Пускам тази тема, по повод написаното в темата за демоните.
Римляни 12:2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Какво означава обновяване на ума?
Как се постига това обновяване?
Какъв е резултата от това обновяване?
Цял живот ли продължава този процес?
Никога няма да се разбере дали нещо се върши по Божията воля ако няма обновяване на ума, но винаги ще има "налучкване"... и неувереност... и съобразяване с този свят... с трудностите, които идват особено.
Още когато бях новоповярвал християнин и се борех с много проблеми, вътрешно усещах, че обновяването на ума е нещо от което имам нужда и ще ми помогне във вярата. Обаче няма идея какво е и как се постига. Тогава чух че щяла да излиза книгата "Обновяване на ума" от Кейси Триит. Чаках я с нетърпение месеци и накрая когато излезе се нахвърлих да я чета.
Прочитах жадно страниците и чаках да стигна до азвръзката, която да ми изясни обновяването на ума, но за мое огромно разочарование книгата свърши преди да ми даде каквато и да е яснота по въпроса. Чувствах се измамен и излтган. Усещането беше - аха аха да стигнеш до същността и тя книгата свърши.
Така разбрах, че трябва сам да търся и да разбирам за обновяването на ума. Минаха години преди да почна да разбирам за какво става въпрос.
Забелязал съм, че много от днешните християни наблягат на всякакъв вид обновяване на "духа", на "душата", на "емоциите", а умът - не, защото викат "то не може с ума да се угоди на Бога, но със сърцето" и не се стараят да "проумяват" или да "разберат", но се оставят на емоциите.
За мен Авраам е прекрасен пример за обновяване на ума, тъй като той "размисли, че Бог може и от мъртвите да възкреси" и с готовност щеше да принесе Исаак в жертва. Той не действаше сляпо, но с разбиране и готовност.
По този повод аз бих си позволил да критикувам подписа на mak:
ЦитатGo empty your head and get your heart filled and you'll be better off.
- AW Tozer
Аз съм категорично несъгласен с това твърдение. Изпразването на главата/ума е именно практика на йогите при което над умовете им взимат власт зли духове. Божието слово казва да
изпълваме ума си с истината и с разбиране и мъдрост.
Умът и сърцето трявба да бъдат в единство и хармония с Божието Слово и Откровение и чрез това помежду си. Абсолютно нездравословно е да ги противопоставяме. Дом разделен против себе си пада.
Цитат на: Watchman - Октомври 19, 2007, 01:21:41 AM
Аз съм категорично несъгласен с това твърдение. Изпразването на главата/ума е именно практика на йогите при което над умовете им взимат власт зли духове. Божието слово казва да изпълваме ума си с истината и с разбиране и мъдрост.
Моя подпис е в друг контекст и в друг дух казан. В смисъл на това:
1Co 8:1 А относно идоложертването: Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса!
Но знанието възгордява, а любовта назидава. И ако имаме само сухо знание, без това да има влияние на сърцето и делата, то не ни ползва много, а ще послужи само за наше осъждение.
Но ако се разглежда само така както е написан, без да се знае духът на човека който го е казал и така извадено от контекст, наистина може и да не е верен. За това ще го изтрия, за да няма неразбиране.
Допълнение: Най-малкото което този цитат крие позади себеси е че трябва да си изпразним главите от Божйите истини и знание, което са преди всичко необходими за всичко друго. Но тук става въпрос за съвсем друго.
Става въпрос когато двама или трима християни, се надпреварват кой е по-голям теолог, или кой колко повече познава доктрините и Библията, и така в дълги спорове в които няма ЖИВОТ, а само сухарски разъждения, лишени от живот в тях.
Ще използвам друг цитат от автора на този цитат, "Дявола най-добър теолог от всички нас, но все още e дявол."
За още по-ясно да се разбере това което искам да кажа, ще използвам още два цитати, за които однапред се извинявам че ще са английски (мисля че няма да се получи много добре, ако взема да ги преведа в момента, имам книга от единия на БГ, ако го намеря утре ще го напиша):
ЦитатSound Bible exposition is an imperative must in the Church of the living God. Without it no church can be a New Testament church in any strict meaning of that term. But exposition may be carried on in such way as to leave the hearers devoid of any true spiritual nourishment whatever. For it is not mere words that nourish the soul, but God Himself, and unless and until the hearers find God in personal experience, they are not the better for having heard the truth. The Bible is not an end in itself, but a means to bring men to an intimate and satisfying knowledge of God, that they may enter into Him, that they may delight in His Presence, may taste and know the inner sweetness of the very God Himself in the core and center of their hearts."
-A. W. Tozer Chicago, Ill. June 16, 1948.
(From the Preface of The Pursuit of God)
Цитат
"So my theological friend over there,
who knows so much that he can split hairs over doctrines-
it does not matter what you think, or what you know,
unless it leads you to glorify God, and to be thankful.
No, your knowledge may be a millstone about your neck to
sink you down to eternal woe, unless your knowledge is
turned to holy practice. "
Цитат на: johnny_fx - Октомври 18, 2007, 18:50:15 PM
Какво означава обновяване на ума?
Как се постига това обновяване?
Какъв е резултата от това обновяване?
Цял живот ли продължава този процес?
Според мен, всичко започва от там с какво храниш умът си, ежедневно. Не случаяно е казано, какво ядеш това и си. Преди всичко обновяването става чрез Божйието Слово. Хранене на ума с Божйите истини, постоянно.
