Молитвата на езици - свръхестествена сила срещу свръхестествен враг.

[Watchman]

Продължение...

Раздвижване на застоялата вода

В цялото Божие Творение, движението е символ на живота, а застоялостта на упадъка, разрухата и смъртта. Не случайно ония води, които се движат са пълни с живот, а онези, които се застояват се заблатяват и стават източник на зараза и болести.

Живеейки в планината, аз често минавам покрай изоставени селски къщи и с мъка гледам как ден след ден те се рушат и съсипват. По същия начин има много изоставени неща в нашия живот, било начинания, било визия, която сме имали за нещо, било цели и въжделения, които са си се сторили твърде тежки за постигане и ние сме ги изоставили. Всички тези изоставени неща, особено ако са свързани с материални придобивки, които сега гният и ръждясват някъде се превръщат в застояла вода, която обременява и разболява нашия вътрешен човек.

Неуредени отношения с хора, неуредени дългове, нерешени проблеми, незавършени проекти се превръщат в духовното бреме на застоялата и заблатена вода в нашия вътрешен човек. И тези бремена, макар невидими за окото са съвсем осезаем товар за нашия вътрешен човек, който ден след ден ни изтощава и изчерпва останалите ни жизнени ресурси. Малко по-малко нашия вътрешен човек изнемощява и започва да се отказва едно по едно от нещата за които преди сме имали въжделения и надежди. Единствената надежда, която ни остава в такъв момент е "ангел от Господа" да се появи и да раздвижи застоялите води за да може нашия вътрешен човек да се изцели.

Йоан  5:2  А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия. 
Йоан 5:3  В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата. 
Йоан 5:4  Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен]. 

Интересна подробност в случая е че къпалнята Витезда в която от време на време Господен ангел раздвижваше водата имаше пет предверия. Пет е число на Божията благодат и Божиите милости в Писанията. Тази благодат се даваше инцидентно и неочаквано за онези, които бдяха за да да може да слязат първи в раздвижената вода.

Когато обаче дойде Исус при болните в тази къпалня, Той нямаше нужда да чака тази случайна и инцидентна благодат да слезе за да изцели  някого. Защото:

Йоан 1:14  словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. 

Той Самия беше непрестанно пълен  с благодат и истина. И поради тази причина:

Йоан 1:16  ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат; 

Едно от проявленията на тази "благодат върху благодат" е кръщението в Святия Дух и молитвата на езици. Тази молитва имайки директен и непреривен достъп до Божия престол не трябва да чака инцидентно слизане на ангел от Бога да раздвижи водите. Тя самата има силата да раздвижи Божиите ангели, които са ни дадени като служебни духове (Евр. 1:14) и да ги накара да раздвижат всички онези застояли и заблатени води не само в нашия живот, но и в нашето семейство, нашата общност и нашия народ.

Удивително е колко изоставени и заблатени неща има в нашия живот. Неща, които дори напълно сме забравили. Когато възстанових молитвата си на език аз започнах да ставам свидетел на удивителни неща. Инструменти изгубени от години, които сме търсили много пъти изведнъж се появяват изневиделица. Стари забравени неща изплуват на повърхността и започват да принасят полза. Проекти изглеждащи непосилни и недостижими изведнъж започват да се случват. За мое удивление дори соларна лампа която бях напълно отписал понеже от повече от година беше замъждяла и после направо спря да свети, изведнъж за мое удивление започна да свети ярко все едно никога не е била повредена. Машина, която изведнъж беше спряла да работи, потръгна сама без нужда от ремонт. И аз започнах да виждам как застоялите води започват да се раздвижват и живота започва да се връща в тях.

Бог наистина ни е дал всичко необходимо за живота и за благочестието (2Петр. 1:3). Ние обаче трябва да повдигнем очите си и да видим, че тази благодат върху благодат не ни е дадена само за нашия личен живот, тя ни е дадена за да раздвижим водите не само на семействата ни и общността ни, но да изцелим народите.

Точно за това пророкува и Езекиил:

Езек. 47:1  Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара. 

Езек. 47:8  Тогава ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето, водата му ще се изцери. 
Езек. 47:9  И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката, всичко ще живее.

Огледайте се и вижте какво се случва с народите. Погледнете нивото на развала и разруха и как противника тласка света към пълно унищожение. Тази изобилна "благодат върху благодат" не ни е дадена за да решим проблемите си с повредените машини и угасналите крушки. Тя ни е дадена за да бъдем онази река, която ще изцели народите и ще ги напълни с "твърде голямо множество риба", сиреч с твърде голямо множество новородени християни.

И ако в личния ни живот има много застоели води, които Бог по своите милости раздвижва чрез молитвата на език, и ако Бог се грижи дори за загасналата дворна лампа, то колко повече застояли води има за раздвижване сред народите, и колко повече Бог го е грижа за загасналата светлина на Благовестието сред народите?