Матей 19:9 и живот след развод

[johnny]

Аз още имам неясноти.

1 Коринтяни 7:
  27. Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
  28. Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

Тук е употребена думата отвързан. За да си отвързан, трябва да си бил вързан преди това.
Това може ли да се брои за разведен мъж или следва да се приема, като мъж чиято жена е починала? Но ако е за мъж, чиято жена е починала, защо е това последвало пояснение, че не съгрешава, като това е всеизвестно?

Още пише това което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
Кое е съчетал Бог - всеки брак на земята ли или само брак по Неговата воля?

Как стоят нещата, ако човек е бил женен и разведен преди да повярва.
Той може ли да се жени или и за него важи това със смъртта?

[Tihomir]

Когато някой даде обещание и се отмята от него, той съгрешава. Това е клетва, която се престъпва. Това е обещание пред свидетели, което се нарушава. Това е лъжа. Това е престъпване на Божия закон.

Този стих, който цитира не трябва да се отделя от контекста, в който се намира. На същото място по-надолу пише:
Жената е вързана дотогава, докогато е жив мъжът й; но ако мъжът й умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.
(1 Коринтяни 7:39)

Римляни 7 ясно казва, че животът е този, който държи брачния закон валиден. Това обяснява какво означава "отвързан". Ако "отвързан" означава "разведен, когато и двамата са живи", тогава тези, които мислят това по-добре да скъсат Римляни 7 от Библиите си, както и 1 Коринтяни 7 и да помислят добре как ще отговорят на Бога в съдния ден.

[byFaith]

Ако е решила по незаконен път да излезе от брака- тя попада под ударите на закона. Трябва да бъде убита с камъни- казвате вие.
Може да й бъде простено, заради Моята кръв- казва Христос.
Но какъвто и да е изходът за нея- тя вече е собственост на друг мъж!
Умряла- ако я убиете с камъни.
Жива, ако е простена от Христос.

Нещо по-лошо - вътрешният човек на мнозина използват жертвата на Христос, за да оправдаят прелюбодейството си и не виждат, че тези, които се покайваха в Словото вършеха и дела, съответствени на покаянието им - едни изгориха магьосническите си книги, други оставиха неправедните си занимания, трети върнаха парите на тези, които са ограбили. Те станаха мъртви към тези техни грехове. Ако бяха продължили да ги вършат, те нямаше да са мъртви към тях. Същото е и с прелюбодейците - ако не вършат дело на покаяние те си остават дейни участници в греха си - живи за греха, а не умрели.

Gal 2:17  Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
Gal 2:18  Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
Gal 2:19  Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

Човек, който не се отрича от греха си и не спира да го върши (или да бъде в него), той не се е покаял реално, нито пък е осъзнал какво представлява този грях. Опрощението на греховете извършени от нас в невежество не ни оневинява за грехове извършвани с ясно съзнание в последствие. Например, ако съм крал и викам, че Бог ми е простил, но продължавам да крада, то аз се заблуждавам, че имам Божието благоволение. Бог може наистина да ми е простил греха в един момент, но Той е изисквал и аз да се покая за него--сиреч да спра да го върша. "Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда" (Ефесяни 4:28). Ако едно дърво не даде добър плод (т.е. ако един човек не се откаже от греховните си практики след като е повярвал в Христос), то ще бъде отсечено и изгорено. И демоните вярват и треперят. Не са казали "молитва на покаяние" един ден...

