Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[Георги]

Tihomir и Watchman не се крият зад моите мнения; най-малкото защото техните разбирания са къде по-ясни, по-дълбоки, и по-добре изразени в думи от моите, които са леко казано повърхностни. За разлика от нас - които бръщолевиме всякакви празнословия - те си пазят думите, а и предните им постинги препокриват и засенчват всичко казано до момента.

[nellenceto]

Tihomir и Watchman не се крият зад моите мнения;

Георги, ти от тяхно име ли говориш, че казваш, че те не се криели зад твоите думи? Това беше тяхна реплика, не твоя. Сега ясно се издадохте...

За разлика от нас - които бръщолевиме всякакви празнословия - те си пазят думите, а и предните им постинги препокриват и засенчват всичко казано до момента.

леле, ти тука постави Watchman i Tihomir на някакъв пиедестал над нас.
И коя по точно тяхна мисъл засенчва всички останали??
Слагай Божието Слово като светлина по пътя ти, а не мислите на тоя или оня.

Но аз искам да посоча , че няма и не е имало праведен човек , който да не вярва в Бога./ тук поне няма различия/

Къде го пише това?

Аз мога да дам примери от Словото с хора, които са порярвали известно време след като са тръгнали да следват Бога, затова се чудя откъде го прочете това твое твърдение.

Aко първо не си повярвал в истинският Бог, няма как да го следваш. Явно следваш някакъв друг бог.

[The Disciple]

   Това наистина е важна тема, в която има голяма доза объркване.
Искам да обърна  внимание на едно мнение което някак си се пропуска, но то е ключово за разбиране на темата:

          Quothe:prezvitera:
   
        "Много е важно да се отбележи, че първото значение на думата дикайос/праведен е справедлив. Другите са: честен,благонравен,праведен, законен, прав, правилен, редовен, верен, подходящ, достоен и др. Според мене това първо значение много често се пропуска. "

       Ако наистина гръцката дума за праведен е с корен "дикея", което и до днес съществува в гръцкия и означава: правосъдие, съд, извършване на справедливост/възмездие  - то нещата са ясни.
     Всъщност  монетата, както    и при други случаи има две страни:

      Да, ние сме се оправдани, счетени за праведни чрез жертвата на Христос, чрез вяра и само чрез  вяра. 
       От  друга страна  ако наистина  сме повярвали , ние следва да се обновиме в образа  на този в които сме пповярвали, а също и да се оибновим в духа на своя ум.   Това от своя страна ще доведе до извършване  на праведни/ по Бога дела  като  резултат, а не на това което на нас ни скимне.
        В  ккнигата  на пророк Исая а и на другите пророци, Бог  от началото  до края
повтаря  едно и също:
  Настояваите за правосъдие, отърваваите обрания от ръцете на насилника, извършваите правда, не угнетяваите сиромаха и немощния и т.н.

    Предполага се  че  които  се беше обърнал при гласа на пророка и беше извършвал тия неща - щеше  да  се счете  за праведен.
        Ако  и тия хора  да не бяха чували за Христос, така че и делата имат своето значение.

  @неленцето - Проблема на фарисеите, Садукеите и т.н беше  че  те изобщо  не разбирраха същността на закона.
       Те  правеха  всичко само за пред  хората  и сърцата им бяха закорравели.
За  това и Исус ги изобличава : Давате десетяк  от всякакви щуротии , а  сте пренебрагнали  наистина важното: Правосъдието, милостта и верноста.
       Те  не бяха успели да разберат нито ума нито сърцето на Бога.

    Те считаха че е по-важно да си спазват някаква своя Събота, а не да се направи добро в съботен ден и да се изцели човек, което и  Исус  направи.
     Всичко  това показва че те пазеха буквата , но бяха много далеч от духа на закона.

[Георги]

Tihomir и Watchman не се крият зад моите мнения;

Георги, ти от тяхно име ли говориш, че казваш, че те не се криели зад твоите думи? Това беше тяхна реплика, не твоя. Сега ясно се издадохте...

За разлика от нас - които бръщолевиме всякакви празнословия - те си пазят думите, а и предните им постинги препокриват и засенчват всичко казано до момента.

леле, ти тука постави Watchman i Tihomir на някакъв пиедестал над нас.
И коя по точно тяхна мисъл засенчва всички останали??
Слагай Божието Слово като светлина по пътя ти, а не мислите на тоя или оня.

Но аз искам да посоча , че няма и не е имало праведен човек , който да не вярва в Бога./ тук поне няма различия/

Къде го пише това?

Аз мога да дам примери от Словото с хора, които са порярвали известно време след като са тръгнали да следват Бога, затова се чудя откъде го прочете това твое твърдение.

Aко първо не си повярвал в истинският Бог, няма как да го следваш. Явно следваш някакъв друг бог.

