Рай и Ад

[Alesyz]

Това, за запетайките в оригиналния текст не го знаех. Аз просто исках да наблегна на значението на всяка дума и буква в Писанието. Чел съм темата от самото начало, също и обяснението на думите на Исус. Обаче мен лично тази запетайка ме объркваше, понеже съгласете се, изразът звучи по съвсем различен начин, в зависимост от нейното местоположение.

[Tihomir]

Запетайките са пунктуационен способ в съвременните текстове на някои народи. Това, че някой може да си играе с тези способи, за да извърта значението, заложено в оригиналните текстове, където няма такива способи, си е сериозно посегателство върху съдържанието на Писанията. Такива хора ще бъдат тежко съдени от Бога.

[Лъчо]

Хора здравейте, регистрирах се в този сайт да ви кажа първо Господ да ви благослови. От няколко месеца следя какво се е писало и какво се пише и просто това което е моето скромно мнение е че няма и капчица любов. Не искам да засягам никого и не съм против никого ,но не видях една едничка блага дума, само нападки, хули и доста се възмущавах ,но реших да пиша накрая. Отделно е , че смятам доста неща за тотални заблуди като коментара че Аврам и Лазар са били в ада, но най вече пиша че не видях нито една насърчителна дума, нито едно Господ да ви благослови. Пак казвам много време чаках за да напиша нещо и се надявам да не получа словесни камъни по главата и затова искам и с това да завърша Бог да ви благослови!!!

[Tihomir]

Отделно е , че смятам доста неща за тотални заблуди като коментара че Аврам и Лазар са били в ада, но най вече пиша че не видях нито една насърчителна дума, нито едно Господ да ви благослови.

Това кой какво смята няма значение след като Писанието го казва ясно.

[Watchman]

Лъчо, ако едно разглезено дете, което е свикнало да яде само сладкиши, хапне една люта чушка има много да се мръщи и да се възмущава. Само че сладкишите, както и сладникавите думи разрушават отвътре, ако и да са благи на езика. Докато лютата чушка ако и да люти може дори да спаси умиращ човек от смърт и е крайно полезна за организма.

Малко храна за размисъл.

[Лъчо]

Здравейте пак, щом сравнявате това да обичаш, да показваш любов и да благославяш със сладникава храна значи това ми е напълно достатъчно да прекратя писането си в този сайт. И накрая едно сладникаво "всичко най хубаво и Господ да ви благослови".

[Alesyz]

Любовта често има формата на тояга Лъчо, какво да кажем за думи като тези:

Евреи 12:6-7
Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 
Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

Притчи 20:30
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

Притчи 27:6
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

Ако тук се чувстваш ударен, не ти ли е минавало през ума, че си сред приятели? Не си тръгвай, а остани, изпитай себе си и кажи като Давид:

Псалом
139:23-24
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; 
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

[Watchman]

Здравейте пак, щом сравнявате това да обичаш, да показваш любов и да благославяш със сладникава храна значи това ми е напълно достатъчно да прекратя писането си в този сайт. И накрая едно сладникаво "всичко най хубаво и Господ да ви благослови".

Ти, кое от демонстрираното си поведение наричаш "обичане" и "благославяне"? Това, че се цупиш, подхвърляш обвинения без никаква Библейска аргументация, нямаш никаква зрялост да оцениш какво ти се отговаря и накрая се врътваш като сърдитко Петко и обявяваш, че ще си ходиш. С това си поведение кого благослови, или каква нелицемерна любов изяви?  Очевидно имаш крайно повърхностни и светски представи за това какво означава благословение и любов. Ако подобни представи те задоволяват, то ти наистина нямаш място във форум като този. Tук се задържат само хора чиито корени достигат много по-дълбоко от сладникавата религия на вавилонското християнство.

[Nikolay]

Лъчо, виждам, че не ти харесват примерите които ти дадоха.
Какво ще кажеш за този ?

8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

Също така искам да те попитам защо смяташ, че думите "Господ да ви благослови" са проява на любов и, че няма любов ако някой не ги казва ?
Можеш ли да се обосновеш ?

[sambapti]

Прочетох дискусията и имам няколко въпроса, които са мъчни за мен лично.
Преди всичко, ясно е, че душата според писанията е резултат от сливането на тяло и дух. Тя е средината, сърцевината, същността на всяка една човешка личност, но без наличието на един от двата компонента (тяло и дух) не е възможно нейното битие.
Тук е и първия ми въпрос.

Еклисиаст: 3:20 Всички отиват в едно място;
Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

и

Еклисиаст: 12:7 И се върне пръстта в земята както е била,
И духът се върне при Бога, Който го е дал.

