Божиите завети: как функционират и защо не могат да действат едновременно

[HalleluYah]

Създавам тая тема, защото виждам, че много хора се спъват / съблазняват по отношение на съботата, защото нямат разбиране как работят Божиите завети.

Ще се радвам да допълните,
ако изпусна нещо.

Много хора днес, особено сред съботяните и тези, които държат на Мойсеевия закон, вярват, че трябва да спазват съботата и старозаветните заповеди, за да бъдат угодни на Бога. Но Библията ясно показва, че Божиите завети с човеците са различни, че всеки завет си има време и че два завета не могат да функционират едновременно.

Когато Исус проля кръвта си,
тогава Новият Завет влиза в сила.

Нека да разгледаме някои неща:

- Какво е завет според Библията ?

Думата "завет" означава договор, съгласие между две страни, в което са определени взаимните задължения и обещания.

В Библията заветът е съюз между Бога и човека, при който Бог обещава спасение и благословение, а човекът приема определени условия.
Важно е да разберем, че Божиите завети с хората са различни един от друг.
Те не са просто продължение или разширение на предишния завет.
Както много сега твърдят, че Новия Завет е обновяване, допълнение към Стария..

Всеки завет има свои собствени условия и обещания, и свое собствено време, в което действа.

Бог е този, който стартира завета, Той определя условията, а човекът или приема, или отхвърля.

- Различните завети в Библията

В Писанията виждаме различни завети, които Бог сключва с различни хора по различно време.

Нека видим най-важните от тях:

- Заветът с Адам беше сключен в Едемската градина.
Условието беше да не се яде от дървото за познаване на доброто и злото.
Наградата беше живот,
а наказанието беше смърт
(Битие 2:16-17).
Този завет беше нарушен чрез грехопадението.

- Заветът с Ной беше сключен след потопа. Бог обеща да не унищожава повече земята с вода, а знамение на този завет стана дъгата
(Битие 9:9-17).
Този завет включваше забрана за ядене на кръв и забрана за убийство.

- Заветът с Авраам беше сключен, когато Бог обеща на Авраам, че ще стане баща на множество народи, че потомството му ще получи земята Ханаан и че в неговото семе ще бъдат благословени всички народи на земята (Битие 12:1-3; 15:18-20; 17:1-8). Знамение на този завет беше обрязването.

- Мойсеевият завет беше сключен на планината Синай между Бога и израилския народ. Де факто това е Стария Завет.

Условията бяха народът да слуша Божия глас и да пази завета Му
(Изход 19:5-6).
Бог обеща да ги направи Свое особено притежание, царство на свещеници и свят народ. След това заветът беше утвърден с кръв:

Изход 24:8 Тогава Моисей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия.

Без проливане на кръв завет не може да влезне в сила!

Този завет включваше закона, който Бог даде на Мойсей.
Законът имаше общо 613 заповеди(не съм ги смятал, но така се твърди). Законът беше даден, за да покаже на хората техния греховен живот и неспособността им да бъдат праведни сами по себе си.

Апостол Павел казва:

Римляни 3:20 Защото чрез дела по закона никой не ще се оправдае пред Него; защото чрез закона е познаването на греха

Защо Синайският завет беше различен от Авраамовия ?

Тук е много важно да се разбере, че Синайският завет не беше просто продължение на Авраамовия завет. Те бяха различни по своята същност. При Авраам жертвата предшестваше условията на завета. Авраам повярва на Бога и това му се вмени за правда. Праведността от вяра стана основата на завета от страна на човека. Синайският завет, от друга страна, разкри праведността в система от заповеди. Но тъй като спасението не идва от праведност, а от жертвата на Христос, този завет не спасяваше.

Новият Завет ни връща към първоначалната простота на Авраамовия завет, ДАЛЕЧ от сложността на многобройните заповеди в закона на Мойсей.

Апостол Павел обяснява това в писмото до Галатяните.

Той казва, че законът, който дойде 430 години по-късно, не отменя завета, който Бог беше потвърдил по-рано. Обещанието беше дадено на Авраам и на неговото семе, което е Христос (Галатяни 3:16-17). Законът беше добавен заради престъпленията, докато дойде Семето, на Когото беше дадено обещанието (Галатяни 3:19). Законът беше като детеводител, който ни водеше към Христос, за да се оправдаем чрез вяра (Галатяни 3:24).

И сега нека да видим какво включва Новият Завет и кога влиза в сила

В Еремия четем, че Бог ще сключи нов завет с Израилевия и Юдовия дом.
Този завет няма да бъде като завета, който Бог сключи с бащите им, когато ги изведе от Египет, който те нарушиха.

Новият Завет ще бъде такъв:

Йеремия 31:31-34 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;  не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.  Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ;  и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

Този Нов Завет беше установен от Исус Христос. На Господната вечеря, Той взе чашата и каза: Лука 22:20 Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която се пролива за вас.

Апостол Павел също казва:

Евреи 9:28 Така и Христос, веднъж принесен в жертва, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, не за да понесе грях, а за да спаси онези, които Го очакват.

- Кога влиза в сила Новият Завет?


Според Писанието, заветът влиза в сила само след смъртта на завещателя.

В Евреи четем:

Евреи 9:16-17 Защото, където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя. Защото завещанието влиза в сила само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.

Това означава, че Новият Завет не можеше да влезе в сила, докато Исус беше жив. Той трябваше да умре, за да влезе завета в сила.

Защо два завета не могат да функционират едновременно ?
Това е ключа от пъзела!
Може ли човек да бъде едновременно под Стария и под Новия Завет?

Библията казва, че не може.

Апостол Павел обяснява това с примера на брака.
Жената е вързана със закона за мъжа, докато той е жив. Но ако мъжът умре, тя е свободна от закона и може да се омъжи за друг (Римляни 7:1-3). По същия начин, ние сме умрели за закона чрез тялото на Христос, за да принадлежим на Друг, на Този, който е възкресен от мъртвите (Римляни 7:4).

Какво огромно благословение е да се разбира това. Слава на Бога!

Още в Евреи се казва, че Исус е ходатай на по-добър завет, който е основан на по-добри обещания
(Евреи 8:6).

Ако първият завет беше без недостатък, нямаше да има нужда да се търси място за втори.

Но Бог казва:

"Ето, идват дни, казва Господ, когато ще сключа нов завет с дома на Израиля и с дома на Юда"
(Евреи 8:7-8).
Като казва "нов", Бог обявява първия за стар. А това, което е остаряло и е овехтяло, е близо до изчезване
(Евреи 8:13).

