Author Topic: Римл. 13:8-12  (Read 10330 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Римл. 13:8-12
« on: May 28, 2009, 13:13:22 PM »
Римл. 13:8  Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
Римл. 13:9  Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
Римл. 13:10  Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
Римл. 13:11  И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
Римл. 13:12  Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.


Размишлявах снощи върху горния пасаж и някои неща ми направиха сериозно впечатление, които бих искал да споделя във форума.

Първото беше, че във стих 8 думата за обичам е "агапе" и следва да се преведе любя, а не обичам (филео), защото обичта е душевна и приятелска привързаност, което не може да бъде дължимо към всички човеци. Човек може да има подобно отношение само към ограничен брой много близки хора.

От друга страна длъжността да имаме любов (агапе) един към друг остава, макар и разбирана от малцина. Въпроса за това какво означава "да любиш" братята заслужава своя собствена тема, но основното значение на това няма нищо общо с любезността и емоциите, но има всичко общо с това да бъдем източник на Небесен живот за останалите. Това е задължението на любовта.

Стих 9 ми напомни за заповедта да обичаш ближния си както себе си. Има хора, които смятат, че под "ближния" се визират всички хора, което е напълно неоправдано от Писанията. Ако Бог под "ближния" имаше предвид всички хора, той просто щеше да каже "да обичаш всички хора както себе си" или просто "да обичаш хората както себе си". Но текста не казва това. Нещо повече, когато Исус беше попитан - "кой е моя ближен" - Той не отговори "ами всички хора са ваши ближни", но вместо това даде притча според, която беше направен извода, че твоя ближен е този, който ти показва милост. На друго място имаме заповедта "обичайте враговете си", което някой би счел, че след тази заповед - и "ближен" и "враг" е едно и също по отношение на любовта. Но двете заповеди се различават. Не се казва "обичайте (любете) враговете си както себе си", но "обичайте (любете) враговете си. (точка)" Следователно продължава да има разлика между враг и ближен, ако и да се дължи любов и към враговете.

Другия момент по отношение на враговете е че не се казва да любим Божиите врагове, казва се само за личните врагове, поне доколкото аз разбирам.

Другия момент от стих 9 и 10 е че очевидно Павел е загрижен Закона да бъде изпълнен. "Любовта изпълнява закона". Това е доста различен подход от този на тези, които твърдят че закона е отменен, отпаднал или нещо такова. Ако беше отпаднал, то защо Павел да е загрижен Закона да бъде изпълнен чрез любовта? Щеше просто да напише, любовта е новия път на вярата, закона няма никакво значение повече, защото е отпаднал. Този момент е много важен, защото ние следва да разбираме, че Закона е Божия стандарт за праведност и той трябва да бъде изпълнен. Ето защо, когато Павел пише за "един по превъзходен път" на любовта, той внимава да изясни, че любовта изпълнява закона. И ако нещо, което се струва на някого, че е любов, но води до нарушаване на Закона, то това е фалшификат, а не библейската любов, която трябва да следват Христовите ученици.

В стих 10 апостол Павел дава една много важна характеристика на истинската любов, чрез която можем да се научим как да следваме любовта, а също и да разпознаваме истинската любов от фалшификатите: "Любовта не върши зло на ближния"

Докато размишлявах аз бях силно впечатлен от значението на тези думи. Думата "върши зло" има доста по-специфично значение от това, което са ни предали преводачите. Буквално значението на оригиналните думи е "любовта не причинява вреда на ближния" Като думата за вреда има още по-дълбока специфика, включително значението на "да поквари, да разврати, да изкриви".

Следователно, това което апостола ни учи тук е, че истинската любов не само няма да причини материални вреди и щети на ближния, но също така няма да му навреди духовно. Няма да го подведе към грях или ерес с лош пример, няма да го подмами към повърхностно отношение към вярата. Няма да го съблазни с компромиси спрямо греха, няма да го насърчи в това да бъде неразбиращ и невеж относно истината. Няма да притъпи сетивата му на разпознаване, няма да остави греха му неизобличен, няма да остави заблудата му неосветена. Въобще всичко, което би довело до покваряването и изкривяването на ближния няма да бъде толерирано от истинската любов.

