Икономически крах на САЩ и световна криза. Бягайте от градовете!

[blossom]

Информацията на германската статистическа служба е много интересна. Всъщност хората идват от село в градовете с изкушението за много по-лесен живот и лесни пари, стават зависими от града и после града ги смачква и изплюва. Затова никак не се учудвам, че точно в градовете бедността расте. На село може човек да живее с малко пари, но ще събере дърва от гората и ще се стопли, ще има и огън да си сготви. Ще посее няколко картофа и зеленчук и ще има какво да сложи в устата си.

Като те чета - чак ми се прииска бяла спретната къщурка на село, с малка градинка, но пълна със собствено производство зеленчуци!!! (мразим купените от магазина, внос от чужбина).
А на зима топло огнище и всичко около нас - тихо, спокойно. Цялото домочадие край теб и си четеш Словото сгушен в мекото кресло.
Ееех, селоо, селоо... Идилия...

[Tihomir]

Ако човек не тръгне в тази посока, селото няма да дойде на терасата му (в саксии с дребни чери домати).

[blossom]

Има обаче разлика от село, до село. Не може да се реши човек да иде ей тъй - просто и лесно  в някое село.

Вие по какво си избрахте селото? Какво съобразихте за това преселване? Какви плюсове и минуси очаквахте и какви плюсове и минуси преживяхте и виждате сега? 

Мисля, че човек трябва да чувства, че точно там му е мястото. Необходим му е по особен подтик (убеждение) за село, не само да му харесва идеята.

[Watchman]

Въпросът не е дали има разлика от село до село, а преди всичко въпросът е какъв е установения от Бога начин на живот и какви са условията при които този начин на живот може и трябва да се живее.

Ето няколко условия, които Писанията дават:

1. Човекът беше създаден да обработва земята. /Бит. 2:5, 15 /

2. В последните дни земята ще бъде съюзник на гонените светии. /Откр. 12:16/

3. Божието Слово ни увещава да се събираме и увещаваме "всеки ден" /Деян. 2:46, Евр. 3:13 /. Това обаче е невъзможно в големия град, където ти трябва няколко часа да се придвижиш от един квартал до друг за да се събереш с вярващите и после бързаш да си тръгнеш от събранието, защото те чака път, или защото ще изпуснеш автобуса или маршрутката. Нещо повече подобни събирания с религиозна цел се превръщат в "служби" и стават заместител на реалния живот заедно, където светиите са заедно в ежедневието по същия начин по който Исус беше с 12-те апостола. Той не се събираше с тях на "служби" - те бяха непрестанно заедно. Това е личния пример на Христос, който всеки истински ученик трябва да следва. Подобно съвместно ежеднение обаче е напълно невъзможно в големия град. Където забързаното ежедневие и големите разстояния, трафика и задръстванията, а още градския индивидуализъм осуетяват всеки шанс за следване на Христовия пример.

4. Апостол Йоан предупреждава християните да се пазят от идоли. Градът още от древни времена е бил център на идолопоклонството. В днешно време обаче идолопоклонството е много по завоалирано. То се крие зад системата на градския живот, където системата ти снабдява храна, системата ти снабдява работа, системата ти снабдява медицинско обслужване, системата ти дава образование, осигурява ти пенсия те прави ЗАВИСИМ от нейните начини и пътища. Ако обаче системата рухне, тогава какво ще стане с всички ония, които разчитат на нея? Те ще бъдат смазани по същия начин по който 3-те хиляди филисимски първенци бяха смазани от падналата им къща когато Самсон бутна двете подпорни колони.  Идва ден когато Бог ще събори подпорките на тази идолопоклонническа система и всички хванати от нея ще бъдат смазани в развалините й. Градския християнин си няма на представа колко зависим е от една нечестива система, която ще става все по нечестива и в един момент ще бъде срината от Божия съд. Какво би станало ако имаше някои евреи които да стоят в дома в който бяха събрани филистимските големци, нима това, че са евреи би ги избавило от смазване? По никой начин, защото ако бяха истински евреи не биха стояли на подобно място.

5. Бог заповядва всеки баща да учи децата си на Божиите пътища НЕПРЕСТАННО. / Вт. 6:7/ Това няма как да стане ако човек ходи 8 часа на работа и пътува още два три часа до там и обратно. Обучението на децата е един от най-важните приоритети за всеки истински Божий човек. Той знае, че от това зависи Божията кауза на земята, защото тя се изпълнява от поколение в поколение, и непременно трябва да има приемственост между поколенията. Градския начин на живот и работа разрушава бащинството.

