Братско общение в тревожни времена

Пускам тази тема, по повод написаното в темата за демоните.

Римляни 12:2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Какво означава обновяване на ума?
Как се постига това обновяване?
Какъв е резултата от това обновяване?
Цял живот ли продължава този процес?

Никога няма да се разбере дали нещо се върши по Божията воля ако няма обновяване на ума, но винаги ще има "налучкване"... и неувереност... и съобразяване с този свят... с трудностите, които идват особено.

Още когато бях новоповярвал християнин и се борех с много проблеми, вътрешно усещах, че обновяването на ума е нещо от което имам нужда и ще ми помогне във вярата. Обаче няма идея какво е и как се постига. Тогава чух че щяла да излиза книгата "Обновяване на ума" от Кейси Триит. Чаках я с нетърпение месеци и накрая когато излезе се нахвърлих да я чета.

Прочитах жадно страниците и чаках да стигна до азвръзката, която да ми изясни обновяването на ума, но за мое огромно разочарование книгата свърши преди да ми даде каквато и да е яснота по въпроса. Чувствах се измамен и излтган. Усещането беше - аха аха да стигнеш до същността и тя книгата свърши.

Така разбрах, че трябва сам да търся и да разбирам за обновяването на ума. Минаха години преди да почна да разбирам за какво става въпрос.

Забелязал съм, че много от днешните християни наблягат на всякакъв вид обновяване на "духа", на "душата", на "емоциите", а умът - не, защото викат "то не може с ума да се угоди на Бога, но със сърцето" и не се стараят да "проумяват" или да "разберат", но се оставят на емоциите.

За мен Авраам е прекрасен пример за обновяване на ума, тъй като той "размисли, че Бог може и от мъртвите да възкреси" и с готовност щеше да принесе Исаак в жертва. Той не действаше сляпо, но с разбиране и готовност.

По този повод аз бих си позволил да критикувам подписа на mak:

ЦитатGo empty your head and get your heart filled and you'll be better off.
- AW Tozer

Аз съм категорично несъгласен с това твърдение. Изпразването на главата/ума е именно практика на йогите при което над умовете им взимат власт зли духове. Божието слово казва да изпълваме ума си с истината и с разбиране и мъдрост.

Умът и сърцето трявба да бъдат в единство и хармония с Божието Слово и Откровение и чрез това помежду си. Абсолютно нездравословно е да ги противопоставяме. Дом разделен против себе си пада.

Цитат на: Watchman - Октомври 19, 2007, 01:21:41 AM
Аз съм категорично несъгласен с това твърдение. Изпразването на главата/ума е именно практика на йогите при което над умовете им взимат власт зли духове. Божието слово казва да изпълваме ума си с истината и с разбиране и мъдрост.

Моя подпис е в друг контекст и в друг дух казан. В смисъл на това:
1Co 8:1  А относно идоложертването: Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава. И ако имаме само сухо знание, без това да има влияние на сърцето и делата, то не ни ползва много, а ще послужи само за наше осъждение.

Но ако се разглежда само така както е написан, без да се знае духът на човека който го е казал и така извадено от контекст, наистина може и да не е верен. За това ще го изтрия, за да няма неразбиране.

Допълнение: Най-малкото което този цитат крие позади себеси е че трябва да си изпразним главите от Божйите истини и знание, което са преди всичко необходими за всичко друго. Но тук става въпрос за съвсем друго.
Става въпрос когато двама или трима християни, се надпреварват кой е по-голям теолог, или кой колко повече познава доктрините и Библията, и така в дълги спорове в които няма ЖИВОТ, а само сухарски разъждения, лишени от живот в тях.

Ще използвам друг цитат от автора на този цитат, "Дявола най-добър теолог от всички нас, но все още e дявол."

