Смъртни и несмъртни

[Valipeti]

Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец едно сме...

Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.


Това казва Исус и то така го казва, че да имат пълна увереност неговите овце! Те НИКОГА няма да загинат и НИКОЙ не може да ги грабне от ръката Му, и вече са ПРЕМИНАЛИ от смърт в живот! Никога означава НИКОГА, а не нещо друго! Никой означава НИКОЙ, а не някой! Преминали означава завършено действие, което е станало в определения момент! Не се казва "ще премине" при някакво условие!

"Който устои до край, ще бъде спасен" - на кого казва това Исус, кога го казва и защо го казва? Това може би ще ви изясни тези думи!
"Тук е нужно търпението на светиите...Тук е нужна вярата на светиите" - къде, кога , защо го казва? А и тези наставления не касаят "изгубването" на спасението по никакъв начин!
"Помнете лотовата жена" - кога, къде, защо го казва?
Когато Самуил предсказва на Саул ред от събития, които ще се изпълнят като вид знамения за самия Саул, едното от тях беше, че:

ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.
6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек... И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден.
10 Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха: и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях.
11 И като видяха всички, които го познаваха по-напред, че, ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало на Кисовия син? и Саул ли е между пророците?...От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

Това "друго сърце" беше временно състояние на Саул, което го постави сред пророците да пророкува и това беше изпълнени на едно от предсказаните неща от Самуил, за да му покаже, че Бог го е избрал за цар над Израел. Когато Божият дух се е оттеглил след пророкуването, сърцето на Саул си е станало пак същото, за което свидетелсват и последвалите събития, едно от които е, че той се скри между вещите и се наложи Бог да покаже на хората къде се е скрил бъдещия цар!?! Това е "новото" сърце на Саул! Той не може да ви бъде пример за роден от Бога!
Ако нямате увереността от думите на Исус за спасението си, тогава нищо не може да ви гарантира, че някога ще бъдете спасени! Нищо не можете да направите, за да спечелите спасението си и аналогично нищо не можете да направите и да го загубите, ако сте нови създания в Христа!

Без такава "основа" хората се чувстват несигурни и трябва да се боят от Бога и да треперят пред Бога. Но на хората не им се трепери.

В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.


Между другото, вие как треперите? :)

[Tihomir]

Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец едно сме...

Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Амин. Така е.

Истината е, че Отец предузна и тогава предопредели. Това е причината, поради която Исус казва това.

Още повече Исус казва, че който вярВА и който слуША Отец, а не този, който е повярВАЛ или който е слушАЛ.

Исус казва и притчите за клоните, които са върху лозата, които не дават плод. Исус говори на учениците си за Лотовата жена. Говори за устояване докрай. Това са неща, които не трябва да се пренебрегват с лека ръка.

Бог знае отначало кои са тези, които ще устоят докрай, защото всичките дни на всеки за записани още преди да се е родил. Това е предузнание.

Справедливият Съдия на вселената ще съди с правда и правосъдие всеки един в деня на съда. Всички ще бъдат съдени според делата си. Няма да има такива, които ще кажат "аз не бях такъв, но ти ме направи такъв и беше решил да не ме спасиш". Всеки ще види тогава справедлив съд - на праведните - награда, на нечестивите - наказание. Правдата е основата на престола на Бога. Той ще съди всекиго според делата му.

"Който устои до край, ще бъде спасен" - на кого казва това Исус, кога го казва и защо го казва? Това може би ще ви изясни тези думи!

  9. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всичките народи заради Моето Име.
  10. И тогава мнозина ще се заблудят {или: съблазнят, подведат към грях} и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
  11. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
  12. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
  13. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.

Към кого го казва - към тези, които живеят в усилните времена. Кога го казва - преди да бъде хванат от нечестивите. Защо го казва - за да предупреди своите си от лъжепророците, които са плевелите в ниваата.

"Тук е нужно търпението на светиите...Тук е нужна вярата на светиите" - къде, кога , защо го казва? А и тези наставления не касаят "изгубването" на спасението по никакъв начин!

А какво касаят? Ако нямаш търпение, тогава ще действаш по свое осмотрение и ще съгрешиш. Това беше проблем на Саул - нямаше търпение и принесе жертва по свое осмотрение. Ако нямаш вяра и не вярваш постоянно, ти си вече осъден. Така каза Исус.