Новият Завет прави стария излишен. Той се отменя.
Заедно с него се отменят и външните форми, в които той се проявяваше.
Тъй като същността на завета беше в примиряването на човека с Бога, а това се постигаше чрез жертви и с отмяната на Стария Завет се отменят и тези жертви.

Исус, чрез Своята кръв, веднъж завинаги влезе в светилището и придоби вечно изкупление
(Евреи 9:12).

Ако Той е направил това, тогава вече няма нужда от старозаветните жертви. Ако някой продължава да принася жертви или да разчита на закона за спасение, той на практика отхвърля жертвата на Христос.

Апостол Павел казва: "Ако чрез закона става оправдание, то Христос напразно е умрял" (Галатяни 2:21).

И още много важно нещо - докато Исус беше жив, юдеите бяха под закона!

Това е много важна истина, която не се разбира.

Докато Исус ходеше по земята, Той Самият беше под закона. Той спазваше съботата, Той празнуваше Пасхата, Той изпълняваше всички изисквания на Мойсеевия закон. Но Той го правеше, защото беше роден под закона (Галатяни 4:4). Той дойде да изпълни закона, а не да го разруши (Матей 5:17). И Той го изпълни напълно и съвършено.

И само Исус можеше да го изпълни!

Но докато Исус беше жив, Новият Завет не можеше да влезе в сила. Евреите, които вярваха в Него, все още бяха под стария завет. Те все още трябваше да спазват закона на Мойсей. Това е причината, поради която в Евангелията виждаме Исус и учениците Му да спазват съботата и старозаветните празници. Те правеха това, защото все още бяха под стария завет.

Едва след смъртта и възкресението на Христос, Новият Завет влезе в сила. Едва тогава учениците започнаха да проповядват, че спасението е чрез вяра в Исус Христос, а не чрез дела на закона. На Петдесетница, когато Светият Дух слезе върху апостолите, те започнаха да проповядват смъртта и възкресението на Исус (Деяния 2:22-24). Това беше първият път, когато Евангелието беше проповядвано в пълнота.

Какво означава това за нас днес ?

Ако някой днес твърди, че трябва да спазваме съботата или старозаветния закон, за да бъдем спасени, той на практика се връща под стария завет. Но старият завет е остарял и е близо до изчезване (Евреи 8:13). Новият Завет е по-добър завет, основан на по-добри обещания. Ние не сме под закона, а под благодатта (Римляни 6:14).

Апостол Павел пише:

Колосяни 2:16-17 И така, никой да не ви съди за ядене или пиене, или за празник, или за новолуние, или за събота, което е сянка на бъдещето,
а тялото е Христос"

Съботата, празниците, новолунията – всичко това бяха сенки на това, което трябваше да дойде. А реалността е Христос.

Новият Завет е напълно различен от Стария!

Някои ще кажат "ама как пазите всичките 9 Божии заповеди, а 4тата не искате да пазите.

Отговор:

Пазим ги защото са ясно записани в Новия Завет.

Ето и доказателствата:

Първа заповед:

"Да нямаш други богове освен Мене" е повторена в Новия Завет:

"Защото е писано: "На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш" (Матей 4:10).

Втора заповед:
"Да не си правиш идол" също е повторена:

"Дечица, пазете се от идоли"
(1 Йоан 5:21).

Трета заповед: "Да не изговаряш напразно името на Господа, твоя Бог" отново повторена: "Да не се споменава името на Бога напразно"
(Яков 5:12, където Исус казва да не се кълнем).

Пета заповед: "Почитай баща си и майка си" пак повторена: "Деца, слушайте родителите си в Господа, защото това е право" (Ефесяни 6:1-2, където Павел именно цитира тази заповед).

Шеста заповед: "Не убивай" и тя повторена: "Никой да не убива"
(1 Петър 4:15; Римляни 13:9).

Седма заповед: "Не прелюбодействай"
Повторена - "Бягайте от блудство"
(1 Коринтяни 6:18; Римляни 13:9).

Осма заповед: "Не кради" – повторена: "Който е крал, да не краде вече" (Ефесяни 4:28; Римляни 13:9).

Девета заповед:
"Не лъжесвидетелствай" – повторена: "Не  се лъжете един друг"
(Колосяни 3:9).

Десета заповед: "Не пожелавай" – повторена в
(Римляни 13:9; Ефесяни 5:3).

Сега четвъртата заповед: "Помни съботния ден, за да го освещаваш" (Изход 20:8).

Къде в Новия Завет е повторена тази заповед за християните?

Никъде.

Нито Исус, нито апостолите заповядват на християните да спазват съботата.
Напротив, Павел казва ясно:

Колосяни 2:16-17 И така, никой да не ви съди за ядене или пиене, или за празник, или за новолуние, или за събота, което е сянка на бъдещето, а тялото е Христос

Съботата е сянка.
Тя посочваше към Христос, който е истинската почивка. Затова ние не сме длъжни да пазим съботата.

Отделно съботата беше знак за Израил, не за християните.
Бог каза на Израил:

"И пазете съботата, защото тя е свята за вас... Тя е вечен знак между Мене и израилтяните"
(Изход 31:14-17).

Съботата беше знак на Синайския завет. Тя беше знак, че Израил е Божият народ под стария завет.

Тя не беше дадена на Авраам, нито на Ной, нито на Адам.

Тя беше дадена на Израил на Синай. И тя беше знак на завета, който Бог сключи с тях.

Ние сме под Новия Завет. 

Павел казва: Ефесяни 1:13 В Него и вие, като чухте словото на истината, благовестието на вашето спасение, в Него и вие, като повярвахте, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието.

Печатът на Новия Завет е Светият Дух, не съботата.

Исус каза:

"Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; затова Синът Човешки е господар и на съботата"(Марк 2:27-28).

Исус е Господар на съботата.
Това означава, че Той има власт да определи какво означава съботата и как тя се изпълнява.

И Той ни казва: Матей 11:28 Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка

Истинската почивка не е един ден в седмицата..
Истинската почивка е Христос.

Евреи 4:3 Защото ние, които повярвахме, влизаме в почивката

Ние почиваме в Христос всеки ден,
не само в събота.

В Евреи се казва:

"Затова остава една съботна почивка за Божиите хора. Защото който е влязъл в Неговата почивка, той е починал от своите дела, както и Бог от Своите" (Евреи 4:9-10).

Тази почивка не е буквалният седми ден събота. Тя е духовната почивка, която идва чрез вяра в Исус Христос. Тя е почивката от собствените ни дела, от опитите ни да се спасим сами чрез спазване на закона.

Ако някой иска да пази съботата, нека тича към сянката.

Павел казва:

"Един смята един ден за по-важен от друг; а друг смята всички дни еднакви. Всеки да бъде напълно убеден в своя ум. Който пази ден, за Господа го пази" (Римляни 14:5-6).