Т.е. ако тялото направено от пръст, след смъртта се връща в земята, а духът - при Бога, как точно душата продължава да съществува?

В притчата за бедния Лазар ясно са описани човешки души, с тела, които имат същите характеристики като земните тела:

22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

Какви са телата, с които продължават да съществуват човешките души след смъртта, след като ясно е казано за богаташа, че е бил погребан и с неговото тяло  се е случило това, което знаем се случва с всяка една плът след смъртта - разложение, разпад и превръщане в пръст.

И още един неясен за мен въпрос.
Защо има стихове в Писанието, които сравняват смъртта на човека със сън? (Знам, че това е част от лъжеучението на адвентизма, но все пак до този момент нямам знание по тази тема.) 

Така например сам Исус казва за смъртта на своя приятел Лазар

11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

И на друго място:

Даниил: 12:2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

[Watchman]

Преди всичко, ясно е, че душата според писанията е резултат от сливането на тяло и дух. Тя е средината, сърцевината, същността на всяка една човешка личност, но без наличието на един от двата компонента (тяло и дух) не е възможно нейното битие.

Въпроса тук е дали душата е функция на влизането на духа в тялото или се ражда от съединяването на духа и тялото. Ако е функция то тогава при разделяне на тялото от духа, душата ще изчезва, но ако душата се "ражда" или създава при съприкосновението на духа и тялото то тя няма да изчезне при разделянето на двете, както едно дете не изчезва ако се разделят родителите му. Но ако душата е само функция, то тогава тя не е творение. Обаче Писанието свидетелства че душата е Божие творение също както и духа:

Ис. 57:16  Защото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене духът и душите, които съм направил.

Това на мен ми говори, че душата не е функция а творение, поради тази причина душата не изчезва при разделяне на духа от тялото.

И още един неясен за мен въпрос.
Защо има стихове в Писанието, които сравняват смъртта на човека със сън? (Знам, че това е част от лъжеучението на адвентизма, но все пак до този момент нямам знание по тази тема.)

Така например сам Исус казва за смъртта на своя приятел Лазар

11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

И на друго място:

Даниил: 12:2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

Това е следващия момент според който става ясно, че душата не е функция, а творение, а именно душата спи. При смъртта тялото е мъртво, а духът е отделен от тялото. Тогава КОЙ СПИ? Очевидно е че при смъртта душата е в състояние на сън.

Какво обаче е съня. Съня не е форма на душевна неактивност, защото по време на сън ние преживяваме неща, които са напълно реални за нас докато ги сънуваме, само дето те нямат връзка с реалните събития на земята, но преживяванията на сън са съвсем реални за самата душа. Ето защо съня е форма на душевна активност, която обаче е извън активностите по лицето на земята или както Соломон ги нарича "под слънцето", защото за тях е нужно тяло.

По време на сън ние можем да изпитаме страх, ужас, скръб, радост, удоволствие, страдание и в рамките на съня те са съвсем осезаеми и реални за душите ни. Точно това е което аз мисля, че представляват страданията в ада, а именно - душата на нечестивите сънува ужасен сън, който и носи страдание и мъка, докато душите на праведните имат спокоен и пълен с утеха сън по време на смъртната си почивка.

В този смисъл няма никакво противоречие с думите от Еклисиаст, а именно, че тялото се връща и разлага в пръстта, духът при Бога който го е дал. В същото време душата спи и този сън може да се изразява в утехата на Авраамовото лоно или в страданието на богаташа, чийто смъртен сън го връхлита с ужасите запазени за неправедните живели по земята.

Що се отнася до това, че Писанието използва думи като очи, пръсти, език и прочие неща характерни за тялото, то душата има пълно съзнание за тялото дори когато има преживявания по време на сън. Ние когато сънуваме нещо ние имаме пълно съзнание че сме в тяло, но реално преживяното по време на сън не се случва с телата, а само с душите. Спомням си веднъж сънувах че огромно куче ме нападна и ми разкъса рамото откъсвайки част от него. Тогава в съня си с ужас осъзнах, че това рамо не може да се възстанови и да бъде същото защото голяма част от него го няма. Въпреки това в съня си положих ръка на рамото си и започнах да се моля Бог да ме избави от тази ситуация. В следващия момент се събудих и осъзнах, че рамото ми е цяло целеничко и че всичко е било сън. Ето по същия начин душата има силно физическо съзнание за тяло по време на сън, но за това не е нужно наличие на тяло. Чел съм също, че хора с ампутирани крайници (примерно ръка или крак) имат пълно съзнание за липсващия крайник. Т.е физически те може да не присъстват, но душата продължава да има съзнание за цялото тяло.

