Author Topic: Милосърдие за бедните - кои бедни?  (Read 32904 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mak

  • Administrator
  • Служещ
  • *****
  • Posts: 654
    • http://www.fellowshipbg.org
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #15 on: January 28, 2008, 14:39:44 PM »
Quote
Може и аз да бъркам, но единствения беден на този форум няма дори утешителен отговор. Сигурно "духовния съвет" го е определил за мързелив. Но пак казвам: дано да бъркам.

prezvitera, това не показва добро отношение изобщо от твоя страна, а огорчение в духът ти спрямо някои хора. Смири се пред Бога. Няма нужда да си полицай в този форум. Ти не можеш да дознаеш дали някой му е писал или не му е писал, или направил или не направил, (защото има друг принцип в Словото - Мат. 6:3-4) и какво или какво не, и защо или защо не, въпреки че ти се иска да знаеш. Нали? Отговнорста е също и твоя, като част от форума. Можеби Бог иска да изпита твоето сърце? Така че не бързай със обвинения, само заради това че сърцето ти е огорчено. Смири се. И няма нужда от такива думи 'духовен съвет'. Показваш огорчителен и нестабилен християнски характер, след като някои от хората не бяха съгласни с част от твоето учение.

Беше ти зададен въпрос, поне да кажеш на колко години си и колко години със във вярата, ти не отговори:

http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=162.0

Защо?
"Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе, Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог? " Михей 6:8

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #16 on: December 11, 2009, 00:37:33 AM »
Здравейте. Като изключа моето представяне, реших да публикувам първия си отговор именно тук в тази тема за Милосърдието! Защото то - Милосърдието, е в основата на Христовото учение. Както е записано - "Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост". Защото то върви ръка за ръка с Христовата Любов, в която трябва всички да сме кръстени. И просто няма как човек да е Милосърден, тоест да има смиляващо се сърце, ако в него не пламти Любовта Божия. Именно за това от всички новозаветни книги, с най голям трепет чета "Деяния на апостолите" и разбира се Евангелието на Апостол Йоан, защото стиховете в тях, светят с такава Любов, която просто прегръща четящия и тогава той е като детенце в прегръдката на своя Отец. В такива моменти, просто няма как от неговите очи да не потекат сълзи! Топлината на стиховете от Евангелието на Йоан е изключителна и те светят като прекрасни бисери пред нашите очи, но едни стихове от "Деяния на апостолите", са просто изумителни, ако четящия вникне по дълбоко в тях! - "И всичките вярващи бяха заедно, и всичко имаха общо; и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго." Деяния 2:44-45. Също и Деяния 4:34-35 - "И никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото, и я слагаха при нозете на апостолите и раздаваше се на всеки според колкото му трябваше."
Каква само Вяра, в Господ Исус Христос!
Каква силна Надежда, че Той ни е приготвил нетленно богатство в небесата!
И най вече, каква огнена Любов! Да не наричаш НИЩО от имота си свое, но да го дариш на братята си в нужда, които любиш!
Това бе Ранната Църква. А все си мисля, че покрива, трябва да е по високо от основата!
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3354
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #17 on: December 11, 2009, 01:55:28 AM »
Здравей strannik,

мисля че твърде много внимание обръщаш на емоционалната страна на нещата. Нито милостта, нито милосърдието, нито любовта са категории, които да се базират или влияят от емоции. Емоциите са най-измамливото нещо, най-променливото и най-непостоянното.

Конктерно темата третира разликата между бедни и бедни и е добре ако пишеш конкретно по нея. Например това, че учениците не считаха нищо от имота си за негово, но го ползваха общо не е въпос на милосърдие, а на общностната ценностна система, която те бяха изградили в следствие на Христовото ученичество.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #18 on: December 11, 2009, 15:24:48 PM »
Здравей Watchman.
Прав си за емоциите, те наистина са непостоянни и променливи. И понеже емоциите са така, ако мога да ги определя - външен израз на чувствата, които човек изпитва вътре в себе си, то си спомних, как преди време с мой брат и приятел разговаряхме за тях - чувствата. И тогава осъзнах, че както печката не може да стопли без огън, така и душата не може да се стопли без чувства, обаче, когато трябва да изграждаш духовния си човек в отношението към Бога, а не към (примерно) жената, която си обикнал, то тогава чувствата наистина биха попречили, понеже Бог ни иска поклонници в Дух и Истина. Поради това съм напълно съгласен с твоя отговор. Извинявам се и за малкото отклонение от темата. Колкото за разликата между бедни и бедни, ще дам един цитат от едно малко послание, което историците твърдят, че датира от края на първи век, а в предвид написаното в него, наистина може да се смята, че е писано от самите апостоли. То се казва "Дидахе" и един мой брат го преведе от Руски. Ето и цитата: "На всеки, просещ от тебе, давай и не изисквай назад, защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове. Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен. Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет, защо е приел и на което се излага заключението, ще бъде изпитан относно това, което е направил, и няма да излезе оттам, докато не отдаде последния кодрант. Но и за това също е казано: нека твоята милостиня се намира в твоите ръце, докато ти не узнаеш, на кого да дадеш." В друга част на това послание към християнските общности сред народите, относно странстващите братя е записано: " Ако той желае да се засели при вас, то ако е занаятчия, нека се труди и да яде. А ако не знае занаят, то вие по свое усмотрение се погрижете така, че християнина да не живее сред вас празен. Ако той не желае да постъпи така, то той е христопродавец. Пазете се от такива!"
В предвид цитираното, което е напълно в съгласие с Божието Слово, мога да отговоря по темата следното: На всеки просещ от тебе давай и не изисквай, но все пак ти трябва да провериш неговата искреност. Ако може да работи, да му се даде да работи, за да се издържа. Ако е нетрудоспособен - инвалид, възрастен, болен и сам не може да се издържа, тука вече няма, какво да се колебаем. Ако може да работи, пък не иска, то на такива не сме длъжни да даваме нищо. Ако някой проси средства, за неща които са излишни или вредни, също не сме длъжни. Така че има наистина истински бедни, в които можем да различим сиромаха от притчата на Исус, който отиде в лоното на Авраам, има и такива, които търсят користта с нескрито сребролюбие. Сега се сещам и за един стих от първото послание към Тимотей - 5:16 - "Ако някой вярващ, мъж или жена, има сродници вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици". Ето как Словото ни говори, че има вдовици, но и че има и истински вдовици. Така че наистина има бедни, има и истински бедни! Нека Бог да даде на всеки очи за тази разлика.
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #19 on: December 11, 2009, 15:31:21 PM »
strannik,

