Author Topic: Авторитетът на Словото  (Read 38440 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #15 on: January 02, 2008, 13:06:34 PM »
Благодаря за отговора, Tihomir.
Прочетох няколко пъти поста ти и ми се струва, че сега разбирам по-добре позицията ти. Ако е така, то може да се каже че сме на едно мнение, макар и да го изразяваме по УЖАСНО различен начин. Просто ти си се сблъсквал твърде често с хора, които се опитват да вмъкват собствените си разбирания в християнството, а аз - с книжни богослови, които знаят твърде много стихове наизуст, но не ги разбират и, разбира се, "изопачават писанията за своя погибел". Ако не съм се излъгал, то мисля че ще ни е много полезно да общуваме един с друг.
Бог да те благославя и да ти дава още повече мъдрост! А покрай теб, защо не и на мен :)

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #16 on: January 02, 2008, 13:18:33 PM »
Искам само да добавя тези пасажи, признавайки Бог за единственият, който може да ни научи на Пътя Си (познаването на Исус Христос):

[Псалм 119:66] Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
[Псалм 119:124] Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #17 on: January 02, 2008, 13:34:22 PM »
Голям проблем са клишетата в християнските (особено протестантските) среди.
Разни твърдения се приемат за аксиоми и се повтарят папагалски, без да се изследват и обмислят. За което говори и Tihomir.

Други хора се опират на лични и "духовни" преживявания, до степен да пренебрегнат (в една или друга степен) писаното Слово.
Твърдейки, че бивайки водени от Духа те изпитват нещата духовно и ходят по дух. Стига се до там, че ако нещо не пасва на преживяванията и убежденията се пренебрегва писаното Слово или се променя тълкуванието на "проблемните пасажи".

Но Todor е прав, че има много места в Словото (особено в пророчествата), където е пълно със символизъм и едва ли не всеки си има различно тълкование.
Но Бог нарочно го е дал така, за да търсим Автора да ни разяснява и води.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3270
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #18 on: January 02, 2008, 13:50:22 PM »
Quote
Бих искал и аз да се включа, макар че отидохме доста встрани от темата. Но въпроса, според мен, е изключително важен.

Todor, понеже се отиде в страни от оригиналната тема беше направена нова посветена на тези въпроси. Темата наистина е много важна и не просто важна, но жизнено важна.

Виждам, че се стараеш да разсъждаваш искрено, но забелязвам погрешен подход при разсъжденията ти по темата. Стъпваш на погрешна основа и затова стигаш до погрешни изводи. Ще коментирам подробно написаното от тебе и се надявам да видиш къде бъркаш.

Quote
1. Божието Слово е върховен авторитет - да, съгласен съм

Да спрем за малко на тази точка. Казваш Божието Слово е върховен авторитет. Добре - кажи ми този авторитет на Словото зависи ли от носителя на Словото или не зависи? Ако носителя е неправеден човек, но цитира или казва нещо от Словото такова каквото си е - това премахва ли авторитета на това Слово?

Нека дам следния пример. Ако един съдия е корумпиран. Взима подкупи, има връзки с мафията и прочие. Обаче в съдебната зала цитира закона, това прави ли закона невалиден, само защото той е корумпиран? В никакъв случай! Властта на закона не зависи от морала на възвестителя му. По същия начин авторитета на Божието Слово не зависи от праведността на този който го възвестява! Авторитета на Божието Слово зависи само и единствено от това КОЙ Е БОГ, а не от това КОЙ Е ЧОВЕКА, който го възвестява!

Размисли върху тези неща. По-нататък ти пак засягаш този въпрос и аз пак ще се върна към него в по-големи детайли и ще ти покажа, какво казва самия Исус по този въпрос.

Quote
2.Не е добре, когато някой е попаднал под нечие влияние и говори за неща, които не разбира(искам да подчертая, че говоря по принцип, без да визирам никой от участниците във форума) - дори и да дава някаква подкрепа на тезата си от Писанията.

Това изявление няма много практичен смисъл защото ако някой е под някакво влияние, той трудно ще види или знае че е под влияние, нито знае, че не разбира това, което говори, понеже той мисли, че разбира. Ето защо да съветваме такива хора да "не говорят" е суетно защото те няма как да разберат, че изпълняват условието което си поставил да не говорят.

