Братско общение в тревожни времена

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СИНОВСТВОТО И ОПРАВДАВАНЕТО

ВРЪЗКАТА НА ПОМАЗВАНЕТО НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛЯТ И ПОМАЗВАНЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

  21. И да вземеш от КРЪВТА, която е на олтара, и от МИРОТО за помазване, и с тях да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; ТАКА ЩЕ СЕ ОСВЕТЯТ той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него. Изход 29

Редно е да се види как Бог определи пътят за влизане на Адамовите потомци в Неговото свято присъствие. След даването на закона, Той, Сам Бог, установи определен път и начин за свещенослужене и влизане в присъствието Му на човеци- свещенници, като невинни, оправдани, оневинени, хора, които да свещенослужат в скинията- святото и пресвятото място.  Образът на тези неща, които Бог даде е че един ден Самият Син Негов като невинен, оправдан лично от Бог и одобрен лично от Него, проливайки не животинска кръв, считана до определено време за невинна кръв, която може да покрие човешки грях и да оневини съгрешилият, ще влезе в светая светих като велик първосвещенник, според чина на Мелхиседек. И то не в образът на небесната скиния- земната, направената от Моисей, но в самият ПЪРВООБРАЗ, който беше показан на Моисей и направен от майсторите – да, Исус влезе невинен В САМАТА НЕБЕСНА СКИНИЯ И ПРИЕ ОТ БОГА слава, почести и сила несравними с тези, които някой човек някога е приемал от Бога. Да, Исус и само Той имаше и има правото да влиза в святото присъствие на Бога, да разговаря със Самият Бог на Боговете и Едиствен Вечен Съдия и да стои НЕВИНЕН, ОДОБРЕН, ПРАВЕДЕН И СВЯТ АГНЕЦ И ЛЪВ ОТ ПОТОМСТВОТО / ПЛЕМЕТО/ НА ЮДА, нека се свети името на Святият Божий!!

Откровението и размислите дори в частност от написаното могат да обемизират тонове книги. Но искам да конкретизирам нещата в частта на смисълът на думата СИНОВСТВО-СИН-ОНЕВИНЕНИЕ-ОПРАВДАВАНЕ .

Оневиняването на Аарон и на неговите синове (свещенници, които по избора на Всевишният трябваше да принасят жертви и свещенослужат) беше в резултат НЕ на изисквания за праведен живот (много е важно да се разбере това!!!!), а в резултат на пропръскване с кръв и миро за помазване, чиито съставки и точни пропорции Сам Бог даде на Моисей и народът.  Забележете, че дори и тогава Бог ИЗТЪКВА ВАЖНОСТТА НА НАСЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА- Аарон и синовете му, а не някои други човеци; т.е. има важност и дълбок смисъл в потомствеността и синовството, които Бог е вложил и това са дълбоки и мъдри неща. Нека не забравяме, че Месията дойде като ,,потомъкът и коренът Давидов", също и като ,,сина на Давид " (вж.напр.Мат.1:1).

Правя МНОГО ВАЖНА ОТМЕТКА : ние, които сме повярвали в Исус трябва да разберем какъв е смисълът на новозаветното свещенослужене (напр.вж.римл.12:1, Ікор.6:11, 19, също и ІІкор.7:1) и да вникнем в откровението, дадено ни от Святият Дух за влизане в Божието присъствие и приемането ни от Бог като Негови синове, спасени по благодат и оправдани от жертвата на Исус, Сина Божий. Това е истинската праведност и истинското оправдаване от Бога и това е пътят на спасението ни – да следваме Великият Първосвещенник от Назарет и да държим здраво учението на Неговото слово, което чрез вяра ни спасява душите (вж.и размисли в-у римл.15:16). Той е нашият мир, Той е нашият Спасител и Оправдател пред Съдията, с чиято кръв и миро сме пропръскани, а не с животинска кръв и миро, направено според даденото на Моисей .  Върху тези думи има много да се мисли и пише, но засега – толкоз.

