Author Topic: Разликите между "новия завет" и "стария завет"  (Read 11084 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Много пъти в този форум, а и из християнските среди се повдига въпроса за разликите между "новия завет" и "стария завет".

Преди да продължа искам да обърна внимание на терминологията, която ползвам, когато кажа Писанията, а именно, че под Писанията имам предвид това, на което днес казват "стар завет". Ето и темата, в която е обсъдено това подробно:
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=336.0

Това, което днес много вярващи разбират под "стар завет" е това, което наричам Писанията. Под "нов завет" мнозина разбират книгите в сборника, наречен "нов завет".

Разликата между двата сборника от книги, технически погледнато, е огромна, най-малкото, защото едното е 800-1000 страници, а другото е около 200-250 (в най-често срещания формат).

Смислово "разликата" е в това, че сборникът, наречен "нов завет" е базиран на сборника, наречен стар завет и
- нито го променя
- нито го отхвърля
- нито го превъзхожда

Това, че не се познават Писанията или сборникът наречен "стар завет" е причината да има толкова много заблуди днес.

Няма съмнение, че и двата сборника са вдъхновени от Един Дух. Този Дух не се променя с времето, защото е писано, че у Бог няма сянка на промяна.

Ако един автор е пишел в един период от живота си един вид произведения, а след години започне да пише друг вид или произведения, от които струи друга емоция, тогава несъмнено човекът се е променил, най-малко във възгледите си за творбите си.

Да се твърди, че в книгата на "стария завет" любовта на Бога или пророчествата които идват от Бога или думите на Бога или мирът на Бога или спасението от Бога или съдът на Бога или строгостта на Бога или правдата на Бога са се променили e равносилно на това да се твърди, че Бог се е променил в своите възгледи.

Единственото нещо, за което Бог говори, че ще направи като нещо ново е това, че ще произведе Спасение и ще напише законът си в сърцата на своите си и всички ще бъдат научени от Бога. Никъде, обаче, Бог не казва, че ще си промени възгледите, нито, че ще си промени отношението, нито аршина за правда.

Новият завет е периодът, в който Бог изпълнява това пророчество, относно "новото", което ще извърши.

През "новия завет" Божията омраза към нечестивия стои същата, защото Словото му е вечно и в него е казал:
Psalms 11:5
ГОСПОД изпитва праведния, а душата Му мрази безбожния и онзи, който обича насилие.


Да се твърди, че Господ обича грешника в "новия завет" е равносилно на това да кажем, че тези стихове са вече невалидни и че "бог се е променил", което е противоречие със Словото Му.

През "новия завет" Божията правда стои:
Притчи 17
Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.


Кой е този праведен съдия, който ще изправи на съд човек, който (например) е заклал кокошките на двора ви и когато човекът каже "съжалявам" (т.е. "покае се") и съдията да каже - аз съм милостив съдия и ти прощавам. Какво ще кажете вие, в позицията на онеправдан човек пред такъв съдия? Няма ли да го наречете корумпиран? Нима днес не наричат съдиите, които оправдават нечестивите "корумпирани" и "неправедни"?

Тогава как може Съдията на цялата земя да върши неправда, когато самото Негово Слово казва, че това е мерзост за Бога - да се оправдава безбожния и да се осъжда праведния?

Как може да се говори, че в "новия завет" Бог прощава на всички беззаконници, защото беззаконникът е решил да се покае? Ако беше така, тогава защо трябваше Исус, Месията, да умира по такъв позорен и жесток начин закован и гол на дърво публично пред всички?

Бог не може да обезвини беззаконника, а трябва да има наказание, защото Той е праведен съдия. Това наказание трябваше да го понесе всеки един от нас и това наказание се нарича смърт. Вместо всеки един от нас да бъде убит, заради греховете си, това го понесе Божието жертвено Агне - Исус Месията. Той се прояви като умилостивление за Божия гняв и Бог се удоволстваше в това Исус да бъде бит и убит. Тъй като смъртта не можеше да го задържи, Той беше възкресен на 3-тия ден според Писанията за нашето оправдание.

В "новия завет" Бог не е променил отношението си към греха. Той не е по-толерантен. Няма нито един стих в Писанията, които да свидетелстват промяна в отношението на Бога към греха в "новия завет".

