Author Topic: Наистина ли Го обичам?!  (Read 6896 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Наистина ли Го обичам?!
« on: September 12, 2008, 18:10:23 PM »
Наистина ли Го обичам?!

1 Любя Те, Господи, сило моя. 
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
 3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си. 
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха. 
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. 
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

Ние често се молим с подобна молитва, като тази в Пс. 18, с която Давид призоваваше Бога да го избави от неприятелите му. Често уверяваме Бога колко Го обичаме и колко не можем без Него. Кого заблуждаваме?!...
Забележете, че тук Давид казва: „Любя Те, Господи, сило моя”, и тогава следва всичко останало! „Ще призова Господа”, казва той, и чак тогава се казва, че  „от храма Си Той чу гласа му”. Искаме ли Бог да чува гласа ни?!... Вероятно да, нали? Има условие – любов към Него!
Няма да се занимавам с този въпрос от теологична гледна точка – какво е любовта, гръцките думи, описващи любовта в НЗ, нито ще философствам по темата с празнословие, което е никому ненужно. Бих искал обаче да предлжа няколко въпроса за размисъл, които биха ни помогнали да разберем дали и до колко обичаме Бога всъщност.

И така... ние често цитираме Цловото като папагали – включително и Пс. 18:1-6. Забравяме обаче да наблегнем на основното, което тук е да Го обичаме – всичко друго е ПРОСТО резултат! Подобно отношение имаме и към стиха, известен като „телефона на Бога” в Пс. 50:15 – „И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш”. Един ред по-горе, в стих 14 се казва: „Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си”! Това обаче не ни харесва, нали. Жертва на хваление е да Го хвалиш, дори когато си Му сърдит, разочарован от Него, негодуваш против Него, не си съгласен с Него... Ами обреците – обещаваме Му какво ли не, но дали когато Той ни помогне, благослови и избави, се сещаме да изпълним обреците си?!... Яков обеща на Бога да Му даде десятък от всичко придобито, ако Бог го пази и закриля. Е, Бог изпълни Своята част, дори го благослови, НО Писанието никъде не споменава Яков да Му е принесъл десятък от придобитото, според обещанието си! Познато ли ви е?!?  И така, Давид каза, че Го обича – вие съдете дали той казваше истината или не, но това за нас няма НИКАКВО значение сега! По-важното е дали аз казвам истината или не, когато Му казвам, че Го обичам! Предлагам ви няколко начина как да проверим това.
В публикацията си „Познаваме ли Бога?!” аз споменах няколко въпроса, помагащи ни да се замислим дали наистина Го обичаме или просто се заблуждаваме. А ето и въпросите:

Обичам ли Бога?:
1/  Пазя ли заповедите Му - (1 Йн. 5:3).
2/ Обичам ли ближния си както себе си (Мар. 12:31).
3/ Служа ли Му (Йн. 21:15-17).
4/ Верен ли съм на Бога (Изх. 20:2,3; Як. 4:4,5 – приятелството със света е прелюбодейство спрямо Бога, изневяра т.е. не сме Му верни).
5/ Готов ли съм на жертва за Бога – истинска, безкрайна, всеотдадена (Бит. 22:1-4, 9-12,16).
6/ Познавам ли Го, познавам ли пътищата Му (2 Пет. 3:18, 1 Йн. 2:3,4, 4:8).

Тук искам да коментирам някои от тях.

1.   Пазя ли заповедите Му?
Една от тях е заповедта „Не кради”! Ще кажете: „Да, ама аз не крада”. Не бъди толкова сигурен в това! Ще те попитам само това: „Крадеш ли от работното си време”? Плаща ти се за определено време и определена свършена работа, нали? На работното си място занимаваш ли се с лични неща, занимаваш ли се с INTERNET през работно време, скатаваш ли се на работа? И това е само малка част от всичко, което бих могъл да провокирам в тази насока.
Друга заповед е да почитаме и се покоряваме на властите:

 „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога” (Рим. 13:1)  и

„Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело” (Тит 3:1).
   Братко и сестро, Павел пише тези думи по времето, когато император в Рим е не кой да е, а Нерон – най-зловещия император в римската империя до тогава! И Павел казва: „Няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога”? Как да се покоряват християните, които живеят в Рим?! А какво правим ние, ти и аз – роптаем против правителството, не искаме да му се покоряваме, защото е безбожно, даже се молим Бог да го промени, да го свали?!?...