Базирано на кои пасажи от Словото цитираното от теб е в пълно съгласие със Словото?

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #20 on: December 12, 2009, 01:40:58 AM »
Здравей Тихомир. Ще ти посоча няколко конкретни стиха от Словото, които могат да подкрепят цитираното от мен, но това което дадох, като цитат и това, което обясних в последствие се разбира със сърце и със съвест. Особено от духовно израснали християни, придобили от Бог разум и проницателен духовен поглед, върху дълбочините на Божието Слово, каквито аз лично смятам, че сте, предвид мъдростта на думите в постингите и на трима ви. Приемете това не като ласкателство или комплимент, но от искрено сърце! И понеже виждам, че сте човеци, които не приемат нищо безрезервно, но го подлагат на проверка с Писанията, както и трябва да е, то много бих желал да видя наистина, вашето мнение за цялото "Дидахе", защото това е учение базирано, върху учението на Господ Исус Христос, а в него има нещо изключително скъпоценно, което на мен много ми помогна и за което, ако желаете ще ви разкажа по нататък, но все пак не тук, за да не се откланяме от темата.
Ето и стиховете, с които подкрепям цитираното от мен!
Притчи 19:17 - "Който показва милост към сиромаха, дава на заем Господу и Той ще му въздаде за благодеянието му."
Еклесиаст 3:13 - "И още всеки човек да яде и да пие и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога."
Матея 5:7 - "Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост." Този стих свързвам конкретно с тази част на цитата - "Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен", понеже да дадеш на сиромах в нужда, безспорно е проява на милост, а на такъв ще се покаже милост в деня на съда, тоест греховете му ще бъдат опростени и такъв ще се яви като невинен, затова се казва, че той е невинен. Още един стих от Матея:
Матея 5:42 - "Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем."
Деяния 20:34 - "Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене."
Ефесяни 4:28 - "Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда."
Това са стиховете, за които се сетих сега. Дано да са достатъчни.
Но да се върнем на темата, която бе за разликата между бедни и бедни. Ти съгласен ли си с написаното за тях от мен?
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3354
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #21 on: December 12, 2009, 02:27:49 AM »
Quote from: Дидахе
"На всеки, просещ от тебе, давай и не изисквай назад, защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове. Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен. Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет, защо е приел и на което се излага заключението, ще бъде изпитан относно това, което е направил, и няма да излезе оттам, докато не отдаде последния кодрант. Но и за това също е казано: нека твоята милостиня се намира в твоите ръце, докато ти не узнаеш, на кого да дадеш."

Лично аз намирам проблеми в горния цитат от Дидахе-то. Чел съм го преди време на английски и имаше интересни и полезни неща в него. Но категорично не може да се приеме за апостолско писание.

Преди да направя кратък разбор на горния цитат, бих искал да спомена, че съм чел доста апокрифна литература и ми е познат стила и начина на мислене и писане на апокрифните автори. Те обичат да вмъкват думи записани в Библията в свои изречения в които добавят свои собствени мисли и идеи, като целта на вмъкнатите библейски думи е да придадат библейско звучене и от там авторитетност на собствените си измишления.

Стила в Дидахе не се различава от апокрифния стил. Аз не мога да приема апокрифните автори за друго освен за нечестиви и плътски човеци, които добавят на Божието Слово, което е грях, който няма да остане ненаказан.

Дори горния цитат от Дидахето илюстрира тази апокрифна техника и похват:

"На всеки, просещ от тебе, давай и не изисквай назад(цитат от Библията), защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове (добавено от апокрифния автор)."

Такова непрестанно цитиране и добавяне, като добавеното е много повече от цитираното е характерно за всеки апокриф и Дидахето не прави никакво изключение.