На второ място, много важно, хранене на ума с здрави поучения и здрава среда, здрави примери. Не бива да си мислим, че можем сами в пътя, не сме създадени така, създадени сме да имаме нужда един от друг. В Тялото Христово, Бог е поставил хора за това. Много основополагащи стихове са тези от Ефесяните:
Eph 4:11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
Eph 4:12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
Eph 4:13 докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
Eph 4:14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости;
Eph 4:15 но, действуващи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос, И стихове които са директно свързани по темата:
Eph 4:17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
Eph 4:18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
Eph 4:19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
Eph 4:20 Но вие не сте така познали Христа;
Eph 4:21 понеже сте чули, и сте научили от Него, (както е истината в Исуса),
Eph 4:22 да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
Eph 4:23 да се обновите в духа на своя ум,
Eph 4:24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.
Eph 4:25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. Сте чули...сте научили, започва всичко в ума и мислите. Но ако спре само там, не е достатъчно. Но задължително започва от там. Трябва да чуеш истината, за да можеш да бъдеш променен.
Интересното е, че тия дни ми попадна една статия, казва се: "Истинско и лъжливо покаяние", там междудругото автора казва:
"Може да има промяна на мисленето без покаяние, ни НИКОГА не може да стане истинско покаяние без промяна на мисленето/умът"
Авторът след това продължава, че след като умът е просветлен за истината, и настъпи и интелектуална промяна, т.е. знаеш вече с умът ти че това е истина, следващата стъпка за истинско покаяние е да настъпи и промяна в сърцето. Много грешници виждат, грехът им заслужава наказание, но сърцето им не отива заедно с това "виждане". Дава пример за резултатите на истинското покаяние, че може да знаеш и си убеден че това което си откраднал е грях и чустваш се виновен, променил си ума от преди да си направил деянието че това е лошо в Божйите очи, но при истинското покаяние и в сърцето това ще даде резултат че ще отидеш и ще върнеш парите (или каквото можеш да направиш за случая).
За въпросите, кога и колко, можеби за някои неща един час, за някои една година, за някои повече. Обновяването на ума и истинскто покаяние е една
постоянна промяна на харектера и живота. Но е
задължително умът ни да се храни с Божйите истини - постоянно, без това не можем крачка напред.
Аз написах тази бележка за цитата от Тоузър не в духа на дисреспект към Тоузър. Но когато става въпрос за истината ние не трябва да гледаме на лице и да се впечатляваме от имената на хората, които са казали нещо погрешно независимо кои са те.
Никъде в Библията няма да открием идеята за
изпразване на главата или ума. Това е идея на източните религии и окултизма. Ето дори ти в своя коментар към този цитат казваш:
ЦитатИ ако имаме само сухо знание, без това да има влияние на сърцето и делата, то не ни ползва много, а ще послужи само за наше осъждение.
Сиреч само сухо знание не е достатъчно, нужно е ПОВЕЧЕ, а не ПО-МАЛКО, сиреч
решението не е изпразване на главата! Аз съм сигурен че Тоузър не е имал това предвид, но представен по този начин цитата е заблудителен и опасен.
Знанието е нещо много противоречиво на пръв поглед според Библията. Първо имаме дървото за познаване (знаене на) добро и зло забранено от Бога и водещо до грях и смърт. После имаме цялата книга Притчи Соломонови, която насърчава събирането на знание и действане със знание. Пророка се провиква "людете ми гинат от нямане на знание и понеже ти отхвърли знанието то аз те отхвърлих да не ми свещенодействаш". Идва Исус и казва - "не затова ли се заблуждавате, понеже не познавате Писанията." После Павел казва "знанието възгордява". Човек би могъл да се обърка, и аз съм виждал хора да се объркват относно тия неща.
И понеже говорим за обновяване на ума, за което правилното знание и разбиране имат важна роля, то как да разбираме това "очевидно" противоречие относно ролята на знанието?
Аз мисля, че можем да намерим необходимия баланс още в книгата Притчи. След като отново и отново Соломон насърчава читателите да събират знание, той казва следните думи:
Пр. 3:5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Пр. 3:6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Пр. 3:7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло; Именно тук е разковничето на това "противоречие". Бог не ни насърчава да си изпразним главите, напротив, насърчава ни отново и отново да имаме знание, да разбираме, да събираме мъдрост и разум. Обаче в същото време казва - добре, имаш знание, имаш мъдрост - НЕ ГИ ПРАВИ СВОЕ УПОВАНИЕ, НИТО ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТ! Уповавай на Господа от все сърце, не се облягай на своето знание, на своя разум и на разбирането което имаш.
Или с други думи -
имай знание, но не уповавай на него! Не взимай решенията си на база на знанието, което имаш, но признавай Господа да те насочва в твоите решения и Той ще оправя пътеките ти! колкото и знание и мъдрост да имаш - ОСТАНИ СМИРЕН! Не позволявай на знанието да те възгордее, не го считай за достатъчно условие да се мислиш да можеш, за силен за знаещ. Без Божието водителство и благодат ще бъдеш измамен и ще загинеш.Ето защо аз това съм разбрал, че Бог ни насърчава да имаме мъдрост, способности, уменя и знания, но в никакъв случай да не счетем, че те са достатъчни да взимаме решения и да живеем живота си базиран само на тях.
Знанието и мъдростта и способностте, трябва да се пазят в смирено сърце, съкрушен дух и ум, който помни и съзнава своята недостатъчност и зависимост от Бога, който има крайната дума и единствен който дава Живот! Ето защо е написано за обновения ум:
Ис. 26:3 Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава. Съвършен мир е невъзможен без обновен ум. Увереността, стабилността и непоколебимостта не са просто дело на сърцето, те са дело на
сърцето И УМА в съгласие и единство относно правилното знание И упованието на Бога. Дори сърцето да иска да уповава на Бога, ако ума се клати, не е убеден, измамен е от лъжи или лъжеучения упованието ще бъде крехко и мира несигурен и нетраен.