  Аарон и синовете му са образи на това, което ние сега преживяваме (имам в предвид вярващите в Божият Син)  - ние свещенослужим, оневинени не от животинска кръв и попръскани не от миро, направено от билки и благоухания, а от миро, което е дар от Бога- Святият Божий Дух, даден на всеки оправдан чрез вяра, Духа на Бога, Който изпълва вярващият и започва ДЕЛОТО НА ОСВЕЩАВАНЕТО (,,..29. но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." Римл. 29, вж.също ефесяни 2:11-18, акцент върху стих 18- разгледайте специфичната роля на Святият Божи Дух, също римл.8:16ст., Ікор.12:13) и ДЕЛОТО НА СПАСЕНИЕТО (вж.и размисли в-у ефес.1:13, там 2:18, ). За идването/ изливането на Духа на Бога (това, което стана на денят на Петдесятница) пророкуваха старовременните (вж.и размисли в-у Исая 32:15, както и казаното от Петър в Деяния 2: 14-надолу ), и Духът слезе / помаза/ изпълни Исус от Назарет според обещаното в Исая 61- прочети от 1ст.и надолу внимателно, като използваш препратки и връзки. Размисли и запиши какво ти говори Божият Дух относно нещата. Моли се и Му благодари. Важно е да се разбере, че Исус влезе в този свят спрямо написаното от автора на евреи в 10гл. казва на Бога :   5. Затова Христос, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми ТЯЛО (!!!!!!!); ...   Прочети внимателно и се моли. Направи нужната връзка с написаното в римл.12:1, Ікор.6:11, 19, също и ІІкор.7:1. Използвай препратките и връзките и си запиши какво Божият Дух говори и тук.


Така, сега искам да обобщя написаното с няколко семантизирани извода. Бог не прие някой друг, но Сина Си. Сина Беше помазан от Святият Дух (Машиях = Помазаник, Помазан- помазан от Духа), като преди това публично доказване (Духа слезе в-у Него в телесен образ), Той не се обяви за Месия и не проповядваше за Божието царство. В Божието царство влизат само и единствено синовете на Бога- родени не от кръв, нито от мъжка воля, но родени и осветени от Божият Дух, в когото те са и запечатани до денят на своето изкупление от тези тела, когато в славни тела и нова премяна ще видим Бога в славата и силата Му. Новата дреха на праведност, която се дава на осиновените от Бога човеци е дрехата, умита от кръвта на Помазаника. Не е нужно да се пропръскват телата на свещенослужителите и дрехите им за свещенослужене с КРЪВ на невинно животно и с МИРО ЗА ПОМАЗВАНЕ- ние сме, чиито грехове са умити и сме пропръскани с кръвта на Йешуа от Назарет- Агнец без недостатък и пречист до века, да е благословен Бог за милостта и добрината Му към нас, вярващите.

Каква гледка са били само свещенослужителите- размислете! Пръски от кръв и миро по телата им и дрехите им – ТОВА Е БИЛ ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ЗА ВЛИЗАНЕ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ! Но благодарим, че Исус принесе Себе Си и влезе горе, в самата небесна скиния и поднесе на Бога на Боговете тялото Си и кръвта Си и Беше счетен за Невинен и одобрен. Ние сме, които по този път идваме към Бога и това е нашето оправдаване и това е благата вест и смисълът на пророчествата- краят е Йешуа. Той е Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят. И ето- Беше мъртъв и оживя и живее вечно. Подобно на Него всеки един, който следва учението и освещава себе си и стои в покорство ще придобие милост и оправдаване и ще влезе там, приемайки от Господарят наградата : - Влез в радостта Ми, добър и верен слуго!

Ние сме, които ще сме облечени в изпрани в кръвта дрехи, на великата сватба на Младоженецът и Неговата Невяста.


Нека Му благодарим и да Му отдадем слава на Името Му!
   
(разгледай още целите пасажи, от които са извадени стиховете, особено частите на Битие 31: с акцент на 13ст. ,Изход 29гл.,30гл., 40гл., Левит 4гл., 6гл. с акцент на 22ст., Левит 8гл.)

Цитат на: Владо - Юни 13, 2010, 09:58:44 AM
Повдигам въпроса не поради някаква друга причина, а защото искам специфично да завърша предпоследният си пост. Ако някой е прочел отначало написаното, ще види, че твърдя нещо интересно и нетрадиционно : праведник = невинен пред Бога, човек, стоящ необвинен пред престола на Съдията на живите и мъртвите, одобрен от Бога човек, или личност.

Интересно е, че пишеш, опровергават те, обаче продължаваш да пишеш сякаш нищо не си прочел.

