Братско общение в тревожни времена

Във форума има две теми за молитвата или поне тях открих, наред разбира се с отделни места, където е споменавано за нея в различни аспекти от християнския живот. Ето, темите:
 
http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,181.msg115095.html#msg115095
http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,293.msg2995.html#msg2995

Вътре е дискутирано по някои въпроси, касаещи същността на молитвата. А в едната е направен опит да се изясни, защо има молитви без отговор и мълчи ли Бог.

Отварям новата тема, за да разгледаме по друг начин поставения въпрос, на база писаното в Словото. Ще видим ролята на Христовия кръст и как чрез него, с Божията помощ и участие, развиваме способност да се молим така, че да бъдем приети, да имаме отговори и да събаряме врага, не той нас.

Ще отбележа, че с обикновена проверка в интернет, съзрях всевъзможни глупости и откровени ереси по такъв сериозен въпрос. Реших, че ще се водя единствено от Словото, което е способно да обясни само себе си. Приемете настоящия анализ в темата, като истина, която съм видяла и все още напипвам с Божията помощ от Писанието. Докато четете, помнете, Намерена е само обикновен пръстен съд, много пъти падала и валяла се в прахта, имаща какво още да поправя в себе си. И положително, ако Бог не бе се заел с мен, отдавна да съм умряла, буквално.

Всеки християни, минава през периоди на суша. Когато небето е затворено за нас и става мед над главите ни, молим се, обаче отговори няма. Тогава, приличаме на Еремия и стенем отчаяни:

Плачът на Еремия 3:8; 44
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
и
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Живеем в тежко време пълно с тъмнина, заблуди, вавилонска ерес. А насред такова положение, християните, сме призовани да светим в ходенето си с истинско смирение, дръзновение и вяра, като непрестанно принасяме молитви угодни на Бога. Много е трудно да стане подобно нещо, дори практически е невъзможно, без докосването и водителството от Святия Дух. По този въпрос, уликите ни водят при кръста на Христос.

Исус каза, че думите Му са Дух и всичко казано от Него е израз на Духа.

Йоан 6:63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

Принципно, нашите молитви, трябва да бъдат също пълни с дух и живот. Понеже всяка истинска молитва е като послание, в което думите, въздишките, дори сълзите, следва да изразяват Духа и да идват от Духа.

Римляни 8:26-27
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;
27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.

Но, защо излиза, че Господ не чува и не отговаря на всички наши молитви? Това, което намирам е, че ние трябва да станем първо пепел върху олтара пред Него. Едва тогава, ще получим отговори на всяка молитва, с която пристъпваме при трона на Бог. Няма друг начин да бъдем чути, както и да се удостоим с вниманието и благоволението на Господ.

Имайки предвид това, може да кажем, че нашият олтар е кръста. Издигнат на мястото наречено Голгота, вън от града, подобно скинията, която Бог нареди да бъде вън от стана на израелтяните.

Евреи 13:10-15
10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.
11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.
13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.
14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

Прототип на Христовата жертва, знаем, може да се види описан в Левит, примерно. Чели сме за умилостивителната жертвата за грях, принасяна от свещеника (Лев. 5:10). С нея, грехът е покриван чрез смъртта на невинно животно. След което, жертвата е изгаряна върху олтара. Освен това, знаем, че според същия закон, никой свещеник не е можел да влезе в скинията и да кади тамян пред Бог, да се доближи, ако първо не мине през медния олтара за всеизгарянията. Тоест, влизането му се е основавало на идване с кръв и огън от медния олтар отвън на двора пред скинията, за да ги поставя на златения олтар, в Святото място пред Светая Светих и да кади тамян.

Подобно нещо става с нас на кръста. Как? Прикован на кръста, Христос проля кръвта си за изкуплението ни. После умря, с което греха бе унищожен. Аналогично на принесената на олтара жертва, от която изтича не само нейната кръв (или живота), но в огъня от нея остава само пепел. Всичко, върху което се сложи огън, изгаря и спира да съществува. Това е принципа, Христовият кръст води до изкупление с пролята кръв и прекратяване (изгаряне) на греха чрез смъртта Му. Ако го спазваме, ние сме се оприличили на Христос и старият човек е не просто пролял кръв, той умира, изгаря, спира да съществува. 