Това са само някои от условията, които Божието Слово поставя пред нас, и тези условия е невъзможно да бъдат изпълнени в градски условия. Ето защо напускането на градовете не е просто въпрос на подтик или особено убеждение, а е въпрос на следване на принципите на праведен живот дадени ни в Божието Слово. Разбира се много от ранните християни са живеели в големите градове на древността, но тогавашните градове нямат нищо общо със сегашните. Хората са живеели в къщи, имали са земя и не са били натъпкани в малки бетонни кутийки, наречени апартаменти (дума чийто корен е думата apart, която означава отделям, разделям, и наистина апартаментите имат удивителната способност да разделят хората. В София за 3 години аз така и не разбрах кой живее в апартамента отсреща, а на село за 1 седмица и вече познавах всичките си съседи.).

Да не говорим, че градския начин на черкуване (сиреч модела с "ходене на църква") е тотално лишен от жизненоважните условия за духовен растеж, който Бог е заложил в истинския живот на Христовата общност. За мен това беше най-главната причина да напусна града и да потърся оригинлния начин на живот на тялото. А именно осъзнаването, че АЗ НИКОГА НЯМА ДА БЪДА ЧОВЕКА КОЙТО БОГ ЩЕ ОДОБРИ И ИЗПРАТИ ДА ИЗПЪЛНИ НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ, ако не бъда формиран и моделиран в оригиналните условия на Христовата общност. Тогава разбрах, че или трябва да остана духовно ялов до края на живота си или да се предам с цялото си сърце да живея в оригиналните условия на християнски живот, които единствено са в състояние да ме възрастят до позицията в която ще съм годен да изпълня, онова за което Бог ме е създал и призовал.

Що се отнася до моя опит, то мога да кажа, че след година и половина живот на село, аз и семейството ми сме преобразени. Удивлявам се как е възможна подомна трансформация в начина на мислене и на живот. За последната година аз израстнах повече отколкото за последните 15 години взети заедно. Аз просто не съм същия човек, нито виждам света по същия начин нито ме владеят повече окови и зависимости, които са били бреме над мен докато бях в града. За минуси спрямо живота ни в града не мога да се сетя за нито един. При всички случаи обаче не съм очаквал такова драстично преобразяване на ума и мисленето ми като следствие от преместването на село. И честно казано едва ли ще можете да разберете какво искам да кажа с тези си думи. Такова нещо трябва да се преживее за да се схване.

Обаче ако мотива ни е да си живеем тихо и спокойно в селската идилия, то с такъв мотив не може да се очаква промяна или преобразяване. Останалите хора на село са потънали в тъмнина, нищо, че цял живот са били на село. Важен е мотива и отношението, намерението и целите, защото само ония цели и мотиви, които Бог разпознава като свои, Той ще благослови.

[mak]

Като те чета - чак ми се прииска бяла спретната къщурка на село, с малка градинка, но пълна със собствено производство зеленчуци!!! (мразим купените от магазина, внос от чужбина).
А на зима топло огнище и всичко около нас - тихо, спокойно. Цялото домочадие край теб и си четеш Словото сгушен в мекото кресло.
Ееех, селоо, селоо... Идилия...

blossom, съдейки по коментара ти, аз предполагам че не си прочела темата от начало до край? Защото ако човек прочете с разбиране, това което е писано до тук, едва ли ще даде подобни коментари за селски идилии.

[blossom]

Като те чета - чак ми се прииска бяла спретната къщурка на село, с малка градинка, но пълна със собствено производство зеленчуци!!! (мразим купените от магазина, внос от чужбина).
А на зима топло огнище и всичко около нас - тихо, спокойно. Цялото домочадие край теб и си четеш Словото сгушен в мекото кресло.
Ееех, селоо, селоо... Идилия...

blossom, съдейки по коментара ти, аз предполагам[/b] че не си прочела темата от начало до край?

Драги бр.мак :),
добре би било да не съдиш, а само да предполагаш, че е така и да не даваш оценка, как са всъщност нещата с моето прочитане на темата.
Но със следващото си изречение ти наистина отхвърляш предполагаемато си предположение  и наистина ме осъждаш.

