се изпълняват папагалски като заучени формули, а е дал Писанията за хората, които разсъждават, за да ги осмислят и прилагат справедливо.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 97
Re: Непростителност?
« Reply #1 on: September 20, 2015, 14:54:31 PM »
Много ми харесва това, което е написал Tihomir, то определено е различно, от всичко онова, което сме свикнали да слушаме по църквите.
И със сигурност е основано на това, което казват Писанията, защото се вижда, че е така...и всеки може да си направи труда да го прочете.

Това, което аз искам да покажа е другата страна на същата монета...
Ще се придържам към текста предимно и ще оставя той да говори, вместо мен.

Когато се обърнаха към Исус с въпроса, как точно да се молим, Господ каза :
9 А вие се молете така: Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето Име;
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес всекидневния хляб,
12 и прости ни дълговете, както и ние прощавамена нашите длъжници.
13 И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия, (защото царството е Твое, и силата, и славата, до вековете. Амин)
- Матей 6:9-13

Също и това : 25 И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения Марко 11:25.

След това, Петър, подобно и на нас, задава уместният въпрос в Матей 18:21-22
"Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? И Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем".

Очевидно е, че Петър е бил доста критичен към прошката и седем пъти на ден, му се е струвало доволно много.
Между другото някой правил ли си е труда, да сметне на колко време се изразява това в рамките на 24 часа? Седемдесет пъти по седем!?!

Нека сега да погледнем какви са наставленията по отношение на прошката в писмата от апостолите.

Ефесяни 4:32
32 и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас....В Колосяни 3:13, авторът продължава същата линия и казва : И като се претърпявате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против някого, както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие

И за да направим картината цялостна нека да видим псалмистът, как ни разкрива Бог:

2 Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и не забравяй всичките Му благодеяния.
3 Той е, който прощава всичките ти беззакония, който изцелява всичките ти болести,
4 който изкупва от рова живота ти, който те увенчава с милост и милосърдие,
5 който насища с блага живота ти, младостта ти се подновява като на орел.


Ще оставя думите от Псалм 103:2-5 да довършат започната теза и покажат, че Господ е благ и добър и простителен ...и милостта му трае до века. И това не противостои по никакъв начин на Неговата праведност, справедливост и святост!


.
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #2 on: September 20, 2015, 15:05:24 PM »
Ще разгледам само един от цитатите:

Ефесяни 4:32 и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.

Питам следното: Христос как ви е простил? Ей така веднъж както сте били в нечестивия си живот ви се е явил и ви е казал: Прощавам ти, чадо мое. И ти решаваш, че е супер това и на другия ден тръгваш на църква.

И ако Христос не ви е простил ей така както сте си стояли, значи и вие не трябва да прощавате на вашите длъжници ей така, както си стоят.

Имаше една притча, където слуга имаше заем. Заемодавецът си искаше даденото. Заемодавецът опрости заема, но кога? Когато слугата му се примоли. След това имаше слуга на същия слуга, където пак така станаха нещата — имаше заем, обаче слугата, чийто заем беше опростен реши да не опрости заема на своя подчинен. Имаше ли молба отново? Имаше. Какво стана? Беше наказан сурово от господаря си. Господарят длъжен ли беше да прощава заеми? Не, разбира се. Защо прости? Защото видя, че няма да загуби кой знае колко, а и човекът беше в безизходица. Това е справедливо отсъждане ако има покаяние. А покаянието е човек да започне да се труди така, че да няма нужда от заеми.

Това е голямата разлика със случаите, в които нямаме прошка. Там нямаме покаяние, както и в много случаи имаше последствия заради смъртен грях. Давид извърши смъртен грях и умря детето му. После беше гонен от собствения си син. Семей похули Давид и умря от ръката на Соломон, защото Давид каза, че няма да го убие в момента, в който Семей го посрещна.

Покаянието (не само на приказки) е ключът към прошката. Затова ако ти съгреши брат ти и упорито не се покае дори при свидетелството на повече хора срещу него, такъв няма да му простиш, но ще го отлъчиш и ще страниш от него.



