Събирането на вярващите по времето на второто пришествие на Господ Исус Христос

[kristiyanstoilov]

Бих желал да бъде дискутиран този въпрос, ако администраторите разрешат.     

Матея 24
"...21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;
24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето предсказах ви.
26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.
27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия. ..."

[mak]

Какво по-точно искаш да се дискутира? Ако имаш някои въпроси или коментари можеш да ги напишеш и ако някой друг има благодат, ще се включи.

[Tihomir]

Може би и тази тема ще бъде от помощ:
Второто идване на Господ Исус

[kristiyanstoilov]

Въпросът за второто идването на Христос и събирането на вярващите е много важен ! Именно затова реших да предложа тази тема за дискутиране. Днес много хоро говорят затова как ние ще бъдем "грабнати", докато други "охладнели" християни ще трябва да заплатят с живота си, за да получат вечен живот. Според мен, без да имам претенции за много знаещ, това учение за вземането на едни, а оставянето на други по време на голямата скръб е напълно небиблейско. И вместо ние да бдим и да се молим, както Христос ни заръчва "Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето. ..." Марк 13:33, ние си се успокояваме как Господ ще ни "грабне" и няма да видим нищо от голямата скръб. Никъде в Библията не мога да прочета за идване на Христос или за "грабване" преди 1. отстъплението, за което говори Павел към Солунците
2. явяването на "сина на погибелтта" в същото послание 3. "мерзостта, която докарва запустение" Данаил 11:31; Матея 13:14; 2 Солунци 2:4 или преди тази небивала скръб за която казва Христос.   
"...А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко. ..." ! Марк 13:23

Също така бих желал да чуя мнения за тълкуването на притчата за петте разумни и петте неразумни девици в този контекст. Ако някъде из форума има такъв постинг се извинявам предварително...

[Tihomir]

В темата, която посочих, се разглеждат именно тези небиблейски учения и какво всъщност пише в Словото.

Относно 5-те разумни и 5-те неразумни:

Нещо, което не се забелязва или по-точно не се набляга от притчата е това, че Исус изгони 5-те неразумни не защото те закъсняха, а защото не ги познава.

Те бяха наречени неразумни, защото нямаха масло в светилниците си, сиреч нямаха с какво да осветяват пътя си, а е писано:
Псалми 119:105. Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

А на друго място Исус каза:
Йоан 5:38. И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

А това, че нямаха достатъчно масло в светилниците беше предпоставка те да закъснеят. А това, че нямаха достатъчно масло в светилниците беше резултат от това, че Исус не ги познава.

За мен най-интересното в притчата е, че пише:
Матей 25:5. И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

[small axe]

Нямането на масло, аз го свързвам с липсата на Божият Дух и разбирам следното:

Знаем, че който няма Христовият Дух, той не е Христов. Трябва да се плати определна цена за това да бъдеш Христов, и това никой човек не може да направи, или плати вместо теб. Покаянието е лично дело, както и праведният живот.

Затова и тези които чакат до онзи миг, а не са се обърнали от злите си пътища, ще останат вън, вън от сватбата на Агнецът Божий.

Интересен е този стих със заспиването. Додряма се на всички и заспаха. Всички заспаха, но тези със маслото в светилниците се събудиха при вика, който се чува среднощ и ги запалиха. Явно иде такова време, хем разделно, хем радостно, понеже Месията идва!

[Watchman]

Според притчата за девиците маслото е такова нещо, което:

1. Свършва с употреба.
2. Може да се дава назаем.
3. Може да се купи от продавачите.

Не мисля че Божият Дух може да се определи с тези характеристики. Някога и аз съм мислил, че тук Исус говори за Духа, но винаги ме е смущавало това, че въпросното масло се купува, изхабява и прочие неща, които не могат да се оприличат с Божият Дух.

В случая имаме две неща: светилниците и маслото, което захранва светилниците. Преди да се изяснява какво е маслото е нужно да се отговори на въпроса какво е светилника. Според мен следния пасаж дава този отговор:

Притчи 20:27  Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

Значи ако човешкият дух е светилото, то има нещо, което поддържа огъня в него. Божия Дух несъмнено ръководи човешкия дух, но Той не е нещо, което може да се изчерпи, купи или даде назаем. Би могло да се каже, че Божият Дух е огъня в светилото. Но кое е онова нещо, което този огън поглъща за да продължи да гори? Кое е онова нещо, което поддържа присъствието на Божия Дух в човека? Ако отговорим на този въпрос ще разберем какво е маслото за което Исус говори.

[Tihomir]

small axe,

Изводите ти, че маслото било Божият Дух и после, че онези, които не са се обърнали от злите си пътища, ще останат навън, подсказват, че първият извод си го научил от някого наизуст или си го измислил наизуст. Той няма връзка с втората част.

В Писанията аз лично не съм срещал сравнение на Божия Дух с масло.