Още по-интересно е, че сам не разбираш, че това, което пишеш не можеш да го докажеш, въпреки, че цитираш разни неща оттук-оттам, обаче без ясно и здраво доказателство и без никаква тежест, тъй като твоята теза и Божиите думи се различават коренно и няма как да има консенсус и да е здраво доказателството.

Няколко пъти беше казано, че праведният човек НЕ Е автоматично невинен пред Бога. Беше доказано неколкократно. Ако беше така, нямаше нужда Христос да идва, за да бъде закован на дърво, за да бъдат оневинени тези, които вървят по правда, обаче това не може да заличи греха им и да ги оневини.

Не смятам повече да обяснявам за това в текущата тема, защото е твърде много пъти повторено.


Не случайно реших да не ти отговарям веднага след като писа последно, но виждам, че държиш на своето си, а не на това, което пише в Писанията, където пише за Христос като единствен невинен роден в плът, но не от мъжка похот. Това не можеш да го кажеш за никой друг праведен човек, който е роден от жена, за които трябва да се заплати с кръв, което и направи Христос.

...Но предполагам, че отново ще продължиш със своето си.

Някой да ти е казал, че изгарям от желание да пиша/ комуникирам с теб? Защо си заблуден, че пиша на теб? Аз просто публикувам, без желание да имам вземане-даване с теб.

На теб какво ти е ? Иди си с мир.

Цитат на: Владо - Юни 23, 2010, 22:31:22 PM
Някой да ти е казал, че изгарям от желание да пиша/ комуникирам с теб? Защо си заблуден, че пиша на теб? Аз просто публикувам, без желание да имам вземане-даване с теб.

На теб какво ти е ? Иди си с мир.

Виждам, че много "лично" го приемаш пак.

Като човек, който наблюдава какво става във форума съм длъжен да напиша какво пише в Словото като го поставя срещу това, което пишеш.

Всеки, който чете и разбира може да направи разликата. В случай, че е трудно да се направи разликата повтаряме по много пъти едни и същи аргументи за тези, които започнат да четат от тук нататък.

Ако "просто публикуваш", тогава публикувай на друго място. Тук не е място за "просто публикуване", а за назидание (изграждане) един-друг. Ако ти "просто публикуваш" нещо, което дискредитира здравите Божии думи, то това не е за назидание.

Затова трябва да бъде изобличено. Ако греша в това изобличение трябва да застанеш насреща със здрави аргументи от Словото, а не с няколко субективни размишления, които тук там съдържат цитат, който не ги подкрепя. Неща като "защо си заблуден, че пиша на теб" не правят добро впечатление, тъй като тук става въпрос за нещо много сериозно — за дискутиране истини от Божието Слово — което ти приемаш за това, че ЛИЧНО ти прекъсвам едно "просто публикуване".

Тука има поне два главни проблема в теорията на Владо:

1. Настоящата тема НЕ Е за оправданието. Това го повторихме поне 10 пъти, и ако човек има поне малко съвест и достойнство следва да вземе поука.

2. Оправданието НЕ Е оневиняване. Според Писанията. Ето няколко пределно ясни пасажа:

Римл. 4:6  Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:-
Римл. 4:7  "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
Римл. 4:8  Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Според този пасаж вменяването на правда независимо от дела, сиреч оправданието чрез вяра е идентично с прощаването на беззаконията на човека.

Числа 14:18  Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния , и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

Изход 34:7  Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

Тук се вижда много ясно, че Бог прощава беззаконие, но не обезвинява. Характерен пример за това е Давид, който като съгреши с Уриевата жена и трябваше да умре - Бог му прости и той не умря, но никак не го обезвини а го наказа за престъпленията му, като повдигна сина му Авесалом против него и Давид преживя големи страдания.

Оправданието гарантира това, че човека няма да умре, но по никой начин не премахва наказанието за това престъпление, затова е и писано:

Пр. 11:31  Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!

Трябва да се придържаме стриктно към Писанието, а не да се впускаме в умувания от които полза има само плътта, чрез които се самовъздига.

Тук има нещо, за което на мен ми трябва по- добро обяснение:

...който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя ненаказан виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.

... ГОСПОД е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя ненаказан виновния, и въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение.