Другия проблем на Дидахето е изключително гръцката мисъл, която стои зад него. То не съдържа еврейската мисъл на хора които цял живот са се обучавали в Писанията и които знаят какво е Закон и какво е грях и вина и правда. Следващия цитат от Дидахето показва ясно, че автора си няма идея нито от Закона, нито от това какво е вина и какво е правда:

Quote from: Дидахе
Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен.

Невинен за какво, спрямо кое престъпление е невинен? За да има вина трябва да има нарушаване на Закона. Иначе няма вина. За каква невинност говори тука автора? Не става ясно, но това, което става ясно е че той самия не разбира фундаментални неща на Писанието. Нещо повече текста умело вкарва вина и страх в четящия. Това е една от техниките да се накара някой да приеме някое човешко писание като Божие. Чрез внушаване на страх и вина.

Quote from: Дидахе
Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет, защо е приел и на което се излага заключението, ще бъде изпитан относно това, което е направил, и няма да излезе оттам, докато не отдаде последния кодрант.

Това за последния кодрант е отново референция към думите на Исус целяща да внуши авторитетност на написаното, но всъщност цялото твърдение е голословно. Затова и Тихомир попита какви са Библейските основания да се счита, че този текст е в съгласие с Божието Слово.

Първо текста внушава вина за това, че някой е приел нещо без да имал нужда от него. Аз не виждам в Писанието подобна забрана от Бога. Има случаи когато приемаме неща за да почетем човека, който е решил да ни ги подари без да имаме реална нужда от тях. Не съм видял Бог да осъжда подобно нещо в Писанието. Но автора на Дидахето внушава страх и вина за нещо, което няма Библейско основание за страх. Това е зло само по-себе си. Това е фарисейския квас да се трупат бремена и правила върху хората, които Бог не е дал.

Quote from: Дидахе
Но и за това също е казано: нека твоята милостиня се намира в твоите ръце, докато ти не узнаеш, на кого да дадеш.

Всички тия правила и правилца, забрани и заплахи са просто едни човешки заповеди и измишления, които ще подмамят онези които не разбират Божиите пътища. Цялото учение внушава идеята за лично усъвършенстване чрез лични напъни, а не чрез вяра. Като изцяло липсва фокуса на Христовото благовестите и посланието на Царството на правдата.

Междувременно имайки се предвид ранната дата на съставянето на този сборник в него са попаднали и някои верни и полезни неща. Автора е събирал хаотично от различни източници по негово време и наред със собствените си измишления и еретичните и плътски умувания са попаднали и някои здрави принципи, които вероятно са били практикувани от здравите църкви от онова време.

Например, намирам за добър и здрав принципа, който е изявен в другия цитат даден от strannik:

Quote from: Дидахе
Ако той желае да се засели при вас, то ако е занаятчия, нека се труди и да яде. А ако не знае занаят, то вие по свое усмотрение се погрижете така, че християнина да не живее сред вас празен. Ако той не желае да постъпи така, то той е христопродавец. Пазете се от такива!"

Изискването да се владеят занаяти и всеки християнин да се труди е много полезен и важен принцип, който е изразен в Писанието с думите "който не иска да работи, той нито да яде". Пак в книгата Притчи а и в Писанието като цяло, усърдието в труда и занаята се поощрява, а леността и мързела порицават.

В днешното християнство хората не биват насърчавани да се трудят и работят, а напротив да си зарежат задълженията и да ходят да "проповядват и благовестват". Особено се тачат така наречените служения, които се рекламират на фирмен принцип. Подобни хора губят желание да работят и само мислят за служения и рано или късно започват да си въобразяват, че са я пророци, я апостоли, я помазаници Божии. Аз самия съм минал по този път и знам за какво иде реч, въпреки че аз работех през цялото време, освен накрая, когато реших, че ще влизам във full time ministry, в следствие на което записах една от най-позорните страници в живота си, защото Бог не беше с мен в плътската ми презумпция и ме остави да се проваля напълно.

Ето защо съм видял, че в Дидахето има и полезни неща явно запазени от апостолския дух, но като цяло то носи съвсем друг дух и цел и е напълно примесено с плътски бълнувания и гръцка философия.






Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #22 on: December 12, 2009, 10:33:59 AM »
strannik,

Съгласен съм с Watchman и както той каза въпросът ми беше, за да потърсиш внимателно дали всичко цитирано от този сборник е вярно.

Виждам, че изхождаш от презумпцията, че това е вярно и търсиш в Словото няколко пасажа, които да го потвърдят. Подходът ти е хлъзгав. Трябва да се усъмняваш във всичко и да търсиш дали думите на това имат подкрепа в Словото.

Така правиха беряните, които се усъмняваха в думите на Павел и търсиха в Писанията (или както днес погрешно е наречено "стария завет") потвърждение на това, което казва. Те бяха наречени от Божия Дух "благородни", докато днес биха нарекли такива хора "скептици" и биха ги гледали с лошо око.

За мнозина Павел казва "нови" неща, затова и се облягат сляпо на негови думи без да знаят кой пасаж от Писанията засяга той и правят погрешни заключения. Човекът е познавал добре Писанията и когато споделя неща, базирани на тях, не казва всеки път "1 Царе Х. Y" или "Второзаконие X. Y". Затова и беряните изследваха внимателно и това е написано за наш пример.