2.   Какво да кажем за любовта към Него?
За да ви дам насока за размисъл ще ви попитам нещо – тези от вас, които са семейни или скоро им предстои да станат семейни. Били сте влюбени, нали? Определяли сте си срещи, нали? А закъснявали ли сте за тях? И ако все пак закъснеете, не сте се чувствали добре. А закъсняваме ли за църква (тези от вас, които посещават такава) – забелязъл съм, че в повечето случай закъсняват все едни и същи хора и то всеки път с едно и също време на закъснение. Ами ако вашият партньор, приятел ви пише e-mail, или за моето поколение, обикновено писмо по пощата, и вие сте знаели, че това писмо е от вашия любим, как сте се отнасяли към него – бързали сте да го прочетете, да го препрочитате отново и отново, защото вашият любим/любима ви уверява в своята любов и вие сте били жадни да си напомняте за тази любов. А какво да кажем за Писанието – любовното писмо на Младоженека към Своята невяста!

3.   Колко време прекарваме с Него?
Когато си влюбен ти искаш, не само, но имаш нужда да прекарваш повече време с обекта на твочта любов, нали? Ами Бог? Колко време прекарвам аз с Него? Прочетете историята на Марта и Мария, когато Исус им беше на гости (Лука 10 глава).

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 
41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Това правим и ние, подобно на Марта – залисваме се с какво ли не и не само, че нямаме взаимоотношение с Него, но дори се дразним от тези, които се опитват да прекарват повече време с Него. Какви са приоритетите ни – TV, INTERNET, всичко, онова, което ни отделя от Него? Как прекарвам аз времето си? Разбирам ли, че до голяма степен от това как прекарвам времето си сега, това ще определи и моята вечност! А това вече е сериозно!!!

4.   Изневерявам ли на Бога?
Яков казва:
„Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.  Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? (4:4,5)
Приятел със света, аз, не-е-е. Да! Музика, мода, стремеж към благосъстояние и съревнование за по-добър начин и стандарт на живот, кариера, светски приятели, с които прекарвам повече време, отколкото със семейството си (църквата, своите по вяра)...А какво е света? Йоан го определя така (1 Йн.2 глава):

15 Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. 
16 Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; 
17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
Това са същите тези неща, които „накараха” Ева да съгреши в Бит. 3 глава!
Изневерявам ли Му (заменям ли Го в личните си и интимни взаимоотношения) с други богове? „Да не бъде”, ще кажете! „Боже опази”, ще възкликнат други. Да, ама е точно така! Често, служейки Му забравяме за Него, изучавайки Го, забравяме Кой е! Помислете върху това!
5.   Обичам ли ближния си?
Забележете, че Исус не каза „да обичаме ближния си”, а да го обичаме „както себе си”! Какво значи това?!...

„Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си” (Йн. 15:13)  и
 „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята” (1 Йн. 3:16).
Е... чак пък толкова! Аз всъщност не клюкарствам за него, но той е..., не че му завиждам, но все пак..., не искам да го наранявам, но пък...., не че не мога да му простя, но той не беше прав..., с него не искам даже да се виждам.... Познато ли ви е???
Йоан казва:
„Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога”? (1 Йн. 3:17),
а Яков добавя;
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?  Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?  Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Як. 2:14 – 17).
Със сигурност имам повече световни блага от мнозина, споделям ли ги, помагам ли на някого? Или се оплаквам и роптая, че другия има повече световни блага от мен? Завиждам ли му?

Всички равни ли са в моите очи или лицеприятствам, лицемерствам и все пак гледам на лице, особено ако е гост в нашата църква, или е някоя по-важна особа! (виж Як. 2:1 – 9), а също и
„Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.  Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници” (Як. 2:8,9). Е... имам ли любов към ближния, брата, приятеля?
И така... обичам ли Бога? Или се самозаблуждавам!
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #1 on: September 13, 2008, 10:53:21 AM »
Pileran,

В коментарите ти има добри неща, но има и неща, които си научил от създадените от днешната система стереотипи. Други неща си ги научил в професионалното си образование, а те също нямат покритие в Словото.

Работата е, че поучаваш хората на неща, които са "отвън-навътре", докато Божието Слово учи, че хората, които са родени от Бога имат написан Божия Закон в сърцата си лично от Бога и това им дава благодат да изпълняват заповедите му и тогава наистина не са трудни. Затова пише, че сме съработници с Христа, защото Христос е този, които извършва делото си в нас и чрез нас докрай.