Constant, ти използваш примера с блудницата в Йоан 8-ма глава, за да се защитиш. Но забравяш какво й каза Христос преди да я остави: "Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече" (Йоан 8:11). Той й опрости греховете. Тя знаеше, че за греха си заслужаваше смърт, но получи прошка. Въпросът ми е: тя щеше ли да си отиде вкъщи и отново да прелюбодейства, "защото Христос й е простил"? И щеше ли да е оправдана да го стори? А може би забравяш какво каза Той за закона:

Mat 5:18  Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
Mat 5:19  И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Никога, ама никога, Бог не показва милост към някого, за да го закорави или поощри в греховете му, а напротив--за да го отклони от грешния и да го върне в правия път, което е и най-важното. Какъв праведник ("по милост чрез вяра") би бил този човек, ако той не се е променил и не е спрял да върши зло, та да върши добро? Много "християни" днес се оправдават като казват "Бог ми е простил" или "Аз не съм под закон", и продължават да вършат безсъвестно всякакви безчинства, хранейки измамата на греха, и по този начин се отдалечават от Бога. Те са "под благодат" и за тях "всичко е позволено". И говорят за "свобода" и за "Божията любов", но не са познали БОЖИЯТА ОМРАЗА към греха.

Ти не разбираш ли, constant, че с отношението си поощряваш хората към леко отношение към греха и към пренебрегване на Божието Слово? Търсиш вратички и "тълкувания", всичко, за да оправдаеш "невинния" човек, и да онеправдаеш "виновния" Бог, Който, видите ли, е създал "един такъв несправедлив и непостижим закон", за да тормози "бедните хорица", без да вземе предвид тяхното човешко естество? Мислиш, че го правиш в името на доброто, но препоръчваш гибелен път на компромиси и себеправедност, и то на всеослушание. Това ли е то да бъдеш "проповедник на правдата" (2 Пет. 2:5)?

"Жената е вързана дотогава, докогато е жив мъжът й; но ако мъжът й умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа." (1 Кор. 7:39)

Недостатъчен ли ти е този стих? Какво повече искаш, та да пасне той на това, което си чел в книжките, което и сърцето ти потвърждава? Захвърли тези книжки! Те ти дават мир в греховете ти! Не се дърпай като магаре на мост, защото "така си си решил" или защото еди-кой си "по-добре го е казал". Ако нямаш страха от Бога поради Неговото Слово, то от книжките ли ще го придобиеш?

Радвам се, че си говорим за тези въпроси, ей така - книжнически.
Не искам, да се занимавам с такива въпроси в живота си.
И това е молитвата ми към Господ.
Бог да е с вас!

Constant, това хич не е дискутиране "ей така - книжнически". За теб може и да е, но не трябва да бъде. Това е въпрос на живот и смърт, както твоята, така и смъртта на тези, които последват духа на съвета ти и се закоравят. Още повече поздравления от сорта на "Бог с теб!" някак не пасват на фона на сериозното изобличение отправено към тебе от Тихомир и други хора във форума. Това не са дребни неща. Ти реагираш спокойно и с усмивка, а би трябвало да потрепериш и да се вслушаш в Божието Слово, което има силата да изявява сърцето ти.

Pro 26:12  Видял ли си човек, който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

[constant]

