Author Topic: Самотата  (Read 2910 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Владо

  • Служещ
  • ******
  • Posts: 478
  • Нашият Господ идва.
    • http://vminev.blog.bg/
Самотата
« on: September 02, 2013, 11:06:24 AM »
Когато вярващ човек  днес изпадне в самота, той обикновено се стреми да излезне от нея емоционално - започва да се моли, някак си "страда" и лека - полека започва да отслабва. Всъщност, в самотата няма нищо лошо, или зло. Самотата може, обаче, да бъде използвана от противника, сатана, за да състреодоточи погледа и сърцето на вярващият върху него - самият с едни такива драматични нотки и той да започне да се самосъжалява, да му идват едни депресивни и тежки мисли и така невидимо, врагът да го води до логиката на зли решения.

Чел съм много публикации на тема "самота" - книги, статии. В тях, обаче не съм намерил още това, което съм търсил : едно истинско и трайно решение. А има ли такова наистина? Днес редица "църковни лидери" заблуждават вярващите, че не е добре да си самотен, като посочват и решението на проблема - зависимост от "Църквата". Но е добре човек да е зависим от Бога, а не от нещо друго си, защото каквото и да е то - дори и много добро, може да се разклати един ден и да падне. Било то взаимоотношение, или нещо друго, пари, красота, сила, работа, знание, или каквато и да е стабилност. Чуйте ме, вярващи! Ние трябва така да сме вкоренени в Помазаника, че каквото и да стане в нашият живот, или до нас, с нас, или с хората, които обичаме и ценим - ние да останем в скритата тайна, Помазаника. Нашите души да останат в заслона на предаденият живот и упованието в Исус от Назарет.

На всичките тези гореупоменати статии и книги писанията противопоставят едно просто нещо : вярата. На всичките "пастирски съвети" и "добронамерени поучения" писанията противопоставят носенето на кръста и гледането на разпнатият Месия. Когато знаем че живота ни на този свят е капка, която изчезва, лист, който съхне, че телата ни ще преминат в слава в Божието царство и когато съсреодоточим и установим вярата си спрямо кръста и живота отвъд смъртта ние унищожаваме вражеските стрели на нечестивия. Един ден, ако наистина сме живели достойно за призива в Исус, ние ще приемем награда - това, което око човешко не е виждало, на ухо човешко не е говорено, до сърце човешко не е стигало.

Имах редица скърби с едни лъжи на лукавия, в които той сериозно ме скърбеше. А аз, като глупав ги приемах - какво да правиш? Но дойде ден, в който реших да си разчистя сметките и да видя корена на тези душевни болки и мъки. Застанах пред Бог в молитва и Го помолих за помощ. Тя не закъсня. Едно тихо и силно упование се навдигна в духа ми - упование в личността на царя на царете, упование в Господарят на господстващите- Този, Който е издигнат над всичко и всеки. Започнах да гледам повече на Него и на кръста, към който съм призован. Вярващи, има толкова много да страним от нашата паднала натура!

 Има толкова много да обрязваме и махаме от себе си! Но и там идват лъжливите и фалшиви "съвети" и "препоръки" на различни уж добронамерени вярващи. Хора, братя, никой не може да замести Помазаника! Нищо не може да ни отлъчи от любовта на Исус. Нищо не трябва да ти пречи да уповаваш на Господният Син, дал Себе Си във вечна жертва за греха ти! Ти и Той имате завет на мир и кръвта е пролята - стойност вечна, с която е подпечатан завета. Знаейки, че си пътник към вечният живот, който Бог е определил за тези, които Го любят искренно и с чисто сърце ти можеш да уповаваш на Него през всичко, което минаваш! Не вярвай на глупавите психологични проповеди, които ти дават психологични съвети и се облягат на различни изследвания и статистики! В Божието царство те не важат! Бог наш Е Верен! Повдигни очите си и виж самотният кръст на Помазаника и благодари, че си самотен! Не вярвай на сатана във всичките му хитри планове, които измисля, за да състреодоточи погледа ти върху себе си и твоите чувства и емоции! Страдаш ли в самота?

