Author Topic: Духът в Писанията - открито и задълбочено изследване  (Read 16404 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3950
Какво представлява "духа" според Библията, включително Святият Дух, човешкия дух, други духове - въобще що за реалност е това, което Писанието нарича "дух"? Какво Писанието действително учи за духа, отвъд религиозните шаблони?

Тъй като считам тези въпроси за изключително важни и необходими с оглед на надвисналите над нас зли времена бих искал да ги повдигна на открита дискусия и съвместно изучаване. Дълбокото ми убеждение е, че ако успеем да достигнем съвместно до по-голяма яснота и дълбочина по въпросите касаещи духа въобще и Святият Дух в частност - това има потенциала да преобрази живота ни до неузнаваемост.

Ще помоля участниците да споделят мотивирано и обосновано своето разбиране до което са достигнали до момента, като е препоръчително да се избягват деноминационните клишета и шаблони, които са доказано безплодни и неадекватни да произведат победоносен и плодороден живот в ония, които ги държат.

Лично аз от много време размишлявам по тези въпроси и моето изследване и личен опит са ме довели до напипването на неща, които аз считам златна нишка, която крие в себе си огромен потенциал. Искрено се надявам, че тази дискусия ще предизвика моето разбиране и практика относно тези въпроси да се задълбочи и доразвие.

На първо място бих искал да обърна внимание на това, че в Библията думата за "дух", "дихание" и "вятър" е една и съща. Руах на еврейски и пнеума на гръцки. Лично аз считам, че това далеч не е случайно и тази връзка съдържа в себе си разкритие за същността на онова, което Писанието нарича "дух".

Според църковното клише "Святия Дух" е 3-тото лице на Бога, обаче това по никой начин не обяснява как така 3-тото лице е всъщност 7 Духа, а не един единствен Дух, според както е писано:

Откр. 4:5  И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
Откр. 5:6  И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.


Още в този пасаж прави впечатление, че имаме идентичност между функцията на "светило" и "дух", а също така и на "око" и "дух".

С други думи "дух" не само е свързано с вятър и дихание, но също и с очи и светило. Това напълно отговаря на написаното в Притчи:

Пр. 20:27  Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

Тук духа ясно е дефиниран като светило. От друга страна е потвърдена и връзката между светило и око:

Лука 11:34  Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

С други думи може да се каже че имаме потвърждение от повече от 2 стиха за неразривната връзка между дух, око и светило.

Божият Син, който е закланото Агне от друга страна носи в себе си не две, а седем очи, които според свидетелството на Писанието са не един а седем Духа. При това тия седем са наречени "Божии Духове".

Кои точно са тези седем Духове става ясно от записаното в книгата на Исая, в един от най-фундаменталните пасажи пророкуващи за идването на Месията на Израел:

Ис. 11:1  И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;
Ис. 11:2  И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;


Тук виждаме Божието Агне, което има седем Духа, които са седем очи:

1) Духът Господен
2) Дух на мъдрост
3) Дух на разум (разбиране)
4) Дух на съвет
5) Дух на сила
6) Дух на знание
7) Дух на страх от Господа

Тези седем очи са чрез които Христос вижда и това са единствените очи, които са способни да направят и нас самите да виждаме. Разбирането на този пасаж, както и същността на седемте Божии Духове може напълно да преобрази начина по който разбираме какво е "изпълване със Духа", тема която с право вълнува твърде много хора. То също така може и трябва да преобрази нашите представи за "водителство от Духа".

Мнозина си представят "водителството от Духа" като някакви команди, които човек приема свише спуснати във формата - прави това, не прави онова. Този формат единствено може да се оприличи на ярем в който нещастното магаре е впрегнато и бива насилвано да ходи в определен път. Бог обаче свидетелства, че Той ни най-малко не благоволи в подобен формат със следните думи:

Пс. 32:9  Не бивайте като кон или като магаре, Които нямат разум; За чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

Очевидно Бог предпочита да имаме разум, който да схваща и следва Неговите пътища с разбиране. Точно как Бог си представя водителството е изяснено именно със стиха предхождащ вече цитирания:

Пс. 32:8  Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.


Тук отново се появява думата "око", което както вече беше изяснено се използва като образ на "духа". С други думи Бог казва - върху тебе ще бъде Духа Ми. Какво обаче прави този Дух, когато бъде върху нас?

- Ще те вразумя - удивителното в случая е че оригиналната еврейска дума използвана в този пасаж е думата за "интелект". С други думи Бог казва, че част от това да ни води чрез Духа си е да ни направи интелигентни. А това от своя страна означава да бъдем внимателни, съобразителни, да оглеждаме нещата от всички страни и да сме проницателни и способни да вникваме в същността на нещата.

- ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш - тук оригиналния текст дава картината на някой който изстрелва стрела право в целта. С други думи Бог казва, че ще ни изясни прицелната точка на пътя по който трябва да ходим. Има много християни, които имат желание "да бъдат святи", но те нямат никакво разбиране за Божиите цели, а без подобно разбиране думата "святост" губи своето оригинално съдържание. Именно поради това имаме толкова много църковен фолклор относно това какво означава човек да бъде "свят". От друга страна апостол Павел не само разбираше важността на прицелната точка, но също и учеше младите християни на това:

2Тим. 3:10  А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,

Това ни дава да видим още една от най-важните характеристики на изпълването с Духа, а именно да бъдем фокусирани на прицелната точка от Бога. И както окото се взира в целта на хоризонта и подбужда духа на човека да мобилизира всичките сили на ума и тялото за достигане на целта, така когато човек се предава непрестанно на изпълнение на Божиите цели отваря себе си за изпълване с Божия Дух.

Ще те съветвам - тук можем да си припомни, че един от седемте Божии Духове е Дух на съвет. Ако разсъдим какво означава думата "съвет" ще видим, че тя говори за взаимно обсъждане, а не за издаване на безапелативни команди. Това показва, че отношението на Бог към Неговите хора е като към партньори, а не като към безволеви роби. Затова и Исус каза на учениците си, че не ги нарича вече слуги, а приятели, защото слугата не знае какво господаря му върши, но с приятелите си Той обсъжда ония неща, които иска да бъдат сторени. По същия начин Бог отиде при Своя приятел Авраам за да обсъди ситуацията със Содом и Гомор, и Авраам имаше какво да каже и предложи на Бога в тази ситуация. Това не означава, че Бог не може да ни заповяда, когато това е нужно, но също така разкрива как Бог избира също да ни води чрез Своя съвет, като предлага на обсъждане определени въпроси, което има за цел нашето съзнателно участие в процеса на взимане на решения. Това е един от начините по който Бог изгражда в нас Своя образ, като чрез Своя Дух на съвет - Той ни учи да разсъждаваме така както Той разсъждава и да мислим така както Той мисли.

Ето защо когато Писанието казва:

Пр. 3:21 Пази здравомислие и разсъдителност,

то ни призовава да се научим да разсъждаваме не чрез плътски напъни, но да издигаме своите разсъждения към Бога и да търсим Неговия съвет.

От горе изложеното надявам се ще съумеете да видите, че водителството с Духа и изпълването с Духа не само не са нещо мистично, което да подтиска разума и да възбужда емоциите, а по-скоро това е един процес в който човешкия разум, интелект, целенасоченост и разсъдливост са неразривно преплетени. Тук обаче е важно да се изясни, че начина по който функционира Божия Дух е много различен от интелектуалните похвати на този свят, където човек издига ума си в статута на божество, което трябва да завладее и подчини Вселената. Бог се е погрижил да балансира мъдростта, знанието и интелекта със нещо, което света няма и което не познава, а това е страха от Господа. Именно за това седмия и последния от Божиите Духове е не какво да е друго, а Страха от Господа.

–––––––
С горните изследвания и разсъждения направих въведение в темата за "духа", като се надявам това да предизвика определени дискусии, които да доведат до изследването на многото други аспекти на тези въпроси.

Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 98
Страхотна тема!

Много ми се иска да се развие още...
В тази връзка и с оглед на гореописаното, бих искала да попитам, как се свързва всичко това с помазанието?
Разбира се, всички знаем какво са ни учили и какво сме възприели от "ходенето ни по църквите", но аз искам истината да разбера и знам, че мястото да попитам е точно тук!

Два пасажа от Писанията в Стария и Нов завет.
Какво ни казва авторът на едното и на другото?

Исая 10:27
И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието 'ти'.


1 Йоаново 2:27
а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило 'да правите'.

.
..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3950
Помазването с масло в Писанието се е правило когато е бил избиран цар или някой друг човек или вещ с цел белязване на тяхното избиране. В този смисъл помазанието е свидетелство за Божието благоволение и избор, а няма онова мистическо значение, което му се предава от харизматичните среди. При тях се стига до такива абсурди, че използват изрази от рода на "тази чистачка има помазание да чисти", или този имал "бизнес помазание", или "пасторско помазание" и прочие абсурдни неща.

Ако разбираме помазанието като "избиране" и "благоволение" - тогава нещата и текстовете свързани с това стават много по ясни, смислени и разбираеми.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

zdravko

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 25
 Watchman,
Все пак Духът е един, защото е писано: "Идете и ги кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух".  Следователно не са седем, а е един. Според мене, в случая има седем духа, защото книгата Откровение е изградена от символи, които по природа са по-лесни за запомняне и възприемане. Все пак никъде другаде не се говори за седем духа. А в Исая не са седем, а са седем характеристики на Господния Дух, който е Святият Дух.