Ако някой иска да пази съботата нека го прави. Но нека не съди тези, които не я пазят.
И нека не налага на другите това, което Бог не е наложил в Новия Завет.

Павел казва: "Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Той стои или пада пред своя господар" (Римляни 14:4).

И още: "Никой да не ви съди за... събота" (Колосяни 2:16).

На мен една сестра ми каза, че ако не пазя 4тата заповед не съм част от Божия народ според Евреи 4:9.
Това идва поради неразбиране, че събота не означава седмия ден от седмицата, а означава ПОЧИВКА.
И да, за Божият народ остава почивка и в тази почивка се влиза чрез ВЯРА,
не чрез пазене на ден.

И така, какво виждаме до тук ?

Говори се, че съботата е СЯНКА, и никой да не ви съди.
Никъде никой не каза "и да пазите съботния ден"..

Отделно гледам, че свързват Стария Завет с Новия, защото в пророчествата за в бъдеще(в Захария) пишело за празника Шатри, та означавало, че нищо не е отменено..

Ако това е така, тогава защо се споменава само Шатри ?

Защо не се споменават Пасха, Петдесетница, Денят на умилостивението, новолунията, съботата?

Защото Шатри има специално значение. Той е последният празник в годината и говори за Божието обитаване с хората, за края на жетвата и за пълнотата на Божието спасение. В бъдещето той ще бъде знак, че Бог царува и че народите Му се покланят. Това не е доказателство, че целият старозаветен закон остава. Това е доказателство, че един празник има бъдещо изпълнение в Христос.

Един брат ми прати това видео:

където по впечатляващ начин са представени Божиите завети.


Ако се сетя още нещо, ще допълвам.
Дано, който чете, да разбира.

[Watchman]

Аз мисля, че не е добре да се премесва темата със заветите и темата за съботата, защото ще се почнат едни дълги разговори за съботата и въпроса за заветите ще потъне. А именно той е много важно да бъде изяснен, защото за съботата и без това вече има казано много неща във форума.

Ние имаме отделна тема за съботата, и който иска да пише за съботата нека да пише там. Като иска може да цитира от написаното по-горе в тази тема и да го пусне в темата за съботата и да го коментира там.

А в тази тема нека се коментират само въпросите свързани със заветите.

Тука има един много важен момент, който повечето хора пропускат. Завета е възможно най-силната форма на договор, базиран на клетва, пролята кръв и нанесени тежки проклятия за нарушаване на клетвата.

Обаче на какво основание човек трябва да се счита за длъжен да спазва даден договор или завет? На базата на кой закон, или на кой фундамент? Т.е тук има един много ключов момент, а именно, че всички договори за безсмислени, ако няма ПРЕДИ ТЯХ положена някаква юридическа основа върху която те да бъдат съградени.

С други думи КОЕ ТОЧНО задължава човека да си спазва договорките? Опит за отговор на този въпрос може да се намери в темата за Естествения закон, или закона написан на сърцето. Този закон е фундамента на всички законови и юридически фундаменти. Основата на Естествения закон е тази която държи всеки последващ договор или завет. Тази основа е част от нашата съвест. Без нея всичко се руши и всичко пада, както е писано:

1Тим. 1:19  имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;

Отхвърлянето на чистата съвест (сиреч Естествения закон, закона написан на сърцето) води до пълен крах на вярата. Думата преведена като "отпаднаха" от вярата буквално означава - "корабокрушение".

Римл. 2:14  (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
Римл.  2:15  по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават)

Езичниците (сиреч не еврейските народи) не са без закон. Техния закон е написан на сърцето. Точно на базата на тази основа те могат да се покаят и да влязат в Новия Завет. Покаяние без съвест е невъзможно. А без покаяние не е възможно човек да има истинска вяра.

И сега тук идва много важния момент, който показва как завета работи. На Синай, Бог сключи завет само и единствено с израилтяните. Езичниците нямат абсолютно никакво задължение пред Бога да спазват каквато и да е част от Моисеевия закон, защото те не са страна по договора. Езичниците са задължени да живеят с чиста съвест, защото това е закона положен от Бога в сърцата им.

И точно тук на много християни напълно им се омешват понятията. Те искат да направят езичниците участници в завета на Синай и да почнат да вадят и да кърпят парчета от този договор към задълженията на повярвалите от езичниците. Никой договор не работи по този начин. Договора е едно цялостно тяло. Нарушението на една клауза е нарушение на целия договор. Затова апостола казва:

Галатяни 5:3  Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

Т.е ако човек не може да се опитва да пази само някои клаузи от даден договор. Или пази всичко или нищо не пази. Това е начина по който работят договорите.

Ето защо когато някой дойде и се опитва да ви внушава задължения извадени от завета сключен с Израел на Синай, ние трябва да му зададем въпрос - на основание на кой договор?

Ако ние сме християни, участници чрез вяра в Новия Завет, ние сме обвързани с този НОВ ДОГОВОР. Проблема е че християните не мислят в категориите на договори (завети), а в категориите на заповеди. Всяка заповед е валидна само в рамките на договора и извън договора, тя е юридически нищожна! Например ако ти си бил длъжен да ходиш по договор на работа в офиса всяка сутрин в 8 часа сутринта, това е заповед, която трябва да спазваш. Но ако в един момент ти сключиш НОВ договор с работодателя според който ти имаш плаващо работно време, или можеш да работиш дистанционно от вкъщи, то на базата на този договор, тази заповед е напълно нищожна и без юридически последствия. И е пълна шизофрения да правиш кърпежи между стария договор и новия, и да си мислиш, че по-този начин ще угодиш повече на работодателя. Точно обратното - ти ще досадиш ужасно на работодателя, защото нямаш никакво разбиране за реалните си задължения.

Точно това правят и християните, които искат да се връщат към закона. Те нямат яснота относно уговорките на Новия Договор, които е напълно самостоятелен договор - със съвсем различни обещания и заповеди. И понеже те не разбират какви са заповедите на Новия Договор, те искат да се връщат към заповедите на стария договор, който вече е юридически нищожен.

Евр. 8:13  А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близу до изчезване.

Тук е важно да отбележим още един ключов момент. Много християни се заблуждават, да си мислят, че Стария Завет е за израилтяните, а Новия за християните. Нищо подобно. Новия завет е сключен именно с израилтяните. Това означава, че самите израилтяни вече не са под задълженията и уговорките на Стария Договор, за тях има само един единствен валиден Завет и това е Новия Завет.