Доста от заръките, които пишеш са добри, но няма да помогнат в борбата срещу плътта, както пише в Колосяни 2:
[20] Ако сте умрели с Христа относно първоначалните |учения| на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, |като|,
[21] "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
[22] (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?


Първото нещо, което трябва да стане с един човек е да умре с Христа относно първоначалните учения на света. Затова и Павел казва аз всеки ден умирам, а на друго място умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога, а на трето място - "който не се отрече от себе си не може да бъде Мой ученик".

Това е първата стъпка. Едва тогава тези неща имат смисъл да се напомнят, но не и да бъдат средство срещу угаждането на плътта, защото те нямат сила срещу това. Затова и хората се опитват и опитват дълго време да спазват такива правила - не гледай телевизия, не прави това, не прави онова - но не могат да ги преборят, защото не са умряли с Христа.

Първото е умирането с Христа, после е животът ни в почивката на Бога (Божията събота), а на третия ден е възкресението.

Стереотипите, които имаме сега - да ходиш определен ден на събиране с вярващите в определен час - това са неща, които не са начина, по който трябва да бъдат нещата. Ето защо и "закъснението за църква" е нещо, което не откриваме в Словото. Там вярващите са били заедно с учителите си. Събирали са се по къщите и в храма не само под час, но и са прекарвали дни заедно, а не няколко часа на седмица.

Друго нещо, което мъчи днес хората е - защо Бог не отговаря след като съм извършил определени условия, за които чета - молил съм се, постил съм, изпълнил съм си обреците. Това е погрешен път. В Словото виждаме, че Бог е Бог и прави каквото иска и никой не може да противостои на волята Му. Той решава дали да изпълни дадена молба, Той показва милост, Той е Бог. Той не е машина за кафе, на която като пуснеш определени стотинки и ти дава кафе. Бог няма да се впечатли от религиозните ритуали, с които смятаме да го "очароваме", защото Бог няма да се впечатли от това.

(следващите редове не са казани по повод на коментара по-горе, а вмъкнати като мой коментар относно дните, в които живеем)
Не съм чувал проповеди върху Плач на Еремия 3-та глава. Там Еремия казва, че молитвата му е била отхвърляна и Бог го е завел в тъмнина, а не в светлина и въпреки това, Еремия свидетелства, че всичко това е Божия милост, докато в днешни дни хората ще гонят дявола за проблемите си и ще се вайкат защо Бог не им изпълнил желанието на сърцето.

Не се проповядва познаване на Бога, а се практикува изнудване на Бога.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #2 on: September 13, 2008, 13:27:29 PM »
Tihomir, бих желал да уточня, че съм се постарал да не засягам никакви стереотипи, тъй като почти три години не съм бил част от църковна структура и изобщо не се интересувам от подобни стереотипи - това за "закъснението на църква" беше просто пример за това колко сме непостоянни в нашата обхода с Него - затова и в скоби добавих: "тези от вас, които посещават такава". Също така, поради обстоятелства в живота ми, които преобърнаха мирогледа ми, живота ми, богословието ми, изобщо не съм писал нищо от професионалното си образование в тези публикации.

Не говоря изобщо и за някакви плътски деяния или религиозни практики и усилия, а за взаимоотношения с Него, които взаимоотношения ще променят самите нас "отвътре - навън". Това, което съм написал е един вид тест да проверим себе си, а не някакви заръки, които да се опитваме да следваме, за да достигнем Бога. Не се опитвам да налагам правила като да не се гледа TV или да не се "ровим" в INTERNET - самия аз го правя. Идеята ми е, че тези неща крадат времето, което би трябвало да посветя на Бога, ако искам да Го познавам, или ако претендирам, че Го обичам. Бих желал конкретно да ми пишеш какво видя, че "няма покритие в Словото", освен разбира се, "закъснението за църква", което вече коментирах. Не се опитвам да налагам легализъм за неща, които за "отвън - навътре", а да предложа един своеобразен тест за това дали познаваме Бога, дали Го обичаме. Искрено смятам, че до голяма степен сме не сериозни с Бога и живеем повърхностен живот - може би това не се отнася за теб или за някои други читатели на сайта, но за повечето вярващи това е истина, която се забелязва. Така че тук съм писал с една цел - да провокирам размисъл за това как живеем живота си, какво е реалното ни отношение към Бога!  Знам, че публикациите ми звучат тежко, но смятам, че времето на залъгалките от рода "Бог те обича", отмина!
С изключение на някои примери, които поставям в публикациите си, които е възможно да са субективни (както например закъснението за църква), всичко останало смятам, че е абсолютно обективно. Често се крием зад подобни текстове, като този, който ти самия цитираш, и без да ги разбираме те ни дават основание да живеем един повърхностен живот.  Иначе се радвам, когато има мнение по въпроса, защото така читателите само могът да бъдат провокирани са преценяват кое и как да приемат - като човешки разсъждения или като Божие Слово.
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