Тази тема ( за обновяването на ума) определено заслужава много повече внимание, и бих искал да продължа разсъжденията по въпроса, защото от казаното до сега ако някой чете не мисля, че ще може да достигне до практическо разбиране на това как да обновява ума си.
Днес вниманието ми беше насочено към думата "advertising" която се превежда на български като реклама, рекламиране. Реших да изследвам произхода и корените на тази дума и това до което достигнах беше невероятно.
Думата се състои от две части идващи от латински, а именно ad и verto.
Ad означава - да обърнеш внимание, да се приближиш към, да забележиш. Verto означава да се обърнеш към.
Размишлявайки върху тези неща напрактива аз установих, че тази дума напрактика дефинира начина за обновяване на ума, а именно ума се обновява според ония неща на които обръщаме внимание, който забелязваме, към които се проближаваме в мислите си. Резултата от това е обръщане към посланието на което сме обърнали внимание.
Не случайно ние сме бомбардирвани постоянно от реклами и послания, които се опитват да хванат дори за малко вниманието на нашия ум, реклами за които се плащат стотици хиляди и милиони. И защо ли? За да може да ни обърнат (сиреч спечелят) да желаем и купуваме, онова, което те рекламират.
По същия начин, ако ние обръщаме внимание на това, което Бог казва в Словото Си, ако размишляваме върху онова което ни казва чрез Творението Си, онова, което ни насочва чрез Духа Си, ако мислим върху него, ако се стараем да го разберем, ако му обръщаме внимание, ако се приближаваме към него в мислите си, в съзнанието си, в обмислянията на решенията си, то ТОГАВА, нашия ум ще се обновява според Истината! И ако това не се случва просто инцидентно, а е един непрестенен процес, както дишането и храненето, то рано или късно ние ще предобием един изключително обновен ум, който ще донесе духовна зрялост и стабилност отвъд всичко, което сме си представяли, че е възможно да постигнем в християнския си живот.
Исус Навиев 1:8
Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {|Или|, постъпваш благоразумно.}†.
На почти всички места в Словото, където има заповед за изпълняване на Закона и повеленията на Бога се използва думата "внимавай":
Римляни 12:2
И недейте се съобразява с тоя век {|Или|: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Думата "преобразявайте" е думата "метаморфоза" в гръцкия, което е биологичният термин, когато става въпрос за минаване на същество от един статий на разтеж в друг.
Писано е, че "метаморфозата" става "чрез обновяването на ума". И това е точно така. Вижте в наши дни как филмите, рекламите, музиката и други влияят върху ума и преобразяват обществото. Не само ума на обществото, ами и техните действия, навици, говорене и всичко.
Обновяването на ума не става, когато отидем на някое богослужение, но преди това сме изгледали сериалите, рекламите, напълнили сме си ума с последните вицове, последните игри, последните песни от радиото.
Цитат на: Watchman - Октомври 28, 2007, 14:24:03 PM
ума се обновява според ония неща на които обръщаме внимание, който забелязваме, към които се проближаваме в мислите си.
Подозирам, че средата има голямо значение за този процес.
Това с кого се срещаш и говориш може да ускори процеса, но също така да го забави, че дори и да го спре.
Много вярно за средата, именно затова Божието Слово казва:
Пр. 13:20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
Средата от своя страна не е само това, което правиш, заедно с другите хора от средата, но и това което чуваш и виждаш от тях. В този смисъл телевизията и киното се явяват също среда, където виждаш и чуваш какво се прави от най-вече от безумните и можем да си направим извода за какво влияние и ефект въху живота си говорим.
Цитат на: johnny_fx - Октомври 29, 2007, 11:11:08 AM
Подозирам, че средата има голямо значение за този процес.
Това с кого се срещаш и говориш може да ускори процеса, но също така да го забави, че дори и да го спре.
Огромно! Повече отколкото можем да си замислим, не случайно Словото казва:
BG - Библия 1940 - 1Кор. 15:33
Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави". BG - "Цариградска" - 1Кор. 15:33
Не се лъстете: "Злите съобщества развалят добрите нрави."
Мен този стих в римляни все ме е карал да го свържа с обновяването на вътрешния човек.Обаче сега като ми потрябва не мога да открия къде беше точно стихът.
Доколкото се сещам беше за "да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек" (Ефесяни 3:16), което е съвсем малка частица от няколко изречения, в които е вместена в много компактен вид ядрото на Божието учение, но там пише толкова много дълбоки неща, че е трудно да кажем "този стих е за това".
По-вероятно става въпрос за:
Еф. 4:23 да се обновите в духа на своя ум
духа на своя ум е доста странно словосъчетание бих казал, което е обърквало много хора, какво ли би могло да означава. В оригинала си е точно така. Излиза че ума "има" дух, ако го приемем буквално, или ако не го приемем буквално, трябва да се размишлява какво точно означава.
Здравейте!
Обновяването на ума.Ние сме Божие творение,но когато човек се ражда той приема мисловния живот на семейството си,а след това на улецата.
Когато човек приеме Господа за свой личен спасител той започва постепенно да обновява умът си т.е. чете Словото като размишлява върху
собсвените си дела и да се преобразя /обновява ума/
Рим 12:2 "И недейте се съобразява с този век,но преобразявайте се
чрез обновявяне на ума си ,за да познаете от опит каква е
Божията воля-това,което е добро,благоугодно на Него и съваршено."