Защото ако човек прочете с разбиране, това което е писано до тук, едва ли ще даде подобни коментари за селски идилии.

Какво всъщност искаш да изкажеш: ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ относно мое действие или ОСЪЖДЕНИЕ на мое действие?

[mak]

Какво всъщност искаш да изкажеш: ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ относно мое действие или ОСЪЖДЕНИЕ на мое действие?

Исках да изкажа възмущение от неадекватния ти коментар във светлина на цялата тема, целия труд и всичко написано до тук. И да те предизвикам да прочетеш от начало до край бавно и внимателно, и прочитайки да разбереш какво съм искал да изкажа.

[blossom]

Тъй като забелязвам, че прехвърчат към мен искри от твоето възмущение, аз оставам невъзмутима спрямо твоето "полицейско духовно регулиране" към мен, и ти обръщам внимание ти да прочетеш  нещо от Писанията,  относно благостта и увещанието, които прилича като на истински загрижен за братята, респ. сестрите в тези тревожни времена да имаш. Или не те вълнува това?

Отговорността ти да бъдеш модератор тук трябва да  е съчетана с определени, адекватни норми на поведение като истински Божий служител. Може и по-спокойно да подадеш репликата си към мен; аз не разбирам от подобни захапвания(защото са често срещани между светски и духовно незряли хора), които както виждаш не са от полза за никого от сериозно четящите тук в този форум.

Ще ти обърна също особено внимание, ти да прочетеш цялата тема, и да видиш как изглеждат твоите мнения в светлината на всичко казано до тук. Ти дори не се изказа по темата, а правиш коментар на характера на нечие изказване, в случая на моето. Аз може да съм се изказала неправилно, понеже за момент съм видяла и под друг ьгъл нещата, но съм писала по темата. 

И накрая, няма да пропусна да изтъкна умелият начин по който Watchman, както също и Tihomir  успяват да направят забележка и пак да продължат нататък с представяне на задълбочени мнения. Затова имам желание да влизам и да участвам тук, защото съм особено насърчена и благословена от подобно отношение като тяхното.
Умолявам те подхождай съобразно Словото и се радвай на възможността да споделяш вечните Божии истини!

[avia]

