Здравейте,
Аз съм родом от София, на 27 години съм.
Ще се радвам да се включа в разискваните теми тук, защото в живота си срещнах огромна каша, до която разбирам, че е довел интелектуалният мързел и нехайното отношение към много неща, за които обществото ни маха несериозно с ръка и ги захвърля в стил "е.. какво толкова", "това не ми трябва", "сега и това ли.." Смятам, че именно в резултат от такова отношение след това се оказваме заринати в лъжи, които ни водят до затъване в робство. В тази борба всеки има своя принос - или да подкрепи истината, или да подкрепи лъжите.
От известно време чета някои от вашите дискусии. Впечатли ме постоянството на стремежа към търсене на истината на някои от участниците. Търпението, с което се обяснява, но също и твърдостта и категоричността, сериозността и приличието, а най-вече възможността човек да бъде приет, дори след като е сбъркал и се е поправил - това последното е нещо, което е много, много рядко срещано в наши дни!
Наскоро един човек ми прочете следната част от писмо на В.Левски до И.Кършевски:
"Приписвате ми какво в очите си гредата не виждам, пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си: "Любезни ми брате", то тогава не трябва таквоз бутане и заобиколки, но кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз не замълчавам Вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории. За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора."
Мисля, че и ние така, като за Божието царство работим трябва да търсим да намерим истината, па да се поправим и заедно да вървим, ако ще бъдем божии хора.
Добре дошъл във форума пък както се казва все ще имаме какво да си изправяме.
Добре дошла, Deborah!
През кашите и лутането минаваме всички. По-важно е да следваме и подражаваме на Бога, който никога не оставя верните.
Благодаря ви и добре заварили!
Добре дошла във форума Deborah. Зарадвах се в духа на нещата, които си написала в представянето си.
Здравей Deborah. Радостно е,че поглеждаш отвъд повърхността и външното.
Здравейте! И аз се радвам! Радвайте се и вие!
Подготвям нещо писмено, което много искам да ви споделя във връзка с темата за плоската земя, тъй като точно тази тема изигра ключова роля в моя живот. И покрай това, ако и вие сте съгласни, направо там и ще представя някои неща за себе си, тъй като историята ми отчасти се преплита много точно с тази тема, та покрай това да може и вие да знаете поне в най-общи линии от къде идвам и какъв човек съм.
Добре, ще чакаме включването по темата за плоската земя.
Добре дошла, Бог те е докоснал на доста млада възраст, дано тази благословия да те води в живота ти занапред!
Добре заварил Николай! И благодаря ти!
Пс 102:3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Пс 102:4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Пс 102:5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Пс 102:6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Пс 102:7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Пс 102:24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
Пс 102:25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
Пс 102:26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Пс 102:27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Пс 102:28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.