Author Topic: Помрачени в разума...  (Read 5614 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Помрачени в разума...
« on: November 28, 2007, 10:24:14 AM »
Във връзка със скорошните шокиращо несмислени изказвания и поведение на хора като VPP във форума, сърцето ми се изпълни със скръб, защото ми припомни, че подобно поведение и мислене е характерно за огромна част от християните по църковните общества днес.

Припомних си и думите на апостол Павел:

Eфесяни 4:18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

Тези думи апостола казва по отношение на невярващите, а не на вярващите. Обаче колко тъжно е когато виждаме абсолютно същия модел на поведение сред християните!

Апостола продължава да каже: " Но вие не сте така познали Христа " Eф. 4:20 припомняйки, че в Христос не може да има помрачен разум (нелогично, несмислено говорене и поведение), не може да има невежество (непознаване на Божието Слово и реалности) и закоравяване на сърцето (безчувственост към онова, което е наистина важно за Бог и към изобличенията).

Разума на човека е неговата способност да мисли, преценява, схваща и разбира! Помрачаването на разума е деградирането на тези способности до степен, че те стават напълно неадекватни и способни да реагират само на определени опростенчески модели и схеми, но не и адекватно и смислено да рефлектират реалността.

Знаем, че в света това нараства с всеки изминал ден, но как и защо същото това нещо се случва и в църквите? Как и защо много от християните не са способни да мислят и разсъждават адекватно, но единствено могат да издигат лозунги от заучени фрази и наизустени проповеди и често повтаряни от амвона мантри?

Може би именно последното съдържа отговора на тези въпроси, а именно, че църковните амвони са се превърнали не в място на просветление, поучение и разяснение, а място за набиване в главите на хората на определени шаблони и модели на мислене. Вместо да научат едвам избягалите от света несмислени човеци как да мислят и разсъждават, те продължават тяхното програмиране и промиване на мозъка, само че с постановки с религиозен отенък.

Един от ефектите на този подход от проповедниците е готованството. Християните биват кондицирани да им се дава всичко на готово! В следствие на което те придобиват манталитет на готованци, които вместо да търсят, изследват мислят и разсъждават - чакат да им се каже всичко на готово от амвона. Предпочитат да прочетат християнска книжка, вместо да изследват Писанието. Да чуят проповед вместо да чуят Божия глас. По този начин се развива лентяйство на разума, който закърнява и се помрачава все повече с всеки изминал ден.

Горко на проповедниците които участват в този геноцид срещу разума! " Но вие не сте така познали Христа " Eф. 4:20 Чудя се някои от тези дали въобще са познали Христос, защото ако бяха не биха били "така", както казва и апостола.

Ако някой е чел задълбочено и с постоянство книгата Притчи Соломонови, ще е забелязал, че там се поставя един съвсем различен подход към света, реалността и живота на праведния човек. Аз бих нарекъл книгата Притчи "Наръчник по първична праведност" Това е мястото където човек, който е избрал да бъде праведен, покайвайки се от живота в грях може да намери първични инструкции относно това как да започне да живее както подобава на праведен човек.

Прави впечатление, че едно от нещата на които се набляга най-много и най-често е това да се придобива мъдрост, да се придобива разум, разбиране, благоразумие и знание. Това е едно бащинско насърчение на това да се ТЪРСИ, ДА СЕ КОПАЕ, ДА СЕ ИЗСЛЕДВА!

Пр. 2:1  Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Пр. 2:2  Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Пр. 2:3  Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Пр. 2:4  Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
Пр. 2:5  Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.


Интензивността на вътрешния човек протегнат в търсене, която се описва в този пасаж е невероятна! Да приеме, да запази, да приклони, да предаде, да призове, да издигне гласа си, да потърси като сребро, да подири като скрити съкровища - всичко това говори за една изключителна вътрешна динамика на човешкото сърце и ум в своя копнеж и търсене на Истината за Бога!

Не знам за вас, но аз ТАКА съм познал Христос, като един Който ме учи да търся, да копая, да разбирам, на изследвам, да размишлявам НЕПРЕСТАННО, защото както е писано ТОГАВА ще разбера страха от Господа, и ще намеря познаването на Бога. И всеки един проповедник е ДЛЪЖЕН да учи хората да мислят, да размишляват и да разбират, а не да ги бомбандира с лозунги, формули и девизи от амвона!

Нека размислим върху прекрасните обещания в Писанието:

Пс. 1:1  Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните на стои, И в събранието на присмивателите не седи;
Пс.1:2  Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава (размишлява) ден и нощ.
Пс. 1:3  Ще бъде като дърво посадено при потоци води Което дава плода си на времето си, и чиито лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоденствува.


Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Re: Помрачени в разума...
« Reply #1 on: November 28, 2007, 10:47:20 AM »
Един от ефектите на този подход от проповедниците е готованството. Християните биват кондицирани да им се дава всичко на готово! В следствие на което те придобиват манталитет на готованци, които вместо да търсят, изследват мислят и разсъждават - чакат да им се каже всичко на готово от амвона. Предпочитат да прочетат християнска книжка, вместо да изследват Писанието. Да чуят проповед вместо да чуят Божия глас. По този начин се развива лентяйство на разума, който закърнява и се помрачава все повече с всеки изминал ден.

