Свободната воля и предопределението

[Valipeti]

Тихомире, проблема е че много говориш, но нищо не казваш! Просто си приказваш като стар философ и не влагаш никакво усилие да разбереш за какво става въпрос! Вече 4 или 5 пъти ти пиша само един малък пасаж от словото, където съвсем ясно се казва, че апостолита са посланниците на Божието помирение със света и от Божия страна умоляват света да се помири с Бога! И ти подчертавах и ти уголемявах думи, и ти фиксирах точните изрази, но уви...ти си знаеш своето и си го повтаряш като латерна!?! Казах ти, че съм съгласен с това, че Бог заповядва да се покаят грешниците, но освен че заповядва, Той ясно казва и че МОЛИ чрез благовестителите света да се помири с Него! Така, че и двете са на лице! Но ти пак си знаеш твоето!?! Ем изявяваш калвинистичните теории, ем не ти стиска да си признаеш, че това са и твоите разбирания!?! Ни се водиш, ни се караш, както се изразяват някои! Какво да кажа повече? Каквото и да кажа, ти пак ще започнеш твойта "песен", а надали на някой му се чете това! Дай Боже да се случи някаква промяна!

Поздрави! 

[Tihomir]

Ако беше внимавал на това, което пиша нямаше да пишеш в предния постинг, че казвам, че хората нямат дадено право да се покаят. Доколкото разбрах от теб Калвин ги бил говорил тези неща. Аз не познавам ученията му, нито съм казал такова нещо, което показва колко обръщаш внимание на това, което се пише.

Виж внимателно контекста на цитатите, които даваш.

Относно умоляването - за него е споменато само към коринтяните в това място, заради определено нещо, което се е случвало с тях - събирали са се несходно с невярващи и други подобни. Иначе за света пише, че носят посланието на примирението, но не пише, че умоляват света. Важно е и да се види отношението, с което Бог винаги е подхождал към нечестивия и към праведния, тъй като Той не се е променил. Ако Бог сега е започнал да умолява (въпреки, че не пише това относно нечестивите), то интересно защо няма и други примери, където умолява нечестивия.

[Tihomir]

В тази тема главно говорихме за покаянието, което е заповед към човеците.

Не стана ясно, обаче, какво е обяснението на пасажите от Римляни 9, тъй като това са думи, които не трябва да се отбягват като "ясни", защото мнозина са се спънали в тях:

И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, |сиреч|, от нашия отец Исаака, макар че |близнаците| не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

Пише, че за тази конкретна ситуация Божието решение не почиваше на дела, но на това, каквото Той беше решил. Самият Яков до момента, когато отиде при Лаван не беше от най-примерните хора, тъй като си послужи с измама няколко пъти. Това, обаче, не развали това, което Бог беше заповядал, но се изпълни.

Това, което най-много "обърква" нещата в този стих са думите "не на дела".

Какво означава "чадата родени по плът" и "чадата родени по обещание"? Авраам опита да има син със собствени сили и това беше син роден по плът от човешко намерение. Исаак, обаче, беше роден по Божие обещание, тъй като човекът нямаше способност да направи да се роди син в такава възраст.

Тук пак идва въпросът "Защо тогава той избира едни да погинат, а други да се спасят?" Интересно е, че никъде в Словото нямаме свидетелство, че Бог избира някой да погине. В следващите стихове пише, че у Бог няма неправда:

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Тогава сякаш още по-объркващо идват следващите думи:
Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

За какво "искане" става въпрос? За какво "тичане" става въпрос?

В следващите думи се говори за закоравяването на фараона, но не се набляга на това, че фараон закорави сърцето си, но че Бог го закорави:
Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

И тук идват въпросите на мнозина - защо тогава има смисъл Бог да обвинява света за грях и да изисква покаяние, когато Той върши всичко по волята си?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

И тук идват думите, които сякаш объркват всичко в обяснението за свободната воля за покаянието:
Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена |употреба|? А |какво ще кажем|, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, |предмети| на гнева Си, приготвени за погибел, и |е търпял|, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, |предмети| на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

Какво ще рече, че Той е направил съд за почит и съд за непочтенна употреба. Може ли този съд да промени сам функцията си и как може да я промени?