Желая да ви кажа, че не се имам за мъдър. По- скоро се имам за милостив, ама и това не е много сигурно. Но че вие не сте милостиви- това съм сигурен.
Наричам нашата дискусия книжническа, не защото я подценявам, а защото не сме изправени пред решението на конкретен проблем. Който се занимава с решението на такива проблеми в живота - не му е никак леко. Защото както пише в тази книжка, дето вие даже не сте чели, а се убихте да хулите - грехът усложнява живота, а грешната реакция спрямо греха, го прави сложен още повече.
Разбира се, че е най- доброто да си пазим заповедите и така няма да имаме грижи!!
Но в живота не се случва винаги така. Може би сте го разбрали, а ако не сте- ще разберете. За това имаме всеки ден нужда от Христос, понеже всеки ден в нещо съгрешаваме и имаме проблем с вината си пред Бог Отец.
By Fith ме захваща, сякаш аз имам вина за всичките разводи и оправдавам всичките прелюбодейци.
Трябва да кажа, че досега съм се фокусирал върху правата на верния от партньорите. Исках да докажа, че на него Исус и Павел дават правото да сключи друг брак, но и не му го препоръчват това. Това за него е въпрос на благодатно решение, а не му е заповядано да не го прави.
Бог може да не си е избрал друга, но защото няма право ли?
Или защото е благодатен!
Докато вие държите, че проблема си е негов (на верния), че е избрал неверен партньор и че дори и разведен и отдавна забравен от бившата си жена, той трябва да живее така сякаш си е женен за нея. Това за мен е абсурдно.
Давахте ми довод, че Павел в Римл. така заповядва. Аз не съм съгласен с това- защо- вече писах за това.
От изискванията на закона може да се излезе по два начина- ако си умрял, или ако пренебрегнеш тези изисквания и живееш беззаконно.
Римл. 7 се занимава с първия, праведния начин. Естествено е, че Павел ще използва този начин за излизане от ударите на закона, защото там обяснява правдата, която е от Христос.
А грешните човеци, винаги си намират оправдание за греховете и искат да се отърват от закона- с беззаконни методи.
Тогава какъв ще бъде изхода за беззаконника- заплатата за греха- смърт, или ще достигне един ден до покаяние и прошка от Господ Исус Христос- не е било все още предмет на мой коментар.
Но за него има шанс все пак, нали? За вас не е ли имало? Или вие всичко спазихте от закона и нямахте нужда от Христос?
Естествено, че при покаяние, трябва да има промяна в начина на живот и мислене. Но и ще има неща, които никога няма да могат да се възстановят, след живот в грях. И колкото по- дълго е живял в грях един човек, толкова по- малко може да възстанови, при покаянието си.

Благодаря за вашите изобличения. Считам, че са от ревност по Бога. Но не се обиждайте, ако вашите изобличения не се свързват с изобличението на Божия Дух, Който живее в сърцето ми.

Бог да е с вас!

[byFaith]

Благодаря за вашите изобличения. Считам, че са от ревност по Бога. Но не се обиждайте, ако вашите изобличения не се свързват с изобличението на Божия Дух, Който живее в сърцето ми.

Бог да е с вас!

Как можеш да благодариш за нещо, което, по твое собствено признание, е заблудено и богопротивно (изобличение)? Все едно аз да благодаря на йезуитите, че са горели на клада божиите хора понеже са го вършели "от ревност по Бога"? Или пък Исус да беше благодарил на Петър за съвета му да не се жертва за народа? Исус не му каза лицемерно и ласкателно: "Благодаря за съвета ти, Петре, но Божият дух в сърцето ми друго свидетелства. Виждам, че имаш ревност за Божиите неща, но не се обиждай, че няма да те послушам." Напротив, Той най-сериозно смъмра Петра пред всичките ученици като му каза: "Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща" (Марк 8:33). Ако Христос, който наричаш свой Господ и за чийто роб се имаш, беше толкова дързък да прояви милост към Петра и любов в това грубо изобличение, ти защо реагираш по коренно противоположен начин?

[Tihomir]

constant,

Твърденията ти са далеч от преценката на Бога за човека и близо до преценката на човека за Бога.

Конкретната дискусия засяга точно конкретен проблем и беше повдигната, заради наличието на такъв случай, за който свидетелстваха някои хора от форума.

Тъй като важността на този проблем засяга реален проблем, тук разискваме реални неща, написани в Словото от реален Бог, който не се променя и не се съобразява с това, че хората имат проблем с греха, но заповядва навсякъде и навсяко време хората да се покаят, защото не ги приема такива каквито са.

Както по-горе споменах твоите преценки са изцяло new age. Не знам какви деноминации са те учили или какви книжки си прочел, но в Словото принципите не са според преценката на човека - "добротата на човека" (само Бог е добър), "милостта на човека" (само Божията милост е критерий). Критерият, наречен човек е пагубно нещо и всеки опит да се въртят нещата около него, Словото го нарича сатанистки.

