Какво е праведност и кой е праведният според Библията?

[Watchman]

Щом в Словото Бог е решил да използва повече праведен/нечестив, за да дефинира разликата, редно е да се поучим от това...

То не просто я използва повече, определението вярващ/невярващ има нищожен брой употреби и то само в специфичен контекст. Ето един добър пример:

Деян 8:13  И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.

Деян 8:18  А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
Деян 8:19  Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
Деян 8:20  А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари.
Деян 8:21  Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
Деян 8:22  Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;
Деян 8:23  понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

Симон повярва, даже се кръсти. И не само това, но даже постоянно следваше един Божий служител. По всички тия показатели той беше по-вярващ от днешните вярващи, които се задоволяват да ходят веднъж дваж седмично на клубни църковни сбирки и никой даже не се сеща да почне да следва някой Божий служител непрестанно. В същото време обаче той беше ВЪРЗАН В НЕПРАВДА. Сиреч човека си беше останал неправеден. И това че е бил вярващ нищо не означава, защото онова, което Бог е искал да види е дали човека е праведен, а не "оправдан." Всеки може да претендира за оправдание на базата на вяра в някаква доктрина. Бог обаче се интересува от реална праведност. Едва когато тя е на лице можем въобще да говорим за някаква реална вяра, която да покрие недостатъците на праведния.

[nellenceto]

Tihomir,
когато говоря за вяра в Бог говоря за тази вяра, коята се отнася за един новороден човек и е последвана от плодът на Духа.

В Словото нямаме дефиниция, подобна на тази, която дават американските/английските евангелия, т.е. "предали живота си и сърцето си на Бог".

В Притчи 23:26 пише Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища. Разбира се, че Бог няма нужда от нашите сърца, но Бог ни призовава да предадем волята си на Неговата. В Марк 8:35 Исус също казва, че човек изгубва живота си, за да го спаси. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
Ако не си готов да пожертваш живота си и продължаваш да живееш по своите пътища, не можеш да следваш Исус. Нужна е промяна в живота ти и това става като погребеш старият човек. Не можеш да започнеш нов живот с Исус, ако не си оставил старият начин на живот, т.е. ако не си го предал на Исус.
Римл. 6:4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Watchman, да съм казала нещо за демони? Ти сам си го направи това уравнение...
1. Демоните никога не могат да се приравнят на праведни, каквито и математически шпагати да правиш. Бог е установил това правило още с падането на тези ангели. Ако демоните са "x", то тогава Бог е поставил един "-" пред тях така, че в Неговите очи те винаги ще бъдат "-(x)", т.е. отрицателни. Дори да вдигнеш x^2, това не променя отрицателността на -(x). Не можеш да прибавиш и "+x", защото Христос не е пожертвал кръвта си за тях и следователно не могат да получат нов живот (един вид "x") с Бог.

2. При хората обаче (да кажем "y") дори и Бог да е поставил "-" пред нас заради грехът ни, чрез кръвта на Христос ние сме измити и под Божията благодат. Ние се новораждаме, където "y" е новият ни живот с Бог, а "0" е status quo, т.е. ние сме праведни пред Бог и имаме вечен живот с Бог. => -y + y = 0

[Watchman]

Watchman, да съм казала нещо за демони? Ти сам си го направи това уравнение...
1. Демоните никога не могат да се приравнят на праведни, каквито и математически шпагати да правиш. Бог е установил това правило още с падането на тези ангели. Ако демоните са "x", то тогава Бог е поставил един "-" пред тях така, че в Неговите очи те винаги ще бъдат "-(x)", т.е. отрицателни. Дори да вдигнеш x^2, това не променя отрицателността на -(x). Не можеш да прибавиш и "+x", защото Христос не е пожертвал кръвта си за тях и следователно не могат да получат нов живот (един вид "x") с Бог.

2. При хората обаче (да кажем "y") дори и Бог да е поставил "-" пред нас заради грехът ни, чрез кръвта на Христос ние сме измити и под Божията благодат. Ние се новораждаме, където "y" е новият ни живот с Бог, а "0" е status quo, т.е. ние сме праведни пред Бог и имаме вечен живот с Бог. => -y + y = 0

Не си личи да си схванала за какво иде реч. Първо няма нужда ти да казваш нещо за демоните Писанието го казва. И аз ти отговорих на основание на Писанието. Ти твърдиш, че човек ако вярвал в Бога ставал праведен - няма такова нещо. Ако вярата в Бога прави някого праведен то и демоните ще направи праведни.