Добро утро.
Нека споделя малко "житие" /селско/,пък,нека видим съществува ли идеята за "идилия"?:)
Преди всичко,когато човек обработва земята,се сблъсква с едно древно от Самият Бог проклятие...."...тръни и бодили ,ще ти ражда..с пот на челото ще изкарваш хляба си.."/не цитирам дословно,по смисъл/
Това е тежка съдба/наложена от Бог върху всеки наследник на Адам/
Другото с което се "сблъсква" човек е постоянната лична намеса в климатичните дадености,отново от Бог,като господар на ветрове,дъжд,топлина и светлина.Почти опираш до началото,до първото,до зачатието на човека и неговата длъжност-земята и животинския свят.Требат здрави ръце и гръб,здрава психика,твърди намерения и труд..много труд,още повече труд!Трудолюбието за мен е асоциация с обработката на земята и животновъдството.Необходимо е планиране,предвидливост,/благоразумие/,влагане на Божествена мъдрост и разум във всяко дело.Закъснееш ли,не го ли направиш навреме,или както е необходимо..резултата навремето му нема да е добър..съответно нема да реализираш приход/без значение дали ще е под формата на храна или некой лев/!
Разходите са несравнимо повече от приходите/има една библейска дума.."иждивява"..точна е.Изразходваш много човеко час,непрекъсната мисъл,"разход" на вяра/твърда увереност/,а физическия труд е прекален.Но това е нещо с което се свиква,и психиката и организма се съобразяват да работят в синхрон,а алтернативата е само една-работа.Можеш да усетиш и благословението..."ще ядеш плода от труда на ръцете си",или проклетията.."ще работиш,но друг ще го ползва"Твърде близо си до едно живо същество..Бог,с което не може да не се съобразяваш,защото той върши това ,което си е наумил,а за теб остават последиците..добри или лоши.А това те постава в положение " на колене" постоянно в ежедневието ти.Дори усещаш,че си разперил ръце ,и треба даже некой да ги държи вдигнати..постоянно зависим от решението и действието на самият Бог.на където и да се обърнеш,каквата и стъпка да извършиш,знаеш ,че стъпваш на Негова територия,съвършено владяна от Него.Когато ставаш сътрин с изгрева на слънцето/защото имаш точно определено време за работа,иначе ще те изпече същото слънце,и се прибереш по свечеряване,кога е вече тъмно,...когато не знаеш събота и неделя/като почивни дни/,когато се налага да се справяш спешно с възникнали проблеми и при земеделието и при животни/защото те не питат изморен ли си,в обедна почивка ли си или отпуск/,и знаеш ,че следващия ден те чака същото,а може и повече....ще попитам за каква бела къщичка,градинка,и вечерна идилия може да помечтаеш.:)
Соломон е стигнал до извод,..че е тежък тоя труд ,който Бог е дал на човека,и наистина не знаеш ,какво ще бъде после,а това те държи/дори неосъзнато/ много близо до Господаря и Бога на Силите.
Много грешно разбиране има за тази тема.Валентин не е имал пред вид "идилията" и липсата на гравитация!Но аз твърдо заствам за това,и увещавам като брат/от една кръв/...Помислете,разсъждавайте,изследвайте,търсете...и когато систематизирате всички заключения,анализирате всяка алтернатива..решете.И когато решите или ще се ползвате с добро от решението си,или ще се сърдите на себе си ,когато настане напаст.
Животът на село нема те спаси от идващите бедствия..ще ги преживееш и ще бъдеш участник както всички останали човеци.Нема си привилигерован с различна алтернатива..тя е една унищожаване на този свят и утвърждаване на Неговото царство.Но ще те подготви за дни на бедствие,ще ти даде раличен шанс,ще бъдеш упазен,съхранен,белязан/не да умре,а да живееш,дока Бог реши да те вземе при Себе си/Дори Господаря ни предупреждава да сме бдителни всякога и да се молим ,за да сполучим да избегнем всичко ,което предстои да стане и да стоим /през това време/ пред Него!
Може да се "замислим" и за следния аналог:
"земеделието на сиромасите доставя изобилна храна,а някои погиват от липса на разсъдък"!
Аз предпочитам да съм от сиромасите.
Ще увешая и всеки желаещ да помисли върху тази тема,да "изтръска" от главата си всека светска асоциациа за живота на село,и да обърне повече внимание на увещанията и предупрежденията на Самият Бог.
Ние имаме отчайваща нужда да се научим от нашия Баща и Господар да оцеляваме в критични времена,а след време,нема да има други времена!
Живи и здрави

[Tihomir]

Съгласен съм с основната идея на avia, само искам да допълня/уточня някои от нещата:

В много отношения в наши дни съм виждал, че на село на доста от хората им липсва мъдрост по отношение на някои аспекти на обрабоването на земята, опазването от вредители, борбата с плевели. Мисля, че това е достойно за собствена тема, но ще спомена само, че тук в България мъдростта по отношение на земеделието е доста изоставаща, в сравнение с мъдростта, която са натрупали хора извън страната и мисля, че трябва да се вземе поука от тях. Мнозина от тях правят дори един "гьол" в градината си, за да привличат жаби, насекоми, птички. Засаждат определен вид плевели, защото те привличат други насекоми, които помагат за опрашването на земеделските култури. Използват т.нар. "мълч" за да се пазят от охлюви и други подобни. Не пръскат с така наречения "син камък", който вече даже хората смятат, че е безвреден.

Доста от труда, който се полага понякога е ненужен, поради липса на мъдрост. И всъщност този труд може да се насочи в това да се изграждат мъдро градини, влагайки усилията си не да се пазиш от еди коя си болест или от еди коя си буболечка, а да изградиш среда, в която тези всичките да живеят в синхрон. Може би трудът тогава ще е по-голям, но и резултатите ще бъдат по-задоволителни.

avia спомена:

Животът на село нема те спаси от идващите бедствия..ще ги преживееш и ще бъдеш участник както всички останали човеци.Нема си привилигерован с различна алтернатива..тя е една унищожаване на този свят и утвърждаване на Неговото царство.Но ще те подготви за дни на бедствие,ще ти даде раличен шанс,ще бъдеш упазен,съхранен,белязан/не да умре,а да живееш,дока Бог реши да те вземе при Себе си/Дори Господаря ни предупреждава да сме бдителни всякога и да се молим ,за да сполучим да избегнем всичко ,което предстои да стане и да стоим /през това време/ пред Него!