Виждаме, че без минаване през кръста, никой не може да се приближи при Господ, за да се моли така, че да стане благоуханна миризма за Него.

2Коринтяни 2:15-16   
15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите - животворно ухание, което докарва живот.

Или молитвата ни да е тамян:

Псалми 141:2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

Отнема време, докато се отучим да пристъпваме пред Бога с липсата на разбиране. Което впрочем, може да докара много осъждение, наказание, също проклетия.

Молитвата на естествения човек, можем да сравним с чужд огън, който е принесен пред Господ. Което в очите Му е мерзост. И пример за това, как изглежда подобно нещо в Божиите очи, имаме, в историята за Надав и Авиуд, Аароновите синове.

Левит 10:1,2   
1 А Аароновите синове Надав и Авиуд взеха кадилниците си и като сложиха в тях огън и тамян, принесоха чужд огън пред Господа - нещо, което Той им беше забранил.
2 Затова огън излезе от присъствието на Господа и ги изпепели; и умряха пред Господа.

А за да стигнем до трона и Господ да ни удостои с внимание, да ни чуе и приеме, не да ни погуби, е нужно минаването през кръста. Или мястото, където умираме за себе си чрез кръв и огън. Всеки път, когато стигнем до Божието присъствие, изпитваме изкуплението с кръста и пречистването с кръвта на Божия син. 

Галатяни 5:24 А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й.

Който се е научил, как да се моли правилно, е разбрал, че когато идваме при Бог, това е съпроводено от разбирането, умрели ли сме за онова, за което се молим или не. Молим се поради личен интерес или търсим Божията воля по въпроса. Което определя, за себе си ли работим и живеем или за Божиите интереси.

Римляни 8:13-14
13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

В същото време, колкото по-дълбоко влизаме в присъствието на Господ, толкова по-силно и остро става чувството ни за грях и собствена нищожност. С времето започваме да разбираме, чрез всичкото падане и ставане, че колкото повече се молим, толкова повече се усеща личната ни греховност и нуждата Бог да ни освети и очисти. Виждаме това в едно от посланията на Йоан.

1 Йоан 1:5-10
5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.

С практиката по пътя ни на християни, ако търсим да угодим на Бог, да стоим в светлината Му, ни остава все по-малко смелост да се молим в името на себе си, да искаме за себе си, да гледаме основно себе си. А когато пристъпваме за молитва, ще сме се научили първо да признаваме своята нечиста и паднала природа, която непрекъснато ни препъва по пътя. След качването й на кръста, тя умира и става пепел. Тогава, приемаме изкуплението на кръвта и унищожението ни на кръста, а Христос се вселява и живее в нас с новото създание, което сме станали. Обаче, този процес е свързан с време и с нарастване. Всичко зависи от това, на Господ ли желаем повече от всичко да се посветим или на себе си.

Галатяни 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Ако това е валидно за нас, когато се молим, Христос се моли в нас и заедно с нас. Такава молитва е израз на Христос. Следствието на това е, че молитвата става тамян или приемлива за Бога, а Той ще я чуе, ще й даде отговор. Тогава, ситуацията се променя, настават трусове, светкавици и огън в стана на врага, подобно примера за отговор даден на молитвите на светиите в Откровение 8-ма глава:

Откровение 8:3-5
3 И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.
4 И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.
5 И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус.

Изводът е, че колкото повече е тамяна в молитвите ни, толкова повече отговори ще стигат обратно до нас. Това е работещата молитва, която се основава на кръста. И всичко започва и свърша на него - от, във и чрез Христос.

Матей 10:38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

1 Коринтяни 1:18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

В крайна сметка, молитвата е също оръжие:

Ефесяни6:18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии

Ако ние, не знаем как да си служим с нея, ставаме не просто опасни за себе си, застрашаваме също онези, които наричаме братя и сестри. Не се ли научим правилно да се молим, сме не само безполезни, но и в нас няма огън, нито сол. А Исус, директно каза, че щом солта обезсолее, за нищо не става и хвърлят я вън, за да я тъпчат хората.

Матей 5:13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Ако ние не можем да заставаме като части на едно тяло, независимо от начина ни на общуване, тогава тежко ни и горко. Понеже сме слепи и няма разпознаване. Бог не е човек, окото му няма да мигне, нито да пожали, реши ли, че не сме достойни за Него. Понеже все се заблуждаваме, защото не познаваме Писанията.

