Смъртни и несмъртни

[Tihomir]

Виждам, че не си разбрал все още разликата между покаяние и раждане отгоре и продължаваш да питаш в същия стил, както преди това. Питаш ме неща за раждане отгоре, обаче всъщност говориш и за покаяние, но използваш термина "раждане отгоре".

Говориш за "...иска да се СПАСЯТ всичките човеци..." в същото изречение твърди, че това е равносилно с "рождението отгоре" (което е Божие дело). Виж внимателно какво пишеш. Самите ти въпроси не са правилни. Явно, че не си прочел Еремия 32, защото задаваш все същите въпроси (със същата некоректност).

Виждам, че подобни въпроси задаваш и в тази тема:
http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=304.msg3315#msg3315

Странно е, защото питаш отново и отново, въпреки, че отговорите са вече написани. Там в темата е писано и защо покаянието не е вседостатъчно за спасението на човека.

[Valipeti]

Ами питам, защото такива са ти отговорите! Интересно ми, дали ти сам си вярваш на твоите презумции! Не на Словото, подчертавам, а на твоите интерпретации на написаното в Словото!
Та, да си дойдем на думата - според твоите разбирания на написаното в библията Бог ражда отгоре някои, които Той си иска, а за останалите какъв е шанса да познаят истината, да повярват и да се покаят, за да се спасят?
Извинявам се на четящите, за въпроси от този вид, но се мъча стриктно да следвам логиката на Тихомир!
Или тези, които Бог ражда отгоре, по каква причина са се покаяли и са Го приели с вяра - защото са били родени отгоре или някаква друга?
Докато отговаряш така, ще съм принуден и да питам така! 

[Tihomir]

Valipeti,

Това не са мои презумпции, а това пише в Писанията. Бях писал да прочетеш Еремия 32 и да намериш себе си в цялата картинка. Няма да успееш. Проблемът в разбирането идва от това, че не правиш разлика между покаяние, спасение и раждане от Бога и устояване в Истината.

Раждането от Бога е изключително и само свръхестествено Божие дело. Тук човек не пипа.

Покаянието е нещо, което човек трябва да направи, защото имаме тази заповед.

Спасението е нещо, което Бог и изключително само Той е направил (както пише, че Неговата мишца изработи спасение). Говоря за спасението от греховете на човеците и изкупителната жертва на Христос.

Устояването в Истината е нещо, което Бог прави заедно с човека през целия му живот на посвещение, тъй като отделени от Него не можем да направим нищо.

Всички тези неща са навързани едно за друго. Самото покаяние идва чрез изобличение за греха. Самото покаяние е критично важно, но не вседостатъчно, тъй като в противен случай Христос нямаше за какво да идва. Трябваше някой да плати за тези грехове (независимо, че има покаяние, тъй като Бог прощава, но не обезвинява). Раждането отгоре е нещо, което Бог прави, а не човека. Устояването докрай в Божия път е нужно, за да влезе в сила обещанието на Бога за спасение на дух, душа и тяло.

[Valipeti]

Така, а сега кажи кога ства покаянието - преди раждането от горе или след раждането от горе?

[Tihomir]

Исус кога каза на Никодим за рождението отгоре, когато Никодим вършеше правда и се причисли към тайните ученици или когато не вярваше в Него?

Ако имаш нещо повече за питане го пиши в другата тема, която е специално за това.

[Valipeti]

Явно е , че пак стават много "ясни" отговорите тук! Или по-точно, не се отговаря, защото като че ли Тихомир го е страх да не се изложи накрая ! Затова завоалира всичко в специфична, негова си философия! Но нека, аз пак си питам!
Тихомире, роден от Бога човек може ли да върши смъртни грехове?
И кое ще накара един грешен човек да се покае? 

[Tihomir]

Valipeti,

Тези неща ги пише толкова ясно в Словото и въпреки това, когато са изречени от моята уста (защото ти ме ненавиждаш, както съм виждал в писането ти), те са "философия".

Роденият от Бога не съгрешава и това е зародишът, който е в човека. Но докато не е изкупено тялото, човек продължава да съгрешава. Новият човек, обаче, не съгрешава. Още повече в пасажа, който разискваме тук пише за брат, който съгрешава смъртно.

Изобличението за грях е това, което винаги е било предшестващото покаянието.

[small axe]

Валипети ти ненавиждаш ли Тихомир??

Колкото до пасажът в 1 Йоан ,
не бързай със заключението че този който съгрешава смъртно ти е брат.

виж този стих - Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
/никога не Го е видял , нито Го е познал/ , не някога Го е познал , но после е престанал да Го познава.

[Tihomir]

small axe,

Тогава защо пише, ако БРАТ ТИ съгреши? Пише, че за съгрешаването на БРАТА, което е смъртно не трябва да се молим. За съгрешаването на БРАТА, което е несмъртно можем да се молим.