1Петрово 1:14 1 Йоан 2:15 Ефесяни 4:23 Ефесяни 5:10-17
Прочетете ги и размишлявайт /обновявайте умът си/
поздрави естир
С оглед на новите теми по които говорим във връзка с образованието (http://www.fellowshipbg.org/index.php?topic=589) бих искал отново да събудя тази тема, защото е нужно да осъзнаем колко много мисленето ни е било целенасочено моделирано и програмирано от образователната система да изпълнява определени мисловни модели, които да обслужват интересите на нечестивите управници, и най-вече на тези в сянка.
Християните трябва да осъзнаят, че тяхното мислене е било целенасочено програмирано и то не просто от общия вървеж на света, а от съвсем нарочен план, който трябва да подготви света да падне в нозете на Антихриста. Ето защо спешни и целенасочени мерки за обновяване на ума са задължителни за всеки, който иска да избегне съдбата на измамен и погубен от Лъжехриста.
В тази тема бих искал да говорим за това КАКВИ са тези мерки, и как трябва да бъдат приложени.
На една от първите позиций по важност мерки е да изтрезнеем относно времето в което сме.Истински трезвен ум(което кореспондира с обновяването му)се постига единствено чрез запознаване издълбоко със Словото и постоянно взаимоотношение с Бог. Това не става за ден-два.Всекидневно сме бомбардирани от порочността и тоталния бунт на човека срещу Бог.Нужно е да се разграничаваме от всеобщия вървеж.
В нашето събрание, ако мога да приложа нещо, стана така :
-1- започнахме да се събираме
-2- станаха конфликти помежду ни - причина - издигането на истината и събарянето на олтари на лъжа и институционални ереси
-3- разцепления
-4- Бог започна да ми показва нещо много ОСНОВНО : людете искат знамения, помазание, чудеса, "Бог да Се движи", но съдовете не са осветени.
В тази поредица могат да се видят немалко неща. Първото е, че истината не се обича.
Мисля, че ако не се освещават хората спрямо истината няма да минат изпитанието. Мисля че истината е поругана. Мисля, че стоим масово в заблуди, ереси, лъжи на институционалните структури, всякакви окови. Мисля, че мнозина искат своето си, но не и Божието. Мисля, че учението на Назарянина е претърпяло вековно поругаване, извъртане, преиначеване, изкривяване и нагаждане спрямо един модел и една матрица, които, когато Той дойде и ги разкрие, мнозина ще викат в ужаса си за милост, но ще бъде късно, УВИ.
Ако не дойде СКРЪБ ПО БОГА у всеки един, който се е отвърнал от светските страсти и призовава Името, Що е над всяко друго Име, то непременно няма как да се спасим душите ни.
Намираме се във времена на зло, заблуда и краен антагонизъм СПРЯМО ИСТИНАТА. Хората с цената на всичко ще пазят лъжата в себе си и около тях, не знаейки, че е лъжа, но ще я любят, не знаейки че по този начин те са рожби на сатана. Бог ги е предал на заблуда. Ужасно е.
Поквареността е такава, че освен да викам да милост - първо за себе си и за семейството си, а после за тези, които са Божии, не виждам какво, на този етап.
Милост, Господи, милост!
Моят личен съвет е да се забрави всичко, на което сте били учени и какво сте чували тук и там и да видите какво наистина пише в Библията с голямо смирение, защото може би 99% от нещата, които знаете ще се окажат погрешни и ще останете без основа. Всичко ще се срине и тогава ще трябава да започнете от 0.
За това се изисква голямо смирение.
Другото нещо е да престанете да слушате "християнската" шир-потреба музика, която сте слушали винаги.
Чак след това ще може да започнете да градите наново.
Понеже искам темата да бъде изключително практична за всеки, който би потърсил в нея реални и конктерни насоки за това как да предприеме обновяване на ума в живота си, бих посъветвал всеки който пише първо да си изясни дали самия той има успех в обновяването на ума си, и ако има успех да разсъди какво точно е помогнало за този успех и да го сподели с останалите.
Дълги години аз бях търсил отговор на това как да обновявам ума си съзнавайки, макар и интуитивно колко е важно това за мен, но от никъде не получвах реална насока, която реално да ме доведе до разбиране за това как да обновявам ума си. Бях изключително разочарован от писаните книги по-въпроса, защото бяха въздух без реално съдържание. Нека да помним, че тази тема ще бъде четена от хора, които имат нужда точно от РЕАЛНИ насоки, затова нека бъдем внимателни какво им предлагаме.
Също ако някои има въпроси, нека ги задава.
И с оглед на това, което казах по горе искам да направя един разбор на казаното по темата, след събуждането й:
- обновяването на ума е също изтрезняване на ума. Тук е добре да се отбележи какво е изтрезняване. Преди всичко за да има изтрезняване трябва да има опиянение, за да има опиянение, трябва да има вино, или алкохолна напитка. В Писанията виното означава "учение" - а учението включва не просто сбор от определени доктрини, както го разбират гърците а начин на живот, както го разбират евреите. Начина на живот се определя от идеи, информация, постановки, принципи, концепции, системи, схеми и цели. Всички тия неща формират "виното" което опиянява ума. Трябва да се има предвид, че виното на света не е единственото вино, съществува и виното на релиията, или виното на Вавилонската блудница, което е по-силно и по-трудно за изтрезнаване от това на света.
- обновяването на ума се постига единствено чрез запознаване издълбоко със Словото и постоянно взаимоотношение с Бог. Тук казаното е много обобщено и не внася практична яснота за самия процес. Именно поради липсата на обоновяване на ума според Истината всеки си разбира "дълбокото запознаване със Словото" и "постоянното взаимоотношение с Бога" по негов си начин. С други думи подобна инструкция не извежда човека, но го връща обратно в изходна позиция, защото такава инструкция е подвластна на интерпретациите на необновения ум. За нас е важно да помогнем на необновения ум по такъв начин, че да може да стъпи на твърдо и да излезе извън собствените си възприятия и интерпретации.
