Евреи 10:23-25
23. нека държим непоколебимо
надеждата, която изповядваме, защото е
верен Онзи, Който е обещал това ;
24. и нека се грижим един за друг, така че
да се поощряваме към любов и добри дела,
25. като не преставаме да се събираме
заедно, както някои имат обичай да
престават, а да се увещаваме един друг, и
толкова повече, колкото виждате, че денят
наближава.
И в други теми е ставало въпрос,че истинското християнско общество е от голямо значение за оцеляването в последните времена. Но аз се питам следното. Да имаш истинско общение с хора които следват истински Исус е голяма "екстра" в днешно време. Вие имате ли такова в живота си? Но основно искам да знам тези които са напуснали "цирка" и сега всеки ден се борят и устояват в истината дали са "сами" или имат хора с които да се подкрепят и насърчават?
Разногласията са напълно в реда на нещата, стига да не са по основни въпроси. Няма и няма и да има двама човека с абсолютно еднакви разбирания. Това не бива да е пречка в общуването, работата или живота по между им. Както не бива да са пречка - разлики в характерите, навици и т.н. индивидуални особености.
Мисля,че понастоящем в Бг. няма истинско християнско общество.Поне аз нямам инфо за такова.Има хора,които са отрезвени откъм светската система,но понастоящем не съставят общество.А за да имаш общение с хора,които истински следват Исус си трябва общество от такива.Иначе си е спорадични радостни срещи,но крайно недостъчно за истинско общение.
Ако под общество разбирате 100+ човека, трудно ще намерите такова. Целта не е в големите масовки.
ЦитатДа имаш истинско общение с хора които следват истински Исус е голяма "екстра" в днешно време. Вие имате ли такова в живота си?
Преди всичко за да може човек да намери ИСТИНСКО общение, той
първо трябва да се ОТДЕЛИ от всяко неистинско общение. Това е първата стъпка. Ние трябва да осъзнаем, че неистинското общение не е задължително да бъде ТАМ, ПРИ ДРУГИТЕ, при ОСТАНАЛИТЕ. То е напълно възможно да бъде ПРИ НАС САМИТЕ.
Моят път през годините е бил път на
непрестанно отделяне. Кваса и слоевете заблуда са толкова много и големи, че ние трябва да ги събличаме един по един по същия начин както се белят листа на зелка.
Днешното християнство е ХРИСТИЯНСТВО НА ПРИБЪРЗАНОСТ И ПОВЪРХНОСТНОСТ. Ние всички имаме нашия дял от този квас. Не случайно Писанието предупреждава:
Пр. 29:20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него. Днешното християнство БЪРЗА ДА ПРАВИ НЕЩА, да се впуска в активности, да се нарича с имена, да си въобразява призвания, мантии, да гради "служения", да обикаля света и да говори на хората неща,
за които самото то никога не е отделило време да се задълбочи и да осъзнае за какво В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ става въпрос.
Праведно и добро нещо е човек да копнее за общението на светиите, но ако наистина искаме ИСТИНСКОТО нещо, ние трябва да се научим ДА ЧАКАМЕ.
Чакането изявява и изчиства кваса. Всяка прибързаност не само ще предотврати изчистването на кваса но и ще засили неговото действие.
Чакането е разпъване и умиране. Чакането усилва глада и жаждата ни за онова, което е ИСТИНСКО. Вместо да се втурваме след първото нещо, което ни се струва "по-така" ние трябва да ЧАКАМЕ ГОСПОДА и да стенем и викаме към Него за онова, което ЕДИНСТВЕНО СЛИЗА ОТ НЕБЕТО. Твърде дълго време сме пили от Вавилонското вино и
вкуса на хляба, който слиза от Небето не ни е познат.
Срещу нас имаме един огромен враг, който не трябва да се подценява и това е
2000 годишна църковна инерция в погрешната посока. Тази инерция и натрупания квас не се очистват лесно и ако започнем да прибързваме да правим нещо дори да си мислим, че сме се очистили от кваса,
квас от по-дълбоки нива, които не осъзнаваме ще вземе контрол над дейностите ни. Ето защо Бог и само Бог трябва да ни задвижи, но преди това ние трябва НАИСТИНА да започнем да Го познаваме, Него и Неговите пътища и цели.