Евр. 8:8  А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

Исус сключва Новия Завет с Израилевия дом и с Юдовия дом, не с езичниците. Дори израилтяните, които до тогава са били под Стария Завет, ВЕЧЕ НЕ СА ПОД ЗАКОНА НА МОИСЕЙ, колко повече самите езичници не са, защото те никога не са участвали в него. Целия закон, абсолютно целия закон на Моисей е част от уговорките на Завета от Синай. Премине ли се към Нов Завет, автоматично целия закон се лишава от юридическа валидност. Това не означава, че от него няма какво да се научи, или че не може да се намери нищо добро в него. Може, но то няма юридическа валидност! Това е все едно да се изучават законите на друга държава и в нея да се видят някои добри идеи, тези добри идеи обаче не ни правят юридически обвързани със законите на тази друга държава, защото ние не сме обвързани с нея юридически. По същия начин след възкресението на Христос нито един израилтянин, няма никаква юридическа обвързаност с уговорките от Синайския договор.

И тука идват лукавите учители и казват - ама закона се разделял на морален и ритуален, ритуалния бил отпаднал, но моралния оставал. Това е абсолютна лъжа и глупост от юридическа гледна точка. Всеки участник в този договор има МОРАЛНИ задължения спрямо ВСИЧКИ уговорки на завета. Това е все едно да вземеш договора си с работодателя и да почнеш да го делиш на морална и ритуална част. И целия този зор е да се "докаже" че пазенето на седмия ден от седмицата било задължително за всички (юдеи и езичници), защото това било "морална" заповед.

Такова лицемерие и лъжа е много лесно разобличимо когато питаш някой адвентист следното:

"Ако баща ти дойде днес и ти каже - сине днес убих двама бизнесмени и взех от тях 1 милион лева, ето ти 100 000 лв да си имаш пари, ти ще ги приемеш ли? Адвентиста ще отговори - не. Защо не? Защото не иска да съучаства в чужди грехове. Дотук добре. Но защо тогава адвентиста без проблем си включва лампата в съботен ден, когато за да свети тази лампа са необходими моралните грехове на дежурните в събота в енергото? И защо адвентиста се качва в събота на автобуса за да ходи на църква (за да не кара кола или да не ходи твърде дълго пеша в събота), не го ли прави това съучастник и ползвател на греховете на шофьора? Но те обръщат сляпо око на тези факти. Обаче въпреки това продължават да наричат съботата част от "моралния закон", докато съвсем очевидно НА ДЕЛО те не считат нарушаването на съботата морално престъпление, иначе не биха искали да участват в греховете на другите, както биха третирали убийство или кражба.

Всеки един човек било юдеин или езичник, чрез вяра влиза в СЪВСЕМ НОВ ДОГОВОР/ЗАВЕТ с Бога. Всичко е НОВО, чисто ново. Нови заповеди, нови угворки, нови обещания, нова благодат, нов дух, ново сърце, нов живот. "Старото премина, ето всичко стана ново."

Но болшинството християни, НЕ ЗНАЯТ кои са тия нови заповеди, нови уговорки и нов начин на служене на Бога. те правят един кърпеж между прочетеното в Стария и в Новия завет. Докато Самия Исус предупреждава против такива кърпежи:

Лука 5:36  Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

С това Исус ясно заяви, не можеш да вземаш парчета от Новия Завет и да кърпиш с тях Стария Завет. Нито да правиш обратното. Всеки завет стои или пада САМ ПО СЕБЕ СИ. И е юридически абсурдно да се мешат клаузи от различни договори. Особено в случая, когато новия договор анулира стария.

Ето защо когато четем каквото и да било в Библията, ние трябва да си изясняваме - това към кой договор/завет спада? И ние съвсем ясно трябва да разбираме какви са нашите права и задължения като участници в Новия Договор, защото често пъти опита да се пришиват неща от Стария нарушават и осуетяват заповедите от Новия.

[mak]

Темата е доста добра и нужна.

Сега като се замислям, само на едно място се говори за Христовия закон.

Gal 6:2  Един другиму тегобите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

Какво точно е Христовия закон, и как така, ако само на едно место се споменава, говори се че изпълянването на този закон се случва когато носим тегобите/бремена един друг?  Каква е връзката? Имам усещането, че тука се крие нещо много важно.

[Watchman]

само на едно място се говори за Христовия закон

Всъщност не е само на едно място, веднага се сещам за още поне две места:

1Кор. 9:21  На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

Апостол Павел изрично говори че не е под закона на Моисей, този закон приключи заедно със замяната на завета под който е даден. Но при все това той има нов закон, който е в Христос. За този закон той говори на друго място:

Римл. 8:2  Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Апостол Йоан говори за това какви са заповедите на Новия Завет:

1Йоан 3:23  И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.
1Йоан 3:24  И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.

Тия две основни заповеди са фундамента на Благовестието и на Христовия закон. Първата е да вярваме в името на Сина Му, и втората е "да любим един другиго". Затова апостол Павел пише, че да носим бремената един на друг, с това изпълняваме Христовия закон, който е "да любим един другиго".

Много християни не осъзнават колко всеобхватни са тия две заповеди. Те покриват много повече от това което закона на Моисей със неговите стотици заповеди може да покрие. На практика те покриват целия християнски живот.

[HalleluYah]

Ето още интересни неща за разликата между Синайския Завет и Авраамовия:

Синайският завет не е просто списък със заповеди. Той следва точно определена структура, която е била позната в древния Близък изток.

Той прилича на договор между велик цар и негов поданик.

Първо Царя се представя
("Аз съм Господ, твоят Бог")
(Изход 20:2),

после Той говори за всичко, което вече е направил за поданика
("Който те изведе от Египетската земя, от дома на робството")
(Изход 20:2),

после има условия(ако.. пазите), и накрая благословения и проклятия.

Тук се вижда, че заповедите не са началото на Завета, а са отговорът на това, което Бог вече е направил.

Това е важно, защото показва, че Синайският завет е бил договор, в който народът е бил в подчинено положение.
Бил е благословен, но и задължен.
И ако наруши, следват проклятията от Второзаконие 28.

Обаче при Авраамовия Завет е съвсем различно.

Авраамовият завет не следва формата на царски договор с народ.

Той е завещание. Бог обещава нещо и го дава, без да иска нещо в замяна. Авраам само вярва.

Словото дори казва, че когато Бог сключи завета с Авраам, Той мина сам между разсечените животни (Битие 15:17).

В онова време, когато двама души са сключвали завет, те са минавали между разсечените животни и са казвали: "Ако наруша завета, нека стане с мен това, което стана с тези животни."
Но при Авраам само Бог мина.
Авраам беше в дълбок сън.
Това значи, че Бог пое цялата отговорност върху Себе Си.
Тоест, ако някои наруши, Бог ще е Този, Който ще понесе последствията.
Какъв Бог имаме, HalleluYah!