- скръбта по Бога е необходимо условие за обновяването на ума. Състоянието на необновения ум води човека до съществуване, което е оскърбително и напълно неприемливо за Твореца. Това е все едно да вземете чисто нов автомобил създаден с голямо внимание към детайла и вложените технологии и да го превърнете в курник, където да отглеждате кокошки. Ако един човек повярва в Христос, но не продължи напред с пълноценно обновяване на ума, той ще се превърне в карикатура и укор, и в крайна сметка ума му ще го завлече обратно при източника на необновеното му мислене.
- да се забрави всичко, което човек е учен и чувал тук там и да се види какво наистина пише в Библията с голямо смирение. На човек му е невъзможно да "забрави всичко" - просто няма как човешкия ум и ценностна система да останат празни. Ето защо добрия съвет е не да се "забрави всичко" но човек да има готовност и разположение на сърцето ДА ИЗПИТА ВСИЧКО и да постави абсолютно всичко под съмнение и преосмисляне. Глада и жаждата за истината са основен елемент за да може това да се случи.
- да се отсече слушането на християнската музика, масово тиражирана по църквите. Това безспорно е добър съвет, но човек трябва да има вече достатъчно обновен ум за да може да осъзнае нуждата от подобно нещо. На необновения ум ще му е трудно, ако не невъзможно да схване защо подобно нещо би било необходимо. Нещо повече, бих казал, че един ум който е в процес на обновяване няма да има нужда от подобна инструкция, защото той сам ще достигне до същия извод рано или късно.
Да обновяваш ума си , също означава да плуваш непрекъснато срещу течението. В днешно време обаче християните са се нагодили и те да плуват по течението. Така тези , които са решили да вървят обратно по реката на света , са даже като единични самотници и вървенето им става още по-трудно. Ето защо мисля , че е крайно време плуващите срещу течението да си помагат и да общуват, -важно условие , за запазването на обновеното в ума.
Това, което Watchman загатна за това, че става въпрос не за теоретични знания относно разни въпроси, а относно начин на живот е изключително важно.
Виждал съм с очите си как евреи гледат с израз на съжаление това, което се случва по днешните "църкви". Чувал съм коментари от тях относно различните религиозни практики, които се считат за "нормални" и техните коментари са все с 1 и същ въпрос — откъде научихте това?.
Това е много важен въпрос.
Другото, което е много важно е да се обърне внимание на живота, който живеете (това го казвам в случай, че сте излезли от лекционните събирания, където се плаща членски внос) — как се отнасяте към съпруга/съпругата си, как възпитавате децата си, какво ядете, как си вършите работата, как шофирате, как се обличате и т.н...
Това са неща, които са толкова много игнорирани от днешните "християни", защото според гръцката философия, на която са научени, това са "материални неща".
С оглед написаното от Watchman, искам да споделя своят път към достигане на истината на определени неща, свързани с вярата в Единородният Син на Бога, родил се по плът от Авраамовото потомство, израелтянин.
Споделяйки горе първите сблъсъци в нашето събрание, аз искам да обърна внимание на няколко важни, много важни неща. Ще ги "zip"-на с уговорката да се прочете внимателно.
-1- единият "свят ден" (т.е.- денят за ,,Празнично Богослужение"- обикн. е неделя) пречи на основни неща, които са в основата на достигането на истината. Това е именно достигане на/до истината, покорство на писанията, а не на традицията, или на институционалните образци на вяра и на Самият Бог, в които образци е ВПЛЕТЕН образът на Единният, но има СМЕСИЦА, която е мерзост и гнусота в Божиет очи. Това са много силни думи. Единият свят ден пречи на честите събирания на вярващите, на животът на Тялото.
-2- Истината е не относително понятие, но е свързана с Личност - с Исус от Назарет. Когато Той не е представен добре и ясно - тогава и тя - самата е поругана и омърсена.
-3- покорство на писанията. До това, както и до следващото, а именно :
-4- зрялост във вярата в Божият Син НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОСТИГНЕ по никакъв начин по установените пътища.
Тогава ?
-1- комуникация в смирение - всеки да почита другият и да внимава на себе си.
-2- размишления върху писанията, дебати, всеки да се научи да представи и защити на база писанията това, в което вярва, като изпитва и себе си и другите, които са на противна позиция, молейки се и стоейки в смирение пред Бога (несчитащ се за повече).
-3- постоянен живот, постоянни, чести виждания помежду вярващите, живот заедно.
Това ако се презира, вярващите НИКОГА няма да достигнат до пълнотата на това, което днес се представя като ,,християнство". Няма да се разбира какъв ВСЪЩНОСТ е другият, наричащ сам – себе си ,,брат", или ,,сестра". Взаимопомощ и обща работа. Други.
-4- споделяне на видения и слово – уж дошло от Бога. Всяко нещо, което е чуто трябва да се тества с ясното разбиране, че става въпрос за ОБЩНОСТ и за ПРИНАДЛЕЖНОСТ към нея. Поемане на отговорност. Приемане на коректив, корекция, изобличение, тест на всяко едно нещо. Отстъпчивост трябва да има, а обидчивост, нараняване и свръхчувствителност отстъпват пред ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ Е ЧАСТ ОТ ТЯЛОТО и не може да си позволи да е носител на заблуди и демонични учения, понеже това е зъл квас.