Quote
ОБАЧЕ...
Някой ми беше споменал, че има над 20 000 официално регистрирани протестантски деноминации. Не е важно дали цифрата е съвсем точна - всички знаем, че са ужасно много. Всички признават Библията за върховен авторитет, поне на думи. Тези, в които аз съм бил, дори твърдят, че не признават абсолютно никакъв друг авторитет, освен Библията. Защо тогава учат толкова различни неща?

Причината да се учат различни неща, ако и да се чете една Библия може да се открие в темата за помрачението на разума. Хората четат една и съща Библия, но са помрачени в разума, понеже идват от света и света се е погрижил за това. Деноминационните традиции също помрачават разума и пречат да се види ясното значение на текста. Но Божието обещание е, че "всеки ще бъде научен от Бога" Йоан 6:45. И тези които търсят и възлюбят Истината с цялото си сърце ще излязат от всяка заблуда.

Когато имаш хора помрачени в разума си от светската ценностна система, от деноминационните традиции и техните собствени страсти, тогава ако тези хора четат Библията - всеки ще вади различни неща. ОБАЧЕ начина да се подходи в такава ситуация не е като кажем - "явно Библията не е достатъчно мерило, защото всеки я тълкува различно". Начина е  по подбие на беряниете да изследваме и изпитаме внимателно пасажите, които тези хора дават, внимателно да вникнем в техните аргументи (ако имат валидни такива) и ако открием грешка да я отхвърлим и да се прилепяме към Истината, според както е писано:

1Сол. 5:21  Всичко изпитвайте, дръжте доброто.

Това, което беше демонстрирано по-горе в дискусията беше не "всичко изпитвайте" а всичко, което противоречи на това, което вашата религиозна група и водачи вярват - отхвърляйте и презирайте, без изпитване и изследване. Белитов даже обяви, че щом споря с него значи споря с Бога, без въобще да се аргументира или докаже как така Бог мистериозно е съгласен с него, ако и той самия да няма никакво съгласие с написаното в Божието Слово по темата. Подобно отношение е пагубно. Бог е поставил бариерите на Писанието, за да ни пази от гибелни заблуди, по същия начин по който парапетите на балкона ни пазят от падане и смърт! Това не са игрички на спорене и "замярване" със стихове, това са въпроси на живот и смърт!

Quote
Спомням си, веднъж четох изказването на един православен свещеник по въпроса. Ще го цитирам по памет:"Протестантите ни обвиняват, че използваме преданието за да тълкуваме Библията. Но всъщност всяка една деноминация има свое собствено предание , според което си тълкува Божието слово."

Православния не говори право, защото протестантските деноминации, нямат свещено предание, което да е поставено наравно с Библията. Те имат свещени традиции, които се приемат по инерция. Традициите и инерцията обаче могат да бъдат елиминирани чрез авторитета на Божието Слово, понеже не са поставени на пиедестал равен с Библията, ако и да са утвърдени чрез закоравяване на водачите им. Докато православните са в много по-пагубна позиция, защото при тях не е възможно да изобличиш заблудите на "свещените предания" защото на тях им е даден авторитет равен на Словото.

Заключението е че - протестантските общества имат подобни проблеми, но те са от по-малък магнитуд и с тях е по-лесно да се справи човек чрез Божието Слово.

Quote
Така че,за мен библейската аргументация е необходимо, но не и достатъчно условие за да приема нечия теза. Решаващи са плодовете, които виждам в живота на човека. Ако виждам добри плодове, съм склонен да приема. Ако плодовете са лоши - по-скоро съм склонен да отхвърля дори и позиция, която не мога да оборя. Защото ученика ще стане като учителя си. А дори и да виждам плодове и да възприемам човека като авторитет, пак не мога да приема на 100% нещата, които не разбирам. Иначе бих станал негов слуга, кукла на конци, папагал, който просто повтаря това което е чул.

Ето че се връщаме към въпроса, който дискутирах накратко по-горе. Време е да го погледнем в по-голям детайл.Подхода който изявяваш с тези си думи, ако и искрен е напълно погрешен. Спомни си за примера който ти бях да по-горе, той ще ти помогне да разбереш, защо това което ти твърдиш тук е диаметрално противоположно не просто на това, което Библията казва, а на това което самия Исус казва. Нека да видим как и къде:

Maт. 23:1  Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:
Maт. 23:2  На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
Maт. 23:3  затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.


