Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[strannik]

Ами както виждаш, аз насочвам темата към първата и най голяма заповед, която започва с "да Обичаш" или "да Възлюбиш". Просто искам да обърнем внимание на това, че Правдата върви ръка за ръка с Любовта (към Бог и ближния). Защото не може човек да върши Правда, ако не люби. А люби ли, ще показва Милост и ще говори винаги Истината, защото там където е Любовта, там е и Милостта и Истината! "Правда и правосъдие са основа на престола Ти, Милост и Истина ходят пред Твоето лице." Псалм 89:14

[Tihomir]

Какво означава практически "да възлюбиш" или "да обичаш" Бога?

[Watchman]

Просто искам да обърнем внимание на това, че Правдата върви ръка за ръка с Любовта (към Бог и ближния).

Целта и смисъла на тази тема е да изясним какво е праведност и понеже Писанието много пъти използва термина "праведния" - да изясним какво има предвид Писанието, когато използва този термин.

Да тръгнем да разсъждаваме, кое с кое вървяло ръка за ръка на практика е отклонение от темата, защото ако ще говорим за "любов" това само по себе си изисква нова самостоятелна тема да изясним какво означава "любов" според Писанието. Да не говорим, че ние можем да направим списък с над 10 неща с който правдата върви ръка за ръка, и така няма да стигнем до никъде в изясняването на темата така както е поставена.

Тази тема е изключително важна поради факта, че в християнството има огромна неяснота относно какво е правда и какво е праведен човек. И никой който иска да бъде християнин не може да върви напред и да се развива БЕЗ ЯСНОТА по тези два въпроса.

[strannik]

Целта и смисъла на тази тема е да изясним какво е праведност

Добре, в темата "Коя е Истинската Църква", Тихомир каза, че Словото дава отговор в прав текст за това, какво е праведност и аз на два пъти го помолих да посочи тези места, но той не отговори. Рекох си сигурно ще е защото сте писали в тази тема тук за Правдата, макар че той можеше да ми я посочи. По тази тема обаче има над 200 отговора и на мен ми трябваха към три дни за да ги прегледам, но въпреки, че някой отговори ги прочетох и по два пъти, пак не открих ясно казано, това що е праведност. Така, може и да съм пропуснал нещо важно в някой от тях, а може и да не е казано. Ако съм пропуснал насочете ме към въпросния отговор по темата, ако ли пък в никой от отговорите не е точно казано, какво е Праведност в прав текст, ще се каже ли най сетне тук и сега що е то Праведност?

[Tihomir]

ПраведнОСТ, преданОСТ, честнОСТ, работливОСТ са все думи, които характеризират отличителен белег у дадена личност — праведен, предан, честен, работлив. Това дали някой "притежава честност" или "е честен" е едно и също нещо.

Когато говорим за това дали някой "живее в праведност" или "е праведен", говорим за едно и също нещо.

Ако вземем думата "работлив". Какво означава някой да е работлив? Това, че си го видял да работи усърдно онзи ден, означава ли, че е работлив? Не винаги. Може да е мързеливец, но да се е насилил да работи, защото ще му дадат 1 седмица почивка, за да мързелува. По същия начин ако видиш човек, че работи, но постоянно се прозява, какво би казал — ленив ли е? Не е ясно. Може да е много работлив човек и предния ден да е останал до късно на работното си място и сега да му се спи много.

Качество, което характеризира даден човек е когато то се изпита във времето. Поради тази причина е писано, че Бог изпитва праведния. Когато един човек върши правда, живее и мисли право, той е праведен. Тази правда се полага под изпити, за да се види дали външното е израз на вътрешното.

За да разберем какво трябва да "прави" човек, за да е праведен, трябва първо да се види какво е това, което е право пред Бога. Забележи, че сложих "прави" в кавички. Причината е, че повечето хора смятат, че праведното ходене пред Бога е списък от правила, които трябва да се спазят. Така мислеше и онзи младеж, който питаше "какво трябва да правя, за да наследя вечен живот". От него се изиска нещо по-тежко — характер. Характерът не се прави, той се изработва и изисква време.