1. Истината не е неправеден + вяра = праведен, а е праведен + вяра = оправдан. Само праведен човек може да има истинска вяра. И е много важно да се разбира за каква вяра иде реч, не е за каква да е вяра, и не е просто вяра в Бога.

2. Никъде Писанието не утвърждава твоята теория, че Бог бил въвел някакво правило демоните да си остават нечестиви. Нито пък можеш да докажеш, че демон = паднал ангел. Просто Писанието се занимава с човеците а не с демоните и падналите ангели, затова за тях не пише нищо за спасение, покаяние и прочие. Следователно не можем да си правим произволни съждения и правила на техен гръб. Това какви минуси бил сложил Бог е някакво твое си въображение, по-скоро ти си си сложила подобни минуси и разсъждаваш по този начин, но това не ти дава право да твърдиш, че Бог така разсъждава.

[Владо]

,,праведен"- от стб.б. ,,праводятнъьІй" – ,,право-деятелен", ,,право-вършещ" (в резултат на закона за ,,пестене", ,,пестеливост" и ,,опростяване" е налица действието на фонетичният закон елизия/ изпадане на звукове/ ,,право" става  ,,прав";  при ,,деятелен"- е- се вмъква като свръзка за благозвучност вътре в самата лексема (дума), -ден- вм.по-тромавото ,,деятелен");  вършещ прави, добри дела, дела които са правилни и с добра полза, одобрени от съда (като под ,,съд" се има в предвид : -1- обществената преценка, мнението на дадено общество и народ, и/или -2- съда на висш авторитет, и/или -3- съда на Самият Бог ) – думата е симбиоза от съществителното ,,право" и ,,деятел"- извършител, вършител, сторител, някой, който върши някаква дейност/ работа. Общото значение на сложната дума е ,,вършител на прави дела, на добри неща/дела, някой, който активно и постоянно върши правдини, практикува постоянно добри, полезни някому дела/ всекидневни дейности ".
   ,,Правдив" – някой, който върши прави дела, който е прав в Божият съд чрез Неговото оправдаване, по усмотрение и преценка на Неговата воля, а не в резултат на свои заслуги, качества, принос, специфика, или извършено нещо голямо. А тези, които вършат тези неща, по смисъла на писанията са тези, които са изпълнени с Духа и постоянно вършат добро и богатеят в Бога чрез добрите си дела, считайки за своя правда придобитата правда чрез вяра в Божият Син (т.е.- Неговата правда, защото Той Е Самата Правда и Истина и Живот и Пътят към Бащата), като се променят, съпротивлявайки се на греха и на похотите на плътта, приемайки смъртна присъда вътре в себе си спрямо старото естество и живеят нов живот по Бога, като чрез Духа Му умъртвяват плътта и страстите `и, и вършат чрез Същият Дух прави дела (одобрени от Бога), стоейки в синовство и променяйки се все повече и повече по образа на Исуса, Който е Сина, Помазаника на Бога и, в резултат на тази промяна те биват считани за синове и като такива –  определени както за наказание от Небесният Баща и също за наследници на Божието царство и обещания, колкото и много те да са. ,,Когато познаете Мен ще познаете и Моят Баща" – Йоан, 14: 7- истинското познаване на Бога става чрез познаването на Единородният и думите/учението, което Той е дал чрез Своите пратеници, апостолите и във всичко това помага изпратеният/изляният в сърцата ни Дух, чрез Който сме запечатани до денят на нашето изкупление от тези тела, когато в нови тела ще се явим пред трона на Небесният ни Баща и на Агнето.

  Праведни дела са : вършене волята на Небесният Баща от любов; отношението на любов, смирение и добрина, помощ във всякакъв вид на братята, също така – и на човеците, които не познават Бога (подобно на ,,добрият" самарянин, който не търсеше кой е нему ближен, но побърза да стане ближен и да помогне на изпадналият в беда юдеин), но към тях не като към братя.

,,праведен" – от БТР : безгрешен, невинен

,,Правина"- (прав-д-ина в днешният книж.език) от речника на Н.Геров : правда, правдина, правица, справедливост (с-прав-ед-ливост)

[nellenceto]

Така е, нито Бог , нито демоните, нито хората могат да се обяснят с прости математически уравнения.
Това, което казах още в началото е че без вяра не може да си праведен. Но Tihomir и Watchman вие веднага ми обърнахте думите и казахте, че щом някой вярва в Бог, не значело че е праведен. Къде съм казала, че всички които вярват в Бог (било бесове или демони) са праведни?