За още по-ясно да се разбере това което искам да кажа, ще използвам още два цитати, за които однапред се извинявам че ще са английски (мисля че няма да се получи много добре, ако взема да ги преведа в момента, имам книга от единия на БГ, ако го намеря утре ще го напиша):

ЦитатSound Bible exposition is an imperative must in the Church of the living God. Without it no church can be a New Testament church in any strict meaning of that term. But exposition may be carried on in such way as to leave the hearers devoid of any true spiritual nourishment whatever. For it is not mere words that nourish the soul, but God Himself, and unless and until the hearers find God in personal experience, they are not the better for having heard the truth. The Bible is not an end in itself, but a means to bring men to an intimate and satisfying knowledge of God, that they may enter into Him, that they may delight in His Presence, may taste and know the inner sweetness of the very God Himself in the core and center of their hearts."
-A. W. Tozer Chicago, Ill. June 16, 1948.
(From the Preface of The Pursuit of God)

Цитат
"So my theological friend over there,
who knows so much that he can split hairs over doctrines-
it does not matter what you think, or what you know,
unless it leads you to glorify God, and to be thankful.
No, your knowledge may be a millstone about your neck to
sink you down to eternal woe, unless your knowledge is
turned to holy practice. "

Цитат на: johnny_fx - Октомври 18, 2007, 18:50:15 PM
Какво означава обновяване на ума?
Как се постига това обновяване?
Какъв е резултата от това обновяване?
Цял живот ли продължава този процес?

Според мен, всичко започва от там с какво храниш умът си, ежедневно. Не случаяно е казано, какво ядеш това и си. Преди всичко обновяването става чрез Божйието Слово. Хранене на ума с Божйите истини, постоянно.
На второ място, много важно, хранене на ума с здрави поучения и здрава среда, здрави примери. Не бива да си мислим, че можем сами в пътя, не сме създадени така, създадени сме да имаме нужда един от друг. В Тялото Христово, Бог е поставил хора за това. Много основополагащи стихове са тези от Ефесяните:

Eph 4:11  И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
Eph 4:12  за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
Eph 4:13  докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
Eph 4:14  за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости;
Eph 4:15  но, действуващи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

И стихове които са директно свързани по темата:

Eph 4:17  Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
Eph 4:18  помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
Eph 4:19  които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
Eph 4:20  Но вие не сте така познали Христа;
Eph 4:21  понеже сте чули, и сте научили от Него, (както е истината в Исуса),
Eph 4:22  да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
Eph 4:23  да се обновите в духа на своя ум,
Eph 4:24  и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.
Eph 4:25  Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

Сте чули...сте научили, започва всичко в ума и мислите. Но ако спре само там, не е достатъчно. Но задължително започва от там. Трябва да чуеш истината, за да можеш да бъдеш променен.

Интересното е, че тия дни ми попадна една статия, казва се: "Истинско и лъжливо покаяние", там междудругото автора казва:

"Може да има промяна на мисленето без покаяние, ни НИКОГА не може да стане истинско покаяние без промяна на мисленето/умът"

Авторът след това продължава, че след като умът е просветлен за истината, и настъпи и интелектуална промяна, т.е. знаеш вече с умът ти че това е истина, следващата стъпка за истинско покаяние е да настъпи и промяна в сърцето. Много грешници виждат, грехът им заслужава наказание, но сърцето им не отива заедно с това "виждане". Дава пример за резултатите на истинското покаяние, че може да знаеш и си убеден че това което си откраднал е грях и чустваш се виновен, променил си ума от преди да си направил деянието че това е лошо в Божйите очи, но при истинското покаяние и в сърцето това ще даде резултат че ще отидеш и ще върнеш парите (или каквото можеш да направиш за случая).


За въпросите, кога и колко, можеби за някои неща един час, за някои една година, за някои повече. Обновяването на ума и истинскто покаяние е една постоянна промяна на харектера и живота. Но е задължително умът ни да се храни с Божйите истини - постоянно, без това не можем крачка напред.

Аз написах тази бележка за цитата от Тоузър не в духа на дисреспект към Тоузър. Но когато става въпрос за истината ние не трябва да гледаме на лице и да се впечатляваме от имената на хората, които са казали нещо погрешно независимо кои са те.