Някои казват, че Исус е различен от това, което се вижда в Писанията като отношение на Бога. Исус, обаче, свидетелства друго - аз и Отец - едно сме. Исусовите думи много пъти съблазняваха тези, които бяха повярвали в Него и Исус не ги завръщаше с убедителни думи. Той просто ги оставяше да си отидат.

Какво да кажем за богатия младеж, за когото е писано, че Исус го възлюби. Когато Исус му каза, че не му достига само едно - да презре богатствата си - младежът наскърбен си тръгна и Исус не го спря, въпреки, че го "възлюби".

Ами вярващите Юдеи, които бяха наречени от Него чада на дявола? - за справка - Евангелие на Йоан 8:30 - до края.

Ако днес се изправи проповедник и говори на група новоповярвали, които току що са чули благовестието и им каже, че техният баща е дяволът и за да се освободят трябва да познаят Истината - какво ще си помислят повечето от християните днес? Ще си кажат, че този човек е твърде груб. Този човек само гони хората, които тъкмо са повярвали.

Кой, обаче, се замисля, че Исус каза точно това и стана точно това, от което се "опасяват" мнозина - че хората ще се обидят и ще си тръгнат. И това кой го направи - "бог от стария завет" или "любящият исус от новия завет"?

Божията любов в "новия завет" е същата както в "стария завет". Бог прогласи името си пред Мойсей като каза, че Той е МНОГОмилостив и жалостив. Това е вечно Божие име. Той не се променя. Това, че Той заповядва на беззаконника да се покае е любов, защото Бог държи душата му и може да го погуби и да го хвърли в пъкъла. Това е заповед на любов, която днес незнайно защо се нарича "съдене", а именно, че ако някой изобличи друг за грях и го призове към покаяние е наречен "съдник". Не е ли това, което Бог е заповядал да правим - ние да съдим вътрешните, а външните Той ще ги съди?

Исус е същият - вчера, днес и завинаги. Божието Слово остава ВЕЧНО и НЕПРОМЕНИМО.



И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
... и Бог се удоволстваше в това Исус да бъде бит и убит.

Това не е ли прекалено?
Вярно, че Исус стана грях, заради нас. Но чак пък Бог с удоволствие да наказва греха?


Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3084
... и Бог се удоволстваше в това Исус да бъде бит и убит.

Това не е ли прекалено?
Вярно, че Исус стана грях, заради нас. Но чак пък Бог с удоволствие да наказва греха?

И на мен ми се струва прекалено. Ако не пише изрично в Писанието, че Бог се е удоволствал в това, аз не бих го приел. Като баща който наказва сина си, аз знам, че това наказание е за негово добро и полза, но да го наказвам винаги ми носи страдание и никога удоволствие, бих казал дори твърде голямо страдание.

Но все пак да не отклоним темата в офтопик.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
За да разясня коментара, който беше встрани от темата искам накратко да поясня какво съм казал:

Когато казах това имах предвид следния пасаж от Писанията:

Исая 53
Но ГОСПОД благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страдаa. Когато направи душата Си жертва за вина, ще види потомство, ще продължи дните Си и ГОСПОДНОТО благоволение ще благоуспее в ръката Му.


Думата "благоволи" е преведена доста "смекчено", докато в еврейския тя има повече значение на "да се удоволствам в", "да желая", "да се наслаждавам".

Това е истинското описание на това, което Исус преживя - изоставяне от страна на Бога (Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил - както е пророкувано в Псалмите) - защото Бог направи Сина си грях и се оттегли, защото Той няма общо с греха и трябваше тази жертва да изчерпи наказанието, което трябваше да попадне върху нас заслужено. Затова Синът незаслужено изстрада всичко това. Дори се чудя как в много църкви учат хората, че едва ли не Бог не е оставил напълно Сина си по време на кръстната смърт и е бил със смесени чувства. Бог не се отрече от Словото си и този, който беше направен без вина да бъде изкупление за човеците беше убит като беззаконник ("и към беззаконници биде причислен"). Разбира се - за да бъдат човеците оправдани чрез вяра в Сина, Синът не можеше да бъде вързан от смъртта и беше възкресен според Писанията.