Маслото е горивото за лампите. Всяка от девиците е имала лампа, за да свети в своя си път. Не можеше една да свети на другите, иначе щяха да се комбинират. Всяка трябваше да свети в своя си път, но всички имаха една и съща цел, едно и също място — да посрещнат младоженеца. Светилниците бяха там, за да могат да реагират ако трябва да вървят в тъмното. По време на деня нямаше нужда от светилници. Светилниците бяха нужни само през нощта и маслото беше нужно само за този момент. Доколкото знам повечето еврейски сватби тогава са се правили така вечерта, за да има красота в цялата процесия на гостите със светилниците. И ако това наистина е така, значи тези, които са нямали масло, би трябвало да са били наясно с този обичай.

Това, че се додряма на всички повечето го свързват с нещо негативно. Това не е така. Напълно нормално е било да им се доспи, защото:
- младоженецът се е бавил (т.е. не е дошъл тогава, когато са очаквали);
- е станало вечер, защото посред нощ се е чул вик, че младоженецът идва;

Тези, които нямаха масло и не бяха се погрижили да имат в наличност, им беше казано да отидат да си купят след като им беше даден отказ да им се даде назаем. Продавачите на масло са били такива, от които всеки е можел да вземе масло и те не са били там на същото място, където е сватбата. Трябваше маслото да се купи предварително. Тъй като е било нощем, най-вероятно купуването на масло е трябвало да стане рано сутрин или е имало работещи нощна смяна продавачи.

Неразумните девици купиха масло и дойдоха на сватбата с пълни светилници (което за пореден път обезсмисля сравнението с Божия Дух). Те не бяха допуснати на сватбата не пряко заради липсата на масло. Особено ако са пристигнали през деня на сватбата (след като са купили масло), това е било доста несериозно нещо от тяхна страна като закъснение.

Младоженецът не знаеше какви са тези девици, които пристигаха след това.

Изводът в тази притча не беше "имайте масло в светилниците си", а "бдете, защото не знаете кога ще дойде човешкият син". Затова не е нужно да се набляга на маслото и какво "символизира" (много хора все търсят "символики"), защото изводът от притчата беше със съвсем различна насоченост.

На мене това ми прилича на следното: Има събитие, където са поканени гости и има определен час, когато домакинът посреща гостите и се затваря вратата. След известно време (може би доста след това) се домъкват още някакви хора и казват "и ние сме от гостите", но тъй като те не са дошли заедно с другите, домакинът не е сигурен дали тези изобщо са от официалните гости или са някакви, които искат да се възползват от сватбеното угощение.

[small axe]

Писах, че това е разбирането ми по тази притча на Господа. Не съм го научил наизуст, но съм го споделил просто, което не значи, че това е непременно  вярното тълкуване!

Има неточност, в това което съм писал, сега като внимателно пак прочетох притчата, забелязах. Писал съм, че са се събудили тези с маслото в съдовете и са запалили светилниците си. Но всъщност се събуждат всичките десет девици и си палят светилниците. Разликата е, че на едните пет, неразумните, светилниците почват да гаснат.

А гаснат именно защото са неразумни и не са взели достатъчно масло. Сега това е притча и е ясно, че не става дума за просто едни лампи с масло, както и в по следващата притча за талантите, не става дума за реални пари които някой е получил от Господа и заровил в земята, или търгувал с тях. Става дума за реалности в духовният живот на хората.

Ако оставим настрана моето предположение, че става дума за Божият Дух, можем да предполагаме какво друго може да се визира под масло.
Например Господ казва в същото евангелие 5 глава- "Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата."

Виждаме, че делата от вяра, добрите дела, са светлина пред останалите човеци. Разумният вярващ, ще живее така, че делата му да водят до това, околните да прославят неговият Отец. Това има връзка и с притчата в Матей 25 глава относно талантите. Там отново имаме верни слуги, които бихме могли да наречем разумни, и един пример за неверен слуга, който най- накрая също бива оставен вън.
Моите разсъждения са в тази посока, че вярващият в Месията, разумен, изпълнен с Духът Божи, свети пред хората, тоест неговите дела са тази светлина, и той употребява даденото му от Бога за да го увеличи за Божия прослава.  Обратно, неразумният, не прави това, и съответно остава извън , във външната тъмнина.
Такива са ми разсъжденията по тази глава поне до момента..

[small axe]

И още нещо- има религиозни вярващи, чиито духовен живот е предимно външен. Тяхната вяра е съответно слаба, или никаква. Има и вярващи чиито духовен живот е богат и освен външен, преди това вътрешен. Тоест това което правят не го правят за пред хората, а за пред Бога, не само на явно, но и в тайно. Сътоветно и вярата им е силна и жива.
Нямам претенции, че това е точното тълкуване на тези текстове, други вярващи може да виждат друго, а и доста повече, четейки ги. Затова е добре тук че може да се дискутира това..