Как да се назидаваме?

[Svetla]

С уважение към всички пишещи и четящи в този форум искам да задам следния въпрос и да получа  обосновани отговори. Какво означава назидание? Всеки ли би трябвало да назидава другите или определени хора? Има ли човешко назидание, от което плодът е смачкана тръстика и изгасен фитил?
А сега моето разбиране по въпроса. Нека първо видим какво казва Библията за назиданието:
Римляни 14:19 "И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание"
Римляни 15:2 "Нека всеки от нас угажда на ближния си за негово добро, за негово назидание. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано:"Укорите на онези, които укоряваха теб, паднаха върху Мен"
1 Коринтяни 14:3 "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха"
1 Коринтяни 14:5 "Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате, и който пророкува е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата."
1 Коринтяни 14:12 "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата."
Коринтяни 14:26. И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание.
Ефесяни 4:16. от когото всичкото тело съчленявано и свързвано чрез всеко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всека част, прави телото да расте за своето си в любовта назидание.
Ефесяни 4:29. Никое гнило слово да не излезва из устата ви, но онова което е добро за потребното назидание, за да принесе благодат на тези които слушат;
1 Тимотей 1:4. нито да внимават на басни и безконечни родословия, които произвождат повече препирания, а не назидание Божие във верата, така прави.

   Прочитайки отново и отново пасажите, в които е използвана думата "назидание" , виждам, че назиданието е нещо наистина важно и изграждащо църквата, но като че ли не е приоритет само на отделен човек или група хора и не е самоцелно вадене на сламките от очите на братята и сестрите. Пише "да угаждаме на ближния за негово добро, за негово назидание".  Също четейки стихът в Римляни 14:19 "И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание" оставам с убеждението, че назиданието е придружавано от мир, т.е. плодът от едно истинско назидание би трябвало да е съпроводен от Божия мир. Казва се също, че който пророкува говори на човеци за назидание, но който пророкува говори думи от Святия дух, а не от своите виждания макар и Библейски обосновани. Също ни се казва да копнеем за духовните дарби, за да има назидание в църквата, т.е. назиданието идва от дарбите, които се дават суверено от Бог и са проявление на Святия Божи Дух, а не от нашето плътско естество, макар и с библейска обосновка. В Ефесяни 4:16 се казва "своето си в любовта назидание". Назиданието е В любовта, т.е. назиданието следва жертвоготовната любов.
Завършвайки, искам да вмъкна примерът на Нашия Господ Исус Христос., описан в Евангелието на Йоан 4 глава.  Исус е до кладенеца и до Него се доближава една самарянка. Мислите ли, че Исус знаеше коя е тя? Аз съм сигурна, че Той знаеше всичко за нея, но какво направи Той? Как я назида в конкретната ситуация? С приемане и любов! Исус виждаше тази потънала в грехове жена, но Той я заговори, макар да беше срамно по онова време да се говори с жена. По този начин Той докосна една голяма рана на отхвърляне и чак след това й каза: "Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива" Какво направи Исус – разобличи ли я явно, настоятелно? Не, Той излекува душата й, посочи й Пътят и тогава, тя сама призна греховете си и не само това, но засвидетелства на своите съграждани и мнозина се покаяха!
Ако днес срещнеш жена, която е водила 5 мъжа и сега живее с мъж, за който не е омъжена, как бихме реагирали ние? А Исус как би реагирал? А ти по-свят ли си от Него?

[Watchman]

Българската дума "назидание" идва от корена зидам, т.е изграждам. А назидание, би трябвало да се разбира като надзиждане или продължаване на зидането, т.е изграждането.

Като се има предвид значението и приложението на зидането, за да има зидане или надзиждане въобще, е нужно първо да има здрава основа.  Ако няма здрава основа, но основата е крива и напукана - зидане и надзиждане е невъзможно. Единственото нещо, което може да се направи в тази ситуация е да се разруши старата основа и после да се положи нова и чак тогава да се започне зидане и надзиждане.

Разрушаването няма вид на благочестие, както има зидането, и често бива атакувано и жизненоважната му роля презирана и отхвърляна.

Пример за това, колко е важно и приоритетно разрушаването преди зидането можем да видим в книгата на пророк Еремия, където се казва:

Ер. 1:9  Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.
Ер. 1:10  Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

От горния пасаж можем да направим поне два извода, първия е че разрушаването е поставено на първо място, и второто е че са дадени 4 деструктивни думи в поръчението на Еремия срещу две градивни.

Човек който се е занимавал с реконструкция на стара къща знае че труда по отстраняване на старото и зле направеното е много по-обемен и тежък от построяване на новото.