за втори път казвам, че когато говоря за вяра в Бог, говоря за истинската вяра, коята се отнася за един новороден човек и е последвана от плодът на Духа. Затова и обясних, че праведният е човек, който е предал живота и сърцето си на Бог.

Истината не е неправеден + вяра = праведен, а е праведен + вяра = оправдан. Само праведен човек може да има истинска вяра.

Вярно е, че само праведен човек може да има истинска вяра, но значи ли това, че трябва първо да станеш праведен човек, за да имаш истинска вяра? Или по-скоро имаш вяра, която те води да следваш Божият път, т.е. да бъдеш праведен според Божиите стандарти и също така те оправдава? Като тук отново подчертавам, че става дума не за каква да е вяра, а вяра, която води до новорождението на човек.
Правдата независима ли е от вярата? така излиза от твоя пример. Тъй като темата е за правдата, трябва да се дефинира какво е праведен човек, а не какво е оправдан човек.

[nellenceto]

Сега намерих и в Псалм 15 едно кратко, но също добро описание за праведният.

- праведен е който ходи незлобливо, върши правда, говори истина от сърцето си. (15:2)
- не одумва с езика си, нито стува зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си. (15:3)
- Пред очите му безчестният е презрян. почита тези, които се боят от Господа (15:4)
- праведният не дава парите си с лихва, не приема подкуп против невинния. (15:5)

[Tihomir]

nelenceto,

Кой те научи, че "без вяра не може да си праведен"? Кой пасаж от Словото твърди това?

Аз чета, че праведният (на първо място, т.е. трябва да съществува като такъв), ЩЕ ЖИВЕЕ чрез вяра. Т.е. вярата е начин на живот, а не средство за правда. Това е проблемът в разбирането, че вярата за вас е средство. Това е пагубно разбиране.

И този пасаж, че праведният ще живее чрез вяра много ясно показва това, което и Watchman аз твърдим. Но не виждам как можеш да покажеш, че без вяра не може да си праведен...

[nellenceto]

Кой те научи, че "без вяра не може да си праведен"? Кой пасаж от Словото твърди това?

Точно тук се разминават разбиранията ни, Tihomir.

Самата Библейска дефиниция за праведен човек не може да бъде вярна, ако човек няма вяра в Бог.

ти самият си противоречиш в изказванията. ето какво беше казал вчера:

Не съм видял някой да е твърдял, че "невярващият е праведен".

А може ли невярващият в Бог да бъде праведен?
и в първите ти коментари:

В контекста на следването правдата хора като Йов, Даниил, Мойсей са наречени праведни не защото могат да се изкупят, но защото са предали сърцето си да следват правдата от Бога (а не своята си правда, защото и безумният върши правда в своите си очи).

както и Wathcman си противоречи с един от по-предните му коментари:

Да станеш праведен е въпрос на отношение не на процес, и това отношение се придобива чрез покаянието.

Тук и двамата говорите съответно, че правдата се "придобива чрез покаянието" и човек е праведен,  защото е "предал сърцето си да следва правдата на Бог". Добре.
Който следва Божиите пътища без вяра ли е? Йoв, Данаил и Мойсей без вяра ли са били? Разбира се, че не. Те са имали вяра и затова са праведни и са вършели Божията воля. Не биха могли да вършат праведни дела или да се нарекат праведни, ако нямаха вяра в Бог.

А ти ако твърдиш, че може без вяра да си праведен, можеш ли да ми покажеш къде в Библията пише за такива хора?

[Tihomir]

Кой те научи, че "без вяра не може да си праведен"? Кой пасаж от Словото твърди това?

Точно тук се разминават разбиранията ни, Tihomir.

Самата Библейска дефиниция за праведен човек не може да бъде вярна, ако човек няма вяра в Бог.

ти самият си противоречиш в изказванията. ето какво беше казал вчера:

Не съм видял някой да е твърдял, че "невярващият е праведен".

А може ли невярващият в Бог да бъде праведен?
и в първите ти коментари:

В контекста на следването правдата хора като Йов, Даниил, Мойсей са наречени праведни не защото могат да се изкупят, но защото са предали сърцето си да следват правдата от Бога (а не своята си правда, защото и безумният върши правда в своите си очи).

както и Wathcman си противоречи с един от по-предните му коментари:

Да станеш праведен е въпрос на отношение не на процес, и това отношение се придобива чрез покаянието.