Тук Господ не говори ли за двата пътя:
- на покоряването ни към Него - следва прощение;
- на бунт спрямо Него - следва наказание;

Защото в тези думи, наказанието за греха е твърде голямо - простира се напред в поколенията.
Докато наказанието на Давид, мисля че не беше такова. Беше възпитателно, а не за събарянето му. И Давид с покорството си в наказанието, потвърди искреността на покаянието си.

После:
Изкод 20 :  5. да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,
  6. а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме любят и спазват Моите заповеди.

Тук тези думи са аналогични с предходните, които Уочман е цитирал.
И видно е, че се отнасят до хора, които са в бунт (5 ст.), мразещи Господ, на които грехът не им е простен, поради това, че не са се покаяли.

Не е възможно, грехът да е простен, а Господ да пази гняв за него в поколенията.

Щом Господ отмахва греха (при покаяние на грешника), Той отмахва и вината за него:

Псалм 32:  5.Изявих Ти греха си и вината си не скрих. Казах: Ще изповядам престъпленията си на ГОСПОДА. И Ти прости вината на греха ми. (Села.)

Псалм 51: 14. Избави ме от вината за кръвта, о, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми с радост ще пее за Твоята правда.


Ами какво да кажем ние?
Господ ни прости греховете. Държи ли вината ни все още пред Себе Си?

Какво мислите?

Цитат1. Настоящата тема НЕ Е за оправданието. Това го повторихме поне 10 пъти, и ако човек има поне малко съвест и достойнство следва да вземе поука.

Принципно моето достойнство не подлежи на одобрение от форумно участие, а -1- от Бога и -2- от братя, които ме познават лично, а не личности, които пишат прибързано неверни неща.

Колкото до моята съвест- тя засяга отново единствено пак личен кръг от хора, в който вие не попадате. Така че- концентрирайте се върху темата без манипулативни опити да ме охарактеризирвате и окачествявате, защото за това ще отговаряте пред Бога, Който идва, за да съди живите и мъртвите. Ако толкоз претендирате че имате страх от Него- то имайте го реално, а не баслословно, както изглежда. Нямате допир до живота ми- не си позволявайте "пророчески експертизи".

Както ти/вие, си/сте повторил/и едно, така и аз написах мнението си, че според мен "праведник"  е идентично с оправдан от Бога човек и посочих ясно и конкретно защо, както и съответните пасажи.

Цитат
2. Оправданието НЕ Е оневиняване. Според Писанията. Ето няколко пределно ясни пасажа:

Ами интересно. Според писанията в кръвта на агнето греховете са простени веднъж-завинаги. Да оправдаеш някой значи да не го считаш за виновен. Юридически погледнато, по "човешки" горното твърдение е алогизъм. Погледнато според писанията е тяхно изкривяване.

ЦитатИнтересно е, че пишеш, опровергават те, обаче продължаваш да пишеш сякаш нищо не си прочел.

Аз смислено опровержение досега на написаното от мен, което е, бих казал малка част от изследването ми върху поставените в предишен постинг връзки ПРАВЕДНИК-ОПРАВДАВАНЕ-СИН-ОСИНОВЯВАНЕ-НЕВИННОСТ-ПРИДОБИВАНЕ НА ДОСТЪП-НОВО ТВОРЕНИЕ - не съм видял и затова не смятам за нужно да отговарям на подхвърляния и забележки, които имат за цел раздразнение и разпри ПОВЕЧЕ, отколкото някаква плодотворна целенасочена комуникация с цел -1- да се разбере позицията и -2- доводите и -3- да се обсъдят събраните факти, съпоставителен анализ и изводи. Виждам дребни хапения и дрязги- затова и не отговарям.

Владо

ЦитатАми интересно. Според писанията в кръвта на агнето греховете са простени веднъж-завинаги. Да оправдаеш някой значи да не го считаш за виновен. Юридически погледнато, по "човешки" горното твърдение е алогизъм. Погледнато според писанията е тяхно изкривяване.

Аз дадох много ясни пасажи, които доказват това, което казвам. Констант поне се опита да разсъждава по въпроса, и да даде някакви пасажи, а не да говори недоказуеми неща като тебе.

Първо според Писанието оправданието от греховете, не е да не се счита някой за виновен, защото ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ за някакъв грях. Затова се говори за ПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ, а не за оневиняване.

