• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Сътворението

Започната от Tihomir, Февруари 13, 2017, 03:27:56 AM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Watchman

#15
Всъщност аз в моя предишен постинг не правя никакви изводи, само исках да покажа, че този подход който демонстрира Бенсън е напълно неправилен, хващайки се за една нишка и изкарвайки от нея неща, които не се съдържат там. Реално нишките са много повече от една и водят в различна посока. Коя е вярната ние не знаем, затова спекулациите са опасни.

ЦитатОсвен това, Джоузеф Бенсън е направил опит да свърже Елифаз с Исав предполагайки, че му е внук, тъй като е бил по-възрастен от Йов, дори и от бащата на Йов; което би било валидно, ако наистина имахме потвърждаващ пасаж за такава роднинска връзка.

Това твърдение, че Елифаз е бил даже по-възрастен от бащата на Йов е отново плод на същия вид стъпване на презумпции и вадене на неща, които ги няма в текста. В случая текста от който се прави този извод е следния:

Йов 15:9  Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Йов 15:10  Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.


Тук Елифаз не казва изрично, че той самия е по-възрастен от баща му на Йов, а казва, че живее сред хора, където има и по-възрастни от баща му. Сиреч в контекста на разговора, казва, че има от кого да научат и почерпят мъдрост. Чисто теоретично може да се приеме, че е възможно да намеква и за себе си, но самия текст не дава никакво твърдо основание това да е точно така. Още повече той говори в множествено число - "Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст" Т.е не просто един човек, а има не един и двама. Това е което думите казват. И аз винаги предпочитам да се придържам към текста и неговото недвусмислено значение, вместо да търся някаква възможна двусмислица.

Иначе някои от аргументите му са добри. Като например, че никъде в книгата Йов за Бога не се споменава като за Йехова, което наистина е индикация, че тези събития се случват преди Моисей и преди Закона. Напълно е възможно да се случват и преди Авраам, защото Авраам не е нито първия, нито единствения поклонник на Бога по онова време. Много често съм виждал в християнските среди внушения, че едва ли не от Авраам почва истинската вяра в Бога.

Нещо повече Авраам се среща с и дава десятък на Мелхиседек - първосвещеник на живия Бог. Този първосвещеник на кого е свещенодействал? Явно е имало цяла общност от боящи се от Бога хора на които Мелхиседек е служил. Ама то щом е имало и първосвещеник, значи е имало и свещеници. Защото няма как да си първи, ако няма поне и втори.

Нещо повече Авраам се среща с Авимелех, праведен цар който царува над праведен народ. Колко християни знаят, че по времето на Авраам е имало цял праведен народ? Виждаме това от следните пасажи:

Бит. 20:3  Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
Бит. 20:4  (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли един праведен народ?
Бит. 20:5  Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.
Бит. 20:6  Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.


Бог признава че Авимелех е имал праведно сърце, и самия Авимелех нарича народа над който е царувал - праведен, понеже язвата заради Авраамовата жена е била и върху целия народ. Представяте ли си по онова време е имало цяло царство от праведни хора с праведен цар! При все това Бог не избира тях за да извърши своето дело на земята, но избира Авраам за да направи от него праведен народ, който да стане ключов за спасението на света.

Точно в този контекст аз виждам Йов и времето в което е живял. Имало е не един и двама праведници на земята. Хора, които се боят от Бога и ходят с него. Между другото никой от тях не се споменава да е пазил съботата, да се е обрязвал, да е давал десятък или да се е хранил с кошерни храни. Нито за Авраам се споменава такова нещо, освен че Бог му дава на него обрязването, като специален белег и знак.

Това показва, че правдата не зависи от закона и е много преди закона. Всички ония, които искат да се връщат към закона и си забиват носовете в него си нямат идея какво правят и с какво си имат работа. Свещенството на Христос е по чина на Мелхиседек, което е преди закона и над закона. И е над закона, защото закона нито можеше да избави някого от греха, нито можеше истински да изчисти вината за греховете сторени от човеците.