Истината е, че в духовния свят освен Святия Дух има и други духове, които Библията нарича ангели. Също има демони, които са нечисти духове. Въпреки това ангелите имат тела описани и са подобни на нашите тела. Демоните в някакъв  особен смисъл също имат форма(едни от тях приличали на жаби), явно нямат тяло, понеже все искат да се населят в някого - било човек, било поне звяр. Само за Святия Дух нямаме никакво описание на форма. Той е сравняван със светило, гълъб, помазание, огън - но той определено не е просто огън, защото той е създателят на огъня.

Святият Дух е Бог самият.
Acts 17:11¨ И беряните беха по-благородни от солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така."

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Те и ангелите са духове, обаче не пише, че имат функцията на 7-те духа, които са пред Божия престол. Те са специфични духове. Както има и ангели, които са с различна служба — едни са по-близо до Бога от други, така и са тези 7 духа.

Ти много си се вплел в "символите". Забележи, че в цялата Библия няма НИТО ЕДИН случай, където се споменава думата "символ", нито "символика". Защо? Защото нещата са си точно така, както си ги пише. В Откровение всичко си е така, както е писано, стига човек да познава пророците и да види какво има пред Божия престол, какво се случва сред духовете и какво отражение има това на земята.

Святият Дух не е самият Бог, а е един от боговете (3 богове, затова на иврит пише "елохим", богове, а не "ел", бог). Ако беше самият Бог (отец), тогава нямаше да четем за един вид обръщение към Бога и поклонение към Бога, но нито веднъж няма да намерим за поклонение към Святия Дух (което в наши дни се пее и възпява дори).
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

zdravko

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 25
Те и ангелите са духове, обаче не пише, че имат функцията на 7-те духа, които са пред Божия престол. Те са специфични духове. Както има и ангели, които са с различна служба — едни са по-близо до Бога от други, така и са тези 7 духа.

Подобно тълкуване има не един проблем. В началото на Откровение се казва:

 "4. Йоан до седемте асамблеи, които са в Азия: Благодат вам и мир от онзи който е, и който е бил, и който идва, и от седемте духове които са пред неговия престол,   5. и от Исус Помазания, който е верният свидетел, първородният от мъртвите, и началникът над царете на земята. На този, който ни е възлюбил, и умил ни е от греховете ни с кръвта си, и който ни е направил царе и свещеници на Бога и своя Баща, на него да бъде слава и държава във веки веков. Амин. "

Тук седемте духа са сложени наравно с Бога Баща и с Исус Сина. Но от цялото писание знаем, че Святия Дух е един - за него никога не се говори в мн. ч., освен в Откровение.

Ти много си се вплел в "символите". Забележи, че в цялата Библия няма НИТО ЕДИН случай, където се споменава думата "символ", нито "символика". Защо? Защото нещата са си точно така, както си ги пише. В Откровение всичко си е така, както е писано, стига човек да познава пророците и да види какво има пред Божия престол, какво се случва сред духовете и какво отражение има това на земята.

 А че Откровение е книга със духовни символи може да се види в:

Откровение 11:8 "И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господар биде разпънат."

 Също така църквите не са седем, а много повече, но в Откровение са седем. Ангелите не са седем, но в Откровение са седем. Има седем звезди в десницата си, а те са много повече.

Така че символ за мене не означава, че не е истина, която ще се изпълни, а картина на истината, която ще се изпълни. Същото е символът агне - Исус не е агне, което блее и пасе по някаква небесна поляна, но е самият Бог. Картината е за да ни помогне да разберем неговата роля, да се жертва вместо нас, за нашите грехове.

Има и много други символи или картини. Но да не пиша чаршафи...



Святият Дух не е самият Бог, а е един от боговете (3 богове, затова на иврит пише "елохим", богове, а не "ел", бог). Ако беше самият Бог (отец), тогава нямаше да четем за един вид обръщение към Бога и поклонение към Бога, но нито веднъж няма да намерим за поклонение към Святия Дух (което в наши дни се пее и възпява дори).
Е, хайде сега, Новия Завет е ясен  - Бог е един. Това е като "две и две" на духовния живот и учение.

"Ти вярваш, че Бог е един и добре правиш..." /Посланието на Яков

А че е самият Бог се разбира от това че има едно име с Бащата и  Сина - края на Матей.
Acts 17:11¨ И беряните беха по-благородни от солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така."

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Пак "тълкувания" търсиш.

Пише ясно, обаче вече разбирам, че ти от ясно написано не приемаш, но пак да кажа:
13. А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие"? 14. Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

Бог отец също е дух, но има и Святи Дух.