По човешките закони няма юридическо понятие - "прошка на грехове и престъпления."  В някои законодателства може да има помилване от губернатора или президента, но това са изключения и отново не касаят оневиняване.

В Пс.51:14 както цитира констант се говори именно за Давид, на когото беше простено, но пак беше наказан за греха си, чрез огъня който Бог повдигна срещу него от собствения му дом. Точно това е "прощава, но не обезвинява." Самата логическа и граматическа постройка на тези думи по никой начин не позволява допускането на констант, че става въпрос за две групи хора, напротив ясно се говори, че когато Бог прощава, Той не обезвинява. В Писанието има множество случаи, които показват именно тази черта на Бога в действие. Примерът с Давид е само един от тях. Друг пример би бил апостол Павел, който гонеше църквата и после беше гонен повече от всички други.

Ето още потвърждаващи пасажи:

1Кор.  11:32  А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Тук ясно си пише, че светиите биват и съдени и наказвани. Ако нямат вина за какво ще бъдат наказвани? Нима Бог ще наказва невинния?

Евр. 12:7  Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
Евр.12:8  Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Ако няма вина за какво наказание иде реч? Отново ли Бог наказва невинни?

В тия пасажи се вижда пределно ясно, че става въпрос за светии и синове, които биват наказани. Ако има наказание значи има и вина, но ако са светии и синове, значи са оправдани от греховете си. Т.е оправдан не е невинен или оневинен.

Пак за мен, в тълкуването на Уочмен, има противоречие, дори то се подсилва от стиховете, които е предложил последно.

Ето, какво мисля, аз, пък ще оставя на Тихомир да ни каже, какво мисли Божието Слово:

Когато някой е оправдан то това означава, че обвиненията, които са били отправени срещу него - отпадат.
Поради това, този човек се счита за невинен.

Тук съм съгласен с Владо.

Уочман, обаче не е съгласен с това, понеже ние всички сме грешници, имаме грях и вина пред Господа, и не сме невинни в никакъв случай.

И ти си прав, Уочман (получава се като във историйката за Настрадин ходжа :)  )

Ние обаче, сме невинни от греховете си пред Господа, защото сме облечени в Христовата праведност,  а не в нашата мръсна дрипава правда.

Поради Христос ние сме невинни, пред Бога.
Той взе наказанието, а на нас даде оправданието, праведността Си!

Сега, както е видно от горните цитати на Уочман, Бог ни наказва, поради греховете ни, както баща наказва сина си.

И в никакъв случай, както съдия наказва престъпници.

А наказанието за престъпниците и тяхната вина, се простира в поколенията, а те са и поколения мразещи Господа.

Бог е милостив към грешниците - Христовата благодат го доказва.
Но не прощава на непокаялите се.

Пази гняв за тях, но не държи непростена вината на Своите светии.
Със Своето наказание, Той ни пази, да не се провалим за Живота, Който ни е отредил.

Мисля, че това са азбучни неща в нашата вяра.

Здравейте!

constant,

За да тежат повече твърденията ти, вземи и всяко едно от тях го докажи с пасажи от Божието Слово. Знам, че можеш да го докажеш с това, което си чувал да се проповядва, но все пак тук сме се събрали около Божието Слово и е прилично всяко твърдение да бъде основано (не просто казано) и подкрепено (не просто цитат без връзка) с Божието Слово.

Неща като "не съм съгласен" не се приемат, защото ти може да не си съгласен за много неща. Важното е дали Божието Слово е съгласно или не. Това не става ясно от отговора ти.

Цитатите, които имам впредвид са представени в предните няколко поста на Уочман и мен.

 Предлагам да се размисли относно Божието наказание спрямо народът Израил, които са били под клетвата при пролята кръв от животни и тяхната смърт (обещали са вярност и изпълнение на дадените на Моисей заповеди от устата на Бога и написани на плочи от камък) и заветът на мир, скрепен от смъртта на Сина и Неговата смърт на кръст, както и Неговото влизане не в земната скиния и извършването не на земни ритуали и принасяния на жертви за себе си и народа, но влизане в небесната скиния и поднасянето на собствената кръв пред олтара на Живият Бог, влизане в истинската светая светих, чийто образ Моисей бе видял и му бе даден да направи на земята.