По същия начин трябва да бъдеш изключително внимателен към неща, които са извън Словото, както този материал, защото могат да погубят душата ти, колкото и плътта ти да харесва това, което е написано.

Нещо, което ми направи впечатление от няколкото твои съобщения, е че наблягаш на някакъв особен вид "разбиране":
Quote
Ще ти посоча няколко конкретни стиха от Словото, които могат да подкрепят цитираното от мен, но това което дадох, като цитат и това, което обясних в последствие се разбира със сърце и със съвест.

Аз лично не мога да проумея какво означава да се разбере "със сърце" или "със съвест". Тази терминология е общоприета в доста религиозни среди, но всъщност няма особен смисъл.

В Словото се набляга изключително на разбирането на думите и още по-специално на "изпитването" на думите. И то не някак философско, а напълно здраво и ясно с цялото същество.

Днешното философско християнство търси особен скрит смисъл във всичко и така пропуска това, което е написано на ясен език. По този начин няма добра основа и всичко се гради на основа, която ще погуби душите на мнозина.



Това беше просто вметка към писаното от теб. И все пак темата е съвсем различна, нека да се върнем към нея.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #23 on: December 12, 2009, 18:23:45 PM »
Здравей Watchman.
Разбирам написаното от теб. Аз също никак не обичам философията, защото това е мъдрост, която претендира за божествена, но си остава земна, животинска, бесовска. Нито обичам апокрифната литература и почти не съм чел такава. Зачитал съм се преди десетина години в подобни книги, които са добавени в синодалното издание на Библията, като 3то Ездра например, Товит или добавените към Данаил глави 13 и 14, но пишещото в тях си противоречи със Словото Божие и са някакви басни и празни приказки, на които мястото никак не е в Библията, поради което ги откъснах тогава от нея. Абсолютно съм съгласен, че е в характера на дявола, да смесва истината с лъжа, както казваш, но наистина не съм проверявал Дидахето в такава светлина, нито съм допускал за възможно в него да има фарисейски квас. Поради това, казаното от теб ми е доста интересно и с удоволствие сега ще разгледам въпросните стихове и в такава светлина! Но разговора тръгва в друга насока и ако трябва, да отворим нова тема!
Но все пак, трябва ли да отхвърлим написаното от апокрифния автор, когато то не е в противоречие със Словото, а даже в съгласие? Визирам конкретния пример, който даде за добавен от автора на Дидахе: - "защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове", но нека да видим и библейския контекст, който казва "не изисквай назад". Словото ни насърчава със стиха от Лука 6:35"...правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад и наградата ви ще бъде голяма...". Именно за това, дадох на Тихомир стиха на Еклесиаст 3:13 - "И още всеки човек да яде и да пие и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога." Защото тук трябва да се замислим: - Кое е дар от Бога? Отговора е - Насладата от доброто на труда на човека! Но ще попита някой, нали това добро на което той се наслаждава, все пак е в резултат от неговия труд, как тогава е Дар от Бог? Отговора намираме в Божието Слово, което казва, че не сме свои си, но Божии, Негови раби. Следователно, дори и произвели блага със собствен труд, пак това е дар от Бог за нас и като Негови слуги, всичко наше е Негово и дори самите ние. При това положение, правейки милостиня на човек, който ти проси, дефакто ти даваш нещо Божие, и във връзка с въпросния контекст - "не изисквай назад", ако ти си го поискаш назад, то си остава просто един върнат заем, а би могъл да бъде Дар Божий и да придобиеш блаженство. Ясно е, че ако човека ти поиска в заем, ти си си в правото да го потърсиш след време, но в Лука се казва "заемайте, без да очаквате и наградата ви ще бъде голяма"! Поради всичко това, не намирам за уместно този цитат от Дидахе, да се дава за пример на смесване на Божие Слово с човешко слово! Защото той, както доказах е в съгласие със Словото!
За следващия цитат - "Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен". И последвалия въпрос:
Quote
"Невинен за какво, спрямо кое престъпление е невинен?"
Спрямо всички, които Словото нарича - грях! Защото е ясно, че всеки човек е грешен, ясно е, че всеки човек минава през съд, но е ясно и това, че милостта, ще бъде похвалена на съда! Или по точно - проявената от човек Благост и Милост е изява на дело на Христовия пример и учение! И понеже е показал милост и на него се показва милост, тоест Бог му прощава! Понеже самия акт на милосърдие към сиромах е акт на смирение пред Отец и покорство на волята Му! Затова такива на съда са оправдани и в очите на Господ - невинни, понеже Той ги е измил със собствената си кръв, поради вярата в Него, която са доказали на дело.
Колкото за следващия цитат: - "Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет...", то трябва да кажа, че посочения случай за пример -
Quote
"Има случаи когато приемаме неща за да почетем човека, който е решил да ни ги подари без да имаме реална нужда от тях. Не съм видял Бог да осъжда подобно нещо в Писанието"
отново не е уместен и разминаващ се с контекста, който е "на всеки просещ от теб", защото Дидахето визира човек, който ти иска, не когато някой ти дава и ти се явяваш, като приемащ! Нека наистина да направим разлика между двете, защото едно е някой да ти даде, като да иска да го почетеш и уважиш, друго е когато ти самия лично искаш, без да са ти предлагали! И тук думичката "горко" е казана в смисъл - приемащия да внимава, че ще има време, когато за това ще даде отчет! Защото основателна причината да поискаш, може да бъде само една - нужда! И ако се установи, че такава няма, то не остава друга причина за искането, освен користолюбие или сребролюбие, което е идолопоклонство! Сега разбираш ли защо се казва думичката "Горко"? Защото сребролюбци няма да влязат в небесното царство! Сега разбираш ли защо Дидахе предизвиква страх в четящия? Виждаш ли, че не да няма, но наистина има основание за това? И че извода ти, че това е зло само по себе си, остава неподплатен Библейски. Защото начало на Мъдростта е Страх от Господ.
Колкото за Дидахето, като цяло, дали носи съвсем друг дух и цел, е въпрос на проверка и доказване със Словото Божие, за което ако ми позволите, ще отворя нова тема. Защото наистина бих искал да го проверим дали има неща, противоречиви спрямо учението Христово!

