Recent Posts

Pages: 1 2 [3] 4 5 ... 10
21
Основни духовни въпроси / "Исус ми се яви..."
« Last post by Liya on January 29, 2020, 09:06:46 AM »
Искам да попитам участниците във форума - как гледате на твърденията на хора, че Исус им се е явил лично?
 Примерът, който искам да дам е следният - християнин, който е с авторитет и е доказал сериозността си във времето твърди, че преди време Исус му се е явил и го е изпратил да извършва определени неща. Сравнявайки обаче подобно твърдение с новият завет мен ме смущава следното - имаме две свидетелства за среща със Исус след възнесението - на Павел и Йоан. И в двата случая Исус се явява със сила и във слава - Павел е срещнат като противник, вижда силна светлина, пада от коня, ослепява; Йоан загубва човешката си сила и пада по очи. В примера, който посочвам горе обаче не е имало подобно преживяване на славата на Христос.

Въпросът, който задавам на себе си и тук във форума е дали е възможно Исус да си яви на някого по подобен начин като обикновено присъствие ( не знам как да го дефинирам)  или трябва съгласно двете Библейски свидетелства непременно да е във слава?
22
Георги, Соломон не говори за това, което има на небето, а за това което става ПОД СЛЪНЦЕТО. Това очевидно не включва Небето, защото то е над простора и съответно НАД слънцето.

Това за което той говори е за нещата които се случват под слънцето, т.е на Земята.

Начина по който аз разбирам неговите думи е, че самия Соломон е живял в преломен исторически момент. Момент в който всичко, което е можело да стане като нещо ново на земята, вече е станало, и от тук нататък историята само ще се повтаря.

Би трябвало да е ясно разбираемо, че тези думи не са бил валидни във всеки един исторически момент преди Соломон. Не са били валидни по времето преди потопа, не са били валидни и по времето на Авраам. Но от времето на Соломон, време в което те са изречени, те вече са верни и валидни.

Ето защо аз виждам човешката история като един лист прегънат на две. Всичко което е било до времето на Соломон е в листа от лявата страна, а всичко, което има да стане е в листа от дясната страна. А точно на прегъвката е Соломоновото време, в което е написан Екл. 1:9.

На нас сега ни е чудно, как е можело преди години да е имало технически неща, които сега ползваме, но това е поради фалшивата историческа линия, която официално се преподава, а именно, че човечеството прогресира бавно от каменната ера към днешните невиждани висоти. Всичко това се прави с цел хората да вярват, че сега сме едва ли не "върха на сладоледа" на човешката цивилизация, докато истината подкрепена от Писанията е съвсем различна.

А тя е че човешката история не е както ни я рисуват като един непрестанен технически възход, а е циклична с периоди на технологичен възход и след това разруха. После пак почват да пълзят нагоре по технологичната стълбица и после пак пълна разруха. И така отново и отново и отново.

И в момента има организации (като например The Smithsonian Institution) , които се занимават с разкриване, изкупуване и скриване/унищожаване на всички древни артефакти, които свидетелстват за цикличното развитие на историята, и потвърждават библейската максима "няма нищо ново под слънцето".
23
Значи не си видял Божието царство. Това което имаме около нас е преобраз на всичко което е на небето.

Има естествени закономерности. За да чуеш с ухо, звука може да се възприеме, чрез сетивнния рецептор - тъпанчето и костите на главата. За да има звук трябва да има трептене на въздуха или в случая с телефона - мембрана която да задвижва въздуха.

В предишни времена също е имало методи за задвижване на въздуха. В зависимост от нивото на познанието и ресурсите, в което се намира обществото, те са на предел да слушат гласа на поднебесната власт. При Адам имаме директна комуникация, което е възстановено от Исус Христос от Назарет.
24
Напоследък разсъждавам върху това твърдение че няма нищо ново под слънцето.
Не се съмнявам в Божието Слово щом е казано че е така значи е така.

Значи в предишните времена е имало телефони, интернет ,автомобили, самолети но нямаме информация за това не се помнят или добре са прикрити следите от съществуването на тези неща.
25
Изчетох темата дотук.