На пиадестал не ги издигам, нито говоря от тяхно име, но казвам това, което виждам, че е истина. Не проверявам ли техните твърдения? Не проверявам ли твоите? Проверявам, а и засвидетелствам за техните твърдения, както и за твоите. А подобни теории на конспирацията ги развивай другаде - това са толкова плитки разсъждения, че е срамно от твоя страна да прибягваш до тях, че даже и да ги изразяваш.

И коя по точно тяхна мисъл засенчва всички останали??

Сама отговори на въпроса си - що се отнася до твоите твърдения до момента поне - посочвайки въпросът, който Тихомир ти зададе. Отделно Watchman направи забележка по-рано към която се отнесохме лековато, а не биваше.

Съвсем ясно, а и напълно основателно, те попитаха - къде го пише това, което твърдиш?. Как очакваш да приемем - ние четящите, много от които, като мен, младенци във вярата - твоето твърдение за вярно, като е напълно безпочвено и пропито със съмнение? По-нататъчни твърдения в тази насока, без да има отговор на този въпрос, който отговор да бъде базиран на Словото, биха били подозрителни. Затова, извини ме, моля те, че се старая да съм предпазлив.

Слагай Божието Слово като светлина по пътя ти, а не мислите на тоя или оня.

Това се отнася и за собственото ти мнение, върху което лежат някои твоите твърдения - които очевидно, до момента, или не са базирани на Словото или са поради изопачен/неразбран/нямащ-нищо-общо пасаж.

С цел да се прекратят  постинги от подобно естество от моя страна, или поне броят им да намалее, вдигам ръце от всякакви подобни безразборни дискусии, клонящи извън главната тема, към които явно имаме тенденцията в момента да благоволимТова са неща, които би трябвало да се подразбират; затова, да се придържаме към темата.

[nellenceto]

Ако обсъждате дефиницията и характеристиката на един праведен човек от морална гледна точка - добре. Но тъй като тук се обсъжда кой е праведен според Библията и Божиите стандарти - не мога да приема твърдния, че може и без вяра да вършиш праведни Божии дела.
Евр. 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

Как ще върши човек Божията правда без първо той да е познал кой е Бог и що е ПРАВДА? Как може човек да върши нещо удогно на Бог без да го познава истински със сърцето си?
Вземи за пример Авел, Енох, Ной, Моисей, Авраам, Иосиф, Давид и тн. Вярата им и правдата им са вървяли ръка за ръка. Когато човек познае Бог със сърце и ум, това ще доведе и до промяна на ума и вършене на праведни дела.

Аз не съм видяла в Словото да пише, че има праведен човек, който да не вярва в истинският Бог и да не Го познава. Аз също питам Тихомир вече втори път къде пише, че може да си праведен, без да вярваш в Бог?

Ти също твърдеше, че имало хора, които се наричат християни, но не вярват истински в Бог, а в някакъв си техен бог, и въпреки това, те вършели правда.

Ето отново -  да знаеш за Бога, и да вярваш в Бога, са различни неща. И голяма част от тези наричащи себе си християни знаят неща за Бога, но не вярват в Него, ами в един друг бог на техните представи, който им е удобен и комфортен и който толерира подобен фарс, като днешния; камо ли пък да се плашат от Него. И все пак това не спира някои от тях да вършат правда.

Интересно ми е, кои са тези хора, които вярват в друг бог, но вършат правда? и коя правда вършат те? Божията? или правда само в техните собствени очи?

[Владо]

Добре ще е да се проверят думите ,,син-синовство-осиновление-осиновен-осиновяване"- коренът на думата е ,,син"; да се направи паралел със Сина Исус и да се посочи че само и единствено синовете на Бога – родени от вяра и потопени в/чрез Духа на Бога, променяни от Духа на Бога и по образ и подобие.

+++++++++++++++++++++++++++++++++

Праведен  има за опозиционен антонимен прототип ,,неправеден" с представка ,,-не", говореща за отрицание и обратен, противен смисъл. Нека да изброим няколко опозиционни характеристики на двата типа човеци : ,,праведни" и ,,неправедни" :

-1- праведните човеци :
Прави добро, поради наличието на добро съкровище вътре в самият себе си (своето предадено на Бога сърце, изпълнено с Духа на Бога, в което сърце има добри и праведни неща, положени там от Духа,  ) , по смисъла на учението на Сина той, праведният, е приет не поради нещо друго, но поради излятият след възкресението Дух на Бога, чрез Който всеки праведник е осиновен и комуто принадлежат великите обещания, Божията любов и Неговата похвала и спасение на душата му. Приемайки Духа, праведният е преобразяван непрекъснато от Духа Господен, в славата на Помазаника на Бога, приемайки в себе си образа на Първовозкресеният, като праведника става все повече и повече като Него- Самата Правда, Исус. В това дело се прославя Отец, привеждайки множества от преобразени от Духа бивши грешници от Адамовият род, в слава, в Своето царство и в царството на Възлюбеният си Син, в което царство не може да влезе нито един неправедник и нито един грешник или противник на Божиите справедливи наредби и закони. Праведният е новороден- роден отгоре, той ,,придобива статут" на Божий Син, за което говори и Исус : ,,Божии синове ", също за справка : Йоан 3:6, 1:13, римл.8, 9:4, гал.4:5,6, ефес.1:5, 2:2, ефес.5:6, Ісол.5:5, евреи 2:10, особено : 12:7, 12:8 – относно легалното, законовото синовство. Нужно е да размислим относно казаното в тези стихове, наистина.