Пише ясно, че става въпрос за БРАТА. Тук къде е писано, че брат е равносилно на "роден от Бога"?

Нека те питам - Петър роден ли беше от Бога, когато лицемерстваше с езичниците? Ако "да". Тогава как съгрешава, когато пише, че не трябва да съгрешава? Ако е роден от Бога, тогава той "брат" ли е? Ако не е роден от Бога, тогава той брат ли е?

[Valipeti]

Нямам такова отношение на ненавист към Тихомир. Но не приемам много неща от тези, които чета от него, предстваени като правилното разбиране на принципите на Словото. Затова се стремя да извлека възможно най-точните отговори от него, които да ми помогнат да разбера защо така мисли. Може да е полезно и за мен!

Та от написаното от Тихомир, което беше отговор на горните въпроси, разбрах, че зародишът в новородения човек не съгрешава, но тялото му съгрешава. Още разбрах, че БРАТ не означава непременно роден от Бога човек. Така ли е?
Аз питах дали роден от Бога човек може да прави смъртни грехове, но разбрах само, че БРАТ може да ги прави!?! Което не отговаря на въпроса ми, а го заобикаля! Или трябва да се сещам от написаното, че тялото на новородения от Бога човек, може да извършва смъртни грехове - не знам, така ли е ?

Още питах, кое би накарало грешен човек да се покае, а ми беше отговорено, че изобличението за грях винаги предшества покаянието?!? Това също заобикаля въпроса ми. Мен ме интересува кое би накарало грешника да възприеме изобличението за грях и да се покае? Защото е явно, че едни го приемат и се покайват, а други не! Кое ги кара да го направят?

[evangelista1962]

Валипети, наистена християни съгрешават за жалост но съгрешаваме.Пример  послание към коринтяни и греха на оня човек койтосъгрешава с мащехата си.И си спомни защо е 1 йоан 1;9 помисли си за този стих...

[Tihomir]

Роденото от Бога е дух и не съгрешава. Плътта на човека си е все още плът и тя съгрешава и смъртно и несмъртно. Това, което се ражда отново е дух, а не плът. Плътта ще бъде изкупена при пришествието на Господа.

Брат наричаме човека в плът, който сме видяли от плодовете му дали е брат в Христа.

Затова и роденото от Бога не е равносилно на "брат".

[Valipeti]

Роденото от Бога е дух и не съгрешава. Плътта на човека си е все още плът и тя съгрешава и смъртно и несмъртно. Това, което се ражда отново е дух, а не плът. Плътта ще бъде изкупена при пришествието на Господа.

Брат наричаме човека в плът, който сме видяли от плодовете му дали е брат в Христа.

Затова и роденото от Бога не е равносилно на "брат".

Сега пак ще кажа какво съм разбрал от отговорите на Тихомир, за да е ясно, че няма разминаване:
-Разбрах, че роденият от Бога човек съгрешава и със смъртни грехове чрез плътта си - нали така?
Тогава, това, което казва ап.Йоан :
Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал...Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада...
Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли.
17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.
18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.

означава според Тихомир, че роденият от Бога не съгрешава само в духът си, но в плътта може да съгрешава дори и със смъртни грехове. Това ли ни казват тези стихове?

Брат наричаме човека в плът, който сме видяли от плодовете му дали е брат в Христа.

Тук разбирам, че за да наричаме някой "брат" в Христа, трябва да виждаме в живота му плодовете на характеристиката дадена за християнин от библията. Но според по-горните разсъждения на Тихомир, може да видим и смъртни грехове в живота на този човек, но той пак си е "барт" в Христа?!? Тук става парадокс - разбираме, че някой ни е брат по делата му, но дори и делата да са смъртни грехове(да не говорим за несмъртни), той пак трябва да се нарича брат! Тогава моля да ми се обясни, ако един човек не е роден от Бога, кое го прави да е брат в Христа на останалите в Църквата?
Какво е това "брат" в събранието на Църквата?

Още питах, кое би накарало грешен човек да се покае, а ми беше отговорено, че изобличението за грях винаги предшества покаянието?!? Това също заобикаля въпроса ми. Мен ме интересува кое би накарало грешника да възприеме изобличението за грях и да се покае? Защото е явно, че едни го приемат и се покайват, а други не! Кое ги кара да го направят?

[Tihomir]

Прочети ми пак постинга.

Писах ясно, че роденото от Бога е ДУХ, а не човек. Въпреки това отново разсъждаваш за нещо, което го няма в Словото, а именно "роденият от Бога ЧОВЕК". Словото говори за роденото от Бога, което е дух.

Беше даден пример с Давид, който съгреши смъртно. Давид имаше Божия Дух. Покая се, беше му простено и си понесе последствията.

Петър също съгреши, но несмъртно - лицемерстваше.