constant

  • Изгонен
  • Допринасящ
  • *
  • Posts: 244
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #3 on: September 13, 2008, 15:12:17 PM »
Разбира се, прав си. Чрез несъвършените си дела, постоянен егоизъм и недостатъчност- не мога да докажа любовта си към моя Господ.
Но знам, че Той знае, че все пак Го обичам.
За това се надявам на Неговата безусловна любов.
Кая се пред Него, приемам щедрата Му прошка и пак тичам след Него с радостно сърце.
Защото имам Неговата любов.

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #4 on: September 13, 2008, 15:32:58 PM »
Pileran,

Виждам, че в говоренето си адресираш преди всичко хора, които са "с единия крак в света", както се изрази.

Пребиваването ти в средите на днешната църковна система е повлияла на мисленето и характера ти повече, отколкото виждаш.

Преди всичко, днешната система учи за това как човека да достигне Бога и какви неща трябва да прави, за да угоди на Бога и какво трябва да направи, за да се спаси. Също се казва какви действия трябва да се направят, за да отговори Бог на дадена нужда. Доколкото съм чувал има неща като: Ако нещо не става с молитва, става с много молитва - което разбира се, не е вярно.

В Словото е точно обратното - първо започва с Бога, Божието дело и Божията работа в човешкото сърце. После има съработничество с Христос, растеж в Христа, изобразяването на Христовия характер, устояване докрай.

Днешната система предразполага хората да говорят повече отколкото е писано. Пример с това са думите ти относно десятъка и Яков. Това, че не го пише не означава, че не е дал. Не го пише, не го пише. Прескачането на границата на написаното и мъдруване върху несъществуващи текстове е хлъзгаво място.

Думите ти, че се повтарят "папагалски" текстове от Писанията, са по-скоро повтаряне на "човешки учения, научени папагалски". За да "минат" тези учения за "християнски" те използват няколко пасажа от Словото. Повтарянето на тези стихове е повтаряне на папагалски научени човешки учения, тъй като за тези стихове някой е казал, че ако се изповядват ще стане каквото казваме.

Примерите, които даваш са също извадени от контекста на днешния т.нар. "християнски" живот. Това не са добри примери. Самото отиване на време на събранията не е средство да се успокоява съвестта, че сме извършили едно добро дело, тъй като Божият стандарт за живот на братята е друг.

Другият характерен белег на днешната система е разделянето на ученията от книгата на "Новия завет" и думите, употребени там, от ученията и думите в книгата на "Стария завет" и размишлявайки върху двете поотделно (волно или неволно).

Обикновено хората се учат на това да не гледат телевизия, да не си губят времето, да обичат ближния, да бъдат морални, да помагат на бедните и много други добри неща. На тях се набляга преди всичко. Ако някой ги върши, то той е удобрен като един, който обича Бога. Тези неща ги учат и другите религии, а и наблягат на тях. Това, което в Божието учение е единствено е това, че Бог е начинателят и усъвършителят на вярата ни. Един човек, който не е умрял за себе си се старае по всякакви начини да угоди на Бога като прави неща, които да успокоят съвестта му, че е в правия път - не гледа телевизия, пости 2 пъти в седмицата, моли се всяка сутрин, чете всеки ден. Това няма да го доближи до Бога, но единствено пребъдването по всяко време е това, което Бог желае.

Всички останали неща, цитирани като "заповеди" са нищо повече от заповеди, които след време се развалят от употреба. Тези заповеди днес са наречени "взаимоотношения с Бога". Доколкото съм чувал това постоянно се говори в църквите, а не се говори за Бога и за това какво прави Той. Все се говори какво трябва да правим ние и за това какво не трябва да правим. Спасението и животът на Божия човек се принизява до шепа правила, които трябва да се спазват и липсва разбирането за свръхестественото естество на спасението и на живота на новородения човек. Когато Бог новороди човека, Той му дава ново сърце и нови желания. Вътрешният му човек ще се гнуси от всичко, което е противно на Бога и тогава тези неща няма да звучат като заповеди, които ако ги спазваме ще ни е добре, но ще бъдат естествено отношение на вътрешния човек. Ако човек живее по Духа, тогава вътрешният човек ще надвие над плътта и няма да живее по плът. Ако не живее по дух, ще се старае по всякакъв начин (включително със спазване на заповеди като "Не пипай", "Не вкусвай"...) да не угажда на плътта. Не, че се стреми към лошо нещо, но не по утвърдения от Бога начин.