Ще забележите, че включвам и себе си във всичко това. Така е, защото никой не може правилно да функционира без останалите. Това, че в момента повечето сме разпилени, не отменя факта, че заедно участваме в тялото Христово. И в това е смисъла, един вижда и разбира едно, друг - друго. Споделяме го, коригираме грешките, къде със спор, къде с беседа, но пак, имаме шанс да изобличим лъжите и да намерим истините. Не считам себе си за нещо, като съм нищо. Единственото, което ме е водило и винаги гледам да държа под око, това е истината. Която откриваме само, когато зачеркнем религията и се посветим на истинската вяра, чийто извор е самия Бог.

Повечето от написаното, го знаем под една или друга форма, в хода на различни дискусии тук, както и от собствените ни проучвания в Словото. В случая, направих само обобщение, с което синтезирано да видим, как една молитва може да получи отговор от Бог.

Нямам претенции с този анализ да са обхванати всички страни по отношение на молитвата, която Бог чува и на която отговаря. Отчитам също, че може да съм допуснала неточности или грешки, за което е добре, ако има включване и от други сред нас, които биха дали по-правилна обосновка и необходимите разяснения.

Защо има молитви без отговор и тогава мислим, че Господ мълчи?

Този въпрос е неправилен и не може да получи правилен отговор. Може да помислиш над тия неща:

Бог чува всичките ни молитви - но те правилни ли са? Добри ли са нещата за които молим, за самите нас или за хората около нас?
Ако Бог въобще започне да изпълнява всяка една наша молитва - това няма да е Бог, а лампата на Аладин... че то това на богохулство отива.

Поразсъждавай над това:

Притчи 24:16
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

Защо праведния пада седем пъти? Той не се ли е помолил за да не падне и един път? Но как ще се поучи и изкове в себе си търпение ако не пада?

Исус какво отговори на Сатана когато бе запитан за удрянето на ногата?

Матей 4 глава
6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".
7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

Всичко за което се молим е чуто, но не всичко е нужно да бъде изпълнявано, защото може да е в наша или нечия вреда!

___
Когато аз се моля, аз се моля с разбирането и понякога с думите "ако е волята Ти" (относно сбъдването на молитвата), защото Бог най-добре знае коя молитва е полезна и коя е вредна (за Божиите намерения).

___

Също е добре да се замислиш над следното, ние живеем в тоя свят, предстои Милениума и ние се борим тук за да влезем в тоя Милениум, но както е писано малцина ще бъдат пресяти и ще излезнат от тоя Милениум за да влязат в новото небе и земя! А мнозина няма да харесат управлението на Исус и ще се надигнат срещу Него - и всичките тия които ще се надигнат, ще са били спасени, чрез кръвта на самия този Исус и са пяли и танцували в тоя свят с копнеж да влязат в този Милениум!!!

Мнозина мечтаят да се спасят и да влязат в Милениума - но аз ви съветвам, молете се Бог да ви даде мъдрост за да излезете благополучно от Милениума! Защото това ще изисква много твърдост, познаване и най-вече разбиране на Божието Слово!
Защото спасението е по благодат (а не по заслуги), а спасението е просто билет за влизане в Милениума и нищо повече.

Цитат на: Nikolay - Март 04, 2025, 21:58:25 PMТози въпрос е неправилен и не може да получи правилен отговор. Може да помислиш над тия неща:

Заповядай, Николай, темата заслужава развитие, можеш да се развихриш.

Дай обосновка през Словото, иначе е лукавщина подобно извъртане на написаното от мен. И когато Николай ни покаже през Писанието, кое е правилното, ще може да даде по-точно заглавие.

Цитат на: Nikolay - Март 04, 2025, 21:58:25 PMБог чува всичките ни молитви - но те правилни ли са? Добри ли са нещата за които молим, за самите нас или за хората около нас?
Ако Бог въобще започне да изпълнява всяка една наша молитва - това няма да е Бог, а лампата на Аладин... че то това на богохулство отива.

Та нали това писах по-горе, но погледнато в друг аспект - кръста. Прочете ли го?

Бог гледа и чува всичко, така е. Но има разлика между чуване и слушане. На какво Бог ще отдаде внимание, можем донякъде да предположим, четейки писаното в Библията. Бог обаче слуша единствено молитвите минали през олтара, който за нас е кръста. Ето, за това се говори в темата.