Забележи също, че когато се избираха тези, които да прислужват на маси, те бяха избирани по признак №1 — одобрен характер и после признак №2 — пълни със Святия Дух. Характерът е това, което хората виждат в действията на човека. Има хора, които са много добри актьори и лицемери и за да се види, че характерът им не отговаря на видимите постъпки, те биват поставяни на изпит. Това е нужно да бъде правено и от човеците, както е писано:
...си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;

Та, една от първите стъпки към това да живее човек право или праведно, е формирането на характер.

Праведният човек съди праведно и справедливо. Той знае кое е право и отсъжда и разсъждава според това. Той живее според това. Всяко негово действие е съгласувано с това, което е оформено вече в характера му.

Правдата е понятие, което е свързано с "мярка". Има правда на човеците. Тя е като мръсна дрипа пред Бога (дори думата "мръсна" в Исая е по-точно "дреха, изцапана с менструално течение"). Правдата, измерена според мярката на човеците върши работа пред човеците и за тях тя е напълно "ОК". Пред Бога не върши работа. Та, тук говорим за мярката, която обуславя тази правда и това е Божието Слово.

Какво е право и какво не е право, това казва Божието Слово. Тук няма място за "но според мен" или "ама аз мисля така" или "не ми харесва" или "то пише, но според мен". Тези последните са именно проблясъци на това, че човек иска да наложи своето си мнение и своята си правота (правда) над стандарта, който Бог е показал за това кое е право и кое е нечестиво.

Проблемът в днешното християнство е, че не различават правда от нечестие, обаче говорят наизуст, че "Христос е наша правда". Всъщност Христос е наше ОПРАВДАНИЕ, но Той никога няма да замести това, което Бог е дал на всеки човек — свободна воля, за да върши човек правда или да върши нечестие.

Нека дам един пример, с който може би ще стане по-ясно. Имаме човек, който върши правда според Божието Слово. Този човек бива наклеветен и изправен пред съдията. Той остава ли праведен? Да. Но е о-НЕ-ПРАВДА-н. И в тази история съдията отсъжда правото на човека. Тогава човекът бива о-ПРАВДА-н. Той остава праведен, но вече не е подсъдим.

Така е и с праведните хора, живяли преди жертвата на Христос. Те са праведни, обаче поради греха на Адам (най-малкото, ако дори приемем, че не са съгрешили никога), те ще бъдат осъдени от Съдията на смърт, тъй като Бог няма да оправдае нито един нечестив човек без да има наказание за греха. А наказанието е смърт. Но когато Христос беше бит и убит поради тези грехове, тогава Бог получи възмездието за греховете на човеците. И това беше достатъчно праведните да бъдат о-ПРАВДА-ни. И поради тази причина Христос е нашето ОПРАВДАНИЕ.

Но ние сме длъжни да ходим праведно, тъй като Христовото оправдание, не замества нуждата да живеем според Божиите праведни думи.

[Watchman]

По тази тема обаче има над 200 отговора и на мен ми трябваха към три дни за да ги прегледам, но въпреки, че някой отговори ги прочетох и по два пъти, пак не открих ясно казано, това що е праведност.

Това бих казал е вярно, защото темата заби и зацикли в съвсем други посоки и така не успяхме да стигнем до същността на нещата. Така, че това изясняване се надявам да го направим в продължението на темата (виждам че Тихомир е писал ще го прочета и коментирам после).

И като за начало на преоткриването на темата бих искал да напомня онова, което беше написано тук, въпреки, че то не дава отговор по темата а само я връща там където трябваше да започне:

http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=87.msg7535#msg7535

[strannik]

Псалом 7:17 "Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Всевишния Господ."