Ето защо мисля е нужно някои да сверят часовниците си с Божието Слово спрямо своето разбиране и практикуване на любовта. Защото само истинската любов изпълнява закона, защото само тя не причинява развала, вреда и поквара на ближния. А онези, които следват всякакви форми на лъже-любов са в нарушение на Закона и съдбата им ще бъде с беззакониците.

Може би именно затова Павел се обръща не към светските, а към християните и им казва в стих 11: "часът е вече настъпил да се събудите от сън" Време е християните да се събудят от сън. Това само по себе си е отрезвяваща мисъл, че дори християните все още спят и е нужно апостола да ги призовава към събуждане. Но в този пасаж има нещо повече. Оригиналната дума преведена като "сън" е "hupno", същата дума от която произлиза думата "хипноза". Хипнозата е състояние в което човек няма съзнание за реалността, но е погълнат от псевдо реалността диктувана от хипнотизатора.

С други думи апостола призовава християните да се събудят от псевдо реалността на своя необновен ум. Когато ума не е обновен според Божието Слово и Истина, той е все още под хипнозата на ценностната система, постановките и категориите на този свят. Ето защо един човек може да е повярвал, но докато неговия ум не е обновен той е като в хипноза, като в сън, който го отделя от реалността и е крайно време да се събуди, защото само чрез обновения  и просветления ум ние ще можем да отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #1 on: May 28, 2009, 14:23:33 PM »
Другия момент по отношение на враговете е че не се казва да любим Божиите врагове, казва се само за личните врагове, поне доколкото аз разбирам.

Не случайно Давид, който беше човек по Божието сърце, каза:
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе? Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

Тук става въпрос за Божиите врагове. Затова думите на Исус не са в противоречие с Псалмите.

А относно любовта към враговете НИ, пише още в закона. Много хора мислят, че Исус въвежда новости, но когато той казва да обичаш враговете си, Той всъщност синтезира извода от следния пасаж от Закона:
Изход 23:5. Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш пак непременно да помогнеш заедно с него.

Поради неразбирането на темата за любовта мнозина са били излъгани от днешниия религиозен хуманизъм и считат думите на Давид като някакъв вид грешка или проблем, на който нямат отговор, но все пак са склонни да вярват на проповедниците си, отколкото на Божиите Думи.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #2 on: May 28, 2009, 19:03:22 PM »
Наистина има много благо в това да се размишлява върху Божието Слово, благодарим ти, че споделяш с нас, своите мисли.

Думите на апостола, че любовта изпълнява закона (е изпълнението на закона в др. превод) са много обнадеждаващи. Понеже не ни пращат да пазим буквата на закона и да се загубим в "правило след правило, заповед след заповед", а ни дават да гледаме нагоре и винаги пред очите ни да е целта. Която в спазването на буквата може да се загуби бързо. А целта ни е да пазим Христовите заповеди, понеже нашият Завет е с Него, Нашият Господ и Спасител.

Той стана Жертва и за Своите врагове, така че и те сега се спасяват, защото Той изработи прошка и за тях. Както даде и на мен, въпреки че бях Негов враг.

Направи ми впечатление, че дефинираш своя ближен, като този, който ти показва милост. 
Quote
но вместо това даде притча според, която беше направен извода, че твоя ближен е този, който ти показва милост.
Така изказано излиза, че можем да считаме за свои ближни, на които и дължим любов, само тези които на нас ни показват милост.
Но това правят и езичниците- обичат тези, които и тях обичат.

По правилно е да се каже, че този който проявява милост, той се показва като истински ближен, защото показва любов към нуждаещия се.

Исус ни заръчва и ние да правим така- да показваме любов и грижа към всеки нуждаещ се непознат, даже да е и наш неприятел, в неприятелско място. Както беше положението на самарянина в Юдея.
Така сме и ни е сега в света- живеем на неприятелско място, сред невярващи хора, които често ни мразят. Но пак Господ желае, ние да им показваме милост, защото Той така направи и такава заповед ни остави.

На фона на това е много странен призивът да обичаме нашите врагове, но да мразим Божиите. Кои са Божиите врагове в новозаветно време? - трябва дефиниция.
 Как да ги различим от нашите, собствени?
 За кого можем да кажем, че Исус го мразеше?
Заръча ли Исус, този хипотетичен човек, Божи враг, да бъде мразен и от учениците?
По какъв начин трябва да изразяваме нашата омраза?
Как Исус изрази омразата си към злодеите, Божии врагове, които Го разпънаха?

