От известно време обмислям публикуването на тази тема, но тази публикация ще бъде от по-различно естество. Това няма да е отворена за дебати и спорове публикация, а по-скоро
тип блог публикация само за четене и размишление. Тази тема е твърде важна и твърде критична за времето в което живеем и аз не искам да я разводняваме с поредните спорове на несъгласните и недоразбралите. Ако някой не е съгласен с нещо,
може да си отвори отделна тема или да използва вече съществуващата тема (http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,173.0.html) и там да коментира несъгласията си, но в тази публикация коментарите и отговорите ще бъдат
заключени. Ако все пак някой иска да зададе въпрос или да добави нещо към темата може да ми
прати ЛС и аз ще му отговоря или лично или ако преценя че е добро за публикуване ще го добавя към темата.
Тази тема също така няма да бъде разбрана от всички. Хора, които не вярват в кръщението в Святия Дух съпроводено с говорене на езици, няма да се чувстват у дома си. Това е ОК. Тази тема не е за тях, а е
за останалите които вярват в това и са приели дара на Святия Дух и дара на говорене на езици, както и за онези, които
копнеят да приемат този дар.
Целта на темата не е да ви убеждава че трябва да се кръстите в Святия Дух и да приемете сила свише, която ще ви облече със свръхестествено всеоръжие (Деян 1:8). Основната цел на тази тема е да предизвика
разпалване на дара в онези, които вече са го приели (2Тим. 1:6), но по една или друга причина са го приспали и забравили през годините.
Тази тема се роди като част от няколко лични съобщения които изпратих на някои хора от форума, както и няколко лични преживявания покрай това, които отново разпалиха моето разбиране за важността на молитвата на език.
Въведение в тематаЩе започна с пояснението, че дарбата "говорене на езици" и дара на "молитвения език" са две различни неща. В тази тема аз няма да говоря за
дарбата на езиците, а за дара на молитвения език, който се приема при кръщението в Святия Дух.
Писанието от една страна казва:
1Кор. 12:30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?С други думи не всички имат дарбата на "говорене на езици", но от друга страна Писанието свидетелства, че
при всеки един случай на кръщение в Святия Дух вярващите винаги проговаряха на езици.
Деян. 2:4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.Още при първото изливане на Святия Дух, всички които приеха Духа започнаха да говорят на езици.
Деян. 10:44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
Деян. 10:45 И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците;
Деян. 10:46 защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Втория описан в случай в Писанията на кръщение в Святия Дух, отново всички които приеха Духа проговориха на езици. Дори юдейските вярващи които бяха с Петър, именно
по езиците познаха, че новоповярвалите приеха дарът на Святия Дух.
Деян. 19:6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
Трети случай на приемане на Духа, отново съпроводено с говорене на езици.
Това са трите свидетелства в Деяния на различни групи вярващи, които приемат дара на Святия Дух. Всички тези три свидетелства са съгласни и говорят за едно и също нещо, приемането на дара на Святия Дух
винаги беше съпроводено с проговаряне на езици,
без изключение.
По-долу ще цитирам един отговор на въпрос, който ми беше зададен във връзка с това, което пиша по-горе:
Цитат на: WatchmanОт написаното от теб разбирам, че когато чуеш за езици ти считаш, че става въпрос за "дарбата говорене на непознат език". Докато това за което аз говоря в предишните съобщения, е дарът на езиците, който се активира при кръщението в Святия Дух. На пръв поглед ако човек не внимава, би помислил, че това е едно и също нещо. Но то не е.
В Писанието виждаме, че при кръщение в Святия Дух винаги кръстените проговаряха на езици. От друга страна когато Павел говори за дарбата на езиците, той казва "всички говорят ли езици?" Което в контекста означава, че не всеки има дарбата на говори на чужди езици. Докато дарът на езиците е молитвен език, които е предназначен за ходатайство.
Римл. 8:26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;
Римл. 8:27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
Как ходатайства Духа? Той ходатайства чрез нас когато ние се молим с "неизговорими стенания". Интересното е че гръцката дума преведена като "стенание" означава също и "да се молиш". С други думи Духа ходатайства чрез нас когато ние се молим с думи, които ние самите не можем да изговорим, но Той изговаря чрез нас.
Ето защо приемането на Духа е пряко свързано с приемането на способността да се молим с "неизговорими молитви". И ако човек наистина "влезе в Духа" по време на молитвата на език, той може да достигне да се моли по начин, който действително прилича на стенания.
За съжаление през последните години аз бях занемарил този молитвен дар и сега Бог ме пробуди да ми покаже колко скъпо ми е коствала тази небрежност.
По този въпрос, ако имаш въпроси и неяснота съм готов да ти отговоря, защото в злите времена в които живеем, ние имаме нужда от цялата помощ на Божието снабдяване, което Той е осигурил в Христос.
Осъзнаването на горните неща може да доведе до объркване в хора, които са повярвали в Христос, били са новородени от Бога, но
все още не са приели дара на Святия Дух (обличането със сила). Те казват,
ако нямам този свръх естествен начин на молитва, това означава ли че Святия Дух не живее в мен? Това е много валиден въпрос на който аз дадох следния отговор:
Цитат на: WatchmanВиж какъв интересен случай е описан в Деяния:
Act 19:1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
Act 19:2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
Act 19:3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
Act 19:4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
Act 19:5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
Act 19:6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
Святия Дух се приема след водното кръщение и след полагане на ръце от Божии хора. Ако само си кръстен във вода, без да са ти положени ръце да приемеш Святия Дух, тогава още не си го приел.
Това не означава, че Святия Дух не обитава в теб, има разлика с обитаването и изпълването с Духа.
Виж нещо интересно от живота на апостолите:
Joh 20:19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
Joh 20:20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
Joh 20:21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
Joh 20:22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
Тука има много интересни детайли. Първо това са апостолите, които ходеха с Исус три години, изгонваха бесове и изцеляваха болести. Но още не бяха приели Святия Дух да обитава вътре в тях. Това "приемане" на Духа се случи едва след като Исус умря и възкръсна и след като им се яви и те повярваха в Неговото възкресение, едва тогава те можеха да приемат Духа да обитава в тях.
Така, че Духа вече обитаваше в тях след случката от Йоан 20-а глава. Но въпреки това ето какво Исус още им казва:
Лука 24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
Деяния 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;
Въпреки, че те бяха приели Духа да обитава ВЪТРЕ в тях, предстоеше още нещо, което те все още не бяха получили. А именно Святия Дух да слезе ВЪРХУ тях със сила. Това е нещо, което се случи в деня на Петдесятница, когато изведнъж учениците започнаха да говорят езици.
Може да се каже, че ти си в момента в състоянието в което учениците бяха между Йоан 20-а глава и деня на Петдесятница. Ти си повярвал, че Исус е възкръснал от смъртта и си роден от Бога, което означава, че Святия Дух обитава в теб, но не си приел още сила свише, чрез която да можеш да служиш на Божията нива, защото на нея не може да се служи с човешка сила, нито с човешка мъдрост.