1. Правдата включва почитане на Твореца. Ако почитта към Твореца се дефинира като "вяра, че има Бог, сиреч Творец" то тогава праведния не може да мине без вяра, сиреч без почит към Твореца.

Това е цитат от посочения от Уочман постинг, за който даде линк и за който благодаря, понеже при преглеждането на всички постинги по тази тема, не му бях обърнал достатъчно внимание.
Така. Разбираме, че Правдата включва на първо място почитане на Твореца и мисля, че е време да посочим, как се почита Твореца.
Преди всичко разбира се, както и Уочман право е написал, е нужна вяра че има Бог. След това, както ни учи Словото Божие, тази вяра, трябва да се облече в дела за да бъде жива.

Нека се върна обаче на значението на реалната праведност в живота на истинския християнин. Първо реалната праведност касае две неща:
1) РАЗБИРАНЕТО за Правдата, като начин на живот (а не като подарък на милост от Бога, както се разбира в повечето случаи днес)
2) ОТНОШЕНИЕТО към Правдата, като единствената валидна мотивация за живот както на индивидите, така и на нациите.

Значи "Отдаваме ти почит, чест и слава" не трябва да бъде само песен в нашите уста, а начин на живот. И когато на дело почитаме Твореца, тогава с радост можем да го почетем и със славословие, било то с песен, било то с думи въздаващи слава за Бог. А в Словото Божие виждаме прекрасен пример за това, как може една цяла нация чрез вяра в Бог и с хваление на Него пред войската си, да разгроми враговете си.

2 Летописи 20:20-22 "...а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех. Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени."

Ето за това започнах този постинг с посочения стих от 7ми Псалом, който казва "Аз ще хваля Господа за Неговата правда...", защото за да имаме правда на дело ни е нужна Хвалеща Живия Бог Вяра. Истинската праведност не може без въздаване на Слава! Вярно, първо човек трябва да отсече стария и грешен живот, да се обнови в ум, слово, дело, но веднъж го отсекли, той трябва да се приготви за бой, като истински войн божий, а тогава, просто е немислима никаква победа без хваление. Такъв извод си изваждам аз: Бог е праведен и правдата е Негова, затова и "Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Всевишния Господ."
Алелуя!

[Tihomir]

strannik,

Къде е правдата, къде намеси "отдаваме ти почит, чест и слава", че после продължи и с песни...

Ще рече човек, че праведният е музикант. Много ти е размита мисълта.

Това отново ми показва, че днешното християнство не е научило хората на това какво е правда, но на пеене.

[Watchman]

Значи "Отдаваме ти почит, чест и слава" не трябва да бъде само песен в нашите уста, а начин на живот. И когато на дело почитаме Твореца, тогава с радост можем да го почетем и със славословие, било то с песен, било то с думи въздаващи слава за Бог.

Strannik, преди да стигнем до песните, за да бъдат те истински трябва да се мине през някои доста по-основни и първостепенни неща. А именно неща като Божиите цели, Божието Царство и Божията слава, която НА ПОСЛЕДНО МЯСТО се изявява с песни. Ако ние не сме наясно с Божиите цели на земята, то ние нито се интересуваме от Неговата правда, нито от Неговата слава. А Неговата слава, не се състои в песнички, а се състои в изявяването на това КОЙ НАИСТИНА Е БОГ.

Ние живеем в поколение сред което основите са разрушени, стените съсипани и вратите на града изгорени с огън, според както е писано:

Неем. 2:17  Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън;

Psa 11:3  If the foundations be destroyed, what can the righteous do? Ако основите са разрушени, какво ще стори праведния?

Неемия обаче имаше около себе си хора, които ВИЖДАХА БЕДСТВИЕТО, и бяха готови да работят за възстановяването на Ерусалим. В днешно време обаче малцина наистина виждат реалните размери на бедствието и разрушението на духовните основи, стени и порти. Поради тази причина не се разбира и значимостта на теми като тази, но като пияни всеки залита към чашата с вино с която се е опил. А опиянените, едни ги избива на крамоли, а други на песни.