-5- така се открояват т.н. ,,одобрени" човеци. Това е началото на промяната ПЪРВО СПРЯМО пърообраза, даден ни като СРЕДА за взаимен живот, живот в християнско общение и събрание. Всеки ТАМ И ТОЧНО ТАМ ще претърпи сблъсък с истината, но ако се отрече да е част от нея – то той търси своето си и се дели от Тялото. Оттам се започва търсенето ПОЛЗАТА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
ТОВА ИМЕННО ни остави Исус.
Обновяването на ума става чрез отречение и пречистване от духовната "неправда". За тази цел са необходими две основни неща, на първо място: да не се светотатства, и на второ: да не се причинява каквото и да е зло на когото и да е от останалите/другите "човеци". В Св. Писание са дадени четири основни "заповеди" за предпазване от, и неизвършване на, светотатство(-то)("света"):
- Да нямаш други богове освен Онзи, Който наистина е истинският (Господ) Бог - (Изход 20: 3), "Дечица, пазете себе си от идоли."(1 Йоаново 5:21), "Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?"(Римляни 2: 22),
- Да не измисляш/правиш, и да не следваш(да не угаждаш, да не служиш на), неправедни или несигурни (духовни): възгледи, представи, учения, заповеди, закони, знания, теории, доктрини, науки, философии, вярвания, религии, вероизповедания, заповеди, традиции, обичаи, предания, действия, дейности, ритуали, обреди, церемонии, практики, методи, духове, сили, и тям подобните - Изход 20: 4-6, "правиш кумири за своето осъждение, та да се оскверняваш!(т.е. оскверняваш се като правиш неправедни съдби)"(Езекиил 22: 3), "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди"(Матей 15: 8-9),
- Да не упражняваш/употребяваш вяра(-та)/духовнос(-та) за цели противни на Волята на истинският (Господ) Бог - Изход 20: 7, "И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден."(Йоан 6: 39),
- Да пазиш и да освещаваш всичко онова, което Господ Бог е Създал, а също така и онова което е Дал и продължава да Дава на "човеците". Понеже Господ Бог създаде всичко за шест дена и в седмият премина в състояние на сън(сиреч: в състояние на не-пълна състоятелност), и затова Той Благослови Бездействието, Почивката и Мирът, за да може всеи "човек" да бъде максимално свободен от злото/страданията - Изход 20: 8-11, "Господна е земята и всичко що има в нея"(1 Коринтяни 10: 26).
Именно на основата на тези четири заповеди става Св. Обновяване на ума, но най-важно е да си колкото се може по- Добър/Любящ към останалите/другите "човеци".
Гледам, че доста от терминологията, която използваш е много ню ейдж и е с неясно значение. Постоянно говориш за някаква "духовност", за "духовници" за "доброта", за "любов" като някакви имагинерни понятия. Като цяло постановката ти е много хиндуистка. Когато решим да говорим за това какво е право пред Бога, ти бягаш от това. Ню ейдж религията уповава на това какво е доброто в човека и поклонение към това и липса на Божий стандарт и Божия правда. Гледам, че клониш точно към ню ейджа с писането си (дали съзнателно или несъзнателно).
Цитираш неща, които са извън контекст или ги приписваш на контекст, който смяташ, че е подходящ, за да опиташ да докажеш нещо, но не е ясно какво.
А това с благославянето на бездействието е поредното ти изключително погрешно твърдение и нека да ти покажа защо:
Притчи 19:15. Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Ако решим, че ти си наистина такъв, за какъвто се описваш, демек, не си лицемер, означава, че уважаваш бездействието (което ти сам каза по-горе) и значи доста гладуваш.
Zachi, много неща в думите ти из форума ми навяват мисълта за това:
Цитат1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
С други думи, говориш неразбрано много неща - какво искаш да кажеш всъщност ? И за къде така бързаш ?
Искаш ли да има комуникация - говори с хората разбрано, всичко останало е от лукавия.
Темата се оспамва и ако някой влезе да чете, би изгубил време в ненужни разисквания. Същото време се губи и от участниците, искащи да поддържат основната идея : "Обновяване на ума".
Предлагам да се премахнат коментарите, несвързани с темата, или да се отделят някъде другаде. Нека да има тематичност и яснота в дискусията. Ако сега се отиде в разискване на вярата и поведението на Захи, или който и да е друг от участниците, то темата трябва да е нещо от сорта на "Обновяване на ума, изобличаване на Захи, други".
От последните три отговора, си личи отдалече че, само този на Владо е смислен, а пък аз не желая да оспамвам темата след като поне един е проитв - малко хора сте, а доста от вас сякаш са в състояние да унищожат всеки друг заради "тщеславие"!?, а в същото време в правилата на форума сте написали че не искате мърсотия отвън!?, а пък аз се оказах по-потъпкан от всеки друг тук!?
Интересна е опозицията, която тази тема среща с цел да се разводни и отклони от РЕАЛНИТЕ насоки, които са необходими за да се схване как един човек може и трябва да обновява ума си. Ето защо е важно да се върнем към темата ПО СЪЩЕСТВО.
Не зная каква "опозиция" имаш в предвид (може да е спрямо твое желание за определено развите на темата?), но така, или инак ето какво мисля по темата "Обновяване на ума", конкретно и точно :
- да се даде дефиниция на "обновяване". Българската дума означава "да направиш нещо ново" - "об-ново", "да промениш нещо по нов стандарт и облик", както и : да му придадеш нов образ, да го офоромиш наново, ползвайки за образец нещо, което досега не си ползвал (авт.опр-е).