Бог облича своите светии със свръхестествена сила, защото ние сме в директен конфликт със свръхестествените сили на тъмнината. Едно от проявленията на тази сила е молитвата на език, която в Писанието е наречена "дар" (на гръцки dorea), други проявления са дарбите на Святия Дух, които в Писанията се наричат "harisma". Както и всякакви други некатегоризирани проявления на Духа, като например "телепортирането" на Филип от едно място на друго (Деян. 8:39).
Много християни се чувстват заплашени от областта на "свръхестественото" действие на Духа и предпочитат да останат в "естественото" където обаче остават безплодни и безполезни за Божието Царство. Исус специфично заповяда на апостолите да стоят и да чакат в Ерусалим, докато не приемат Духа, защото Той знаеше, че без Духа каквото и да правят, ще е по човешки и безполезно.
Дарът на езиците е огромно благословение и помощ за светиите, защото както казва Писанието "ние не знаем да се молим както трябва". И аз въпреки че съм приел този дар още в началните години на повярването си, пак през последните години го бях занемарил и се молих с ума си, но усещах, че молитвите ми нямат нужната сила да направят пробив в битките които се налага непрестанно да водя. Благодаря на Бога, че ме пробуди и ми напомни какво ми е дал, за да не се боря по човешки със силите на мрака.
Продължение...Неизползвания чек за милиониПреди години бях чел историята за един много беден човек, който живеел много бедно и мизерно. На стената си обаче бил сложил една хартия подарена му от много богат човек преди много години. Държал си я за спомен, но никога не разбрал какво е нейното предназначение. Оказало се че това бил чек за 1 милион долара, който той така и не знаел каква стойност има и как да се възползва от него.
Ние пострадахме много през последните години. Всякакви удари и атаки от всякъде. Непрестанен наплив на агресията на небесните началства и власти против нас с всякакви удари от всякакво естество. И духовно и материално. Всеки ден аз трябваше да водя отчайваща борба срещу тази непрестанна опозиция на всичко, което правим. Усещах обаче, че молитвите ми не са достатъчни и не могат да постигнат нужния пробив. Постенето също не беше достатъчно. Противника непрестанно поставяше спънки - физически, материални, духовни.
Тогава един от участниците във форума ми прати следния коментар във връзка с нещо друго, което говорихме:
Цитатучеше, че всеки трябвало да си има молитвен език, каквото и да е имал предвид, понеже не даде много смислено, нито ясно обосновано библейски обяснение. Общо взето, едва ли не, бъбренето на някакви неразбираеми "думи" до припадък, е говорене на езици.
Поисках да отговоря на тези думи и да увещая човека, че молитвата на език е дадена за назидание на вътрешния човек, но нещо ме забави, защото аз самия от години бях занемарил молитвата на език и бях заприличал на онзи човек, който имаше чек за 1 милион на стената, но живееше бедно и мизерно.
Тогава получих ясно убеждение да прекарам дълго време в молитва на език, точно както съм правил в предишните години. По време на тази молитва започнах да осъзнавам много неща и в ума ми да изплуват различни картини. Започнах да разбирам
принципа на покриването. В ума си виждам поле с жито, което стои несъбрано и непокрито, което небесните птици идват и изкълвават. Също така виждам жито поставено в някакъв съд, който не е покрит и идват птиците от небето и го изкълвават.
Започнах да разбирам, че всички щети, които противника беше успял да ни нанесе са в следствие на
липсата на покритие. Това покритие става чрез молитва, но нашите молитви изречени с ума ни са ограничени от това, което ние самите знаем и разбираме. А
когато се молим с духа си на език, ние се молим за неща, които са тайни за самите нас, по този начин можем да отбием тайно подготвени от врага атаки против нас, за които няма как да знаем с нашия ум. Ние не можем да покрием себе си, семействата си и Божието дело достатъчно с молитвите идващи от нашия ум, защото според както е писано "
не знаем да се молим както трябва", затова и "
Духът ни помага в нашата немощ... [като] самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;"
Започнах да разбирам още един аспект, а именно, че когато се молим на език, н
ие предоставяме себе си на Бога и на Неговия Дух да ходатайства чрез нас за неща, които не касаят нас самите, но касаят Божието дело и Божиите хора на различни места по света и у нас. Така отделяйки всеки ден посветено време за молитва на език, ние
даваме възможност на Бога да изработва в молитва чрез нас Своята воля и дело на земята.
Така започнах да разбирам, че
с молитвата на език ние покриваме не просто нашите собствени дела, но Божието дело като цяло. Ето защо
ако ние предаваме себе си на Бога чрез молитва на език, Бог да покрие Неговите собствени цели и намерения, то Той ще се погрижи и за нас да покрие нашия собствен живот, цели и намерения.
Ако ние се грижим за Неговото дело, Той ще се погрижи за нашите дела.От този момент нататък много неща се промениха за нас.
Аз водих отчаяни битки срещу съпротивата и атаките на врага против нас, сега водя битките си със спокойствие и увереност. Исус казва:
Йоан 7:38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
Йоан 7:39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приематКогато човек се моли на език, молитвата му излиза не от ума му, но от духа му, а
духът на човека се намира в утробата. Ето защо по време на задълбочена молитва на език усещането че тези думи излизат именно от областта на корема е съвсем осезаемо. Когато прекарваме време в молитва на език, буквално реки от жива вода слизат от Небето на Земята. Разбира се молитвата на език е само една от формите на изливане на реки от живата вода на Духа, и те не се изчерпват с нея. Но в тази тема аз говоря конкретно за езиците.
Беше ми припомнено, че някъде съм захвърлил не чек за милиони долари, а
чек съдържащ неизчерпаеми ресурси. Този чек го притежавате всички вие, които сте приели "дара на Святия Дух" за който
Исус изрично предупреди апостолите, да не правят нищо и да не ходят никъде докато не приемат този дар /Лука 24:49/. Защо трябваше да чакат? Защото
ние сме изправени срещу свръхестествен враг и
нашата работа и дело са невъзможни без свръхестествените ресурси на Бога.
Молитвата на език, излизаща от утробата, движена от Духа е един от тези
свръхестествени ресурси, дадени ни свише за да можем успешно да навигираме на бойното поле срещу свиреп, жесток и коварен враг, който използва всички възможни духовни, политически, финансови, материални и технологични ресурси против нас. Нашия ум не е способен дори да обхване частична информация за тях, камо ли да изработи молитвена стратегия срещу всичките коварни схеми на врага. Духа обаче няма тези ограничения, затова апостолите трябваше да чакат докато приемат свръхестествена сила свише.
Ако вие си мислите, че можете да водите истински християнски живот задоволявайки се с придържане към "правилните доктрини" и бягате от свръхестествената сфера на Духа и на Божията сила, то в най-добрия случай ще живеете в
духовен застой, и живота ви ще бъде сух, безплоден и движен от светска мъдрост и плътска рационалност.