Моисей беше пълен със знание, мъдрост и енергия. Той виждаше страданията на народа си, и дълбоко в себе си усещаше призванието си да го избави от робството. Той обаче нямаше идея относно Божият начин по който това трябваше да стане, ето защо
в прибързаността си да направи нещо, той стана убиец и беглец. След което Бог го ОТДЕЛИ от всичко и Моисей трябваше ДА ЧАКА 40 ГОДИНИ в пустинята докато БОГ СЧЕТЕ, че Моисей е готов за това за което е призован. За да изпълни всичко ПО БОЖИЯТ НАЧИН, изчистен от човешки, религиозен и хуманистичен квас. След 40 години чакане в пустинята - Моисей от енергичен и "силен в слово и дело" човек се превърна в човек с "вързани устни" - тежкоезичен и труден да говори. От прибързан и импулсивен се превърна в "най-кроткия човек на земята"/Чис.12:3/.
Има твърде много неща, които не знаем. Твърде много неща, които не разбираме, и още повече неща, които си мислим,че знаем, но сме прегърнали лъжа.
Сега е време да се отделим от инерцията и вървежа на всичко и да търсим отговори от Бога. Да преобърнем всичко наопаки и да намерим Божиите отговори и начини ЗА ВСИЧКО. И разбира се да викаме към Бога да ни даде истински братя с които да търсим заедно. Обаче не с цената на това да си въобразим, че "ние" сме станали "нещото" - че сме "истинската църква" или "истинската Христова общност". Подобно въобразяване и високоумие ще бъде пагубно. Дори пророк Илия си помисли, че е останал единствения поклонник на Живия Бог в Израел, но Бог му показа, че има много неща, които не знае. Бог имаше 7000 мъже в Израил, които не бяха преклонили коляно пред Ваала, за които дори пророк от ранга на Илия не знаеше. И ако е така,
то кои сме ние да решим, че сме единствените, че няма други, че няма общност или няма верни на Бога около нас? Колкото по-рано осъзнаем колко много неща не знаем и не разбираме, толкова по-добре.
Едно от най-пагубните неща за една общност е да повярва в своята ексклузивност.
Ами хубави неща са написани ама нито в едно мнение няма отговор на въпроса. И в този ред на мисли да кажа защо питам. Да не излезе, че все едно съм от някоя агенция и правя проучване. ;)
Въпроса ми е породен от моя си живот. В момента в който разбрах, че Исус е много повече от това което съм знаел за него, неизбежно започна и процеса на отделяне от лъжата в която бях живял до тогава. И ето че след горе-долу 7 години този стих не се изпълнява в живота ми. И тъй като имаше хора с които заедно извървяхме доста път и преживяхме доста неща а сега не се събираме както преди поради някои различия(няма карания и сръдни) които на мен лично ми пречат съм се чудел дали аз не съм от тези които "имат обичай да престават". Молел съм се много за това. Искал съм да знам дали не бъркам в нещо, но не съм получил някакъв отговор. Та за това написах въпроса си за да видя дали само при мен се получава така или някой може да сподели, че и при него е било по същия начин или пък е имало такова време.
Цитат на: Tihomir - Май 17, 2012, 21:20:45 PM
Ако под общество разбирате 100+ човека, трудно ще намерите такова. Целта не е в големите масовки.
Поне аз лично изобщо не разбирам това. Под общество разбирам и две семейства ама да живеят в единодушие. Смятам че повечето хора които пишат тука отдавна са се разделили с идеята за масовките.
А иначе за това което е написал Watchman, мисля че разбирам какво има в предвид, но аз не говоря за това християнско общество за което е ставало въпрос в темата за излизането от света и обособяването на независимо от системата съществуване. Както той сам казва с бързане няма да стане. Има си време и слово за всяко нещо. Но докато достигнеш до такова нещо(ако достигнеш) мисля пак е важно да има хора с които да общуваш и от които или които да насърчаваш. Не е задължително според мен, тъй като Отец и Сина са единственото от което човек има нужда, но все пак това е пасаж от Словото. А щом е останало и за нас най-вероятно би ни било полезно. Но тъй като нямам пълно разбиране за това спирам с размишленията. То нали ако имах нямаше да задавам така въпроса. :)
Тъй като много от нещата които Исус ми е открил се покриват с това което се пише и проповядва тука пуснах тема в форума. Макар да знам, че при Бог няма определени правила които да важат непременно за два различни живота. Всичко е според волята му.
Поздрави.
Преди всичко трябва да обърнеш внимание на това, че думите които си цитирал относно "не преставаме да се събираме
заедно" са отправени към хора, които са повярвали истинското Благовестие и са съставлявали истинска Христова общност. Тези думи могат да се разбират само в този контекст, защото те в него и са дадени.
Те не са дадени в контекста в който се намираме днес, а именно отстъпило християнство наслоено с квас, заблуди и блудство със света в продължение на хиляди години.