Мисля, че това обяснява по-ясно какво съм имал предвид.

Нека сега се върнем към темата.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Аз мисля, че разликите между Новият и Старият завет, ги има ясно изразени в посланието към евреите. Там виждаме, че Старият завет намира своето изпълнение и завършек в Господ Исус Христос. Старият завет беше до Йоан Кръстител. От тогава той няма силата на действащ завет. Понеже ние сме мъртви за него със смъртта на Господ Христос.
Старият завет сега има поучителна стойност. А Новият завет, който ние сме сключили с Господ Исус, когато повярвахме и бяхме поръсени с кръвта на Исус, има силата на действащ за нас завет с Господаря, нашия Татко.

А за думата от Исая 53, ако наистина е такава, тук и ученик можеше да ни помогне, с познанията си, аз мисля, че това може да ни бъде пример, как един буквален превод може да ни даде грешна насока.
Господ не се удоволства в смъртта на неправедния, обича неблагодарните и злите, та камо ли да се удоволства в съда и смъртта над Своя любим Син.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Аз мисля, че разликите между Новият и Старият завет, ги има ясно изразени в посланието към евреите. Там виждаме, че Старият завет намира своето изпълнение и завършек в Господ Исус Христос. Старият завет беше до Йоан Кръстител. От тогава той няма силата на действащ завет. Понеже ние сме мъртви за него със смъртта на Господ Христос.

Ето един цитат от Watchman, който коментира тези думи:


Quote
Как например да разбираме цитирания по-горе пасаж:

Мат. 11:13  Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоана;
Лука 16:16. Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.

Някой си мислят, че тези думи означават, че закона и пророците вече не са валидни Писания. Това обаче в никакъв случай не е вярно и е разгледано подробно в тази тема.

За да разберем тия думи на Исус би било полезно да погледнем следното нещо, което Той е казал:

Йоан. 5:39  Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

Закона и пророците пророкуваха за ИДВАЩИЯ Помазаник и Избавител. Йоан е последния пророк, който пророкува за ИДВАЩИЯ, след него вече не се пророкува за ИДВАЩИЯ Помазаник, защото Той вече е дошъл. Това е значението на думите в Мат. 11:13 и Лука 16:16. След като Царя е вече дошъл, Неговото Царство вече се благовества на всички. Исус им каза, че очакването на Месията е до Йоан, след Йоан Месията вече не се чака, Той вече е дошъл. Това е правилното разбиране на този пасаж.

Между другото, не пише, че "старият завет" е до Йоан Кръстител. Проблемът тук е терминлогията, която се използва от днешните християни. Не случайно имаше референция към темата, в която сме говорили подробно относно това:
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=336.0

"Стар завет" означава "стар договор". Относно момента на сключването на този договор може да се прочете детайлно в книгата Изход. Много лекомислено се забравят думите на Исус, който казва, че небето и земята ще преминат, но нито една йота от Закона няма да премине. Тогава защо днес казват, че "стария завет" (визирайки първите 800-1000 страници от Библията) са преминали? Проблемът е в терминлогията.

Quote
Старият завет сега има поучителна стойност. А Новият завет, който ние сме сключили с Господ Исус, когато повярвахме и бяхме поръсени с кръвта на Исус, има силата на действащ за нас завет с Господаря, нашия Татко.

Преминал е "старият договор", който Бог сключи с Израел на сийнайската планина. Сега договорът не е между хората и Исус Христос, а е между Бог и хората в Исус Христос.

Прочети в темата, към която дадохме референция. Там ясно пише, че цялото Писание е боговдъхновено и е способно да приготви Божия човек съвършено за всяко добро дело. Това, че "стария завет" (с което визираш първите 800-1000 страници от Библията) "сега има поучителна стойност" какво означава - че вече не е за изпълнение? Ако е така, защо в "новия завет" пише, че няма как да знаем, че пожеланието е грях, освен чрез закона (като се има предвид, че Закона е само част от Писанията)? Защо тогава Божиите хора изпълняват тази заповед и не пожелават?