И точно така се случи на кръста. Исус понесе проклятието на нарушените завети. Той стана проклятие за нас (Галатяни 3:13).

Авраамовият завет беше за всички народи, докато Синайският завет беше само за Израил.

Бог каза на Авраам: Битие 22:18 В твоето семе ще бъдат благословени всички народи на земята

Павел ни казва, че това "семе" е Христос (Галатяни 3:16).
Затова всички, които вярват в Христос, са Авраамово потомство и наследници по обещание
(Галатяни 3:29).

А при Синайският завет виждаме, че той беше сключен само с израилския народ.
Бог каза за съботата:
Изход 31:17 Тя е вечен знак между Мене и израилтяните..

Съботата беше знакът на този завет, даден само на Израил.

Авраамовия завет обеща Семето, което е Христос.
Синайският завет показа, че хората не могат да бъдат праведни сами, и така ги водеше към Христос.
Павел казва:

Римляни 10:4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва

Авраамовият завет не беше отменен от Синайския. Синайският завет обаче беше отменен от Новия Завет.

Ние, християните, сме наследници на Авраамовия завет, не на Синайския. Ние сме под Новия Завет, който е изпълнението на обещанието, дадено на Авраам.

И мнозина пак отговарят "ама нали трябва да вършим онова, което Исус е правил, а Той изпълняваше закона, значи и ние трябва"..

Само че Исусовият начин на изпълнение на закона е различен от онова, което разбират повечето.

Ако Исус е изпълнил закона, това значи, че законът вече е изпълнен. Той е свършил работата си и е постигнал целта си, и вече е ненужен.

Павел казва:

Римляни 10:4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва

Христос е краят на закона и то
не защото законът е бил лош, а защото е бил изпълнен.
Когато едно обещание се изпълни,
то вече не е нужно.
То е свършило работата си.

Ето още нещо интересно.

В Евреи 9:4 се казва, че ковчегът на завета съдържаше "двете плочи на завета".
А във Второзаконие 9:9 Моисей казва, че плочите са "плочите на завета"

Това значи, че десетте заповеди са били наречени "заветът".

Те не са били просто морални правила, а САМИЯТ ЗАВЕТ.
Затова, когато говорим за десетте заповеди, не се има предвид нещо отделно от Синайския завет.
А става въпрос за самия Синайски Завет.

И това е много важно, защото ако Синайският завет е премахнат, то и десетте заповеди като завет са премахнати.
Не защото убийството и кражбата са станали позволени, а защото вече не сме под този завет.
Ние сме под Новия Завет, където същите тези морални принципи са записани на сърцето, не на камък.

А колко удивително е това, което Уочман споделя за съвестта.

В Словото виждаме примери за съвестта още даже преди Авраам.

Адам и Ева като съгрешиха,
се скриха.. защо ?

А Каин от къде е знаел, че е виновен за убийството на брат си ?
Бог не му беше казал "не убивай" ?

А как Ной беше наречен праведен и непорочен, когато още нямаше дадени закони ?

Ето я съвестта, заложена в сърцата на човеците, чрез която и Авраам повярва.

Авраам не е имал Библия, нито десет заповеди, нито му бе дадена съботата като знак..

Нито заповеди за това какво да яде или да не яде. А само съвестта си и Божия глас, който му говореше.

Ако тая съвест я е имало още тогава,
добре, тогава какъв е проблема ?

Павел казва за езичниците, че те са "помрачени в разума си" и "съвестта им е закоравяла" (Ефесяни 4:18-19).

Той говори за хора, чиято съвест е "изгорена с нажежено желязо"
(1 Тимотей 4:2).
Това значи, че чистата съвест може да се замърси и да стане безполезна.

И точно това е проблемът на Стария Завет.
Старият Завет действаше чрез външни правила.

Той казваше "направи това, не прави онова."
Но той не можеше да очисти съвестта, а само да я обвини.
Той показваше на хората, че са грешни, но не можеше да я изчисти и да я направи нова.

Затова старозаветните жертви трябваше да се повтарят.
Защото кръвта на животни не можеше наистина да очисти съвестта:

Евреи 10:4 Защото кръвта на юнци и козли не може да отнеме грехове

И още: Евреи 9:9 Тя не можеше да направи съвестта на поклонника съвършена

Какво обаче направи Новия Завет ?

Това е ключа към съкровището!

Новият Завет прави това, което Старият не можеше.
Той очиства съвестта.

В Евреи казва: Евреи 9:14 Колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог!


Забележете това - "ще очисти съвестта ви".
Не само ще прости, а ще оправдае и очисти съвестта.
Това е нещо, което Старият Завет никога не можеше да направи.

Ето още примери:

Евреи 10:22 Да се приближим с истинно сърце, в пълна увереност на вярата, като сме поръсили сърцата си и сме очистени от лоша съвест

Съвестта е основата, върху която стъпва вярата.
Без съвест няма вяра.
Без вяра няма приемане на завета. Без приемане няма спасение.

Новият Завет прави точно това, което Старият не можеше.

Пише закона на сърцето
(Йеремия 31:33).

Очиства съвестта чрез кръвта на Христос (Евреи 9:14).

И тогава съвестта, вече чиста,
може да вярва, да приема и да влезе в завета!

Затова Новият Завет не се нуждае от клаузи от Стария.
Той има нещо МНОГО ПОВЕЧЕ.

Има Закон, написан на сърцето - СЪВЕСТТА, която е очистена чрез кръвта на Христос.
И Дух, който свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:16).

Слава на Бога!

[Watchman]

Десетте заповеди не стоят по-горе от останалите заповеди на Закона. Това е много важно да се разбира. Има една единствена разлика между десетте заповеди и останалите заповеди в Закона и тя е че тези 10 заповеди бяха чути от израилтяните със техните собствени уши. Затова Бог ги отдели като свидетелство на завета, защото те самите ги бяха чули без посредник.

Бог обаче не е имал намерение само 10-те заведи да бъдат чути от израилтяните, но целия закон. Израитяните обаче НЕ ИСКАХА да чуят целия закон, и когато Бог стигна до номер 10, те възроптаха и поискаха някой друг да ги слуша вместо тях.

Изх. 20:1  Тогава Бог изговори всички тия думи , като каза:

Сам Бог изговори 10-те заповеди в ушите на народа.

Изх. 20:18  И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.
Изх. 20:19  И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

Когато Бог стигна до 10-ата заповед, народа се дръпна назад и не искаше да слуша Бога директно. Затова Бог оформи онова, което чуха върху плочи от камък за да покаже състоянието на сърцата им. Затова тези две плочи са наречени повече от 50 пъти в Библията "плочите на свидетелството". Защото те свидетелстват за състоянието на техните сърца и отношението им към Бога.