"Помнете лотовата жена" - кога, къде, защо го казва?

Каза го на тези, върху които ще дойдат усилните времена.

Когато Самуил предсказва на Саул ред от събития, които ще се изпълнят като вид знамения за самия Саул, едното от тях беше, че:

ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.
6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек... И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден.
10 Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха: и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях.
11 И като видяха всички, които го познаваха по-напред, че, ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало на Кисовия син? и Саул ли е между пророците?...От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

За Исус също питаха - не беше ли този Йосифовия син?

Това "друго сърце" беше временно състояние на Саул, което го постави сред пророците да пророкува и това беше изпълнени на едно от предсказаните неща от Самуил, за да му покаже, че Бог го е избрал за цар над Израел.

Временно сърце? Аз не чета такова нещо. Напротив, даже му се даде нещо, поради непокорството му - зъл дух от Господа.

Когато Божият дух се е оттеглил след пророкуването, сърцето на Саул си е станало пак същото, за което свидетелсват и последвалите събития, едно от които е, че той се скри между вещите и се наложи Бог да покаже на хората къде се е скрил бъдещия цар!?! Това е "новото" сърце на Саул! Той не може да ви бъде пример за роден от Бога!

Божият дух и сърцето са различни неща. Не пише, че като тръгна му се даде Божия дух, но му се даде ново сърце. След това пише, че Божият дух слезе на него. Не пише, че новото сърце слезе на него.

Когато Давид се моли, той не казва "не отнемай новото сърце", а "не отнемай Святия си Дух".

Ако нямате увереността от думите на Исус за спасението си, тогава нищо не може да ви гарантира, че някога ще бъдете спасени! Нищо не можете да направите, за да спечелите спасението си и аналогично нищо не можете да направите и да го загубите, ако сте нови създания в Христа!

Внимаваме и изработваме със страх и трепет спасението си, както имаме заповед в Словото. Не случайно се казва, че като дойдат злите дни да погледнем нагоре, откъдето идва...кое? Спасението ни. Че не е ли дошло вече, за да се казват такива думи?

Има спасение и спасение. Има спасение от греховете. Има и спасение на цялото тяло. Спасението на цялото тяло не е дошло все още. Затова ако устоим докрай ще достигнем и до това спасение.

Без такава "основа" хората се чувстват несигурни и трябва да се боят от Бога и да треперят пред Бога. Но на хората не им се трепери.

В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.


Между другото, вие как треперите? :)

Ако изследваш Писанията и видиш какво означава думата "боя се от Бога", щеше да ме разбереш. Думата не означава "уважавам" или "почитам", както съм чувал да се проповядва. Даже в проповедта казваше "не означава да се страхувам, но да уважавам и почитам". Това просто не е вярно. Писано е "не високоумствай, но бой се". Думата, която се ползва за СТРАХ ОТ БОГА в Писанията означава "да трепериш в ужас от Бога". Дори думите на български не са достатъчни силни, за да се обясни.

Преди доста години разсъждавахме с един възрастен човек относно разликата между старовременните пророци и днешните християни. Питах го защо има такава разлика? Той ми каза да изследвам за страха от Бога. И наистина оттогава насам като чета Писанията (и знаейки значението на израза "страхувам се от Бога") виждам, че това е основната разлика.

[Valipeti]

Още повече Исус казва, че който вярВА и който слуША Отец, а не този, който е повярВАЛ или който е слушАЛ.

Аз не съм писал никога за минало-свършено глаголно време във вярата и слушането. Казвам само, че "овцете" на Господ винаги слушат гласа Му и Го следват и точно затова НИКОГА НЯМА ДА ЗАГИНАТ! Ако можеха да спрат да Го слушат и следват, тогава Исус нямаше да е толкова категоричен с думи като НИКОГА, НИКОЙ, ПРЕМИНАХА от смърт в живот! Щом са Негови, те завинаги си остават Негови и не стават чужди овце - това Той го гарантира! Въпросът е да станат Негови веднъж - да бъдат родени от Бога, след това не се връщат, за да станат неродени от Бога!

Към кого го казва - към тези, които живеят в усилните времена. Кога го казва - преди да бъде хванат от нечестивите. Защо го казва - за да предупреди своите си от лъжепророците, които са плевелите в ниваата.