Тихомир. Съгласен съм че трябва да бъдем внимателни към всички текстове, които са извън познатите ни 66 книги на Библията, като този материал, именно за това, нека да го погледнем през Нея. Колкото до сърцето и съвестта, ще поясня, какво имам в предвид, но в друга тема!
С уважение, към всички вас!
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3354
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #24 on: December 13, 2009, 00:55:03 AM »
Здравей strannik,

от отговора ти разбирам, че не си вникнал достатъчно в нещата които съм писал и в техния смисъл. Ще ти обърна внимание на някои моменти без да се впускам изчерпателно защото много ще се разпилеем в темата:

Quote
Но все пак, трябва ли да отхвърлим написаното от апокрифния автор, когато то не е в противоречие със Словото, а даже в съгласие?

Преди всичко въпроса е можем ли да приемем апокрифния автор за Божий служител или не. На основание на всичко написано в Дидахето аз категорично не мога да го приема за човек, който вярва и прогласява Истинското благовестие.

Quote
Визирам конкретния пример, който даде за добавен от автора на Дидахе: - "защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове", но нека да видим и библейския контекст, който казва "не изисквай назад". Словото ни насърчава със стиха от Лука 6:35"...правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад и наградата ви ще бъде голяма...". Именно за това, дадох на Тихомир стиха на Еклесиаст 3:13 - "И още всеки човек да яде и да пие и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога." Защото тук трябва да се замислим: - Кое е дар от Бога? Отговора е - Насладата от доброто на труда на човека!

Разсъжденията ти по този въпрос не са задълбочени. Писанията не ни казват, че когато става въпрос за Божий дар то непременно да става въпрос за това да се наслаждава човек от доброто на всичкия си труд. Безспорно това е дар от Бога, но по никой начин това не е дефиницията за дар от Бога в Писанията. Например според 1Кор. 7:7 за едни е дар от Бога да се оженят, а за други да останат безбрачни. Това също е дар от Бога. Според Еф. 2:8 спасението чрез вяра е дар от Бога. Така че не можем така едностранчиво да дефинираме дар от Бога. Още повече, че всичко което човек има и му е дадено - въздух ли е, храна ли е, дишане ли е, все е дар от Бога, понеже ние нищо не притежаваме и нищо от нас не е излязло.

Quote
За следващия цитат - "Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен". И последвалия въпрос:
Цитат
"Невинен за какво, спрямо кое престъпление е невинен?"
Спрямо всички, които Словото нарича - грях!

Според това, което си написал излиза, че всеки който дава според заповедта за даването е невинен спрямо всеки грях който е описан в Словото. Надявам се сам да разбираш колко погрешно е подобно становище. Един човек може да дава според заповедта и да е виновен за една камара други грехове.

Quote
Защото е ясно, че всеки човек е грешен, ясно е, че всеки човек минава през съд, но е ясно и това, че милостта, ще бъде похвалена на съда! Или по точно - проявената от човек Благост и Милост е изява на дело на Христовия пример и учение! И понеже е показал милост и на него се показва милост, тоест Бог му прощава! Понеже самия акт на милосърдие към сиромах е акт на смирение пред Отец и покорство на волята Му!

Тук очевидно смесваш милост и милосърдие. Това са две различни неща. Милосърдието е даване на блага, а милостта е даване на шанс за поправление. Има хора които дават на сиромаси със всякакви нечисти мотиви. Най-вече съм виждал да го правят за да облажават егото си и да се издигат в собствените си очи. Така, че акта на даване може да бъде подплатен с всякакви нечисти мотиви и сам по себе си не значи нищо. За да означава нещо е задължително да са изпълнени редица други условия за да бъде наистина праведно дело.