Но Бог не желаеше нещата да се развият по този начин. Той искаше целия народ да бъдат свещеници на Бога и да свещенодействат спрямо другите народи, но те се оказаха в състояние самите те да имат нужда от свещеници, които да им служат.

Точно поради тази причина този завет и този закон можеха да бъдат само сянка на истинското нещо, от което израилтяните вкупом се отказаха. Бог обаче не се беше отказал да реализира истинския завет с народите, който ще въведе реалностите, а не сянката:

Евр. 8:8  А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
Евр. 8:9  Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.
Евр. 8:10  Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;
Евр. 8:11  И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.
Евр. 8:12  Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

Ез. 36:26  Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
Ез. 36:27  И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.

Христовото Благовестие установява оригиналния Завет, който Бог от самото начало беше замислил. Бог не искаше да пише законите си върху плочи от камък и да си има работа с хора с окаменени сърца. Бог искаше да напише законите Си върху меки сърца, изпълнени с Духа Му.

Точно затова няма да видите стотици заповеди в Новия Договор, както имаше в Стария. Вместо това Бог дава ново сърце в което заповедите Му са записани върху плът, а не върху камък. И тези заповеди се изпълняват чрез "закона на животворящия Дух", а не чрез съблюдаване на плътски правила. Божият народ вече не е народ, който има нужда от свещеници да му служат, защото целия народ е "царско свещенство", което служи на народите.

И да се връща някой назад към написаното на камъка е предателство спрямо Благовестието, тежко нарушение на Завета запечатан с Христовата кръв.

[Ученик на Исус]

Каква е разликата между Новия и Стария завет?
Бог променя ли се?
В Стария завет имаха 613 правила, в Новия остават десетте заповеди плюс трите,които апостолите дадоха, от които две са от церемониалния закон и новата заповед за любовта, обичай Бог, ближния, враговете.

 Деяния 15:29
да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

1 Йоан 3
4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие

Какво е беззаконие - престъпване на закона, нарушаване на закона.
Бог говори за заповеди, повеления, закон.

Битие 26:5
понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

Как така, нали нямаше още даден закон, за какво говори Бог?

Яков 2:9
Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

Как така, нали сме под благодат, защо закона ще ни осъжда?

Марк 10:12
И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

1 Коринтяни 7:15
Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон.


Римляни 7:2
Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

Как така, нали сме под благодат?

Много вярващи, твърдейки, че са под благодат, се развеждат, женят втори път и си вярват, че са си добре.

Казано ни е да не се молим за някой, ако е извършил смъртен грях. Смъртните грехове са описани в Стария завет и много християни не го четат дори, те са под благодат, ама ха.

1 Йоаново 5:16
Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли.

Хайде бе, нали сме под благодат?

Матей 7
22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите
беззаконие.

Т.е, вие, които престъпвате, нарушавате закона.

Римляни 8:2
Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Това се цитира от пастори, че сме свободни от закона.
Но тук пише, че сме свободни от закона на греха.
За Божия закон се казва, че е свят, добър,а пък на всичкото отгоре пише и закон на Духа, Христов закон, ха сега.


1 Йоаново 4:18
В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.

Ами това:

Филипяни 2:12
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет


Псалми 19:9
Страхът от Господа е чист, пребъдва до века

Ефесяни 2
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Да, така се спасяваме, но това ни дава правото да участваме в състезанието:

1 Коринтяни 9:24
Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.


Матей 24:13
Но който устои до край, той ще бъде спасен.

Можем ли като сме под благодат, да нарушаваме десетте заповеди безнаказано? Не мисля.
Антихриста е наречен беззаконния, т.е. онзи, който нарушава, престъпва закона.

Откровение 22:14
Блажени, които пазят заповедите, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.

Да кажем, че заповедите на Бог Отец са отпаднали и трябва да пазим само заповедта на Исус за любовта е абсурдно.
Тогава обичайте се като хипитата и всичко е супер. Абсурдни неща правят някои секти, като цитират Библията и извращават хората.

Някакъв гуру цитирал тези стихове и успял да спи с незнам колко жени, които му вярвали.

1 Коринтяни 9:11
Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

Господ Исус е Словото, Той дойде да изпълни закона, защото никой човек не може да изпълни тези 613 правила. Но остава моралният закон,десетте заповеди, на които се основават и човешките закони, като любовта разбира се е най-важната, а ние можем чрез Духа, Който живее в нас да живеем свято, стига да искаме. Бог никога не пренебрегва свободната ни воля, затова виждаме, че е писано за отпаднали от вярата, които си мислят, че може да живеят в свободия, без да бъдат наказани.

1 Кор.5
1 Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо.
3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, - осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това,
4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),
5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.

Представяте ли си, някой вярващ с власт от Бог да осъди блудник вярващ на смърт, леле, ще го обявят за чародей или Петър който осъди Ананий и Сапфира за лъжата, днес тези неща не се правят, но има последствия, когато се нарушават Божиите заповеди.


Римляни 2:13
Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани

Е как така?

[Watchman]

Ти въобще осмисли ли написаното по темата до момента? Тия 613 правила ти ли ги преброи? Някога апостолите или пророците да са говорили за 613 заповеди? Не знаеш ли че това идва от талмуда и от синагогата на сатаната?

Ти трябва да отговориш на въпроса дали Бог се променя, защото Новия Завет с неговите ДВЕ заповеди е оригиналния замисъл на Бога още преди сътворението на света. Откр. 13:8

Ако нещо може да се счита за "промяна" от оригиналния замисъл, то това е закона на Моисей, който се даде заради коравосърдечието на израилтяните.

В Новия Договор няма никакви 10 заповеди, има само ДВЕ, цитирани от Йоан по-горе. И да апостолите решиха да добавят всичко на всичко САМО 3 неща взети от закона като нещо, което е добре повярвалите от народите на спазват. 10-те свидетелства написани на камък като свидетелство срещу окаменените сърца на израилтяните, се покриват от закона на животворящия Дух написан върху меки сърца, сърца от плът.

И сега ще ти открия една тайна, която малцина разбират, тайната защо дявола толкова много обича 4-тата заповед и  иска да я пробута на християните. Четвъртата заповед позволява на човек да живее по плът и да живее за себе си! Това директно противоречи на учението на Исус, Който казва, че никой не може да Го следва ако не се отрече от себе си. Точно поради тази причина дявола пробутва съботата.