Така е.
Аз години наред четях християнски книжки, пренебрегвайки в една или друга степен Библията. Едва напоследък започнах да "преоткривам" Божието Слово. При все, че съм подбирал книгите и не съм посещавал църква през тези години. Не ми се мисли какво щеше да е ако бях бомбардиран и от амвона.

Факт е че на готово е по-лесно. А всеки иска лесното. На никой не му се копае и изследва. В днешните забързани времена искаме всичко сега и на момента, нямаме време за "губене". И аз все още съм така малко или много.
Но Бог има друго предвид, както добре е описал Watchman.
От това зависи животът ни все пак.

Бог да има милост към нас и да ни води.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...

kender

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 17
Re: Помрачени в разума...
« Reply #2 on: December 23, 2007, 13:08:15 PM »
Тук само не ми хареса"копаенето".Не е ли по-добре изкачването) Да оставим "копаенето" за духовните къртици)

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: Помрачени в разума...
« Reply #3 on: December 23, 2007, 13:18:24 PM »
"Копаенето" е казано във връзка с написаното в Притчи да се търси "като скрити съкровища". Ето какво казва Исус:

Мат. 13:44  Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

Как се намира съкровище скрито в нива без копаене?
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

kender

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 17
Re: Помрачени в разума...
« Reply #4 on: December 24, 2007, 19:44:44 PM »
Имах впредвид къде е сърцето ни-в случая в Съкровището.иначе си представям едно копаене....дето може да стигне до дъното на земята.Не се заяждам,приемам аргумента ти.Аз никак не харесвам пръстта,в която се връща Адам,затова така реагирах

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: Помрачени в разума...
« Reply #5 on: December 24, 2007, 19:49:18 PM »
Тук става въпрос за алегория, при която както при копаенето се отместват слоевете пръст които покриват и скриват скритото съкровище, така и при изследването и търсенето на Истината е нужно да се отместят слоеве със заблуждения, традиции, инерция от миналото, стереотипи, погрешен манталитет и прочие неща, които скриват съкровището на Истината и познаването на Бога от очите ни. Това е идеята, няма общо с пръстта в която се връща Адам.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

kender

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 17
Re: Помрачени в разума...
« Reply #6 on: December 24, 2007, 22:00:48 PM »
Ами след като човек е намерил Съкровището,за каво да копае пластове и да търси.Виж,че първо намира.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: Помрачени в разума...
« Reply #7 on: December 24, 2007, 22:03:40 PM »
Maтей 7:7  Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

Първо се търси и после се намира, а не обратното. Нека не правим този разговор демонстрация на заглавието на темата.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

byFaith

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 205
Re: Помрачени в разума...
« Reply #8 on: July 11, 2008, 01:06:15 AM »
Разглеждах някои от последните публикации във форума и се удивих от неспособността си да разбирам. Още повече, че някои от нещата, които не можех да осмисля, са написани от мен самия! (И то не заради това, което съм написал, а заради моментното ми състояние.) И тогава се сетих за тази тема, която Watchman беше повдигнал преди време--"помрачени в разума". Каква нужда имаме Бог да прояснява ума ни, за да можем ние да преценяваме трезво и правилно, да разбираме казаното от другите, да даваме адекватни отговори. Не просто да говорим нещата, които са ни на сърце или това, което сме заучили или чули или чели някъде, а да можем да отговаряме прецизно и смислено, всяка дума да е на място, да назидава другите.

Аз лично често изпадам в периоди на умопомрачение, когато губя всякаква проницателност и карам все едно "на плейбек"--със заучени доктрини, фрази, неща, които някога съм приел и помня, че съм приел за добри като модели и правила на поведение, но в момента изцяло не ги разбирам. И тогава сърцето ми се надига и чувствителността ми към Святия Дух е сведена до минимум. Докато не се ударя и нараня тук и там в разговора, осъзнавайки че всъщност увереността ми в позицията ми е повече плод на плътска, себеправедна твърдост отколкото на смирение пред Божията истина, и докато не се покая за прибързаността и високоумието си и не се обърна към светлината.

Ние трябва да сме светлината на света, и как бихме могли да бъдем светлина, ако разумът ни е помрачен (в по-голяма или по-малка степен), ако не се отърсваме от човешките си, плътски разбирания? Ако сме изгубили усет за това, кое е от Духа и кое е от душата? Защото Духът, сме чели, е този, който дава живот, а плътта нищо не ползва.

По-рано днес цитирах един пасаж от 1 Коринтяни, 2 глава, където апостол Павел говори за Духа, който ни е даден, Христовият Дух, "който издирва всичко, дори и Божиите дълбочини" (1 Кор. 2:10). Можем ли да кажем, че сме водени от този Дух във всеки един момент и че сме познали тези "дълбочини"? Че на Него уповаваме да ни води в Истината, да пречиства и освещава ума ни и да ни дава разбиране--и една реална увереност, която се базира на мъдрост дадена ни и потвърдена от Бога, а не просто чута от човеци?