[strannik]

1Коринтяни 14:15 "Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си."

Ето един певец, който дава пример, че освен молитва има и хваление и то изразено в "ще пея", тоест, говори се за пеене.

Strannik, преди да стигнем до песните, за да бъдат те истински трябва да се мине през някои доста по-основни и първостепенни неща.

Уочман, ако забеляза аз не подминавам тези по основни и първостепенни неща, аз казах, че:

Вярно, първо човек трябва да отсече стария и грешен живот, да се обнови в ум, слово, дело, но веднъж го отсекли, той трябва да се приготви за бой, като истински войн божий, а тогава, просто е немислима никаква победа без хваление.

Написал ли съм нещо невярно в постинга? Ако е така посочете, ако пък нещата са вярни, защо ми правете забележка за това че говоря, за нещо, което е на второ място, няма ли други постинги за това, което е на първо място? Ако пък както казваш в предни постинги, че темата забоксува и зацикли и не се доразви, ми доразвийте я, цяла година никой не бе писал. Ето аз се реших да пиша и пиша това, което зная и което мога.

А Неговата слава, не се състои в песнички, а се състои в изявяването на това КОЙ НАИСТИНА Е БОГ

Кой ти говори за песнички, аз говоря за хваление, а то е нещо наистина жизнено важно за правдата, а използвах примера на тази песен, която се пее там от където сме излезли, не заради мен или заради вас, а заради някой други, които също четат, а още не са излезли. А защо ние сме излезли, не е ли именно заради това, че те не облякоха тези думи в дело, което е същността на правдата. И само за сведение, аз също не пея песните им, макар да ги помня, защото съм ги пял няколко години, но има такива, като тази, които са подходящи за примери, други са тотално празнословни, но тази поне има смислен текст. Истинския хвалител обаче не пее просто с наизустени текстове, а с хваление извиращо от духа му и като текст и като мелодия. Но както и да е това, пак ще подчертая, то е безсмислено, ако не е потплатено с дела. Защото целия закон се изпълнява в една дума, сиреч в тази да обичаш ближния си както себе си. Ето това е, нека да изпълним първата и най голяма заповед, да възлюбим Бог и ближния, пък после да видим дали няма да се разпръсне пред хвалението на праведния всичкия мрак. Че ще ви дам примери за това от нашето съвремие.

Ние живеем в поколение сред което основите са разрушени, стените съсипани и вратите на града изгорени с огън, според както е писано...

Добре! В темата за истинската църква с Тихомир стана въпрос, за това има ли стабилна църква днес или няма. Аз казах, че няма именно поради това, че основите са разрушени, а без основи каква стабилност? Но Тихомир загатна, че има, даже щеше да ми дава адрес, телефон и ЕИК по Булстат :). Аз разбирам, за каква църква говори и какво има в предвид и това ме радва, но като има, значи са налице християни живеещи праведно, е тогава значи,  защо да не заговорим за хвалението, като част от божията правда, след като има християни преминали през първите и основни неща?

[Watchman]

1Коринтяни 14:15 "Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си."

Ето един певец, който дава пример, че освен молитва има и хваление и то изразено в "ще пея", тоест, говори се за пеене.

Ние не отричаме хвалението като духовна реалност, защото то присъства в Писанието. Обаче ние тук говорим за ОСНОВИ, и забележи заглавието на темата - говори се за същността на правдата и за това как се дефинира кой и какво е праведния според Библията.

Толкова ли е трудно да се фокусираме на самата тема, а не да избиваме в други посоки, които ако и да имат своята собствена валидност сами по себе си, в случая представляват отклонение от темата.

Предполагам, че подобен стремеж е следствие на безсилие да се вникне в тема като тази в дълбочина и човек се плъзга по повърхността и подхлъзвайки се се закача за едно или друго нещо, което му се появи в ума под претекста, че е свързано с темата. Те ВСИЧКИ неща в Библията са свързани по един или друг начин, и ако така ще разсъждаваме, то никога няма да можем да се фокусираме на КОНКРЕТЕН въпрос и да ЗАДЪЛБОЧИМ в него.