Праведните имат специфична дреха : това е дрехата на праведност, подарена им от Бога така, както Яков подари на Йосиф чудесна шарена дрешка. Относно тази дреха и важността `и пред Бог може да се прочете в  Откр-е  16:15, също там- 22:14, Мат.17:2, също там- 22:11, както и случката с преобразяването на Господарят пред Петър, Йоан и Яков. Ясно е че праведният има праведни дела, по силата на логиката. Относно този въпрос ние можем да прочетем Матей 13 гл, към краят на която има разделяне точно спрямо праведни (одобрени от Бога, хора приели Исус за Спасител) – нечестиви (хора, вършили ,,нечестие", като можем да разгледаме семантиката на думата ,,нечестие" – вършенето /често, или периодично/ на греховни неща, неща, които Сам Бог като Законотворец и Справедлив Съдия и Единствен Истинен, Верен, Праведен и Свят, е отсъдил, определил, назовал, като ,,водещи към наказание", или ,,предизвикващи наказание", или ,,правещи виновен този, който ги твори", или ,,предизвикващи Божият спраедлив гняв"). И така, ,,до" ст.49 можем да се прочете и да се размисли спрямо думите на Единственият Спасител кой / какво е / е ,,праведник". Има няколко притчи, които метафорично ни разкриват образа на Божиите синове- тези, що се родени не от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога, чрез вяра в Сина Му, Който Е Единствен Спасител и Оправдател на Адамовият род пред трона на Страшният Съдия, Който Съдия става Баща и осиновява всеки, който стане по образа на Първороденият и е очистил себе си чрез святата проляна кръв на Голгота, чрез и единствено само чрез която става оправдаването (или : о-прав-дава-нето, даване на праведност, влизането в невинност, оневиняването, ставането в позиция на ,,невинен" и оправдан- не чрез свои дела, но чрез вяра в Сина).

-2- неправедните човеци :

Имат дреха на неправда (насилие, нечестие, грях, мърсотията на този свят, те са се ,,облекли" в облекло, в което ще бъдат съдени от Бога ; а Сам Бог се ,,облича"/ ,,е облечен" със светлина, Святост, Всемогъщество ...). Делата на неправедните са описани ясно в писанията. Това са нещата, които оскверняват (правят виновен и скверен, правят гнусен в очите на Бога всеки, който ги върши) човека и които излизат от нечестивото му сърце, което е свързано с похотите и прелъстяването на този свят, греха и княза на този свят. Неправедните не са спасени, те са под осъждение и под гнева Божи, може да се прочете римл. 8:6,..., като в 14ст е дадена сентенцията на антонимната им опозиция- праведните са плътски, (Павел също ги нарича и душевни) няма да имат наследство от Бога, като Павел казва, че такива има и всред самите вярващи и дава определение (вж. за справка фил.:18, също Юда 1:19, гал.5:19, особено (!) 5:24).

+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Квасът на Бога, обзема постепенно обърналият се от греха човек в процеса му на освещаване и свеждане в покорство пред Господарят Исус. Накраят този квас, или квасът на греха и на противника, обзели цялостно една личност, го превръщат или в син на Бога, или в син на лукавият.


Бог разкри, поясни, се изяви на Адамовият род чрез СВоят Единородин, Когото изпрати да даде новото учение за спасение чрез вяра в учението Му, та който повярва да се потопи (във вода и в Духа на Всевишният)  и да спаси душата си, да говори небесни езици, да изгонва демони,  на болни да полага ръце в Името, Което е прославено над всяко дуго Име и всичко Бащата е наредил да Му се покорява- и това е Името на Единородният, Спасителят, Който не Беше открит на старозаветните, Йешуа Машиях, Исус, Божият Помазаник, Който, при все че Беше равен на Самият Бог се отрече от равенството, взе образ на слуга и се смири, понасяйки смърт на кръст, оставяйки ни пример с това и думите Си : - Ако някой иска да ме последва, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и така нека Ме следва.

Павел още казва така : ,,И аз, братя, ви умолявам чрез Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога като ваше духовно служение" (вж.римл12:1) – това е и част от ,,образа на праведника" в писанията : човек, даващ тялото си в жертва на Бога, носещ кръста си, отречен от Адам в себе си, но осланящ се на Помазаника на Бога и считащ Него за всичко и за достатъчен.