Тук и двамата говорите съответно, че правдата се "придобива чрез покаянието" и човек е праведен,  защото е "предал сърцето си да следва правдата на Бог". Добре.
Който следва Божиите пътища без вяра ли е? Йoв, Данаил и Мойсей без вяра ли са били? Разбира се, че не. Те са имали вяра и затова са праведни и са вършели Божията воля. Не биха могли да вършат праведни дела или да се нарекат праведни, ако нямаха вяра в Бог.

А ти ако твърдиш, че може без вяра да си праведен, можеш ли да ми покажеш къде в Библията пише за такива хора?

nelenceto,

Доказателствата в този форум, които са голословия, не се толерират.

Отново ще попитам — кой те научи на това, че

Самата Библейска дефиниция за праведен човек не може да бъде вярна, ако човек няма вяра в Бог.

или че

без вяра не може да си праведен

.

Отбягваш въпроса и за да замажеш положението започваш да обвиняваш мен и Watchman в лъжи. Ние не си противоречим, защото знаем защо го казваме и посочихме ясно пасажите. Ти си научена погрешно и затова:
— Не можеш да посочиш откъде си научила това, което твърдиш;
— Не можеш да разбереш защо го казваме това, защото изхождаш не от Писанията, а от собствените си илюзии;

Такива усуквания тук не се търпят — ето ти въпроса, без който няма да можеш да минеш — кой те научи на това? Ако е Божието Слово — покажи ясно без недомлъвки и много внимавай в контекста. Ако е от човек — тогава какво да си говорим...?

[constant]

Тихомире, излагаш се.

[Tihomir]

Тихомире, излагаш се.

Аз наистина изложих аргументите си. Това, че според някой това било "излагане", това не е важно за мен, тъй като виждам, че и апостолите се "излагаха", заради Божието име и това не им пречеше, само и само да бъде Божието Слово признато за вярно.

Тук виждам, че масово се прилага практиката да се набляга на това да се признава собственото мнение като тежест или да се издигне факта, че видиш ли съм се излагал.

Посочи къде казах неправда и къде изопачих Божието Слово. Това за мен би било най-голямата излагация пред Бога.

Това, че пред вашите очи съм се изложил, изобщо не ме притеснява. Дори не виждам да се посочват факти, но само голословия.

[nellenceto]

Tihomir,
аз не виждам да си изложил някакви аргументи. Поне аз не мога да разбера ясно какво според теб е праведен човек. Той се е родил праведен или му е нужна вяра за да стане праведен?
аз ясно и точно няколко пъти повторих, че според мен праведният е положил вярата си в Бог, затова и върши праведни дела и е наречен праведен. Но ти настояваш, че той "съществува като такъв" преди да има тази вяра.
Че вярата е начин на живот ДА, но тя също така е и средство за правда.

Ако ти ми покажеш къде в Библията човек е наречен праведен без да има вяра в Бог, тогава и аз ще ти покажа къде пише, че без вяра не може да си праведен.

[Георги]

Tihomir,
аз не виждам да си изложил някакви аргументи. Поне аз не мога да разбера ясно какво според теб е праведен човек. Той се е родил праведен или му е нужна вяра за да стане праведен?
аз ясно и точно няколко пъти повторих, че според мен праведният е положил вярата си в Бог, затова и върши праведни дела и е наречен праведен. Но ти настояваш, че той "съществува като такъв" преди да има тази вяра.
Че вярата е начин на живот ДА, но тя също така е и средство за правда.

Ако ти ми покажеш къде в Библията човек е наречен праведен без да има вяра в Бог, тогава и аз ще ти покажа къде пише, че без вяра не може да си праведен.

Ecc 7:29  Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Act 10:22  А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ,

[nellenceto]

Георги, правилно цитираш, че Бог създаде човека праведен, но не забравяй и историята в Едемската градина.

Битие 1:27 и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Битие 3:3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

Битие 3:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

Ако някой твърди, че той е роден с праведно сърце, изглежда той не е от поколението на Адам и Ева.

[Watchman]

Къде съм казала, че всички които вярват в Бог (било бесове или демони) са праведни?

Ето тук го каза:

човек + вяра в Бог = праведен
човек = неправеден

Самата ти формула означава че всеки неправеден щом има вяра в Бог става праведен. Твоето уравнение не е условно, а е абсолютно, оттам ние си правим извода, че ти твърдиш, че всички които вярват в Бог стават праведни.

за втори път казвам, че когато говоря за вяра в Бог, говоря за истинската вяра, коята се отнася за един новороден човек и е последвана от плодът на Духа. Затова и обясних, че праведният е човек, който е предал живота и сърцето си на Бог.

Ето от тук тръгва цялата неяснота. Понеже се използват разтегливи и недефинирани понятия.