 Светът добре разбира посланието на омраза и отговаря много адекватно на него- с омраза. Това му е лесно.

Обърква се, обаче когато вместо очакваната омраза получи "Господи, прости им, те не знаят какво вършат!"

За хипнозата си прав. Ако не подържаме едно постоянно обновяване на ума си, чрез Божието Слово, постепенно изпадаме в дрямка и в сън, относно работите и мислите за Божието Царство, а хипнотично заживяваме в светските неща.
А това ни прави да осиромашеем за Божието Царство. (Пр. 6: 10, 11).

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #3 on: May 28, 2009, 20:43:43 PM »
Думите на апостола, че любовта изпълнява закона (е изпълнението на закона в др. превод) са много обнадеждаващи. Понеже не ни пращат да пазим буквата на закона и да се загубим в "правило след правило, заповед след заповед", а ни дават да гледаме нагоре и винаги пред очите ни да е целта. Която в спазването на буквата може да се загуби бързо. А целта ни е да пазим Христовите заповеди, понеже нашият Завет е с Него, Нашият Господ и Спасител.
Бог никъде не е нарича Своя Закон "заповед след заповед и правило след заповед".

Това е отношението на нечестивите, а не на праведните. Трябва да премислиш отношението си към Божия закон, защото в момента говориш неща, които противоречат на Писанията (Виж Исая 28).



Quote
Той стана Жертва и за Своите врагове, така че и те сега се спасяват, защото Той изработи прошка и за тях. Както даде и на мен, въпреки че бях Негов враг.

Направи ми впечатление, че дефинираш своя ближен, като този, който ти показва милост.

Quote
но вместо това даде притча според, която беше направен извода, че твоя ближен е този, който ти показва милост.
Така изказано излиза, че можем да считаме за свои ближни, на които и дължим любов, само тези които на нас ни показват милост.
Но това правят и езичниците- обичат тези, които и тях обичат.

По правилно е да се каже, че този който проявява милост, той се показва като истински ближен, защото показва любов към нуждаещия се.

Исус ни заръчва и ние да правим така- да показваме любов и грижа към всеки нуждаещ се непознат, даже да е и наш неприятел, в неприятелско място. Както беше положението на самарянина в Юдея.

Така сме и ни е сега в света- живеем на неприятелско място, сред невярващи хора, които често ни мразят. Но пак Господ желае, ние да им показваме милост, защото Той така направи и такава заповед ни остави.
Дефиницията е взета буквално от Словото, а не е измислица на Watchman. Ето какво Исус одобри като дефиниция:
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

Забележи, че не нападнатият е бил ближен на самарянина, който помогна, а обратното - този, който помогна се показа ближен на нападнатия. Затова ближни са тези, които показват милост.

Твоите разсъждения са базирани на точно обратното.


Quote
На фона на това е много странен призивът да обичаме нашите врагове, но да мразим Божиите. Кои са Божиите врагове в новозаветно време? - трябва дефиниция.
Първо трябва да премислиш въпроса си - каква е разликата между "новозаветно" и "старозаветно" време? В тази разлика включват ли се "Божиите врагове"? Различни ли са те? И преди да отговориш помисли откъде черпиш тази информация - от кои пасажи в Словото.

Quote
Как да ги различим от нашите, собствени?
Всеки вярващ е бил враг на Бога и е имал свои приятели, които също са били врагове на Бога, но не са били негови лични (на сегашния вярващ) врагове.

Quote
За кого можем да кажем, че Исус го мразеше?
Писано е, че Той мрази нечестивите (Псалм 11:5).

Quote
Заръча ли Исус, този хипотетичен човек, Божи враг, да бъде мразен и от учениците?
Искам да отбележа, че "хипотетичните" неща са приом на гръцката философия, която е повлияла много днешното "християнство". В Божиите очи има истински неща, а не хипотетични.

Ако смяташ, че Исус, който говореше за себе си от Псалмите, е казал на учениците, че те (псалмите) може да свидетелстват за него, но не всичко в тях е вярно - направо си го кажи.


Quote
По какъв начин трябва да изразяваме нашата омраза?
В събранието на нечестивите да не стоиш (Псалм 1).