- смятам, че "обновяване на ума" е свързана с думата "покаяние", която в книгите на старият завет е представена от думи като "да отвърнеш гнева на Бога" (вж. за спр. Числа 25:4, 11,32:15, Втор-е 7:4, 13:10, 30:17, И.Н. 23:12, І Ц.15:11, 17:30,...)и "да се обърнеш към Него" (вж. за справка ІІ Летоп. 30:6,9, Неемия 1:9).
И така, да "обновиш", или да направиш нещо напълно ново, аз лично свързвам с пълната трансформация и промяна, която Бог ще направи като дойде великият Му и страшен ден - денят на гнева на Бога и на Агнето. Тогава -1- всичко ще бъде сринато и стопено, изгорено, а -2- после Бог ще даде ново небе и нова земя, според обещаното.
Сега остава да видим как това е приложимо към ума ни докато сме в тези смъртни тела.
Мисля, че Владо поведе темата в добра посока.
Покаянието е една от многото неосмислени думи в Писанията. Няма да изброявам това, което днес се смята като покаяние, но искам първо да спомена, че тази дума няма религиозен смисъл. В старите цариградски (неревизирани) преводи думата е "възгащисвам се". Например можеш да кажеш, че си искал да отидеш до градината за 5 домата, но си се "покаял" или си се "възгащисал" и си решил, че ще си откъснеш чушки.
На еврейски и гръцки думите, които се използват за "покаяние" имат близък смисъл и той е "да размисля", "да въведа в ред".
В наши дни покаянието е уеднаквено с емоционално съжаление, но Словото дава да видим, че става въпрос за нещо съвсем реално. Не случайно Христос сравнява човек, който започва да ходи в Божиите пътища като един, който трябва да си пресметне разходите предварително, за да не би да не може да доизкара това, което е започнал и да му се смеят после. Христос казва няколко притчи по този въпрос, с което иска да наблегне, че става въпрос за едно съвсем съзнателно преосмисляне на това, което е Божия път.
И наистина съм съгласен, че покаянието (в смисъла, който дава Божието Слово) е началото на обновяването на ума — размисляне за всичко, което сте били учени, размисляне за музиката, която слушате, размисляне за храната, която ядете и всичко друго, от което е било обременено цялото ви същество.
Аз много харесвам пасажа, където се казва, че Авраам размисли и като знаеше, че Бог може да възкресява и от мъртвите послуша Божията заповед и тръгна към хълма Мория. Това е плод на здрав разсъдък и обновен ум, а не на сляпо доверие.
Добре и ползотворно (за теб) ще е ако пишеш и себе си в този списък от неща, защото никой от тези, що участват във форума не е достигнал до съвършенство - било то относно покаяние, било то относно обновяване на ума и излизане от старото.
Да, аз също съм в списъка на тези, които са били научени криво. И тъй като кривото не може да се изправи, трябваше да се разруши и да се започне от 0.
ЦитатНа еврейски и гръцки думите, които се използват за "покаяние" имат близък смисъл и той е "да размисля", "да въведа в ред".
Не съм много убеден, че това е точно така. Гръците думи са "метаноя" и "метанео", които имат смисъл на : метаноя : угризение, изпитване на скръб, поправление, поправка, влизане в правият път, обръщане, преобръщане на нещо, неговото "катурване" с краката нагоре, обръщане на посоката на движение; метанео : да мислиш различно, да преразгледаш и преосмислиш отново. Еврейската дума за "обръщане" (към Бога) е "да се върнеш обратно", като пълният семантичен комплекс е :
ЦитатA primitive root; to turn back (hence, away) transitively or intransitively, literally or figuratively (not necessarily with the idea of return to the starting point); generally to retreat; often adverbially again: - ([break, build, circumcise, dig, do anything, do evil, feed, lay down, lie down, lodge, make, rejoice, send, take, weep]) X again, (cause to) answer (+ again), X in any case (wise), X at all, averse, bring (again, back, home again), call [to mind], carry again (back), cease, X certainly, come again (back) X consider, + continually, convert, deliver (again), + deny, draw back, fetch home again, X fro, get [oneself] (back) again, X give (again), go again (back, home), [go] out, hinder, let, [see] more, X needs, be past, X pay, pervert, pull in again, put (again, up again), recall, recompense, recover, refresh, relieve, render (again), X repent, requite, rescue, restore, retrieve, (cause to, make to) return, reverse, reward, + say nay, send back, set again, slide back, still, X surely, take back (off), (cause to, make to) turn (again, self again, away, back, back again, backward, from, off), withdraw.
Еврейската дума за покаяние има буквално значение да "въздъхна". Предполагам си уцелил друга дума.
H 7725 - "shub" - в бълг.ез. е преводено "да се обърнеш/нат/е" с контекст на някои употреби - към Бога. Виж например следните случаи : Лев.26:23, ІІ Ch. 30:6, Neh.1:9, 9:29, Deu. 30:2,10, Jos. 24: 30, 2Chron. 30:6, 9, 36:13, 1 Sam. 10:21.
Именно, че аз говорих за думата "покаяние", която си посочил и на гръцки, а не за думата "обръщане". Не казвам, че "обръщане" няма връзка с това, но се постарах да бъда точен в изказа си.
И все пак темата не трябва да се отклонява.
Размишлявайки върху темата и, между другото, виждайки и в нагледност как стоят нещата, бих казал, че за едно добро и праведно обновяване на ума според писанията, а не според църковната традиция и църковните предания (защото освен православните такива, си имаме и евангелско-протестантски), решаваща роля имат два основни фактора :
-1- климата на събранието
-2- направлението, директивите, насоките, които взимат водачите пред Бога
__________________________________________________________________________
Като горните са обект на голям натиск и подмолни атаки да се прекроят и препозиционират спрямо традицията и преданията, когато не са съобразени с рамката, а с образеца.