И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Liya

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 55
Re: Непростителност?
« Reply #3 on: September 20, 2015, 20:27:36 PM »
Quote
Според религиозната дефиниция да имаш непростителност е да помниш, че някой нещо е направил против теб, а ако му простиш значи да го забравиш това нещо все едно не е било. Ако не забравиш, значи си в грях. Така казват религиозните хора.

Може би хората, които твърдят това не правят разлика между сърце, което не е дало прошка, защото не е имало покаяние от отсрещната страна и сърце, в което има гняв, злоба, огорчение и желание за отмъщение към този, който  го е оскърбил или навредил. И не само че не правят разлика, но и твърдят, че щом си първото значи автоматично си и второто. Има обаче голяма разлика между двете състояния.  Може наистина човек да бъде оскърбен и огорчен за известно време (и няма как да не е), но никъде в Писанията не се казва, че е длъжен  да раздава прошка на всеки, който му навреди ( без да се покае). На мен това ми прилича на мазохизъм. Единствено не бива да държи в сърцето си гореизброените неправедни чувства и желания ( знаейки, че само Бог е съдия) и да е готов да даде прошка при истинско покаяние.

Quote
Ефесяни 4:32 и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.

Този стих наистина дава много добра насока, как точно трябва да прощаваме - както ние потърсихме Бог и се покаяхме за греховете си и Той ни прости, така и да даваме прошка на тези, които се покайват.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #4 on: September 20, 2015, 20:34:27 PM »
А защо не трябва да има в сърцето си тези чувства?

И колко е времето, което е разрешено да ги държи в сърцето си?
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Liya

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 55
Re: Непростителност?
« Reply #5 on: September 20, 2015, 21:06:19 PM »
А защо не трябва да има в сърцето си тези чувства?


Аз написах, че е съвсем нормално човек да е огорчен и оскърбен, когато му сторят зло. Няма как да не е, защото е човек, а не робот. Но желанието да "го върнеш тъпкано" не е правилно/праведно. А и ако човек има сгоден случай и подобно желание, вероятно ще го извърши. Писано е обаче, че: На Мене принадлежи възмездието и въздаянието и И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия . Да храниш подобни желания в себе си (или да ги извършиш)  означава, да пренебрегнеш това което Бог е казал и да тръгнеш по своите си пътища.

Quote
И колко е времето, което е разрешено да ги държи в сърцето си?

Въпроса ми идва малко странен.  Не съм чела да има определено време в Писанията. Нито пък съм искала да кажа, че има определено време. Стихът който обичат да цитират в тези случаи: Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;"  е казан в друг контекст. Колко време да ги държи в сърцето си е много индивидуално и зависи от степента на съгрешението спрямо него. Ако например някой те нарани с думи, а друг отнеме живота на твой близък, как мислиш - дали времето, в което ще изпитваш тези чувства в сърцето си ще еднакво продължително?

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #6 on: September 20, 2015, 21:12:28 PM »
Давид имаше ли нещо от тези чувства относно въпроса за Семей?

Доста години са изминали между случката с посрещането и смъртта на Давид. Сбърка ли в нещо Давид, че направи това?

(тези неща са важни и е редно да се изяснят)
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Liya

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 55
Re: Непростителност?
« Reply #7 on: September 20, 2015, 21:25:50 PM »
Съгласна съм, че нещата са важни и трябва да се изяснят.

Защо обаче не цитира точно защо е умрял Семей?

"36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде; 
37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.  
38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време. 
39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет. 
40 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет. 
41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 
42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух? 
43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох? "


Семей, не опази клетвата пред Бог и заповедта на царя и намери смъртта си. Хипотетично питам - ако ги беше опазил щеше ли да бъде убит? Щеше ли Соломон да престъпи клетвата пред Бог?


Искам тук да цитирам и Павел:

Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 97
Re: Непростителност?
« Reply #8 on: September 20, 2015, 21:33:49 PM »
Аз съм съгласна с казаното от Yuliya.

От една страна, ако човека реши да се покае и промени поведението си, е важно.
Но по-важно е за отсрещната страна да не задържа омраза, желание за възмездие или друго чувство, което го "държи" в несвобода.
Всеки носи собствена си отговорност за поведението и думите си.