Забележи какво Исус учи, Той не учи както теб да отхвърляме учението на някой, ако живота му не е прав. Той казва, ако те учи според Словото, приеми и пази, но не постъпвай според делата му, защото те не съответстват на Словото. Виждаш ли разликата между позицията на Исус и твоята позиция по този въпрос?

Ето още една фундаментална грешка в разсъжденията ти по въпроса. Ти казваш, че може да нямаш мъдрост да обориш аргументите на даден човек по даден въпрос, но в същото време по презумпция считаш, че имаш мъдрост да разпознаеш плода в живота му и да можеш правилно да го оцениш. Аз мисля, че ако имаш мъдрост да разпознаеш плода и въобще да разбираш какво е плод, как се вижда, как се изпитва, ти би трябвало да можеш да имаш мъдрост да изпиташ и аргументите му. Защото първото не е никак по-лесно от последното. Има обаче презумпция сред християните, че да се прецени плода е "фасулска работа". Не бих казал!

При всички случаи обаче авторитета на Божието Слово се осланя и зависи само на Личността на Бога, а не на личността на човека, който го възвестява. Това не трябва да се забравя, защото иначе се излагаме на пропаст от заблуди пред нозете си.

Сега това не означава, че ще приемем подобен човек, който има проблемен характер и плод, но добри аргументи базирани на Писанията за наш учител. Не в никакъв случай, истинския учител е този който учи с личния си пример. Но означава именно това, което Исус казва, ако говори истинно според Писанието - приемете и пазете, но според делата му не постъпвайте.

Quote
Съвсем не смятам, че е правилно да се толерират ереси или да има фалшиво единство от типа "Няма значение кой какво вярва - всички сме братя". И все пак не смятам че трябва да приема нечие мнение, единствено защото е добре подкрепено с цитати. Ще го обмисля внимателно и ако Бог ми даде мъдрост да видя правотата му - тогава ще кажа "Да, виждам че си прав". В противен случай ще отговоря просто "Не знам със сигурност". Или дори "Мнението ти ме смущава, макар да нямам необходимата мъдрост да го оборя". Какво ще кажете? Можем ли да имаме общение по подобен начин?

Не знам дали забелязваш, но за пореден път някой се опитва да направи нещата лични. Това би трябвало да означава нещо. Защо хората искат да обърнат нещата лично? Не е от значение дали човека е прав, важното е в една дискусия в която самия човек не се вижда, да се фокусираме на темата и истината по въпроса, а не на човека. Това, което нас ни интересува е дали е право това което се казва, а не да правим нещата лични с думи, като "прав си, не си прав". Това дали човек е прав зависи от много други неща, дали сърцето му е право, дали стои изрядно с Бога. Но той може да казва, това което е право по даден въпрос, без самия той да е прав.

Ето защо едно от правилата на форума е - "коментирай темата, а не човека." Разбира се можем да кажем думи и на човека пряко в дадена тема, ако сме загрижени за него самия, но това не трябва да измества фокуса от самата тема.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #19 on: January 02, 2008, 15:09:16 PM »
Наистина вече ясно виждам, че сме напълно единодушни по темата, макар да се изразяваме толкова различно! Единственото, което искам да коментирам(и то не защото не съм съгласен) е:
Quote
Не знам дали забелязваш, но за пореден път някой се опитва да направи нещата лични. Това би трябвало да означава нещо. Защо хората искат да обърнат нещата лично?
Поради наистина голямата разлика в начина ни на изразяване, беше започнало да ми се струва, че "който цитира най-много е най-прав", а човек, който просто казва истината без да може да се подкрепи с достатъчно количество цитати, не е добре дошъл във форума. И понеже аз съм именно такъв човек, въпроса ми наистина беше личен - един вид приемат ли се изобщо мнения като моите, или нарушавам правилата още със самото си писане.
Сега виждам, че не съм бил прав, и бих искал да се извиня.

П.П. Извинявам се и за лекото отклонение от темата!