Голгота – думата преведена чрез гр.- ,,голгода" от евр."Гюлголет" (череп) – всеки трябва да преживее това място, съразпвайки се с Помазаника и търсейки Неговата правда – Който при положение че Беше Истинският Син пак понесе наказание в Своята плът, пострада, оставяйки ни пример: който е приел да пострада/страда, да бъде наказан в своето тяло, се е оставил от греха; който избягва съразпването и страданието, и наказанието от Бога  е незаконороден. Място за компромис в тази част няма и никога не е имало и не е редно ние да правим, защото това касае нашият истински живот и вечността ни- къде ще ни бъде отсъдено да я прекараме- дали като синове на Бога (законородени, променени по образа на Сина, приели Неговото наказание докато беше в земно тяло), или като Негови противници и едни, които са живяли разпуснато и разтляно (т.е.- в своите страсти, грехове и по волята на своите копнежи на плътта/тялото).

[Tihomir]

Съобщението на Владо е доста дълго, но виждам, че както и други потребители и той говори за праведни човеци само във връзка с оправдание чрез жертвата на Месията.

Ще посоча само няколко от погрешните неща в неговото съобщение, защото гледам, че те са фундамента на неговото мислене:

-1- праведните човеци :
Прави добро, поради наличието на добро съкровище вътре в самият себе си (своето предадено на Бога сърце, изпълнено с Духа на Бога, в което сърце има добри и праведни неща, положени там от Духа,  ) , по смисъла на учението на Сина той, праведният, е приет не поради нещо друго, но поради излятият след възкресението Дух на Бога, чрез Който всеки праведник е осиновен и комуто принадлежат великите обещания, Божията любов и Неговата похвала и спасение на душата му. Приемайки Духа, праведният е преобразяван непрекъснато от Духа Господен, в славата на Помазаника на Бога, приемайки в себе си образа на Първовозкресеният, като праведника става все повече и повече като Него- Самата Правда, Исус. В това дело се прославя Отец, привеждайки множества от преобразени от Духа бивши грешници от Адамовият род, в слава, в Своето царство и в царството на Възлюбеният си Син, в което царство не може да влезе нито един неправедник и нито един грешник или противник на Божиите справедливи наредби и закони. Праведният е новороден- роден отгоре, той ,,придобива статут" на Божий Син, за което говори и Исус : ,,Божии синове ", също за справка : Йоан 3:6, 1:13, римл.8, 9:4, гал.4:5,6, ефес.1:5, 2:2, ефес.5:6, Ісол.5:5, евреи 2:10, особено : 12:7, 12:8 – относно легалното, законовото синовство. Нужно е да размислим относно казаното в тези стихове, наистина.

Подчертал съм само неща от началото на един от параграфите.

Според Владо праведният човек имал наличие на добро съкровище в себе си, заради сърце, което е изпълнето с Духа на Бога...

Аз чета, че доста от праведниците, за които се говори в Словото са нямали Духа на Бога вътре в себе си и те са били пак праведници — Йосиф, Захария, 70-те човека, които трябваше да помагат на Мойсей и след като бяха избрани беше им дадено от Духа, който беше на Мойсей (и забележете — те не станаха праведни тогава).

Това е краткият ми коментар относно неразбирането (отново) на това какво е праведен човек. И то няма общо с приемане на Святия Дух.

Но без да искам темата да се отклонява също смятам за изключително порочна практика (породена от ученията в днешната религиозна система) е, че човекът приема Святия Дух и като в един бизнес — насреща му "принадлежат" определени неща. Аз не съм чувал никой от Божиите хора да има притежание върху неща като Божия любов, Негова похвала или спасение.

Но пак да кажа, това е изключително извън темата, както и фактът, че постоянно се говори за оправдание, спасение (сега и кръщение в Святия Дух), а не за правда и праведни хора.

[Владо]

  Нека да се даде мнение дали в учението на Назарянина "правда" и "праведник" са извън поучението на обещаният Святи Дух. Аз чета, че Исус акцентира извънредно на обещанието / обещаният Святи Дух, защото всичките древни пророкуваха за Идването на Месия и изливането на Духа, чрез Който Първородният ще приведе множества, море от народи, пред трона на Баща Си- безброй народи, с облика на Самият Него, променени от Духа.

Дали Самият Исус Беше публично представен "след" или "преди" символичното потапяне във водата от Йоан и символичното идване на Святият Дух в образ на гълъб, когато след това дойде гласа на Бащата, Който Го представи ?

  Къде пише, че Исус гонеше демони без Святият Дух ? Или къде пише, че Исус угоди от Себе на Отец ? Потапянето в Матей 3: 11 коя част от живота на вярващият касае ? Не се ли потапя един човек -1- във вода за покаяние и -2- в Святият Дух за да върши дела на правда (т.е.- одобрени дела от Небесният Баща)?


************

  Интересно излиза, че вярващите могат без Святият Дух да угаждат на Отец, без Духа да бъдат праведни и без Духа да биват променяни от слава в слава по образа на Единородният. Но това противоречи на написаното от първите пратеници.

[Георги]

Евр. 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

Това твърдение от Евреи 11:6 е за изцяло друго нещо. Защото:

Isa 64:6  всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха;

Правдата си е правда - със или без вяра. Друг е въпроса, както беше казано вече, дали ще те оправдае тази ти правда пред Бога, ако нямаш вяра или вярата ти е в някой друг бог - дори такъв носещ същото име.

Ти също твърдеше, че имало хора, които се наричат християни, но не вярват истински в Бог, а в някакъв си техен бог, и въпреки това, те вършели правда.

Правда можеш да вършиш и без да познаваш Бог 'истински със сърцето си'. Отново, до колко тази правда ще те ползва, обаче, е друг въпрос. Поради тая причина християните, които знаят някакви неща за Бога, но не Го познават, за да вярата им да бъде в Него, а не в един на техните представи, могат да вършат правда, но дали ще ги ползва е, както казахме, друг въпрос. Тяхната правда може и да е правда в Божиите очи, но без автентична вяра ще е недостатъчна; може да са праведни, но да не бъдат оправдани, според както разбирам от горните два цитата. Затова и праведният чрез вяра ще живее.

Да каже човек, че вярва в Бога е дръзко твърдение, много относително, и твърде лековато приемано в днешни дни.
Вяра в, и знание за, Бога са различни неща и имат различни изисквания - ние не сме изяснили нито едното, нито другото какво е, ами спорим за тях.

(Ако бъркам в нещо - поправете ме, моля ви)

[nellenceto]

Тук въобще не говоря за оправданието! Става дума за истинската Библейска правда, която човек върши и е угодна на Бог. А не някакви си добри дела на човека, който не познава Бог.

Правдата си е правда - със или без вяра.

Бог е праведен, независимо кой вярва в Него или не. Но човешката правда е тясно свързана с вярата ни в Бог, защото иначе не бихме знаели какво е правда.
Проблема е че думата правда не е изяснена. Вие и давате някакъв друг смисъл като твърдите, че за вършене на праведни дела не е нужна вяра и познание на Бог. Но ако е така, то тогава трябва да смените заглавието на темата. Тогава не обсъждате какво е правда според Библията, а какво е правда според човешките разбирания. Макар и да се припокриват в някои от аспектите си това са напълно различни понятия.

Доколкото помня Watchman и Tihomir на няколко пъти заявяваха в началото на темата, че БОГ Е ПРАВДАТА и Той е източникът на истинската правда. А сега отричате, че е нужно познание на тази ПРАВДА, за да вършиш праведни дела. тц тц тц...

Просто не виждам как човек ще върши праведни дела и това няма да е свързано с вярата му в Бог и желанието му да ходи в Божията правда и Неговите пътища.

Езек. 18:9  ходи в повеленията Ми, и пази съдбите Ми, за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

[elisei]

Бог е праведен, независимо кой вярва в Него или не. Но човешката правда е тясно свързана с вярата ни в Бог, защото иначе не бихме знаели какво е правда.
Проблема е че думата правда не е изяснена. Вие и давате някакъв друг смисъл като твърдите, че за вършене на праведни дела не е нужна вяра и познание на Бог.

nellenceto,
сестро дай да прочетем БИТИЕ или Първата книга на Мойсей Глава  20 и да видим какво пише там.

В тази глава на Битие става дума за Авраам, Сара и герарският цар Авимелех.
Първите двама да речем че познаваха Бога, па макар и отскоро и не съвсем защото Авраам бе чул гласът Му и бе решил да го следва, но още не бе стигнал в обещаната земя. Сара се съмняваше в думите на Всевишния засмя се когато чу, че ще ражда син знаейки че и е престанало обикновенното у жените. Но да не изпадаме в подробности, вярвам че всички сме чели тази книга. Чувал съм че Авраам е баща освен на много народи, така и баща на вярата в Бога, но нека видим какво се случи тогава, как реагира този вярващ човек.

1. Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.
2. И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех прати и взе Сара.
3. Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4. А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?
5. Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.

Интересна реакция не мислиш ли не че излъга Авраам, но казва половината истина и този Авимелех без да иска щеше да умре заради тази полуистина, дали този човек познаваше Бога на Авраам, как мислиш? Бог обаче виждайки ПРАВОТАТА му относно ситуацията в която попада решава да се намеси и му се явява насън и разговаря с тоя човек. Човека също разговаря насън с Бога и виж какво му казва:
- И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?
как му отвръща Бог нека видим:

6. И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7. И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

Интересен разговор води Баща ни с този Авимелех обяснява му това което би трябвало Авраам да му разкаже, че е пророк Божий, че Сара освен че му е сестра е и негова жена и т.н., какво още му каза Бог върни му я защото иначе умираш ти и целият ти род заедно с теб.
Но нека продължим да четем нататък историята е интересна и е по темата и засяга онова за което говорите

8. На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.
9. Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които не трябва да се правят!
10. И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?