Какво значи "вяра в Бог"?

1. За кой Бог иде реч? Дъновистите също имат "вяра в Бог"
2. Вяра в Бог, какво ще рече, да се вярва, че има Бог или нещо друго?
3. Какво значи "новороден човек" - за мен това определение е най-трудно, и дори в Писанието нито един от апостолите не си е позволил да твърди за някой друг конкретно, че е бил новороден. Поне аз не си спомням да съм намерил подобно твърдение. А днешните християни си слагат подобни етикети под път и над път.

Тия неща трябва да е изяснят и да не се стъпва на впечатления от църковната инерция. Тя е пълна с клопки и неясноти.

Вярно е, че само праведен човек може да има истинска вяра, но значи ли това, че трябва първо да станеш праведен човек, за да имаш истинска вяра?

Да първо трябва да станеш праведен. Как се става праведен? Чрез процеса на покаяние. Само покаяния човек - сиреч обърнатия към правдата може да има вяра, която води до оправдание. Затова и Исус проповядваше:

Марк 1:15  Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.

Значи първо имаме покаяние и чак след това имаме вяра. Същото проповядваше и апостол Павел:

Деян. 20:21  като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

Отново първо е покаянието спрямо Бога. Сиреч обръщане към Божията правда, и чак след това вяра, че Исус е Божият Помазаник.

Човек става праведен след като се покае. Владо е дал някои определения от речника за "праведен" и най-кратко казано това е човек който обича и върши онова, което е право. Кой определя кое е онова, което е право? Бога на Авраам, Исаак и Яков, Създателя на видимото и невидимото. Преди обаче Божият Син да се яви на човеците не се е проповядвало посланието че Исус от Назарет е Божият Помазан Цар. При все това много човеци са обичали правдата и са я следвали с цялото си сърце. Тия човеци са наречени от самия Бог, че са праведни. По горе дадохме дефиницията, която сам Бог дава за това, кой човек е праведен, налага се да я повторя пак:

Ез. 18:5  Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,
Ез. 18:6  ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, кога е в нечистотата си,
Ез. 18:7  ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,
Ез. 18:8  ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,
Ез. 18:9  ходи в повеленията Ми, и пази съдбите Ми, за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ ЙХВХ.

Ще забележиш, че тук Бог давайки дефиниция за това, кой човек е праведен според Него, Той не споменава някакво изискване за "вяра." Именно според тази дефиниция мнозина са наречени "праведни" в Библията без да се поставя изискване за "вяра."

Къде е мястото на вярата тогава? Мястото е там, че човек ако и да е обърнат към правдата и да върши всичко, което е право и законно, както казва Бог, той не е съвършен в своето праведно стоене. Също както Давид мнозина праведни човеци могат да паднат в грях. Тогава какво да стори този човек? Как ще откупи себе си от вината на престъплението? Никой човек не може да откупи себе си. Затова Давид беше разбрал следното:

Пс. 32:1  Блажен оня, чието престъпление е простено, Чиито грях е покрит.
Пс. 32:2  Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чиито дух няма измама.

Тук Павел прави своя изясняващ коментар:

Рим. 4:5  а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
Рим. 4:6  Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:-
Рим. 4:7  "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
Рим. 4:8  Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Ето тук е мястото на вярата, а именно упованието на Божиите милости ПОРАДИ които греха на праведния да бъде простен и забравен. Разбира се Бог е праведен и Той не може да прости грях без да въздаде съд за него. Бог не раздава милостите си евтино, не е както някои си мислят, просто да махне с ръка и да каже, айде прощавам ти. Нищо такова. Бог за да прости, някой трябваше да плати цената, затова Той изпрати Сина си за да плати цената за тези милости. За да може праведно и справедливо Бог да прощава грехове. Затова когато праведния падне в престъпление той извиква за Божиите милости, които вече не са предмет на бъдещи обещания, а са персонализирани в жертвеното Агне. Отново обаче фокуса на Христовата жертва е Бог и Неговото право да показва милост и да прощава грехове, а не е човешката нужда. Отново Бог е в центъра и в смисъла на всичко, а не е човека. Всичко е от Него, чрез Него и за Него, това са думите с които Павел ще завърши своето изложение към Римляните за спасението и оправдание чрез вяра.

Именно затова се и казва, че "праведния чрез вяра ще бъде жив" точно както Давид остана жив чрез вяра, защото според закона трябваше да умре за престъплението си.

Така, че вярата има своето фундаментално място в спасението на човека, но тя не трябва да се обърква с темата за праведния, каквато всъщност е настоящата тема.