От известно време искам да стартирам тази тема, но противника всячески се опитваше да ме препъне и особено с каламбурите във форума след блокирането на достъпа на човек, който носи ереси и последвалата атака от хора, които не знаят на какъв са дух.
Не си давах сметка колко важна е всъщност темата, особено за времената в които живеем и всички гадости (http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,1098.0/topicseen.html), които врага се опитва да стовари на главите ни.
Ние живеем във времена в които противника се опитва да докара хората до крайна бедност (you will own nothing) и от там пълна зависимост от корпоративните системи на контрол. Малко по-малко противника започва да орязва естествените методи дадени на хората от Бога с които те да си осигурят икономическа независимост и в един момент ние може да дойдем до това да зависим изцяло от свръх естествените методи. Или да ни остане минимален достъп до естествените методи, които да трябва да се комбинират със свръхестествените.
Ето поради тази причина настоящата тема е изключително важна. В нея ние трябва да разгледаме библейския модел на преуспяване на Божия човек и да разграничим този модел от лъжливото учение на евангелието на просперитета, както и от пораженческите доктрини които битуват при някои църкви и християни за това, че християнина трябва да е беден, болен и нищожен за да стои смирен пред Бога.
Всъщност евангелието на просперитета се представя като уж библейска антитеза на точно на тези пораженчески доктрини, докато всъщност то е още една ерес основана върху ню-ейджърски практики и учения, облечени в библейска терминология. В тази тема ще разгледаме разликите.
Също така темата ще бъде публикувана в режим блог (без възможност за коментари) подобно на темата за молитвата на езици (http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,1061.0.html), за да се избегне разводняването й и отклоняването и с несмислени коментари.
Въведение в темата
Има една пословица, която казва, че ако дявола не успее да ви попречи да се качите на коня, той ще ви засили така, че да прескочите коня и да паднете от другата му страна. Това показва опита на противника да ни държи в крайностите, вместо да ходим по тесния път, който се намира по средата. В тази тема аз ще разгледам благоуспяването на Божия човек, като балансирания тесен път между крайностите на пораженческите доктрини и евангелието на просперитета. За целта искам да започна с думите на първи Псалом:
Пс. 1:1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните на стои, И в събранието на присмивателите не седи;
Пс. 1:2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
Пс. 1:3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води Което дава плода си на времето си, и чиито лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
Бог обещава на всички, които се боят от Него, отдалечават от пътищата на тъмнината и се просвещават в пътищата на светлината, че ще благуспяват във всичко, което вършат.
Тук е важно да разберем, че тази тема е пряко свързана с темата за страданието на Божия човек, като част от неговия духовен път, защото евангелието на просперитета включва в своята дефиниция на "просперитет" - липсата на страдания. Т.е ако страдаш - това е винаги и само от дявола и трябва да се третира като такова. Защото според тях "Бог иска непрестанно да си богат, в съвършено здраве и без сянка от страдания в живота си".
От друга страна пораженческата и страдалческата доктрина счита, че страданията във всичките им проявления и форми са най-висша благодат. И за да ви илюстрирам какво представлява тази доктрина ще ви разкажа някои истории от православните "жития на светиите".
Разказва се случай с един "Божий човек" който веднъж настъпил ръждив пирон и вместо да вземе мерки да дезинфектира раната той я оставил да гангреняса. В следствие на което той преживял неописуеми болки от гангренясващия му крак, но той ги търпял с "удоволствие и наслада", считайки, че така ще си "изкупи много от греховете" и ще има по-голяма награда във вечността. Разказваше се и друг подобен случай при който обаче "Божия човек" получил много жестока рана, която му причинявала огромни страдания. Той обаче се жалвал пред Бога заради страданието, в следствие на което сънувал сън, че се намира в ада. Там в ада страданията били толкова неописуемо по-големи, че когато се събудил той осъзнал, че е много по-добре да търпи болката сега, отколкото после да се озове в ада. Така и той започнал да търпи болките си с "удоволствие и наслада".
Това може би е най-екстремната форма на тази страдалческа и пораженческа доктрина, но има много християни, които я държат макар и в по-леки форми.
Пътя на праведния обаче не е в никоя от тези крайности. Истинския Божий човек - едновременно преживява Божиите благословения, снабдяване и изцеление, и едновременно преминава през периоди на болка, скръб, недоимък и лишения. Апостол Павел говори за тия две състояния с думите:
Фил. 4:12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
Ако Божията воля за християните е непрестанно да живеят в състояние на изобилие, то как Христовия апостол се е научил да живее и в оскъдност? Очевидно той е преминавал не веднъж в такова състояние, нима апостолът не е живял в Божията воля?