Виждаш, че нещата в Писанието са много ясни и последователни, логични и свързани. Когато в главата си сме объркани от ученията на човеците ние започваме да виждаме противоречия и много да се затрудняваме.

Спомням си преди много години когато бях разкъсван от противоречията по този въпрос за състоянието на душата гледайки "противоречащите си" пасажи - аз в отчаянието си възкликнах към Бога: "Господи като че има две различни учения в Библията по този въпрос!" Отговора дойде незабавно - "Те са две само в твоята глава". Взе ми не малко години докато изтрезнея от ученията на човеците и да започна да виждам, че учението на Писанието е само едно и то е ясно, хармонично и без противоречия.

[Alesyz]

Аз благодаря на Watchman за този пост, също като stambati имах такива питания в себе си по този въпрос със съня на душата и състоянието след смъртта.

[sambapti]

душата не е функция а творение, поради тази причина душата не изчезва при разделяне на духа от тялото.

Относно независимостта на душата и тялото си абсолютно прав. Ето още едно доказателство за това:

Матея: 10:28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

Сега объркването ми и неяснотата идват от проблема с разбирането за естеството на душата.

При смъртта тялото е мъртво, а духът е отделен от тялото. Тогава КОЙ СПИ? Очевидно е че при смъртта душата е в състояние на сън.

Тогава стихът на Даниил би следвало да се чете:

И множеството от спящите души в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

Защо душата е в пръстта на земята?
Ако е независима и самостоятелна защо е в латентно, спящо състояние? Не е ли възможно да бъде отнесена директно в рая или ада, вместо да сънува сън за тях? Трябва ли да е поместена в определено тяло за да е пълноценна?

[Tihomir]

Като чета, че задаваш въпрос дали душата не може да бъде "отнесена директно в рая или ада" и се чудиш защо "спи в пръстта", значи не си осмислил къде се намират адът и раят или е нещо друго, което не съм разбрал.

Адът и раят се намират под земята. Когато в Писанията четеш за "шеол" или "преизподня" се има предвид точно мястото, където се намират и адът и раят. А те са разделени помежду си от бездна. Когато в Данаил се говори за събуждане на спящите в пръстта, се говори и за събуждане на телата, защото душата не може да се събуди без да е с тялото. Но тъй като телата не са всичките в земята (някои са и в моретата), става въпрос специфично за душите.

Думата, преведена "пръст" означава и "земя". Та "спящите в земята" е доста по-близко по смисъл на това, че душите са в шеол.

[Watchman]

Ако е независима и самостоятелна защо е в латентно, спящо състояние? Не е ли възможно да бъде отнесена директно в рая или ада, вместо да сънува сън за тях? Трябва ли да е поместена в определено тяло за да е пълноценна?

Аз не съм твърдял, че душата е независима и самостоятелна, а че душата е отделно творение. Тялото също е отделно творение, но не е нито независимо нито самостоятелно спрямо душата или духа.

Душата най-общо казано това е ума на човека, неговото съзнание, неговата личност. Един ум обаче не може да оперира в света който Бог е създал без тяло. Ето когато тялото почива нощем, душата спи и преживява определени неща. Когато тялото стане от почивката - душата си връща контрола над тялото и започва да се проявява чрез него. По време на сън съзнанието на човека може да върши много неща, но нито едно от тях не се случва в тялото или "под слънцето". При смъртта на тялото се случва абсолютно същото само че до краен предел, защото тялото е напълно неактивно. Ще дойде ден обаче тялото да бъде събудено (възкресено) и душата отново ще се върне от съня си към реалността.

Цялата тази тема (ако се види от началото) е за рая и ада. И в тази тема доста подробно беше обяснено че според написаното в Библията имаме всяко основание да считаме, че рая и ада са под земята, а не както римокатолиците са въвели, че рая е на "небето". Нещо повече "ада" или шеол е по-обхватно понятие и включва в себе си и рая (градината на наслаждението) и мястото за страдание (което неправилно се нарича с думата "ад"). Всеки човек като умре отива в ада и праведните и неправедните. Но преживяването там е различно за едните и за другите. Колкото и абсурдно да звучи (заради наслоените небиблейски традиции в християнството) рая е просто част от ада. Библейския термин за мястото на страдание не е "ад" а е "геена" или казано по-точно "Долината на Еном". Нужно е да се изследват тия неща и да не се плъзга човек по готовите формулировки приети по инерция и идващи от майката на всички блудници и извращения по земята.