Далече от реките на жива вода в Сион, вие ще седите при вавилонските реки, пленени от вражеските сили и безплодни относно всякакво
реално участие в Божието дело и слава.
Пс. 137:1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
Пс. 137:2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
Пс. 137:3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
Пс. 137:4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
Продължение...Война в Небесни местаЕдно от най-големите оръжия на врага против нас са нашите
собствени думи. Дори думите с които се молим в молитва, противника идва
за да ни впримчи в тях. Обаче молитвата на език е нещо като
криптирано послание, което никой не може да декриптира освен самия Бог.
1Кор. 14:2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни. Това е нещо, което никой не може да разбере, нито хора, нито демони, нито началства и власти, нито ангели, а само Бог. Това е нещо като
директна телефонна линия от нашия дух към Божия престол и Божия храм в Небесата. Този сигнал не може да бъде подслушан, не може да бъде прекъснат, не може да бъде блокиран от никаква сила на земята или под небесата.
От друга страна забележете следния случай:
Даниил 10:12 Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш, и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.
Даниил 10:13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз прочее останах непотребен вече там при персийските царе, Забележете какво се случва тук. Пророк Даниил започва да се моли за изпълнението на пророчеството на Еремия за възстановяването на юдеите обратно в обещаната земя. По това време юдеите са в плен на персийското царство. Даниил се моли с
молитва на разбираем за него език, вероятно еврейски. Бог чува молитвата и изпраща своя ангел да донесе отговора на молитвата. Обаче врага който
също чува и разбира тази молитва започва да се съпротивлява. В случая това е демоничния княз от поднебесната, който е назначен от сатана над персийското царство. Понеже юдеите са под властта на персийското царство,
княза започва да се съпротивлява на това да изгуби част от своите поданици. Ето защо
отнема 21 дни на пост от страна на Даниил и духовна битка в небесните места за да може отговора на молитвата да пристигне до Земята.
Тия князе от поднебесната Исус нарича още "силния въоръжен мъж".
Лука 11:21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
Лука 11:22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него. Обаче помислете какво се случва когато ние можем да се молим с молитва на език, който
никой от поднебесните князе не може да разбере?
Ако не може да разбере, той не може и да се противопостави, защото не знае НА КАКВО да се противопостави. Ние не знаем за какво се молим, но и врага не знае за какво се молим. Не знае откъде и за какво Бог ще изпрати ангелски сили, които да прекатурят неговите намерения и да ограбят неговата "покъщнина".
Матей 12:29 Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщината, ако първо не върже силния? - Тогава ще ограби къщата му. Даниил се молеше за нещо, което щеше да ограби властта на княза на Персия над юдеите, врага разбра и се съпротиви яростно. На Даниил му костваше дълго време на пост и молитва да съдейства на ангелите да пробият през съпротивата. Обаче
когато се молим на език, врага е паника защото не знае какво се случва и откъде ще му дойде. Ние също не знаем, затова е безсмислено врага да се опитва да ни смути и атакува. Единственото което може да направи е да положи усилия да осуети нашето време в молитва на език. Но ако ние се съпротивим и се предадем на молитва,
врага остава вързан и обезоръжен. Тогава неговата "покъщнина" заедно с всичко, което е
ограбил от нас чрез нашата собствена глупост и грехове бива ограбена от него и върната на светиите. Слава да бъде на Бога довека!
***
Вижте видеото по-долу, което дава интересна илюстрация за духовната война.
Разликата с това, когато се молите на език и с ума си е, че в случая с молитвата на език,
змията дори не вижда орела. Само усеща ноктите и клюна му върху себе си, без да знае откъде й идва.
Продължение...
Единството на Духа
Битие 11:6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
След потопа всички бяха един народ и говореха един език. Способността да говорят на един език и да се разбират в пълнота им даваше огромна сила да постигат своите цели, дори когато тези цели бяха противни на Бога. Затова се наложи Бог да раздели езика им на множество езици за да унищожи силата на тяхното единство.
Когато Бог изля Своя Дух в деня на Петдесятница учениците проговориха на нов език. Ако и всеки да изговаряше думи на различен език, пак всички говореха на езика на Духа. По този начин Бог събра всички разделени човешки езици, заедно с всички ангелски езици и ги подчини на един единствен език - езика на Духа.
Когато Христовите светии се молят на език, те се молят в съгласие и единство, непостижимо за човешкия ум. Ние трудно можем да намерим дори двама християни които са съгласни за всяко едно нещо касаещо вярата. По този начин нашите молитви направени с ума ни трудно може да постигнат пълноценно единство. Но когато се молим на език, молитвата идва от един и същ Дух, и тази молитва излиза в пълно единство и хармония на светиите.
Така Тялото Христово възвръща онази сила, с която "не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят". Не от Бога, а от врага, той бива лишен от възможността да осуети плановете и действията на светиите.
По този начин Тялото Христово става непреодолима сила за врага, защото единната молитва произлизаща от Духа е невъзможно да бъде възпрепятствана и поставените от Бога цели не могат да бъдат препънати.
Затова е изключително важно всеки един който иска да служи на Божието намерение - да се моли на език. Не случайно и от време на време, а като верен страж, който бди всеки ден на своя пост.
Продължение...
Когато врага нахлуе като потоп
Ние живеем във времена на екстремна тъмнина. Дори не предполагаме колко са зле нещата в света и около нас. И въпреки това всичко върви така, че от всички посоки нахлува повече и повече зло и тъмнина.
Всеки ден десетки хиляди организации и институции работят за поробването и унищожението на човечеството. Всеки ден се наливат милиарди долари, евро, паундове, каквото се сетите в посока на придвижване на сатанинските планове за човечеството. Всеки ден стотици хиляди хора изграждат мрежата за цифров контрол на населението и света, не просто на политическо и физическо ниво, но и на биологическо ниво.
Нашия ум дори не може да схване и да осмисли цялата НАЛИЧНА информация за злото, което нахлува от всички посоки, а какво остава за онази информация, която остава СКРИТА?
Ние сме изправени пред нива на нахлуване на злото и тъмнината от всички посоки сравнима само с времето преди потопа когато нефилимите напълниха Земята със зло, поквара и нечувано насилие.
Ако ние сме Христови ученици, Божии слуги ние трябва да воюваме с настъпващата тъмнина. Писанието казва:
Пр. 25:26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Ние не трябва да отстъпваме пред настъплението на нечестивите и пред настъплението на тъмнината, но как можем да се справим когато нечестивите и тъмнината настъпват от всички посоки като потоп? Как да защитим не само себе си и семействата си, но как да защитим народа си, и как да защитим народите на света от това огромно зло, което противника нагнетява върху целия свят? С нашите умове ние не можем дори да обхванем информацията за всички направления в които противника настъпва срещу нас.