В Откровение четем за хора от църквата, които са подведени от Езавел и съгрешават. Бог им заповядва да се покаят, иначе ще ги хвърли в голяма скръб.

Другият голям проблем е в това, че като се каже, че брат може да съгреши смъртно, това за мнозина означава, че той едва ли не може да си греши смъртно системно. Това не е брат. Плодовете му показват, че той все още обича греха и няма нищо общо с Бога.

[Cabral]

Смъртни и несмъртни грехове,знаете ли някое задълбочено изследване по темата?

Конкретно Иоан визира греховете които са смъртни за християните. Смъртните грехове по Старият завет нямат отношение тук, защото те са простими, т.е. подлежат на покаяние и прошка. Напр. убийството може да доведе до осъждане на смърт от властите, но да се опрости от Бог.
Смъртните грехове, или както са наречени ,,грях за смърт" са тези грехове, които водят до духовна смърт, т.е. отпадане от Благодатта, от Спасението. Ние можем да се молим за всичко, но само ако то се съгласува с Божията воля, а Бог е казал, че всеки грях ще се прости, само грехът срещу Светият Дух няма да се прости. Тези съгрешили срещу Духа са отпаднали от Благодатта и за тях не можем да се молим, защото тази молитва е противна Богу.

Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 1Ин.3 21-23

Тук е казано всичко, ние получаваме това, което молим, защото пазим неговите заповеди и вършим това, което Бог иска, а то е да вярваме в Иисуса Христа и да обичаме брата си.

Кои са тогава греховете за смърт? Нарушаването на двете заповеди:

1. Възлюби Бога. Неизповядването на Божията същност е грях за смълт срещу тази заповед. Непознавайки Писанията евреите нямали истинно познание за Бога, затова смятали Божият Син за богохулник и искали да го убият винаги, когато проповядвал Истинският Бог - Отец, Иисус Христос/въплатеният Син/ и Светият Дух. Не можеш да възлюбиш Бог, според дадената ни заповед, ако не изповядваш, че Иисус е въплатеното Слово.

А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.1Ин.4:3

Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.1Ин.4:15

2. Отпадането от любовта. Това е грях срещу втората заповед: да възлюбиш ближният:

Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си. 1Ин.3:10


И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.
Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят. 1Ин.4:16-17

Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.1Ин.3:14-15


Според Вас какво точно е  хулата против Духа?-не получих отговор.

Тези са греховете срещу Светият Дух: Да се отметнеш от любовта към Бог и ближният.

Естествено, че не може да се хулят Отец и Иисус Христос, Божият Син. Те, заедно със Светият Дух са ипостаси на истинският Бог. Свети апостол Матей достатъчно ясно е описал случката и тя е лесна за тълкуване:
Иисус говори с фарисеи и кагато казва, че само грехът срещу Светият Дух няма да се прости никой не реагира, никой не надава дежурният вик: Той богохулства." Всички присъстващи са знаели от Светото Писание, че ,,Бог е Дух". Затова никой не реагира, всички приемат казаното за напълно в реда на нещата. Иисус е казах това, което и фарисеите и ние знаем, богохулството е непростим грях. Защо обаче казва, че думата срещу Сина Човечески ще се прости? Защото говори с фарисеи пред евреи, а по това време и неговите ученици не са били много наясно какъв е статута на Сина Човечески. Казвайки това Иисус всъщност казва, грехът към Божият Дух е непростим, но думата срещу човека Иисус, който те познават и който в момента е пред тях, ще се прости, защото Той я прощава. Дори на кръста казва: ,,Прости им Боже, те не знаят какво вършат". Тук се потвърждава важноста на любовта: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Йоан 3:16 

Но защо все пак е непростим и грехът срещу любовта към ближният? Защото ,,Бог е любов". И защото Павел е казал, за да ни е по-лесно да го разберем:

Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. Евр.6:4-6

Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,  колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? Евр. 6:29

Това е и хулата срещу Светият Дух - след като веднъж си се просветил и си станал съпричастен на Духа да отпаднеш.

Тук отговаряме и на въпросът могат или не могат родените свише, а не новородените или родените отгоре, да съгрешават. Очевидно могат, след като е казано, че ще се спасят само ако устоят до края.

След като разбрахме кои са смъртни и несмъртни грехове и какво е грехът срещу Духа остава за домашно тълкуването на още един стих:

,,но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят",

на църковно славянски:

«не простится ему ни в сем веке, ни в будущем»/така е и във Вулгата/,

а в КJV :

" it shall not be forgiven him, neither in this world, neither in the [world] to come.

Тълкуването на този стих е винаги с първото съборно послание на Иоан Богослов в часта му с молитвите за братята.

А въпросите са:

1.   Дали някой грехове не могат да се опростят на онзи свят или ,,в бъдещия век" чрез молитвите на християните?;

2.   Дали милитвите за мъртвите наши брята ,,нямат библейска основа".