Изх. 20:9  Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
Изх. 20:10  а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ни;

Тази заповед дава позволение на човека да върши всичките СИ дела, сиреч своите си дела. Докато онези, които искат да са ученици на Исус са призовани да живеят не за себе си, но за Него. Не един ден в седмицата, но седем дни в седмицата. Трябва да размишляваш върху това и да видиш драстичното противоречие между сянката и реалността. Сянката на 7-мия ден само загатва че има такава реалност при която да живееш изцяло за Бога, но за израилтяните тази реалност беше представена само за един ден в седмицата. Но когато дойде Исус за да сключи истинския, първоначалния и оригинално замисления Завет, Той каза, че тази реалност се простира върху ЦЕЛИЯ живот на човека а не само върху 1/7 от него. Затова и апостол Павел казва:

Гал. 2:20  Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Сега да попитам, Павел само в съботния ден ли беше съразпнат с Христос или през ЦЯЛОТО време? Исус само в събота ли каза да си носим кръста и да се отричаме от себе си, или през ЦЯЛОТО време? Ако е през цялото време то заповедта 6 дни да си вършиш всичките дела, влиза в противоречие с учението на Христос и то точно в частта в която Исус дефинира, кой може да бъде Негов ученик и кой не може.

Връщането към плътската събота от седмия ден на седмицата е директна атака срещу условията на Христовото ученичество. Тя е смъртоносен удар към самото ученичество. Затова и дявола толкова много обича това учение и прави всичко възможно да го пробута сред християните. Това дефакто е унищожение на самата същност на ученичеството. Ето защо - бъдете предупредени!

[HalleluYah]

Римляни 7:2
Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

Как така, нали сме под благодат ?

Нека да прочетем малко повече от написаното за да видим какво иска да каже Павел, а не само Римляни 7:2.

Нека да не правим същото като с Евреи 4:9.

И така, какво иска да каже Павел ?

"Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив? Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт; но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква. "
Римляни 7:1-6

Павел казва, че жената е вързана със закона за мъжа, докато той е жив. Но ако мъжът умре, тя е свободна от закона и може да се омъжи за друг. По същия начин, ние сме умрели за закона чрез тялото на Христос, за да принадлежим на Друг.

Защо Павел използва този пример?

За да покаже, че законът не е просто отменен.

Ние умряхме за него.
Това е много по-силно.
Ако един закон е просто отменен, ти все още си същият човек, просто вече не си длъжен да го спазваш.
Но ако ти умреш за закона, ти вече си напълно отделен от него.
Ти си нов човек.

Павел казва:

Римляни 7:4 Така и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото на Христос, за да принадлежите на Друг, на Този, който е възкресен от мъртвите, за да принасяме плод на Бога

Ние не просто спазваме нови правила.
Ние сме мъртви за старата система и живи за новата.
Ние принадлежим на Христос.
Ученик на Исус, ние не сме беззаконни, а сме под
закона на ХРИСТОС:

,,На тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон."

Как ще върша аз беззаконие,
когато съм под закона на Христос ?
Помисли.

Някой ти е втълпил в главата,
че Бог има само един закон и това бил Тората.

От тук идват проблемите.

Ето ти пример да видиш ХРИСТОС какво иска от тебе по Новия Договор, а ти да видиш към кое искаш да се връщаш:

Матей 5:27-28 Чули сте, че е било казано: ,,Не прелюбодействай." Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

Какво виждаш тук ?
Виждаш ли в думите на Исус закона на Мойсей или виждаш нов закон ?
Виждаш ли разликата ?

Ами тук:

Матей 5:21-22 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд". А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

Какво ти казва Исус ?
Да пазиш закона или дига летвата много на високо и ИЗИСКВА нещо много по-трудно дори от предишното?

"Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа..."

И сега виж какво иска Исус по Новия договор:

Лука 9:23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

И сега аз те питам ?

Ти само в събота ли ще се отричаш от себе си ?
Ти само от физическо прелюбодейство ли се пазиш ?
И така можеш да си отговориш на останалото.

Аз съм под закона на Христос и не съм беззаконик.

А закона на Христос е много над и много повече от закона на Мойсей.

Закона на Мойсей беше изпълнен.
Сега сме под Нов Закон.
Аз не мога да се върна в сянката,
да пазя някакъв ден от седмицата.

Ако аз всеки ден не си почивам в Неговата почивка, съм ИЗГУБЕН.

[Ученик на Исус]

Всеки ден работиш за устата си, за прехраната си, готвиш също, особено ако си жена, миеш чинии и пр. битовизми. Седмият ден Бог го освети и заповяда да си почиваме. Бъди уверен и постъпвай според съвестта си, ще си отговаряш пред Бога, какво толкова те вълнува темата за съботата, уверен си, че си само под благодат, живей така. Тялото има нужда от физическа почивка и е невероятно благословение да си почива човек в събота, ние ходим да се молим, да благовестваме и е това е благословение. В останалите дни също си почиваме в Господа, но се трудим за стомасите си, такъв е живота.

На портите на небесния Ерусалим са записани имената на дванадесеттте израилеви племена, ти как смяташ да влезеш там?

Откровение 21
12 Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:
13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

Пише, че няма да влезеш през портите ако не пазиш заповедите.
Също пише, че Божият народ пази съботата. Това е Словото, то ще ни съди.

Получава се интересно, гледах ненапълно клипа, който си пуснал, ами там момичето споменава за едно голямо противоречие, в Деяния 15 апостолите решават да не се яде идоложертвено изрично и кръв, удавено, също дават за блудството да се пазят вярващите, но пък Павел казва в 1 Коринтяни 8, че може, как така той еднолично го решава, при все че вече има заповед от апостолите към езичниците?


Деяния 15

20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв.
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

1 Коринтяни 8
7 Но това знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.
8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

Доста странно, Павел решава, че може въпреки изричното решение на дванадесетте апостола за идоложертвеното. Според някои е бил римски агент. Аз доста се замислих, трябва да го гледам подробно видеото, за което ти благодаря, не че няма други промени в Библията, не ме учудва, ама чак пък цял апостол агент да вкарат в нея...

Ето един пример за подмяна на Словото.

Еремия 17:24,25
И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,
Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно

И точния превод:

Ако синът ми пази съботата Ми, Аз ще направя милостта Си да почива върху него



Ето тук думата е събота:

Деяния 20:7
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

1 Коринтяни 16:2
В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

В оригинал е събота, променено на първия ден от седмицата, как е възможно, се питам и какви са тези хора, които правят Библиите и речниците, ами явно агенти, без страх от Бога!

[HalleluYah]

1 Коринтяни 16:2
В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

Думата в оригинал е:

"μία σαββάτων" (mia sabbaton).