Колко пъти в този форум сме призовавали - ще приемат този закон, или онзи закон, които ще сторят това или онова зло, молете се! И докато започнем да се молим за едно нещо, противника вече е приготвил 10 други неща с които да ни удари. По човешки ние просто не можем да обхванем цялата настъпваща тъмнина от всички посоки с нашите молитви. Противника се движи със свръхестествена скорост и ресурси. Ето защо ние можем да му се противопоставим само ако сме екипирани с Божията свръхестествена сила. Точно поради тази причина Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим и ДА ЧАКАТ докато се облекат със сила идваща свише. И когато приеха дара на Духа с цялата Му свръхестествена сила, те получиха и дара на езиците с които да се молят и воюват по свръхестествен начин срещу кроежите на врага.
Когато се молим на език, ние излизаме извън ограниченията на нашите умове, извън ограниченията на информацията която имаме за вражеските настъпления, извън ограниченията на нашето незнание да се молим както трябва. Но когато се молим в Духа, ние се молим както трябва и за каквото трябва!
Ето защо молитвата на езици е Божия свръхестествен щит, дори да сме заобградени от екстремна тъмнина, и противника да настъпва от всички страни като потоп. Този щит не касае само нашия живот, този щит е даден за да служим с него на нашия народ и на народите в цял свят.
Ние нямаме нужда дори да следим новините, какъв закон щели да приемат, или как щели да цифровизират всички пари, или как са планирали нова пландемия и нови отровни "ваксини". Духът знае всички кроежи на врага и когато се молим в Духа на език, ние се молим със снайперска точност.
Според както е Писано (цитирам английските преводи, защото българския превод е много омазан точно в този стих):
Isa 59:19 When the enemy shall come in like a flood, the Spirit of the LORD shall lift up a standard against him. /KJV/
Исая 59:19 Когато врагът дойде като потоп, Духът на Господа ще издигне знаме срещу него.
Isa 59:19 When the foe comes like a flood, the Spirit of Jehovah shall cause him to flee./LITV/
Исая 59:19 Когато врагът дойде като поток, Духът на Господа ще го накара да бяга.
Когато врагът нахлуе като потоп от всички страни, така щото нашите умове, сетива и физически сили са превъзмогнати отвъд възможностите си, Духът Господен ще се задвижи по начин който да направи врага да побегне.
Когато ние предаваме себе си на молитва на език, на молитва в Духа, ние даваме възможност на Божият Дух да се задвижи на земята и да накара врага да побегне.
Няма нищо, което ние самите да можем да направим с нашите способности или с нашите собствени молитви. Но молитвата в Духа ще задвижи процеси, които ще накарат врага да побегне и потопа от зло и тъмнина да се разпръсне.
Продължение...
Практически насоки за молитва на език
Ако написаното по-горе в темата е разпалило вашето желание да разпалите дара, който Бог ви е дал и да послужите на Божието намерение в това поколение като предадете себе си на молитва в Духа, то е възможно да се зачудите - как да започна, или как точно да практикувам редовна молитва на език?
В този постинг искам да дам няколко практически насоки и съвети за това как да започнете.
1. Мотивация и отношение
Като начало искам да започна с увещанието на апостол Павел да представим телата си в жертва жива за да служим на Бога:
Римл. 12:1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Когато се молим на език, ние предаваме тялото си на Божия Дух да се моли и ходатайства чрез нас. Когато отделим време за молитва нашето тяло става инструмент на действието на Духа, ние жертваме нашето време, ние предаваме нашето тяло, нашият език да бъде задвижен от Бога с цел да ходатайстваме за Божиите цели и намерения на земята. И това действие представлява духовно служение пред Бога.
Ето защо когато подхождате към молитвата на език, подхождайте като служба, която принасяте пред Бога всеки ден. Вие не знаете за какво се молите, не знаете дали се молите за себе си, или за някой друг човек, или за цял народ, или за ситуация в съвсем друг народ на другия край на Земята. Ето защо ние жертваме себе си като "жива жертва", ние не търсим нашия интерес, ние предаваме себе си на Бога за да се задвижат Неговите интереси.
Поради тази причина, първото нещо, което трябва да направите преди да започнете редовна и ежедневна молитва на език е да изясните своята мотивация и своето посвещение. Не мислете (само) за себе си, не си казвайте сега ще се моля на език и ще се решат проблемите ми. Да, много от проблемите ви ще започнат да се решават, но това не е жертва жива на Бога, това е грижа за себе си. Ако искате да служите на Божието намерение и цели на земята, които касаят неща много отвъд вашия личен живот, вие трябва да сте готови да отделяте много повече време за молитва, за да може вашите молитви да покрият не само вашия живот, но и много неща които са отвъд вашия живот и личен интерес.
Този дар ни е даден за да служим на другите с него, за да служим на нашия народ, за да служим на всички народи по Земята. И спомнете си какво бях написал по-горе в темата - ако ние покрием Божиите нужди, Бог ще покрие нашите.
Ето защо предайте себе си като жертва жива и свята на Бога за да служите с вашите молитви на Божиите намерения и цели на земята, и не се безпокойте за своите, Бог ще се погрижи и за тях.
2. Посветено време за молитва
Започнете с определено време за молитва, което да посветите всеки ден. Обикновено сутрин и вечер. Не си поставяйте големи срокове за молитва първоначално, защото това може да ви препъне в последствие (ако не можете да следвате определения план).
Започнете примерно с 30 минути сутрин и 30 минути вечер, не започвайте с един час сутрин и час вечер (или повече). Поставете си минимум под който да не падате при никакви обстоятелства, но не правете този минимум непрактично голям.
Аз лично избрах моя минимум да бъде по 35 минути сутрин и вечер. 35 минути са 5х7 и аз така си определям времето за молитва кратно на 7. Според както усещам нуждата и според наличността на времето в момента на молита аз мога да увелича времето за молитва само на език с 2х7 или с 5х7 минути и прочие. Когато се молите и това време изтече бъдете чувствителни дали Духа иска да удължите времето. Разбираемо е че обстоятелствата на живота няма да ви позволят винаги да можете да удължите, но когато можете и имате убеждение - го правете.
Обикновено са нужни 15-20 минути за да задълбочите молитвата в Духа (в зависимост от състоянието ви преди молитва това време може да е по-малко или повече), след което молитвата е по-усърдна и по-целенасочена. Веднъж като влезете в това състояние на дълбочина и усърдност, няма да ви се иска да спирате.
3. Какво да прави ума ви по време на молитва на език?
Апостол Павел казва:
1Кор. 14:14 Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
Когато се молите на език, вашия ум не дава плод, а е свободен да свърши нещо друго. Тук е важно да не позволявате на ума ви да блуждае, защото празния ум ще започне да приема сигнали от врага, като ви се внушават изкушения, страхове и неща които предизвикват смущения и гняв, за да може да бъде възпрепятствана молитвата ви на език.
Ето защо бих посъветвал да заемете ума си с нещо целенасочено и фокусирано докато се молите на език. Ето няколко насоки какво можете да правите с ума си:
- Можете да размишлявате за определени библейски пасажи относно тяхното значение. За целта преди молитва можете да четете от Писанията и после да разсъждавате върху прочетеното.
- Можете да мислите върху определени нужди и проблеми за които искате да се молите, и дори можете да се молите за определени неща на ум с вашия ум, докато се молите с духа си на език. Това е малко трудно, но е постижимо.
- Можете да разсъждавате върху определени задачи, които трябва да свършите през деня или да търсите в ума си решения на проблеми, които трябва да разрешите. Моя опит ми показва, че когато усърдно разсъждавам с ума си за определени проблеми които трябва да реша (примерно технически) по време на молитва на език, ми идват доста уникални идеи и нестандартни решения на проблемите за които мисля.
- Можете да мислите за визията която Бог ви е дал да следвате в живота си, за призванието, целите и задачите, които Бог ви е дал да свършите във вашия земен път. Моя опит показва, че разсъждения в тази посока по време на молитва водят до задълбочаване на визията и обогатяването й с повече конкретни детайли.
- Важно е да не мислите за неща, които биха предизвикали смут, скръб, тъга, гняв, похот, страх и тям подобни, защото това са неща които ще смутят духа ви и ще нарушат дълбочината и силата на молитвата на език.
4. Какво да правите с тялото си по време на молитва на език?
Тук важния момент е да останете фокусирани на молитвата. Ако стоите седнали или легнали тялото е в релаксираща позиция, което води до разсейване. Тялото трябва да бъде в позиция която го държи будно и бодро. Затова например се практикува молитва на колене, тя стимулира тялото да е напрегнато и това подпомага усърдието на молитвата. Но ако трябва да стоите на колене в продължение на полови, един час или повече, тази поза ще ви причини болка, схващане и неудобства, които също ще подействат за разсейване и отслабване на усърдността. Вашето внимание ще се насочи към болката или дискомфорта на тялото причинено от стоенето статично на колене. Затова най-добрия начин който аз съм открил (и това се практикува от мнозина) е ходене напред назад в помещението в което се намирате, без да спирате. По този начин тялото бива държано в будно и активно състояние, но без да изпада във физическия стрес и напрягане причинени от стоенето на колене дълго време.
5. Комбинирана молитва.
Добър съвет е когато завършите своето посветено време за молитва само на език да започнете да се молите известно време и с ума си и с духа си. По този начин може да представите вашите молитви и нужди пред Бога, като ги комбинирате и с молитва на език, която може да ги подсили и направи по-ефективни.
6. Молитва по време на работа.
Друга, макар не толкова ефективна форма на молитва на език това е човек да се моли докато си върши работата, ако няма хора около него, които да смущават молитвата (или те да се смущават от нея). Например докато човек шофира или докато работи сам. На този вид молитва може да се гледа като на нещо допълващо към основната посветена молитва на език, а не като на основна молитва.
7. Молитва на език заедно с други светии.
Освен молитвата на саме, молитвата заедно с други светии има по-голям ефект и по-голяма сила. Особено когато се съберете да се молите за големи духовни битки касаещи бъдещето на вашия народ или бъдещето на народите като цяло. Ето защо тези от вас, които имат такава възможност можете да приложите всички описани по-горе практически насоки, но заедно с други християни с които да се събирате заедно за обща молитва. Това ще донесе разтърсване в невидимия свят, което ще докосне проблеми и битки много по-големи от нещата касаещи личния ни живот, и така могат да се променят съдбите на цели народи и дори на целия свят.
Продължение...
Какво се случва когато се молим на език?
Когато се молим с усърдна и редовна молитва на език, най-добрите резултати от това ние няма да узнаем в този живот. Защото с духа си ние се молим за тайни неща, които само Бог знае и резултатите от тях ние ще научим едва във вечността. Може би ще дойде някой при нас и ще ни каже - чрез твоята молитва на език, аз бях доведен до покаяние, друг ще каже моя живот беше избавен от смърт, или Бог ще ни покаже как съдбите на цели нации са били променени. Ето защо в тази публикация аз не мога да кажа какви ще са скритите и тайните резултати от нашите молитви на език. Но има неща, които са видими и осезаеми, които касаят нас самите и нашия собствен живот. Това са неща, които ние можем да видим, да усетим, да преживеем и да разберем. Именно за тях аз искам да говоря по-долу.
1. Съграждане на вътрешния човек
Божието Слово казва:
1Кор. 14:4 Който говори на непознат език, назидава себе си
Думата наЗИДава идва от думата зид, сиреч изграждане, зидане, съграждане. Молитвата на език съгражда вътрешния човек. Ако се молите наистина фокусирано и усърдно в Духа, вас ви обхваща увереното усещане, че вие буквално градите и съграждате нещо. Всяка изговорена дума допълва зида, като надгражда още и още и още... Точно това е причината да не искате да спирате, защото усещате че участвате в добро дело.
В какво обаче се изразява съграждането на вътрешния човек?
- духовна твърдост - здравия и съграден вътрешен човек е способен да стои твърдо и непоколебимо спрямо своите убеждения, спрямо своите решения, спрямо своите отговорности.
- емоционална стабилност - здравия вътрешен човек преодолява с лекота неща като страхове, скръб, гняв, безпокойство и всякакво смущение. Съградения човек поема с лекота обиди, онеправдаване и загуби.
- сериозност и задълбоченост - плътския човек е повърхностен и непостоянен, здравия и съграден вътрешен човек води до много по-голяма сериозност и задълбоченост във всичко, което човек прави.
- увереност и надеждност - съграден вътрешен човек означава че човек е способен да живее с увереност във всичко което прави. Не е колеблив нито непостоянен. Затова такъв човек е по-надежден и на него може да се разчита.
Това са само част от нещата, които се умножават в онзи човек, който е съграден от вътре. И колкото повече съграждате себе си, толкова повече всички тези неща нарастват вътре във вас.
Разбира се молитвата на език не е единственото нещо, което води до съграждане на вътрешния човек, Писанията ни дават много други неща които ни съграждат отвътре, особено тези, които влияят на ума и характера. Но заздравяването на вътрешния човек чрез молитва на език има реално осезаемо влияние върху нарастването на нещата които описах по-горе.
2. Сеене за бъдещето.
В книгата Притчи 31-а глава е описана благоразумната жена. За нея се казва следното:
Пр. 31:21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Пр. 31:25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
И както благоразумната жена предварително се е подготвила за зимата и бъдещето, като е посяла с делата си онези семена, които ще дадат добър плод в бъдеще време, така когато ние предаваме себе си на молитва (не само на език) ние сеем добри семена за нашето бъдеще.
Когато Авраам изпрати слугата си да намери жена за сина му Исаак, той каза следните думи:
Бит. 24:7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.