Виждаме също така, че именно чрез Словото Господне, което беше поставено в устата на Еремия, той щеше да разрушава, а после и да гради.

Апостол Павел пише за назидание към църквите на които той сам беше поставил основата, и като изкусен строител знаеше, че те стоят на здравата и истинна основа. Ето защо неговия непрестанен съвет беше към назидаване.

В днешно време обаче ние нямаме ситуация сред църквите такава, каквато имаше Павел с основаните от него (или други верни апостоли) църкви. Днес повечето християни имат или лъжлива, или пропукана или непълна основа. Ето защо няма как да се почне с назидаването, нужен е тежкия и неблагодарен труд на събарянето и разрушаването. И който се заеме с него - ще бъде обвиняван в какво ли не, включително липса на любов, на смирение и прочие неща, които ще правят впечатление на онези, които не са познали още Истината.

[Svetla]

Watchman, благодаря за отговора. Даваш ми наистина ценна информация, която ще ми е полезна в бъдеще, но все пак съгласен ли си с мен, че начинът на пророкуване в Новия Завет е различен от този в Стария?

[Tihomir]

Ако "начинът на пророкуване" е различен, то означава, че има промяна в Този, чийто Дух дава пророчеството.

[Watchman]

Seta, би ли дала някаква Библейска обосновка на предположението си, че в Новия Завет начина на пророкуване е различен?

Също така би трябвало да изясним какво значи "начин на пророкуване", какви начини са описани в Библията, спрямо кого може да се пророкува, кой може да пророкува и не на последно място каква е връзката между "начина на пророкуване" и общата тема за назиданието.

[Vasquez]

Думата "назидание" е производна от глагола "назидавам", който значи "поучавам, напътствам", а не "изграждам, градя".
Между другото, за да има зидане и надзиждане, освен здрава основа и камъни, трябва и майстор с чираци. Колкото и да се мъчат чираците, не могат да станат сами майстори, ако не слугуват при майстора поне три години. Както е изобилно потвърдено, когато чираците се правят на майстори, без да са такива, те не градят, но разоряват.

[byFaith]

Думата "назидание" е производна от глагола "назидавам", който значи "поучавам, напътствам", а не "изграждам, градя".

Глаголът "назидавам" може днес да има значение "поучавам", "напътствам", но това не е коренът му, а вторично значение. Коренът е "-зид-", точно както Watchman е написал.

Неслучайно и в английския, както и в други западноевропейски езици, глаголът за "назидавам" е "edify", което означава именно "градя", "изграждам":

1340, a fig. use, from O.Fr. edifier, from L. ædificare "to build, construct," in L.L. "improve spiritually, instruct"

EDIT:

Всъщност осъзнавам, че трябва да се провери и гръцката дума, за да се види дали е верен както българският, така и английският превод. Думата за "назидание" е ойкодомай, която буквално означава точно "изграждане":

oikodomh,n  {oy-kod-om-ay'}
1) (the act of) building, building up  2) metaph. edifying, edification  2a) the act of one who promotes another's growth in Christian wisdom, piety, happiness, holiness  3) a building (i.e. the thing built, edifice)

[Tihomir]

Между другото, за да има зидане и надзиждане, освен здрава основа и камъни, трябва и майстор с чираци.

А Писанието свидетелства, че за да има качествена работа в изграждане (разбирайте и "поучение") трябва да има хора, които са изпълнени с мъдрост, разум и знание, които идват от Бога.

[Аврам]

Seta, би ли дала някаква Библейска обосновка на предположението си, че в Новия Завет начина на пророкуване е различен?

Аз също съм на мнение (както е написал Seta), че има промяна не само в начина на пророкуване, но и като цяло - след идването на Христос просто всичко се промени!
Хората вече не се спасяват по дела, а по Божията милост и благодат.
Това прави ли Бог различен? Не! Много неща се промениха, но Бог е един и същ!

Ако в миналото (преди Христа) хората са се спасявали според делата си - опазване или не на ясно написания закон, то сега когато Исус изпълни съвършено този закон ВМЕСТО нас и сега когато спасението вече не е по дела, то е много логично, че начинът на пророкуване трябва да се промени.

Как пророкуваха старозаветните пророци? Ако не направиш това и това, ще ти се случи това и това. Това е общата схема - ако делата ти ги няма, няма спасение за теб.
Но сега когато Христос промени всичко, Той съвсем на място каза:

Лука 16:16. Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.