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3270
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #20 on: January 02, 2008, 15:29:13 PM »
Quote from: Todor
а човек, който просто казва истината без да може да се подкрепи с достатъчно количество цитати

Добре де, възниква тук един въпрос. Ако човек казва истината, той откъде я е почерпил тази истина? Ние знаем, че всеки човек е лъжлив и само Бог е истинен (Римл. 3:4). Ако човек черпи от себе си и своя си ум нещо, или от друг човек то това е лъжа! За да се учи човек на истината, той трябва да се учи от Бога, и ако говори истината той трябва да я е научил от Бога и от Неговото Слово! Не е ли така? Или ако не е то откъде ги е научил? Има ли друг източник на истина, освен Бога и Словото Му?

И добре, ако човек говори истината, която е научил от Бога и Словото Му, то няма ли този човек да има в сърцето си Словото, което го е научило на истината, и когато говори истината да може да даде референция към авторитета от който се е научил? Защото ако човек не знае Словото, то как знае истината?

Това са важни въпроси за размишление точно по темата.

Нека пак да припомня думите на Исус:

Maрк 12:24  Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

Исус казва, че който не знае Писанията се заблуждава. Как казваш ти, човек говори истината а не знае Писанията?

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #21 on: January 02, 2008, 17:56:09 PM »
Quote
Как казваш ти, човек говори истината а не знае Писанията?
Просто имах предвид, че не за всеки е еднакво лесно да цитира Писанието при нужда. Ако наистина се налага(т.е. има някой, който смята, че това което казвам не е библейско), бих могъл да се обосновa, разбира се, криво-ляво. Разбирам забележката и съм съгласен, че е  правилна по принцип. Но моят случай е по-особен. Ще си позволя да го разкажа на кратко, за да ме разберете по-добре. Още в началото на повярването ми започнах сериозно да изучавам Библията. За около 6 месеца успях да прочета два пъти Стария и 7 пъти Новия завет. И понеже имах добра памет, научих Новия завет почти наизуст. За кратко време станах един от тези хора, които много знаят и приказват, без почти нищо да разбират. И тъй като всичките ми "истини" звучаха разумно и бяха солидно подплатени с цитати от Словото, обикновено с лекота "доказвах" собствената си "правота". Когато Бог ме изобличи, в живота ми настъпи криза. Разбрах, че ако искам да следвам Бога и да имам неговата мъдрост, ще трябва да пожертвам своята(говоря лично за себе си, макар че донякъде мисля това е вярно и по принцип). Над мен буквално се изпълни писаното:
1 Коринтяни 3
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.     
19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";    
20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

Дълго време почти не четях Библията, за други книги да не говорим -  Господ ме обучаваше в живота ми, запълваше постепенно празнината между това което знаех и това което живеех, което бях. Научих много неща и едно от най-важните беше това - колко е огромна разликата между това да знаеш нещо(дори и да е правилно) и да го разбираш. Едва наскоро Бог ми даде мъдрост да разбера, че отново трябва да погледна по-задълбочено към Писанието. Но нещата вече не са каквито бяха. Повечето от нещата, които знаех отдавна съм забравил. Ако преди запомнях стиховете направо наизуст, сега  често не мога да си спомня не само стиха как е, но и в коя книга съм го чел. И вече изучаването върви с труд и сълзи. Има дни когато не успявам да прочета една глава - толкова ми е трудно. Преди четях по 20 просто за удоволствие. Но ставам твърде подробен мисля. Вече знаете защо рядко използвам стихове в постовете си. И защо реагирам с недоверие към иначе доброто изказване "Така пише в Библията".

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3270
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #22 on: January 02, 2008, 19:02:34 PM »
Todor, би трябвало да бъдеш много внимателен когато приемаш собственото си преживяване за авторитет, дори и само пред собствените си очи. Истина е, че Бог ни учи и обучава в самия реален живот, а не чрез зубрене на Писанията. Това обаче, което научаваме чрез опит е нужно да бъде потвърдено от Писанието, тогава можем да кажем, че разбираме Писанията.

Аз научих един важен урок преди време - никога да не вярвам на собственото си сърце, което се потвърждава и от думите на пророка:

Ер. 17:9  Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

Ето защо ако нещо бих научил от опит - искам от Бога да ми потвърди от Писанието, иначе не го приемам. И ако нещото е от Бога, Бог винаги потвърждава от Писанията. Така опита и разбирането на Писанието вървят заедно. Разделянето им било в едната посока или в другата е крайно опасно.

Когато бях новоповярвал и аз четях много Библията, не мога да си спомня колко пъти, но много пъти я прочетох цялата, и още повече Новия Завет. Днес чета далеч по-малко, много много по-малко. Но забелязвам, че онова, което съм прочел преди 15 години все още го помня все едно съм чел вчера, понеже Святия Дух припомня Писанието, според както е обещал и Исус:

Йоан 14:26  А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

Когато веднъж сме прочели, чули и поне малко запомнили и осмислили какво Бог е казал в Словото, Духът ще ни напомня - подходящото нещо на подходящото време за подходящия случай.

Обаче ако нещата които говорим или вършим, нямат основание в Писанието, то Духът няма какво да ни напомни в подкрепа. Ако сме чувствителни към Него по-скоро ще ни напомни неща, които изобличават това, което казваме - мен ми се е случвало това не веднъж. Но ако ума ни е пълен с човешки поучения и сърцата ни са преплетени в светски философии и са лишени от Божието Слово, то дори и последното няма как да се случи.

Също така не трябва да забравяме примера на Исус и апостолите, които постоянно казваха - "писано е...; понеже е писано...; според както е писано...; не сте ли чели че е писано...". Някой беше изчислил, че 1/3 от Новия Завет е напрактика цитиране на неща от Стария. Не е ли това удивително?

Ако някой има проблем с това, което казвам в тази тема, горещо му препоръчвам да седне и внимателно да прочете целия Псалом 119. Давид, който го е написал, му се свидетелства от Бога, че е човек според Божието сърце. Какво беше неговото отношение към Словото, можем да видим от този невероятен Псалом и да вземем пример за собствения си живот.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #23 on: January 10, 2008, 14:25:40 PM »
Quote
Православния не говори право, защото протестантските деноминации, нямат свещено предание, което да е поставено наравно с Библията. Те имат свещени традиции, които се приема по инерция. Традициите и инерцията обаче могат да бъдат елиминирани чрез авторитета на Божието Слово, понеже не са поставени на пиедестал равен с Библията, ако и да са утвърдени чрез закоравяване на водачите им. Докато православните са в много по-пагубна позиция, защото при тях не е възможно да изобличиш заблудите на "свещените предания" защото на тях им е даден авторитет равен на Словото.
Заключението е че - протестантските общества имат подобни проблеми, но те са от по-малък магнитуд и с тях е по-лесно да се справи човек чрез Божието Слово.

Очевидно става противопоставяне на един средновековен постулат Sola Escritura, появил се 15 века след възкресението със самото Писание.  Ако протестантския принцип Само писанието е верен, защо се противопоставя на писанието?

"1. Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2. както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -
3. то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4. за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил." Лука
"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15).

"…като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие" (2Сол. 2:13).

"Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Йоан. 21:25).

"И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Йоан. 20:30-31).

"И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат" (2Тим. 2:1-2).

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 652
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #24 on: January 10, 2008, 14:48:52 PM »
Mat 15:3  А Той (Исус) в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

...


Mat 15:9  Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.



Cabral, мислиш ли че Словото не е достатъчно "за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело." или трябва нещо допълнително да знаем, нещо извън Словото?

"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #25 on: January 10, 2008, 15:13:28 PM »
Аз лично не виждам противоречие. Наистина, записано е, че не всичко е записано.
От друга страна:
1.Не вярвам Святия Дух да е "забравил" нещо, когато е вдъхновил човеците, написали това, което днес познаваме като Библия, т.е. това което Той е искал, е било записано и по този начин запечатано за поколенията
2.Какъв по-твърд и достоверен критерий за истината бихме могли да имаме от Писанията, които сам Бог е вдъхновил?

П.П. Не съм видял коментара на Mak, заради което до известна степен го повтарям. Извинявам се.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3270
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #26 on: January 10, 2008, 15:55:49 PM »
Quote
Очевидно става противопоставяне на един средновековен постулат Sola Escritura, появил се 15 века след възкресението със самото Писание.  Ако протестантския принцип Само писанието е верен, защо се противопоставя на писанието?

Може би в твоите очи става въпрос за средновековен постулат. Но в действителност става въпрос за нещо много по-древно и авторитетно:

Исая 8:20  Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.

Пророк Исая не живее 15 века след възкресението. Живее около 7 века преди него.

Също така имаме примера на Исус и апостолите, които се позоваваха на Писанията за авторитет и никога на преданията. Не че дадено предание не може да бъде полезно, ако е според истината, въпроса тука не е относно полезността, а относно авторитета!

