Author Topic: "Мъдрият Соломон"  (Read 3190 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Палко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 138
"Мъдрият Соломон"
« on: January 02, 2013, 21:09:14 PM »
Мислех друг път да я пиша тази "друга" тема, но реших, че сега също може да стане.
Едва ли някой се съмнява в това, че Соломон е бил и ще остане най-мъдрия човек на земята. С мъдрост която не беше човешка а от Бог и беше за Негова слава също. Мисля че при него нямаше проведена нито една война и Израел достигна един от най-добрите си периоди в материално благоденствие. Но това което ме смути е следното. 3Царе-11гл:
"1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.
3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.
4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.
5. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома(който е Молох) 1, мерзостта на амонците.
6. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.
7. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.
8. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.
9. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,
10. и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.
11. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.
12. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах."

Горе-долу се опитах да подчертая основните неща които ме впечатлиха, макар, че има и още. Като това, че всичко описано става в старините на Соломон. Та без да правя някакви опити за анализи на словото от тази глава, тъй като то си е достатъчно ясно и показателно оставам замислен над следното. Обърнал ли се е Слоломон преди смъртта си отново към Бога на Израил и дали е възможно поради това което направи да не "достигне до своята награда"? Отново въпрос който не е в юресдикцията на никой от нас, но базирайки се на фактите които виждаме в Библията, можем ли да направим някакъв извод? Който в между прочем може да бъде доста по-дълбок. Все пак Соломон има следа в Библията-словото което ние четем и приемаме сега. Имам в предвид, че има написани от него неща. Не знам дали това може да бъде гарант, но все пак е нещо което е важно. Би ли преглътнал нашия Бог нещо такова като това което направи този иначе мъдър човек заради Името си и заради слугата си Давид. Макар че това което се вижда от текста е че заради Давид Бог просто забави отнемането на царството за сина на Соломон като каза, че ще му остави му остави едно племе.
Как ги виждате вие нещата в светлината на словото и има ли още нещо което може да се напише в този аспект по темата?

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: "Мъдрият Соломон"
« Reply #1 on: January 03, 2013, 04:14:21 AM »
Писано е:
Езекиил 33:13. Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

Факт е, че на Соломон делата се помнят, а и в книгата Езекиил говори като човек, който е дал сърцето си и на безумие:
Еклисиаст 1:17. И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

По-нататък в книгата пише, че се е върнал от това безумие:
Еклисиаст 7:25. Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3286
Re: "Мъдрият Соломон"
« Reply #2 on: January 03, 2013, 04:31:26 AM »
Quote
то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

Факт е, че на Соломон делата се помнят

Пасажа от Езекиил не говори за това, че няма да се помнят делата му от следващите поколения, а че няма да се спомнят при определяне на присъдата му, защото е станал нечестив.

Иначе Саул беше нечестив и умря нечестив, но делата му докато беше праведен се помнят и остават запомнени от поколенията.

Соломон вероятно се е покаял в края на живота си имайки предвид последните му думи в книгата Еклисиаст. Множество обаче от тайните сатанински общества почитат Соломон и го считат на родоначалник на сатанинските им учения, именно вероятно в следствие на нещата които Соломон е направил и написал по времето на периодите на "безумието и лудостта си".
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Палко

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 138
Re: "Мъдрият Соломон"
« Reply #3 on: January 03, 2013, 19:12:21 PM »
И за това си мислех, че наистина много от "нечестивите общества" го имат за свой кумир по някакъв начин. Дори самите масони се опитват да се замесват с него. Но то това няма тежест в случая. Дали пък Бог не го е оставил да стигне до това безумие за да може да се види ясно, че мъдростта на Соломон е била от него. И че в крайна сметка знанието или познанието, което и гностиците които са били основни врагове на християнството в неговите ранни дни са търсели и държали толкова на него не е това което докарва спасението и което трябва да е цел на живота на човека.
И дано наистина според това което пише в Еклисиаст, отрезвяването и обръщането му от всички мерзости е станало в последните му дни. Макар че това не се вижда в края на писаното за него в "Царете".