Quote
Как Исус изрази омразата си към злодеите, Божии врагове, които Го разпънаха?
Йоан 19:11. Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

По-голям грях от чий грях? Как се наказва греха? Със смърт. Това е изразът на омразата към злодеите, Божиите врагове. Бог ще ги осъди на вечни мъки ако не са се покаяли.


Quote
Светът добре разбира посланието на омраза и отговаря много адекватно на него- с омраза. Това му е лесно.
Светът мрази самия Бог. Това го забравяш. Затова дори и да действат с "добрина", той действа с добрина към своите си, а и добрината му е като мръсна дрипа пред Бога.

Виж внимателно какво пише в Словото, защото постоянно опитваш да бягаш от текста и говориш наизуст.


Quote
Обърква се, обаче когато вместо очакваната омраза получи "Господи, прости им, те не знаят какво вършат!"
Мислиш ли, че Стефан не устоя в "любовта", за която говориш, и малко прекали тук, когато им каза, че са предатели и убийци:
Деяния 7:52. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци...

Аз чета, че Бог мрази нечестивите, в това число и предателите и убийците. А това, че те не знаеха какво вършат е така, за да се изпълни пророчеството. Прошката, която Исус измоли в този момент е подобна на това, когато Бог искаше да избие Израел и да направи от Мойсей велик народ (забележи - велик народ).

Мойсей повече любов ли имаше от Всемогъщия Бог, че да го "възпре" да не ги изтреби?

Помисли върху последния въпрос, в контекста на това, че Исус и Отец са едно, т.е. в единомислие.


И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Мила

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 49
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #4 on: May 28, 2009, 21:52:59 PM »
Това до което съм достигнала е, че Бог обича човека, но мрази греха. Не се ли казва, че "Бог толкова възлюби света, че даде Единородния си Син..., но за да не погине нито един, който вярва в Него? 
Бог е движен от любовта, но казва, че животът е за тези, които вярват в Него. И призивът за покаяние не е ли призив за пълното отделяне от греха поради смъртта, която ще споходи всеки, който живее в грях?  Поради любовта си Бог призовава човека да се отдели от злото понеже Той е свят и може да бъде едно само с нещо, което е свято. И не към шизофренни раздвоения ни призовава Бог, а към умиране на греховното и раждане на духовното в нас. Само човек, преживял разпването на плътта (както и преживявайки това разпване всекидневно) е в състояние да бъде в едно с Бога, защото Бог е свят и нищо нечисто не може да бъде в едно с Него. В този смисъл любовта наистина се изразява в пълно отделяне от греха, както и даване живота си, за да бъдат отделени от греха и останалите. И това даване на живота не е нужно да бъде винаги буквално, но жертвайки удобство, индивидуалистичен начин на живот, време, средства, а дори и любовта на останалите и тяхното одобрение.
Бог обича човека, но мрази злото в него. Не случайно се казва, че Бог ревнува за човешката душа. Но когато човек отхвърли Бога и стане едно със злото, участта, която спохожда греха, спохожда и човека, който го е последвал. Няма как да бъде различно, защото Бог е свят и справедлив. Нашата омраза е към греха, към злото, което опиянява човешките умове, развращава сърцата и тласка хората към смъртта.  Изобличението ни и острия меч на Божието слово(не само Писано, но и това, което може да дойде до нас от Бога за конкретната ситуация) имат за цел да доведат човека до отделяне от греха. За да има живот. А не смърт.

Но мотивът винаги е любов. Любов и покорство към Бога, любов към човешката душа. Отпаднем ли от този мотив, пътят ни в истината е застрашен и гордостта е близо.

А относно думите на Давид, направи ми впечатление думата „съвършена”. Това не е омраза, повлияна от човешката емоция, от нечие одобрение или от това труден или лек ми е бил деня.
Не е ли това онази Божия ревност за Светостта и Истината, която идва директно от Бога и е обгърнала цялото Давидово сърце?
Всяка мъдра жена съгражда дома си.....

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #5 on: May 28, 2009, 22:05:38 PM »
Мила,

Боя се, че това, до което си достигнала е било нещо продиктувано от проповедите, които си чувала. Ако беше на самотен остров с Библията, нямаше как да стигнеш до този извод.

Ето тук сме разисквали по този въпрос. Можеш да проследиш темата от самото й начало, за да не се повтаряме тук.
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=167.msg4558#msg4558

Също обърни внимание на думата "любов", за която спомена Watchman. Това, което днес наричат любов не е това, което е в Словото. Това днес трябва да се нарече с истинската дума - толерантност към греха.