Какво означава, че е търпял с "голямо дълготърпение съдовете на гнева Си, приготвени за погибел"?

Как така "приготвени за погибел"?

По едно време беше казано в темата, че Бог не избира хората на случаен принцип. Наистина никъде не е писано, че Той избира на случаен принцип. В тези пасажи се говори по-скоро за "създаване за определена употреба", отколкото "избиране на вече създадени съдове".

Ако се спре дотук, тогава всичко, което сме изприказвали за покаянието би било напразно.

Интересното е, че по-нататък текстът говори вече за спасението чрез вяра, а не чрез дела и за това, че спасението не е от това, че някой е сторил добро дело, а за това, че някой вярва в Христос, за да няма никаква похвала чрез дела.

По-нататък Павел говори и за Израил като казва:
Защото както вие някога се непокорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, също така и те сега се не покоряват Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост. О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" или, "Кой от по-напред Му е дал |нещо|, |Та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

Дотук виждаме все Божията намеса във всичко и дотук все доминира Бог, а човекът сякаш никъде го няма. Също и пасажа от Еремия 32 никъде не виждаме човешкото решение, но всичко, описано по-долу, е Божия работа. Тук никъде не се споменават условия като "ако се покаят" или "ако вярват":

Ето, ще ги събера от всички страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност; и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог; и ще им дам едно сърце един път, за да се боят винаги, за тяхно добро и на чадата им подир тях; и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене; дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

И тук пак идва големият въпрос - как така и защо Бог още обвинява и защо изисква покаяние?

Искам да размислим за следното - знаем, че имаше и добри хора в Израил, не само нечестиви. Тези хора искрено търсеха Бога и се стараеха да изпълняват закона. Един такъв човек беше Павел. Той според правдата от закона беше непорочен. Тогава защо имаше нужда от Спасител?

Той от какво трябваше да се покае? За какво трябваше да размисли?

Ето какво той свидетелстваше за себе си:
При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.

Тогава защо пише, че Бог затвори всички в непокорство? Какво непокорно имаше в това, че Павел се стараеше да изпълнява закона? Какво беше това "ново нещо", което Бог отпреди беше показал чрез святите си пророци, че ще стане? Защо имаше нужда да става нещо ново?

Писано е - за да покаже милост към всички, понеже е писано:

Който уповава на своето си сърце е безумен. На друго място казва Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.

Това е проблемът на човеците - тяхното упование на собствената им правда, на собствената им сила за спасение от нечестието и собственото им измамливо сърце.

Това е естеството на човека, тъй като от Адам в човека живее грях и човек, роден от жена, не заслужава да се прослави от Бога, защото грехът е по естество в него, поради непокорството на Адам.

Тогава какво остава за човека след като няма нито един, който да върши правда и никой не заслужава да се прослави от Бога?

Как така човек може да се покае и да вярва в благовестието? Откъде идва способността да вярва?

Какъв е смисълът тогава от този пасаж:
Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами". Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

И тук идва отново въпроса - как ще призоват Бога, когато са измамливи в сърцата си и гроб отворен е гърлото им и няма праведен нито един?

Същият въпрос задава и Павел: Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

Има въпроси у мнозина - как така едни имат привилегията да чуят за Бога, а други нямат?

В Словото нямаме случаи, в който някой няма възможност да чуе за Бога, защото:
Наистина, |чули| са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената". Защото цялото творение говори за Бога и човеците остават без извинение.

Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената.

Вижда се, че самото творение разказва за славата Божия без думи и без да се чуе гласът им. Тогава как хората могат да вярват в това Слово след като сърцето им е измамливо и са затворени в непокорство?

И тъй, вярването |е| от слушане, а слушането - от Христовото слово.

Или казано по друг начин - Божието слово, говорено от тези, които са пратени от Бога да проповядват (цялото творение, не само хората) дава способност на хората да слушат, а слушането на Словото дава способност да дойде вяра. Това е нещо чудно и съвсем не идва у човека с раждането му, защото всичките му мисли са само зло от младостта му. Това, което дава слушане, а от слушането вяра, е чудно Божие дело, за което човек не може да се похвали с "главно участие". Затова е казано, че вярата е също дар от Бога.

Тогава с какво може да се похвали човек?

С нищо! Всичко е извършено от Бога, чрез Бога и пак за Бога.

Тогава къде отива покаянието и вярата?

Ето тук е моментът, когато човекът трябва да упражни дар, което Бог е дал и чудно е изработил - вяра в Бога, а да не уповава на досегашната си правда. Да не високоумства, но да се ужасява и трепери от Бога, защото поради вяра стои, а други поради неверие се отсякоха.

Тогава къде отива покаянието от греховете и отстраняването от нечестието?

Писано е, че страхът от Бога е да се мрази злото. Тогава вярата, която е дар от Бога, и страхът от Бога естествено пасват на това, което Бог изисква - покаяние и упражняване на вяра в Бога. Ако на човек не му бяха дадени, тогава нямаше да има какво да упражнява.

Божието Слово е това, което е способно да отвори очите на хората и да ги възвърне от беззаконията им. Без Божието слово, което е излязло по цялата земя, хората биха били неспособни да се избавят.

Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите; Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

Затова гледайки на спасението като на просто човешко решение и игнорирайки останалата част от Божието дело прави спасението да изглежда като нещо, което е направено чрез eстествената сила на човека и нещо, с което човек може да се гордее.

Когато се попита човек - защо си спасен? Тогава много пъти отговарят - защото АЗ направих това и онова. Малцина са тези, които казват, че са счели всичко за измет, заради това превъзходно нещо - познаването на Бога, което е вечен живот. Малцина казват, че спасението им се дължи на Божия дар - вярата и примирението, което имаме от Бога заради това, че Христос беше заклан, заради нашите беззакония. Затова сега по милост Божия може да стои пред Бога единствено заради кръвта на Христос и то можем да стоим чрез вяра и страх от Бога. Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност

И тогава чрез тази вяра идва очистването на сърцата, за което се говори в Еремия 32. Ето и свидетелството, което даде Петър в Деяния на апостолите 15:
И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

Започвайки от опорната точка вяра в Бога (която е дар от Бога) вече започват да се изясняват пасажи като:
Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой |от нас| е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"? Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: - "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

Неверието е това, което пречи на човека да влезе в Господната почивка:
Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в същия пример на неверие.

От времето на даването на Святия Дух досега светът остава с един основен грях, за който Святият Дух обвинява, защото този грях е достатъчен, за да бъдат хората осъдени пред Бога. Една от функциите на Божия Дух беше да обвини за грях. Не пише "за грехове", но за "грях". И грехът е защото не вярват в Мене.

Има такива, които са в събранията, но пак не вярват. Имаше такива и по времето на излизането на Израил от Египет. Такива никога не са влезли в Божията почивка, но все още уповават на собствената си мишца. На външен вид изглежда, че са в събранието на светиите, но сърцеведецът Бог вижда и когато не види вяра, само чрез която може да му се угоди, тогава Той и не очиства сърцата им. Те остават със старите си сърца и се опитват да живеят без правдата на Бога и грехът им остава, сиреч неверието в Бога.

Затова и Павел се покая и се отвърна от всичката правда, която имаше по плът и повярва в Бога и това му се вмени за правда. Тогава Бог очисти сърцето му чрез вяра и му даде ново сърце, в което Божият закон е написан. Това му даде нова същност, която по естество да ходи в Божия закон. Тогава ако такъв човек съгреши, то това не е самоволно, но е непривично. Обаче, за един, който не е влязъл в Божията почивка съгрешаването е способността да се наслаждава в непокорството си и да изяжда на повръщаното си (както кучетата), а не да се гнуси. Такъв човек върши добри дела само, защото някой му е казал, че трябва, а не че сърцето му е очистено от Бога чрез вярата, която е дадена даром на всички с цел да може човек да угоди на Бога.

Тогава защо Словото дава заповеди за отделяне от нечестието след като Бог вече е очистил сърцето?

Защото плътта все още жела противното на духа (сърцето), който вече е новороден от Бога и затова имаме заповеди да умъртвяваме плътските си части, които воюват против новото създание. Казано е, обаче, че в положение на новороден човек (със сърце, очистено чрез вяра), той е способен да контролира телесните си части.

[Valipeti]

И тъй, вярването |е| от слушане, а слушането - от Христовото слово.

Или казано по друг начин - Божието слово, говорено от тези, които са пратени от Бога да проповядват (цялото творение, не само хората) дава способност на хората да слушат, а слушането на Словото дава способност да дойде вяра. Това е нещо чудно и съвсем не идва у човека с раждането му, защото всичките му мисли са само зло от младостта му. Това, което дава слушане, а от слушането вяра, е чудно Божие дело, за което човек не може да се похвали с "главно участие". Затова е казано, че вярата е също дар от Бога...

Ето тук е моментът, когато човекът трябва да упражни дар, което Бог е дал и чудно е изработил - вяра в Бога, а да не уповава на досегашната си правда. Да не високоумства, но да се ужасява и трепери от Бога, защото поради вяра стои, а други поради неверие се отсякоха.

Всичко това е хубаво казано, но искам да доразбера нещата, които казваш, затова центрирам върху тази част от изказването ти и ще питам :
1.Божият Дар (слушането на Словото и възпроизвеждането на вярата чрез това слушане) за всички хора ли се отнася?
2.Ако е за всички хора, тогава от какво зависи "човекът да упражни дар, което Бог е дал и чудно е изработил - вяра в Бога"

[Tihomir]

Писал съм и по първия въпрос вече в горния постинг (дори съм наблегнал на думата всички).

Вторият ти "въпрос" не звучи като въпрос, за да му отговоря. Все едно да те попитам - ако ти дам храна да ядеш, когато си гладен от какво зависи дали ще ядеш.

[Valipeti]

Вторият ти "въпрос" не звучи като въпрос, за да му отговоря. Все едно да те попитам - ако ти дам храна да ядеш, когато си гладен от какво зависи дали ще ядеш.

Ако ме питаш наистина този въпрос, мога да ти дам доста фактори, от които зависи дали ще ям! Затова те уверявам, че моят въпрос е съвсем резонен! Затова ще го повторя пак с надеждата да получа смислен отговор!

Божият Дар е даден на всички хора, следователно ОТ КАКВО ЗАВИСИ "човекът да упражни дар, което Бог е дал и чудно е изработил - вяра в Бога"?

Ако ти е по-лесно, ще попитам и така :

От какво зависи човек да не "упражни" Божият Дар, за който говориш?

[constant]

Доста труд си вложил, Тихомире, да направиш това изследване. Благодарим, че можем да се възползваме от него :).
Здравей, Валипети :). Може би притчата за сеяча би могла да отговори на твоя въпрос. Господ дава своя дар- семенцата- на всички, но за почвата трябва да се погрижим и ние.

[Tihomir]

Ако ти е по-лесно, ще попитам и така :

От какво зависи човек да не "упражни" Божият Дар, за който говориш?

Ето пример от Словото:
Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!


Искам също да добавя, че това, че някой се е покаял от греховете си и вярва в Бога не го прави спасен поради това негово дело, тъй като и старовременните се покаяха и вярваха в Бога. Ако това беше достатъчно за спасението на човека, тогава Христос нямаше нужда да бъде разпънат на кръст.

Това е нещо, което е изключително важно за размишление.

Важно е да се разбере примирението, което Бог направи със света чрез закланото в жертва Агне. Без това примирение Бог не можеше да прости греховете на хората, защото Той не можеше да се отрече от себе си и да оневини беззаконника, което е мерзост пред Него. Трябваше да има смърт. Трябваше да има проливане на кръв. Без това проливане на кръв човек не може да бъде спасен. Затова и старовременните се надяваха на това Божие спасение и с тази надежда преминаха без да я видят изпълнена, защото знаеха, че имат нужда от Спасител и отдалеч го видяха с вяра. Сами по себе си те не се спасиха, но направиха това, което Бог беше заповядал, за да могат в края на дните да участват с всички светии в Божието Царство.

Спасението беше изработено САМО от Христос и за него нито един човек няма заслуга. Затова е писано, че Спасението е от Господа.

[Valipeti]

Значи, това дето го цитираш "...но не искахте", същото ли означава и за хората, на които Бог е подарил Дара (вяра от слушане на Словото), но те не го "упражняват" (както ти се изразяваш)? Хората просто НЕ ИСКАТ да го "упражняват" - така ли казваш? Или друго имаш в предвид? :)

[Tihomir]

Да, писано е, че хората не искаха. В Откровение на няколко места пише, че поради язвите хората похулиха Бога и не се покаяха за нечестивите си дела, от което се предполага, че Бог очаква от тях покаяние.

Но както казах, самото покаяние и вяра не спасяват човека, тъй като те са просто изпълнение на заповедта на Бога. Този, който ги избавя е Бог.

Същото е с гладния, който умира от глад. Този, който му носи храна го спасява от гладна смърт, а не самото действие, че гладният яде, защото се предполага той да яде. Никой няма да каже "защото си изяде храната, затова не умря", тъй като човекът е умирал от глад поради липса на храна и положение на безизходица, че не си е намерил храна. Но този, който е осигурил храна и му я е дал е този, който спасява, а не този, който яде.

Същото е и с Божието спасение. Човекът е в безизходица и той сам не може да осигури спасение. Затова Бог прави това, защото човекът е неспособен. Това, че човек упражнява вяра и се покайва от нечестивите си пътища само по себе си не го спасява, но е задължително и без него няма да види Бога.

Затова и Писанията не наблягат толкова много на личността на човека (колкото днес се набляга), а най-вече на личността на Бога и великите дела, които Той върши, за да не приеме човек слава, но Бог да остане прославен във всичко.

Затова и въпросът дали има човек свободна воля не трябва да бъде толкова централен, тъй като човекът не е центърът, а Бог. Писанията ясно показват, че има свободна воля. Това, което се набляга в Словото е величието на Божиите дела, които са написани за наша поука, за да се страхуваме и ужасяваме от Бога, тъй като Той държи вселената и Той прави всичко както му е угодно - с правда и правосъдие.

[Valipeti]

Тихомире, 5 страници писане ти бяха необходими, за да не кажеш нищо!?! В крайна сметка пак стигна до там, че "Писанията ясно показват, че има свободна воля.", но понеже котка на гръб не пада, отново пускаш бисери като този:

Но както казах, самото покаяние и вяра не спасяват човека, тъй като те са просто изпълнение на заповедта на Бога. Този, който ги избавя е Бог.

Разбира се, че Бог е , Който спасява и никой не казва нещо друго! Разбира се, че цялата Слава е само и единствено за Него! Той е направил всичко и всичко за Него съществува. Но въпросът е, Бог ли носи отговорността, ако някои хора НЕ ИСКАТ да "упражняват" Дара, който им е подарен? Доколкото рабрах от твоите разсъждения, ти казваш, че човеците си носят наказателната отговорност, избирайки със свободната си воля. Така ли е или не?
Ако е така, следващия ми въпрос е:

Как Бог Отец привлича хората, за да дойдат при Исус?

Това е от този стих:

"Ако не ви привлече Отец Ми, не можете да дойдете при Мен"

[Tihomir]

Отново ще дам примера с умиращия от глад. Има ли свободна воля той да избере да яде? Разбира се, че има. Ако няма храна, какво го ползва тази свободна воля? Той може да реши да яде (както хората казват, че са се спасили, защото са "решили да се покаят"), но само по себе си това решение ще го остави гладен ако няма храна. По същия начин никой не може да дойде при Исус ако Отец не го привлече - говорих за Словото, за Псалм 19, за това, че вярата е от слушане, а слушането от Словото.