Замислял ли си се някога, че молитвата е подобно влизането на служение, както свещеника е влизал в скинията или храма? Защото:

1Петрово 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина

Тогава, как ние трябва да заставаме пред Господ? Това е въпроса. По човешки, по естествен начин и според лукавите ни сърца или съобразно казаното в Писанието? Като Надав и Авиуд, Аароновите синове или като Божии синове и дъщери?

За да се молиш и огън да пада в стана на врага, правиш го не по собствени разбирания, а по начина установен от Бога, разкрит отново в Словото. Да не говорим, че молитвата е не за да получим ние разни работи, а за да съработваме с Бог, да Му служим. И това е голям проблем, защото показател за нищожния молитвен живот на тялото Христово, днес, е неговата слабост и разпиляност. Повечето сме на принципа: Дай ми, а не, какво искаш да направя за Теб, Господи. И ни е казано:

Матей 6:8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате.

Със силен молитвен живот, най-голямата благодат за нас е, че Бог ни освещава. Ние се научаваме да се храним с Христос, за да имаме постоянна и все по-нарастваща жизнена сила. Понеже истинската молитва е свързана с голямо натоварване и разход на енергия, особено съпроводена ли е с пост. Колкото по-голям е товара, толкова повече е разхода, нали. От къде ще черпиш сили за да понесеш всичко това, ако не от самия Христос. Ние, с естествени сили, Божиите дела няма как да вършим победоносно. Нужна ни е постоянна подкрепа, храна, за да понесем възложеното върху ни.
 

Цитат на: Nikolay - Март 04, 2025, 21:58:25 PMСъщо е добре да се замислиш над следното, ние живеем в тоя свят, предстои Милениума и ние се борим тук за да влезем в тоя Милениум, но както е писано малцина ще бъдат пресяти и ще излезнат от тоя Милениум за да влязат в новото небе и земя! А мнозина няма да харесат управлението на Исус и ще се надигнат срещу Него - и всичките тия които ще се надигнат, ще са били спасени, чрез кръвта на самия този Исус и са пяли и танцували в тоя свят с копнеж да влязат в този Милениум!!!

Мнозина мечтаят да се спасят и да влязат в Милениума - но аз ви съветвам, молете се Бог да ви даде мъдрост за да излезете благополучно от Милениума! Защото това ще изисква много твърдост, познаване и най-вече разбиране на Божието Слово!
Защото спасението е по благодат (а не по заслуги), а спасението е просто билет за влизане в Милениума и нищо повече.

Затова ходим голи и боси, и дори не го разбираме, понеже не познаваме Писанието, като само се изопачава написаното в него. А вътре, са ясно поставени принципите, по които Бог гледа на всичко, намираме прототипите и указанията, с които да видим Божиите постановления, защото всичко си има ред у Бога. Останалото са папагалски заучени фразеологизми, които с невероятно настървение ръсим на богато.

Разбираш ли, че затова е хладко днешното християнство и тялото боледува, не може да се развива, остава лишено от жизнена сила, поради слепотата и отказа, поне маааалко да се понаучим на някои работи и коравите ни сърца да поомекнат. А ти, ми говориш за Милениум и за билети, та ние само пуканките не сме си купили още. С такова разбиране отиваш буквално на кино, друго няма да сколасаш да свършиш. И което казвам, същото важи и за мен.

Масовото християнство, което в началото като повярвахме го приемахме за истинско, веднага внушава на новоповярвалите да искат материални неща за себе си, и това не се е променило и сантиметър не е мръднало някак напред. И да избягвам такива контакти не се получава винаги, периодично получавам още впечатления. Да сеели,че да пожънат. Това е издигнато като знаме и го носят през годините. От цялото Христово учение това са избрали и го следват упорито. Това ми беше неприемливо, отблъскващо, душата ми се чувстваше недобре, когато се заговореше затова, че ритуали, че суети. Скоро тогава го отхвърлих. По-младите да внимават, да не слагат упованието си на богатство, може да ги погуби-преследване на забогатяване облечено в християнски дрехи.