Сърцето на човека е крайно болно и много измамливо. То не е преценката на това дали нещо е добро или не. Единствено Словото е този критерий.

Словото казва, че до смъртта на единия от съпрузите, брачният закон е в сила. Това свидетелстваха пасажите по-горе.

Всяко друго отклонение опитва да върши зло чрез закон (уж "оправдано от Словото"). Това, което би направило човека щастлив чрез грях не е средство за извинение, но е средство за погубление.

[constant]

By Faith, сега разбирам защо се държите така грозно с хората. Представяте си, че сте праведни, като Исус и можете да изобличавате като Него.
Само че сте много далеч от Него, защото Той можеше да изобличава строго, понеже се и пожертва за тези, които изобличи.
Вие не можете да сторите това, за това и изобличенията ви не улучват целта.
Не искам да бъда немилостив себеправедник, за това и не искам да съм заядлив като вас.

Сърцето на човека е крайно болно и много измамливо. То не е преценката на това дали нещо е добро или не. Единствено Словото е този критерий.

Съгласен съм, Тихо.
До сега все със Словото се опитвах да ви убедя, а за вас всичко това било хуманизъм и ню ейдж.
Изложен конкретен проблем, който обсъждаме аз не виждам. Въпросите бяха принципни. А и не ние сме тези, които ще решават конкретни проблеми, а това е работа за местните събрания. Един форум може да даде информация, гледни точки, мнения. Но не може да замени събранието на братята, които могат да отсъждат конкретни случаи, водени от Божия Дух.
Благодатта на Господ Исус Христос да бъде с всички вас!

[Watchman]

constant, прочитайки мненията ти не прави впечатление да отговаряш със Словото. Напротив, правиш всичко възможно със собствени човешки обяснения да изкараш че написаното не означава това, което пише, а значи това, което теб ти се иска да излезе.

В същото време парадираш със "милостта" си, а сипеш обвинения и съдиш останалите най безцеремонно. Показваш сериозна липса на разбиране какво е милост според Библията. Липсата ти на разбиране какво е завет също е сериозна препънка пред това да участваш адекватно в темата. Според Библията завета е до смърт, и нищо не може да го развали или отмени освен смъртта на единия от участниците. И това не важи само за брака, но за всяка форма на завет. Ето защо според Закона прелюбодейството се наказва със смърт, защото е нарушение на завет. Също както и идолопоклонството, което също е нарушаване на завет. Ето защо и в Христос не може да влезе никой евреин без да се кръсти, за да умре в кръщението за обвързването със Стария завет. Само смъртта прекъсва връзките на завета.

Пророците също изобличаваха строго, без да са умирали на кръст за останалите. Йоан Кръстителя не прави изключение. А Исус ни е оставил пример да следваме по Неговите стъпки. И да се подражава Неговия пример не е грозно, грозно е да се съдят ония които го подражават и да се насърчават ония които го презират.

Освен всичко казано по темата, в писанията на Новия Завет нямаме нито един пример за светия, който е разведен и женен наново. НИТО ЕДИН! Това е показателно само по себе си.

Как стоят нещата, ако човек е бил женен и разведен преди да повярва.
Той може ли да се жени или и за него важи това със смъртта?

Когато човек повярва и се кръсти, той е умрял и погребан с Христос. Роден е нов човек чрез вяра. Новия човек не е нито развеждан, нито вдовец, нито напуснат. Той е НОВ човек чрез смърт и възкресение. Ето защо, аз мисля, че новородения е свободен от всички такива връзки и бремена на стария човек, и ако би се оженил в Господа това е като първи брак. Както писах и по-горе ако чрез смъртта в кръщението човек се освобождава от връзките на Мойсеевия завет, така се освобождава и от всеки друг завет, в това число и всякакви сатанински ритуали, масонски клетви и кланови (родови) завети.