И както Бог изпраща ангела си пред слугата си да уреди пътя му, така, че той да има добър успех, така нашите молитви на език отиват пред нас в бъдещето да за уредят пътя ни по начин по който ние нито можем да знаем, нито да предположим. Ние буквално съграждаме нашето бъдеще, и извършваме необходимата подготовка за всички ония неща, които ни предстоят без ние да ги знаем. И когато стигнем до тях, виждаме как нещата просто се случват, без ние да трябва тепърва да се борим и да преодоляваме спънките на врага. Битката вече е спечелена и нашия път е подготвен и зачистен от всички възможни засади и капани на врага.
3. Наследство по-скъпоценно от чисто злато.
Като продължение на предната точка, нашите молитви постилат не просто нашето бъдеще. Те постилат бъдещето на нашите деца, на нашия род, дори на целия ни народ. Нашите домашни ще бъдат облечени с "двойните дрехи" на нашите молитви със ума и нашите молитви на език.
Когато ние се молим редовно в Духа, в продължение на 5 години, 10 години, 20 години, 30 години, дори когато дойде деня, когато нас вече няма да ни има на земята. Всичко което сме съградили в молитва на език, остава в сила и след над. По този начин нашите деца, нашия род, нашия народ получават чрез нас безценно наследство, по скъпоценно от чисто злато.
Точно както един грижлив родител, който е съградил дом, създал е бизнес, натрупал е богатство което неговите деца да наследят, така ние с нашите молитви създаваме наследство за следващото поколение, което нито молец може да изяде, нито ръжда да хване, нито крадец да подкопае!
4. Победи в невидимия свят.
От първия ден в който ние станем християни, и бъдем преселени чрез вяра от властта на тъмнината в Царството на Божия възлюбен Син (Кол. 1:13), ние влизаме в духовната война между тъмнината и светлината. Искаме или не, ние ставаме участници в един невидим фронт, който има своите правила и принципи.
Противника използва нашето невежество, грехове и глупост за да ни впримчи във всякакви неща, които да блокират нашия достъп до цялата Божия благодат отредена за нас, и която ни е необходима за да изпълним в пълнота нашето призвание в Христос Исус, нашия Господ. Множество възли биват завързани в нашата съдба. Блокажи биват поставени на пътя ни. Колко пъти сте се чувствали по начин, че нещо, което е толкова близко и достъпно за останалите хора е напълно недостъпно и непостижимо за вас? Дори да притежавате нещо в юридически и физически план, вие не можете да го ползвате по някакви невидими причини?
Аз си спомням как в един период от живота ми трябваше да ремонтирам стара къща в която да се преместя да живея. Живеех в съседната къща само на 50 метра от тази. Имах необходимите материали, имат знанията и уменията за ремонта, имах инструментите, имах парите, основната работа беше свършена преди време, но по никой начин не можех дори да започна завършването на ремонта. И така 3 и повече години аз просто не можех нищо да направя. Във физическо отношение нямах никакви спънки или ограничения, но бях просто като вързан от невидими въжета и нямах никакви сили да направя нищо.
Всичко се промени след един 9 дневен пост, след него всичко се отприщи и това което не можах да свърша за 3 години успях да го свърша за около месец и нещо.
Когато се молим на език, ние разкъсваме тези невидими връзки, разрушаваме тези невидими блокади, и развързваме тези невидими възли с които е блокирана нашата съдба. И не само това, но ние и предотвратяваме появата на бъдещи такива.
Ето защо, когато започнете да постоянствате в молитвата на език, вие ще започнете да виждате, как неща блокирани от много време във вашия живот започват да се разблокират. Как упорити и неразрешими проблеми започват да се разрешават. Как неща които не сте си и помислили, че ще можете да постигнете вече са напълно постижими. И как неща, за които вярвате и знаете че са Божията воля за вашия живот и призвание и към които отчаяно и безуспешно сте се стремили започват да се случват. Алелуя!
Продължение...
Когато врага отвърне на удара
Прочитайки написаното от мен по-горе, някой може да остане с погрешното впечатление, че ако човек се моли редовно на език, той едва ли не ще стане неуязвим за атаките и кроежите на врага.
От живота на пророците и апостолите обаче ние виждаме, че ако и човек да ходи съвършено с Бога, той пак бива подложен на атаките на врага. Йов беше човек съвършен в своите пътища, но Бог позволи той да бъде ударен и изпитан. По същия начин Бог ще позволи и ние да бъдем ударени. Не за да бъдем съборени, а за да може нашата вяра да се научи да устоява на всякаква съпротива.
Когато започнете да се молите усърдно и редовно на език вие ще започнете да виждате множество пробиви, както във вашия собствен живот, така и отвъд него. Блокадите които врага е поставял пред вас ще започнат да се вдигнат една по една. Молитви които сте се молили в продължение на години и на които досега не сте получили отговор, ще започнат да бъдат отговаряни, ако и да сте спрели да се молите с тях.
Всичко това разбираемо е голям удар върху врага и неговите кроежи. Той непременно ще поиска да ви удари. И ако й неговата цел да е да ви унищожи и спре изцяло, Бог няма да позволи да бъдете унищожени. Но ще позволи да бъдете ударени с цел вашата вяра да бъде изпитана, изчистена и усилена, повече от всякога.
Ето защо дори да започнете да виждате пробиви в много области на живота, ще видите как ще дойдат нови спънки и ще има връщане "назад" в някои отношения. Целта на врага е да ви внуши, че виждате ли целия този пробив е илюзия и това няма как да продължи, затова не си струва да продължите с молитвата на език.
Вашия отговор трябва да бъде да усилите още повече посвещението си и времето си за молитва на език. Всеки път когато врага се опита да ви удари и да ви върне назад, усилете още повече молитвата на език. Това ще го накара да разбере, че колкото повече ви удря, толкова по-зле ще става за него. Но ако се разколебаете и започнете да отстъпвате от вашите молитвени позиции, това ще насърчи врага да ви удря още повече докато ви спре напълно.
Ето защо когато дойдат ответните удари - това е повод за радост, защото означава поне две неща. Първото е че се движите в правилната посока, щом врага ви удря и иска да ви спре. И второто е че щом Бог позволява да претърпите някакви загуби, то това означава, че след като устоите на атаките, Той ще ви възстанови много повече отколкото сте изгубили от атаките.
Продължение...
Победа над житейските грижи
Житейските грижи могат да бъдат мощен инструмент в ръката на врага чрез който да ни разфокусира от поставените ни от Бога цели и задачи, да притъпи нашата целеустременост и да разсее яснотата, което сме придобили за това, което Бог иска от нас.
Затова Исус ни предупреждава:
Марк 4:19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
Всеки ден ние сме подложени на справяне с всякакви проблеми от житейско естество. Понякога натиска е толкова голям, че ние можем частично или дори напълно да изгубим ориентация относно това каква е Божията воля за нашия живот и каква е работата, която трябва да вършим в Неговото Царство.