Пей псалми на Бога, имай време с Всевишният! Човеците са лъх - може да ти помогне, после да те предаде - не поставяй надеждата си на приятелство. Има една велика свобода, която съм вкусил - свободата на вярващият човек, който ходи в завет със своят Бог. Там е лесно да се справиш с оплитащият те грях. Там е лесно да презреш себе си и да погледнеш на Помазаника. Там е лесно да отърсиш от себе си всяко едно нещо, с което сатана се опитва да те оплете. Там ти започваш да живееш "християнски" - както е живял Христос (Помазаника) - в близост с Небесният Бог.

Ние сме призовани за такъв живот, ние сме призовани за да минем през страдание -   21. И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
  22. и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
 - Деяния 14 е загубено през годините послание и поучение - Павел е учел, че основно ТРЯБВА ДА СЕ МИНЕ през скърби , за да се влезе в Божието царство.

 Въпроса е да се не стои в скърби, а да се МИНАВА през тях.
 В Името на Господаря Йешуа от Назарет. Амен.

И така, съветвам всеки един вярващ да не стои в скръбта си, но да мине през нея - Господарят вече мина и то през такава скръб, че ние и представа си нямаме ! Самотен ли си ? Знай че има и по - самотни от теб - облегни се на Бога и отхвърли бремето на самотата - цялото небе и целият ад те гредат какво решение ще вземеш. Бог е близо до теб - общувай с Него, не се надявай на различни емоционални трепети и задоволявания.  Наистина, мнозина достойни хора които са били екзекутирани заради агнето гледат твоите решения и дела. Знаеш ли това ? Живей достойно и имай чиста съвест и добро сърце. Денят на Господарят иде.
27. Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
хх
  5. Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
  6. Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
  http://vminev.blog.bg

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3164
Re: Самотата
« Reply #1 on: September 02, 2013, 23:32:30 PM »
Аз откак съм се покаял съм забравил какво означава самота, и какво означава скука. Знам какво означава да бъдеш сам, но не знам какво означава да бъдеш самотен. Наблюдавал съм "християни" които се оплакват от скука и съм се чудил какъв им е проблема. Скуката е проблем присъщ само за непокаяно сърце. Мисля, че и за самотата може да се каже същото. Това е типична болест на безцелно живеещите светски хора, а религиозните хора са само подгрупа на светските.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

small axe

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 879
Re: Самотата
« Reply #2 on: September 10, 2013, 19:48:55 PM »
Quote
Има една велика свобода, която съм вкусил - свободата на вярващият човек, който ходи в завет със своят Бог. Там е лесно да се справиш с оплитащият те грях.
..


Деяния 14 е загубено през годините послание и поучение - Павел е учел, че основно ТРЯБВА ДА СЕ МИНЕ през скърби , за да се влезе в Божието царство.

 Въпроса е да се не стои в скърби, а да се МИНАВА през тях.

Хубави са тези мисли..

Quote
Аз откак съм се покаял съм забравил какво означава самота, и какво означава скука.

И аз мога да кажа почти същото, наистина е така, нито скука, нито самота, макар и да не съм семеен, но пък имам близки хора. Въпреки това, самотата не е нещо непривично дори за вярващият, нищо, че Бог е до него. Ако остане напълно сам ще си я има самотата като някакво усещане, но ще  е много слаба да му влияе поради общуването му с Бога, не като при невярващ човек, който може да се отчае страшно, ако остане сам. Скуката, обаче наистина тотално изчезна, откак станах християнин.

Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 866
Re: Самотата
« Reply #3 on: September 18, 2013, 01:10:46 AM »
Quote
Битие 2:18
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
Битие 2:24
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Ето така, човек, не би трябвало да е самотен.
Понякога в трудности съм се чувствал сам и безсилен. Но тогава викам към Бога и той е верен да не ме изоставя. Но самотата е чувство което идва и хваща човека неподготвен. И колкото и да е силен духом, пак може макар и за малко да падне в клопката на самотата.
Иначе и аз понякога се чувствам самотен или по скоро изоставен. Но, да рядко е, благодаря на Бога за което :)
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]