Именно - хората живеещи в усилните времена! Устояването до край е критерият и обещанието за всички, върху които са дошли именно тези последни събития на човешката история. Там са дадени и точни периоди от време, които да дадат точната ориентация за това устояване на "скръб, която не е имало, нито ще има такава"! Иначе "не би се избавил ни един човек"! "Тук е нужно търпението на светиите...Тук е нужна вярата на светиите".."Помнете лотовата жена"
Кои , според теб ще устоят до край?

Божият дух и сърцето са различни неща. Не пише, че като тръгна му се даде Божия дух, но му се даде ново сърце. След това пише, че Божият дух слезе на него. Не пише, че новото сърце слезе на него.

Не пише "ново сърце", а пише "Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек... И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден."
Защо му даде Бог "друго сърце"? "Ще се промени в друг човек, та ще пророкуваш заед с тях" - това беше целта - "И всички знамения се сбъднаха в същия ден"! Как, ако имаше ново сърце от Господа, Саул щеше да се скрие веднага след тези събития сред вещите?!? Що за сърце е това? Та нали е ново  - как ще го накара да го е страх едно сърце от Господа? Тогава какво означава понятието "сърце"?

Има спасение и спасение. Има спасение от греховете. Има и спасение на цялото тяло. Спасението на цялото тяло не е дошло все още. Затова ако устоим докрай ще достигнем и до това спасение.

Ако духът е роден от Бога, но тялото не устои до край, какво се случва накрая - духът се спасява, а тялото не?!? Или и родения отново дух и той загива , заради тялото?!? Това ли ни казва Словото? В "миг на око" тялото на светиите ще бъде обновено, когато дойде това време. Няма какво да се спасява на тялото - то ще се обнови! Спасението, което пише да очакваме от небето е кулминацията на страховитите събития, които ще се случат накрая и живите тогава светии ще се изправят за да посрещнат своя Господ идващ на облаците с голяма слава. Това не означава , че те вече не са преминали от смърт в живот, както е обещал Исус! Промяната на телата им е последния етап от връзката им с този свят! Но те вече са били преминали във вечния живот, когато са приели Господ с вяра и Той ги е родил отново!

Думата, която се ползва за СТРАХ ОТ БОГА в Писанията означава "да трепериш в ужас от Бога". Дори думите на български не са достатъчни силни, за да се обясни.

Страхът от Господа е хубаво нещо- начало на мъдростта! Но мисля, че за нас Бог е промислил още по-хубаво нещо чрез Исус. Нещо повече от НАЧАЛО на мъдростта - навлизане на по-дълбоко в нея! И това са думите, които накратко ни го казват :
В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.
Любовта! Да обичаш Господа с цялото си сърце и сила е повече от това да се страхуваш от Него! А целта на Господ още от началото още е да покаже на хората колко ги обича, за да Го обикнат и те! Затова именно "съвършената любов изпъжда страха"!

[Tihomir]

Още повече Исус казва, че който вярВА и който слуША Отец, а не този, който е повярВАЛ или който е слушАЛ.

Аз не съм писал никога за минало-свършено глаголно време във вярата и слушането. Казвам само, че "овцете" на Господ винаги слушат гласа Му и Го следват и точно затова НИКОГА НЯМА ДА ЗАГИНАТ! Ако можеха да спрат да Го слушат и следват, тогава Исус нямаше да е толкова категоричен с думи като НИКОГА, НИКОЙ, ПРЕМИНАХА от смърт в живот! Щом са Негови, те завинаги си остават Негови и не стават чужди овце - това Той го гарантира! Въпросът е да станат Негови веднъж - да бъдат родени от Бога, след това не се връщат, за да станат неродени от Бога!

Проблемът е, че мнозина се смятат за Негови, но само Той ще отсее накрая кои са овцете и кои са козите. Щом ще отсява, значи става въпрос за нещо смесено.

Той знае отнапред кои са Негови, защото ги е пред-узнал. Мнозина казват, че ги е "направил овце без те съзнателно да са разбрали даже", а другите "ги е направил кози без те съзнателно да са разбрали даже".

Не пише такова нещо.