Иначе изразът "старият завет сега има поучителна стойност" е широко разпространен из църковните среди и значението, което му се влага е следното: "старият завет" (разбирайте Писанията - първите 800-1000 страници) сега са само нещо, което да чуем и за което да размислим, но да не се съобразяваме с него. Аз искам да попитам тогава - заповедта да правиш добро на неприятеля си от "стария завет" ли е взета или от "новия"? Заповедта "да се дава доброволно, на драго сърце" от "стария завет" ли е взета или от "новия"?

Мисля, че е най-добре да се обърне достатъчно внимание на темата за Писанията, към която се даде референция.


Quote
А за думата от Исая 53, ако наистина е такава, тук и ученик можеше да ни помогне, с познанията си, аз мисля, че това може да ни бъде пример, как един буквален превод може да ни даде грешна насока.
Господ не се удоволства в смъртта на неправедния, обича неблагодарните и злите, та камо ли да се удоволства в съда и смъртта над Своя любим Син.
Проблемът е, че се опитваме да уподобим Бог на човек. Как тогава след като е писано, че Бог не благоволи в смъртта на нечестивия пише, че Бог мрази нечестивия и то "мрази" е използвана като "лична омраза"?

Писано е за Всемогъщия Бог, че той е възлюбил правда (затова има заповед за беззаконника - да се покае, за да не умре, защото Бог обича да се върши правда) и е намразил беззаконие. Самият праведен съдия ще върши правда и никак няма да остави нечестивия ненаказан. Не случайно принципът на покаяние е заложен в цялото Писание. Не само в т.нар. "нов завет", но навсякъде. Самото покаяние е нужно за спасението на човека, но то не е това, което го спасява, а го спасява това, че Исус беше пожертван заради теб и мен и беше причислен към беззаконници и умря като грешен, въпреки, че не се намери грях у Него.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

pironka

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 157
Ако стария завет беше до Йоан Кръстител както някои твърдят, тогава какво да правим с Захария 12 глава или с книгата на Данаил, които пророкуват за нестанали още събития?

Svetla

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 36
А бихте ли изказали вашето мнение по въпроса от настоящата тема, но формулиран така: "Раждането на Исус , животът Му сред хората, смъртта му, възкресението Му промениха ли нещо и какво?" А също изливането на Святия Дух?

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Ако не беше Исус Христос, то покаянието нямаше да има силата на това да бъдат хората умити от греховете си, но щяха да бъдат осъдени, защото Бог не може да престъпи Словото си, казвайки, че е мерзост за него да оправдава нечестивия.

Ако не беше Святия Дух, нямаше да има свидетели за Божия Син и за това, което Той направи.

Това, което Исус Месията направи с първото си идване в плът беше да има работа с грях. Той се справи с греха и смъртта. При второто си идване Той ще дойде като Цар и ще царува с желязна тояга. Той ще дойде, когато това благовестие (за което четем в Писанията и в посланията на Божиите хора) стигне до краищата на земята и Той приготви за себе си невяста, която е чиста, свята и непорочна.

Това, което се промени от идването му насам е това, че Той все повече започна да говори за Идващото Му Царство, защото времето на Божия Съд наближава. Незнайно защо днес се говори повече за това, което Исус направи за мен, отколкото за това, което той заръчваше на своите ученици да говорят и за което говореше с тях през 40-те дни, в които им се явяваше.

Днес почти всичко, което се проповядва по църквите е насочено към това какво Той ще направи за мен, докато Писанията винаги свидетелстват за Исус, както и посланията на Божиите хора и пророчествата им. Всичко свидетелства за Исус. Това, че и ние сме били благословени от Неговото дело е нещо, което е резултат от това, което Той направи. Важно е да разберем, че всичко, което Той прави е за Него. Ако Той ни е дал нещо, то е пак за Него. Ако Той ни е благословил с нещо, то е пак Негово и за Него.

Всичко накрая ще се поклони пред Него, виждайки праведния съд, с който Той ще отсъди.

Единствените, които ще имат претенции за съда на Бога ще бъдат тези, които са се наричали с Божието Име, но са вършили нечестие и са били непокорни на Словото. За други претенциозни не се споменава.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3084
А бихте ли изказали вашето мнение по въпроса от настоящата тема, но формулиран така: "Раждането на Исус , животът Му сред хората, смъртта му, възкресението Му промениха ли нещо и какво?" А също изливането на Святия Дух?

