Author Topic: Срамът,укора и страданието  (Read 2423 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Срамът,укора и страданието
« on: November 26, 2011, 13:15:20 PM »
"Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.    
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.    
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.    
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.    
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.    
31 Защото Господ не отхвърля до века.    
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.    
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада."

Укорът..състояние,от което ,човек неистово страни.Не познавам човек,който да търси укор или срам,както и страдание.Но пророкът видел за добре ,човек в младостта си да се насити с укор.Толкова добро,колкото да се надява и да очаква спасението си от Господа?Вместо в младостта на човек да изобилства насърчението,твърдите стъпки,категоричността..."нека се насити с укор","нека носи хомот в младостта си"?Дори се споменава ,за добро да .."седи на саме и мълчи,когато Господ му наложи хомота"?

Кой би пожелал подобно добро?Кой би категоризирал подобно състояние като добро?
Не бихме ли пожелавали живот,здраве,благоденствие на човека?Или ще спомененм/подобно на пророка/..добро е за човека да носи хомот,да се насити с укор.Защо?защото Бог му го налага.А Бог не търси ли доброто на човека,или явно има други разбирание за това,кое е добро за човека?
"Всичко съдейства за добро,на тия ,които го любят"?
В същото време тези вярващи били увещавани,че през много скърби ще треба влезнат в царството на Бога?
Разминавания на възгледите,противоречие,или друга Божествена гледна точка за добруването на човека?
Основния ГРЯХ на човечеството/в това число и така наречени вярващи/ е желанието за добруване и благоденствие с явна липса на Самият Бог!Стремежът/желанието/ за тих и спокоен живот,добри дни,веселие,благосъстояние е израз на греха на Адам..свободата на знанието,познание без Бога,живот независим.Тази независимост от личната,постоянна намеса на Бога в човешкия живот определя и желанието за добруване.Ще се стигне до там,че човешките въоръжени сили ще изправят строй пред армията на Бога,водена от Христос.Каква нелепост,но бъдещ факт.Ето тук идва и въпросът за благословението.Благословение от Бога,но без Бога.Тук можем да потърсим и причините за срама и страданието.Не утехата,не сърдечната любов,нито топлината на Бащината грижа.Човека търси благосъстоянието,благоденствието от Бога.Но не иска Бога.Недостатъчни са Неговите обещания за съвместен живот,близост,предложеното Божествено сърце,интимно общуване.Човека игнорира всичко това,презирайки го,с явен стремеж за стабилен ,необезпокояван живот,стабилни доходи,реномирани колежи за децата,признание от човека...
От друга страна Един Бог ,борещ се с човека,стигащ до крайностите на проклетията,с явно изразен гняв,и действия различни от очакванията.Защо?Не примирим Бог с човешкото желание,с постоянна груба намеса във всекидневието му,като ,че ли е враг.Да ,и враг е на онова човешко/адамово/ естество,копнеещо за свобода от Бога,търгувайки с Него, за  личните Му благословения.Глобален конфликт,постоянен с времето,явна борба на интереси.Бог..търсещ сърцето на човека,близостта му,привързаността му,верността му,любовта му,послушанието.......Човек ,търсещ спокойствието от Бога,даровете Му,обещаното добро.Неразбран от човека Бог,и неразбран от Бога човек?Какъв конфликт на интереси!
И какво би било добро за човека желаещ в дълбочините на душата си свобода от Бога.Как би изкоренил Бог подобно състояние в човешкото мислене.Може би срам,страдание.Не идват ли тогава и срама и страданието ,като бащина грижа,от гледна точка на един Вечен Бог,който не би допуснал грях в Присъствието си?Но Той слиза още по на долу,като преживява подобно противоречие в собствения си живот,давайки ни личен пример,очаквайки да се съобразим с личните Му преживявания.Вкусил смърт,на която е определен всеки човек,като човек/Христос/,свикнал с печал,човек на скърби.Да Той минава по пътя пръв,зовейки ни да го последваме,знаейки,че за Него това не е нещо неизпитано,неизживяно!Какъв Баща,какъв пример за Син?
Презрян,счетен за нищо,от Когото отвръщат хората лице,отхвърлен...но всъщност понасяйки собствената ни печал,взимайки като товар скърбите ни..."Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме."
Каква снизходителност,каква жалостивост!
"Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците."
Колко укор,колко срам,колко скръб събрана,изживяна,споделена.И от тогава до сега.."Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях".Свещенство..."Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях"
какъв достъп!.."Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно."
Колко близо ни допуска Бог...до дълбочините на Своето сърце!
Но човека не иска тази близост,човек търси мир и безопастност!
Не сме ли "обречени" от Бащата на срам и страдание,дока се изличи греха на човешкото желание,защото сетнината му е смърт/живот без Бога/Срам и страдание ,лично изживяни от Самия Бог,споделени...."като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол."
Ще приемем ли за добро укора,срама,страданието,скръбтта?
как ще ги оценим..С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря    
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,    
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда."
Какви са нашите предпочитания?Нашия разсъдък?А каква е бъдещата награда?