Ето защо времето, което прекарваме в молитва на език всеки ден може да послужи за подновяване на нашата настройка да вършим Божията воля и работата която ни е поверена от Него. Нашият ум и нашият дух биват калибрирани наново всеки път когато се молим усърдно на език. Това рефокусиране позволява всеки ден да продължим да работим по това, което Бог ни е възложил без да се отплесваме и отклоняваме от целите. Житейските грижи и проблеми лесно могат да ни извадят извън пътя и да ни пратят в пета глуха за дълго време ако не се рефокусираме редовно.
Удивително е как молитвата на език освен всичко друго може да ни помогне и в това отношение. Когато се молим на език и се потопим в нещата на Духа, ние започваме да се възвръщаме към ония неща от които житейските грижи са ни разсеяли. Нашия дух отново влиза на фокус към важните неща, а маловажните избледняват и отиват на заден план. Това позволява да продължим важната работа, без да се отплесваме в маловажни неща и без да губим скъпоценно време в разсейване и загуба на фокус.
Продължение...
Чук, който строшава скалата.
Наскоро трябваше да се справя с огромен камък, който дори малък багер не можеше да премести. Решението беше да бъде разбит камъка на по-малки части за да може да бъде преместен. Който се е занимавал с къртене на камъни знае какво представлява процеса, но в зависимост от вида на камъка тази задача може да бъде от по-лесна до изключително трудна.
Когато камъка е от по-здравия тип, в началото всякакво усилие да бъде сцепен изглежда суетно. Къртача работи, но нищо видимо осезаемо не се случва. Най-много да пробиете дупка в камъка и длетото на машината да запецне в дупката. В този момент мислите на човека отиват в посока, че това е непосилна задача и най-добре да се откажем.
Обаче това, че нашите очи в началото не виждат резултат, не означава че резултат няма. Вибрациите на машината (или на чука, ако работите с чук) изпращат шокови вълни дълбоко в камъка. Тези шокови вълни предизвикват микро пукнатини, които не се виждат с обикновено око. Те също така задълбочават вече наличните пукнатини и слаби места в камъка. Така колкото по-дълго обработвате камъка, дори да няма визуален резултат вие подготвяте почвата за бъдещите резултати. Всяка шокова вълна дава резултат, дори той да остава невидим за очите.
По същия начин когато се молим на език ние предизвикваме шокови вълни в духовния свят, които удрят крепостите и препъни камъните поставени от врага. Постепенно тези препънки започват да се пропукват, първоначално невидимо, а след това съвсем видимо. Постоянството и усърдието са ключ към победата. Дори да сте изтощени, дори думите едвам да излизат от устата ви, дори молитвата ви да изглежда немощна и слаба - въпреки това тя работи.
Когато се молим на език ние освен всичко друго прогласяваме Божието Слово (Деян. 2:11), макар и по неразбираем за нас начин. Това Божие Слово става в нашата уста огън и чук, който разбива скалата:
Ерем. 23:29 Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?
Шокови вълни заливат царството на мрака и то започва да се пропуква.
Когато започнах да къртя големия камък в един момент малки парчета започнаха да се отлюспват. Моето очакване беше да го разбия бързо на едри парчета, но камъка не позволяваше да го разбия по този начин. Вместо това малки парчета започнаха да се отчупват едно по едно.
Когато се молите на език срещу големи проблеми и големи пречки, които искате да преодолеете е нужно постоянство. Големите неща няма да се предадат бързо и изведнъж. Но докато се молите и постоянствате срещу нещо голямо изведнъж по-дребни проблеми започват да се разрешават, дори такива, които сте забравили. Камъка започва да се отлюспва малко по-малко, първо тръгват съвсем малки парчета, после малко по-големи. Борбата ми с този камък ми даде разбирането, че всички блокажи, които противника поставя в нашия живот, всички неща, които той е успял да блокира, всички възли, които е успял да завърже в нашата съдба се спояват в едно цяло. Те се спояват в един голям камък, който застава на пътя ни и ние не можем да преодолеем по-големите неща, без първо да се разчупят по-малките.
Откакто се върнах към редовната молитва на език преди около почти два месеца аз с удивление наблюдавам преобразяването на живота ми по начин, който не съм предполагал че е възможен. Трудно ми е да опиша всички по-дребни и някои по-едри неща които изведнъж започнаха да се разрешават. Неща запецнали от години и години изведнъж започват да се раздвижват. Без дори да мисля за тях, те като че се събуждат от сън и започват да се движат. За по-малко от два месеца беше свършена работа, за която преди бих се радвал ако можех да я свърша за 2-3 години. Само за 2-3 дни отметнахме неща чакащи от години за които в нормалния темп на работа бих се радвал ако можех да приключа за 2-3 месеца.
Аз просто гледам като отстрани и не мога да повярвам на очите си какво се случва. В рамките на един ден се случва толкова много, отвъд това, което човешките способности могат да постигнат. Тогава осъзнах думите:
Пс. 118:24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
Ако ние живеем в Господния ден, този който Той е сътворил, и се радваме и веселим в това, което Бог ни дава като благодат за всеки ден, то няма нищо, което врага може да направи за да ни спре.
Гледайки огромната работа свършена само в един единствен ден, аз възкликнах - наистина това е деня, който Бог е сътворил!
Целта на противника е да ни извади от ходенето в светлината на деня и да ни вкара в сянката на съмненията, плътските напъни и умувания, и зависимостта от обстоятелствата. По този начин той ще може да блокира нашето дело и да ни направи безплодни в познаването на Бога.
Точно тези блокажи молитвата на език започва да разбива един по един, започвайки от най-малките и с времето и постоянството стигайки до по-големите. По този начин ние започваме да ходим в "светлостта на лицето Му" според както е писано:
Пс.44:3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Ние няма да преодолеем спънките на врага и личните си проблеми със своя меч и нашата собствена мишца. Когато се молим в Духа, ние се опираме на Неговата мишца. Ние не знаем да се молим както трябва, но Той се моли в нас и чрез нас. Той ни дава изговор на думи, които се превръщат в огън и чук за крепостите на врага. Те изпращат шокови вълни в царството на тъмнината, които разцепват всяка блокада и всяко препятствие. И ние започваме да живеем в онзи ден, който Той е сътворил, за да се радваме в Него и да се веселим, ходейки в светлостта на лицето Му.
Продължение...
Разчистване на безпорядъка
Безпорядъка и бъркотията в нашия живот се причиняват от натрупване на нерешени проблеми. Всяко отлагане, всяко забавяне на необходими за свършване неща води до затлачване на притоците на живота. Това важи не само за състоянието на нашите домове, стаи, работилници или дворове. Това с пълна сила важи за състоянието на нашите сърца, умове и духовни реалности. Натрупването на грехове, непростителност, неправедни действия, както и на нерешени емоционални проблеми води до затлачване на нашия духовен, душевен, физически и материален живот.
Нерешените проблеми се натрупват един върху друг. Купчините и безпорядъка стават толкова големи че започват да блокират нашата визия за бъдещето. Помрачават всяка яснота за Божията воля за нашия живот. Така, неизбежно ние достигаме до точката в която ние просто не знаем как да продължим напред, купчините безпорядък блокират нашата визия за бъдещето, блокират нашето съзнание за това каква е Божията воля за нас. Така започваме да зацикляме и да се движим в кръг, като годините отминават една след друга без да имаме никакъв напредък, било в някои сфери на живота ни, било дори във всяко отношение.
Купчините безпорядък и объркване стават толкова големи, че ние се чувстваме непосилни да ги помръднем. Дори мисълта за това да се захванем с тях ни кара да изпитаме безпомощност и безсилие.
Това, което молитвата на език прави е че тя започва да разкъсва възлите държащи купчините безпорядък на духовно ниво. Малко по-малко дребни купчини безпорядък започват да се разчистват. И на всяко почистено място ние започваме да придобиваме визия за бъдещето. Молитвата на език действа като меч, който разсича на дълбоко купчините безпорядък. Първо на духовно ниво, а след това малко по малко дори материалния и физически безпорядък започва да се разчиства. Работа започната преди години и затлачена изведнъж бива свършена докрай. Задачи, които Бог ни е дал и които сме изоставили и забравили от години, изведнъж започват да оживяват отново с нова яснота и мотивация.
Удивително е как дребните неща започват да се движат едно по едно. Малки купчини безпорядък, започват да се изчистват една по една. След това по-големи, и по-големи. Ежедневното постоянство в молитвата на език е като неуморен двигател, който непрестанно произвежда нови и нови и нови резултати.
Разчистването е повсеместно и интересното е че ние нямаме контрол върху това, кое да се случи първо и кое второ. Бог определя приоритетите, ако и ние да имаме нашите желания и приоритети, в крайна сметка Бог раздвижва първо ония неща, които Той счита че първо трябва да се раздвижат. От нас се иска да сме верни и да извършим всичко онова за което Той ни дава благодат да извършим.
Това повсеместно разчистване касае всяка сфера на живота, без никакви изключения. Затлачени здравословни проблеми, затлачени взаимоотношения с хора, заблуждения и ереси, които сме държали дълго време, разхвърляни стаи, натрупани боклуци в мазето, затлачени плащания и финансови задължения, неплатени данъци, невърнати заеми, всичко започва да се задвижва едно по едно в ред, който ние самите не можем да контролираме. Неща за които отдавна сме забравили, или които са изостанали в пета глуха, Бог ги раздвижва и изчиства без дори ние да мислим за тях, или дори да помним че те съществуват.
Малко по-малко нашия живот започва да се подрежда и бъркотията да отстъпва на реда, защото след като затлачените и натрупани неща се разчистят, това което следва е градежът.
Така Бог ни подготвя за онези неща които иска да съгради в нас и чрез нас.
Продължение...
Защита от прегряване.
Тези дни трябваше да карам едно старо камионче по планинските баири. В един момент забелязах че при вдигане на по-големи обороти по баира нагоре - охлаждащата течност на двигателя започна да прегрява. Наложи се рязко да намаля оборотите и скоростта за да може да предпазя двигателя от прегряване. Слава Богу успях да свърша работата и да се прибера успешно.
След като се утвърдите в практиката да се молите редовно на език, постепенно ще започнат да се отварят много врати, които преди са били затворени. Това може да доведе до внезапно раздвижване на много неща едновременно. В такъв момент вашата душа започва да се движи на много по-високи обороти от тези с които сте свикнали и това може да доведе до опасни последици. В такива ситуации в които "хубави неща" почват да се случват много и бързо вие може да се изкушите да почнете да правите глупави и прибързани неща, както и да почнете да говорите глупави и несмислени неща. Вашата душа започва да прегрява и това може да доведе до разрушителни последици за нещата, които сте градили и сте воювали за тях и с молитва и с дело. Това е коварен ход на противника при който той отприщва едновременно много неща които преди това е блокирал с цел да ви накара да прегреете и да навреди на делото ви.
В такъв момент най-доброто, което можете да направите е да спрете да вършите и да говорите каквото и да е и да се отделите и да прекарате време в молитва на език. Останете в молитва докато усетите че "оборотите" в душата ви се връщат в рамките на нормалното. По този начин плана на противника да ви прегрее и да ви навреди ще бъдат осуетени.
Молитвата на език връща душата ви под контрола на Духа и я предпазва от прекомерни вълнения които водят до глупави решения и приказки, извършени по плът.
Продължение...
Божия нива, Божие здание
Една от най-големите мисконцепции в християнството е за "Божието докосване". Християните се стичат по разни специални конференции за да бъдат "докоснати от Бога". Обаче когато аз чета Библията аз не виждам в нея Бог да нарича народа Си "Божий тъчскрийн" който само чака някакво докосване. Вместо това Писанието казва следното:
1Кор. 3:9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
Бог не гледа на нас като на някакво пухкаво котенце, което да си докосва. Бог гледа на нас като на нива, и като на здание. Нивата е нещо в което се влага многогодишна и многосезонна работа. Разораване, наторяване, сеене, поливане, плевене. Сезон след сезон, това е целенасочена, подредена и последователна работа имаща за цел получаване на определен плод.
По същия начин строителството на здание е понякога многогодишен процес по планиране, проектиране, набавяне на материали, изкопаване на основи, полагане на основи и след това градеж върху тях. И когато градежа е направен следва довършителната работа - бавен, изкусен и прилежен процес на извайване на всеки детайл в това здание.
Както виждате както земеделската, така и строителната работа не е възможно да се извършват с "докосвания", а са следствие на структурирана, целенасочена и последователно разпределена работа.
Точно така Бог работи в нашия живот. Не с мимолетни докосвания на "помазани служби" или звездни конференции, а Бог гради в нас, ден след ден, месец след месец, година след година. Ето така ние трябва да познаем Божията работа в нас, като дълъг и непрестанен процес на съграждане.
Когато се молим на език, нашата молитва буквално се усеща да действа точно по тези два начина. Като последователно и фокусирано изграждане на структура във нашия вътрешен човек, и като дълбоко разораване на спечената почва.
Видението и работата, които Бог ни е поверил изискват много работа сред непрестанната съпротива на врага. Ако посеем нашите семена върху спечената почва те ще останат на повърхността и небесните птици ще дойдат да ги изкълват. Но дълбоко разораната с молитва почва ще поеме семената дълбоко в себе си и ще ги защити, за да могат да оцелеят, да поникнат и да принесат много плод.
По същия начин домът съграден върху канара, с дълбоки основи изкопани с нашите молитви, ще направи нашия труд и дело устойчиви на бурите на времената и атаките на врага.
Ето защо, оставете се от идеята да търсите мимолетни "докосвания" от Бога, и вместо това вижте себе си като Божия нива и Божие здание. Всеки ден прекаран в молитва на език разорава, разрохква и смекчава почвата за да поеме добрите семена, и съгражда нашия вътрешен човек за да устои на всяка вражеска съпротива.