[johnny]

Темата я пуснах, заради конкретен случай. За сега това е достатъчно.

Колкото и да ми се искаше, не можах да намеря оправдание за брак след развода при жив партньор.
Свършиха ми аргументите и не намерих разрешение.

constant, когато чета мненията ви с Valipeti душата ми се съгласява с вас.
Прекрасно ви разбирам, защото размишленията на сърцето ми са същите.
Няма какво да се оправдавам, така е. Търсих вратичка и колкото повече я търсих, толкова повече Словото на Бога, стоеше "безмълвно" и не ми даваше такава.

Нека не забравяме, че нашите човешки разбирания за мъдрост и любов, за правда и беззаконие, много често се разминават с Божиите. Дали поради непознаване на Писанията (а от там и на Бога), дали поради влиянието на книжки и проповеди, но е факт. И в крайна сметка все стигаме до следните стихове от които няма мърдане:

Исая 55:8. Защото Моите помисли не са като вашите помисли.
Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.

Притчи 21:2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи,
Но Господ претегля сърцата.

Римляни 3:4. Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: -
"За да се оправдаеш в думите Си,
И да победиш, когато се съдиш".


Нека бъдем искрени с Бог и да си признаваме, когато не можем (не искаме) да изпълним дадено нещо, вместо да казваме на черното бяло.

[byFaith]

Когато човек повярва и се кръсти, той е умрял и погребан с Христос. Роден е нов човек чрез вяра. Новия човек не е нито развеждан, нито вдовец, нито напуснат. Той е НОВ човек чрез смърт и възкресение. Ето защо, аз мисля, че новородения е свободен от всички такива връзки и бремена на стария човек, и ако би се оженил в Господа това е като първи брак. Както писах и по-горе ако чрез смъртта в кръщението човек се освобождава от връзките на Мойсеевия завет, така се освобождава и от всеки друг завет, в това число и всякакви сатанински ритуали, масонски клетви и кланови завети.

Watchman,

Идва въпросът, щом нещата са поставени така, този човек ако е женен и е повярвал, и е станал нов човек, той може ли да се измъкне с: "Ами аз съм новороден и нов човек; старият човек е умрял. Следователно брачния завет с невярващата ми съпруга, който старият човек е сключил, не би трябвало да важи и аз сега съм свободен да я оставя и да се оженя за друга"? Респективно и жената може да стори същото. Казвам го това, за да уточним и затворим вратичките.

Ta за такъв случай апостол Павел пише:

1Co 7:10  А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
1Co 7:11  (но ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
1Co 7:12  А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
1Co 7:13  И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.
1Co 7:14  Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чедата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
1Co 7:15  Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

Вече говорихме за "брачния закон" в българския превод. От този пасаж става ясно, че по свое желание човекът няма право да напусне, но ако невярващата жена реши, че не желае да живее с него, той е свободен да я остави, сиреч да се разведе, и не е поробен. Това означава ли, че ситуацията е еквивалентна с развод преди да е повярвал и този човек е свободен да се ожени повторно в Господа? Примерът на Watchman е за брак и развод сключени преди човекът да е повярвал, т.е. той е поставен пред свършен факт.

От това, което апостол Павел пише в 12-ти, а и 13-ти стих ("Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща"), са важни думите "е съгласна да живее с него". Какво означава това? Съгласна е да го приеме такъв какъвто е? Да тръгне с него, ако Бог го е пратил в чужда земя или да го последва, ако той се премести при братя и сестри в друго населено място? Мисля, че жена, която сметне повярвалия си мъж за луд, не ще иска да има нищо общо и не би се съгласила да живее с него. Т.е. той, в такъв случай, може да я остави (по нейно желание). Но ако тя не се противи и съгласува живота си с него, той да не я напуща.