Бих искал да вдъхна малко свежест в тази тема. Благодаря на Господа, че такива търпеливи и въздържани хора са мои събеседници тук.
Всъщност това ще е първото ми по-обширно размишление на базата на прочетеното тук. Всичко е ценно и всичко е част от личния опит. Беше обобщавано толкова често, че няма нужда и аз да го правя. Ще се опитам обаче да изложа личното си мнение и бих искал всеки да погледне критично на него. Предпочитам искрени шамари, а не лицемерни целувки.
Ще започна от самото начало. Когато се покаях пред моя Господ Исус Христос (това беше преди повече от 19 години), аз не разбирах какво става с мен. Не можех да го проУМея по никакъв начин. Но много обичах да чета Библията и да размишлявам върху някои неща, които научавах за първи път там. Всъщност като ученик аз имах една огромна слабост – да чета, да чета съсредоточено и да поглъщам огромно количество думи – успявах да прочета минимум 500 страници на ден. Чел съм толкова много книги и те успяваха да ме развълнуват по различен начин, но Библията беше нещо различно. Тя започна да произвежда нещо в мен, което не мога да опиша с думи. Така минаха доста години и аз на два пъти отпадах от благодатта и се връщах в плътския си живот. Решението, което обаче взех преди 6 или 7 години, не мога да преценя точно колко беше, е, че трябва да прочитам Библията от кора до кора поне веднъж годишно. Успях да си направя план за тримесечен прочит и я прочетох 4 пъти последователно за една година. Само какъв книжен червей съм, а?
Както и да е, но научих, че Господ ми говори във важни моменти като ме насочва към спомени от прочетеното. Така научих урока, че умът ми не може да си прави каквото си иска, а просто трябва да се покори да приеме това, което Господ иска.
Обновяването наистина започва с покаянието. На гръцки думата ,,метаноя" има значението за ,,обръщане; преобръщане, катурване; връщане (назад)" в резултат на някакво ,,решение". Това не е поради някакво колебание, а съзнателен избор за промяна на посоката. Наистина във еврейския става дума за завръщане – да се завърнем при Бога, защото имаме нужда от Него. В българския език ,,покаяние" идва от ,,покайвам се" или ,,кая се" - съжалявам за нещо извършено (Български тълковен речник). Основното действие обаче е да вземеш решение. Пак в Българския тълковен речник тази дума - ,,решавам" - е обяснена по следния начин: ,,След обмисляне определям как да постъпя; вземам решение." Тя обаче има и производна - ,,решавам се" - със следното значение: ,,Осмелявам се, дръзвам да направя нещо." Това е действие след обмисляне – кратко или продължително – и е пряко свързано с работата на ума. Така напълно логично мога да определя, че покаянието се извършва с работата на ума. Много често ние си мислим, че покаянието е някакво спонтанно чувство и очакваме такава реакция от човека – сълзи, сополи и тръшкане, но щом е решение, не е необходимо да очакваме емоция, защото това е вече въпрос на темперамент.
Тит 3:5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух... (РИ 1940) Следващата част от това да се вижда промяната в нас е действието на Святия Дух. Той ни новоражда и обновява. (Новороден – Който току-що или съвсем отскоро е роден. Обновен – Който е променен с внасяне на нещо ново. (Български тълковен речник)) Това са думи свързани с ,,ново"-то от Бога – аз съм роден и променен чрез действието на Святия Дух. Тук можем да направим и връзката със стиховете от Римляни: Рим. 12:2 И недейте се съобразява с тоя век , но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Промяната ни е процес на обучение под ръководството на Святия Дух и оттам идва опита ни за Божията воля. Умът ни е необходим в тази опитност, защото той участва дейно във вземането на решения. Бог зачита вяра, която е преминала през ума, а не такава, която е изсмукана от пръстите.
1 Коринтяни 14:13-20
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. 16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш? 17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава. 18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. 20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
Мисля, че това ще е подходящия начин да завърша споделянето си. Бих искал наистина да започнем да споделяме за обновяването на ума по нов начин, защото ,,всички ще бъдем научени от Бога".
Бог да ви благослови и да ви опази!
Искам да добавя още нещо, което може би ще внесе още светлина върху това, че човекът е нужно съвсем съзнателно да се обърне към Бога и това не става за 5 минути.
Когато Христос говори по отношение на тези, които искаха да го следват, Той спомена няколко много конкретни неща по отношение на съзнателното решение на човека и задължителното време, което човек трябва да отдели за разсъждение.
Лука 14
...
25. А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26. Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30. Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
В този текст се вижда, че ако дойде някой при Христос, той първо трябва добре да знае къде отива и какво ще му струва. Днес става точно обратното — по разни "евангелизации" хората биват привиквани при "христос" (който не винаги е истинският Месия) и те отиват със сълзи на очи, обаче без да знаят какво следва и Кой е Христос.
Когато Павел беше срещнат от Христос на пътя, той започна с въпроса: Кой си Ти Господарю?. Тогава гласът му отговори и Павел прекара няколко дни в пост и молитва след това. Тези дни бяха периодът, в който той съвсем съзнателно и ясно се обърна към Бога, защото вече знаеше каква е кулата, която трябва да съгради и вече беше пресметнал разходите, защото знаеше, че това може да му струва живота.
Това първоначално обновяване на ума е изключително критично и важно и почти не присъства у повечето т.нар. "християни" днес. При някои от тях, това разбиране и "пресмятане на разходите" идва след време.
Разбира се от тези моменти нататък обновяването на ума става постоянно и ежедневно, според Божиите цели и намерения.