Ако този човек се е превърнал в твой неприятел... Тогава имаш изрична заповед за това.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;
28 благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда

..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Liya

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 55
Re: Непростителност?
« Reply #9 on: September 20, 2015, 21:40:56 PM »
Продължавам предишния пост.

Това, което аз виждам от описания случай между Семей и Давид е ,че Давид не взе правосъдието в свои ръце, а го остави в Божиите. И Соломон като мъдър човек знаеше как да постъпи. Не е ли от Бог това, че Семеевите слуги избягаха? Не е ли от Бог това, че Семей тръгна да ги търси? Нима не можеше да изпрати други хора? Не се ли закле пред Бог с клетва, която наруши и според която трябваше да умре? Целият случай показва как хора, които уповават на Бог оставят съдбата на техния враг в Неговите ръце.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #10 on: September 20, 2015, 22:32:16 PM »
Заръката на Давид беше да бъде отмъстено за това, че е проклел Господния помазаник (а не просто защото някой го обидил).

Соломон направи нещо много разумно, за да може Семей сам да покаже дали в сърцето му има способност да опази заповедта на царя. Ако беше я опазил, значи се боеше от царя и вероятно наистина се е покаял за нечестието си. Семей обаче реши, че след като Давид е умрял, може да презре заповедта на царя. Не само пресече потока Кедрон, но излезе извън границите на Израел и после се върна.

Това изобличи състоянието на сърцето на Семей и той умря.

По повод думите, които използва — огорчен, оскърбен, гневен — нека видим какво казват Писанията и какъв е смисълът им.

Трябва да се гледа много внимателно контекста (както и превода на думите), защото праволинейно ако се търси, ще се види, че хем може, хем не може:
3 Царе 20:43. И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
Думата е "незадоволен", а не "огорчен". Причината е, че не стана на неговата да му се даде лозето (което не му принадлежеше).

Исая 38:15. Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
Думата е по-скоро със значение "с голяма жалост", отколкото "огорчение". Същата дума се използва в пасажа, където Исав разбра, че е измамен:

Битие 27:34. Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

Ето следващият пасаж:
Езекиил 3:14. И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

Отново думата е същата, която е използвана при Исав. Коренът на думата идва от "чезна, губя се". Понякога се превежда и "кисел".

В Писанията огорчението не се среща като грях. Няма нито един пасаж, който говори за огорчението като нещо неправилно. Има проблем ако огорчението доведе до действителен грях. Един такъв случай е бил огорчението, което са имали Израелтяните в Мерива и това е довело до закоравяването на сърцата им. Но самото огорчение не е грях, но е много важно да се видят думите, които нашите преводачи са превели като "огорчение", защото на иврит и гръцки има различни думи. Не само това, но и тези думи се ползват в различен контекст, който също трябва да се гледа.

Ето например в Ефесяни в 4-та глава се казва:
26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

Думата "разгневяване" е същата като думата "ярост", казана в стих 31
Ефесяни 4:31. всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

В оригинала това, което е преведено "заедно с всяка злоба" е всъщност след "махне от вас", а това променя значението доста. Ако използвам оригиналния словоред ще звучи така:

"Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик, хула да се махне от вас, със злоба"

Тук виждам, че проблемът е когато всичко това води до нечестие и контекстът е точно такъв — "със злоба". Има места, където гневът не е праведен, а на други места е праведен. В този случай се ползва и думата "хула". Хулата винаги е използвана с негативно значение (означава и "клевета"). Та е редно да бъдем разумни, когато изследваме дали дадени неща са праведни или не, защото както казах на друго място, Словото не е просто правило след правило и заповед след заповед.

Чувството на скръб също не е грях, нито има някакво ограничение колко време може да се скърби по дадено нещо. Тамар скърбеше цял живот за това, което й беше направено.

Гневът също не е нещо, което Писанието осъжда като грях.

Всички тези могат да доведат до грях и това би било проблем, но самите те не са грях. Също така радостта на човека може да го доведе до грях, например гордост. Това не прави радостта нещо неправедно.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Непростителност?
« Reply #11 on: September 20, 2015, 22:43:36 PM »
Ако и да можем да се поучим за много неща от старозаветните праведници, то все пак е добре да се помни, че "за нас Бог е промислил нещо по-добро". С други думи казано, колкото и праведни да са били този или онзи(в случая - цар Давид), на тях все пак не беше открита Христовата пълнота, на която ние можем да се наслаждаваме.