В този текст ясно се вижда презумпцията за напускането на или от невярващия съпруг/а. Очевидно това е въпрос за много новоповярвали с неповярвали съпрузи. И все пак: Бог заръчва да не напущаш жена си, а Павел позволява да я оставиш, ако тя не иска да живее с тебе, което май е по-различно от това ти да "станеш мисионер" на другия край на света и да я заставиш да дойде с тебе, и съответно ако не пожелае, да я оставиш. Сиреч раздялата не трябва да е инициирана или така поставена от вярващия, а да е в свободната воля на невярващия.

Обаче има и още един пасаж:

Luk 18:29  А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
Luk 18:30  който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

Тук се говори за явно оставяне или раздяла от къща, или жена, братя, сестри, родители, чада, а в другите няколко стиха, където е цитиран този случай, се казват и ниви. Христос казва на учениците си, че КОЙТО Е ОСТАВИЛ жена, деца и т.н., заради Божието царство, той ще получи много повече от тези неща в този свят, сиреч след напускането/отделянето.

Ако поставим всичко в контекста на вярата по времето на първите християни, на апостолите, ще видим, че в много случаи цели семейства повярваха и се кръщаваха, в други хората бяха пратени от Бога с определена мисия. Казва се, че хората са се събирали по къщите и в храма ежедневно и са живеели ако не буквално заедно, то поне много свързан живот, в голяма близост. Та много от тези хора са напускали роднини, продавали са земи, за да живеят с братята и сестрите. В много от случаите, доколкото знам, по онова време да станеш християнин в Юдея е означавало да бъдеш отлъчен от семейството и близките си и да нямаш ни имот, ни къде да живееш. Сега, ако си женен, е по-различно. Но Христос казва, че човек КОЙТО Е НАПУСНАЛ ЖЕНА СИ, заради Божието царство, ще получи повече. Тук с уточнението, че тя не се е съгласила да живее с него и е пожелала да се разделят поради различията им, т.е. мъжът не е могъл да я вземе със себе си против нейната воля. Всъщност, ако той е вършил Божията воля, а тя се е повърнала или отделила от него, значи Бог го е освободил от нея... Но и всеки божи човек, съзнаващ сериозността на брака, не би искал своеволно да се освободи от невярващата си жена, за да му е "по-леко" или за да си намери "по-добра". На първо място има умиране тук, умиране за себе си, и вършене на постановеното от Бога. Както писа Watchman:

Преди всичко праведния не е свой си и не живее за себе си. Неговия живот принадлежи на Бога, който го е изкупил с кръвта на Сина си. Ето защо този човек е Христов роб, а не е някой който търси лична реализация в живота.

Много хипотетични неща изписах. В крайна сметка, ако ние уповаваме на Бога и сме Го познали, Той ще ни даде мъдрост и благодат да се справим с тези житейски ситуации. Ще ни даде жена или мъж, ще ни ги отнеме, всичко за наше добро. На своя ум не трябва да разчитаме.

[constant]

Здравейте, изглежда съм прекалил и съм обвинявал несправедливо. Главно с By Fayth бях по- остър. Него и другите братя, моля за извинение.
Уочмен, за завета до смърт- така е. Но за брака има едно изключение, това което го дава Исус в Матея.
То е същото според, което Бог дава на Израил разводно писмо. Да се смята, че Бог има след него ангажимент към Израил- не мисля. Че Той не е свободен след тази изневяра- не мисля.
Но Той доброволно не си избира друга и благодатно ще приеме Израил, когато се върне със сърдечно покаяние.
Ако имаме благодат да сме като Него, нека да правим като Него- да прощаваме и да не търсим друга.
Това беше единствената разлика между нас- вие твърдите, че съпругът е задължен, а аз че не е. Но че е благодатно да прости, да чака и да не я заменя с друга в сърцето си, подобно на Божия пример.
Ако законът дава вратичка, благодатта не дава.
Поздрави на johnny_fx.

[Joyssie]

Аз споделям откровението на johnny_fx.
Но и благодаря на Бог, че чрез тази дискусия и Словото Си, Той промени убеждението ми по този въпрос.