И така, тъй като има видима разлика между двата завета, смъртта на животни- смъртта на Помазаника, проливането на животинска кръв за очистването на свещенника от неговият грях и различини ритуали- проливането на кръвта на Непорочният Син Божий и извършването на истинското опрощение на греховете от Сина след възкресението Му, пред Самият Жив Бог, в Неговото свято присъствие, то редно ли е да се съпоставят примери от живота на хора под клетва и живота на вярващите  под/в/чрез/ завета на Бога, за който завет Бог е казал, че ще напише законът си на техните сърца, ще изпише заповедите си във вътрешностите им?!

Исус принесе Себе си чрез Святият Дух- жертва жива, свята, благоуханна. Благодарение на нея ние имаме МИР С БОГА. Нека се размисли върху педставените неща, като се има в предвид : Іна Петър 1:2, І към коринт.1:30, 2 Солунци 2:13, евреи 2:11, пак там-17ст., 7:26, акцентирам върху 7:28, както и на 9:11, 12:14.

Размишлявайки да се види еднакво ли е наказанието от Бог върху Сина и потомството Му, и наказанието от Бог към света. Грехът, безспорно, има последици, но това е друга тема. Оневиняването пред Бог вследствие на скрепеният с кръвта на Сина завет и приетото освещаване, са безусловни и пълни. Никой от новозаветните автори не представя оневиняването половинчато и частично. Но самият извършен грях има последици, които Бог може да спести при/след молитва в Името на Сина- станал за нас Първосвещенник пред Бога, ходатайстващ за нас и греховете ни по истинската Божия воля.

  Да се вземе впредвид :  1 Йоан 1:7. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

"Пътят на нечестивия е мерзост на Господа, но Той обича тогози, който тича след правдата." /Притчи 15:9/
Нека всички наистина да тичаме след правдата!

"И ще бъде нам правда, ако внимаваме да правим всички тези заповеди" /Второзаконие 6:25/

Има едни прекрасни стиховете във Второзаконие 6 глава, които цитирах наскоро в друга тема, но там съобразявайки се с нея, акцента бе само върху 8ми стих. Сега ми се иска да погледнем и на останалите стихове от тази най голяма Божия Заповед, която колкото и да препрочитаме, няма да е излишно, а даже полезно, защото в самата нея е записано, за нея, да я говорим, когато сме в дома си и дори, когато лягаме и когато ставаме. Слава на Бог за тези думи!   
Второзаконие 6:4-9, както и 25ти стих
"Слушай, Израилю: Иеова Бог наш е един Господ;
И да обичаш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила.
И тези думи, които ти аз заповядвам днес да бъдат в сърцето ти;
И да учиш с тях прилежно чадата си, и за тях да говориш когато седиш в дома си, и когато ходиш по пътя, и когато лягаш, и когато ставаш.
И да ги вържеш за белег на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.
И да ги напишеш над праговете на дома си и над вратата си."
"И ще бъде нам правда, ако внимаваме да правим всички тези заповеди пред Господа Бога наш, както ни заповяда."

ето ги заповедите:
"Иеова Бог наш е един Господ"
"да обичаш Господа Бога твоего"
"И тези думи...да бъдат в сърцето ти"
"И да учиш с тях прилежно чадата си"
"за тях да говориш когато седиш в дома си"
"и когато ходиш по пътя"
"и когато лягаш, и когато ставаш"
"И да ги вържеш за белег на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти"
"И да ги напишеш над праговете на дома си и над вратата си"
а ето го и обещанието:
"И ще бъде нам правда, ако внимаваме да правим всички тези заповеди"

По няколко от темите по които говорихме през последните два месеца, нещата все опираха до "търсете първом царството Божие и Правдата Негова", както и до "Правда и Правосъдие са основа на престола Ти". Та така нещата, се насочваха към тази тема, затова ми се иска отново до и обърнем внимание.
По принцип по темата е писано доста, като на мен самия ми трябваше доста време за да я прочета внимателно, но мисля че има още неща да се кажат.
И така воюваме ли за това що е право и търсим ли със сърцата си това що е справедливо?

strannik,

Сподели какво имаш да кажеш по темата. Очевидно сме изчерпали това, което сме писали в това време и в момента ти искаш нещо да кажеш, но не го казваш, а подтикваш другите да говорят.

Бъди първи в това.