В следващия стих в Йоан 6 (откъдето цитираш) е записано:
Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене

В предните постинги споменах, за Словото от което идва слушане. Вижда се, че от слушането може да дойде разбиране, което да даде вяра, защото вярата е даване на твърда увереност за неща, които не се виждат, а не сляпо ходене. Твърдата увереност е резултат на научаването и разбирането. Имаме пример за Авраам, който размисли, че Бог може и от мъртвите да възкресява и имаше твърда увереност (вяра) към Бога.

Малко по-нататък Исус отново казва на тези, на които беше казал, че ако не е привлече някой от Отец, не може да дойде при Него:

Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен.

Виж и по-нататък в Йоан 6:

Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде. И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.

И отново искам да наблегна на думите на Исус:
Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене

Думата "научи" в случая от гръцки означава също и "разбере". В книгите на стария завет на много места се казва "и ще познаят, че Аз ГОСПОД извършвам всичко това". Думата "познаят" означава също "разберат".

[Valipeti]

Отново ще дам примера с умиращия от глад. Има ли свободна воля той да избере да яде? Разбира се, че има. Ако няма храна, какво го ползва тази свободна воля?

И отново - тук не става въпрос има ли храна! Бог е дал "храна" за всички, но както виждаш, всички избират сами дали да "ядат" или не! Бог няма да даде на едни различна, по-привлекателна "храна" от на останалите, та да я поискат, а другите да не я поискат! Бог няма да даде на едни по-специален апетит от на останалите! Всички сме еднакво "гладни" и "умиращи" от "глад"! Но не всички "ядем" от подарената ни "храна"! Кой носи отговорността за това? Бог или неядящите? Отговори най-накрая адекватно! Или те е страх от нещо? :)

И отново искам да наблегна на думите на Исус:
Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене

Да, това го разбирам. Не знам защо ми го обясняваш пак? Въпросът ми беше:
Как Бог Отец привлича хора при Исус?
Нали всички са научени от Бога, защо всички не идват при Исус? Кое в неидващите при Исус е различното от идващите, щом всички са научени по еднакъв начин от Бог Отец?

[Tihomir]

Валипети,

Върни се и прочети всичко от дългия постинг насам, за да не копирам отново неща, които вече съм писал, а ти не си ги прочел.

Нарочно пиша по-обширно за това Божие дело, тъй като днес много от посещаващите събранията смятат, че са спасени, поради тяхното решение и въпреки че с устата си изповядват, че Исус е Спасителят пак на дело високоумстват и не се боят от Бога, защото мислят, че стоят чрез своя правда и сами са се "нахранили" без Божия намеса. Не случайно е писано "Него признавайте във всичките СИ пътища", а на друго място "отделени от Мен не можете да извършите нищо" (което предполагам означава "нищо стойностно").

[IvanQS]

Йоан 6:51
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

Храната не е еднаква за всеки,защото  някои няма да търпят здравото учение ,но ще се закоравяват в страстите си и изграждат цялата стратегия на живота си без Бог.
Даже до колкото зная има хора,които правят умишлени завети с дявола за успех в този живот.Тези хора се угояват в ден на клане и се хранят от баща си дявола.
Даже и тези които наричат себе си християни,а са изопъчили Словото за да си угаждат на страстите си намират проповедници за да си плакнат съвестта и се успокояват.По този начин подтискат изобличението за грях, изопачавайки Словото на Бог са радостни в обществата си.

2 Тимотей 4:3
Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,

Притчи 13:2
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.


Наистина Бог е нашия най голям враг или любящ Баща  и трябва да се помирим с Него докато все още сме на пътя към съда.Дава ни последна възможност, без да имаме наше право на това, да се покаяме и да бъдем примирени  в Исус Христос.Бог е предвидил този изход за нашите животи,като е платил за това с Исус Христос на кръста.Не е длъжен да го прави,но желае всички да се примирят с Него.Другия избор е ясен ПРОПУСНАТ ШАНС за живот в Бог.Заслепени от собствените си страсти сме оставени да вършим и за напред неправда,а който върши правда ,нека и за напред да живее в правда,времето за самоопределение изтича!

Бъдете благословени!