Братско общение в тревожни времена

Моля за вашите разсъждения по следния пасаж от Битие 37:18-20:
18. А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
  19. Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
  20. Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

Горд ли беше Йосиф, за да го постигне тази съдба? Слушала съм проповядване, че Йосиф е бил горд и затова нещата са се стекли така.

Не пускам темата, за да поучавам някого лично. Занимава ме този въпрос, тъй като аз лично не виждам проблем в Йосиф и мисля, че тези които говорят за гордост оправдават своята завист, но искам да сравня мнението си с вашето.

Аз винаги съм се питала не е ли виновен баща му за тази ревност от страна на братята към Йосиф? Очевидно е, че той е бил любимият му син. Родителят не е в състояние да има еднакви чувства към всичките си деца, но според мен е длъжен да не демонстрира така явно чувствата си. Като родител е длъжен да контролира себе си и да внимава кога, какво и на кого казва. А и за толерираното дете не е полезно да бъде поставено по този начин спрямо останалите деца.

Но....не са ли това чисто човешките ни размишления? Повече психологически, отколкото духовни?

Ако Бог е вложил това в сърцето на бащата и по този начин е изявил сърцата на братята?

И кой може да каже на Бог кого да издигне от ранна детска възраст, и кого да смири, дори с наглед "несправедливо" родителско отношение?

Ще се радвам ако останалите споделят до какво са достигнали?

Другият въпрос, по който не споделям общото мнение (поне на моята среда) е че споделянето на сънищата е израз на гордост. Аз лично не мисля, че Йосиф демонстрира превъзходство и отново не виждам в него проблем. Виждам завистта на братята му.

Цитат на: Сара - Юли 22, 2009, 11:23:43 AM
Другият въпрос, по който не споделям общото мнение (поне на моята среда) е че споделянето на сънищата е израз на гордост. Аз лично не мисля, че Йосиф демонстрира превъзходство и отново не виждам в него проблем. Виждам завистта на братята му.

И в Словото Божият Дух това е показал - споделяне на сънища и отделно завист на братята му. Както и:
Битие 37:3. А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Но в същото време е нормално най-малкото дете да е това, на което се обръща повече внимание, а големите да са по-съзряли, за да разбират това.

Мисля, че това с "гордостта" е поредният напън на някои "учители" да измислят нещо "ново", тъй като не обичат да се придържат към текста (което всъщност Словото нарича "гордост").

Ако ние се окажем в позицията на Йосиф сред неговите братя, коя реакция ще е правилна от наша страна според вас - да се радваме открито на шарената си дрешка и сънищата от Бог или да ги скрием, за да предпазим братята си от завистта? Аз лично мисля, че по-добрия вариант е да се радваш открито и така да извадиш наяве завситта на другите, които след това ще се наложи да се справят с поведението си, въпреки че рискуваш да те метнат в някоя яма.

Писанията са дадени така, че Божият човек да бъде съвършено приготвен за всяко добро дело, а не за да покажат лош пример, който не е изобличен и хората да се заблудят следвайки го.

Това което четем и каквото пише в Словото като принципни позиция относно какво е грях и какво не е и какво има като коментар от Божия Дух е достатъчно, за да съдим справедливо без да прескачаме границата на текста.