Вярно, първо човек трябва да отсече стария и грешен живот, да се обнови в ум, слово, дело, но веднъж го отсекли, той трябва да се приготви за бой, като истински войн божий, а тогава, просто е немислима никаква победа без хваление.

Какво означава "да отсече стария и грешен живот" - много хора отсичат стария светски живот и го заменят с нов религиозен живот, който обаче е също толкова грешен като светския. И въобще как може да се разбира какво е правда, ако първо не се разбира какво е грях? И как човек може да схване какво е Царството на Бога, ако първо не схваща какво е царството на тъмнината? И за какъв бой и воинстване можем да горим, ако няма истинска яснота относно същностната разлика между тези две царства? Днешното християнство НЯМА РАЗБИРАНЕ за Божието Царство, то си го представя като едно имагинерно духовно селение на религиозни преживявания и личностно извисяване. Поради тази причина това християнство и неговите жители остават ЧАСТ от света и царството на мрака, и подобно на Дон Кихот се бият с вятърните мелници - плод на обременения си с религия ум.

Написал ли съм нещо невярно в постинга? Ако е така посочете, ако пък нещата са вярни, защо ми правете забележка за това че говоря, за нещо, което е на второ място, няма ли други постинги за това, което е на първо място? Ако пък както казваш в предни постинги, че темата забоксува и зацикли и не се доразви, ми доразвийте я, цяла година никой не бе писал. Ето аз се реших да пиша и пиша това, което зная и което мога.

Правим ти забележка, защото поемаш посока, която е отклонение от темата, както писах и по-горе. Точно поради подобно лутане и залитане темата зацикли. Всъщност самия факт, че това залитане и зацикляне се случва отново и отново би трябвало да ни говори много само по себе си, и да ни разкрие една мощна крепост, която противника е изградил в умовете на набожните хора, с цел да ги държи в робство и далече от Божията воля и цели. Или с друго думи - далече от реалността на Божията правда.

Кой ти говори за песнички, аз говоря за хваление, а то е нещо наистина жизнено важно за правдата

Аз никъде не съм чел в Писанията подобна постановка, че "хвалението било жизнено важно за правдата" Правдата си е правда - с хваление и без хваление, тя няма да стане нито повече правда, нито по-малко. Към Божията правда не можеш нито да прибавиш нито да отнемеш. Хвалението нито подпомага правдата, нито тя има нужда от него. Хвалението е съвсем друга тема, която има своето място, затова има други теми във форума, а могат да се пускат и нови, където да се дискутират тези неща отделно. Аз бих дискутирал за хвалението мотивирано и целенасочено, но не с цената на препъване и отклонение на настоящата тема.

Добре! В темата за истинската църква с Тихомир стана въпрос, за това има ли стабилна църква днес или няма. Аз казах, че няма именно поради това, че основите са разрушени, а без основи каква стабилност? Но Тихомир загатна, че има, даже щеше да ми дава адрес, телефон и ЕИК по Булстат :). Аз разбирам, за каква църква говори и какво има в предвид и това ме радва, но като има, значи са налице християни живеещи праведно, е тогава значи,  защо да не заговорим за хвалението, като част от божията правда, след като има християни преминали през първите и основни неща?

Много лековато и прибързано подминаваш основните неща, решавайки, че вече са "отметнати" и изяснени. Първо тук не говорим за "църква" - а говорим за основите на вярата. Основите на вярата не са списък с доктрини, на които човек като кимне в съгласие (или каже Амин) - значи вече той е на истинската основа. Ние сме в процес на издирване и възстановяване на тези основи. Точно както археолозите първо копаят с булдозери, после с кирки и лопати, а накрая с едни малки четчици бавно, прилежно и внимателно изчистват пръстта от всеки детайл, за да може цялата слава на заровеното и скритото от много поколения да бъде изявено и разкрито пред света.