Не знам дали разбирате, каква свобода носи това нещо, ако някой го схване. Закона беше прибавен като образ и сянка на бъдещите добрини, които щяха да дойдат под Мелхиседековото свещенство. Онова свещенство под което бяха и Йов и самия Авраам.

Ето защо аз не мисля, че Йов е потомък на Авраам, по-скоро негов предшественик или дори съвременник, още по-малко пък някой свързан с едомците. Възможно ли е Авраам да е четял книгата на Йов и да се е поучавал от нея?

ЦитатТук, ми е малко трудно да се съглася с теб, че Елифаз е праведен, щом в последната глава на Йов, Бог му казва:

Йов имаше приятели и трима от тях дойдоха при него да го утешават в скръбта му. При Йов не дойдоха някакви езичници които се покланят на идоли да го утешават, но дойдоха праведни хора, които се бояха от Бога и на тази основа беше приятелството им с Йов. Всички те говореха за Бога и за Неговата правда. Те също като Йов бяха объркани защо това се случва с Йов, и се опитваха да дадат свое обяснение. Тяхното обяснение беше логично, но не беше правилно, защото случая с Йов не беше обикновен случай, но нещо, което касае Божиите тайни. Нещо, което не можеше да се обясни с 2+2=4.

Това, че те бяха праведни не означава, че са безпогрешни. Те сбъркаха и съгрешиха пред Бога, защото обвиняваха Йов несправедливо. Тяхната логика беше - Бог е справедлив, щом си пострадал, значи някъде в нещо си съгрешил. И сигурно в 99% от случаите щяха да са прави. Но Йов не беше в тези 99%, той влизаше в единия процент мистериозни, нелогични и неразбираеми за праволинейния човешки ум случаи, в които като че Бог действа несправедливо. Йов знаеше, че не е съгрешил, затова беше още по-объркан и от приятелите си. Затова си казваше - сигурно Бог си спомня против мен греховете на младостта ми. Но и това не беше причината. Цялата тази групичка беше събрана от Бога за да им се предаде един много важен урок, а именно урока за Божиите тайни.

Божиите тайни са онова, чрез което Бог владее над всичко. Те са онова, което хладния ум на Луцифер не успя да калкулира. Не знам колко вярващи разбират на каква брилянтна калкулация се базира бунта на Луцифер. Желязна логика, брутални сметки, без дори теоретичен шанс за провал. Но той нямаше как да калкулира, че Бог ще вземе човешка плът за да изкупи човечеството от греха. Такова нещо не можеше да мине през ума не само на никой човек, но и на никой от святите ангели. Затова Писанието казва:

1Tим. 3:16  И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Бог биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядван между народите, Повярван в света, Възнесен в слава",

Тук въплъщението е наречено тайна. Ако изследвате Писанието, че видите, че тази дума тайна или mystery се използва на много места.

Защо Бог избра Авраам, вместо да задвижи плановете си с вече съществуващите праведни народи на земята също е тайна. Йов и приятелите му трябваше да влязат в света на Божиите тайни. Това е територията в която нищо не е логично, нищо няма смисъл, нищо не е разбираемо или ясно, но Бог продължава да е верен и достоен за доверие. Йов избра да се довери на Бога в най-мрачния и объркващ за него час. И с това той победи сатана.

Авраам също беше посветен в Божиите тайни, когато трябваше да заведе сина си Исаак на хълма Мория. Нямаше никакъв смисъл и никаква логика. Бог беше обещал, че в Исаак ще се продължи неговото потомство. Но Авраам се довери на Бога в тази мъчна за него тайна, какво точно прави Бог, как така да пожертвам Исаак? И вдигна ножа.

Цар Соломон, най-мъдрия човек на земята написа две книги за мъдростта. В книгата Притчи всичко е по логиката на приятелите на Йов. Там 2+2=4. Ако си праведен ще си добре и няма да страдаш, ако си нечестив и глупав, нищо добро не те чака. Ако си трудолюбив ще си на върха, ако си мързелив ще си беден. Обаче после идва книгата Еклисиаст и преобръща всичко това надолу с главата.

Екл. 8:14 има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.

Моля? След окуражаващото четиво за триумфирането на праведните във всичко в живота, това идва като заливане със студена вода.