Виж отново текста от Псалм 11:5:
Псалми 11:5. Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

Не пише, че мрази злото в него, а мрази самия нечестив. Дори думата "мрази" на еврейски означава "лична омраза", което е много по-силно даже от това, което четем в превода.

Размисли над тези думи, казани дотук (както и върху темата, която посочих). Както виждаш има очевидни разлики между това, което си била научена и това, което пише в Словото.



И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #6 on: May 29, 2009, 00:21:32 AM »
Относно омразата, аз разбирам защо християните подскачат като чуят за омраза. То е защото всичко което са слушали от амвоните е "любов, любов, любов..." каквото и да се влага в тази дума.

Размишлявайки по въпроса стигнах до извода, че омразата е като гнева. Писанието казва - .Еф 4:26  Гневете се, но без да съгрешавате. Бог се гневи, но пак Бог никога не съгрешава. Следователно гнева сам по себе си не е грях, но може да доведе до грях в определени ситуации ако човека не внимава. Затова е и заръката в Еф. 4:26.

По същия начин Бог мрази нечестивите и ония, които Го мразят Той ненавижда. Но Бог е свят в своята омраза. Следователно омразата сама по себе си не е грях. Но може да доведе до грях също както гнева.

Въпроса за омразата към нечестивите е нещо за което Писанието говори и ние трябва да приемем написаното, без да се притесняваме от него, защото Божието Слово е истината. Проповедите дето сме слушали не винаги са истината и ако те ни правят да се чувстваме неудобно спрямо неща които Бог не се е притеснил да каже или да одобри, то ние трябва да отхвърлим онова което сме научени и да обичаме онова, което Бог е казал в Словото Си.

Ако някой се чувства объркан как може хем да мрази Божиите врагове хем да ходи в любовта, то е нужно да изучава този въпрос. Писанията имат отговор и ако човек изследва ще разбере и Истината ще го освободи от предразсъдъците.

Има много неща, които сме научени погрешно в църквите, но можем като беряните да изследваме въпросите и да познаем истината, отхвърляйки всички заблуждения.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Мила

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 49
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #7 on: May 29, 2009, 08:12:58 AM »
Тихомир - изобщо не съм слушала проповеди за любовта като толерантност към греха, нито съм била научена така. Някак си прекалено прибързано предполагаш неща за хората и това се случва често. Което на мен лично ми говори, че вече имаш предварително изградено отношение към останалите, че не са научени достатъчно вярно и ти  ще поправиш изкривения им път.
Достойни намерения, но е добре Бог да ги потвърждава.

На самотен остров не съм най-вече защото Бог е създал и определил да сме части от Тялото, което освен невероятното многообразие и благодат от подобно общение има за цел да не забравим, че сме част, а не глава, както и това да си помагаме взаимно. Затова и слушам, а не само да си тълкувам. Което не изключва мисловен процес, но също и изпитване, което не е само умствен процес, а много повече.

Считам, че голямо противоречие няма между написаното от мен и от вас. Когато човека е нечестив, сърцето му е цялото в грях, както всички сме били.

Не ме е страх да кажа, че Бог ме е мразил тогава поради греха в мен и поради това, че единствените неща, на които съм служила са  били злото и идоли. Но въпреки това, Бог е обичал това, което е създал и приемайки Го аз приемам святата му любов. Привидно може да изглежда, че това е някакъв антагонизъм, но всъщност духовният човек ще разбере духовните неща.

Watchman според мен го е обяснил в последния си постинг добре.

Единствената опасност е да наречем своя гняв и своята омраза и непоносимост към хората свят гняв и Божията омраза. А това за човешкото сърце не е много трудно. Но опасностите са навсякъде, дори и в четенето и изследването на Писанията, така че уповаваме на Господ.
Всяка мъдра жена съгражда дома си.....