2Кор. 11:26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
2Кор. 11:27 в труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
Тези неща, които описва апостола не са състояние в което ти си извън Божията воля, това са неща нормални за човек, който се е посветил на бъде Божий войник. Дори един войник да е част от най-богатата армия на света и да отива на битка в пълно бойно снаряжение и с всички негови нужди съвършено снабдени, по време на битката той може да изпита глад, жажда, болка, голота и огромно страдание. И никой няма да каже, ето той е изоставен от неговите и те не снабдяват нуждите му. Такова е естеството на битката и то включва както изобилно снабдяване, така и лишения и страдание.
Това че в даден момент страдаш и си в лишение, не означава непременно, че си изоставен от Бога. В някои ситуации може да означава и това, но не винаги. Виждате ли всичко е въпрос на баланс и ходене в тесния път. Ние не можем да обрисуваме една ситуация с широка четка която няма способност да улови детайла. Защото Бог е именно в детайла. Иска се внимание, разпознаване и прецизност, каквито духовно мързеливите хора не искат да придобият. Много по-лесно е да отидат в едната крайност или другата, където всичко лесно се обрисува с широката четка.
Ето защо навигирането в теми като тази изискват голямо внимание, разпознаване и усърдие за да можем да разберем, как да живеем по начин по който няма да отидем в крайност.
И един от най-важните принципи, които ще ни пазят в тесния път е да се учим от ЦЯЛОТО Писание. Не да предпочитаме избирателно едни пасажи, а да игнорираме други. Ако в нашата доктрина има "проблемни" пасажи, за които трябва да измисляме засукани обяснения, то ние определено сме отишли в някоя крайност. В Божия път няма излишни или неудобни пасажи, всичко пасва съвършено едно с друго, без противоречия!
Това е начина по който трябва да подхождаме към всяко Библейско учение. Ако трябва да изписваме цели фермани, които да ни обясняват защо даден пасаж не означава нещо, което съвсем ясно казва, ами означавал нещо съвсем различно - то ние определено сме излезли от тесния път и сме паднали в пропастта до него.
Следва продължение...
Драстичен контраст
Когато бях новоповярвал християнин аз първо попаднах под влиянието на страдалческата доктрина, но нещо силно ми направи впечатление. Наблюдавайки християните от тези среди аз забелязах, че те ако и да не изповядваха просперитетната доктрина, пак се стремяха към трупане на материални блага, към земен престиж и светска кариера. На думи те говореха едно, но на дело тяхното мислене и стремежи бяха съвсем светски.
Цялото това лицемерие ме отврати и аз реших да опитам "другата страна" тази на "новите и младите църкви", които заедно с всичко ново и западно безкритично бяха възприели и просперитетното евангелие.
Започнах да чета техните книги, техните списания, дори се бях абонирал за списанията на Kenneth Copeland "Believer's Voice of Victory", където се проповядваше 100%-ово евангелие на просперитета.
Там с голям интерес аз четях колко е важно да се научим да уповаваме на Божиите обещания, да стоим твърдо върху думите на Божието Слово и да практикуваме твърда вяра в това, което Бог е казал и обещал. Всичко това беше много добре, но отново нещо започна да ми прави впечатление. Всичката тази вяра в обещанията на Бога и стоене върху канарата на Божието Слово се използваха само и единствено за лични облаги. Цялото приложение на това учение за вярата беше само в областта на личните финанси, личната кариера, личното здраве и личните успехи.
Тогава един ден аз си казах - защо всичките тези мощни принципи на ходене с вяра и упование в Божието Слово и обещания се прилагат само за придобиване на пари и здраве? А не може ли да се ползват за духовно израстване? За победа над греха? За вършене на Божието дело? Защо винаги всичко се канализираше в сферата на богатството и изцелението? Тогава видях, че просперитетното евангелие води до същия начин на мислене и начин на живот като онези от страдалческото евангелие - в крайна сметка всеки си гледаше своя живот, своята си кариера и своя личен интерес.
И точно тук идва драстичния контраст с Библейското учение, защото Божиите благословения, Божието снабдяване и благоуспяването на Божия човек не се дават за лични цели, но за целите на Божието Царство. Исус изрично казва, че за да бъдем Негови ученици, ние трябва да се отречем от себе си, сиреч вече не ние живеем, и не за себе си, но Той живее в нас за Неговата слава.
В истинския християнски живот, част от който е истинското благоуспяване светската троица "аз, мене и моето" е заменена с библейската "от Него, чрез Него и за Него/Римл. 11:36/"
Единствено и само в този контекст може да се разбират Божиите обещания за благоуспяване на Божия човек, и единствено в този контекст функционира Божията благодат. Тя не е дадена да обслужва нашето его и нашите себични и човешки цели, но тя ни е дадена за да принася плод за Неговото Царство.
Следва продължение...