Според скромните ми впечатления,молитвата на която Исус учи в Матей 6 е толкова много пренебрегвана, там е казано може би всичко което е нужно на човек за да се помоли и да установи отношения с Бога за днешния ден. Вместо да се задълбочат много в тази точно молитва, хората биват учени едва ли не отначало да се молят преди всичко със свои думи...някои стигат обаче единствено до просперитетното лъжеучение, други стигат да свободия и какви ли не измислици. Размесени с християнски термини.

Мисля,че много от неотговорените молитви касаят промяната у други хора, които ние искаме някак си да бъдат променени според нашето желание, да повярват, да бъдат истински добри християни, да общуваме без смущения помежду си, после се оказва че рядко се случва точно така. Всеки всъщност преценява и избира какъв да бъде, както и какво иска да преследва като цел. Ние както и всеки друг има собствени взаимоотношения с Бога, това е реалността, която забравяме.

Неотговорени молитви относно болен човек...е много тежко и може да обезсърчи всеки...
Но в живота си срещаме от всичко. И радост и скръб, и леки дни и много тежки...

Писанието ни учи да изповядваме един на друг греховете си, да се молим един за друг, за да оздравеем - Яков 5

От доста години молитвите касаещи мен са сведени до себеобуздание, смирение и разумно постъпване. Това искам за себе си, за това се моля, това преследвам и се стремя да усъвършенствам докрай с Божието благоволение. Повече се моля за другите. Последните години се моля много за Божията милост, да бъде върху народа ни и земите ни.

Псалми 141
3 Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.
4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо,
Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват;

Псалми 62
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище.

Цитат на: Намерена - Март 05, 2025, 11:24:56 AMЗаповядай, Николай, темата заслужава развитие, можеш да се развихриш.

Дай обосновка през Словото, иначе е лукавщина подобно извъртане на написаното от мен. И когато Николай ни покаже през Писанието, кое е правилното, ще може да даде по-точно заглавие.

Римляни 11:36
Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

Цитат на: Анко - Март 18, 2025, 10:40:50 AMСпоред скромните ми впечатления,молитвата на която Исус учи в Матей 6 е толкова много пренебрегвана, там е казано може би всичко което е нужно на човек за да се помоли и да установи отношения с Бога за днешния ден. Вместо да се задълбочат много в тази точно молитва, хората биват учени едва ли не отначало да се молят преди всичко със свои думи...някои стигат обаче единствено до просперитетното лъжеучение, други стигат да свободия и какви ли не измислици. Размесени с християнски термини.

Мисля,че много от неотговорените молитви касаят промяната у други хора, които ние искаме някак си да бъдат променени според нашето желание, да повярват, да бъдат истински добри християни, да общуваме без смущения помежду си, после се оказва че рядко се случва точно така. Всеки всъщност преценява и избира какъв да бъде, както и какво иска да преследва като цел. Ние както и всеки друг има собствени взаимоотношения с Бога, това е реалността, която забравяме.

На същото мнение съм.
Масово по църквите ги учат да се молят за техните си нужди, без разбирането, че това е далеч от целта.
А целта са Божийте намерения.

А Исус го каза:

Лука 12
6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

Цитат на: Анко - Март 18, 2025, 10:40:50 AMМисля,че много от неотговорените молитви касаят промяната у други хора, които ние искаме някак си да бъдат променени според нашето желание, да повярват, да бъдат истински добри християни, да общуваме без смущения помежду си, после се оказва че рядко се случва точно така. Всеки всъщност преценява и избира какъв да бъде, както и какво иска да преследва като цел. Ние както и всеки друг има собствени взаимоотношения с Бога, това е реалността, която забравяме.

Анко, сигурна съм, споменатото нататък, го знаеш отлично и ти. Добре е да помним, че щом изцяло умрем за себе си, с времето под Божията ръка, трябва да станем живи камъни, съградени в духовен дом и част от свято свещенство; принасящо духовни жертви, благоприятни на Бог чрез Исус Христос (1 Петрово 2:5).

Това ни води до радикални промени в много аспекти от живота, както знаем от опит ни. Една от тях, е способността в братолюбието си да се обичаме един друг, като сродници; изпреварвайки се да си отдаваме почит (Римляни 12:10). А това ни напомня, че никой истински християнин, няма свободата да се държи, както му харесва спрямо другите. Понеже предполага, че сме развили самосъзнание и чувство за принадлежност към общност, направени годни от Бог за служба в Царството Му.