Ако нещата продължават така, няма как да стигнем до единодушие ако няма една основа на която да се стъпи. Основата, на която аз стъпвам е това, което пише. До момента виждам, че ти имаш доста по-различна основа и тя е базирана на някакви "тълкувания" от хора, които имаш за авторитети... и ако ти кажа "писано е", ти може би ще ми отговориш "обаче еди кой си е писал друго".
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
А че Откровение е книга със духовни символи може да се види в:

Откровение 11:8 "И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господар биде разпънат."

 Също така църквите не са седем, а много повече, но в Откровение са седем. Ангелите не са седем, но в Откровение са седем. Има седем звезди в десницата си, а те са много повече.

Така че символ за мене не означава, че не е истина, която ще се изпълни, а картина на истината, която ще се изпълни. Същото е символът агне - Исус не е агне, което блее и пасе по някаква небесна поляна, но е самият Бог. Картината е за да ни помогне да разберем неговата роля, да се жертва вместо нас, за нашите грехове.

Има и много други символи или картини. Но да не пиша чаршафи...
Труповете на убитите ще лежат точно както си пише. Ще са умрели хора. Ти обаче знаеш ли кой е големият град? Какво характеризират тези 2 имена? И защо като пише "духовно се нарича" всъщност говори за истински реален град, обаче за теб всяко "духовно" нещо не се вижда и не се пипа, и всяко нещо, което не искаш да разбереш било "символично" (разбирай - фалшименто, приказка, измислица, алегория).

Ти знаеш ли как нещата при духовете и в света, който виждаме са свързани и не стават нещата независимо? Знаеш ли, че много неща в Писанията са имали няколко имена? Примерно големият град има няколко имена. Яков имаше няколко имена. Авраам имаше няколко имена. Всяко от тези неща си има смисъл и даването на име е много ключово нещо за събитията, свързани с дадения обект, на който се дава новото име.

Ето защо тук не се говори просто за "символика", а за нещо много реално. Ако познаваше Писанията щеше да знаеш точно какво става в Откровение, обаче когато не познаваш Писанията и какво говорят пророците за тези дни, базирано само на Откровение си оставаш с неразбрани пасажи и единственото, което са те научили е да ги зачеркнеш... така де, да ги обявиш за "символика" и дай ще търсим друго значение в тях, защото не познаваме Писанията и това не го разбираме.

Ти знаеш ли какво е "символизмът" и как е възникнал и СРЕЩУ какво се е борил? Борил се е срещу реализма. Затова вземи и се вгледай в речника си и виж значението на думите, които използваш, защото говориш с терминология, която не разбираш, но си бил научен на нея без да си задавал въпроси и без да си изпитвал, както е заповядано.

Затова има толкова много глупости изречени за Откровение и за много от посланията на пратениците, защото тези текстове са написани до човеци, които са били обучени в Писанията и имат тази основа. И още нещо, тези текстове са дадени на човеци, които са евреи и са били обучени в Писанията и се предполага, че четящите и разбиращите ще знаят за какво се говори, свързвайки това, което има в Писанията с потвърждението на посланията на пратениците.

Църквите, за които говори не пише, че са "всички църкви на земята". Говори се за точно определени градове и точно определени групи от вярващи, случващи им се точно определени събития. Измислиците със символиката са довели до там нещата, че считат тези църкви за някакви метафорични изрази. Тези събрания там са били конкретни 7 събрания и се пращат посланията до служебните духове, посланниците. Тези същите посланници говорят в цялата библия 1 към 1 с това, което Бог е казал и често звучат като самия Бог, но реално те предават послание, което не е променено.



Quote
Святият Дух не е самият Бог, а е един от боговете (3 богове, затова на иврит пише "елохим", богове, а не "ел", бог). Ако беше самият Бог (отец), тогава нямаше да четем за един вид обръщение към Бога и поклонение към Бога, но нито веднъж няма да намерим за поклонение към Святия Дух (което в наши дни се пее и възпява дори).
Е, хайде сега, Новия Завет е ясен  - Бог е един. Това е като "две и две" на духовния живот и учение.

"Ти вярваш, че Бог е един и добре правиш..." /Посланието на Яков

А че е самият Бог се разбира от това че има едно име с Бащата и  Сина - края на Матей.
Ти не познаваш Писанията, защото ако ги познаваше, нямаше да говориш такива прибързани неща. Ако Бог е един и няма значение кое как е, тогава как така хулата против Сина се прощава, а против Духа — не?