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #8 on: May 29, 2009, 11:04:40 AM »
Тихомир - изобщо не съм слушала проповеди за любовта като толерантност към греха, нито съм била научена така. Някак си прекалено прибързано предполагаш неща за хората и това се случва често. Което на мен лично ми говори, че вече имаш предварително изградено отношение към останалите, че не са научени достатъчно вярно и ти  ще поправиш изкривения им път.
Достойни намерения, но е добре Бог да ги потвърждава.
Мила,

Аз мога да правя заключения единствено на база на това, което чета от участниците. Това, което чета от теб е, че (цитирам) "Бог обича човека, но мрази злото в него". Този извод не е базиран на Писанията. Както писа Watchman трябва време, за да се изследва това, с което биваме конфронтирани, дори просто от цитиране на Писанията. Важното е да се стараем да не мъдруваме повече от това, което е написано в текста.

За по-детайлен пример, бих споменал думите на Исус, според които ако някой мрази без причина брата си, той е равносилен на убиец. А убийците са нечестиви. Бог мрази нечестивите. Забележи в примера с Мойсей, който дадох, че Бог се разгневи на Израел поради греха им, а не на злото в тях. Той (Бог) беше решил да избие народа, а не да избие "греха в тях".

Quote
На самотен остров не съм най-вече защото Бог е създал и определил да сме части от Тялото, което освен невероятното многообразие и благодат от подобно общение има за цел да не забравим, че сме част, а не глава, както и това да си помагаме взаимно. Затова и слушам, а не само да си тълкувам. Което не изключва мисловен процес, но също и изпитване, което не е само умствен процес, а много повече.
Примерът, който си позволих със самотен остров, беше да покажа, че в религиозните среди като днешните трудно може да се остане незаквасен. Ние ежедневно се очистваме от кваса, който ни е заквасил. Дано Бог има милост, за да се очистим...

Quote
Не ме е страх да кажа, че Бог ме е мразил тогава поради греха в мен и поради това, че единствените неща, на които съм служила са  били злото и идоли. Но въпреки това, Бог е обичал това, което е създал и приемайки Го аз приемам святата му любов.
Мисля, че изразът "свята любов", въпреки, че не е записан като израз в Словото е сравнително точен, за да се покаже, че любовта на Бога е различна от любовта, която днес се проповядва масово. Свят означава "отделен". Тъй като Бог е свят, то и всичките му качества са святи, т.е. отделени. Затова и любовта му (агапе) не е приятелската любов, която се проповядва днес. В този смисъл "свята любов" е правилен израз.

Забележи, че и Исус нарече учениците си "приятели" (като близки приятели), а към Юда се обърна със "спътнико" (въпреки, че е преведено "приятелю") в момента, когато Юда го предаваше с целувка.

Quote
Единствената опасност е да наречем своя гняв и своята омраза и непоносимост към хората свят гняв и Божията омраза. А това за човешкото сърце не е много трудно. Но опасностите са навсякъде, дори и в четенето и изследването на Писанията, така че уповаваме на Господ.
Затова е писано, че човешкото сърце е измамливо. Аршинът или мярката за това кое е праведно и правилно е само в Писанията.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Мила

  • Посещаващ
  • **
  • Posts: 49
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #9 on: May 29, 2009, 12:10:30 PM »
Продължавам да мисля, че говорим за едно и също нещо.

Он лайн комуникацията крие своите рискове, особено когато става въпрос за толкова значими неща като достигане на вярното мислене и праведен живот. Понякога е нужно повече време, обяснение и споделяне. Не съм сигурна в това, но си мисля, че някои неща се изпитват духовно, усещат се и е нужно повече време, за да се обяснят. Не случайно пише, че апостол Павел е прекарвал дни и нощи да разяснява вярното Христово учение. Понеже то не е проста рецепта.

Бог е Любов, но Бог е и огън пояждащ. Бог обича, но и Бог мрази. Доколкото разбрах все още не си родител, но ако даде Бог да бъдеш такъв ще разбереш как е възможно да съчетаеш в себе си и двете. Темата за омразата в родителя е също толкова табу сред майките, колкото темата за омразата сред  християните. Опитай се да кажеш,  на една майка за омразата и ще видиш какъв гняв ще предизвикаш. Ще чуеш цял реферат за деструктивната й сила. Но всъщност ако обичаш детето си и желаеш неговото добро, паралелно с това стои омразата към всичко, което възпрепятства добруването на любимото същество. И ако детето се идентифицира с това, което мразиш и покварява цялото му същество, омразата ти към злото отнася и детето докато не се опомни.
Но любовта към детето, както и любовта към истината е тази, която те движи да наказваш, да отстраняваш, да забраняваш. И като родител си длъжен да кажеш на това дете, че мотивът ти е любовта и чистотата. И не само любовта към едното дете, а и към останалите, защото осъзнаваш колко е силно влиянието между тях. Когато наказваме сина ни се опитвам да обясня и на малката какво се случва и защо. Така грижата ми за нея включва в себе си и наказанието на големия, понеже в противен случай тя ще направи същото.