Ако често се подсещаме за това, би имало много светлина, радост, мир, плодове, победи за християните, наред с пълноценно и благодатно общение между нас. Според мен, това е един краеъглен камък във вярата, също начин да избягваме разочарования, защото умеем да разпознаваме и намираме своите си в Христос. 

Цитат на: Анко - Март 18, 2025, 10:40:50 AMНеотговорени молитви относно болен човек...е много тежко и може да обезсърчи всеки...
Но в живота си срещаме от всичко. И радост и скръб, и леки дни и много тежки...

Да боледува християнин, не е нещо необичайно, все пак още сме в смъртни тела. Ето, сещам се за Тимотей. Често е боледувал и Павел го съветва в 1 Тимотей 5:23, да употребява по малко вино за стомаха и състоянието си. Което е пример за нас, че макар със здравословен проблем, Тимотей е бил много верен божий човек.

Не мисля, че трябва да се отчайваме в такива ситуации. Отиваме доброволно при олтара и оставяме Бог да изгори всичко, което ни е отделило от Него.

Яков 5:15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.

Независимо от положението ни и това, дали Бог ще ни изцели или така ще останем, заставайки с вяра и радост, в нашата немощ, Божията сила ще се показва съвършена.
 
Римляни 14:8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Какво Бог ще даде, дали ще остави човек в немощ или ще го изцели, това, само Той знае и ние не бива да се тревожим толкова.

Колкото и да е тежко едно боледуване, пристъпваме ли както трябва към Бог, продължаваме да живеем с вяра, докато сме в тези смъртни тела. Ограниченията на болестта, от мъчение може да станат път, по който човек започва да дава изобилен плод, за да прославя Бога през останалото му време на земята.

Цитат на: Nikolay - Март 18, 2025, 14:06:18 PM

ЦитатЗаповядай, Николай, темата заслужава развитие, можеш да се развихриш.

Дай обосновка през Словото, иначе е лукавщина подобно извъртане на написаното от мен. И когато Николай ни покаже през Писанието, кое е правилното, ще може да даде по-точно заглавие.

Римляни 11:36
Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

Nikolay,

??? :) От телеграфния стил на съобщението ти, не става ясно, какво си мислел, докато пишеш.
Съвсем сериозно те подканих, със съответна обосновка, да ни предложиш ново заглавие на темата, щом това е неправилно. Чакаме.
   

Цитат на: Намерена - Март 19, 2025, 19:56:14 PMАнко, сигурна съм, споменатото нататък, го знаеш отлично и ти. Добре е да помним, че щом изцяло умрем за себе си, с времето под Божията ръка, трябва да станем живи камъни, съградени в духовен дом и част от свято свещенство; принасящо духовни жертви, благоприятни на Бог чрез Исус Христос (1 Петрово 2:5).

Това ни води до радикални промени в много аспекти от живота, както знаем от опит ни. Една от тях, е способността в братолюбието си да се обичаме един друг, като сродници; изпреварвайки се да си отдаваме почит (Римляни 12:10). А това ни напомня, че никой истински християнин, няма свободата да се държи, както му харесва спрямо другите. Понеже предполага, че сме развили самосъзнание и чувство за принадлежност към общност, направени годни от Бог за служба в Царството Му.

Ако често се подсещаме за това, би имало много светлина, радост, мир, плодове, победи за християните, наред с пълноценно и благодатно общение между нас. Според мен, това е един краеъглен камък във вярата, също начин да избягваме разочарования, защото умеем да разпознаваме и намираме своите си в Христос.   

Добре го казваш. Словото ни учи точно на това.
1 Йоаново 4
20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

Цитат на: Намерена - Март 19, 2025, 19:56:14 PM??? :) От телеграфния стил на съобщението ти, не става ясно, какво си мислел, докато пишеш.
Съвсем сериозно те подканих, със съответна обосновка, да ни предложиш ново заглавие на темата, щом това е неправилно. Чакаме.
 

Матей 6 глава

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
11 Дай ни днес ежедневния хляб;
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

Преди време, бях попаднала на поредния "пастор" в тубата - Красимир Мирчев, който ме втрещи тогава с твърдение в една своя проповед, че Господната молитва не се отнасяла до нашето време, а била само за апостолите. Наред с всякакви други скверни измишльотини, подобни на тази. Но това го помня, защото много мъчно ми стана, че на такива лъжи, въпросният "пастор" учи последователите си.