По отношение на общението с други праведни хора - Бог е верен да снабди такова на онези, които викат към Него. Въпроса обаче е ако хората почнат да се събират КАКВО се случва? Какъв дух владее такова събиране? Каква цел дефинира това събиране. Каква мотивация, каква мъдрост, каква визия.
Точно тука се пропукват нещата и кваса става явен и покварява всичко.Ето защо подобни събирания ако хората не са достатъчно изтрезнели биха били не само опасни, но и много вредни. Аз съм бил свидетел не само в моя живот, но и в живота на другите - как след излизане на институциите на християнската религия - започват едни събирания, които са пълни с квас и инерция от това от което УЖ сме излезли. И ако сме искрени и желаем Истината,
ще трябва да СПРЕМ и ИЗЛЕЗЕМ от нашите собствени събирания, ако и ние самите да сме ги създали. Това имах предвид, като казах, че "
неистинското общение, може да бъде точно там, където сме ние, точно това, което ние самите правим."
Човек да бъде сам може да е здравословно за определен период, но няма да е здравословно ако е за твърде дълго. Бог няма да остави своите си сами.
Ето аз след многократни излизания, включително и от събранията в собствения ми дом, повече не правя никакви събирания, но това не означава, че съм сам. Бог е поставил хора с които сме заедно. Не правим религиозни дейности, не сме си направили църковно общество, да си сложим етикет. Нямаме структура, няма нищо друго освен едно ЕСТЕСТВЕНО ОБЩУВАНЕ, при това ежедневно,
относно всички неща касаещи живота и благочестието. Свързвани общата вяра и общата визия, като работим ежедневно в посока на това да ни свързва и общото местоживеене и работа. Различията трябва да се преценяват дали са на ниво ум или на ниво дух.
Ако някой е на друг дух то със сигурност не може да бъдем в общение с него, ако мисли за някои второстепенни неща по-различно ние трябва да уважаваме свободата на братята знаейки, че всеки ще отговаря за себе си и за дома си пред Христос, а не пред нас. Много е важно обаче ЕДИНСТВОТО В ДУХА. Ако аз разпозная, че някой е на съвсем друг дух, аз непременно ще се отделя от него. Това е не само моя свобода, но и задължение.
ЦитатА иначе за това което е написал Watchman, мисля че разбирам какво има в предвид, но аз не говоря за това християнско общество за което е ставало въпрос в темата за излизането от света и обособяването на независимо от системата съществуване. Както той сам казва с бързане няма да стане. Има си време и слово за всяко нещо
За прибързаността съм казал във връзка с религиозните или "духовните" дейности и "служения" в които християните лесно се подхлъзват. По отношение на излизане от системата - в тази посока трябва да се действа
без забавяне, защото да стои човек в системата и да зависи от нея е грях, по същия начин както и прелюбодейството е грях. И не можеш да съветваш прелюбодееца като му кажеш - не бързай да приключваш това прелюбодейно взаимоотношение, малко по-малко ще излезеш от него. Нищо подобно! Приятелството СЪС СВЕТА Е ГРЯХ. И онези, които зависят от него са наречени прелюбодейци /Як. 4:4/.
Цитат на: Revelation - Май 18, 2012, 15:06:54 PM
Ами хубави неща са написани ама нито в едно мнение няма отговор на въпроса.
Не си сам в това.И в моето семейство изпитваме дефицит на хора с които да общуваме.Но при нас е и от мястото,където живеем.Щото не сме в много населен регион.
ЦитатИ в моето семейство изпитваме дефицит на хора с които да общуваме.Но при нас е и от мястото,където живеем.Щото не сме в много населен регион.
То когато аз живеех в София като че ли имаше хора. Напротив. Също така Божиите хора трябва да са готови да променят местоживеенето си за да са заедно. Аз съм готов да отида на другия край на света със семейството си ако там е общността с която Бог иска да живея и да изпълня призванието си в това поколение. И има хора, които искат да отида при тях на другия край на света и да работим заедно, но засега виждам, че Бог ме иска да съм в България и да работя с хората, които са тук сред този народ.
Правило ми е впечатление следното, в голямите градове въпреки, че има много народ, рядкост е хората да си познават комшиите, а още по-малко да имат нещо общо. Много хора натъпкани на едно място, клетка до клетка, а огромна раздяла. Докато в малките места, а и исторически погледнато, не е било така, хората са се познавали, имали са общи неща, помагали са си. Чувал съм, че чужденци от запада които идвали тука и гледали как единия комшия вади диня на двора и се събира цялото семейство и викат и комшиите и всички заедно ядат и са сеучудвали, че такова нещо не са виждали. За съжаление в скоро време и тука няма да може да видят.