Quote
Колкото за следващия цитат: - "Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет...", то трябва да кажа, че посочения случай за пример -
Цитат
"Има случаи когато приемаме неща за да почетем човека, който е решил да ни ги подари без да имаме реална нужда от тях. Не съм видял Бог да осъжда подобно нещо в Писанието"
отново не е уместен и разминаващ се с контекста, който е "на всеки просещ от теб", защото Дидахето визира човек, който ти иска, не когато някой ти дава и ти се явяваш, като приемащ! Нека наистина да направим разлика между двете, защото едно е някой да ти даде, като да иска да го почетеш и уважиш, друго е когато ти самия лично искаш, без да са ти предлагали!

Цитирания текст в Дидахето по никой начин не дава основание да се мисли, че се визира човек, който иска да приема, защото тогава би било написано "горко на искащия" а то е написано "горко на приемащия". По този начин се визират не искащите както ти предполагаш а именно приемащите, както е и написано ясно. Ето защо намирам разсъжденията ти за погрешни. Явно желанието ти да защитиш авторитетността на Дидахето е по-силно от бдителността ти за Истината.






Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #25 on: December 15, 2009, 00:25:26 AM »
Здравей отново Watchman.
С този отговор, ме направи да се усмихна широко.
Всъщност установявам, че всеки от нас двамата, си мисли, че другия не е вникнал в неговите думи. :)
А след твоя отговор, аз имам сериозно основание за това! Виж тези не един, но два примера:
Първия е на стиха от Притчи 19:17, който приложих в подкрепа на размислите ми. А той гласи: "Който показва милост към сиромаха, дава на заем Господу и Той ще му въздаде за благодеянието му." Тук ще вмъкна твоя цитат:
Quote
"Тук очевидно смесваш милост и милосърдие. Това са две различни неща. Милосърдието е даване на блага, а милостта е даване на шанс за поправление."
По принцип това е вярно, но не е напълно точно, защото, ако трябва да приема твоето съждение, като напълно точно, то излиза, че в този стих от Притчи, става дума за "даване на шанс" на този сиромах и по този начин излиза, че се дава заем Господу!? Разбира се че това не е така, но че се говори за снабдяване на нужда, тоест за проява на Милосърдие! Но все пак в стиха е употребена думата Милост! Е, ако при мен смесването на Милост с Милосърдие е неправилно, то и в Словото ли е неправилно? Съгласен съм, че това са две различни думи, но те са много общи, защото и двете имат общ корен! А това, че аз съм си позволил да ги смеся, то е защото съм видял това в Притчи! И виждайки това, как да не направя заключението, че макар и различни неща, пак Милосърдието е един вид Милост! Въпросния случай е типичен пример, колко е важен Духа на Словото, не толкова буквата! Защото да се захапе буквата е, като да ходиш по острото на бръснач и е крайно опасно!
Ето и втория пример, който показва, че не вникваш в думите. Защото хващаш само едно "парче" от изказаното, но предходното обяснява смисъла!
Quote
Цитирания текст в Дидахето по никой начин не дава основание да се мисли, че се визира човек, който иска да приема, защото тогава би било написано "горко на искащия" а то е написано "горко на приемащия". По този начин се визират не искащите както ти предполагаш а именно приемащите, както е и написано ясно. Ето защо намирам разсъжденията ти за погрешни. Явно желанието ти да защитиш авторитетността на Дидахето е по-силно от бдителността ти за Истината.
А ето и целия текст в Дидахе:
Quote
"На всеки, просещ от тебе, давай и не изисквай назад, защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове. Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен. Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет, защо е приел..."
Ето как ти хващаш "горко на приемащия", но не се вглеждаш в предното, което показва за какъв приемащ става дума - "на всеки просещ от теб"! Виждаш ли сега, че разсъжденията ми не са погрешни и че не аз, а Словото защитава авторитетността на Дидахето! :)
Да видим и това:
Quote
"Според това, което си написал излиза, че всеки който дава според заповедта за даването е невинен спрямо всеки грях който е описан в Словото."

Никак не твърдя, че самото "даване" ни оневинява! Оневинява ни Христос, чрез своята кръв, по благодат, поради Божията Милост! Но Божието Слово казва "изработвайте спасението си" и това което искам аз да се разбира от написаното от мен е, че имам в предвид това, че добродетелите натежават на "везната". Нали си чел в книгите на Царете и Летописите, как за един цар пише, че е струвал зло, за друг, че е струвал добро! Не е нужно да поясняваме, че това зло или добро е съвкупност от всичките му дела на земята. И накрая, като се "тегли чертата", везната накланя или към злото или към доброто. Ясно е, че има лицемери, които дават, за да ги видят. Аз не визирам такива, а тези, които дават от чисто сърце, с искреност. Колкото камарата с други грехове, ясно е, че с подаяния няма да се изчистят, но когато пред Бог има искрено покаяние от породена в сърцето Вяра и която, забележи, започне да се доказва с ДЕЛА, защото вяра без дела е мъртва, то тогава тези дела, почват сериозно да натежават на "везната"! При все това, дори и при липса на покаяние и Вяра, пак от съвест ако човек даде на сиромах в нужда, не поради лицемерие да го видят, пак това, макар и мъничко накланя везната!
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3354
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #26 on: December 15, 2009, 00:39:40 AM »
Quote
Първия е на стиха от Притчи 19:17, който приложих в подкрепа на размислите ми. А той гласи: "Който показва милост към сиромаха, дава на заем Господу и Той ще му въздаде за благодеянието му." Тук ще вмъкна твоя цитат:
Цитат
"Тук очевидно смесваш милост и милосърдие. Това са две различни неща. Милосърдието е даване на блага, а милостта е даване на шанс за поправление."
По принцип това е вярно, но не е напълно точно, защото, ако трябва да приема твоето съждение, като напълно точно, то излиза, че в този стих от Притчи, става дума за "даване на шанс" на този сиромах и по този начин излиза, че се дава заем Господу!? Разбира се че това не е така, но че се говори за снабдяване на нужда, тоест за проява на Милосърдие! Но все пак в стиха е употребена думата Милост! Е, ако при мен смесването на Милост с Милосърдие е неправилно, то и в Словото ли е неправилно? Съгласен съм, че това са две различни думи, но те са много общи, защото и двете имат общ корен! А това, че аз съм си позволил да ги смеся, то е защото съм видял това в Притчи! И виждайки това, как да не направя заключението, че макар и различни неща, пак Милосърдието е един вид Милост! Въпросния случай е типичен пример, колко е важен Духа на Словото, не толкова буквата! Защото да се захапе буквата е, като да ходиш по острото на бръснач и е крайно опасно!