В случая учението на нашия Спасител по този конкретно въпрос е, бих казал, кристално ясно и не виждам какво има да се обсъжда. Затова вместо да словоблудствам по въпроса, ще ви споделя нещо конкретно. Скоро се сетих, че като тинейджър(повече от 20 години от тогава) взех "на заем" две книги за през ваканцията, които не върнах. Хората не си ги искаха и така от ваканция на ваканция... в крайна сметка книгите все още си стоят някъде на село и продължавам да не намирам възможност да ги върна. И преди съм се сещал понякога за това(винаги с леко гузна съвест), но този път  изпитах истински ужас от мисълта, че тези хора могат да застанат срещу мен в съдния ден и да поискат справедливост - понеже аз съм виновен и две мнения по въпроса не може да има... Оттогава нямам абсолютно никакво желание самият аз да ставам обвинител на някого и да го "топя" пред Бога. Истина е, че не съм бил огорчаван или нараняван за наистина сериозни неща(и не мога да кажа дали бих могъл лесно да простя нещо наистина сериозно), но за всичко, което някой ми е причинил дотук съм готов бързо да простя без значение дали въпросния човек се е покаял или не...

Ясно е, че всеки човек ще бъде съден от Бог и какво Той ще отсъди не е мое да знам. Но що се отнася до нещата, които е в моя власт да простя или задържа на тези, които ми дължат нещо - избирам да им простя и да не заставам между тях и живота. Бог да ми дава сили да мога да го правя и за в бъдеще защото твърдо вярвам, че това е Неговата воля. И бих желал (доколкото мога) да бъда в помощ, а не пречка за спасението на тези от тях, които Той би спасил.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 97
Re: Непростителност?
« Reply #12 on: September 20, 2015, 22:55:23 PM »
Quote
Чувството на скръб също не е грях, нито има някакво ограничение колко време може да се скърби по дадено нещо. Тамар скърбеше цял живот за това, което й беше направено

Тогава от кого зависи, колко дълго ще продължи това състояние?
Бог не иска ли, децата Му да са свободни, изцерени и спасени (което включва всичко това)?

Не търсим ли понякога комфорт в скръбта. Не се ли чувстваме удобно така? Разбира се, че е вид душевен мазохизъм...присъщ на всеки човек (колкото и да не го признава)
Предпочитаме го, пред това да простим и да продължим напред.
Изисква много усилия, цена и себеотричане.

Може би..през това,  съм преминала само аз, за другите... това да не е миродавно...
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #13 on: September 20, 2015, 23:15:38 PM »
Четейки това, което Todor казва, да разбирам, че това, което пише в Писанията са остарели неща, които можем да не зачитаме, защото ако нещо не ни изнася, винаги можем да кажем, че "за нас има нещо по-добро".

По този начин всеки пасаж, който не ни изнася можем да го зачеркнем и да кажем — сега са други времената.

Ето как Павел с благост се молеше за тези, които проповядват друго благовестие:
Галатяни 1:8. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

Някой може да помисли, че това е грешка в писмото, но Павел съвсем сериозно го казва и дори го повтаря в следващото изречение:
Галатяни 1:9. Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Петър "с благост" прокле Симон Магьосника (който беше повярвал и беше кръстен във вода):
Деяния 8:20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

Това ако го каже някой днес може би ще му се каже, че съди? Че говори гневно? Е как така му желае най-лошото?

Петър и Павел май не бяха хванали нищо от "по-доброто", ами си караха "по старому".

Псалмите последно да ги считаме ли за верни или не?

Ако ги считаме за верни, тогава какво ще кажете за Псалм 35? Или за Псалм 139? Ами Псалм 137?

Ако не са верни Псалмите, тогава защо апостолите цитираха от тях като доказателство?

Може би само някои Псалми са останали адекватни? И ако е така на какъв принцип? Който не ни изнася е неадекватен?...

Цитата, който Todor каза е в Евреи 11 и там контекстът е, че всички старовременни живяха с надеждата да видят Месията, обаче останаха само с надеждата, но не видяха. А тези от нас сега видяха примера на Месията в плът и можем да му подражаваме. И тъй като по начало няма разделение на глави е редно да се прочете глава 11 и глава 12 наведнъж, за да се види този контекст.