Екл. 9:11  Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

Отново принципите научени в книгата Притчи, тука са обърнати надолу с главата. Знаете ли какво означават думите "на всичките се случва според времето и случая"? Означава, че НЕ МОЖЕТЕ ДА КАЛКУЛИРАТЕ НИЩО. Не знаете дали 2+2 ще излезе накрая 4 или ще излезе нещо друго! Ето защо изкуствения интелект, който е основан на същата безумна логика на изчисляване на всичко и избиране на статистически най-безопасната и потенциално най-успешната траектория няма да може да защити нечестивите, защото според "времето и случая" Бог ще извърши неща, които нито могат да се предвидят, нито калкулират. В сатанинското задкулисие знаят това много добре и треперят пред него. Те имат термин за това - наричат го black swan event. Масоните го наричат "коварството на историята", когато аха аха и да успеят плановете им и се случва нещо неочаквано и внезапно и преобръща всичко! Затова аз по-горе казах, че чрез Божиите тайни, Бог владее над света. Ето защо ако искаме да победим с Него, ние трябва да се научим да ходим в Неговите тайни и да страдаме в тях, за да можем и да победим чрез тях.

Точно затова книгата Откровение много пъти казва "тук е нужно търпението на светиите". Думата "търпение" в този стих не означава да стоиш и чакаш, но думата е HUPOMENE, която означава - да устояваш под смазващ натиск!

Учениците на Христос трябваше да научат Божиите тайни. По каква логика Месията, който трябваше да избави Израил и да управлява всички народи ще бъде убит и погребан? Всички очакваха чудо до последния момент. Никой не вярваше, че Исус ще умре, ако и Той самия да им го каза. Даже и небесните началства и власти на тъмнината не вярваха в това, мислеха че Исус ще направи някакъв трик. Затова Писанието казва:

1Кор. 2:7  но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
1Кор. 2:8  Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.


Ето отново апостол Павел говори за Божиите тайни. За онази мъдрост, която остава тайна и скрита от началствата и властите на този свят. Защото ако биха я знаели, не биха Го разпнали. Понеже чрез разпятието, те унищожиха всичките калкулации на които се надяваха.

Това е урока, който липсваше и на Йов и на приятелите му, а не че бяха неправедни, понеже съгрешиха в преценката си. Ние също ще съгрешим в преценките си като тях, ако не се научим да разбираме и да ходим в Божиите тайни. Точно като онзи пастор, който отрича че Йов дори е съществувал, защото той продължава да обитава в книгата Притчи и отказва да научи, че освен нея съществува и книгата Еклесиаст. Според която 2+2 не е равно на 4, а на каквото излезе според времето и случая.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Ан

Чудесен коментар върху книгите от Библията - Битие, Йов, Притчи, Еклисиаст...!

Анко

#17
Ан,
3 дни препрочитам тази публикация и се радвам.
Това е книгата от стария завет, чрез която чистото човешко сърце при първо прочитане на Библията най-силно разбира,че царството Му не е от този свят.

В неловко положение ще изпадат всички днес, които се зоват "новозаветни апостоли и пастори", ако не се върнат към началото и страха от Всемогъщия. Ако не се смиряват и ако не престанат с опитите си да калкулират и форматират вярата според изреченото от Watchman.

Благодарен съм много.

Анко

Оказа,се че съм пресрочил времето за корекция и изясняване, пропуснал съм името на Йов. Простете.

Може би е подходящо за отделна тема. Да не изместваме разговора от Сътворението.

Намерена

Цитат на: Watchman - Януари 15, 2026, 02:56:42 AMТочно в този контекст аз виждам Йов и времето в което е живял. Имало е не един и двама праведници на земята. Хора, които се боят от Бога и ходят с него. Между другото никой от тях не се споменава да е пазил съботата, да се е обрязвал, да е давал десятък или да се е хранил с кошерни храни. Нито за Авраам се споменава такова нещо, освен че Бог му дава на него обрязването, като специален белег и знак.