Съвременния пророк не може да пророкува: "ако не изпълниш закона ще погинеш", защото закона вече е изпълнен от Христос. Съвременния пророк може да пророкува назидаващо. Ето пример за съвременно пророчество: "Ето, ида скоро". На мен това ми е достатъчно за да се стресна и взема в ръце и сам да взема решението да не се отклонявам от Истината Христос.

Seta е дал много интересен пример за друг СЪВРЕМЕНЕН вид пророчество направено от самия Христос - той НЕ каза "имала си 5 мъжа - нарушила си закона и заслужаваш смърт веднага"! Той каза:

Йоан 4:17. Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж;
18. защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.
19. Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.

Невероятен пример за нов вид пророчество - НЕосъдително, а НАЗИДАВАЩО! Жената вследствие на това пророчество се осъзна и покрай нея още мнозина се спасиха.

Та има ли промяна в начина на пророкуване?

[Watchman]

Хората вече не се спасяват по дела, а по Божията милост и благодат.

Можеш ли да дадеш и един пример от Писанията за някой, който е спасен чрез дела? Никога никой и по никое време не се е спасил или спасявал чрез дела, винаги и по всяко време човек се е спасявал само и единствено чрез вяра.

Ето пример преди Закона:

Бит. 15:6  И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Ето пример от Давид, който беше под Закона:

Пс. 32:2  Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чиито дух няма измама.

Римл. 4:6  Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела.

Как пророкуваха старозаветните пророци? Ако не направиш това и това, ще ти се случи това и това. Това е общата схема - ако делата ти ги няма, няма спасение за теб.

Това все едно го е писал човек който само е чувал разкази за пророците, но никога не е чел в действителност какво са говорили и правили. Посланието на пророците е било и продължава да бъде в зависимост от състоянието на тези към които се пророкува.

В СЗ ще открием случаи когато пророците пророкуват за назидание като насърчаваха сърцата и укрепваха ръцете на праведните в това да вършат Божията воля. Такива случаи можем да видим например в книгите Езрдра и Неемия:

Ездра 6:14  И юдейските старейшини градяха успешно, насърчавани чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.

Когато Израел биваше в отсъпление пророците викаха за покаяние, връщане към Бога и прогласяваха Божия съд в случай, че не се покаят и върнат към Бога.

В НЗ имаме точно същия вид пророкуване и то не от кой да е а от самия Исус:

Откр. 2:20-23  Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.
И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.
И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърдца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

Говорите неща за да потвърдите за пореден път думите на Исус - "Не затова ли се заблуждате понеже не познавате Писанията"

Случая със самарянката. Първо жената беше извън завета на Израел и не беше под Закона. При все това, онова, което Исус и каза я изобличи за грях, а не я насърчи в нещо. Жената беше ужилена от това, че има пророк който вижда сърцето и живота на човека и далеч не го одобрява. Също беше ужилена от това, че този пророк беше юдеин а не от нейната самарянска лъжерелигия. Отделно Исус се конфронтира с ереста в която тя вярваше, че в самарянските планини можели да се кланят на Бога, още и каза съвсем ясно, че тя не знае на кого се кланя:

Йоан 4:22  Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Как някой от вас би приел да дойде някой и да ви каже - вие не знаете на какво се покланяте, живеете в тъмнина, ние знаем на Кого се покланяме и спасението е при нас. Много насърчително а? Исус срина религиозната и основа!

Четете внимателно текстовете които цитирате и не бъдете като самаряните които твърдят неща, а не знаят нито какво пише, нито на кого се кланят.

[Аврам]

Ох...
Има един стих който много точно казва всичко:
Рим. 3:20. Защото ни една плът нема да се оправдае пред него от делата на закона; понеже чрез закона бива само познаването на греха.
А и заключението:
28. И тъй, ние заключаваме че человек се оправдава чрез верата без делата на закона.

Това всички го знаеме - нали? Мисля, че нямаше нужда да се изтъкваме и да показваме "самарянщината" у по-глупавите съфорумци и то точно в темата за назиданието.

Темата за спасението е както много проста, така и много сложна.
Факт е че и днес има хора които вярват в спасение чрез дела. Факт е че ап. Павел се "скъса" да обяснява и доказва, че такова понятие като спасение чрез дела несъществува!
Факт е че въпреки това има такъв термин "спасение чрез дела" и когато той се използва винаги се свързва кой знае защо със Старозаветния Закон.
Явно съгреших пред вас като казах, че преди хората са се спасявали чрез дела. Трябваше да го кажа по-точно - преди хората са се спасявали чрез вяра като са се опитвали задължително да пазят закона което на някой им е изглеждало сякаш не вярата, а това че са успявали да опазят закона ги е спасявало и това те погрешно са наричали "спасение чрез дела", но ние съвременните християни знаем, че това е грешен термин и е недопустимо да го използваме, за което простете мен - грешника!