Нека първо да ти обърна внимание, че стиха на който се осланяш е погрешно преведен и цялата ти концепция се базира на един погрешен превод. Думата използвана в Притчи 19:17 не е милост а е милосърдие, или акт на благост към сиромаха. Това е думата "кхаанан". Докато думата на еврейски за милост (даване на шанс за поправление) е "рахем". Така, че Духа и буквата на Словото са едно. Ако пропуснеш прецизността на детайла в конкретната дума, която Бог е дал, то ще пропуснеш и Духа.

За другите неща ще ти отговоря по после поради липса на време.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

The Disciple

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 191
  • !Мълчанието е съучастие в престъплението!
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #27 on: December 16, 2009, 20:38:53 PM »
Здравей отново Watchman.
С този отговор, ме направи да се усмихна широко.
Всъщност установявам, че всеки от нас двамата, си мисли, че другия не е вникнал в неговите думи. :)
А след твоя отговор, аз имам сериозно основание за това! Виж тези не един, но два примера:
Първия е на стиха от Притчи 19:17, който приложих в подкрепа на размислите ми. А той гласи: "Който показва милост към сиромаха, дава на заем Господу и Той ще му въздаде за благодеянието му." Тук ще вмъкна твоя цитат:
Quote
"Тук очевидно смесваш милост и милосърдие. Това са две различни неща. Милосърдието е даване на блага, а милостта е даване на шанс за поправление."
По принцип това е вярно, но не е напълно точно, защото, ако трябва да приема твоето съждение, като напълно точно, то излиза, че в този стих от Притчи, става дума за "даване на шанс" на този сиромах и по този начин излиза, че се дава заем Господу!? Разбира се че това не е така, но че се говори за снабдяване на нужда, тоест за проява на Милосърдие! Но все пак в стиха е употребена думата Милост! Е, ако при мен смесването на Милост с Милосърдие е неправилно, то и в Словото ли е неправилно? Съгласен съм, че това са две различни думи, но те са много общи, защото и двете имат общ корен! А това, че аз съм си позволил да ги смеся, то е защото съм видял това в Притчи! И виждайки това, как да не направя заключението, че макар и различни неща, пак Милосърдието е един вид Милост! Въпросния случай е типичен пример, колко е важен Духа на Словото, не толкова буквата! Защото да се захапе буквата е, като да ходиш по острото на бръснач и е крайно опасно!
Ето и втория пример, който показва, че не вникваш в думите. Защото хващаш само едно "парче" от изказаното, но предходното обяснява смисъла!
Quote
Цитирания текст в Дидахето по никой начин не дава основание да се мисли, че се визира човек, който иска да приема, защото тогава би било написано "горко на искащия" а то е написано "горко на приемащия". По този начин се визират не искащите както ти предполагаш а именно приемащите, както е и написано ясно. Ето защо намирам разсъжденията ти за погрешни. Явно желанието ти да защитиш авторитетността на Дидахето е по-силно от бдителността ти за Истината.
А ето и целия текст в Дидахе:
Quote
"На всеки, просещ от тебе, давай и не изисквай назад, защото ОТЕЦ иска всичко давано да бъде от Неговите дарове. Блажен е даващия според заповедта, защото той е невинен. Горко на приемащия, защото ако някой, имайки нужда, приеме, той ще бъде невинен, но ако няма нужда, той ще даде отчет, защо е приел..."
Ето как ти хващаш "горко на приемащия", но не се вглеждаш в предното, което показва за какъв приемащ става дума - "на всеки просещ от теб"! Виждаш ли сега, че разсъжденията ми не са погрешни и че не аз, а Словото защитава авторитетността на Дидахето! :)
Да видим и това:
Quote
"Според това, което си написал излиза, че всеки който дава според заповедта за даването е невинен спрямо всеки грях който е описан в Словото."