Никога не съм се съмнявал в Писанието. Не съм се съмнявал и по тази тема, според Писанието.
Бог както е писано призовава към Себе Си люде от всяко племе, език и народ. Разбира се,че той ни познава толкова добре до този момент на повярването ни, до нашия първи допир с Него и знае всичките ни грехове.
Едно от свойствата на Божието Слово е това,че То е и огледало - Яков 1: ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
Светлината от Бога, която навлиза в земния ни жовот показва нашите грехове. Ние започваме да разбираме колко свят е Бог и колко нищожни, преходни и грешни сме били до този момент. С благодатта на Бога е възможно всичко добро, което започва да живее у християните след срещата с Духа на Бога. И от опит започват да опознават Божията Воля в много по-голяма степен отколкото откъслечното дочуто оттук-оттам но без да са имали вяра.

Животът, който продължава след като човек повярва е живот на освещение и промяна. Упражняване на праведни дела и вяра. Но е взаимен процес между Бог и човека. Нужно е човек да желае да се променя и ще се случва. Но ако някой си мисли,че ще живее така както е живял до момента на срещата си с Бога и се заблуждава, че за Бог това няма значение...това е несериозно просто.
Всичко свързано с Бог е най-важното за всеки човек. Би трябвало.

Имаше една кратка притча,че можеш да заведеш кон до реката да утоли жаждата си, но не можеш да го накараш да пие. А след среща с Бога, човек е нужно да пие от живата вода, която е Христос. Който обещава реки от жива вода на тези, които вярват в Него.
26
Последни времена / Re: Re: Битка за България
« Last post by Nikolay on January 13, 2020, 16:37:44 PM »
@Watchman
Амин !
27
Последни времена / Re: Битка за България
« Last post by Анко on January 08, 2020, 16:06:18 PM »
Най-вероятно си абсолютно близо до истината по тези тежки теми.
Много пъти съм размишлявал за лошотията след 1878 г. Тогава когато сме получили глътки чист въздух след 5 века угнетяване се случват братски кръвопролития толкова скоро след бленуваната независимост. Кървави събития - първо едните преследвали другите през 20-те години на 20 век. Жестоки убийства. След двадесетина години обратното. Пак кръв. Репресии, страх, лъжи. Идолопоклонство. А междувременно сме от постоянните губещи след 2 световни войни с големи последици след тях...
Сещам се и за съдбата примерно на един Петко войвода. Съсипан пак заради политика. От сънародници.

Няма друг изход освен вършене на правдата. От вършене на Божията воля. От народа ни. Не програми, стратегии и политически партии ще донесат мирен и благодатен живот от Бога. А вършенето на правдата.
Дано си прав Watchman докрай и е дошло времето.

Господи послушай нашият зов!
Направи ни истински слуги на правдата според Твоята безкрайна мъдрост!
Върни радостта по земите ни!
Молим те за това в името на Исус Христос!
28
Последни времена / Re: Битка за България
« Last post by Watchman on January 07, 2020, 11:10:15 AM »
Според Писанието, светия е всеки човек, който се е обърнал от греха към Бога и е приел прощение на греховете си чрез вяра в жертвата и възкресението на Божия Агнец - Исус от Назарет. Такъв човек е светия не по свои дела и заслуги, но чрез силата на Божието спасение изработено за нас на кръста от Христос.
29
Последни времена / Re: Битка за България
« Last post by dodai on January 06, 2020, 08:53:01 AM »
Напълно съм съгласен с теб Watchman макар да не се имам за светия ще се моля за България.
30
Последни времена / Re: Битка за България
« Last post by Watchman on January 06, 2020, 00:47:58 AM »
Когато четях Пс. 109 ме порази това, че проклятията, които са описани в този псалом много наподобяват съдбата на българския народ. Псалома показва също и причината за тези проклятия:

Пс. 109:1  Недей мълча, Боже, хвало моя; 
Пс. 109:2  Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; 
Пс. 109:3  Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. 
Пс. 109:4  За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва. 
Пс. 109:5  И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. 
Пс. 109:6  Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му
Пс. 109:7  Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях
Пс. 109:8  Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. 
Пс. 109:9  Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица
Пс. 109:10  Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб. 
Пс. 109:11  Лихварят нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му
Пс. 109:12  Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. 
Пс. 109:13  Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им
Пс. 109:14  Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; 
Пс. 109:15  Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята
Пс. 109:16  Защото той не си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви. 
Пс. 109:17  Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него. 
Пс. 109:18  Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. 
Пс. 109:19  Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. 
Пс. 109:20  Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. 