Ето ТОВА ОТНОШЕНИЕ липсва тук, когато подхождаме към теми с такава значимост. Всеки бърза да притупа нещата, и ума му се плъзга по повърхността и се отклонява в една или друга посока. Вместо с усърдие, внимание, прилежност и търпение да почне да разчупва спечения горен слой и да започне да задълбочава повече и повече докато достигне до скритите съкровища, до древните пътища, скрити и заровени от много поколения.

[strannik]

Това което пиша, считам, че не е отклонение от темата, а част от нея. Защото аз се опитах да дам следното съждение, какво е правда: Защото да си праведен, това означава да хвалиш Бог с делата си, като по този начин изявяваш Божията Правда, а не собствената си! Поради това и започнах със стиха:
"Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Всевишния Господ." Като под "хваля" не разбирам просто буквално, но като начин на живот. Примерно съветват те да си скриеш данъците в мъглата на сивата икономика, но ти отсичаш, не! Писано е кесаревото на кесара и си изваждаш на светло реалните данъци и си ги внасяш. Ето това е "аз ще хваля Господа за неговата правда".
А за това, какво е грях и за разликата между царствата на светлината и на тъмнината, да, това трябва да се уточни отделно.

[Tihomir]

strannik,

Това ли ти е дефиницията за правда? Нищо не каза като дефиниция и заключи "ЗАЩОТО да си праведен, това означава...".

Това ми показва ясно, че ти НЕ ЗНАЕШ какво е правда, но опитваш да обясниш (отново погрешно) какво е праведен човек и едновременно с това да прикриеш факта, че си отклонил темата без смисъл.

Малко като да попиташ някого какво е "шпонка" и да ти отговорят насреща "защото да си стругар, това означава...".

[Watchman]

Това което пиша, считам, че не е отклонение от темата, а част от нея. Защото аз се опитах да дам следното съждение, какво е правда: Защото да си праведен, това означава да хвалиш Бог с делата си

Хвалене и прославяне са две различни неща. Бог се прославя чрез делата, но се хвали с езика. Това са различни понятия.

Примерно съветват те да си скриеш данъците в мъглата на сивата икономика, но ти отсичаш, не! Писано е кесаревото на кесара и си изваждаш на светло реалните данъци и си ги внасяш.

Ето, че отново показваш неадекватно разбиране за това, какво е правда. По твоята логика Гидеон беше неправеден, понеже си криеше житото от мадиамците, които по това време бяха официалната власт над Израел:

Съд. 6:11  И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
Съд. 6:12  И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.
Съд. 6:13  А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

Този пасаж напълно разбива твоята теория за данъците. Първо казва се ясно, че Господ е предал Израилтяните под ръката на мадиамците. Т.е те владеят над тях като Божие наказание. При все това Гедеон нямаше никакво намерение да им даде житото си, което те искаха да отнемат на базата на техните подтиснически закони против Израел. Когато Господният ангел обаче дойде при него, той не му каза, О нечестиви Гидеоне, защо си криеш данъците от медиамците, които Господ е поставил да владеят над Израиля за негово наказание, и не даваш кесаревото на кесаря? Но напротив, каза му "Господ е с тебе". Сиреч Господ е с него точно в момента, когато си крие данъците от нечестивата власт. По твоята логика обаче той е неправеден и позори Бога, защото не дава кесаревото на кесаря.

Нещо повече зад твоята теория се крие не само неразбиране за това, какво е правда, но и нещо изключително опасно. А именно свързване на праведността с послушание към властите на света. Умовете на християните са постоянно промивани с подобна лъжлива постановка, като инструкциите на Писанието за послушание на властите биват изкривявани, изопачавани и изваждани от контекста. А други пасажи биват напълно пренебрегвани. Точно това внушено раболепничество на политическата власт (била тя светска или религиозна) ще бъде експлоатирано от Антихриста в последните времена.

