Author Topic: Ереста - троянският кон на падението  (Read 1823 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3267
 Живеем във време, когато плурализма и личното мнение се издигат на пиедестал. Непрестанно се чуват възгласи и реплики от рода на "всеки има право на мнение," "това е твоето тълкувание," "всеки има своята истина" и прочие. Всичко това създава една среда на относителност и релативизъм, която неизбежно се пренася и в мисленето на християните. Хората изпитват неистов ужас от идеята за абсолюта, вечна и непоклатима истина. Същото може да се каже и за хората, които пълнят църквите.

 Ето защо релативизма и относителността в християнството са нещо напълно обичайно, а заедно с това се е притъпило напълно съзнанието за опасността от ереси, заблуди и лъжеучения.

 В тази тема бих искал да обърна внимание на ереста и заблудата и защо те не са безобидни и безопасни, но представляват сериозна заплаха за провала на целия ни живот и дори за вечното ни погубление.

 Гръцката дума за "ерес" означава "да избера, да подбера" - а корена на думата означава "предпочитание".

 С други думи ереста се появява, когато човек започне да избира и да има предпочитания по отношение на Истината. Ако наистина искаме да бъдем ученици на Исус, ние трябва да сме напълно предадени на това да търсим и да познаем Истината и да й позволим тя да моделира и преобрази живота ни.

 Тази решимост да търсим и да следваме Истината докрай е следствие от всяко автентично покаяние. Ако в нас липсва глад за Истината, такава каквато е, колкото и каквото това да ни струва, то това е много силно свидетелство срещу автентичността на нашето покаяние.

 Обаче какво е Истина? И какво означава да търсим Истината? Според оригиналните еврейски и гръцки думи в Писанието за "истина" - Истината е:

   - това, което е съградено и утвърдено. Евейската дума за "истина" ('emeth) е от същия произход като думата за "вяра" (emunah), от там идва и еврейското "амин" което означава - "истинно е, вярно е"

   - това, което е реално. Гръцката дума за истина (alētheia), буквално означава "реалност."

 И така да търсим Истината, означава да търсим онова, което е утвърдено и реално вовеки. Това търсене ще обхване както невидимите (духовните) неща, така и видимите неща (ония с които боравим в ежедневието си).

 Изключително важно е да разбираме, че Истината е самата Реалност, която е утвърдена до века и никога няма да се поклати. Че има само едно Царство, което е утвърдено върху тази Реалност и никога няма да се поклати или да премине:

   Евр. 12:28  Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

   Лука 1:33  Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

 Гладът на събудения и съживен човешки дух за онова, което е реално, което е вечно, което е утвърдено и абсолютно непоклатимо е този който ще ни тласка към търсенето на Истината и ще ни пази от копките на плитките и повърхностни неща, от религиозните традиции и шаблони, от склонността на плътта да избира в какво да вярва според своите предпочитания и страсти.

 Ако някой няма този глад, и просто е тръгнал да вярва (или да става набожен) от всякакви други мотиви, страхове или желания, то той не може да се нарече ново творение в Христос Исус. И вероятно е поредния набожен езичник.

   2Сол. 2:10  и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.
   2Сол. 2:11  И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,
   2Сол. 2:12  та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината.


 Това са едни от най-страшните предупреждения, които някога съм чел в Библията. Бог не разпознава Своите си по това колко ходят по църкви, какви хваления пеят, какви дарения дават, какви евангелизации правят. Но по това дали ВЯРВАТ И ОБИЧАТ ИСТИНАТА.

 Ето защо Истината, любовта и глада за Истината са основната движеща сила в духа на праведния. Истината не е нещо, което ще научиш четейки набожни книжки от християнската книжарница. Истината се преживява и познава В САМИЯ ЖИВОТ. И без реални стъпки на живеене спрямо онези аспекти на Истината, които Бог е благоволил да ни открие, ние никога няма да достигнем до познанието на повече Истина. Точно тука е падението и заблудата на систематичната теология, която стъпва на презумпцията, че познаването на Истината е чисто интелектуално упражнение на ума в сричане на доктринален катехизис или символ верую.

   Пс. 119:105 Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

 Светилника не осветява целия път наведнъж, но ако извървиш стъпките, които са осветени, той ще освети следващите. Никой не може да осветли този път с интелектуални напъни, нужно е нозете да се задвижат, за да бъде осветлено още и още от познаването на Истината. Преди години аз бях разбрал този важен принцип, но сега обръщайки се назад, аз мога да видя колко вярно и сигурно той работи е работил и работи в живота ми. Това те кара да продължиш напред и да не спираш, защото още много от Божията Истина ни очаква.

 Истината обаче бидейки всичко онова, което е реално и утвърдено е напълно безмилостна към всичко онова, което е фалшиво и се клати. И ако ние сме привързани към някое от тези неща, тогава ние ще бъдем изкушени да игнорираме Истината и да предпочетем да вярваме онова, което толерира нещата, с които Истината изисква да се разделим. С други думи собствените ни страсти ще отворят вратата за ереси.

 Днес има мнозина християни, които са прегърнали различни ереси. На пръв поглед обаче те не проявяват сериозни отклонения от очакваното християнско поведение. Това прави една ерес и заблуда да изглежда по-скоро безобидна. Тази безобидност обаче е само привидна. По същия начин и дървеният кон подарен на Троя е изглеждал напълно безобидно на всички и те са го вкарали зад градските стени. Тази и именно в привидната безобидност на "малките ереси и заблуди" се крие тяхната смъртоносност.

 Никоя заблуда, никоя измама, никоя ерес не е безопасна. Те са част от тъмнината, и ако ние толерираме тъмнина в нас, то очевидно сме забравили, че в тъмнината винаги се крият тъмни сили, които очакват своя час.

 През моя живот аз съм забелязал това многократно. Хора, които поддържат дадени заблуди и години наред не се вижда лош плод от това идва един КЛЮЧОВ МОМЕНТ, от който зависи цялата им съдба и тогава ереста или заблудата, колкото и малки да са изглеждали застават на пътя на единствения правилния избор и го блокират напълно, обричайки човека на пълен провал през остатъка от живота си, или дори причинявайки ефективно отпадане от вярата.

 Ето защо е много по-добре ако обърнете внимание на тази опасност още сега преди този съдбоносен и ключов момент да е дошъл във вашия живот (или може би той вече е дошъл и от решението, което ще вземете ще зависи цялата ви съдба от тук нататък) и вашите ереси и заблуди да ви препънат и провалят или погубят завинаги.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.