Човека разказа за съня си на своите и те много се уплашиха, попита Авраам защо бе човек, постъпваш така с мен, какво си имал наум, не те разбирам защо навличаш на мен и царството ми този голям грях?
какво му отвръща Авраам:

11. И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.
12. А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13. И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.
14. Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.
15. И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.
16. А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.

Разказва му мотивите си,казва му не знаех че, по тия места ще има страх от Бога, пък и тя наистина е моя сестра не те лъжа откак излязах из бащиния си дом странствайки я помолих да казва че съм и брат. Авимелех му я връща с дарове предлага му да се засели където поиска в земите му Авраам получава пълно обезщетение но да видим как свършва тази поучителна история:

17. И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца.
18. Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.

Има щастлив край нали но можеше и да няма ако Бог не се бе намесил, и Авимелех не го бе разбрал, а Авраам няма да го коментирам ще кажа само че е бил човек със същото естество като нас със своите страхове, съмнения и неразбиране. Може и да се зачудите защо ви ги говоря тия работи, обърнете внимание на думите Праведен и Право отговарят ли те на Божия критерий според това което Той ни казва в книгата на ЕЗЕКИИЛ а именно:

...и не осквернява жената на ближния си,
16. и не насилва никого, не задържа залог, не граби грабеж, дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха,
17. не посяга на сиромаха

Разсъдете и за Авимелех познаваше ли Бога тоя човек в момента на бедствието си, ако да защо взе Сара, защо му трябваше тая язва, без малко да изчезне като род, жените му спряха да раждат поради Сара? Откъде дойде страхът му от Бога?

Чел съм в някой от преводите на библията че: Авимелех е била титлата на много ханаански царе. Земята обещана на Авраам е ханаан.

Ако се върнем и разгледаме рода на Авраам ще видим че той е потомък на Сим единият от синовете на Ной а хананците от другия му син Хам оня когото баща му Ной прокле казвайки:

Проклет да е ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си!
Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и ханаан да му бъде слуга!
Защо прокле единия си син и благослови другия мисля знаете....

Ето и един откъс от псалмите на Давид седмия, от осмия стих та до края:

8. ГОСПОД съди народите. Съди ме, ГОСПОДИ, според правдата ми и според чистотата ми във мен.
9. Нека свърши злината на безбожните, а праведния утвърди, Ти, Боже праведни, който изпитваш сърцата и вътрешностите!
10. Моят щит е у Бога, който спасява правите по сърце.
11. Бог е праведен съдия и Бог, който се гневи всеки ден.
12. Ако безбожният не се обърне — Той меча Си наостри, огъна Своя лък и го приготви.
13. Приготвил е за него и смъртоносни оръжия, прави стрелите Си огнени
14. Ето, безбожният е в мъки да роди грях, зачева зло и ражда лъжа.
15. Изкопал е ров и го е направил дълбок, и е паднал в ямата, която е направил.
16. Злото му ще се върне на главата му и насилието му ще падне върху темето му.
17. Аз ще хваля ГОСПОДА според правдата Му и ще възпявам Името на ГОСПОДА, Всевишния.

Той е праведния съдия Той говори Право, Той ни учи на правда и има много още да ни каже стига да искаме да Го чуем, стига да искаме да Го разберем....

9. Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Исус Христос, нашия Господ.
10. Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение.

Това са думи на Павел към Коринтската църква валидни са и днес, умолява ги да са единомислени и съгласни да нямат разпри по между си да израстват заедно задава им въпроса:

Нима Христос се е разделил?

задавам ви го и аз задавам го и на себе си нека размислим, нека внимаваме как говорим помежду си знаейки че:
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

[constant]

Първо Авимелех взе Сара безапелационно, с правото на господаря.
Това не беше много праведно.

Но за другото, че не насили Сара - това беше добро дело, от негова страна.

Със сигурност, той е имал познание за Бога, тъй като определя своя народ за праведен, в разговора си със Светия Бог.
А знае се, че когато разговаряш с Бога, трудно можеш да Му твърдиш, че си праведен (вж. Йов напр. или Исая (6: 5) ) .
Понеже стоиш пред Еталона за правда

Авимелех имаше и молитвен живот Бит. 20 : 4, 5 .
Това говори, че Бог не му е непознат и той познава личността Му, за разлика от днешните светски владетели.
Той е имал вяра, според мярката която му е била дадена.

Поздрави на Елисей и на Неленцето!

[Владо]

  Може ли човек да е праведен спрямо учението на Господарят Исус без да е потопен в Духа ? Писанията свидетлстват за няколко вида потапяния, някои от които са метафорично представени, но не и спрямо изпълнението, но само в представянето. Две от тези потапяния са -1- потапяне във вода за покаяние / като резултат от покаянието, като акт, следходен на покаянието, -2- потапяне в Святият Дух на Бога, даден чрез вяра в Исуса на всеки, който се покае и отстъпи от пътя на неправдата.

