Превъзходната слава на Благовестието пред 10-те заповеди

[Watchman]

Тъй като в темата за заветите засегнах за кратко въпроса за превъзходството на Благовестието над Закона. Искам в отделна тема да разгледам превъзходството на Христовото Благовестие над 10-те заповеди написани на плочите от камък.

Много християни са измамени да вярват, че 10-те заповеди са това, което трябва да спазват като християни, но истината е че Благовестието отива много по-дълбоко и много по-високо от това до което тези заповеди достигат.

В тази тема аз ще дам сравнение на всяка заповед от Декалога една по една и чрез Божията благодат и милост се надявам да покажа колко по-велико, по-славно и по-мощно е посланието на Благовестието от посланието на 10-те заповеди.

1. Да нямаш други богове

Изх. 20:2  Аз съм Йехова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
Изх. 20:3  Да нямаш други богове освен Мене.

Тук Бог идентифицира Себе Си като Йехова, този който изведе израелтяните от Египетската земя, от дома на робството. Тук ще цитирам нещо, което бях писал по въпроса в друга тема:

Самото име Йехова означава - "Този, Който има живот в Себе Си." В цялата Вселена няма друго същество, което да има живот в себе си освен Бога. Цялото Творение черпи живот от Него Самия, то няма свой живот в себе си. Може ли тогава да има по-велико име от това, някой да е самия източник, самия извор на живота?

Може. Когато някой човек предаде живота, който се намира в него на някой друг, то такъв човек придобива нова титла, ново име. Нарича се - баща. Когато един мъж придобие син чрез своето семе, той вече се нарича - баща. Затова в Новия Завет, Името с което Бог е разкрит е името Отец, или Баща. Това име означава, че Бог, който единствен има вечен живот в Себе Си, е предал този живот на Своя Син, за да можем ние, които вярваме в Неговия Син, да придобием вечен живот, чрез вяра в Него. Затова е написано:

1Йоан 5:11  И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му
1Йоан 5:12  Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

В Своя Син, Исус от Назарет, Бог ни се е разкрил много по-пълно отколкото в името Йехова. Затова и ние Го призоваваме като Баща, не просто като някой който има живот в Себе Си, но като някой, който е предал този живот на Своя Син и чрез Него на много синове, които Той довежда в слава.

Ето защо няма по-велико име с което да призовем Бога към настоящия момент от името Баща. Затова и Исус ни учеше да се молим с думите "Татко наш Небесен."

Йоан 17:6  Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света.

Йеховистите взимат този пасаж и казват, ето Исус е изявил името на Бога, следователно Той е използвал името Йехова, затова хващат и подменят навсякъде с Йехова. Само че името Йехова го изяви Моисей, то вече беше познато. Исус изяви името Баща, и то не по смисъла по който юдеите наричаха Бога баща (в смисъл на духовен наставник), а по смисъла на буквален баща, който съвсем реално предава Своя живот, Своето семе, Своето естество на Своя Син Исус, и чрез Него - на всички нас, които вярваме в Него. Това е великото откровение за Божието Име, което разкри и изяви Исус.

Юдеите не разбират това, затова те считат християните за идолопоклонници, защото казват - те се кланят на Исус като на Бог, следователно са идолопоклонници, защото няма друг Бог освен Йехова.

Обаче Исус не е "друг бог" - той е същия Йехова, който е станал Баща и е излял Своята пълнота в Своя Син, така щото в Сина Му няма нищо друго освен самия Йехова.

Кол. 1:15  в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

В Исус не обитава нищо друго и никой друг освен самия Йехова. Ето защо когато се покланяш на Исус ти се покланяш на Йехова и на никой друг. Това е все едно да ти се обади твоя шеф по видео връзка и ти дава инструкции за нужната работа, и ти гледайки образа му на екрана - казваш - да разбира се, всичко ще бъде направено. Ти на кого изпълняваш инструкциите на този образ, или на своя шеф, който ти се явява чрез този образ? Може ли някой да каже, а ти работиш за друг шеф?

По същия начин Исус е образ и отпечатък (в човешка плът) на самия Бог. И всъщност всички, които отхвърлят Исус, са идолопоклонници, защото отхвърляйки най-съвършеното откровение за това кой е Бог, човеците отхвърлят самия Бог. Ето защо именно юдеите са идолопоклонници, и всеки който отхвърля Исус е идолопоклонник, защото няма друг Бог, освен Този, който се разкри чрез Исус Христос, Неговия Син. И няма друго по-велико име с което можем да призовем този Бог от името "Отец на нашия Господ Исус Христос" 2Кор.1:3

Виждаме, че още с начина по който Бог изявява и идентифицира Себе Си, Благовестието е на много по-високо ниво на слава, защото ни разкрива Бога не просто като някой, който има живота в Себе Си, но като Някой, който не само е предал този живот на Своя Син, но също е направил възможно чрез Благовестието всички човеци, които повярват в Сина Му също да станат Негови синове и да имат живот в себе си. Ето защо когато Бог разкри на света Своя Син, чрез Него Той разкри себе си като Баща/ Отец. А името "Баща" е несравнимо по-велико от името Йехова, затова и това старо име никъде не се споменава в Новия Завет.

Ето защо ако някой иска да се връща към 10-те заповеди, той трябва също да се върне и към едно старо откровение за Бога, което е лишено от славата на Бащата, Който е излял своя живот не само в Своя Единороден Син, но и чрез Него привежда и много синове в слава / Евр. 2:10/. Именно поради тази причина никъде Стария Завет не обещава вечен живот, единствено когато Бог беше изявен като Баща, вечния живот стана възможен за Неговите светии.

Който те изведох из Египетската земя, дома на робството

Нека да обърнем внимание на тези думи. Какво виждаме тука? Бог говори на израилтяните, които беше извел от Египетската земя. Бог не се обръща към китайците, към румънците или към бангладешците, които никога не са били поробени в Египетската земя, нито Бог ги е извеждал от там. Какво означава това?

Означава че текста съвсем недвусмислено показва, че тези заповеди се дават ИЗРИЧНО на израилтяните! Не на българите, не на англичаните, не на корейците, нито на който и да е друг от народите. Бог СПЕЦИФИЧНО дава заповеди на онези, които току що е извел от Египет. Бог не говори на никой друг, Бог не прави завет с никой друг, Бог не ангажира никой друг народ с тия заповеди. Целия Закон, който Бог даде на Синай касае само и единствено хората които в онзи момент стояха в подножието на Синай. Защо толкова малко хора разбират това, когато текста е пределно ясен?

От друга страна Благовестието се даде за всички народи.

Мат. 28:19  Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух

Бог не каза на Израел да ходят и да учат останалите народи на закона. Каза им да стоят отделени от останалите народи. Да, ако някой се интересуваше, можеше да се обреже и да стане част от Израил, но Бог не прати израилтяните по цялата земя да поучават Закона. Защо? Защото Закона беше само за Израил, и то само временно. Бог беше приготвил нещо много по-велико, много по-славно и много по-могъщо както за Израил, така и за народите!

И когато дойде Благовестието на Царството, Бог не извърши някакво физическо избавяне от робство на друго земно царство. Вместо това Бог изработи спасение от самото царство на тъмнината и преселение в царството на Своя възлюбен Син:

Колосяни 1:13  Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

Колко по-велико е избавлението от властта на тъмнината спрямо избавлението от Египет? И колко по-велико е преселението във вечното и несъкрушимо Царство на Христос, спрямо преселението в обещаната Ханаанска земя?

Да нямаш други богове освен Мене

И нека да видим сега силата на тази заповед да води хората до поклонение на Бога, спрямо силата на Благовестието, да ражда истински поклонници на Бога.