Никъде в Библията няма да открием идеята за изпразване на главата или ума. Това е идея на източните религии и окултизма. Ето дори ти в своя коментар към този цитат казваш:

ЦитатИ ако имаме само сухо знание, без това да има влияние на сърцето и делата, то не ни ползва много, а ще послужи само за наше осъждение.

Сиреч само сухо знание не е достатъчно, нужно е ПОВЕЧЕ, а не ПО-МАЛКО, сиреч решението не е изпразване на главата! Аз съм сигурен че Тоузър не е имал това предвид, но представен по този начин цитата е заблудителен и опасен.

Знанието е нещо много противоречиво на пръв поглед според Библията. Първо имаме дървото за познаване (знаене на) добро и зло забранено от Бога и водещо до грях и смърт. После имаме цялата книга Притчи Соломонови, която насърчава събирането на знание и действане със знание. Пророка се провиква "людете ми гинат от нямане на знание и понеже ти отхвърли знанието то аз те отхвърлих да не ми свещенодействаш". Идва Исус и казва - "не затова ли се заблуждавате, понеже не познавате Писанията." После Павел казва "знанието възгордява". Човек би могъл да се обърка, и аз съм виждал хора да се объркват относно тия неща.

И понеже говорим за обновяване на ума, за което правилното знание и разбиране имат важна роля, то как да разбираме това "очевидно" противоречие относно ролята на знанието?

Аз мисля, че можем да намерим необходимия баланс още в книгата Притчи. След като отново и отново Соломон насърчава читателите да събират знание, той казва следните думи:

Пр. 3:5  Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Пр. 3:6  Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Пр. 3:7  Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Именно тук е разковничето на това "противоречие". Бог не ни насърчава да си изпразним главите, напротив, насърчава ни отново и отново да имаме знание, да разбираме, да събираме мъдрост и разум. Обаче в същото време казва - добре, имаш знание, имаш мъдрост - НЕ ГИ ПРАВИ СВОЕ УПОВАНИЕ, НИТО ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТ! Уповавай на Господа от все сърце, не се облягай на своето знание, на своя разум и на разбирането което имаш.

Или с други думи - имай знание, но не уповавай на него! Не взимай решенията си на база на знанието, което имаш, но признавай Господа да те насочва в твоите решения и Той ще оправя пътеките ти! колкото и знание и мъдрост да имаш - ОСТАНИ СМИРЕН! Не позволявай на знанието да те възгордее, не го считай за достатъчно условие да се мислиш да можеш, за силен за знаещ. Без Божието водителство и благодат ще бъдеш измамен и ще загинеш.

Ето защо аз това съм разбрал, че Бог ни насърчава да имаме мъдрост, способности, уменя и знания, но в никакъв случай да не счетем, че те са достатъчни да взимаме решения и да живеем живота си базиран само на тях. Знанието и мъдростта и способностте, трябва да се пазят в смирено сърце, съкрушен дух и ум, който помни и съзнава своята недостатъчност и зависимост от Бога, който има крайната дума и единствен който дава Живот!

Ето защо е написано за обновения ум:

Ис. 26:3  Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

Съвършен мир е невъзможен без обновен ум. Увереността, стабилността и непоколебимостта не са просто дело на сърцето, те са дело на сърцето И УМА в съгласие и единство относно правилното знание И упованието на Бога. Дори сърцето да иска да уповава на Бога, ако ума се клати, не е убеден, измамен е от лъжи или лъжеучения упованието ще бъде крехко и мира несигурен и нетраен.

Тази тема ( за обновяването на ума) определено заслужава много повече внимание, и бих искал да продължа разсъжденията по въпроса, защото от казаното до сега ако някой чете не мисля, че ще може да достигне до практическо разбиране на това как да обновява ума си.

Днес вниманието ми беше насочено към думата "advertising" която се превежда на български като реклама, рекламиране. Реших да изследвам произхода и корените на тази дума и това до което достигнах беше невероятно.

Думата се състои от две части идващи от латински, а именно ad и verto.