В Псалм 35 може да видите как Давид се молеше за тези, които го гонеха.

Ето и за думите на Христос в Матей 5:
Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;


В Писанията няма никъде да намерите съвет "обичай ближния си, а мрази неприятеля си". В Писанията дори има съвет дори да ти е неприятел някой и да видиш осела му паднал в яма, пак да му помогнеш дори и да не ти се иска. Това е любов, но не е затваряне на очите. Думата "неприятел" всъщност е "този, който те мрази". Та първата част (стих 43) казва:
"Чули сте, че било казано: Обичай ближния си и мрази тези, които те мразят".

Давид на едно място в Псалмите казва: "Не мразя ли тия, които мразят Тебе Господи". Обаче Христос тук не говори за тези, които мразят Господа, а тези, които лично теб те мразят, теб гонят, теб хулят.

Като казва "благославяйте тези, които ви кълнат" думата "благославяйте" е "говорете добро". Ако някой е нечестив и вие казвате, че той е праведен, това добро говорене ли е? Ако медникарят Александър беше нечестив човек, защо Павел не каза на Тимотей "той е добър човек", а каза точно обратното? Добро говорене (благо-слово) ли ще е ако Павел нарече нечестивия праведен? Защо Павел не каза, че човекът е праведен? Защото познаваше Писанията, а там пише:
Притчи 17:15. Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

Затова благото-слово е това, което е истинно слово и като се каже "благославяйте" не се казва "говорене положителни неща въпреки нечестието", а е да говориш истината. Ако нямаш какво да кажеш добро и не искаш да кажеш злото, ако искаш си замълчи, но не говори добро ако няма добро, защото ще бъдеш мерзост пред Бога. Да се говори зло за нечестив човек не означава да кажеш истината за него, а да се наклевети нечестивия за неща, които дори не е извършил. Това е злословене, а не че се казва истината, че някой е зъл човек.

Молитвата за гонителите също не означава да е молитва в подкрепа на гонителите. Как да се молите? "Господи, дай им да тичат по-бързо, а мен ме спъни, че да ме хванат"? Що за нелепа молитва. Затова дадох пример с Псалмите и един от тях е Псалм 35, където Давид се моли за гонителите си, а това не е единственият пример.

Ние хората винаги обичаме да правим някакви генерални изводи и формули. Сякаш е слабост. Обаче трябва да се знае, че всеки извод, който се направи, примерно "не казвайте, че някой е лош човек ако наистина е такъв", трябва да е подкрепен с Библията. Иначе ако се видят примери, които го отхвърлят, автоматично подобни формули трябва да си ги избием от главите и да гледаме трезво на нещата.

Всякакви източно-философски похвати, които целят да научат хората, че трябва да са изповядващи положителни изповеди, да лицемерничат, да говорят, че злото е добро, да се правят, че не се гневят, да се правят, че всичко им е наред... са лицемерие и нямат общо с естеството, за което чета като пример в Писанията.

...а който има проблем с Писанията си търси оправдания коя част как да я премахне или игнорира.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Непростителност?
« Reply #14 on: September 20, 2015, 23:16:44 PM »
Quote
Чувството на скръб също не е грях, нито има някакво ограничение колко време може да се скърби по дадено нещо. Тамар скърбеше цял живот за това, което й беше направено

Тогава от кого зависи, колко дълго ще продължи това състояние?
Бог не иска ли, децата Му да са свободни, изцерени и спасени (което включва всичко това)?

Не търсим ли понякога комфорт в скръбта. Не се ли чувстваме удобно така? Разбира се, че е вид душевен мазохизъм...присъщ на всеки човек (колкото и да не го признава)
Предпочитаме го, пред това да простим и да продължим напред.
Изисква много усилия, цена и себеотричане.

Може би..през това,  съм преминала само аз, за другите... това да не е миродавно...
Този "комфорт в скръбта", за който говориш, се нарича лицемерие, с други думи — мен ми е кеф да ме мислят за наскърбен, щото ще ми обърнат внимание.

Не става въпрос за подобна скръб, а за неща, които са с искреност и истина.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?