Има много християнски книги написани през историята, които безспорно съдържат полезни поучения. Но когато се касае до ерес, спор или изясняване на истината, то тези книги, предания, поучения и прочие нямат авторитет в тези спорове и изяснявания, но само Писанието има авторитет и тежест.

Причината за това е, че преданието може да има човешки примеси (а често пъти може и да е изцяло човешко и дори еретично), докато Писанието е гарантираното Божие Слово, което трае до века и поради това само то може да бъде основа и арбитър в търсене на Истината.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Cabral

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 133
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #27 on: January 11, 2008, 14:36:55 PM »
Тъй като темата е обширна ще отговарям подред, и за яснота, и за да не се натрупва прекален обем.

Quote
Cabral, мислиш ли че Словото не е достатъчно "за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело." или трябва нещо допълнително да знаем, нещо извън Словото?

       Първо, темата "Авторитетът на Словото" е неправилно поставена. От коментарите се разбира, че под авторитетът на Словото се има предвид авторитетът на Библията. Но Словото е Бог, за разлика от Библията. Става недопустимо смесване. Привеждат се цитати от Старият и Новият завет за боговдъхновенността на Писанията/не на Словото/. Словото е Бог и затова казаното от него е Божествено откровение, а не боговдъхновенно. Не може един ипостас да боговдъхновява друг.                     
       Въпросът на Мак следва да бъде: ...мислиш ли, че Писанието не е достатъчно....? А за да сме по точни: мислиш ли, че Старият завет не е .....? Защото навсякъде под "Писание" в Библията се разбира само и единствено Старият завет.
       Затова на конкретният въпрос на Мак, отговарям: Не, старозаветните писания не са достатъчни за вярата ни в Иисус Христос, нито за каквото и да било друго, отделено от Новият завет. Без идването на Спасителя всички старозаветни писания щяха да са празни думи. Точно и за това Христос казва "изследвайте", а не "следвайте". Затова и според Павел те служат за много полезни неща, но не и за следване и изпълнение. За следване и изпълнение старозаветните писания служат на юдеите. Ние сме християни.
       На смисъла който Мак най-вероятно е вложил във въпроса си: А именно: Смятам ли, че старозаветното писание/за което говори Павел/, заедно с новозаветните писания/за които не се говори в Библията/ не са достатъчни за ......." Отговарям: Достатъчни са, но само в светлината на Божието откровение/думите на Спасителя/ и тълкувани по Св.Предание. Защото както са казали Св.Отци: "С Преданието ТЪЛКУВАМЕ Писанието, а Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието".

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3270
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #28 on: January 11, 2008, 14:46:17 PM »
Quote
"...Преданието ПРОВЕРЯВАМЕ с Писанието"

И проверявайки преданието с Писанието ние намираме, че то е изкривено и погрешно и за тълкуване на Писанието ни остават единствените валидни източници - Писанието, което само тълкува себе си и Святия Дух, който е обещан на учениците:

Йоан 16:13  А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

Исус не обеща да ни изпрати свещено предание, което да ни упътва във всяка истина, но обеща да изпрати Духът на Истината, който да ни упътва.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Авторитетът на Словото
« Reply #29 on: January 11, 2008, 15:30:35 PM »
"Авторитетът на Словото" е точно това, което трябва да бъде тази тема, тъй като за мнозина Бог не е авторитет, нито Словото Му и нито треперят пред Словото Му.

Прави ми впечатление в твоето изказване, че казваш, че нещо е добавено и въведено в "Новия завет", но всъщност всичко, което се смята за "нововъведено" е от т.нар. книга на "Стария завет" или Писанията, както се наричат. Те не са нито отменени, нито са остаряли, но имат същия авторитет както са имали винаги.

Ако ти не следваш Писанията, ти няма да бъдеш Божий човек, защото Писанието казва: "Да нямаш други богове освен Мен" и ако не следваме това ние ще бъдем идолопоклонници. Писанието също казва "Не прелюбодействай", и ако не го следваме бихме били прелюбодейци и грехът си остава у нас.

Писанието още казва:
Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
[5] да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
[6] а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.


Което заради преданието не се спазва (тъй като е от Писанието, както сам каза), а се учи поклонение на икони и служение на идоли. Изпълнява се Словото, което казва:
Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?