Никак не твърдя, че самото "даване" ни оневинява! Оневинява ни Христос, чрез своята кръв, по благодат, поради Божията Милост! Но Божието Слово казва "изработвайте спасението си" и това което искам аз да се разбира от написаното от мен е, че имам в предвид това, че добродетелите натежават на "везната". Нали си чел в книгите на Царете и Летописите, как за един цар пише, че е струвал зло, за друг, че е струвал добро! Не е нужно да поясняваме, че това зло или добро е съвкупност от всичките му дела на земята. И накрая, като се "тегли чертата", везната накланя или към злото или към доброто. Ясно е, че има лицемери, които дават, за да ги видят. Аз не визирам такива, а тези, които дават от чисто сърце, с искреност. Колкото камарата с други грехове, ясно е, че с подаяния няма да се изчистят, но когато пред Бог има искрено покаяние от породена в сърцето Вяра и която, забележи, започне да се доказва с ДЕЛА, защото вяра без дела е мъртва, то тогава тези дела, почват сериозно да натежават на "везната"! При все това, дори и при липса на покаяние и Вяра, пак от съвест ако човек даде на сиромах в нужда, не поради лицемерие да го видят, пак това, макар и мъничко накланя везната!




               Привет  страннико,
провокиран от писанията  ти ,реших и  аз  да се  понамеся, надявам се за  добро.

       Първо,  още  от  началният  ти  пост  остро   впечатление  прави  че  ти  не   правиш   разлика  м/у  милост  и  милосърдие -  а  е  добре  да   правиш,  което  и  Уочман  ти е  загатнал.
      Определено  е  Възможно   човек  да  прави  дела  на  милосърдие  т.е.  да  дава  на  бедни, да  дарява,  да  участва  в   дарителски   кампании и  т.н.  и   въпреки това   сърцето   му  да  е  нечестиво,  пълно  с  непростителност,гняв,завист, омраза и  безмилостност   -   все  неугодни  на  Бога  неща.
     Таккъв  човек  ще  получи  ли  Боожието  одобрение  ако  и  да  пръсне  миллиони  по  дарителски  кампании -  естествено  не!
                 И  Иуда  Искариотски  уж  бе  много  загрижен  за  бедните,  но  какво  му  каза  Христос  когато  една  жена  му  помаза  нозете  с  много  скъп  парфюм:
      "Остави, бедните.  Бедните  всякога  се  намират м/у  вас,  но  аз  не  се  намирам  всякога!"
         Така и  когато  духът  на  Господа  е  с  тебе  е  неизмерно  по-важно   да  се  покориш  на  нуденето  на  Духа,  а  не  да  вършиш   мъртви  дела  на  "милосърдие".
 
     Според  както  пише  и  в  1  книга  на  Самуила  15:22  стих  --
  "Защото  послушанието  е  по-добро  от   жертвата ,  и  покорността  към  Господа  по-приемлива  от  приносите  за   грях."
          Не  ставаи   като  Саул   които    си   мислеше  че   може  да  замести  с  нещо  или  по-друг  начин  да  придобие  Божието   благоволение   освен  с  послушание  и  покорство на  Словото  Божие  което   доиде   към  него    от  пророка.

     Не  знам,  не  знам  друго  нещо  да  накляна  везните....


"Преди  всичко  се  пазете  от  Фарисеиския   квас,    които  е  лицемерие!"
          Исус - Лука  12 глава

    "Mразя, презирам фестивалите ви и няма да благоволя в тържествените ви събрания...отмахнете от мен шума на песните си...НО НЕКА ТЕЧЕ ПРАВОСЪДИЕТО КАТО ПОТОК, ПРАВДАТА КАТО ВЕЧЕН ИЗВОР

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #28 on: December 16, 2009, 22:17:02 PM »
Съгласен съм, че покорството и послушанието пред Бог, е по важно от жертви и дарения. Защото да проявиш покорство и послушание, това е акт на смирение пред Бог. А на смирени Той дава благодат! Но имайки благодат, тези Негови смирени - раждат плодове, а не само листа! И то чрез Духа! В Галатяни има изброени 10 плода, от които, шестия и седмия са милост и милосърдие.  Тези 10 плода, са посочени там (в Галатяни 5:22-23), за да ги има всред нашите клони! Защото ако мине Исус, огладнял покрай нас, тежко ни горко, ако види само едни - "листи"!
Така че, било Милост, било Милосърдие, като плодове на Духа, да се намират всред нас!
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4

strannik

  • Общителен
  • ***
  • Posts: 96
    • http://bratoliubie.alle.bg/
Re: Милосърдие за бедните - кои бедни?
« Reply #29 on: September 26, 2011, 22:39:09 PM »
Наскоро забелязах нещо, на което не бях обръщал внимание. Плодовете на Духа в Галатяни 5:22, в оригинала не са десет, а девет! Така е и в Цариградското издание. И разликата е точно във въпросните две думи - милост и милосърдие и по точно в думата "милост", която липсва в Цариградското издание.
"А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера, кротост, въздържание"
Както виждаме, думичката е само една - Милосърдие!
"Ето, вие постите за препирания и карания,
И да биете с нечестиви пестници:
Не постете както днес
За да се чуе горе гласът ви."
Исая 58:4