А знаем ли истинското значение на Господната молитва? Знаем ли, че тя се отнася до Божието царство и суверенитет? Божията цел винаги е била, Той, да бъде изразен във вселената и царството Му, да е неограничено, това включва също земята. И по спомен, ако помня правилно, за това е говорено в контекста на поне няколко теми във форума.

Споменавам го, защото следва да сме наясно, че истинските молитви, са за Божието царство, не за нас. Може за много неща да се молим, само че, крайната им цел не е ли Царството, те нямат стойност за Бог.

Много хора рецитират Господната молитва ежедневно, но едва ли думите от нея ги докосват. С което, никого не нападам, просто е констатация. И тогава, е добре да молим Бог, да ни даде милост, да ни покаже, че с тази молитва се е молил за неограниченото разширяване Божието царство на земята: Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята.

След това, са засегнати въпроси като греховете и препитанието ни, но началото и края, касаят изцяло Божието царство. Защото, това е и крайната цел на молитвата - идването на Божието царство.

Ние знаем, че принципно за да се молим, греховете трябва да са премахнати, трябва да имаме вяра и да държим Божиите обещания без да се съмняваме. С времето и практикуването, разбираме, че не винаги това е достатъчно. Въпреки изпълнението на изредените условия, понякога нямаме отговори. От там нататък, започваме да осъзнаваме, че трябва да имаме определен начин на живот:

1 Петрово 1:13 Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.

и

1 Петрово 4:7 А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.

Защото, молитвата не е само заемане на позиция или за определени неща, тя е издигането ни или възнесението ни към небето. Нещо, което няма как да стане, ако първо не минем кръста, не умрем и не бъдем възкресени в Христос.

Галатяни 3:27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

Едва тогава, започваме да разбираме, че с такава позиция, все по-малко смелост ще ни остава да изговаряме разни наши искания пред Бог. Понеже ще разбираме, че това може да не Му е угодно, може да Го наскърби или обиди, също може да е ненужно прошение, понеже Той има грижата и е обещал, че ще се погрижи за нас.

И когато заставаме да се молим, винаги да помним:

Псалми 127:1 Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.

Не можем да свършим определена работа чрез молитвата, без първо да стигнем до небесата или до Божия трон. Ако умеем правилно да идваме пред Бог, ще знаем, че сме стигнали до светилището, а не стоим във външния двор. Това означава, да сме заели небесна позиция, от която врагът изпитва ужас, защото знае, че Бог ще отговори. Дори, да сме в затруднено положение, в болест или тежка житейска ситуация, заели ли сме правилната позиция - молитвата ни ще е послушана, приета и отговорена.

От нас се иска:

1 Солунци 5:17-18   
17 Непрестанно се молете.
18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.

Цитат на: Намерена - Март 21, 2025, 19:50:04 PMПреди време, бях попаднала на поредния "пастор" в тубата - Красимир Мирчев, който ме втрещи тогава с твърдение в една своя проповед, че Господната молитва не се отнасяла до нашето време, а била само за апостолите.

В една друга тема бях споменал, че просперитетаджиите твърдят че книгата Йов била притча а не реална история, и Йов никога не е съществувал. Е баш същия Мирчев го твърдеше.

Цитат на: Намерена - Март 21, 2025, 19:50:04 PMМного хора рецитират Господната молитва ежедневно, но едва ли думите от нея ги докосват. С което, никого не нападам, просто е констатация. И тогава, е добре да молим Бог, да ни даде милост, да ни покаже, че с тази молитва се е молил за неограниченото разширяване Божието царство на земята: Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята.

Явно имаш нещо против рецитирането:

Откровение 4 глава
8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

Иначе е добре, че си разбрала идеята на Божията молитва.
Остава и да я осъзнаеш и приложиш на практика.

Не, че е лошо да се молим за различни неща, но е добре да не бъдем празнословни, а в текста е упоменато:

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

____________________________
Ето, ще ти дам пример за ето това:

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

Преди 15-тина дена Бог ми изпрати едно куче. То ме посрещна пред къщата ми, аз го погалих и влезнах в къщи за да взема малко храна да му дам и му се порадвах, а то остана пред вратата ми и така 2 дена, като вечер ни посрещаше на портата.