Нека обаче да обърна внимание как Писанието бива изопачавано, когато бива цитирано и прилагано извън неговата цялостност и контекст. Например ти цитираш "кесаревото на кесаря" и си вадиш някакви свои приложения на това и даже ги приравняваш с Божията правда. Но нека да видим какво в действително е писано:

Марк 12:17  Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

Значи аз бих искал да попитам, кое е на първо място? Да се отдаде кесаревото на кесаря или Божието на Бога? Да се грижи човек за семейството си не е ли отдаване на Божието на Бога? Не е ли писано:

1Tим. 5:8  Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.

Тук ако някой не снабдява за домашните си се приравнява на отричане от вярата, сиреч отричане от Бога. И какво да прави човек, който печели толкова малко, че ако си даде всичко което кесаря изисква от него ще остави семейството си гладно, голо и босо? Кое е праведно този човек да направи? Да скрие от кесаря за да нахрани семейството си или да даде всичко на кесаря, за да е праведен по стандартите на strannik и да остави семейството си да гладува? Не правеше ли Гедеон именно това, криеше от кесаря, за да има за семейството му?

Не казва ли още Писанието, че "работникът заслужава своята заплата" ? Според кесаря обаче неговият данък е по-важен от заплатата на работника, и е по-важно кесаря да си получи данъка отколкото работника заплатата. Защото според днешния кесар, ако един човек има фирма и иска да работи законно, то той бива натоварен с толкова много административни разходи и данъци (дори да няма приходи или те да са минимални), че в края на краищата ако е заработил малко той трябва да даде всичко на кесаря и да остане без заплата. Бог на всяка правда обаче не е неправеден да отнеме заплатата от работника и да я даде на кесаря. В момента България се държи на крака именно поради така наречената "сива икономика". Живвейки на село аз виждам колко много бедни хора се издържат и снабдяват за себе си и семействата си благодарение на надниците които изкарват от време на време, работейки за по 10-20 лв на ден, от време на време, когато падне сгоден случай. Този вид работа и тези надници са 100% сива икономика по дефинициите на кесаря. Но точно тези "сиви" надници хранят семействата и децата им. Кесаря обаче мисли само за своята ненаситна кесия и желае да отнеме залъка от гладните само и само да се изпълнят бюрократичните му безумия, и после да изтекат тези ограбени от бедните пари към обръчите от фирми на свръхбогатите. Ти това ли наричаш правда?

Има още много да се каже по тази тема, но не желая пак да се отклоняваме от основните въпроси, а именно тези свързани с това какво е правда. Поставянето обаче на правдата в зависимост от законите на света е изключително лъжливо учение с което мнозина са заквасени, и това само по себе си е още едно доказателство за това, колко неадекватно разбиране и отношение към правдата поддържа днешното християнство.

[Nikolay]

28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Това са първите заповеди, не би трябвало и да има промяна към момента. Ако вършим Божията воля (заповед) трябва и да сме праведни. След тези заповеди има и още уточнения, но това е основата. Ако се тръгне към уточненията ще завъртим половината библия поне като под-условия.
Да погледнем и какво обеща Бог на Израел когато отиде в обещаната земя.

8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед

Те какво правеха в тази земя като стигнаха ? Ами почнаха да изпълняват тия първите неща и млякото и меда не закъсняха.

Относно праведните преди Исус които умират от смърт поради греха на Адам, Авраам не беше кръстен, но Исус не говори за него, че е умрял поради греха на Адам или нещо не разбирам? И ако Авраам седи и чака

10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

Това не говори за него да е умрял и да е отишъл в ада. А ако той не е отишъл, веднага изниква въпроса, а има ли други като него ?  И ако има то значи и преди да дойде Исус имаме нещо което е оправдавало човек.
Ето и още двама :

3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.

А ето и какво е то:

39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,   
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.