По смисъла на т.н. стар завет
праведник = човек, който е оправдан от Бога по силата на думите, дадени на Моисей, на планината Синай, спрямо системата за оправдаване чрез убиването на невинно животно, поемащо върху себе си вината на съгрешилият. По смисъла на учението на Исус и оставеното ни от Неговите слуги, апостоли, това са тези, които са се покаяли и имат свят живот, чиито грехове са простени и които са станали синове на Всевишният (а са били синове на лукавият, ходели са в неговите пътища и са изпълнявали волята на страстите и са били врагове на Бога).

   Има връзка между оправдаването на един човек и изпълването му с Духа на Бога (т.н. ,,кръщаване в Святият Дух", като глаголът ,,баптидзо" е преведен неправилно – транслитерирано, но трябва да се преведе според семантиката на думата, а тя е ,,потапям напълно", ,,потапяне на нещо напълно " и това е , което става с всеки един, който е решил да бъде потопен в Святият Дух – той се потапя в Него и Святият Дух започва да го води във всяка една истина и да му разкрива спасението на Бога, което спасение е тайна и е скрито, но не и за синовете Божии).  И така, както покаянието е дело на Святият Дух, както човек не от себе си се кае, но от скръб по Бога и осъзнавайки собствените си грехове и това каене и тази скръб го довеждат до животворно покаяние...така и човек не от себе си може да е син на Бога и да стои праведен- без вина, пред трона на Всевишният.

  Въпрос : а имало ли е праведници преди Исус да дойде? Реторичен отговор : А кои са били свещенниците ? Как се е оправдавал човек пред Бога? Нека видим първият, пръстният човек и създаденият от реброто му помощник, жената : да, оправдаването и избягването на смъртното наказание бяха в резултат на убиването на невинно животно и покриването на телата им с неговата кожа и кръв- ПРАОБРАЗ за това, което стана след прославата на Сина Божий- вярващите в Него се ,,обличат" с Него и поради това са невинни пред трона на Праведният Бог. Нашите грехове са забравени поради кръвта на Сина и падналото вълху Му наказание, което докара мир с Бога и праведност за тези, които ходят в учението на Назаряниа и изпълняват думите Му; те стават ,,храм" Божий, в който живее Сам Той; те се потапят в Духа и Духа остава вътре в тях, освещавайки ги и променяйки ги по образа на Единородният Святий Син.

  Дали проливаме кръвта на козли и телета за всеки наш грях, или стоим праведни поради проляната кръв на Голгота и поради даденият ни в резултат на тази проляна кръв и на тази дадена жертва,пред трона на Великият Свят Съдия, мир? Древните, пише в писанията на новият в кръвта на Агнеца Божий завет, само помахаха с ръка, разбирайки, че няма да доживеят това, което Бог даде на нас – осиновлението и царството и властта над цялата сила на врага, да вършим велики дела чрез Името на Сина и Той да бъде прославен в събранието на братята, благата вест да бъде проповядвана навсякъде из света, да бъдем съобразни с образа на Единородният Святий- каква чест!

Сега всички отвърнати от греха и приели учението на Исус са свещенници и минават през раздраната завеса в светая светих, защото греховете им са простени поради пролятата кръв на Сина- което оправдаване НЕ БЕШЕ ВЪЗМОЖНО в т.н. стар завет, защото имаме Духа вътре в себе си, Който и Дух вика вътре от нас : - Абба, Татко! За този Дух се казва, че Бог ревнува и до завист за Него, като ни Го е дал, но няма такова нещо в периода на древните, до идването на Месията, Помазаника. Спасителят ни, потопен във вода и в Духа на Бога Беше помазан да извърши волята на Бащата докрай – до своята смърт на кръст и затова беше издигнат там, където никой не е Бил, няма да бъде.  И ние следваме Този праведник, дал кръвта Си в откуп за нас и проляната Му кръв говори по-добри неща от кръвта на праведният Авел. И Самият Спасител, по чийто образ ние се променяме (а не по образа на Ной, или Авел преди него, или на Авел, или който и да е било от древните, защото на нас се даде Духа на Бога, който ни превежда рпед Бога- оправдани чрез вяра и по образа на Святият Син ние сме невинни пред трона).