ще продължа...

живи и здрави   

avia

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 67
Re: Срамът,укора и страданието
« Reply #1 on: January 10, 2012, 12:31:50 PM »
Софония 3:12
"Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господно"

Ще се постаря да завърша започнатата от мен тема,като вероятно с това ще приключа участието си във форума.

"Защото Моята ръка е направила всичко това, И по тоя начин всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, И който трепери от словото Ми."

"..Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се..."

Съкрушен човек?Сломен,поразен,покорЕн,изтощен,разбит...Възможно ли е Бог да търси подобно състояние на човека,като своевременно говори,че на такива ще погледне,такива ще остави,с такива ще обитава?И ако това е състоянието ,което одобрава,какви ще бъдат действията Му,докато човек стигне до това състояние?
Не бихме и помисляли за друг критерий освен Онзи,който е живял всред човеците,Онова слово,древното,станало плът,Всемогъщия единствен с естество на Бог,творец на всичко съществуващо в човешки образ...онова за което говорят онези ,които са го видели,пипали..."Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота,...".
Историята на човечеството, затворена в един живот,този на Самият Бог,счел,че не е необходимо,непременно да държи равенство с Бога,отрекъл се от всичко,станал подобен на човеците,и намерен в човешки образ,приел образ на слуга,станал послушен до смърт!

"Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;..."
Бог,който живял всред човеците,като човек,говорещ словото Си,като Бог.
Пророка видел,бил му показан Този Човешки син,и той говори за Него ,че бил "... Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.    
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.    
4 Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.    
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.    
6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.    
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.    
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?    
9 И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.    
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.    
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.    
12 Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците."

По-късно апостолът говори"..Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,    
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,    
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,.."

"В Него бе животът.."..Кой живот?Има само един живот,който Бог зачита и това е Неговият собствен/не говоря за живот или смърт,а за Животът на Бога/."В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.    
 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана."

Трудно се схваща Животът на Бога,при условие ,че човекът живее животът на цивилизацията и времето,живот на история.Но Животът на Бога /казва Йоан / е Светлина на човеците.Този Живот е същия вчера ,днес и завинаги.Непроменим,траен,постоянен.Останалото,което ние наричаме живот е тъмнина.Исус/Богът/ дошъл и светил,а човеците на са го схванали?

Ние живеем,трудейки се/основно,всеки според труда си/,вършим дела,говорим думи,живеем във времето,остаряваме.
Животът измерваме с време и пространство ,или като сравнимо качество.Животът ,който Бог дава е Своя собствен живот в Неговата същност...той е вечен,непроменим,константен.Той /Исус/ е живял всред човеците,видели са го,попипали са го,и това било за тях онова ,за което говорят..."за словото на живота.."Самият Той,Бог на среща им,очи в очи.Онзи за Когото са чували,чели...сега вечерят с Него,/некои се облягат на гърдите Му дори/,спят където заварят,но са с Него,пътуват с лодка...ежедневие със Бога,ежедневие толкова спонтанно,непринудено,като че ли обикновенно?Гледат с очите си Самият Бог,говорил в старо време,чрез пророци,сега говорещ лично със Своите Си уста,полагащ личните си ръце на болни,разпръсквайки бесове в страх,възкресяващ мъртви,хранещ гладни....цялата правда на "закона" в действията  думите на Самият Бог,и то пред техните очи,на една ръка растояние.След това виждат Човека/Исус/ ,без да се противи,стоящ на съд от човеците/човеците съдят Бога,и го осъждат на смърт/,без да се защитава,оправдава..дори на говори.Бит,опозорен,"облечен" в срам,разпънат на кръст,като престъпил закона/виновен за Богохулство/,умирайки,бавно...извикал.."Боже Мой,Боже Мой,защо си Ме оставил!".../Единствен времеви момент,на разлъка между Баща и Син,агония не толкова от физическа болка,срам или липса на надежда..по-скоро,Сина за първи път във Вечния си живот,бива оставен от Баща Си,за кратко време,и това за Него е най-голямата болка,преживяна в Божественият Му живот!Той не се срамува да я изрази...вика!Във времето следва възкресение,но във времето е записано как продължава да живее този Бог/Исус/.."Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях."
Можем да зададем въпроса ,защо този Бог-Човек,требаше да преживее всичко,да бъде предаден на печал,скърби,требаше да бъде отхвърлен,опозорен, посрамен..въпреки ,че е бил без грях!

"Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение."

Един Бог,Баща,привеждайки много синове в слава...
Един Бог ,Син,усъвършенстван чрез страдания,начинател на спасението им.

Ще завърша със следните увещание на Павел:
"като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.    
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,    
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.    
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;    
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",    
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?    
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.    
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?    
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.    
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.    
12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",    
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее."


"Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.    
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.    
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа."








Nikolay

  • Слугуващ
  • *******
  • Posts: 846
Re: Срамът,укора и страданието
« Reply #2 on: January 14, 2012, 23:37:21 PM »
Само не разбрах защо прекратяваш участието си във форума :(
Мир вам. Благодат да бъде с всички ви. [Амин]