Аз честно да си кажа не съм чел, че светът ще бъде унищожен и тогава ще дойде Царството Му. Чел съм, че земята ще бъде "деформирана" и ще стане едно голямо поле и само Ерусалим ще се издигне над всички. Но това ще стане при пришествието на Христос. Това съвсем не е разрушаване на света, защото по време на 1000 годишното царство народите ще обработват отново земята. Ще има бедствия на определени места и трусове и мъдрите праведници, ще намерят храна и в тези времена. Мнозина и от тези, които не обичат Бога на Израел, ще тръгнат също в този път (и вече са тръгнали).

Имайте предвид, че храната е наистина едно от основните неща, но ще дойдат ласкатели и те ще се опитат да подмамят и тези, които са мъдри сърца. Няма да дойдат с меч веднага и да кажат — какви са тези картофи. Може би ще предложат да си продавате картофите в МОЛ-а в града, че там цената ще е по-висока и ще може да забогатеете малко, за да си купите още едно тракторче. Времената ще покажат какви ще са тези ласкатели.

И друго — Бог е дал пример за Църква. Селото не се заключава само в храна и чист въздух. Дори и в малки градове може да имате добра храна и чист въздух.

Къде отива това, за което Христос се моли и за което даде пример? Къде ще е Тялото, в което ще има пратеници, пророци, благовестители, овчари и учители, които да помагат за назиданието и изграждането на Тялото? Къде ще са изцелителните дарби, дарбите на помагане, дарбите на пророкуване?

Всички тези неща не трябва да се забравят, защото има опасност да заровим главите си като щраусове и да гледаме само как да си набавим ежедневния хляб и да гледаме само себе си и да седим и да чакаме да дойде Христос.

Това ли ще е славната Църква, за която Бог говори? Седи и чака. Какво чака — да узреят картофите и да дойде Христос? Не. Бог ще покаже славата си чрез Църквата си и народите ще видят и ще се убоят (и повечето от тях ще намразят праведните). И Бог ще докара Израел до ревност.

Та искам да кажа, че грижата за храната, опазването от беззаконието и общението с братята, са неща, които вървят ръка за ръка.

[Watchman]

Аз честно да си кажа не съм чел, че светът ще бъде унищожен и тогава ще дойде Царството Му.

Може би се има предвид унищожаването на системата на света, на безбожния начин на управление.

Иначе аз мисля, че ако светиите са заедно и всеки върши с вярност и мъдрост своя дял, то труда ще е доста по-малко. Точно по същия начин както изграждането на еко система позволява растенията сами да се грижат едно за друго и да доставят необходимото едно за друго, така и ако светиите са заедно и всеки доставя своя дял, всичко ще бъде много по-леко отколкото ако човек се бори са. Нека не забравяме думите на Исус - Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

Ако обаче човек е сам, както засега аз съм сам и avia е сам, то труда наистина е къртовски и бремето огромно.

[Прашинка]

Не пръскат с така наречения "син камък", който вече даже хората смятат, че е безвреден.

Защо синия камък е вреден?Много се учудих.Има ли доказателсва, наблюдения за това?

[Tihomir]

Синият камък (меден сулфат) е неорганичен пестицид.

[Nikolay]

Малко подредена информация която описва в детайли как са нещата до момента и какво предстои.

http://brink.blog.bg/politika/2011/07/21/privikvane-kym-jivota-bez-hrana.787459

[Владо]

Ако обаче човек е сам, както засега аз съм сам и avia е сам, то труда наистина е къртовски и бремето огромно.

Да, така е - труда и игото са големи, но пак Бог дава сили и благодат да се свърши нужното. Аз сега започнах да разбирам много неща относно това, което империалистическото "християнство" е унищожило - унищожено е братството, задругата, семейната любов сред вярващите, унищожено е Тялото, за да се подмени с блудница и скверна жена - съвременната "Църква".

Но отвъд всичко за мен остава въпросът как ще се спасят тези хора, които ще останат в градовете и -2- със сигурност ли някой поема ангажимента и отговорността да твърди, че 1Х1 се припокриват нещата с времето на Лот и спрямо другите примери, дадени в дискусията? На база на кои пророчества точно се стъпва?