Бог да ни дава мъдрост да не се съобразяваме с плътския си ум, за да бъдем наистина светлина за умиращия свят.

[mak]

1Co 7:15  Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

Вече говорихме за "брачния закон" в българския превод.

Смятам за важно това да се спомене още веднъж, в случай някой да пропусне началото на дискусията. Това е една огромна добавка към Словото от която може да се получат катастрофални резултати, не знам защо преводачите на са допуснали и добавили това нещо. Ето мястото където коментирахме това http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=262.msg2604#msg2604

Ето и другите български преводи, където тази добавка я няма:

BG - "Цариградска" - 1Кор. 7:15

Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир.

BG - "Синодален" - 1 Кор. 7:15

Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.

[johnny]

Мислех си, че сме изчерпали темата, но се появи нов аргумент.

Обяснението на Матей 19:9 което чух беше следното:
Прелюбодейството е смъртен грях и по онова време прелюбодейците са ги убивали с камъни. Сега няма такава практика, следователно ти можеш да считаш прелюбодееца, като мъртъв за теб. От това пък следва, че можеш да се ожениш, въпреки, че неверният ти партньор е жив физически.
Ако направим аналогия със смъртта на грешния човек при кръщението, която не е физическа, нещата придобиват смисъл.

Въпреки това все пак има противоречие, най-малкото със следните стихове:

Римляни 7:2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

1 Коринтяни 7:39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

Освен ако и тук не вземем смъртта преносно.

А ако приложим същият принцип с преносния смисъл и за другите, които би трябвало да са мъртви според закона, става голяма каша от която не можем се измъкна.

[Watchman]

Тази теория за това, че прелюбодееца бил мъртъв според закона и следователно повторната женитба не е проблем, я чух за първи път от един човек на име Рик Гуудуин.

Само дето закона не казва, че прелюбодееца Е МЪРТЪВ, а казва ДА СЕ УМЪРТВИ. Като е пределно ясно, че преди да се умъртви, той си остава жив.

Закона казва също и идолопоклонниците и лъжеучителите и лъжепророците да се умъртвят. По горната логика излиза, че и те трябва да се считат за мъртви и пак могат да се развеждат и женят наново. Нещо повече Исус е казал:

Maт 5:28  Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

По горната логика и теория излиза, че стига брачния ти партньор само да погледне някой чужд с пожелание и хоп той вече е мъртъв можеш да се развеждаш и жениш наново. То по тази логика почти всяко семейство може да се разведе и всеки да си вземе друг партньор. Само интересното е този дето уж е мъртъв, как става така, че е жив и може да се ожени да друг/а? И после този дето е женен за фиктивно мъртвия прелюбодеец, той как става една плът с някой който е мъртъв, и ако пък се разведе с него  счита ли се че е напуснат, разведен или се счита като неженен, понеже той е "мъртъв" и напрактика женения за "мъртвия" трябва да се счита за неженен...

Мисля, че АБСУРДА на подобна теория е повече от очевиден.Никъде закона не казва, че прелюбодееца се счита за мъртъв, а се казва, че подлежи на смъртно наказание, което при определени обстоятелства, той може и да избегне и да си остане жив. И разбира се той не е мъртъв преди да бъде в действителност умъртвен.

Смъртта на светията в кръщението не е фиктивна или символична, тя е напълно реална смърт изработена по свръх-естествен начин според Божията благодат, която се дава на онзи който се истински покайва и вярва в Благовестието. И след тази смърт пак по свръх-естествен начин се ражда НОВ ЧОВЕК.

Когато един прелюбодеец поради дадените обстоятелства не бъде екзекутиран, той не преживява свръх-естествена смърт, като тази в кръщението, че да се счита за мъртъв. Той си остава жив и не може да се счита за мъртъв преди да бъде наистина такъв.