Тези послания, които неправилно някой е нарекъл "нов завет" (защото новият договор го пише в част от книгата на пророк Еремия, а не в 200 страници, които са послания на пратениците), не дават нищо ново, но потвърждават това, което Писанията казват. Беряните (които си цитирал в подписа си, обаче никога не си разбрал) можеха да проверят дали всичко, което Павел казва е в Писанията и наистина го откриваха. Ти можеш ли да откриеш всяко твърдение на Павел в Писанията? Най-вероятно не можеш, защото гледам, че си в позицията на човек, за когото "бог" се променил "в новия завет", а едно време бил друг.

Ако Бог е бил елохим, както свидетелстват Писанията, тогава защо евреите посланници ще пишат нещо различно?

В момента ти вярваш в друг бог, но със същото име, точно както евреите нарекоха телето в пустинята "Елохим", като казаха, визирайки телето: "Утре ще бъде празник на Елохим (Господу)". И ядяха, пиеха, станаха да играят и славеха Елохим, докато Моисей беше на планината и общуваше с истинския Елохим. Повярвай ми, тези хвалещи Елохим имаха същата увереност като днешните религиозни християни, че служеха на истинския Елохим.

Сега можеш ли да разбереш защо в деня на съда ще има "Аз НИКОГА не съм ви познавал?". Страшно нещо е това, затова се вземи в ръце докато е време.





И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3950
Що се отнася до това дали Духа е един и Бог е един е важно да се разбира смисъла на еврейската дума "ехад", която означава единен.

Същата дума е използвана за мъжа и жената, които стават "една(ехад) плът". Ясно е че в семейството и мъжа продължава да има отделно тяло и жената също, но техните тела са "една плът", което очевидно не означава едно единствено тяло във физическия смисъл, а единна, съединена плът, съединено тяло.

По същия начин Божият Дух е един, но същевременно това е съединението на седем Божии духове. Така и самия Бог е един, бидейки съединен от Бащата, Сина и Духа на святост.

Може би тук е мястото да обърна внимание, че израза "Святия Дух" е формиран под влиянието на гръцкия език, а оригиналния еврейски израз е "Дух на святост", което по-правилно преведено е "Дух на отделяне". В посланието към Римляните 1:4 , апостол Павел дори използва еврейския израз "Дух на святост" ако и да пише на гръцки език.

Тази подробност е много значима, защото ако се каже "Святия Дух" - това подразбира, че самия Дух е свят, което не е нещо невярно, но се губи по-важния смисъл на израза, а именно това, че Божият Дух е Дух на отделяне, което ще рече че ако човек не разбира разликите между Божиите пътища и царство от една страна и светската и религиозна система от друга, той  продължава да бъде съединен със света и неговия вървеж. А това означава със сигурност едно нещо, а то е че такъв човек е лишен от Святия Дух, или по-точно казано е лишен от Духа на отделяне. Защото ако не беше отделен от него, не би стоял свързан с нечистотата на този свят и неговата религиозна, научна, образователна, икономическа и политическа система.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Намерена

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 39
Quote
Тук виждаме Божието Агне, което има седем Духа, които са седем очи:
1) Духът Господен
2) Дух на мъдрост
3) Дух на разум (разбиране)
4) Дух на съвет
5) Дух на сила
6) Дух на знание
7) Дух на страх от Господа
Тези седем очи са чрез които Христос вижда и това са единствените очи, които са способни да направят и нас самите да виждаме. Разбирането на този пасаж, както и същността на седемте Божии Духове може напълно да преобрази начина по който разбираме какво е "изпълване със Духа", тема която с право вълнува твърде много хора. То също така може и трябва да преобрази нашите представи за "водителство от Духа".

"Изпълване с Духа", значил ли, че седемте Духа работят едновременно и с еднакво проявление, за да е човек движен или воден напълно от Божия Дух? Т.е. да ходиш изцяло по дух не по плът. Как Бог дава от Духовете, според колкото сме искали от Него ние или според колкото Той е преценил за дадена цел? Нали те всички взети заедно са един Дух - Духът на Святост, както по-надолу в темата е обяснено:

Quote
По същия начин Божият Дух е един, но същевременно това е съединението на седем Божии духове. Така и самия Бог е един, бидейки съединен от Бащата, Сина и Духа на святост.

Питам, защото до сега съм приемала, че подобно пълно присъствие или "изпълване с Духа", се случва само върху избрани от Бог служители - пророци примерно, какъвто беше Исая. Да приемем ли още, че според:

Яков 1:5
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

означава точно Дух на мъдрост да ни изпълни и работи в нас, макар да присъстват и останалите? Или и останалите Духове се проявяват в различна степен, но водеща е мъдростта? Като го задавам този въпрос частично си отговарям - идва мъдрост, но са ти нужни и разбиране, също знание, за да знаеш как да се служи с нея. Което далеч не изчерпва темата.   

Друго място, за което се сещам, че разглежда мъдрост, благоразумие, съвет, здравомислие, е Притчи 8 глава. Може ли да направим паралел с Исая 11:1-2 и това да даде повече яснота как точно работят Божиите Духове? Като самата глава завършва с:

Притчи 8
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

което, ми показва какъв е следствието от водителството от Духа, проявен чрез седемте Духа. Ако правилно съм разсъждавала.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3950
Quote
"Изпълване с Духа", значил ли, че седемте Духа работят едновременно и с еднакво проявление, за да е човек движен или воден напълно от Божия Дух? Т.е. да ходиш изцяло по дух не по плът. Как Бог дава от Духовете, според колкото сме искали от Него ние или според колкото Той е преценил за дадена цел?

Темата за "духа" е много дълбока и за нея няма много разбиране сред християнските среди. Под "изпълване с Духа" се разбира предимно изпълване с някакво особено чувство. И това е защото не се разбира "какво е дух". Аз лично не съм виждал сериозно (или въобще някакво) изследване на тази тема, и аз самия частично виждам и напипвам някои много важни неща, които ми е трудно съвсем да дефинирам и изкристализирам.

Но ето какво намирам. Библейската дума за дух (руах) освен дух, означава и дихание и вятър. Какво е диханието и какво вятъра?

Ние ползваме например израза "вятъра на промяната". Или "вятър го вее на бял кон". Това какво означава? Означава, че някакъв принцип е бил приложен. Например казваме - "някой каза еди какво си, и още неща в този дух". Какво ще рече "в този дух"? Ще рече още неща следващи същия модел, същия принцип като споменатото нещо.

Т.е водещите принципи са нещата на духа. Което означава, че ако някой схване и ходи в принципите на Божието Слово, то такъв човек ходи в и се изпълва с Божия Дух.

А принципите на Божието Слово се разделят на 7 основни направления:

- Духът Господен  се изразява в принципа на това че Бог господства и владее над всичко.
- Духът на мъдрост се изразява в принципа на избирането на пътищата на мъдростта пред пътищата на глупостта и безумието.
- Духът на разум се изразява в принципите определящи здравия разум, здравомислието, разсъдливостта и благоразумието.
- Духът на съвет се изразява в принципите на предвидливост и планиране на бъдещите стъпки.
- Духът на сила  се изразява в принципите на превъзходството на Божията сила и могъщи дела над тези на врага и над естествените сили в Творението.
- Духът на знание се изразява в принципите на търсене и придобиване на знание, което обаче само по себе си може да бъде опасно и дори гибелно нещо, ако не бъде балансирано и обуздавано от:
- Духът на страх от Господа, който се изразява в принципа на това, че Бог стои над всяка мъдрост, всяко знание, всяка сила и всеки разум и че в крайна сметка Бог ще доведе всичко на съд.

Да се научим да разбираме и живеем според тези принципи означава да ходим в Духа на святост (Святия Дух), защото те ни правят да се отделяме от тъмнината и мрака, които са в този свят и ни правят да ходим в Божията светлина. Всички тези принципи са като един "свят вятър" който ни подема и ни изпраща напред в познаването на Бога и вършенето на Божиите дела. Когато тези принципи се превърнат в дълбоки убеждения и твърда увереност на вярата в нас, то ние започваме да живеем по дух а не по плът. Тези принципи укрепват нашия дух и го правят да овладява и обуздава нашата плът, която винаги ни дърпа назад към принципите на тъмнината и греха, които ни поставят под властта на сатана. Но сега ходейки в Духа ние сме преселени от царството на тъмнината в Царството на Божия възлюбен Син и сме преминали от властта на Сатана към Бога. (Кол. 1:13).

Ако обаче допуснем в нашето мислене, в нашите мотиви други принципи, такива от тъмнината и от вървежа на този свят, то това ни отваря за действието на демонични духове, които получават достъп да вършат своето разрушително дело в нашия живот. И не просто на демонични духове, но ние сами поставяме себе си в територията на властта и влиянието на началствата и властите на тъмнината в небесни места, които придобиват право да предявяват претенции против нас пред  Божия съд.

Всички тези и много други неща ние трябва да усвоим и да се научим да ходим в тях, но врага, който е успял да ни фрагментира и атомизира като християни, ни дърпа постоянно назад, защото тези неща не е възможно да се придобият индивидуално, но е нужна средата на Христово тяло, без което всички тези прекрасни неща на Царството ще останат само един мираж и няма да могат да бъдат реализирани в реалния живот.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Намерена

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 39
Quote
Под "изпълване с Духа" се разбира предимно изпълване с някакво особено чувство. И това е защото не се разбира "какво е дух".

Така е, масово се насърчава гонене на плътското из повечето събрания (или поне в повечето такива). На присъствието на Духа, на изпълването с Него, се гледа като на съчетание от физическо и емоционално усещане. За степента на „помазание и присъствие на Духа“, се съди по интензивността и честотата на физически проявления. Така, вместо да се развива духовния човек, се гони и стимулира плътта.
Чувала съм абсурдни твърдения, че ако не усещаш това или онова, нямаш Духа, ако не потръпваш и потрепваш, не настръхваш, не усещаш тежест тук-там и прочие типично физически прояви, значи не си духовен. Без да има потвърждение в Писанието, че ние ще имаме някакви усещания с появата на Святия Дух в нас. Чисто и просто, няма такъв акцент в Писанието. Дори напротив, подобни чувства биха могли да минат повече за демонични прояви. И стигаме до един неосъзнат, според мен, от повечето християни проблем – не разбират на какъв дух са. Не се осъзнава с какво са пълни сърцата им, какви растения има там, какво семе е посято и поникнало – жито или плевел? Длъжни сме постоянно да изпитваме себе си, за да не се заблудим и да не изпаднем под осъждение.
Ще използвам казаното от Исус в Матей 15 глава. Там, имаше спор между Него, фарисеите и книжниците, относно спазването на техните предания и човешки заповеди. Споменавам пасажа, защото е подходяща илюстрация за това, как човешки предания и разбирания са довели немалко християни до криви разбирания, каквото е примерно изпълването с Духа.

Матей 15:7-20

7 Лицемери! добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.


Quote
Всички тези и много други неща ние трябва да усвоим и да се научим да ходим в тях, но врага, който е успял да ни фрагментира и атомизира като християни, ни дърпа постоянно назад, защото тези неща не е възможно да се придобият индивидуално, но е нужна средата на Христово тяло, без което всички тези прекрасни неща на Царството ще останат само един мираж и няма да могат да бъдат реализирани в реалния живот.


Затова и духовете на заблуда имат огромен урожай. В днешно време, християните сме разпилени и разединени като общност. Това е диагноза и червена светлина, показва ни колко е болно тялото, защото не сме единни, не си служим един на друг, всеки ходи според каквито са му разбиранията. Ако сме части един на друг и образуваме един жив организъм или тялото с глава Исус, то би следвало да присъства и Духа на това тяло, нали?

2 Коринтяни 3:17
А Господ е Духът, а където е Господният Дух, там е свобода.

Там е свободата се казва, дали я виждаме някъде? Все едно Духът не присъства, сякаш е "вдигнат" някъде, а лъжеученията буквално маршируват и помитат християните.
С присъствието на Духа ще има здраво, силно тяло с ред и дисциплина в него, ще е видим и плода Му, описан в:

Галатяни 5:22-25
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.


В момента не се вижда подобно нещо, няма мощното Му проявление сред християните. Ако греша, поправете ме.
Мълчи ли Бог, днес, или просто ни не Го чуваме? А може би ни сърбят ушите и от натрупаната мръсотия слухът ни е увреден? Къде са пророците и ходатаите, къде са онези помазани Негови слуги, за които да е видно, да е засвидетелствано, че Духът на святост работи в тях и чрез тях? Дали не сме се докарали до там, както и в Еремия Бог обвини Израел:

Еремия 22: 29-30


29 Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.
30 И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.

Ако мислехме като Него, гледайки апатичното, отдадено в по-голямата си част на идолопоклонство тяло, дали нямаше да стигнем до нещо подобно като извод? Ще си позволя да го повторя с мои думи и моля вас и Бог, да ми простите тази волност: „Като потърсих някой, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради останалите, за да не разоря, не намерих“. Това, мен лично ме кара да изпитам дълбок срам. Съвременните разбирания в християнските среди най-общо се свеждат до идеята, че ние нищо не предприемаме или правим, защото не зависело нищо от нас и Бог движи всичко според волята Си. Абсолютна ерес и лъжа! Което е довело до едно отпуснато, безполезно и атрофирало тяло, което в летаргията на разпада си чака Исус да дойде на бял кон.

Малко ще се отклоня от темата, защото искам да споделя нещо, което ме е карало да се замислям и до скоро нямах ясен отговор. Отнася се до един стих от 1 Царе 10:9, който в контекста на коментираното тук, започва да ми се изяснява. Пасажът в 10 глава разказва за помазването на Саул за цар от пророк Самуил. Знаем от Словото, че самият акт на помазване по онова време, е било ритуал извършаван както за свещеници и пророци, така и за царе. С който се означаваше изливането на даровете на Божия дух върху такъв човек, за да го подготви за управлението на службата му. В стихът се казва:

1 Царе 10:9

И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце..

Не ми е било ясно, как така, обръщайки се да си ходи, Саул получава ново сърце от Бог, защото го възприемах твърде буквално. Но, в светлината на темата, ми се показва вече нещо много различно. При Саул стана така, че когато той си тръгна от Самуил, Бог обърна сърцето и ума му, насочи го твърдо към работата, която се очакваше от него като цар. А всички знамения, за които Самуил му говори, се сбъднаха в онзи ден. С други думи, разбирам, че там, където Бог наистина присъства, работата на Святия Дух започва именно от сърцето. И когато ние биваме назначени за определена работа или цел, както Саул (независимо, че той самия се провали накрая), ще получим всичко необходимо за такова служение. А, ако слушаме и следваме напътствията Му, няма да се провалим, ставаме тарани (стеноломи), мощни инструменти в ръцете на Бога срещу сатана. Чрез Духа ще бъдем не само призовани, но и подготвени, обучени, изпитани, променени и най-важното - изявени.

Стигам до нещо интересно за себе си. Ако разгледаме сърцето като акцент в този стих, в речника, думата за сърце е:
 
labe
примитивен корен за сърцето или вътрешния човек
идва от
lay-bawb'
означаващ да бъдеш кух.

Сърцето, като вътрешен орган е кух, но същевременно е предназначено да изпомпва кръвта из цялото тяло. В този смисъл и духовното сърце е кухо, и има за цел да държи нещо в себе си, което разпределя в останалите части на човека. Т.е., докато не станем абсолютно кухи и не оставим Бог чрез Духа на святост да ни обработи, като ни напълни и потече през нас, ние си оставаме изцяло в плътта. Което означава, празни съдове, наредени по прашните полици на някой стар изтърбушен шкаф (разбирайте събрание от ционистки тип). И Сам Бог ни увещава, че Неговите думи са животворни и ако изпълват сърцата ни, този живот ще се разпространи от вътрешния човек до всички кътчета на съществото ни. Потичайки през сърцето, Дъхът ни променя до степен, че започваме да функционираме като описаното в Притчи 2 глава – няма да я цитирам, за да не е дълъг поста.  И поне за мен, тази глава е отлична илюстрация на обяснените от теб принципи на Божието слово и ходенето в Духа.

Mazzarot

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 15
Здравейте!
Темата е много сериозна, затова преди да продължим ще е добре да си оправим семантиката, тоест ще трябва да се разберем кой какво значение влага зад определена дума. Ще трябва и да поясняваме когато използваме думи с няколко значения. Например "дух", както е отбелязал брата по-горе веднъж е принцип, веднъж е безтелесно, свръхестествено (за хората) същество. Ще трябва и да внимаваме в контекста, за да разбираме в Писанията кога, кое от значенията се има предвид. Лично аз например, смятам че мъдрост, разум, съвет, сила, знание и страх от Господа са един вид качества на Духът Господен, и със самото Му идване да почива върху някого, понеже носи в/със Себе си тези качества, Той обогатява човек в тези направления. Тоест, че това не са същества, а принципи, и не са едно и също със седемте духа, които стоят пред престола - ако съм прав, това са шест качества на един Дух. За седемте духа, и аз не знам какво да мисля - никога не съм размишлявал върху това, но е факт, че в Откровение са приравнени с Отец и Сина, защото от тях идва благодат както и от Отец и Сина. Моля ви, нека изоставим острия тон, и заедно да размишляваме, докато достигнем единство на вярата. Никой от нас не е с някакво неоспоримо откровение, за да хока останалите - всички сме търсачи на истината, и е по-добре да си помагаме да стигнем до нея.

Намерена

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 39
Макар да няма ясно обяснение в Писанията, каква е идентичността на тези седем Духа, може да се отнасят до различните дейности или работата на Святия Дух.
Ако потърсим препратки в Словото, освен в Притчи, в книгата на Исая също откриваме:

Исая 11:2
И Духът на Господа ще почива върху него - Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и сила, Дух на знание и страх от Господа.

Тук, са описани седем различни аспекта от служението на Святия Дух, според мен. Стигам до извода, че седемте Духа са това, което се използва за да се опише кой е Духа на Господ, характерът и работата Му. И така погледнато, ми изглеждат като различни допълващи се един друг аспекти, с които се изгражда разбирането ни за Него. Тези седем Духа или атрибута, работят заедно, за да се формира представата ни за това, кой е Святия дух.
Може и да не е съвсем правилно мнението ми, но за момента до това стигам.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3950
Да, ама Писанието не говори за седемте аспект на единия Божий Дух, а говори за "седемте Божии Духове". И Агнето в Откровение има седем очи, а не едно око със седем аспекта в него.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.