Буквалният превод е "първият ден след съботата" или "първият ден от седмицата". Тук еврейската дума "събота" се използва като название за "седмица", което е типичен семитски израз. Следователно този израз означава първият ден след съботата, тоест неделя.

В Деяния 20:7 се използва същият гръцки израз като в 1 Коринтяни 16:2: "μιᾷ τῶν σαββάτων" (mia ton sabbaton),

което буквално означава "един от съботите" или "първият ден след съботата". В гръцкия език думата "σάββατον" може да означава както "събота", така и "седмица"; когато е в множествено число (σαββάτων), еврейската идиома означава "седмица".

Помни думите на Исус!
Внимавай някой да не те заблуди!

[Ученик на Исус]

Думата може да значи и събота, и седмица, но със сигурност е събота, първите християни са пазили съботата.
,,Съботата на седмия ден се освещава от Христа, апостолите и първите християни, докато Лаодикийският събор в известно отношение отмахна пазенето му... Лаодикийският събор (364 г. сл. Хр.) първо нареди празнуване на Господния ден (т. е. Възкресение Христово – б. М. А.) той гласи още: ,,Християните не трябва до юдействуват и да почиват в събота, но трябва да работят в този ден... ако се намерят да юдействуват, те ще бъдат отлъчени от Христа."

Най-ранното признаване на пазенето на неделята, като законно задължение е наредба на Константин Велики в 321 г. сл. Хр. То гласи: ,,Всички съдии и жители на градовете, също и работниците на всички изкуства трябва да почиват в достойния за почит ден на слънцето. Но селяните с най-голяма свобода могат да извършват земеделската си работа, защото често се случва, че никой друг ден не е тъй сгоден за сеитба и обработване на лозята. И тъй това предимство, което самото небесно провидение дава, не бива да бъде изгубено в случай на едно тъй кратко време." Едикт, издаден на 7 март 321 г. сл. Хр.

Историкът Сократ в средата на V век казва: ,,При все, че почти всички църкви в целия свят празнуват светите тайнства всяка седмица в събота, църквата в Александрия и Рим се отказва да прави това..."

Друг историк Созомен от същия период казва: ,,Хората от Цариград и някои други градове се събират в събота, както и на следоющия ден; този обичай обаче, никога не се спазва в Рим и Александрия."– из книгата ,,Църковна история (,,Historia Eсclesiastica"), книга 5 и 7.

В официалния печатен орган на кардинал Джеймс Гибънс в. ,,Католик Мирър" от 23.IX.1893 г., Балтимор, пише: ,,Католическата църква... по силата на божествената си мисия промени деня от събота в неделя."


Матей 5
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

Исус не каза, че отменя закона.


Римляни 3:31
Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

В оригинал отменяме ли, не, потвърждаваме с вярата си закона.


17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.


. В официалния печатен орган на кардинал Джеймс Гибънс в. ,,Католик Мирър" от 23.IX.1893 г., Балтимор, пише: ,,Католическата църква... по силата на божествената си мисия промени деня от събота в неделя."

,,Човекът на греха" ще замисли да отмени празничните времена и закони" (Дан. 7:25).

[dodai]

Ученик потърси отговора на това кое е правилно в Словото а не търси кой какво писал някога . Колко е достоверно само Бог знае.
Препоръчвам ти да прочетеш Посланието на апостол Павел до Галатяни и мисля че там добре е казано и надявам се да разбереш кое е правилно.

[HalleluYah]

Римляни 3:31
Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

В оригинал отменяме ли, не, потвърждаваме с вярата си закона.

Законът се утвърждава чрез ВЯРА, не чрез закон.

Самия текст, който цитираш, изобличава, това, което искаш да докажеш.

Този стих многократно е обсъждан във форума какво е значението му.

Римляни 3:31 Тогава чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Тук Павел не казва "Ние чрез спазване на закона утвърждаваме закона".

Той казва "Ние чрез вяра утвърждаваме закона".
Средството е вяра,
не спазване на закон.

Какво означава това ?

Когато повярваме в Христос,
ние казваме - да, законът е прав.
Ние сме грешни и се нуждаем от Христос.

Така вярата утвърждава закона.
Тя потвърждава, че законът е свършил работата си, тоест довел ни е до Христос.

Защо не може да се утвърди чрез закона ?

Ако някой се опитва да утвърди закона чрез спазване на закона, той всъщност го унищожава.

Защото никой не може да спази закона напълно.

Римляни 3:23 "Всички съгрешиха."


Яков 2:10 Който съгреши в едно нещо, виновен е за всичко.

Ако законът можеше да спаси,
Христос напразно умря
(Галатяни 2:21).
Но законът не можеше.
Затова Христос умря.
И когато вярваме в Христос,
ние утвърждаваме закона.
Казваме - да, законът беше прав.
Той ме доведе до Христос.
Сега съм оправдан чрез вяра,
не чрез дела на закон.

Виж колко лесно едно видео успява да те накара да се усъмниш в думите на Павел ?

Това нормално ли е ?

[Watchman]

Като гледам успяхте да излезете от тематиката на темата която е заветите. Няма никакъв смисъл да се говори за събота, обрязване, закона или каквото и да е нещо, което е част от даден завет, ако не се разбира как работят заветите и от там - уговорките, заповедите и обещанията дадени в рамките на завета.

Ако един завет е заменен с нов завет, ВСИЧКИ КЛАУЗИ по стария завет приключват на 100%. Питайте който и да е адвокат по договорно право да ви обясни как работят договорите, ако сами не можете да разберете.

Стария завет е вече невалиден, чрез него нито израилтяни, нито езичници НЕ МОГАТ да се приближат при Бога. И ако някой иска да се приближи при Бога чрез стария завет, такъв ще бъде изхвърлен вън, като някой който няма сватбарска дреха, каквато се дава само с Новия завет.

И ако някой пък иска да прави кърпежи между новия и стария, такъв също ще бъде дисквалифициран, защото кърпените  договори са нелегитимни. Тия неща са изключително прости за разбиране, ако човек спре да се рови в клаузите на всеки завет и започне да мисли за всеки завет като напълно самостоятелен и пълноценен договор. Спорене за клаузите е безсмислено ако човек не може да разбере че завета не е религиозна догма, а е договор, който има предмет, територия и давност. Както и всеки нов договор касаещ същия предмет отменя на 100% стария.

Тук грешката, която ученик на Исус прави бидейки измамена от ученията на адвентистите (които са масонски) е че разсъждава за Стария завет и Закона на Моисей като за съвкупност от религиозни догми, а не като уговорки на определен договор/завет.

Когато човек започне да вижда нещата в категорията на заветите, а не в категорията на религията, тогава всичко става много ясно и лесно за разбиране.