Относно покоряването на властите - това е нещо, което в момента в САЩ принуждават пастори да проповядват по един начин, че хората да се доверяват и слушат сляпо властите. Когато апостолите бяха изправени пред първосвещенника ("началника на народа"), те не му се покориха, но се покориха на Бога. Това да се каже просто "покорявайте се" без да се разгледа пасажа в контекста на цялото Писание (и особено последните дни, в които живеем), би било пагубно за мнозина. Седрах, Месах и Авдинаго не се покориха на царската заповед да ядат от царските ястия. Те също не се покориха на царската заповед да се поклонят на образа. Родителите на Моисей не се покориха на заповедта на фараона. Вижда се, че не е праволинейно "покорявайте се на властите".

Твоите размишления не са тежки, както ти твърдиш (в Причите някъде беше писано "нека да те хвали друг, а не твоите уста"), а са лишени от тежест. В Словото имаме далеч по-висок стандарт от спазването на тези неща, пред който спазването на тези неща е детска игра (.

И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

pileran

  • Новодошъл
  • *
  • Posts: 16
  • Псалом 77
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #5 on: September 13, 2008, 17:15:14 PM »
    Защо се заяждате – кому е изгодно това?! И на мен много неща не ми харесват във някои публикации, но не съм дръзвал да нарушавам правото на всеки да пише, както и това на този, който иска да чете и осмисля убежденията си. Например: има публикации, които говорят за Божието Царство като за Милениума, без да схващаме факта, че Исус проповядва за Божието Царство не само като едно бъдещо очакване на Върховното управление на Бог, но и като за „сега”! Има и публикации, които твърдят, че няма знамения и чудеса днес – тези писатели явно са сбъркали форума – тяхното поле за изява е в някой сайт за еретици и сектанти. Други са на мнение, че говоренето на чужди езици е било или само за Деня на Петдесятница или само за онова време, когато апостолите за говорили на земни, разбираеми езици. Ако разбирахме по-добре Писанията, щяхме да кажем, че това е неистина. Целта обаче, както я виждам аз, тъй като това е все пак виртуално пространство, е не да се заяждаме, а да споделим това, което милсим, за да могат повечето хора, които имат нужда и желание и се интересуват, да четат и бъдат провокирани, НЕ да приемат непременно нашето мнение, а да търсят Бога! Да, съгласен съм, че трябва да се противопоставяме на всяко нещо, което дори и само да граничи с ерес, лъжа или заблуда, но пък това е почти невъзможно в рамките на едно такова общение, в което всеки пише каквото си иска и каквото вярва, а другите четат всичко това и къде по-добре, къде по-зле приемат това или онова. Иначе можем да спорим много и непрекъснато, защото имаме различни гледни точки, християнски мироглед и традижии (не непременно строго църковни). Но това ли е целта?!?... Или идеята ни е да споделим мнение, впечатление, Слово, с цел да бъдем полезни някому, в познанието му на Господа.

   Tihomir, изобщо не адресирам само хора с единия крак в света, както ти половинчато ме цитираш, а визирам всеки, включително и себе си, който вярва в Бога или претендира, че Го познава и обича. Второ: как разбра, че днешната църковна система е променила мисленето ми, след като вече писах, че от почти три години не съм част от нея?!
Трето: аз не уча никого как да достигне до Бога, а както казах – опитвам се да дам тема за размисъл, за да се получи и съответната дискусия по въпроса.

Забележката ти за Яков – няма как да разберем дали ти си прав или аз – просто Писанието не споменава нищо по въпроса (както съм споменал), а ние се опитваме да го доукрасяваме с разни свои предположения. Така че тук не съм мъдрувал, а просто отбелязах, че Писанието мълчи по въпроса.