Това показва, че правдата не зависи от закона и е много преди закона. Всички ония, които искат да се връщат към закона и си забиват носовете в него си нямат идея какво правят и с какво си имат работа. Свещенството на Христос е по чина на Мелхиседек, което е преди закона и над закона. И е над закона, защото закона нито можеше да избави някого от греха, нито можеше истински да изчисти вината за греховете сторени от човеците.


Започвам да възприемам книгата на Йов по съвсем различен начин. Все повече ми се струва, че Божията цел в суровата работа с Йов, е била да поправи логиката му. Какво се опитвам да кажа. Пред човек винаги стоят два пътя - на живота и смъртта. И по същество, те управляват и регулират принципа, чрез който изграждаме връзка с Бога. Чрез принципа на живота, търсим Бог, придобиваме Го за да живее Той в нас и чрез нас. Докато принципа на смъртта, е този на доброто и злото, който съзнателно или не, ни води до отхвърляне на Господ и накрая води в погибел. Затова мисля, че подобна поправка в човешката логика от страна на Бог, неминуемо се отразява на връзката с Него, отвеждайки човек от моралните принципи за добро и зло, към принципа на истинския Живот. И по този начин, човек придобива Бог, за да изпълни вечните Му замисли.

Преди Бог да отговори лично на Йов, той се е движел по-скоро в сферата на етичното и високия морал. Имал е голям успех, смятан е за изключителен човек. Въпреки това, се озовал в мрак, понеже всичко това е постижение на естествената човешка природа и заслепяване от идеите на естественото разбиране за изграждане на връзка с Бога. Това се вижда добре в речите, с които Йов се e самозащитавал пред приятелите си. В пасажи като: 6:30; 9:20; 27:5-6, Йов прилича по-скоро на самодоволен човек, праведен в собствените си очи, дори се оплакал, че Бог е несправедлив към него.

Докато не стигнем до глави от 38 до 41, където се разказва как Бог се явил на Йов с вихрушка, и му заповядал да се препаше като силен мъж, за да отговори на Божиите въпроси. Следва разпит като при съд:

38:2 Кой е този, който помрачава съвета с думи без знание?

40:2 Трябва ли онзи, който укорява, да се бори с Всемогъщия? Нека онзи, който се бори с Бога, отговори на това.
 
40:8-9 Наистина ли ще обезсмислиш Моя съд? Ще Ме осъдиш ли, за да бъдеш оправдан? Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?


Образите, чрез които Бог се явил, довели изглежда Йов до разбирането за Неговата безграничност и неизследимост. Йов преживял един вид дисциплиниране, ефектът от което е виден в отговора му:

40: 4-5 Ето, аз съм нищожен. Какво да Ти отговоря? Сложих ръка на устата си. Веднъж говорих, но няма да отговоря; два пъти, но няма да отговоря отново. 

Не се сещам да има друга книга в Библията, пълна с толкова дебати и поуката, за важността и умението да мълчим, когато Бог се разправя с нас, оставяйки Го да говори и да ни обработва.

Крайният резултат от суровата работа върху Йов, четем в думите му:

42:5-6 Слушал съм за Теб с ушите си, но сега окото ми Те видя. Затова се гнуся от себе си и се кая в прах и пепел.

В прочутата Си проповед от Евангелие на Матей , Исус е казал:

Матей 5:8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

И как става това? От примера с Йов, се вижда, че въпреки естествените си разбирания, той е имал истински чисто сърце и това е спечелило Бог. Въпреки казаното от Йов, Бог му се явил с божествени образи (38:4 до 41:34), за да го дисциплинира и поправи логиката му. Йов спечелил Бог, а да спечелиш Бога, означава да Го приемеш в стихията, в живота и в природата Му. Което ни прави едно с Господа, съставени от Неговите живот и природа. Йов казал, че е видял Бога и се е отвратил от себе си. И е така. Колкото повече познаваме Бога, толкова повече се отвращаваме и отричаме от себе си.

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
2 Коринтяни 4:17-18

Анко

Бог е от преди да е имало и логика. Преди да е имало време. Ако няма никаква логика, Бог пак е там. Всемогъщ и Вездесъщ. Върши всичко във всички.

Псалми 135
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.


1 Коринтяни 12
5 Службите са различни; но Господ е същият.
6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.