Има едно основно нещо което се промени и то е че онова, което праведните вярваха, че идва, вече те приемаха с вяра, че е дошло.

Самия обект и същност на вярата обаче не се променя, нито се променят целите, нито пътя. Ако човек е добре запознат с петокнижието на Моисей, той ще знае, че Исус възстановява първоначалното Божие намерение за Израел, което беше временно застопорено поради закоравяването на израилтяните. А именно, ето какво четем в Закона:

Изход 19:5  Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
Изход 19:6  и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.


Това, което стана обаче в последващия момент осуети това намерение поне за известно време. Бог събра пред планината Синай израилевото събрание (кахал, екклесия, църква) и говори на всички тях с глас явно, но всички те вкупом отказаха да слушат гласа Му:

Изх. 20:19  И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

Това беше повратен момент в историята на Израел. В думите "за да не умрем" се крие много повече от страх от физическа смърт. Това, което те разбираха, че ако трябва да слушат гласа на Живия Бог, това ще изисква да умрат за себе си и да се отричат от себе си непрестанно. Но точно това е което е необходимо за да могат да бъдат царство от свещеници на Бога.

Ето защо поради този отказ Израел временно изпадна от призванието си да бъде нация от свещеници и понеже си поискаха посредник който да слуша гласа на Бога вместо тях, се наложи и самите те вместо да са свещеници, те да имат свещеници които да им служат като посредници.

И когато дойде Исус, Той започна да възстановява това оригинално призвание, затова и каза:

Maт 5:17  Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

Исус дойде да изпълни онова, което Моисей писа, че Израел е призован да бъде. Затова Исус започна да учи, че Неговите ученици трябва да се отрекат от себе си, да вдигнат кръста си и да го следват. Това е задължително условие за свещеничеството. Ето защо и Исус е Първосвещеник довека по чина на Мелхиседек, а не по чина на Аарон. Защото аароновото свещенство се добави като временна мярка поради закоравяването на Израел, и когато времето се изпълни то беше премахнато и оригиналното свещенство излезе на преден план.

Ето защо и Петър, който много добре разбираше тия неща написа към израилтяните:

1Пет.  2:9  Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.

Никога преди това Израел не беше царско свещенство, имаха свещеници от аароновото потомство, но те самите не бяха свещеници. Исус дойде да възстанови и да изпълни оригиналното призвание на Израел от Изх. 19:5.

В закона виждаме, че свещениците  биваха помазвани с миро при встъпване в свещеническа служба:

Изх. 30:30  И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да ми свещенодействуват.

Това е образ на приемане на Святия Дух без който човек не може да бъде свещеник на Живия Бог. Ето защо и Святия Дух беше даден на учениците на Христос, за да могат да бъдат осветени и да свещенодействат.

Както виждате няма нищо ново под слънцето, както е и казал Еклисиастът. Нито призванието е ново, нито Мелхиседековото свещенство е ново, нито учението е ново. Ако наистина има нещо ново то е изрично казано, че е ново а именно:

Йоан 13:34  Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

Мнозина пропускат, че тук не се казва да обичаш ближния си както себе си, според както казва старата заповед (дадена между другото след закоравяването на Израел), но казва "както Аз ви възлюбих", което е определено доста по-високо изискване от това да обичаш ближния както себе си. Но това е заповед изключително необходима във връзка с призванието на Мелхиседековото свещенство.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

a

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Quote
Това, което стана обаче в последващия момент осуети това намерение поне за известно време. Бог събра пред планината Синай израилевото събрание (кахал, екклесия, църква) и говори на всички тях с глас явно, но всички те вкупом отказаха да слушат гласа Му:

Изх. 20:19  И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

Това беше повратен момент в историята на Израел. В думите "за да не умрем" се крие много повече от страх от физическа смърт. Това, което те разбираха, че ако трябва да слушат гласа на Живия Бог, това ще изисква да умрат за себе си и да се отричат от себе си непрестанно. Но точно това е което е необходимо за да могат да бъдат царство от свещеници на Бога.

Ето защо поради този отказ Израел временно изпадна от призванието си да бъде нация от свещеници и понеже си поискаха посредник който да слуша гласа на Бога вместо тях, се наложи и самите те вместо да са свещеници, те да имат свещеници които да им служат като посредници.