Затова и изобличението ако липсва в църквата, значи няма любов. Подменили сме значението на думата с всичко друго, което света разбира използвайки тази дума за какво ли не. Любовта и святостта вървят заедно, а също и омразата към греха.


А това, че квасът е заквасил мнозинството съм съгласна. Да бъдем бдителни е важно. Не изключвам опастността и за себе си в никакъв случай.
Всяка мъдра жена съгражда дома си.....

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #10 on: May 29, 2009, 12:15:50 PM »
Когато говорих за нечестивите аз говорих за тези, които не са Божии деца. Към Божиите деца отношението е като на баща към син. Става въпрос за тези, които не са синове. Бог не нарича своите деца нечестиви, освен ако не бъдат отсечени от лозата поради греховете си и бъдат хвърлени.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Рим. 13
« Reply #11 on: May 29, 2009, 19:25:47 PM »
Браво, Мила, за смелостта и за това, че претегляш мненията. А това  е точно попадение:
Quote
Но мотивът винаги е любов. Любов и покорство към Бога, любов към човешката душа. Отпаднем ли от този мотив, пътят ни в истината е застрашен и гордостта е близо.
И искам да ти кажа, че Бог никога не те е мразил. Защото, ако те беше мразил, нямаше да ти се открие никога. Вж. Исав, като пример.

Спомням си, времето когато Господ с търпение ме водеше към себе си, а аз бях безумен. Мислех, че Го мразя, и че това е геройство :) .
Зъбех Му се и се противях, но никога и през ум не ми е минавало, че Той ме мрази. И когато осъзнах Неговата любов, бях сразен. Неговата любов стопи омразата ми, и ме освободи.
Бог добре може да отдели греха от личността, затова Исус дойде, за да спаси погиналото.

Смал Акс, и аз мисля, че пръчките, които не дават плод са лъжебратя.

Уочман, омразата е нещо, което се таи и е нещо продължително.
То не може да си отиде бързо като гнева. Не може да спреш да мразиш при залеза на слънцето. Много е опасен този извод, до който си стигнал. Добавяш на Словото.
Бог никъде не заповядва- Мразете...!

А за това, кой е моят ближен- Тихо, иди, седни смирено, в някое детско неделно училище към църква, знам че ги обичаш :) Там притчата за добрия самарянин, се разглежда обстойно :) .
Бог да ви благослови всички ви !

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Ре:Рим. 13:8-12
« Reply #12 on: May 29, 2009, 19:35:23 PM »
Браво, Мила, за смелостта и за това, че претегляш мненията. А това  е точно попадение:
Quote
Но мотивът винаги е любов. Любов и покорство към Бога, любов към човешката душа. Отпаднем ли от този мотив, пътят ни в истината е застрашен и гордостта е близо.
И искам да ти кажа, че Бог никога не те е мразил. Защото, ако те беше мразил, нямаше да ти се открие никога. Вж. Исав, като пример.

Спомням си, времето когато Господ с търпение ме водеше към себе си, а аз бях безумен. Мислех, че Го мразя, и че това е геройство :) .
Зъбех Му се и се противях, но никога и през ум не ми е минавало, че Той ме мрази. И когато осъзнах Неговата любов, бях сразен. Неговата любов стопи омразата ми, и ме освободи.
Бог добре може да отдели греха от личността, затова Исус дойде, за да спаси погиналото.

Смал Акс, и аз мисля, че пръчките, които не дават плод са лъжебратя.

Уочман, омразата е нещо, което се таи и е нещо продължително.
То не може да си отиде бързо като гнева. Не може да спреш да мразиш при залеза на слънцето. Много е опасен този извод, до който си стигнал. Добавяш на Словото.
Бог никъде не заповядва- Мразете...!

А за това, кой е моят ближен- Тихо, иди, седни смирено, в някое детско неделно училище към църква, знам че ги обичаш :) Там притчата за добрия самарянин, се разглежда обстойно :) .
Бог да ви благослови всички ви !
Това, което прави впечатление е, че "доказателствата" ти са базирани на това, какво ти си почувствал и си си помислил, отколкото на базата на Писанията.

