Братско общение в тревожни времена

Какво да ви кажа за себе си и откъде да започна, незнам. Повярвах в Исус през 1990 г., когато бях на 17 г., в гр. Добрич. Там учех. Станах част от църква Рема в този град, по едно време бяхме към 1000 човека. В следващите години завърших образованието си там, изкарах казарма и записах висше икономическо в Благоевград. Там бях част от Петдесятната църква и под влиянието на ученията на Дерек Принс, 4 години. През 2001 г. се завърнах в родния си град, вече семеен и малко след това се роди голямата ми дъщеря. Каквото съм вярвал до този момент, беше подложено на изпитание. Аз се провалих. Обърнах гръб на Бога и заживях както си исках. Попаднах в една въртележка от грехове, грешни решения и едва не съсипах семейството си. Всъщност, съсипоах го, само дето останахме заедно. Виновен съм много пред Бога и пред други хора, причиних много страдание, а аз се омотах в мрежите на кредитната задлъжнялост, заради пожеланието на очите. Не им отказах нищо. Хубав телефон, хубава кола, хубави дрехи, пътувания, каквото ми дойде на ум. Това продължи цели 10 г. Период от живота ми, който е една сянка и за който не искам да си спомням. През декемрви 2011 г. чух в себе си думите от Римляни 5:8. Тогава почти бях забравил, че има такъв текст, но имах бледи спомени, после го намерих за потвърждение. Това, което последва беше, незнам как да го опиша. Един месец плачех и нямах сили да спра. Плачех в офиса, плачех докато пишех на някого, сълзите сами тръгваха от очите ми и на можех да ги псра. Страх ме беше шефа да не влезе и да ме види, но не можех да направя нищо. Реших да променя живота си, да се покая от греховете си. Незабавано прекратих всичките си порочни и грешни практики, разделих се с определени хора и сложих край на предишния си живот общо взето. Останаха ми кредитите и спомена за греховете ми. Вярвам, че се покаях пред Бога и Той ми е простил. Продължавам да се покайвам и ме гризе писаното в Евреи 10:26 и 12:16,17. Аз съгрешавах самоволно против Бога и винаги съм знаел какво правя. Също така винаги ме е било страх точно от тези стихове. Но и това не ме е спирало. Въпреки това се хванах за милостта на Бога и пример в това отношение ми беше цар Манасий и жителите на Ниневия. Както и думите на Бога към Моисей, когато Той прогласи: Господ.... И до днес това ми е упованието, Божията милост и вярност. Това е. Моята автобиография не е интересна, нямам с какво да се похваля. Дори си мисля, какво съм правил аз цели 20 г. и на какво съм си играл? Едва през последната близо година, осъзнах и разбрах неща, които никога не съм разбирал, а иначе четях Библията. Остана ми една теология от онова време, къде вярна, къде грешна. Днес изпитвам всичко, което видя или чуя. В нашия град има две общества от вярващи, общо взето нищо по-различно от където и да било другаде. Незнам как попаднах в този форум, дълго мислих преди да се регистрирам. Само ще кажа, благодаря ви, че говорите Божиите думи и нека Бог да ви пази.

 Добре дошъл братко.

Добре дошъл и успех в изпитването на нещата.

Благодаря.

Здравей. Бог с теб.

Привет и добре дошъл.
Надявам да намериш това което търсиш при нас.

Добре дошъл в този форум.
Вярвам че тука можеш да намериш много отговори ако искаш да ходиш в пътя който Бог е определил.

Мога искренно да кажа, че намерих много отговори тук, на въпроси, на които нямах такива. Например за десятъка. Този форум ме "накара" да започна да изследвам всичко отначало и да проверя всичко, което някога съм вярвал и мислил. Бях шокиран от някои неща и предизвикан от думите написани тук, относно моите убеждения.