Когато Исус дойде сред Израел, те бяха ревностни за Бога и искаха да пазят Неговите заповеди и да спазват Закона. Имаше поне 5 главни секти (садукеи, фарисеи, есеи, зелоти и сикарии), които се надпреварваха кой повече служи на Бога и по-добре спазва Закона.

При все това, когато Самия Бог се яви сред тях в човешка плът, те Го презряха, намразиха и поискаха да Го убият! Следва въпроса, тия хора, които така ревностно спазваха 10-те заповеди, те на Бога на Израил (Който стоеше пред тях в човешко тяло) ли се покланяха или на някой друг бог?

Израилтяните масово се покланяха на фалшив бог, който наричаха Йехова, но реално те нито познаваха Йехова, нито Му се покланяха, нито Го обичаха. Те обичаха и следваха някакво друго божество, което наричаха със същото име, но което нямаше същата идентичност. Точно затова когато истинския Йехова им се яви, те Го намразиха толкова силно, че първо направиха всичко възможно да го убият физически, а след това да Го убият и морално и исторически, като писаха всякакви ужасни неща за Него в своя Талмуд и равинските им писания.

Следва въпроса, защо първата заповед се провали толкова жестоко от това израилтяните да не се покланят на други  богове? Защото тази заповед касаеше само външното поклонение. Фарисеите не ходеха в храмовете на Ваал, не принасяха жертви в идолски капища, и външно погледнато те се покланяха, при това ревностно на Йехова.

Но реалността беше съвсем друга. Исус ги нарече - вие сте от баща дявола. Това бяха хора които не само не се покланяха на Йехова, но бяха успели да станат синове и поклонници на самия дявол, докато външно спазваха стриктно 10-те заповеди и целия Закон.

Благовестието от друга страна, което е самия живот и пример на Исус показва какво означава да се покланяш на Бога. То отива много отвъд външното придържане към религиозно поведение на поклонник на Йехова. То изисква новорождение, изисква да станем нови създания, хора родени от Самия Бог, хора които са станали участници в Божественото естество /2Пет 1:4/. Тогава поклонението на Бога вече не е външна форма на набожност, но идва ОТВЪТРЕ, от новия човек, от новото естество, от новото създание в Христос Исус, нашия Господ!

И ако е така наистина ли мислите, че Християните имаме нужда от 10-те заповеди, които могат да достигнат само до външното поведение на човека, до външния начин по който той се държи, но какво става в сърцето остава скрито и недостъпно и често онези които са външно най-набожни и ревностни, може да се окаже че не само не се покланят на Бога, но са станали синове на самия дявол!

Поради тази причина и Писанието свидетелства за онези, които приеха на Синай 10-те заповеди:

Деян. 7:42  Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
Деян. 7:43  Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Ремфана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".

Външно те се правеха че служат на Йехова, но в сърцата си те носеха съвсем друга вяра.

Затова Благовестието има съвсем друг подход, вместо да ни каже да се покланяме само на Бога и да нямаме други богове освен Него, то ни дава благодат да се родим от Бога първо, а след това поклонението следва от самото естество на новия човек, създаден по образа на Бога!

Сега виждате ли колко е по-славно Благовестието от Закона и заповедите му? От начина по който Закона разкрива Бога и начина по който Закона подхожда спрямо проблема с греха?

Само ако човек не разбира славата и превъзходството на Благовестието би потърсил Закона да го учи как да живее и какво да прави.

Този драстичен паралел може да се направи между всичките 10 заповеди от каменните плочи и да се види колко повече Бог ни е дал в Благовестието за да живеем праведно и свято. Да живеем не под Закона, а под Благовестието не ни прави беззаконници, напротив прави ни светии, хора които живеят по закона на животворящия Дух. Хора, които имат не 10 заповеди написани на каменни плочи, но хора на чиито сърца е отпечатан образа на Божия Син, който е образ на Самия Бог!