Относно пророкуването - не може начина на пророкуване да е същия при положение, че сега вече не закона (Рим. 3:20), а Святия Дух е този Който ни изявява греха.
Не може един човек да се изгражда на базата на осъждението (закона). Той трябва да се изгражда на базата на назиданието (благодатта). И ако начина на изграждане е променен, то няма как да не се промени и начина на пророкуване.
Това са мойте скромни умозаключения - ако не са верни не ме разпъвайте а внимателно ме назидайте. Поне в тази тема.

[Vasquez]

До WATCHman

<<< Яков 2 : 1 - 26 >>>

http://www.youtube.com/watch?v=LvGZmKzR7HY&feature=related

[IvanQS]

Simon,
Яков 2 глава
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

Как се назидава?

1 Коринтяни 12 глава
4 Дарбите са различни; но Духът е същият.     
5 Службите са различни; но Господ е същият.    
6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.    
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.    
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;    
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;    
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.    
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.    
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

[Svetla]

Ще се опитам да отговоря на зададените ми въпроси, но няма да си позволя да навлизам в материя, която все още не ми е ясна.
Към Watchman:
1.Каква е връзката между "начина на пророкуване" и общата тема за назиданието?
Wachman, обяснявайки ми смисъла на думата "назидавам", ти цитира Еремия 1:9-10, като тези стихове описват призоваването на Еремия да пророкува. Ти не се обоснова с наставленията в Новия Завет за пророкуването. Затова попитах смяташ ли, че има разлика между призивът и пророкуването в Стария Завет и в Новия Завет. Според мен има разлика и тя се основава на благодатта и любовта, които са едни от основните характеристики на Новия Завет. Павел казва: " 2. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и планини да преместям, а любов немам, нищо не съм.", т.е. има пророчество, което не полза никого!
2.Какви начини са описани в Библията, спрямо кого може да се пророкува, кой може да пророкува?
В Стария Завет Бог дава конкретно наставление на всеки един пророк за начина, по който да отиде до хората и да изяви греховете им или да ги насърчи. В Новия Завет, дава общо наставление за църквата като цяло, а не на конкретен човек. Още повече в 1 Коринтяни 14:1 се казва "Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-вече да пророчествувате.", т.е. това е дарба, която е за всички, не само за конкретни хора. Питаш ме спрямо кого може да се пророкува. Пророчеството е дарба за назидание на църквата – "пророчеството е, не за тези които не верват, но за тези които верват" според 1 Коринтяни 14:22. Т.е. Пророкува се на вярващите, за да достигнат пълнолетно мъжество в Христа. Пророкува се и на невярващите според 1 Коринтяни 14:24-25
  24. Ако ли всички пророчествуват, и влезе некой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;
  25. и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповеда че наистина Бог е между вас.

[Tihomir]

По повод на повдигнатите тук въпроси реших, че е добре да отворя нова тема:

http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=348.0

В Стария Завет Бог дава конкретно наставление на всеки един пророк за начина, по който да отиде до хората и да изяви греховете им или да ги насърчи. В Новия Завет, дава общо наставление за църквата като цяло, а не на конкретен човек

Аз не виждам подобно нещо. В "новия завет" четем, че Бог каза на еди кой си пророк и той отиде и предупреди за глад в юдея. Бог също каза на Анания да отиде при Савел и да положи ръце на него. Бог каза на един пророк да отиде и да пророкува, че Павел ще бъде вързан в Ерусалим.

Никъде не срещам Бог да даде на "църквата" да изрече дадено пророчество. Дори е писано, че не всички са пророци, нито всички са апостоли, нито всички учители, нито всички имат изцелителни дарби, нито всички говорят езици, нито всички тълкуват, но Духът разпределя на всеки както му е угодно.

По отношение на заръките, които Бог дава чрез пророците си - и в "стария завет" и в "новия завет" виждаме Бог да се обръща към тях като към тяло - Израилевия дом.

Нещо повече - т.нар. книги "нов завет" са основани на Писанията, в които пише:
Да не мразиш брат си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, за да не се натовариш с грях заради него.

Днес се говори, че това било заповед от "новия завет" и то само за "определени хора". Писанията свидетелстват това за всеки, който е от Израилевия дом. Дори забележете пише да изобличиш СМЕЛО, което звучи доста страшно за мнозина, които имат навика да казват "ти съдиш" при вида на смело изобличение.