Нека да започна темата така: при опознаването ми на други хора винаги вярвам в това, което ми кажат или може би вярвам в чистотата на душите им. В по-напреднал план на взаимоотношения почвам да забелязвам разминаване между думи и дела при някои от ежедневното ми обкръжение. Няма да влизам в подробности какво виждам или усещам в действията на такъв човек, но едно съмнение започва да се таи в душата ми и не мога да се отърва от него. Знам, че съмнението е "червей", който разяжда и е грях, от друга страна виждам, че този човек се опитва да ми внушава неща в разрез с това, което ни учи Библията. Моля се на Бог да ме насочва по правилния път, но и докато се моля съмнението спрямо този човек ми гложди съзнанието. Съжалявам, че трябва така да се изказвам-просто търся помощ. В общи линии, човека когото описвам има претенции за материални облаги върху неща, които не му принадлежат(но също така е и в състояние да си присвои каквото пожелае, тъй като няма никакъв контрол). Аз не желая да запазя нещата за себе си, имам друга мисъл в главата, с която мисля, че спазвам Божието слово. И тука идва проблема: да отсъпя ли под натиска на този човек да вземе каквото иска (защото Исус казва " Ако някой иска да те съди, за да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха".), или да следвам вътрешното ми усещане, което пак е според Библията(хората в нужда). Едно уточнение, човека за когото говоря, наистина не е в материално затруднение, но претендира. Бог ми е Свидетел, че аз не желая материална облага, защото всичко това остана след внезапната кончина на моя прекрасен съпруг и той плати с живота си за това. Нищо земно не ме интересува вече. Просто оставам във владение на неща, които не ме интересуват, така както е било преди. А аз искам по друг начин да се оползотворят тези неща. Понеже живеем под един покрив в момента с човека, който претендира забелязвам и някои белези на "претърсване", та затова тези съмнения са непрекъснато в ума ми и се чудя как да се отърва от тях. Защото Бог ни завеща да обичаме дори и врага си. Знам, че съблазанта е голям грях също, затова се допитвам до по-просветени, дали като подозираш някого е съблазън и как да преодолея това? Знаем от Библията, че Исус нищо не каза на мъчителите и убийците си, но доброволно ги остави да правят с него това, което Бог беше предначертал.
Благодаря на всички, които биха се включили. Бог да ви благослови.
1 Коринтяни 5:9-13
9. Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,
10. не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, -
11. но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.
12. Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13. докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
Моля те да прочетеш този пасаж внимателно и сама да прецениш, какво да правиш! Ти познаваш въпросния човек и, ако той отговаря на някой от критериите, които апостол Павел посочва, да не общуваш с такъв човек, отрежи този човек без да се притесняваш. Това съветва ап. Павел и Божието Слово.
Ето и още нещо:
Филипяни 1:6-11
6. като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.
7. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.
8. Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.
9. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,
10. за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,
11. изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.
Сега сама си отговори и вземи решение. Библията е категорична.
Христивнин не означава наивен глупак.
Преди всичко съжалявам да чуя,че си изгубила съпруга си. За една жена това е огромна загуба, особено ако съпруга е бил мъж на място.
Доколкото разбирам съпруга ти е оставил определено наследство, което ти смяташ да раздадеш на някакви хора, които ти си решила понеже са в нужда това е добро основание да им раздадеш всичко за което съпруга ти е работил цял живот. Също така има някой човек, който вероятно е роднина и който предявява претенции към това наследство или към части от него.
Преди всичко Писанията ни учат да бъдем ВЕРНИ НАСТОЙНИЦИ на онова, което Бог ни е поверил и за което ние ще отговаряме дали сме били верни пред Бога за настойничеството. В притчата за талантите например Господаря очакваше настойниците да УМНОЖАТ това, което той им е поверил, а не да го разпилеят, или дори да го запазят непокътнато. Дори този, който го беше запазил непокътнато се счете за неверен настойник, защото не го беше преумножил. Когато Бог поверява на някого нещо, то винаги е С ЦЕЛ, но тази цел не е свързана с човешките неща, а с Божиите.
Ето защо първия въпрос, който ти трябва да си зададеш като вдовица натоварена с настойничеството на нещата останали от съпруга ти е какво означава да бъдеш верен настойник. Това е процес в който ти трябва да израснеш, не е нещо, което ще разбереш за един ден. Самия факт, че ти нямаш яснота какво да правиш и имаш нужда от съвет показва, че ти все още не си научила какво е да си верен настойник и нямаш мъдрост какво да правиш с повереното настойничество.
Решението да се откажеш набързо от настойничеството и бързо бързо да делегираш повереното на първите хора, които ти си решила че са в голяма нужда е много незряло. Кой е в по-голяма нужда - тези хора, който ти имаш предвид, децата които с хиляди измират от глад в Африка всеки ден, или може би болните от "спин" или пък болните от "рак"? А какво да кажем за някоя бедна църква в Индия, чиито хора нямат Библии? Ние сме заровени от всевъзможни НУЖДИ. Всеки се нуждае от нещо, кой повече, кой по-малко, кой по-драстично, кой по-неотложно. Ето защо на първо място е много важно да разберем, че НУЖДАТА НЕ Е ВОДЕЩА. Бог никога не се води от нечии нужди, Бог се води от Своите цели и мъдрост. Ако ние искаме да подражаваме на Бога, ние ще търсим да се водим именно от Неговите цели и мъдрост.
И ако ти все още не си разбрала тези неща, значи не си готова да управляваш и взимаш решения за повереното ти. Най-доброто, което можеш да направиш е да ЧАКАШ. Да чакаш и да израстваш през това време за да можеш да дорастеш до момента в който ще можеш с ясно съзнание да знаеш какво да правиш с поверените ти ресурси според Божията воля. Имаш нужда от зрялост за тези решения, която се вижда, че в момента ти липсва.
Когато пораснеш до необходимото разбиране и познаване на Бога, тогава ще можеш да прецениш дали претенциите на човека за когото говориш са справедливи или са манипулативни и себични и трябва да се игнорират. Бог е Бог на праведно и справедливо управление и ние трябва да управляваме праведно и справедливо това, което ни е поверено. И ако не сме дорасли до това - трябва да се научим да чакаме и да не действаме прибързано.
Здравейте happy_man и Watchman, благодаря за отговорите, които сте ми изпратили. Между другото аз също поразмислих с упование в Бог и стигнах до решение, което не би противоречало на Словото относно врага ми, и относно бедните. Моето решение е съгласувано с това, какво Христос иска от нас да правим, а за останалите не мога да отговарям.
За да не словоблудствам само ще цитирам Исус в Матей- :
22:35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
22:36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
22:37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
22:38 Това е голямата и първа заповед.
22:39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
22:40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
и в Лука - :
10:25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
10:26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
10:27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
10:28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
10:29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
10:30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
10:31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
10:32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
10:33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
10:34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
10:35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
10:36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
10:37 Той рече:Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
Решението ми е взето, слава на Отца, Сина и Светия Дух и благодаря и на вас братя за съветите ви. Бог с вас.