Прибра се сина ми на 3-тия ден, той не знаеше за него и мен ме нямаше, и вечерта отива на работа, а кучето след него и го изпраща до спирката, спирката е пеша на 30-40 мин от вкъщи. Понеже бях харесал кучето се притесних, че ще се загуби и ще го удари кола, но когато се прибрах то ме чакаше пред вратата. Това вече се случва няколко пъти и то се прибира, приема ни като свои стопани и се грижи за нас и ни пази, все едно сме го отгледали от кутре. Кучето никога не съм го виждал в района, и не търси домът в който е израсло за да се прибере там.

Не знам дали ще успееш да разбереш случката, но тя е наистина фрапираща за мен и за жена ми, аз лично освен с чудо не мога да го определя с друго.

Ще дам и друг пример, 2 немски овчарки на хора живеещи на 10-тина мин от нас, ги срещахме миналата седмица и те ни последваха до спирката, инцидентно бяхме без колата, опитах да ги изпъдя и върна, но нямах успех. След 2 дена в една от Вайбър групите ги бяха снимали, че обикалят в района на спирката, и който си ги познава да си ги прибере.
___________

Та мога само да препоръчам, да се върнеш и прочетеш по-внимателно какво съм написал по-напред и да вникнеш в него.

Цитат на: Nikolay - Март 30, 2025, 04:02:51 AMЯвно имаш нещо против рецитирането:

А ти явно се заяждаш, Николай. Изваждаш отново от контекст написаното, като се хващаш за някоя дума и лукаво я преиначаваш. Та това не е дискусия, а празнословие.

Цитат на: Nikolay - Март 30, 2025, 04:02:51 AMТа мога само да препоръчам, да се върнеш и прочетеш по-внимателно какво съм написал по-напред и да вникнеш в него.

Вземи се засрами малко, това ли ти е отношението към тези, които се наричаме братя и сестри? Или то, понеже тук е само форум, общуваме формално, не сме части един на друг и какво толкова, ако се държим както ни падне.

Вместо да ми раздаваш съвети и препоръки на база недопрочетено и недопомислено от теб за пореден път, приложи съветите си първо към себе си. Едва после, отрезвен, ще можеш да ме упътваш във вярата с ценни наставления и това би ме зарадвало много, наистина много.

Цитат на: Намерена - Март 31, 2025, 11:37:03 AMкато се хващаш за някоя дума и лукаво я преиначаваш

Не е задължително да е лукаво, може да е от заблуда или от неразбиране. Не трябва непременно да се търси под вола теле.

Ах, Watchman, с това под вола теле - всеки път, изразът много ме развеселява. Защото телето стои при майка си обикновено, ама на, поговорката е такава. Ясно е, че се отнася за това, да не търсим излишни и несъществуващи неща. Не трябва прекалено да се втелясваме, както баба ми, обичайно казваше.
 
Разбирам, че израза: "лукаво я преиначаваш", е подвеждащ и създава погрешна, несправедлива представа в останалите за Николай. Предвид онлайн комуникацията, често остава недоразбран смисъла, който влагаме и това поражда недоразумения. Ето защо, неточностите е редно да се коригират. Затова:

Nikolay, Бог ми е свидетел, че нито за миг, не съм те смятала наистина за лукав. Затова, прощавай за думата. Изразът, че лукаво преиначаваш думите, употребих със значението на изхитряване, преобръщане на казаното, с цел безсмислен спор. Нещо, което и на мен се е случвало, но се старая да не го допускам вече.
Пробвай някой път, вместо заяждане, да се води диалог. Всичко е въпрос на правилен подбор в изразните средства, защото комуникацията е основно онлайн.

Имам молба към Watchman - изтрий, моля те, думата "лукаво" от въпросната ми публикация, за да не се създава погрешното впечатление, че Николай е лукав, като не е такъв. 

Нямам за цел да се заяждам. Преди години обяснявах подробно - но работи по-зле от това да се кажат няколко думи, поради което вече се старая да пиша сбито.

Никъде не съм казвал, че трябва да се променя името на темата. Коментирам самата идея на този въпрос, а дали ще се сменя името си зависи от теб.

Спокойно мога да попитам и обратното на въпроса - кога Бог ти е отговорил с думи на някоя молитва? Ти пророк който говори с Бог ли си?

**
Не се обиждам, не виждам смисъл в такива действия особено в събрание.
Истината излиза в дискусията.