Аз години наред четях християнски книжки, пренебрегвайки в една или друга степен Библията. Едва напоследък започнах да "преоткривам" Божието Слово. При все, че съм подбирал книгите и не съм посещавал църква през тези години. Не ми се мисли какво щеше да е ако бях бомбардиран и от амвона.

Факт е че на готово е по-лесно. А всеки иска лесното. На никой не му се копае и изследва. В днешните забързани времена искаме всичко сега и на момента, нямаме време за "губене". И аз все още съм така малко или много.
Но Бог има друго предвид, както добре е описал Watchman.
От това зависи животът ни все пак.

Бог да има милост към нас и да ни води.

Джони, ти казваш, че да четеш какво другите са писали било по-лесно, но аз мисля, че е точно обратното. Когато човек разчита на себе си и трупа мъдрост, за да бъде по-уверен, всичко е далеч по-трудно. И в един момент наистина идва нанагорно, когато Бог му покаже, че е уповавал на себе си и се види плодът на цялото това домогване. Божието бреме е леко, не е тежко. Ако на нас ни е тежко, значи плътта ни има още власт над нас. Един Христов ученик трябва да се радва да търси, да учи, да разбира, да слуша, да бъде поучаван, да се покорява, да постоянства в наученото. Това не е тежко бреме. То освобождава, дава живот, радост. Няма лошо човек да чете какво хора по-зрели във вярата от него са написали, но ако той духовно не може да изпита прочетеното на база Словото (понеже Словото за него е дух и живот, и Духът на истината ни напомня и разкрива Словото), то той не би могъл да вникне в същината на и да прецени написаното, а ще се колебае вътре в себе си.

Този процес на изследване, на търсене, на искане от Бога е лесен и естествен толкова колкото е лесно и естествено да се плава по течението, защото Бог дава благодат и сила; но ако човекът още е плътски и неукрепен в истината и вярата му е малка, то за него това ще бъде мъка като да плава срещу течението, защото той всячески се бори и се опитва да надвие себе си. Само че когато човек се е оставил да го носи течението, ако така мога да се изразя, той не може да избързва. Трябва да бъде търпелив и да чака водата да изтече и да го завози, докъдето е тръгнал. Изисква се осланяне на Бога, че Той постепенно, с Неговото темпо и в Неговото време, ако ние Му позволяваме, ще ни доведе до степента на съзряване и разбиране, която сега ни липсва. За да можем да разберем нещата, които са ни трудни за разбиране понастоящем. Но трябва искрено и съвестно да търсим, да постоянстваме и да се смиряваме, не губейки вяра.

Сещам се за един пример в книгата на пророка Даниил, когато цар Валтасар взема приборите заграбени от Божия храм и развратничи с тях, и Бог праща знамение--част от ръка, която пише на стената--и царят се смущава много и праща за мъдреците и тълкувателите да му явят значението на написаното. Тогава Даниил, "в когото е духът на светите богове", се явява пред царя и му казва:

Quote
Dan 5:18  Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
Dan 5:19  и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
Dan 5:20  Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
Dan 5:21  и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
Dan 5:22  А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
Dan 5:23  но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.

В същия ден Бог отнема царството от Валтасар, защото той, макар и да е имал примера на дядо си, не беше "смирил сърцето си", беше се главозамаял и Бог не го пожали. Не случайно царят нищо не разбра и дори след като Даниил му изтълкува надписа, той пак понечи да му дава материалните награди, които му беше обещал, въпреки че самият пророк му беше казал да ги запази за себе си. Дори и когато знаеше значението на написаното на стената--че Бог щеше да му отнеме живота и царството, заради надигнатото му сърце и помрачения му ум и похулването на Бога--Валтасар нито се разкая, нито се уплаши, ами "заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството" (Дан. 5:29); същото това царство, което щеше да му бъде отнето след броени часове.

Ако нашето сърце е заблудено и хванато в каквато и да е пренебрегната нечистота, и се е надигнало като Валтасаровото, и духът ни се е закоравил, макар и да не го съзнаваме и дори да се смятаме за разбиращи и знаещи, когато Божието Слово дойде и ни изобличи за нещо, или ни даде някаква насока, ние няма да сме способни да го осмислим и разберем, и да го приемем като от Бога. Тогава ще дойде лукавият и понеже не сме разбрали словото, той ще го открадне от сърцето ни, според както е писано: "При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя" (Мат. 13:19).

Страшно е когато човек, който години е ходил вярно с Бога, изгуби мъдростта за един ден. Имаме примери много в Словото. Аз и по себе си знам, че ако мисля, че разбирам и че съм достигнал, и че стоя, да внимавам най-добре да не падна. Всичко това ме насърчава да постоянствам в добрия път, който Бог е утвърдил в живота ми, с пълна сериозност, вярвайки, че Той е милостив и няма да ме остави на заблудите ми.





Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. (Псалом 24:3-5)

evangelista1962

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 245
Re: Помрачени в разума...
« Reply #9 on: March 07, 2009, 08:06:32 AM »
Между другото Уочман що е помрачен разум защото тези твои думи ме навеждат на едни други мисли....