Ad означава - да обърнеш внимание, да се приближиш към, да забележиш. Verto означава да се обърнеш към.

Размишлявайки върху тези неща напрактива аз установих, че тази дума напрактика дефинира начина за обновяване на ума, а именно ума се обновява според ония неща на които обръщаме внимание, който забелязваме, към които се проближаваме в мислите си. Резултата от това е обръщане към посланието на което сме обърнали внимание.

Не случайно ние сме бомбардирвани постоянно от реклами и послания, които се опитват да хванат дори за малко вниманието на нашия ум, реклами за които се плащат стотици хиляди и милиони. И защо ли? За да може да ни обърнат (сиреч спечелят)  да желаем и купуваме, онова, което те рекламират.

По същия начин, ако ние обръщаме внимание на това, което Бог казва в Словото Си, ако размишляваме върху онова което ни казва чрез Творението Си, онова, което ни насочва чрез Духа Си, ако мислим върху него, ако се стараем да го разберем, ако му обръщаме внимание, ако се приближаваме към него в мислите си, в съзнанието си, в обмислянията на решенията си, то ТОГАВА, нашия ум ще се обновява според Истината! И ако това не се случва просто инцидентно, а е един непрестенен процес, както дишането и храненето, то рано или късно ние ще предобием един изключително обновен ум, който ще донесе духовна зрялост и стабилност отвъд всичко, което сме си представяли, че е възможно да постигнем в християнския си живот.

Исус Навиев 1:8
Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {|Или|, постъпваш благоразумно.}†.

На почти всички места в Словото, където има заповед за изпълняване на Закона и повеленията на Бога се използва думата "внимавай":

Римляни 12:2
И недейте се съобразява с тоя век {|Или|: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Думата "преобразявайте" е думата "метаморфоза" в гръцкия, което е биологичният термин, когато става въпрос за минаване на същество от един статий на разтеж в друг.

Писано е, че "метаморфозата" става "чрез обновяването на ума". И това е точно така. Вижте в наши дни как филмите, рекламите, музиката и други влияят върху ума и преобразяват обществото. Не само ума на обществото, ами и техните действия, навици, говорене и всичко.

Обновяването на ума не става, когато отидем на някое богослужение, но преди това сме изгледали сериалите, рекламите, напълнили сме си ума с последните вицове, последните игри, последните песни от радиото.

Цитат на: Watchman - Октомври 28, 2007, 14:24:03 PM
ума се обновява според ония неща на които обръщаме внимание, който забелязваме, към които се проближаваме в мислите си.

Подозирам, че средата има голямо значение за този процес.
Това с кого се срещаш и говориш може да ускори процеса, но също така да го забави, че дори и да го спре.

Много вярно за средата, именно затова Божието Слово казва:

Пр. 13:20  Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Средата от своя страна не е само това, което правиш, заедно с другите хора от средата, но и това което чуваш и виждаш от тях. В този смисъл телевизията и киното се явяват също среда, където виждаш и чуваш какво се прави от най-вече от безумните и можем да си направим извода за какво влияние и ефект въху живота си говорим.

Цитат на: johnny_fx - Октомври 29, 2007, 11:11:08 AM
Подозирам, че средата има голямо значение за този процес.
Това с кого се срещаш и говориш може да ускори процеса, но също така да го забави, че дори и да го спре.

Огромно! Повече отколкото можем да си замислим, не случайно Словото казва:

BG - Библия 1940 - 1Кор. 15:33
Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

BG - "Цариградска" - 1Кор. 15:33
Не се лъстете: "Злите съобщества развалят добрите нрави."

 Мен този стих в римляни все ме е карал да го свържа с обновяването на вътрешния човек.Обаче сега като ми потрябва не мога да открия къде беше точно стихът.

Доколкото се сещам беше за "да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек" (Ефесяни 3:16), което е съвсем малка частица от няколко изречения, в които е вместена в много компактен вид ядрото на Божието учение, но там пише толкова много дълбоки неща, че е трудно да кажем "този стих е за това".