И така, има връзка между смисъла на думите ОПРАВДАН - ПРАВЕДЕН- ПОТОПЕН ВЪВ ВОДА И В ДУХА НА БОГА-РОДЕН ОТНОВО-ОСИНОВЕН

***** 
МЕСИЯ-СИН-ПЪРВОРОДЕН-ОПРАВДАВАЩ-ЕДИНСТВЕН СПАСИТЕЛ
****
ОПРАВДАНИ-КРЪВТА НА АГНЕЦА-ДРЕХИ НА ПРАВЕДНОСТ-ОСИНОВЕНИ-ИМАЩИ ПРАВО ДА ВЛЕЗНАТ В БОЖИЯТ ГРАД КАТО НЕВИННИ СЛЕД СМЪРТТА СИ, КОГАТО ОТВЪД ТЕЗИ ТЕЛА ЩЕ ОТИДЕМ В НОВИ ТЕЛА ПРЕД ТРОНА НАСЪДИЯТА НА ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ  И В ДРЕХИ НА ПРАВЕДОСТ, КОИТО ДРЕХИ СА ИЗМИТИ В КРЪВТА НА АГНЕЦА, ЩЕ ЧАКАМЕ ДЕНЯТ НА СВАТБАТА.

Също така е добре да се разгледат паралелните връзки между думите :
ПЛЪТСКИ-ГРЕХОВЕН-ДУШЕВЕН ЧОВЕК-ПЛОДОВЕ НА ПЛЪТТА и, от друга страна, :

РОДЕН ПО ОБЕЩАНИЕТО-ПРАВЕДНИК ЧРЕЗ ИСУС-НОВОРОДЕН-СИН НА АВРААМ-ПЛОДОВЕ НА ДУХА

[Tihomir]

Ще коментирам отново само първия параграф от съобщението, защото той касае най-вече това, което Владо каза първия път, за което писах моето съобщение:

  Може ли човек да е праведен спрямо учението на Господарят Исус без да е потопен в Духа ? Писанията свидетлстват за няколко вида потапяния, някои от които са метафорично представени, но не и спрямо изпълнението, но само в представянето. Две от тези потапяния са -1- потапяне във вода за покаяние / като резултат от покаянието, като акт, следходен на покаянието, -2- потапяне в Святият Дух на Бога, даден чрез вяра в Исуса на всеки, който се покае и отстъпи от пътя на неправдата.

На въпроса "Може ли", който задаваш като уж риторичен, не е ясно защо твоят отговор е "НЕ може".

Защо построяваш мнението си на нещо, за което самият Бог свидетелства, че МОЖЕ? Това, което си писал надълго и нашироко, на което си построил тезата си е в противоречие с Божиите думи.

Аз веднага ще ти покажа пример как НИТО имаше водно кръщение, НИТО имаше кръщение в Святия дух и човекът беше праведен:

Деяния 10:
Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
...
А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

Ето къде се описва за човека Корнилий, римлянин, езичник. Той беше ли праведен? Беше. Боеше ли се от Бога? Боеше се. Молеше ли се на Бога? Молеше се.

Нека видим какво стана по-нататък с него:

...
Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние? И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

Та, на твърдението, за което ти казваш, че е невъзможно да бъде човек праведен без да бъде кръстен в Святия Дух, е погрешно.

Човек може да бъде праведен без да бъде кръстен в Святия Дух.

Може би това е шокиращо за днешния християнски религиозен свят, но нека питат Бог защо  е записал не само тази история и историите за мнозина други праведници, за които се свидетелства същото състояние, както на Корнилий.

И не само това — човек не е нужно да бъде и кръстен във вода, за да бъде праведен. Още един шок за религиозната християнска общност. Защо? Ами Корнилий не беше кръстен ни във вода ни в Святия Дух и беше пак праведен.

Ако това, което четете е все още шок за вас, значи все още не знаете каква е разликата между правда, праведен човек и оправдан човек.


По-нататък съобщението не мисля да го коментирам, тъй като самата му основа е погрешна (както и направих с предното). Просто не ми се коментират безсмислици като "метафорично представяне на потапянето"... То като си помисля голяма част от християнството днес е една "метафора" на истински праведен живот.

[Tihomir]

Първо Авимелех взе Сара безапелационно, с правото на господаря.
Това не беше много праведно.

Но за другото, че не насили Сара - това беше добро дело, от негова страна.

Значи викаш, вениаминците, които можеше да си откраднат мома от хорото вършеха нечестие, а ако вземат, че и се оженят за момата и лежат с нея — още повече нечестие?... Демек, щом се краде мома, без да я "кандардисат", значи е нечестие? ...За повече информация прочети края на книгата Съдии.

Дефинирай пред всички тук термините "много праведно" и "малко праведно". И кажи на база на кой закон за правдата това, което направи Авимелех "не беше много праведно" — посочи ясно пасажа от закона. Внимавай да не би да се окажеш лъжец.

Със сигурност, той е имал познание за Бога, тъй като определя своя народ за праведен, в разговора си със Светия Бог.
А знае се, че когато разговаряш с Бога, трудно можеш да Му твърдиш, че си праведен (вж. Йов напр. или Исая (6: 5) ) .
Понеже стоиш пред Еталона за правда

Специално за Йов, самият Бог твърди, че Йов е праведен. Йов също го знаеше.

Не знам какъв е проблемът с разбирането на това кой е праведен, обаче мисля, че грешката е в следното разбиране:
праведен = безгрешен