Към кого го казва - към тези, които живеят в усилните времена. Кога го казва - преди да бъде хванат от нечестивите. Защо го казва - за да предупреди своите си от лъжепророците, които са плевелите в ниваата.

Именно - хората живеещи в усилните времена! Устояването до край е критерият и обещанието за всички, върху които са дошли именно тези последни събития на човешката история. Там са дадени и точни периоди от време, които да дадат точната ориентация за това устояване на "скръб, която не е имало, нито ще има такава"! Иначе "не би се избавил ни един човек"! "Тук е нужно търпението на светиите...Тук е нужна вярата на светиите".."Помнете лотовата жена"
Кои , според теб ще устоят до край?

Говориш като човек, върху когото не са дошли последните времена.

Ще устоят докрай тези, които ще устоят. Ако не се искаше човешка намеса, тогава щеше да пише "Той ще ги направи да устоят докрай". Не четем такова нещо. Пише който устои докрай. Четем за Димас, примерно, който е бил съработник на апостолите, но после е обикнал света. Не пише "той обичаше и без друго света", но "обикна" (в определен момент).

Не знам как така с лека ръка се прескочиха много пасажи, кото говорят за отсичането на клони, които са били естествено родени върху корена.

И не само това - пише, че всички примери, които виждаме с Израел са написани за наша поука. Аз днес не виждам много да се обръща внимание на тези примери, но виждам точно обратното - "тези са от 'стария завет' и ние не трябва да ги гледаме".

Божият дух и сърцето са различни неща. Не пише, че като тръгна му се даде Божия дух, но му се даде ново сърце. След това пише, че Божият дух слезе на него. Не пише, че новото сърце слезе на него.

Не пише "ново сърце", а пише "Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек... И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден."
Защо му даде Бог "друго сърце"? "Ще се промени в друг човек, та ще пророкуваш заед с тях" - това беше целта - "И всички знамения се сбъднаха в същия ден"! Как, ако имаше ново сърце от Господа, Саул щеше да се скрие веднага след тези събития сред вещите?!? Що за сърце е това? Та нали е ново  - как ще го накара да го е страх едно сърце от Господа? Тогава какво означава понятието "сърце"?

Ако изследваш думите "сърце" и "дух" ще видиш, че се употребяват с различни функции и значения. Това, че днес се употребяват като синоними не прави Писанието лъжливо.

Има спасение и спасение. Има спасение от греховете. Има и спасение на цялото тяло. Спасението на цялото тяло не е дошло все още. Затова ако устоим докрай ще достигнем и до това спасение.

Ако духът е роден от Бога, но тялото не устои до край, какво се случва накрая - духът се спасява, а тялото не?!? Или и родения отново дух и той загива , заради тялото?!? Това ли ни казва Словото? В "миг на око" тялото на светиите ще бъде обновено, когато дойде това време. Няма какво да се спасява на тялото - то ще се обнови! Спасението, което пише да очакваме от небето е кулминацията на страховитите събития, които ще се случат накрая и живите тогава светии ще се изправят за да посрещнат своя Господ идващ на облаците с голяма слава. Това не означава , че те вече не са преминали от смърт в живот, както е обещал Исус! Промяната на телата им е последния етап от връзката им с този свят! Но те вече са били преминали във вечния живот, когато са приели Господ с вяра и Той ги е родил отново!

Пише, че който ходи по плът, а не по Дух (което показва, че такъв има роден от Бога дх), не е Негов. Иначе нямаше да пише, че е възможно да ходи по дух и да умъртвява частите на плътта.

Галатяните бяха типичен пример за това, че започнаха добре (сиреч - живот по Духа), но после продължиха в плът. Те бяха ли преминали от смърт към живот - да. Кога са преминали - когато са в Него. Ако не са в Него нямат живот. Писано е, че който вярВА в Сина има вечен живот, а който не вярВА няма живот.

Защо Павел пише за някакво "по-близко спасение"? Това са толкова неща, които са наизустени, че даже и отговорите са по-близо до проповедите днес, отколкото до написаното съдържание в посланията.

Думата, която се ползва за СТРАХ ОТ БОГА в Писанията означава "да трепериш в ужас от Бога". Дори думите на български не са достатъчни силни, за да се обясни.

Страхът от Господа е хубаво нещо- начало на мъдростта! Но мисля, че за нас Бог е промислил още по-хубаво нещо чрез Исус. Нещо повече от НАЧАЛО на мъдростта - навлизане на по-дълбоко в нея! И това са думите, които накратко ни го казват :
В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.
Любовта! Да обичаш Господа с цялото си сърце и сила е повече от това да се страхуваш от Него! А целта на Господ още от началото още е да покаже на хората колко ги обича, за да Го обикнат и те! Затова именно "съвършената любов изпъжда страха"!

Ако пише, че страхът от Бога е начало на мъдростта, то не означава, че без това начало ще отидеш "по-дълбоко", както каза. Не можеш да решаваш диференциални уравнения без да имаш основата и да знаеш какво е уравнение на първо място.

Това, което ми говориш показва липса на разбиране относно страха от Бога. Виждам, че и ти подкрепяш ученията за това, че това не било страх, а било "страхопочитание". Аз не откривам такова нещо.

В Откровение четем за ангела, който носеше вечното благовестие и казваше - "бойте се от Бога и въздайте му слава". Бог е страшен и е огън пояждащ. Фамилиарността, която днес се втълпява в главите на хората е нещо много пагубно за душите им.

"Аз съм божий приятел" - това се пее даже. Но дали наистина е така? Христос го каза само на определени хора, а не на всеки, който реши да се нарече вярващ.

Исус ни каза от кого да се страхуваме - от Онзи, който като погуби има власт да хвърли в пъкъла. Даже повтаря - "от Него ви казвам да се боите". В същия пасаж говори за това да не се боим (същата дума "боим") от тези, които убиват тялото.

Апостолите също поучаваха за страх от Бога.

Виждам, че като се каже "страх от Бога" и това се приравнява на "страх от хората" или "страх ...от нещо друго". И това е много повърхностно разсъждение.

Когато се каже, че Бог не е с някого, това означава ли, че Бог го няма там? Нали Бог е навсякъде? Това означава, че Бог не благоволи в делата на определен човек. По същия начин когато се каже, че "любовта изгонва всеки страх" се прави явно изключение за страха от Бога. Като пише, че на Исус му е подчинено всичко това означава ли, че и Отец му е подчинен?

Как така Бог заповядва да се боим от Него, а после ще отменя това, което е написано, а написаното не се отменя.


Още повече темата е за смъртни и несмъртни грехове... Виждам, че докато стигнем до там трябва да се мине през елементарни неща, като например това за страха (ужаса и треперенето) от Бога.


Бог не е по-различен от това, което четем в Писанията. По-различното е "богът", който се проповядва днес по събранията. Затова трябва да си изясним първо за кой бог говорим и тогава да разискваме нататък.

[Valipeti]

Проблемът е, че мнозина се смятат за Негови, но само Той ще отсее накрая кои са овцете и кои са козите. Щом ще отсява, значи става въпрос за нещо смесено.

Ти сега не знаеш ли какво си - овца или коза? Ап. Павел знаеше какво е и знаеше какво се пази за него и с какво ще бъде посрещнат от Господ, когато скоро се яви пред Него. От къде можеше да е сигурен в тези работи? Ами ако накрая сбърка нещо?

Говориш като човек, върху когото не са дошли последните времена.

Ами ти да не би да си човек, който се намира в "небивалата скръб"? Така ли мислиш?

Ако изследваш думите "сърце" и "дух" ще видиш, че се употребяват с различни функции и значения.

Обясни какво точно е "сърце от Бога"!

Пише, че който ходи по плът, а не по Дух (което показва, че такъв има роден от Бога дх), не е Негов. Иначе нямаше да пише, че е възможно да ходи по дух и да умъртвява частите на плътта.

Всеки роден по дух, умъртвява телесните си действия и греха в тях като процес. Никой роден по дух, не умъртвява духа си, ходейки по телесните си части! Кое е по-силно - Духът в нас, с Който сме запечатани за вечно Божие притежание или плътта, или нещо друго?
По плът ходят плътските, а не родените от Бога! Ако ходиш по плът, ти не си роден от Горе! За да обикне света, Димас никога не е бил нов човек в Христа, въпреки, че е бил в екипа на ап. Павел! Юда също е бил в "екипа" на Исус и единствено Исус знаеше какъв е Юда. С Исус ходеха множества от ученици, но малко останаха с Него до края! По плодовете им ще ги познаете! Това е положението! Не можеш да кажеш, че бодила е ябълка, както и че плътския човек е християнин! Дори и да стоите един до друг през ден в събранието, дори и да ходите да благовествате по улиците - плодовете винаги излизат наяве!

Това, което ми говориш показва липса на разбиране относно страха от Бога.

Сигурно и ап. Йоан много не разбира от страх от Бога, щом пише такива работи?!?
В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.

Ап. Йоан не го е страх от Бог, а Го обича?!? Още казва, че има увереност в съдния ден - как така? Ами ако сбърка нещо, докато дойде този ден - хич ли не го е страх? Казва още, че ако те е страх, не си усъвършенстван в любовта - да не би да е по-ниското ниво страхът? Казва още, че в любовта към Бога, няма страх?!? Сигурно нещо не разбира тоя апостол? Той въобще не трепери от страх - защо така? Я му обясни как трябва да трепери на този апостол!

[IvanQS]

Исаия:66:2 Защото ръката ми е направила всичко това,
И е станало всичко това, говори Господ;
Но аз ще погледна на тогоз,
На сиромаха и съкрушения духом,
И на оногоз който трепери от словото ми.

Псалми: 86:11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти;
Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,

Притчи: 1:29 Понеже намразиха знанието,
И не разбраха страха от Господа,
2:5 Тогава ще разбереш страха от Господа,
И ще намериш познанието за Бога.
14:26 В страха от Господа има силна увереност,
И Неговите чада ще имат прибежище.
22:4 Наградата на смирението и на страха от Господа
Е богатство, слава и живот.

[johnny]

Ти сега не знаеш ли какво си - овца или коза? Ап. Павел знаеше какво е и знаеше какво се пази за него и с какво ще бъде посрещнат от Господ, когато скоро се яви пред Него.

1Co 9:26  И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
1Co 9:27  но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
1Co 10:1  Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
1Co 10:2  и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
1Co 10:3  и всички да са яли от същата духовна храна,
1Co 10:4  и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
1Co 10:5  пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
1Co 10:6  А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха...


Rev 3:1  До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.
Rev 3:2  Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.
Rev 3:3  Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.
Rev 3:4  Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.
Rev 3:5  Който победи ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

[small axe]

същият този Павел , казва и в 2 Тим4:8   , че отсега за него се пази венецът , който Господ , праведният съдия , ще му въздаде в оня ден , и не само на него но и на всички които са обикнали Неговото явление.

А колкото до стиховете в коринтяните които цитираш , забележи защо казва това Павел , на кого го казва , какви бяха те , какви плодове имаше сред тях и тн. .. , все неща които трябва да проследиш преди да вземеш едно изречение и да го цитираш.
Виж по надолу , ти сам го цитираш -
"1Co 10:6  А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха..."
Това да не би да си мислиш че са хора родени от Бога?
Те са ни за пример , казва Павел на Коринтяните , понеже ако похотствувате за злото .... краят е ясен.Родените от Бога  , обаче не вършат грях *като ежедневие , както невярващите* , тези които похотствуват за злото не са родени естествено.Затова и Павел предупреждава , ние трябва да изпитваме себе си.Ако сме като тях , то ще погинем.

Колкото до Павел , в тези стихове ,той ни показва че ние трябва да контролираме себе си , тялото си , да го подчиним , понеже той знае добре , че ако това нещо не е факт в живота на един човек , или по никакъв начин то не се случва , то той ще бъде неодобрен , тоест изгубен , което ще означава именно това че не е бил роден отново.
И ако е проповядвал на другите , а в живота му се вижда че похотствува за злото , той ще бъде изгубен , и накрайа Господ ще му каже че никога не го е познавал. /досега тези стихове все ги отбягвате/

Има хора които са познати от Бога и има такива които никога не са познати от Бога , ако и да са вършили много неща в Неговото име.Павел знае това много добре , затова и предупреждава Коринтяните.
Но вие това упорито отказвате да го разберете и си цитирате ли цитирате стихове извън контекста , затова мисля да спра засега по темата , който разбрал - разбрал.

Роден ли си от Бога , не можеш да престанеш вече да си роден.

Ние  изпитваме себе си  дали сме във вярата , което ще е свидетелство че сме родени отново , и един ден ще получим венецът на славата , който се пази за нас , според думите на Павел./ако сме обикнали Неговото явяване/.
И Бог , който е започнал едно добро дело в нас , ще го завърши докрай , до деня на Исус Христос.

Павел е уверен в това./условието е да Го е започнал , понеже ще има и такива , в които няма да е започнал нищо и никога не ще ги е познавал/

[Tihomir]

Четем доста ясно за изличаване от Книгата на живота. Интересното е, че няма разлика между изличаването във времето на Мойсей и наши дни (както обикновено е "опровержението").

Изличаването от Книгата означава, че някой е бил вече записан там.

[small axe]

ето какво е казано за книгата и заличаването:

Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

първо , коя е тази книга?Как разбра че е книгата на живота на закланото агне.В откровение четем че се разгъват ралични книги .

Виж и какво се казва- Който е съгрешил против Мен него ще залича от книгата Си.
Знаем че никой който е роден от Бога не съгрешава , но пази себе си чист.
/има се напредвид че не живее в грях , без да се покае/ , докато в стиха с изличаването от въпросната книга , виждаме че това ще стане с човека който е съгрешил против Бога, и не се е покаял.

Никой който е роден от Бога , няма да бъде изличен/ от която и да било книга/ , понеже той ако и да падне се връща при Бога с покаяние и не може да греши , както невярващият си греши.

[Tihomir]

Пише, че има 1 книга на живота. Особеното за нея е това, че там или има името на човека или го няма (което може да стане по 2 причини - или не е било записано или е изличено).

Записването в книгата на живота не става от появяването на човека на бял свят, а от един момент нататък. Това го четем, когато Исус казва на своите си - не се радвайте, че ви се покоряват бесовете, а се радвайте, че имената ви са записани в книгата на живота.

Четем също и за изличаване от книгата на живота.

Иначе останалите неща, които казваш, че родените от Бога не могат да бъдат заличени са свободни съчинения все още, тъй като не са базирани на здрави доказателства от Словото.

Много от нещата ги вземаш като синоними, както посочих по-нагоре. Никъде не пише, че роденият от Бога не може да бъде заличен. Ако блудният син, който беше роден в дома на баща си, не беше се върнал от нечестивия си път, щеше да си остане нечестив.

Много аксиоматично мислене имаш. Много неща ги считаш за дадени, но никъде не видях здраво доказателство за тях. Цитираш постоянно за родения от Бога, че не съгрешава и това е така. Видяхме, че не става въпрос за плътта. Не видях, обаче, никъде доказателство, че роден от Бога означава записан в Книгата. Нито забелязах доказателство за това, че роден от Бога означава с умъртвени плътски части. Това не знам и как ще ми го покажеш, тъй като има заповед за това - да умъртвяваме плътските части. Сиреч - ако не ги умъртвяваш, тогава плътта ще надделее над духа и кел файда от роденият отново дух. Аз виждам, че ако не се умъртвяват плътските части и ако не се борим до кръв в борбата срещу греха в плътта си, тогава отново можем да погинем, защото само водените от Божия Дух са синове. Тези, които не умъртвяват плътските си части и са водени от плътта (което е възможно) - те не са синове.

[small axe]

накратко:
"кел файда от роденият отново дух." странно изказване правиш тук ..И като земе да умре плътта , според твоето разбиране , какво ще стане , тишо.Пише  че роденият от Бога не може да греши ,това е така понеже зародишът му пребъдва в Бога и е невъзможно да живее вече както живеят невярващите


"защото само водените от Божия Дух са синове. Тези, които не умъртвяват плътските си части и са водени от плътта (което е възможно) - те не са синове."
Незнам тук с кого спориш , не е с мен аз мисля същото.
Водените от Божия Дух са  отново родени , с нов дух.

"Четем също и за изличаване от книгата на живота."
Написах ясно какво мисля за това изличаване , ти ми покажи къде пише ,че въпросната книга е книгата на живота на закланото агне..

[Tihomir]

накратко:
"кел файда от роденият отново дух." странно изказване правиш тук ..И като земе да умре плътта , според твоето разбиране , какво ще стане , тишо.Пише  че роденият от Бога не може да греши ,това е така понеже зародишът му пребъдва в Бога и е невъзможно да живее вече както живеят невярващите

Ти умъртвил ли си плътта си?

Аз не чета за умъртвяване на плътта си, а за умъртвяване на плътските части като един продължителен процес. А ако не се подчиним на заповедта? Ако има нужда от заповед, значи може да има и неподчинение. В противен случай ще пише "колко е хубаво, че ни се умъртвяват плътските части". Не пише, обаче.

"защото само водените от Божия Дух са синове. Тези, които не умъртвяват плътските си части и са водени от плътта (което е възможно) - те не са синове."
Незнам тук с кого спориш , не е с мен аз мисля същото.
Водените от Божия Дух са  отново родени , с нов дух.

Това беше само първото изречение. Второто загатва за някои, които умъртвяват плътските части, ходейки по Духа, или водени от Духа. Както писах по-горе има заповед за това, а не констатация. Това предразполага възможност за покорство и непокорство на заповедта.

Аз виждам случаи, в които свещеници са били отлъчвани като непокорни на Бога. Виждам и случаи, в които царе над Божия народ са били отлъчвани като непокорни на Бога. Това е примерът от Писанията, за който чета.

Не виждам защо Бог ще даде тези примери тогава, след като пише, че тези примери са записани за наша поука. Ако това вече не може да става, защо ни е за поука?

"Четем също и за изличаване от книгата на живота."
Написах ясно какво мисля за това изличаване , ти ми покажи къде пише ,че въпросната книга е книгата на живота на закланото агне..

Ти сам писа, че пише за много книги и една книга. Прави се ясно разграничение. Когато Мойсей говори, той говори за книгаТА. Когато Исус говори, говори за книгаТА (и пояснява "на живота").

[small axe]

умъртвяването на плътта е продължителен процес , той ще продължи през целят ни живот , това са греховните наклонности на плътта ни , от които Бог ни е освободил , но ние през целият си живот доказваме това освобождение , ако сме родени отново.

Ти не ме разбра какво попитах.Имах в предвид , според твоята хипотеза , ако един роден от Бога човек , отпадне , според твоята теория , какво ще стане с роденият му отново дух?
Ти някак си разделяш човека на части , но бог ни вижда цялостно и ни е изкупил целите.
Накрая ще ни подари и нови тела.

Как мислиш във вечността ,не в милениума , ще има ли възможност да се появи грях?Нали според теб със свободната си воля можем да се отречем от Бога , ако и да сме родени отново и да отпаднем/ аз не смятам така де/ , но по твоята логика във вечността , ще можем отново със свободната си воля да се отречем от Бога , така ли?

Никъде не виждам да пише че въпросната книга е книгата на живота на закланото агне.

Отделно на това , как може да те заличи Бог от книгата си , като те е родил отново и ти не можеш вече да живееш в грях?
Докато в стиха в в книгата изход  , се казва , че човекът който ще бъде изличен от въпросната книга е съгрешил пред Господа.
Как това ще се отнася за роден отново човек , който по думите на Йоан не може да греши , понеже зародишът му , новият му дух роден от Бога пребъдва в Бога и той не може да съгрешава , както невярващите си правят по принцип.

[Tihomir]

small axe,

Виждам фундаментални проблеми вече тук.

Неща, които ги пише ясно (дори цитирани по-горе от други потребители, както и от мен), питаш как могат да станат. Това е единият фундаментален проблем.

Другият е, че твърдиш неща, които така и не показа чрез Словото, но са базирани на лични възгледи, които съдръжат няколко библейски термина, събрани в крайно неясна и неправилна комбинация.

Сега виждам, че Watchman беше прав относно разбиранията ти. Добре е да мине време, за да осъзнаеш нещата, които твърдиш и да ги провериш чрез Словото. Не чети оттук-оттам само, както са те учили твоите учители или от материалите, които си чул/прочел.

Откажи се от тези неща.

Седни и прекарай няколко месеца в четене на Словото - прочети словото 4-5 пъти, за да ти бъде всичко прясно в главата и тогава разсъждавай за тези неща. С компютърна търсачка и ум, напълнен с коментари проповеди не се разсъждава. Трябва бистър ум.

Това е моят съвет.

Може би няма да отговарям на тези неща, докато не видя, че има смисъл. В момента мисля, че си твърде разпален за тези неща и не ги обмисляш добре.