Поставения в курсив текст удивително напомня съдбата на българския народ през последните 1000 години. Какво са сторили бащите ни тогава, че да се разгневи Бог толкова много към нашия народ? Гнева му не угасва вече 1000 години.

Очевидно, че народа ни е подложен на непрестанно зло от векове, очевидно е че тежки проклятия тегнат върху него. И ако ние искаме да видим някаква промяна, то ние трябва да е върнем назад във времето и да разберем каква е причината за тези проклятия, какво се е случило, че народа ние  изпаднал в такава беда? Без това разбиране всичките ни молитви и усилия ще бъдат напразни.

От една страна имаме стари свидетелства за благоуспяването и силата на българския народ, затова че се е считал за "най-справедливия измежду всички народи", затова, че е постигал с лекота всичките си желания и че нищо не е в състояние да го спре. Но в един момент всичко се обръща точно на обратно. Първо изпадаме 200 години под византийско владичество, а след това 500 години под турско, следват две национални катастрофи, а след това комунизъм заменен от англосаксонски колониализъм и геноцид. Хиляда години ние носим това проклятие върху себе си. Но какво точно се е случило и защо това проклятие е дошло върху нас?

Аз от много време изследвам този въпрос и мога без всякакво съмнение да кажа, че събитието предизвикало проклятието и преобръщането на съдбата на българския народ наопаки това е така нареченото - покръстване на българите. Точно от този момент нататък всичко тръгва на обратно и от "най-справедливия" и "неудържим" народ се превръщаме в онова, което Славейков нарича "не народ, а мърша."

Какво представлява въпросното "покръстване"? Виновниците за него са се постарали да скрият престъпленията си зад лъжи, измами и исторически фалшификации. Векове наред се изгарят ръкописи, и се унищожават историческите свидетелства и артефакти. Тази историческа фалшификация наречена "покръстване" е съградена върху два стълба, а именно две фундаментални лъжи:

- първата е че българския народ е бил езически
- и втората, че покръстването е било мирно и доброволно

Още от времето на апостолите нашия народ, който още тогава живее по тези земи е отворен за благовестието и мнозина го приемат. Останалите изповядват ведическа вяра, която е неагресивна към инакомислещите и новосъздалите се християнски общности се радват на мирно съжителство с останалите си родственици. Възприетата от народа ни култура на справедливост, ценене на семейството и рода и незачитането на материалните богатства като важна ценност, традиционната чистота в семействата и в отношенията между мъже и жени, търсенето на сътрудничество вместо конфронтация прави българския народ уникална среда за процъфтяване на християните и християнските общности.

Тази ситуация се запазва в продължение на векове. Християните обичат своя народ и се молят за него и Бог показва милост и благославя и избавя народа от зло. Нашия народ и нашата земя са били истинско прибежище за гонените сред други народи християни. И така докато не настъпи времето на печалното за всички нас "покръстване". Княз Борис заигравайки се политически с Византия избира да приеме византийското политическо християнство като държавна религия. Никой от народа не приема тази стъпка радостно. Ведическите българи и свободните християнски общности са твърдо против. Започва налагане на новата религия с огън и меч. Избити са 52 боили и целите им родове. Това е цвета на българския военен, икономически и интелектуален елит. Страната потъва в кръв. Истинските християни започват да бъдат демонизирани, зли слухове се пускат против тях. Изпълнява се онова, което Давид пострадва от враговете си описано в 109-ти псалом. Най-лошото е че нашия народ се огъва и вместо да подкрепи невинните и да се възпротиви на гонителите, той дава глухо ухо и сляпо око за страданията на Божиите хора. Не си мислете, че това са били някакви дребни гонения подобни на тези, които комунистите са правили против християните в България след 9-ти септември. Става въпрос за нечувани кървави репресии извършени от православните. Всичко, което следва в нашата история е следствие от действията на царете и народа ни в онова печално време. По-късно същия сценарий се изпълнява и в Киевска Русь. Говори се, че там избухва 30 годишна гражданска война в следствие на насилственото покръстване. Държавата се разделя на две. Това сега щателно се крие. Втората държава, която не приема православието е изтрита от историята, ако и да е била една от най-големите империи съществували някога. Руския народ става съучастник в същите престъпления срещу своите си и наследява същите проклятия като нас. Днес мнозина се възмущават от католическите престъпления на "светата Инквизиция", но ни е трудно да си представим ужаса, който ще изпитаме когато узнаем истинските факти за престъпленията на православните. Политическото християнство не може да съществува без огромни количества кръв и ужасяващи престъпления върху ръцете си.

Но какво можем да направим от тук нататък, какво е онова, което следва? Такъв народ, който носи такова проклятие върху себе си е обречен на пълно изтребление и ние никога в историята си не сме били толкова близко до пълно изтребление и заличаване.

Мнозинството спи и си гледа своя живот и своите проблеми живеейки в пълно неведение относно това в каква ситуация се намира. Има малцина, които повече или по-малко осъзнават колко е тежко положението ни, но никой от тях не търси корена на проблема, не търси причините за това състояние на нещата, но търсят повърхностно да разрешат проблема нищейки политически, икономически и псевдо-духовни изходни пътища.

Никой освен Христовите светии, нямат капацитета и средствата да пречупят тези проклятия и да преобърнат съдбата на България и българския народ, чието състояние е описано в Псалом 102:

Пс. 102:1  Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе. 
Пс. 102:2  Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно. 
Пс. 102:3  Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище. 
Пс. 102:4  Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си. 
Пс. 102:5  Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми. 
Пс. 102:6  Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини. 
Пс. 102:7  Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив. 
Пс. 102:8  Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми. 
Пс. 102:9  Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи, 
Пс. 102:10  Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил 
Пс. 102:11  Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева. 


Такова е следствието от Божият гняв и негодувание върху нас. Но следващите думи в този Псалом показват изходния път, и аз ще си позволя да поставя името на България в тях, за да станат те наша молитва и ходатайство:

Пс. 102:12  Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род. 
Пс. 102:13  Ти ще станеш и ще се смилиш за България; Защото е време да ни покажеш милост. Да! определеното време дойде. 
Пс. 102:14  Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му. 


Кога ще стане Бог да се смили за България? Кога ще дойде определеното време ни покаже милост? КОГАТО слугите Му закопнеят за камъните на тази земя и започнат да милеят за пръстта й. С други думи когато съдбата на тази земя и на този народ спре да бъде безразлична на Неговите светии и те започнат да викат към Бога за тях.

Тогава и само тогава ще се изпълнят следващите стихове, сред които се казва:

Пс. 102:19  Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята, 
Пс. 102:20  За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт; 


И ако й проклятието за греховете на този народ да включва поробване, заграбване и смърт, то пак Бог е силен да преобърне съдбата ни, да прости греховете ни и да ни покаже милост.

Затова и следващия псалом казва:

Пс. 103:8  Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив. 
Пс. 103:9  Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века
Пс. 103:10  Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни
Пс. 103:11  Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят, 
Пс. 103:12  Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. 
Пс. 103:13  Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят. 


В проклятията от Псалом 109 се казва, че и спомена на такъв народ ще бъде изличен, но ето че нас все още ни има. Затова Писанието казва, че Бог не е постъпил с нас според греховете ни, и не ни е въздал според беззаконието ни, защото ако беше така, вече и спомена за нас щеше да бъде изличен.

И сега ако Неговите светии закопнеят отново за Неговата слава в тази земя, ако милеят за това върху тази пръст, наречена българска земя, отново да се върши правда и справедливост и отново съда да се върне при правдата, то времето да се простят греховете на бащите ни и да се разчупят проклятията върху този народ е дошло, и Божието благоволение и милости ще се върнат върху нас, за да служим на Неговото намерение в това поколение и в идните които следват.
Pages: 1 2 [3] 4 5 ... 10