Четвърто: незнам защо пак се връщаш на това закъснение за събрание, което споменах, тъй като вече коментирах защо съм използвал този пример – все пак читателите на този форум са и такива, които ходят на църква. За други примери, извадени от контекста нищо не казваш, защо?!
Пето: аз никъде не разделям Словото на Стар Завет и Нов Завет, така че забележката ти е неуместна.
Шесто: за пребъдването в Бога – това беше и моята идея, а не да проповядвам лехализъм и човешки постановления от рода да не се гледа телевизия или да не се прави това или онова.
Седмо: Писанието е пълно с неща, които се казва, че НИЕ трябва да правим (с Неговата помощ разбира се), да има и такива, които Той прави, но често зад това се крием ние и се извиняваме за това, че просто сме толкова пасивни в отношенията си спрямо Бога.
)смо: Никъде не съм посочил да следваме някакви заповеди – просто цитирам Писанието и коментирам (така, както прави всеки друг в този форум).
Девето: за покоряването на властите. Не казвам да се покоряваме безпрекословно, имам предвид, да спрем да се мъчим да ги променяме, да роптаем и се молим Бог да ги смени – Той няма да направи това, просто защото в такива времена живеем. Но какво да кажем, когато нашия религиозен фанатизъм ни прави по-велики от тях (темата е по-дълбока, така че ще спра до тук).

Съжалявам, че явно не се приема това, което пиша, поне от теб. Този форум смятах, че е отворен за всеки – всеки, които иска да пише и всеки, който иска да чете. Нито ти, нито аз можем да спрем този процес – едни да пишат, други да четат, а всеки има Библия и акъл в главата за да преценява кое е истина и кое не.
Пак ще подчертая, че аргументите ти срещу мен са НЕаргументирани и неконкретизирани. А иначе се радвам за твоята реакция – тя показва едно от двете неща – или че си лично засегнат, или че аз говоря пълни простотии и човешки мнения. Предлагам ти да оставиш това времето да покаже и ако след един месец отзивите са все така негативно критични, можеш да махнеш публикациите ми от форума (доколкото разбирам ти си един от екипа поддържащ форума).

А дотогава, щом това, което пиша е неприемлива за теб, оттеглям се от участие!
А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия (Фил. 3:8)

Tihomir

  • Administrator
  • Слугуващ
  • *****
  • Posts: 2794
    • FellowshipBG
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #6 on: September 13, 2008, 18:19:32 PM »
Здравей, Pileran,

Реакцията ти показва, че си лично засегнат, което не е целта на занятието (това е едно от нещата, които учи системата - да търсим своето си и да се засягаме за нещо, което наричаме своето си - затова и споменах, че дори не подозираш каква следа оставят годините; това, че не си в тези среди не води автоматично до махане на кваса, но иска време). Тук сме се събрали, за да издигаме истината и да се назидаваме един друг. Няма място за сърдене и лични обиди. Това, което писах е в полза на Истината. Ти реши, че пиша против теб и дори каза нещо повече - че се заяждам.

Моята искрен съвет е да размислиш смирено за думите, които писах и да пишеш по-късно. Мисля, че в момента писа прибързано.

ПП: Този форум не е място, където всеки може да се изкаже както сметне за добре, а е място за наченки на общение на братя в усилни времена и място, където да се издигне Божието Слово като абсолютния авторитет. Тук няма свобода на писане, а има писане според Истината. Затова "увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха".
И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

The Disciple

  • Съпричастен
  • ****
  • Posts: 191
  • !Мълчанието е съучастие в престъплението!
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #7 on: December 18, 2008, 03:07:11 AM »

ПП: Този форум не е място, където всеки може да се изкаже както сметне за добре, а е място за наченки на общение на братя в усилни времена и място, където да се издигне Божието Слово като абсолютния авторитет. Тук няма свобода на писане, а има писане според Истината. Затова "увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха".


         Все  пак си  мисля  че  "Там  където  е  Господния Дух  --  там  е  свобода!"
     И  всъщност  без  свобода  - живота  е  безсмислен.
"Преди  всичко  се  пазете  от  Фарисеиския   квас,    които  е  лицемерие!"
          Исус - Лука  12 глава

    "Mразя, презирам фестивалите ви и няма да благоволя в тържествените ви събрания...отмахнете от мен шума на песните си...НО НЕКА ТЕЧЕ ПРАВОСЪДИЕТО КАТО ПОТОК, ПРАВДАТА КАТО ВЕЧЕН ИЗВОР

johnny

  • Допринасящ
  • *****
  • Posts: 293
Re: Наистина ли Го обичам?!
« Reply #8 on: December 18, 2008, 08:50:47 AM »
За каква свобода говориш?
Свободата да правиш каквото си искаш или свободата от греха.
Я размисли хубаво.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам...