Author Topic: Поклонението като реалност и заблуда  (Read 5067 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3293
Много отдавна исках да повдигна темата за поклонението, защото това е една от най-важните и същевременно най-изопачените библейски реалности.

Какво означава да се покланяш на някого или нещо?

В какво се изразява самия акт на поклонение?

Как можем да разберем на кого всъщност ние се покланяме в нашия живот и ежедневие?

Тези въпроси са от изключителна важност, особено предвид на пророчествата за царството на последния звяр и поклонението, което той ще изисква от цялото човечество. Въобще възможно ли е някой да си мисли, че е християнин и че се покланя на Бога, а всъщност да е въвлечен в активно поклонение на звяра или на неговия образ?

Спешността и значимостта на тази тема и съдържащите се в нея въпроси са изключително големи за да бъдат подминати повърхностно и прибързано. Затова, колкото по-рано си изясним в дълбочина тези реалности толкова повече време и възможност ще имаме да изправим пътищата си преди да е станало твърде късно.

С това въведение в темата искам да поканя участниците във форума да се включат в дискусията и изучаването на този жизненоважен въпрос.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Въобще възможно ли е някой да си мисли, че е християнин и че се покланя на Бога, а всъщност да е въвлечен в активно поклонение на звяра или на неговия образ?
Имам познат, който е реконструкционист и си представя Божието царство (и съответно работи за осъществяването му) така както (повечето) премелиниалисти си представяме царството на последния звяр. Тоест, макар и двамата да твърдим, че вярваме в Исус Христос, той работи за това, на което аз се противя и обратно. Това означава че - макар и двамата да смятаме, че служим на Господа - (най-малко)единия от нас е богопротивник...

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3293
Todor, намирам това, което казваш за много добра констатация. Реконструкционизма на практика ратува за възстановяването на Светата Римска Империя само, че във формат който не е изключително католически, но обединява всички така наречени от тях сили на "християнската цивилизация". По своето естество той е йезуитска инфилтрация в некатолическите деноминации и в крайна сметка работи за издигането на петия звяр. Те разбира се удобно вярват, че пето царство на сатана няма, а царствата на сатана са само четири, а петото е Божието Царство.

Точно днес научих, че частната американска корпорация Блекуотър, която е изградила най-голямата частна армия в света участвала в над 100 000 операции в целия свят, печално известна със своята жестокост, безскрупулност и кръвожадност считала себе си за християнска кръстоносна армия, която си е поставила за цел да демонстрира християнското превъзходство над исляма и гледаща на себе си като на съвременна кръстоносна армия. Топ ръководителите на тази корпорация са членове на малтийския орден. Реконструкционистите са известни със своите симпатии към кръстоносците и защитата на кръстоносните походи.

Един човек може да бъде реконструкционист само и единствено ако е лишен от фундаментите на познанието на това КОЙ Е БОГ и какви са Неговите пътища. С други думи, както Todor, правилно констатира един такъв човек на практика има предвид съвсем друг бог и съвсем друг Христос и тяхното поклонение е насочено към божество различно от Бога на Библията.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

YN

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86

Какво означава да се покланяш на някого или нещо?


Luk 4:5  Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
Luk 4:6  На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
Luk 4:7  и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
Luk 4:8  А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".


Дали този пасаж говори за буквален поклон? Дали поклонението не се е състояло в това Исус да приеме, че дяволът наистина има властта да раздава царствата, при положение, че само Бог притежава тази власт?
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Поклонението само по себе си не е религиозен ритуал или нещо, свързано специфично с религия. Поклонението не е свързано винаги с божество или идол. Поклонението може да бъде в знак на почит, както и в знак на почит и признаване на власт.

Примерно виждаме как Авраам, когото считаха за господар, се поклони на хетейците в знак на почит, когато купуваше пещерата Махпелах, за да погребе Сара. Той не ги считаше за господари, но те го считаха за господар и не по същността, че Авраам властваше над тях, а защото беше човек на почит.

Предполагам Watchman иска да повдигне въпроса по-скоро към поклонението, което е израз на признание на власт. Например Мардохей не се поклони на Аман, тъй като не го признаваше за господар. Виждаме как жени се покланяха на мъже, наричайки ги господари, както и мъже, които се покланяха на тези, които считаха за господари над тях.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3293
Quote
Luk 4:5  Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
Luk 4:6  На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
Luk 4:7  и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
Luk 4:8  А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".

Дали този пасаж говори за буквален поклон? Дали поклонението не се е състояло в това Исус да приеме, че дяволът наистина има властта да раздава царствата, при положение, че само Бог притежава тази власт?

Всъщност този пасаж говори точно за същината на поклонението, за истинската му същност. Това, което всъщност сатана казва на Исус - не е както повечето християни са измамени да си мислят - а именно нещо от рода на това, че сатана иска Исус да задоволи неговото его като му се поклони и му отдаде почест, която да задоволи тщеславието му. Нищо подобно. Абсурдно е дори човек да си помисли, че подобна идея би могла да има и най-малък шанс да изкуши някого като Исус. Средностатистическия езичник или безбожник дори не би се намерил подобно нещо за достатъчно изкушаващо, като ли Божий човек.

Това, което дяволът всъщност казва на Исус е горе долу следното:

"Аз знам, че Ти си дошъл на земята за да бъдеш цар и да управляваш праведно над всички народи и да установиш мир на земята. Ето виж аз знам как хората идват на власт в земните царства. Моите пътища и моите начини могат успешно да те направят цар над всички народи и над цялата земя и ако Ти ги последваш - ще станеш цар и ще реализираш месианското си призвание."

С други думи - поклонението е точно това - прегръщането на определен ценностна система и пътища. Сатана предлагаше на Исус да постигне целите си чрез неговите пътища. Точно това е изкушението в което са паднали йезуитите чиято всеизвестна максима е "целта оправдава средствата".  Сатана се опитваше да пробута същата философия на Исус. Точно това е и което правят реконструкционистите за които стана въпрос по-горе. Те се опитват да доведат "Божието царство на земята" чрез методите на света. Те изучават тези методи, извличат от тях принципи (като наричат това "изкупването им за Христос") и се надяват, че използвайки тези методи (които работят за езичниците да взимат власт) ще успеят да вземат власт и чрез тази власт да наложат "Божието царство" по цялата земя.

Това, което се е случило е че те са решили, че ако целта им е Божието царство, значи няма проблем с методите, т.е те не само са ученици на йезуитите, но също така е видимо, че са се поддали точно на това изкушение, което Исус отхвърля в цитирания пасаж.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 915
Да се покланяш на нещо може да е нещо от ежедневния ти живот. Ако казваш, че не можеш без телевизия (примерно) то тя те владее и ти си и се поклонил.

Искаш да дискутираме, добре :)
Относно това:
Quote
"Аз знам, че Ти си дошъл на земята за да бъдеш цар и да управляваш праведно над всички народи и да установиш мир на земята. Ето виж аз знам как хората идват на власт в земните царства. Моите пътища и моите начини могат успешно да те направят цар над всички народи и над цялата земя и ако Ти ги последваш - ще станеш цар и ще реализираш месианското си призвание."
Защо смяташ, че му предлага това, на базата на какво ?
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3293
Quote
Защо смяташ, че му предлага това, на базата на какво ?

На базата на самия текст. Ако човек вземе предвид реалното значение на думата поклонение, това е което текста означава.

Quote
Ако казваш, че не можеш без телевизия (примерно) то тя те владее и ти си и се поклонил.

Има много неща без които не можем, някои неща поради глупост, други поради неизбежност. Например към настоящия момент никой от пишещите във форума не може без пари. Това означава ли, че се покланяме на парите? Не, означава, че сме влезли в нечиста зависимост. Това е глупост и трябва да излезем от състоянието на тази глупост. Също така всички не можем без храна, това не означава че се покланяме на храната, така сме създадени и това е неизбежна зависимост.

Поклонението според Библейската същност е въпрос на избор между ценностни системи и мироглед. Именно ценностната система и мирогледа на човека определят неговото поклонение. В Писанието не се използват думите мироглед и ценностна система, използва се думата път или пътища. Пътищата на човека издават на кого или на какво всъщност човека се покланя. Ако човек издирва непрестанно Божиите пътища и ги следва, то той е поклонник на Бога, ако следва своите си пътища или пътищата на този свят, то той се покланя на княза на този свят.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Todor

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 173
Какво означава да се покланяш на някого или нещо?
Да се покланяме на някого (или нещо) означава да му отдаваме почит и слава, признавайки неговото превъзходство. Поклонението е тясно свързано и със служението. Тъй като човека е създаден да живее под Божия суверинитет, за него е естествено да търси господар - някой (или нещо), на когото да служи. Господарят може да бъде човек, идея, кауза или дори собствения му егоизъм. Оттук и естествената връзка между този/това на което се покланяме и на което служим - те обикновено съвпадат, освен когато служението е по принуда. Сърцето естествено се прилепя и за служение към това, към което се е прилепило за почит и уважение.

В какво се изразява самия акт на поклонение?
Watchman писа за това - истинското поклонение е със сърцето и живота. Това не изключва задължително и външното формално поклонение и отдаване на почит, но външното поклонение без вътрешното е винаги фалшиво.

Как можем да разберем на кого всъщност ние се покланяме в нашия живот и ежедневие?
Това е добър въпрос, по който непрекъснато трябва да се изпитваме според мен. Ще започна малко по-отначало.

Имаме две царства - Божието и сатанинското. Те са, ако мога да се изразя така, "конкурентни" - Сатана се състезава с Бог искайки поклонение и служение. Писано е, че "светът лежи в лукавия" и "не любете света, нито каквото е от света". Всъщност всеки път, когато изберем светското, ние заявяваме, че то е по-добро от Божието и отдаваме слава (покланяме се) на дявола и неговото царство. Точно за това според мен Бог укорява израиляните в

Малахия 1
11 Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян И чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, Казва Господ на Силите;   
12 Но вие го осквернявате, като думате: Трапезата Господна е скверна, И това, което тя ни доставя, ястието от нея, е за презиране.   
13 Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на Силите...


Ще дам един пример за да стане по-ясно.
Да предположим, че чета Словото или се моля по задължение - понеже така трябва. Свършвам и си казвам (не си го казвам в буквалния смисъл на думата, но чувствата ми следват тази логика) "Е, свърших си четенето/молитвата за днес - сега мога вече да седна да си изгледам един филм." С подобно отношение в сърцето всъщност казвам точно това - че "трапезата Господна е за презрение". Това, което Бог ми дава, не е особено добро и за мен е досада да "седя на трапезата Му", а светското считам за много по-добро. По този начин аз де факто признавам превъзходството на Сатана и му се покланям като на по-велик от Бога, предпочитайки неговата "трапеза" пред Божията.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 915
Има много неща без които не можем, някои неща поради глупост, други поради неизбежност. Например към настоящия момент никой от пишещите във форума не може без пари. Това означава ли, че се покланяме на парите? Не, означава, че сме влезли в нечиста зависимост. Това е глупост и трябва да излезем от състоянието на тази глупост. Също така всички не можем без храна, това не означава че се покланяме на храната, така сме създадени и това е неизбежна зависимост.

Поклонението според Библейската същност е въпрос на избор между ценностни системи и мироглед. Именно ценностната система и мирогледа на човека определят неговото поклонение. В Писанието не се използват думите мироглед и ценностна система, използва се думата път или пътища. Пътищата на човека издават на кого или на какво всъщност човека се покланя. Ако човек издирва непрестанно Божиите пътища и ги следва, то той е поклонник на Бога, ако следва своите си пътища или пътищата на този свят, то той се покланя на княза на този свят.

Да прав си, в зависимост от идола условието се променя.
В случая с храната е нормално, Бог ни е направил зависими от храната, затова като ядем се покланяме на него. Не, че няма чревоугодство, но то не ми е ясно много в коя категория попада.



Ще дам един пример за да стане по-ясно.
Да предположим, че чета Словото или се моля по задължение - понеже така трябва. Свършвам и си казвам (не си го казвам в буквалния смисъл на думата, но чувствата ми следват тази логика) "Е, свърших си четенето/молитвата за днес - сега мога вече да седна да си изгледам един филм." С подобно отношение в сърцето всъщност казвам точно това - че "трапезата Господна е за презрение". Това, което Бог ми дава, не е особено добро и за мен е досада да "седя на трапезата Му", а светското считам за много по-добро. По този начин аз де факто признавам превъзходството на Сатана и му се покланям като на по-велик от Бога, предпочитайки неговата "трапеза" пред Божията.

Това тук е интересно казано, но все пак да не забравяме и това:

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.   
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.   
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.   
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

Плодовете са не по малко важни от думите.
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]

YN

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 86
Re: Поклонението като реалност и заблуда
« Reply #10 on: June 12, 2014, 21:47:01 PM »
Quote
Поклонението според Библейската същност е въпрос на избор между ценностни системи и мироглед.

Днес четох от Лука, и като се натъкнах на един стих се сетих за тази дискусия.

Luk 12:34  Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Замисляме ли се откъде идва думата "ценност"?
Psa 111:7  Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
Psa 111:8  Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

Emma

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 97
Re: Поклонението като реалност и заблуда
« Reply #11 on: November 01, 2015, 09:08:06 AM »
Всяки ден, опитвам да намирам време и да прочитам някоя от темите във форума, като размишлявам върху нея.

Тази сутрин докато четях темата за Поклонението... си дадох сметка колко много корелират думите на Watchman
Quote
Поклонението според Библейската същност е въпрос на избор между ценностни системи и мироглед. Именно ценностната система и мирогледа на човека определят неговото поклонение. В Писанието не се използват думите мироглед и ценностна система, използва се думата път или пътища
със  Римляни 12:2 (VBG)
И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.


Господ не само ни е показал какво е правилното поклонение (Лука 4:8  Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ ), но и как да го реализираме на практика (Римл.12:2).

И мисля, че този стих в Римляни кореспондира не само с поклонението, но и с целият ни начин на живот във всяка една сфера.



..."Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Йоан 6:45

IvanQS

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 149
Re: Поклонението като реалност и заблуда
« Reply #12 on: November 01, 2015, 10:24:57 AM »
Интересно за мен беше да видя този текст от гръцки на Римляни 12:2
и там е написано    И не се писпособявайте към света...
Псалми 91:14
Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.