Обаче виждаме във Второзаконие, когато Мойсей свиква Израел, и им преразказва историята им, казва за тази случка това:

Deu 5:24  Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.
Deu 5:25  А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.
Deu 5:26  Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние чухме , и е останал жив?
Deu 5:27  Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.
Deu 5:28  И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.
Deu 5:29  Дано да има у тях такова сърце щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та за благоденствуват вечно, те и чадата им!


Попринцип съм съгласна с това, което каза, но пък в този пасаж от Второзаконие излиза, че "добре рекоха всичко що казаха". Не разбирам как може Бог да нарече техният отказ от това да бъдат народ на свещеници добро нещо. (И точно заради това неразбиране пуснах и този постинг.)

Или може би пропускам нещо?
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3084
Преди всичко има няколко момента, които трябва да се имат предвид по отношение на тази ключова ситуация с Израел на планината Синай.

Първо - Бог не беше изненадан от това, което се случи, но го беше предвидял и съставил план за действие. В този смисъл случилото се беше по Божия план, затова Бог каза, че е "добре" и го прие.

Има обаче и други пасажи, които свидетелстват за това, което казвам по отношение на тази случка, като например ето този:

Еремия 7:22  Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В денят, когато ги изведох из Египетската земя;
Еремия 7:23  Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъде Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, За да благоденствувате.
Еремия 7:24  Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.


Този пасаж показва, че при извеждането на израилтяните от Египет - Бог въобще нямаше предвид да им дава да правят жертвоприношения с животни, но вместо това да бъдат хора, които всички слушат гласа Му и Го следват, както прави това пророк и свещеник. Т.е Бог имаше предвид те да живеят по начина по който новозаветните християни живеят. Обаче те не бяха готови и закоравиха сърцата си и пожелаха да на тях да им служат свещеници и пророци, вместо това те да бъдат пророци и свещеници на народите. Когато Исус дойде - Неговата основа работа беше да възстанови онова, което тогава израилтяните изгубиха.

Втория момент по отношение на този пасаж е че думата "добре говориха" въобще не е задължително да се преведе така. Вместо това текста би могъл да се преведе така:

Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха открито, всичко що казаха.

Еврейската дума, която е преведена като "добре" буквално означава "директно, открито", може и да означава "право" и добре", но това е по-скоро вторично значение.

С други думи Бог казва, че е видял как израилтяните съвсем директно и открито се отказват от своето свещенско призвание "за да не умрат" за себе си, което е основно условие за всеки Христов ученик. И затова Бог, казва, че е чул гласа им и ще направи според думите им. Това обаче не означава Божието одобрение и благоволение в тази ситуация. Подобни случаи има когато израилтяните си поискаха цар, като езичниците и Бог ги послуша. Или когато си поискаха месо в пустинята и Бог пак ги послуша. Във всички тия случаи нещата се подравниха така или иначе с Божието извечно намерение, защото както писах и по-горе Бог не може да бъде изненадан. Но това не означава, че Бог е благоволил в това нещо да стане по този начин и че Бог намира радост в тяхната реакция.


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

a

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Пасажът от Еремия наистина хвърля светлина върху случката. Благодаря ти за разяснението.

Обаче има още нещо, което ми се губи. Техният отказ се случва след даването на десетте заповеди (Изход 20:1-17), които са от своя страна част от Мойсеевия закон. А той (законът) е бил нещо като временен заместител/сянка до идването на Исус, и е бил нужен именно заради този техен отказ да бъдат народ от свещеници и да слушат гласа Божий.

Това означава ли, че Бог направо започнал да им дава закона (сянката), защото е бил предузнал реакцията им? Или може би това е било изпитание? Защото ако Той е започнал да им говори с намерението да им покаже истинския закон (възстановен от Исус), защо например е дал заповедта за съботата, която е само сянка на истинската Божия почивка?

Май малко объркано съм го написала, но се надявам да разбереш въпроса.
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

a

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Quote
Първо - Бог не беше изненадан от това, което се случи, но го беше предвидял и съставил план за действие. В този смисъл случилото се беше по Божия план, затова Бог каза, че е "добре" и го прие.

Всъщност май това отговаря на въпроса ми.
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.