С това до какъв извод стигаш?
Помисли и за следните 2 пасажа преди да отговориш:
2 Летописи 16. А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя в краката и болестта му стана много тежка, но и в болестта си той не потърси ГОСПОДА, а лекарите. И Аса легна при бащите си и умря в четиридесет и първата година от царуването си.
2 Книга на царете 12 И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята. И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях. А на седмия ден детето умря. И слугите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е мъртво, защото си казваха: Ето, докато детето беше живо, ние му говорехме, а той не слушаше гласа ни. Как тогава да му кажем, че детето е мъртво? Може да направи {или: да си направи} нещо лошо! А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря.
По същата логика и Давид трябваше да бъде осъден, а Аса - не. Аса умря, както и детето на Давид.
Какъв е изводът?