Това говори много къде си стъпил.

Интересно ми е как би коментирал този стих, като гледам наизустените ти изводи, които от месеци чета:
Съдии 5:23. Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

Watchman

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 3273
Ре:Рим. 13:8-12
« Reply #13 on: May 29, 2009, 22:04:31 PM »
Quote from: constant
Уочман, омразата е нещо, което се таи и е нещо продължително.
То не може да си отиде бързо като гнева. Не може да спреш да мразиш при залеза на слънцето. Много е опасен този извод, до който си стигнал. Добавяш на Словото.
Бог никъде не заповядва- Мразете...!

Говориш предположения лишени от знание. В Писанията се казва, че Бог таеше гняв към израитляните в продължение на десетки години, понякога и в няколко поколения. В момента откак презряха и отхвърлиха Месията, гнева Му е върху тях вече 2000 години. Така, че никак не е задължително гнева да е нещо временно.

Моя въпрос е - омразата към нечестив човек грях ли е? Ако е грях значи Бог е съгрешил. Ако не е грях - значи не е забранено да се мразят нечестивите. Това е елементарната логика на Писанието, и аз нищо не добавям, а ти нямаш желание да приемеш, казаното от Бога.

Човек, който има проблем с Писанието има проблем с Бога, който го е вдъхновил. Такъв човек може да се окаже че въобще не е повярвал в Истинния Бог, за когото Писанията свидетелстват, а е повярвал в лъже-бог на своите представи и желания.

Моя Бог мрази нечестивите и трупа гняв върху тях за деня на гнева. Но пак в благото Си намерение е снабдил път на покаяние и избавление за всеки от тях, който би се покорил на призива Му за покаяние и вяра. Това е Бога в който вярвам. Бога на реалната, а не на сантименталната любов.


Забележка: Разклоненията от настоящата тема ги отделих в собствена тема.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Римл. 13:8-12
« Reply #14 on: May 30, 2009, 17:51:59 PM »
Уочмане, Бог не е човек. Неговият гняв е праведен и е слава за Него, че го задържа, за да може още хора да се спасят.
Но човешкият гняв е друга работа. Имаме заповед да не задържаме гнева си след залеза на слънцето, защото след това ще влезем в грях, най- вероятно.
Даже по- надолу в текста, апостолът заръчва- всеки гняв, вик, хула, ярост, злоба- да се махнат от вас.

Ти говориш за любовта агапе, че е различна от сантименталната любов.
Да, тя е различна, но не по това, че е нелюбезна, а по това, че е трайна. Не си отива, след като си отидат чувствата.
Исус ни заповядва да се любим, така като Той ни е възлюбил. И че всички ще познаят, че сме Негови ученици, ако имаме любов помежду си.
Това означава, че агапе не е някава трудно разбираема любов. Хората от света веднага биха я разпознали, ако я видят в нас.
Агапе не е да нариташ някого, и да смяташ, че това е любов, понеже си го наритал с истината, така като ти си я представяш.

Quote
Моя въпрос е - омразата към нечестив човек грях ли е? Ако е грях значи Бог е съгрешил. Ако не е грях - значи не е забранено да се мразят нечестивите. Това е елементарната логика на Писанието, и аз нищо не добавям, а ти нямаш желание да приемеш, казаното от Бога.
А моят въпрос е, кой човек можеш да определиш като нечестив?
Ти да не би да вярваш в предопределение за погубление? Това е някакъв антикалвинизъм.
Защото ако определяш някого за нечестив, то ти с омразата си вече го приготвяш като определен за Божия гняв.

Давид можеше да мрази нечестивите, защото беше ясно кои са те - неприятелските армии, които искаха да унищожат Божието притежание.
Даже на Давид му беше заповядано да убива нечестивите. Това бяха Господните войни. Това беше Божи съд. (Пс. 75: 10)

Сега Божи съд ли е? Над кого?
Не живеем ли във времето на благодатта? Не сме ли призовани да говорим благата вест за спасение, на хората около нас?
Не предупреждаваме ли за идващия съд, грешниците, които живеят без да са познали Бога?
Не им ли разказваме за онова, ... че Бог толкова възлюби света, че даде...
Това с омраза как ще стане?